Близо една трета от населението в трудоспособна възраст не работи въпреки глада за кадри във всички отрасли и постоянно намаляващата безработица. По данни на Националния статистически институт над 1.6 млн. души между 15 и 64 години не са заети и не са регистрирани в бюрата по труда. Около половината от тях учат, грижат се за малки деца или не ходят на работа поради други лични причини.

Близо 340 хил. души са извън пазара, защото са в предпенсионна възраст, а 225 хил. - по здравословни причини. Т.нар. демотивирани са над 150 хил. Те искат да работят, но въпреки това не търсят място, защото не вярват, че ще намерят. Други 107 хил. души от потенциалната работна ръка не са икономически активни, но не уточняват какви са причините за това. Предполага се, че се издържат от ренти или са в сивата икономика.

Големият брой можещи, но неработещи се откроява на фона на безработицата, която слезе под границата от 6%, определяна от анализаторите като санитарен минимум. Според специалистите ниското образование е основната причина за големия брой обезкуражени. Повечето от тях нямат завършен четвърти клас и не отговарят на изискванията на пазара на труда, каза управителят на "Джоб тайгър" Светлозар Петров. На същото мнение е и зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Поради липсата на квалификация никой няма да им предложи добре платена работа, смята той.

Друг проблем е, че 90% от обезкуражените живеят в малки градове и села, където има висока безработица, смята мениджърът в HR агенцията "Консултим" Георги Първанов. Тези хора нямат манталитет да поемат рискове и затова стоят без работа въпреки тоталния недостиг на кадри, добави той. "Не трябва да забравяме, че става въпрос за пълнолетни, които могат да повишат квалификацията си или да се преместят в друг град, за да намерят подходяща работа и да получават по-висока заплата. Хората свикват да очакват, че някой друг трябва да се грижи за тях и да се справи с проблемите. Хубаво е обществото и държавата да помагат за активизирането им, но не трябва да се прекалява", смята Светлозар Петров.

Статистиката отчита, че сред хората, които си стоят вкъщи, има и висококвалифицирани, но те не искат да работят за малко пари. Те обаче не са много, в София например почти няма, смята Петров. Тези хора вероятно имат други източници на доходи, а голяма част от тях предпочитат да получават социални помощи, защото така им е по-лесно, коментира зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Той добави, че едновременно с това, че са "на хранилка" на държавата, много хора работят в сивия сектор и затова официалната статистика ги отчита като икономически неактивни.

С цел да подпомогне обезкуражените да си намерят работа преди 4 месеца министерството на труда прие програма, която е насочена предимно към ромите. От ведомството на Емилия Масларова допълниха, че все още е рано да се говори за резултати. Досега са назначени 45 роми, които трябва да запознаят неработещите с правата, които ще придобият, ако се регистрират в бюрата по труда. Според експертите на министерството основните причини за големия брой неработещи са липсата на места, подходящи за образователното им ниво, както и липсата на умения и трудов опит.

Според анализ на "Индъстри уоч" фактът, че има толкова много хора в трудоспособна възраст, които са незаети, е както притеснителен, така и повод за надежда, защото поставя под съмнение твърдението, че работната ръка в България е на изчерпване.

Специалистите по човешки ресурси, работодателите и икономистите са на мнение, че приемането на закон, чрез който да се регулира временната заетост, би намалило значително броя на неработещите. Анализаторите от "Индъстри уоч" посочват, че около 750 хил. от тях ще започнат работа при по-ниско облагане на труда и повече свобода на договарянето между работник и работодател.

Георги Първанов от "Консултим" твърди, че ако пазарът на труда стане по-гъвкав, работната сила ще се увеличи с 1 млн. души. Според него така ще се даде възможност на много жени в майчинство и на инвалиди, които в момента няма къде да работят, да се трудят от домовете си по няколко часа на ден.

Трябва да се приеме закон за агенциите за временна заетост, смята Дикран Тебеян. Това ще помогне за активизирането на много хора, защото тези организации ще ги свързват и ще сключват договори с работодателите, които имат нужда от тях, обясни той.

"За да стане трудовият пазар по-гъвкав, е необходим консенсус между работещите, работодателите и синдикатите. За съжаление законопроектите за временната заетост се провалиха с гръм и трясък заради профсъюзите", каза директорът на българския офис на агенцията за подбор на персонал "Менпауър" Надя Василева. Според нея е необходим и основен ремонт на Кодекса на труда.

През юни Европейската комисия прие директива за статута на наетите чрез агенции за временна заетост, според която временните и постоянните служители на дадена компания трябва да са равнопоставени по отношение на заплащането, годишния си отпуск и останалите условия. Регламентът предвижда държавите - членки на ЕС, да улеснят достъпа на временните работници до обучения, за да се увеличат шансовете им да бъдат наети за постоянно. По данни на Евростат през 2006 г. близо 2% от всички заети в общността не са били на постоянен щат, като най-много подобни назначения е имало във Великобритания и Холандия. В същото време американските агенции за временна заетост са наемали по близо 3 млн. души на ден, показва статистиката.