Кодексът на труда не предвижда възможност работодателят да прекрати трудовия договор с лице, което е задържано от органите на властта. Такава възможност е предвидена, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. Няма пречка работодателят да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на раздел III - Дисциплинарна отговорност, от глава девета на КТ. По реда на чл. 330, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работодателят може, но не е длъжен да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда, като страните могат да се уговорят за ползването на неплатен отпуск за времето, докато лицето изтърпява наложеното му наказание.

Трудовото възнаграждение по своята същност е насрещна престация, дължима от работодателя срещу предоставената от работника или служителя работна сила, чиято цел е да възмезди изразходваната от него психическа и физическа енергия, съставляваща съдържанието на дължимия жив труд. Трудовото възнаграждение се дължи срещу положен труд по трудово правоотношение. В случай, че на съответния работник или служител е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" и той не е престирал фактически своята работна сила, за този период не е налице законово основание да му се заплати трудово възнаграждение. За работещите по трудови правоотношения се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване само върху начислено и изплатено брутно трудово възнаграждение. При евентуален спор обаче между работодателя и съответния работник или служител относно изплащането на трудовите възнаграждения и паричните обезщетения, единственият компетентен орган, който може да го разреши, е съдът.