Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > МСС

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

МСС 1 - Представяне на финансови отчети

07 Dec 2003 04:08ч, видяна 9999 пъти
реклама
Преработен 1997 година

Този преработен международен счетоводен стандарт замества МСС 1 Оповестяване на счетоводната политика, МСС 5 Информация, която трябва да бъде оповестена във финансовите отчети и МСС 13 Представяне на текущите активи и текущите пасиви, които стандарти бяха одобрени от Съвета на КМСС в променен формат през 1994. МСС 1 (преработен 1997) беше одобрен от съвета през юли 1997 и влезе в сила за финансовите отчети, отнасящи се за периоди, започващи на или след 1 юли 1998.

През май 1999 МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса промени параграфи 63(в), 64, 65(а) и 74(в). Промененият текст влиза в сила, когато влезе в сила самият МСС 10 (преработен 1999) - т.е. за годишни финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2000.

Следните разяснения на ПКР се отнасят за МСС 1:

# ПКР - 8 Прилагане за първи път на МСС като основна счетоводна база.

# ПКР - 18 Последователност - алтернативни методи.

# ПКР - 27 Преценяване съдържанието (същността) на операциите в правната форма на лизинг.

# ПКР - 29 Оповестяване - споразумения за концесионна услуга.

Въведение

1. Този стандарт (“МСС 1 (преработен 1997)”) замества МСС 1 Оповестяване на счетоводна политика, МСС 5 Информация за оповестяване във финансовите отчети и МСС 13 Представяне на текущите активи и текущите пасиви. МСС 1 (преработен) е в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 юли 1998, но тъй като изискванията на този стандарт са в съответствие с изискванията в съществуващите стандарти, се насърчава по-ранното му прилагане.

2. Стандартът осъвременява изискванията на стандартите, които замества, и е в съответствие с КМСС Общи положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети. Освен това, той е разработен, за да подобри качеството на финансовите отчети, представени съгласно изискванията на МСС, като:

а) създава сигурност, че финансовите отчети, които изразяват съответствие с МСС, са в съответствие с всеки приложим стандарт, включително и с всички изисквания за оповестяване;

б) създава сигурност, че отклоненията от изискванията на МСС са ограничени до изключително редки случаи (примерите за несъответствие ще бъдат под наблюдение и ще бъдат издадени допълнителни указания, където е необходимо);

в) дава указания и насоки за структурата на финансовите отчети, включително на минималните изисквания за всеки основен отчет, счетоводните политики и поясненията и илюстриращите приложения; и

г) установява (на базата на Общите положения) практическите изисквания към такива въпроси като същественост, действащо предприятие, избора на счетоводни политики, когато не съществува конкретен стандарт, последователност и представяне на сравнителна информация.

3. За да задоволи нуждите на потребителите на отчетите от по-изчерпателна информация за “резултатите от дейността”, измерена на по-широка база в сравнение с “печалбата”, показана в отчета за доходите, стандартът поставя ново изискване за основен финансов отчет, показващ тези печалби и загуби, които не са представени досега в отчета за доходите. Новият отчет може да бъде представен или като “традиционно” равнение на собствения капитал във формат с колони, или като самостоятелен отчет на резултатите от дейността. Съветът на КМСС се съгласи принципно през април 1997 да направи преглед на начина, по който резултатите от дейността се оценяват и отчитат. Първоначално проектът по-скоро ще обсъжда взаимодействието между отчитането на резултатите от дейността и целите на отчетността, изложени в Общите положения на КМСС. Поради това КМСС ще разработва предложения в тази област.

4. Стандартът се отнася до всички предприятия, представящи отчети в съответствие с МСС, включително и за банки и застрахователни дружества. Минималната структура е направена така, че да бъде достатъчно гъвкава, за да се адаптира за използване от всяко предприятие. Банките, например, трябва да имат възможност да направят такова представяне, което да отговаря на този стандарт и по-детайлните изисквания на МСС 30 Оповестявания във финансовите отчети на банки и сходни финансови институции.

