Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 24-33-244 от 31.01.2008 г. на НАП

16 Jun 2008 16:44ч, видяна 2969 пъти
реклама
Данъчно третиране на услугата, свързана с търговско посредничество по ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Във връзка с поставения въпрос във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-244/ 04.05.2007г., е изложена следната фактическа обстановка:

„Карпет стил" ООД има сключен договор с белгийска фирма, която с производител на подови настилки и стенни тапети. Българското юридическо лице ще осъществява посредничество между белгийския производител и клиенти, установени в Източна Европа. За извършваните услуги по търговско посредничество, българското дружество ще получава банкови преводи, за които следва да издава фактура.

Въпросите Ви са:

Необходимо ли е потвърждение от белгийската фирма за получената доставка?

По фактурите за разходи, получени от чуждестранни лица - доставчици, следва ли да е извършен лицензиран превод?

Предвид така изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1. т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

Раздел Трети на Глава Шеста от Търговския закон регламентира понятието „търговски посредник" по смисъла на същия. Съгласно чл.49. ал.1 от същия нормативен акт, посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки.

Разпоредбите на чл.24 от материалния закон регламентират мястото на изпълнение при доставка на услуга с получател, установен на територията на друга държава — членка.

Алинея първа на същата правна норма визира мястото на изпълнение на доставка на услуга, извършвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, когато съответната услуга е свързана с доставката на услуги, различни от тези по чл.21, ал.З. чл.22 и 23 от Закона. В тези случаи, мястото на изпълнение на доставката по посредничеството е мястото на изпълнение на услугата във връзка с която е оказано самото посредничество.

Когато получател по доставката на услугата по посредничеството е лице. което е регистрирано по ДЦС на територията на друга държава - членка, различна от държавата -членка, в която е мястото на изпълнение на доставката, във връзка с която е оказано посредничеството, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата — членка, издала идентификационния номер но ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

Обръщаме внимание, че хипотезата на чл.24, ал.1 и 2 от Закона, определят мястото на изпълнение на доставката, в случаите в които посредникът действа от чуждо име и за чужда сметка, и когато посредничеството е във връзка с доставка на услуга / а не на стока/, която е различна от тези, посочени в текстовете на чл.21. ат.З, чл.22 и 23 от същия закон.

В другите хипотези на материалния закон, следва да се прилагат общите разпоредби на чл.21, ал.1 от същия, а именно, че мястото на изпълнение на доставката по посредничеството във връзка с доставката на стока, е там, където е установил своята независима икономическа дейност доставчикът, или има обект . от който извършва съответната доставка,

В случая на Запитването, ще считаме, че мястото на изпълнение на доставката на услугата по посредничество е територията на страната, където е установил своята независима икономическа дейност търговският посредник - българското юридическо лице. а именно, територията на страната.

По отношение на доставката на услуга но посредничество, различна от посочените в текстовете на чл.24, ал.1 и ал.2 от материалния закон, в същия нормативен акт или Правилника за неговото прилагане не е предвидено доставчикът по тази услуга да разполага с конкретни доказателства.

Писменото потвърждение като доказателство е предвидено в случаите на удостоверяване на обстоятелства за извършена вътреобщностна доставка на стоки, но не и на услуги.

Относно поставения въпрос за получените от българското дружество документи за разходи извън територията на страната, обръщаме внимание на разпоредбите на Закона за счетоводството и Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл.З, ал.2 от Закона за счетоводството, счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.

Също така, при поискване от орган но приходите, съответния данъчен субект е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, по смисъла на чл.55, ал.1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/Мария Мургина/

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР