Счетоводителят  - фотограф
От векове се считало, че счетоводителят описва с помоща на баланса състоянието на средствата на организацията и разкрива източниците им. Т.е. счетоводителят е като фотограф, който вижда всичко, ставащо в предприятието и отразява точно това, което е видял. Дълги векове счетоводителите, както им се струвало, точно възпроизвеждали фактите от стопанския живот.

Счетоводните записвания и баланса само обобщавали записаното. Така е било почти винаги. Най-силно тази теза „закрепил” в съзнанието на хората великият руски счетоводител А.П. Рудановский (1863-1931). Той казвал, че балансът между вложените средства (активите), техните източници (пасивите) и стопанския оборот (приходи и разходи) съществува обективно. Счетоводителят, описвайки фактите от стопанския живот, състоящи се от икономически (актив), юридически (пасив) и финансови (оборот) процеси, пресъсздава това, което съществува в действителност.

Повечето счетоводители и ползватели на финансовите отчети били съгласни с такова разборане за отчетността, искренно вярвайки, че в счетоводния отчет само се възпроизвежда, това, което представлява в действителност икономическата реалност.

Счетоводителят – художник абстракционист
Възможен е и друг подход. Той не е имал ярко изразен идеолог, но трактовката му е ясна сама по себе си. Всичко свързано с отчетността не е нищо друго освен произволна трактовка, често приличаща на абстрактна живопис. Счетоводителят сам избира обектите, които ще бъдат представени в баланса, сам определя рисунката и накрая – прави това използвайки различни цветове.

Обекта се избира по своеобразен начин: в основни линии в отчета се включва само имуществото, което е собственост на организацията. Но може по решение на счетоводителя-художник да се включи и нещо, което не е във владение на предприятието. Така става например при различните форми на лизинг. При оперативния имуществото се води при лизингодателя, а при финансовия при лизингополучателя. В двата случая обаче става дума за едно и също имущество. Създаване на рисунка – това е работата на счетоводителя, това, което са измислили теоретиците през вековете.

В крайна сметка: дълготрайни активи, материални запаси, приходи и разходи, уставен капитал, амортизация и т.н. – всичко това е измислено от хората. Те са измислили както тези категории, така и правилата за работа с тях. В природата няма дълготрайни активи, стоки, капитал и печалба. Всичко това е резултат от въображението, създаващо едни нематериални инструменти, които, подобно на всеки друг инструмент позволяват да се управляват стопанските процеси. Така например с помоща на лопата може да се изкопае дупка, а с помоща на различните методи на амортизация да се създаде загуба.

Боите позволяват да се разкрасява балнсът, да му се придава желания от собственика вид. Данъци, все пак, трябва да се плащат – ще покажем мъничка печалба, без печалба не е добре. Трябва да се емитират нови акции – ще натегнем печалбата до краен предел. Не е случайно това, че на Запад често сравняват съставянето на финансов отчет с украсяване на витрина. При това разкрасяването се прави по съвсем официален път – с избора на счетоводна политика.
                                  
                                                                                                                                                                 Източник:www. buh.ru