Стандартите, които са с удебелен курсив трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти нямат целта да се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Целта на този стандарт е да определи базата за представяне на финансовите отчети с общо предназначение, за да се осигури сравнимост на финансовите отчети на самото предприятие, както с неговите от предходни отчетни периоди, така и с финансовите отчети на други предприятия. За да се постигне тази цел, този стандарт определя общите положения за представяне на финансовите отчети, предоставя указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети. Признаването, оценката и оповестяването на специфични операции и събития е разгледано в други МСС.

Обхват

1. Този стандарт трябва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с общо предназначение, изготвени и представени съгласно изискванията на МСС.

2. Финансови отчети с общо предназначение са тези, чиято цел е да отговорят на нуждите на потребители, които не са в положение да изискват отчети, направени с цел да отговорят на техни специфични информационни изисквания. Финансовите отчети с общо предназначение включват тези отчети, които са представени отделно или са включени в други публични документи като годишен отчет или проспекти. Този стандарт не се прилага към съкратена междинна финансова информация. Този стандарт се отнася с еднаква сила както по отношение финансови отчети на отделни предприятия, така и към консолидирани отчети на група от предприятия. Стандартът обаче не изключва представянето на консолидирани финансови отчети в съответствие с МСС и на финансови отчети на предприятието майка, изготвени според национални изисквания, включени в същия документ, стига базата на изготвянето на всеки от тях да е ясно оповестена в отчета за счетоводните политики.

3. Този стандарт се прилага от всички видове предприятия, включително банки и застрахователни предприятия. Допълнителните изисквания към банки и сходни финансови институции, които са в съответствие с изискванията на този стандарт, са представени в МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции.

4. Този стандарт използва терминология, която е приложима за предприятия, имащи за цел печалба. Предприятията от обществения сектор биха могли, обаче, да прилагат изискванията на този стандарт. Предприятията с нестопанска цел, правителствените организации, учреждения и други предприятия от обществения сектор, които искат да прилагат този стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за определени статии от финансовите отчети, както и за самите отчети. Такива предприятия би могло да представят и допълнителни компоненти на финансовите отчети.

Цел на финансовите отчети

5. Финансовите отчети са структурирано финансово представяне на финансовото състояние и на операциите, извършени от едно предприятие. Целта на финансовите отчети с общо предназначение е да предоставят информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от потребители при вземането на стопански решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да отговорят на тази цел, финансовите отчети предоставят информация за предприятието относно:

а) активи;

б) пасиви;

в) собствен капитал;

г) приходи и разходи, включително печалби и загуби; и

д) парични потоци.

Тази информация заедно с информацията в поясненията към финансовите отчети помага на потребителите да предвиждат бъдещи парични потоци и по-специално сроковете и сигурността на генерирането на пари и парични еквиваленти.

Отговорност за финансовите отчети

6. Съветът на директорите и/или друг управляващ орган на предприятието е отговорен за изготвянето и представянето на неговите финансови отчети.

Компоненти на финансовите отчети

7. Пълният комплект на финансовите отчети включва следните компоненти:

а) баланс;

б отчет за доходите;

в) отчет, показващ или:

1) всички промени в собствения капитал; или

2) промени в собствения капитал, породени от операции, различни от капиталовите операции със собствениците или разпределенията за собствениците;

г) отчет за паричните потоци;

д) счетоводна политика и пояснителни бележки.

8. Предприятията се насърчават да представят освен финансовите си отчети и финансов преглед от ръководството, който описва и обяснява основните характеристики на финансовите резултати от дейността и финансовото състояние на предприятието и принципните несигурности, пред които то се изправя. Такива отчети може да включват и преглед на:

а) основните фактори и влияния, определящи резултатите от дейността, включително и промените в средата, в която предприятието оперира, възможностите на предприятието да отговори на тези промени и техния ефект, както и инвестиционната политика на предприятието да поддържа и подобрява на резултатите от дейността, включително и неговата дивидентна политика;

б) източниците на финансиране на предприятието и политиката за управление на рискове; и

в) силните страни и ресурсите на предприятието, чиито стойности не са отразени в баланса в съответствие с МСС.

9. Много предприятия представят извън финансовите си отчети допълнителна информация като доклади по въпроси за околната средата и отчети за добавената стойност особено в отрасли, където факторите на околната среда са значими и когато служителите се считат за важна група потребители. Предприятията се насърчават да представят такива допълнителни отчети, ако управлението вярва, че те ще помогнат на потребителя при вземане на стопански решения.

Общи положения

Честно представяне и съответствие с международните счетоводните стандарти

10. Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Правилното прилагане на МСС с включването на допълнително оповестяване, когато е необходимо, при почти всички обстоятелства води до постигане на честно представяне във финансовите отчети.

11. Предприятие, чиито финансови отчети са изготвени в съответствие с международните счетоводни стандарти, трябва да оповести този факт. Финансовите отчети не трябва да се определят и посочват, че са в съответствие с МСС, освен ако те отговарят на всички изисквания на всеки приложим стандарт и всяко приложимо разяснение на Постоянния комитет за разяснения.

12. Неправилните счетоводни третирания не се изправят нито чрез оповестяване на възприетите счетоводни политики, нито чрез пояснения или обяснителен материал.

13. В изключително редки обстоятелства, когато ръководството прецени, че спазването изискванията на даден стандарт ще бъде подвеждащо и поради това, отклоняването от тези изисквания е необходимо за постигането на честно представяне, предприятието трябва да оповести:

а) че ръководството е стигнало до заключение, че финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на предприятието;

б) че то е приложило във всички съществени аспекти изискванията на действащите МСС, освен че е направило отклонение от даден стандарт, за да постигне честно представяне;

в) стандарта, от който предприятието се е отклонило, същността на отклонението, включително и третирането, което стандартът изисква, причината, поради която това третиране би било подвеждащо при тези обстоятелства, и възприетото третиране; и

г) финансовото влияние на отклонението върху нетната печалба или загуба, активите, пасивите, собствения капитал и паричните потоци на предприятието, за всеки представен период.

14. За финансовите отчети се казва понякога, че “са основани на” или “съответстват на съществените изисквания на” или “са в съответствие със счетоводните изисквания” на МСС. Често не се дава допълнителна информация въпреки, че е ясно, че съществуват съществени изисквания за оповестяване, ако счетоводните изисквания не са спазени. Такива отчети са подвеждащи, тъй като те заблуждават относно надеждността и разбираемостта на финансовите отчети. За осигуряване на увереност, че финансовите отчети, които посочват, че са в съответствие с МСС, ще отговорят на нивото, изисквано от потребителите в международен аспект, този стандарт включва общото изискване за това, че финансовите отчети трябва да дават честно представяне, указания и насоки за това как честното представяне се постига и по-нататъшни указания за определяне на изключително редките случаи, когато определено отклонение е необходимо и се допуска. Това изискване също предполага ясно оповестяване на обстоятелствата, довели до отклонение. Съществуването на противоречие с националните изисквания само по себе си не е достатъчно основание, за да оправдае отклонението във финансовите отчети, изготвени съгласно МСС.

15. В почти всички случаи честното представяне се постига чрез съответствие във всички съществени аспекти с приложимите МСС. Честното представяне изисква:

а) избор и прилагане на счетоводни политики в съответствие с параграф 20;

б) представяне на информация, включително и на счетоводни политики, по начин, който осигурява уместна, надеждна, сравнима и разбираема информация; и

в) предоставяне на допълнителни оповестявания, когато изискванията на МСС са недостатъчни за потребителите на финансовите отчети да разберат влиянието на конкретни операции или събития върху финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.

16. В изключително редки случаи прилагането на определено специфично изискване на МСС може да доведе до подвеждащи финансови отчети. Такъв е случаят, когато третирането, изисквано от стандарта, е явно неподходящо и по този начин честното представяне не може да бъде постигнато нито чрез прилагането на самия стандарт, нито само чрез допълнително оповестяване. Отклонението от изискванията не е подходящо само поради това, че друго третиране би дало също честно представяне.

17. Когато се преценява дали отклонението от определено специфично изискване на МСС е необходимо, се взема предвид следното:

а) целта на изискването и защо целта не е постигната или не е подходяща при конкретните обстоятелства; и

б) начинът, по който обстоятелствата в предприятието се различават от тези при други предприятия, които следват изискването.

18. Тъй като обстоятелствата, изискващи отклонение, се очаква да се случват изключително рядко и тъй като необходимостта от неспазване ще бъде въпрос на сериозно обсъждане и на субективна преценка, важно е потребителите да са наясно, че предприятието не е спазило във всички съществени аспекти международните счетоводни стандарти. Важно е също така потребителите да разполагат с достатъчно информация, която ще им даде възможност да направят преценка на база на своята информираност за това дали отклонението е необходимо и да изчислят корекциите, които ще се изискват да се направят, за да се постигне съответствие с МСС. КМСС ще наблюдава текущо и ще разглежда случаите на неспазване, които са предоставени на неговото внимание (от предприятия, техните одитори и регулативни органи, например), и ще преценява необходимостта от изясняване чрез интерпретиране или поправки към стандартите, ако е наложително, за да се увери, че отклоненията стават необходими само в изключително редки случаи.

19. Когато в съответствие със специфичните текстове на даден стандарт международният счетоводен стандарт е прилаган преди началната му дата за влизане в сила, този факт се оповестява.

Счетоводна политика

20. Ръководството на предприятието трябва да избере и прилага счетоводна политика, така че финансовите отчети да са в съответствие с всички изисквания на всеки приложим международен счетоводен стандарт и разясненията на Постоянния комитет за разяснения. Там където няма специфично изискване, ръководството трябва да разработи политика, за да създаде сигурност, че финансовите отчети дават информация, която е:

а) необходима за вземането на решение от потребителите на финансовите отчети; и

б) надеждна в това, че те:

1) представят достоверно резултатите и финансовото състояние на предприятието;

2) отразяват икoномическата същност на събития и операции, а не просто тяхната правна форма (Виж също ПКР – 27 Преценяване съдържанието (същността) на операциите в правната форма на лизинг)

3) са неутрални, което означава , че са безпристрастни;

4) са предпазливи;

5) са пълни във всички съществени аспекти.

21. Счетоводната политика представлява специфичните принципи, бази, конвенции, правила и практики, приети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.

22. При липсата на специфичен МСС и на разяснение на Постоянния комитет за разяснения ръководството на предприятието използва своята собствена преценка за разработване на счетоводна политика за даден обект, която осигурява най-полезната информация на потребителите на финансовите отчети на предприятието. При формирането на тази преценка ръководството взема предвид:

а) изискванията и указанията на МСС, които се отнасят за подобни или свързани въпроси;

б) критериите за определяне, признаване и оценяване на активи, пасиви, приходи (доходи) и разходи, представени в Общите положения на КМСС; и

в) официалните становища на други органи за установяване на стандарти и общоприетата браншова/отраслова практика до степента, до която те са в съответствие с а) и б).

Действащо предприятие

23. При изготвянето на финансовите отчети ръководството трябва да направи преценка на способността на предприятието да продължи като действащо предприятие. Финансовите отчети трябва да бъдат изготвени на базата на действащото предприятие, освен ако ръководството не възнамерява да ликвидира предприятието или да прекрати стопанска дейност или няма друга реалистична алтернатива освен да направи това. Когато при изготвянето на тази негова преценка на ръководството са му известни значителни несигурности, свързани със събития или условия, които могат да породят съществено съмнение, че предприятието може да продължи своята дейност като действащо, тези несигурности трябва да се оповестят. Когато финансовите отчети не са изготвени на база предположението на действащото предприятие, този факт трябва да се оповести заедно с базата, на която са изготвени финансовите отчети, както и причините, поради които предприятието не е разглеждано като действащо.

24. При преценяването дали предположението за действащо предприятие е подходящо ръководството взема предвид цялата налична информация за предвидимото бъдеще, което трябва да бъде поне, но не ограничено до, дванадесет месеца от датата на баланса. Степента на преценката зависи от всеки конкретен случай. Когато предприятието има история на печелившо години наред и има достъп до финансови ресурси, може да се направи заключение, че базата на действащо предприятие е подходяща, без да се налагат детайлни анализи. В други случаи ръководството може да има нужда да прецени широк кръг от фактори по отношение на текущата и очаквана рентабилност, схемите за погасяване на дългове и потенциалните заместващи ресурси на финансиране преди да може да получи удовлетворяващи го доказателства, че прилагането на базата на действащо предприятие е подходяща.

Счетоводство на база принципа на начисляването

25. Предприятието трябва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването.

26. При счетоводство на база принципа на начисляването операциите и събитията се признават в момента на тяхното възникване (а не когато се получават или плащат пари или парични еквиваленти), като се записват в счетоводните регистри и се отчитат във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Разходите се признават в отчета за доходите на базата на директната връзка на направените разходи с приходите на конкретни носители на доходи (съпоставяне). Приложението на принципа (концепцията) на съпоставимост обаче не позволява да се признават статии в баланса, които не отговарят на определението за актив или пасив.

Последователност на представянето

27. Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети трябва да се запазят и през следващите периоди, освен ако:

а) е настъпила значителна промяна в характера на дейността на предприятието или при преглед на представянето във финансовите му отчети е установено, че тази промяна ще доведе до по-подходящо представяне на събития или операции; или

б) е наложена промяна в представянето от МСС или разяснение от Постоянния комитет за разяснения (Виж също ПКР - 18 Последователност - алтернативни методи)

28. Значително придобиване или изваждане от употреба или преглед на представянето на финансовите отчети може да наложат финансовите отчети да бъдат представени по различен начин. Предприятието трябва да промени представянето на финансовите си отчети само в случай, че променената структура има висока вероятност да продължи да се прилага или ако ползата от алтернативното представяне е явна. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието рекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграф 38. Промяна на представянето с цел съответствие с националните счетоводни стандарти е позволена само дотолкова, доколкото промененото представяне е в съответствие с изискванията на този стандарт.

Същественост и обединяване

29. Всяка съществена статия трябва да се представи отделно във финансовите отчети. Несъществени суми трябва да се обединят със суми с подобен характер или функция и не се нуждаят да се представят отделно.

30. Финансовите отчети са резултат от обработката на значителни по обем операции, които са структурирани чрез обединяването им в групи в зависимост от тяхната същност или функция. Последният етап в процеса на обединяване и класифициране е представянето в съкратена и класифицирана информация, която формира статии или на лицевата страна на финансовите отчети или в поясненията към тях. Статия, която индивидуално не е съществена, се обединява с други и се представя или на лицевата страна на финансовите отчети, или в поясненията. Една статия, която не е достатъчно съществена, за да има основание за самостоятелно представяне на лицевата страна на финансовите отчети, може обаче да бъде достатъчно съществена, за да бъде представена отделно в поясненията към финансовите отчети.

31. В този смисъл дадена информация е съществена, ако нейното неоповестяване би оказало влияние върху стопанските решения на потребителите, вземани на база тези на финансови отчети. Съществеността зависи от размера и същността на дадена статия, преценени от гледна точка на случаите, в които тя е пропусната. При решение дали статия или обединени статии са съществени същността и обемът на статията се оценяват заедно. В зависимост от обстоятелствата както същността, така и размерът на статията могат да бъдат определящ фактор. Например отделни активи с една и съща същност и функция се обединяват, дори ако отделните им размери са големи. Обаче големи статии, които са различни по своята същност или функция, се представят отделно.

32. Съществеността предполага, че специфичните изисквания за оповестяване в МСС може да не се спазят, в случай че получената в резултат на това информация е несъществена.

Компенсиране

33. Активи и пасиви не трябва да се компенсират, освен когато такова компенсиране се изисква или е разрешено от друг МСС.

34. Приходни и разходни статии могат да се компенсират единствено и само когато:

а) това се изисква или разрешава от МСС;

б) печалби, загуби и свързани разходи, възникващи от едни и същи или подобни операции или събития, които не са съществени; такива суми трябва да се обединят в съответствие с параграф 29.

35. От особена важност е както активите, така и пасивите, а също така и приходите (доходите) и разходите, когато са съществени, да бъдат отчитани поотделно. Компенсирането в отчета за доходите или в баланса, освен когато то не отразява същността на операцията или събитието, отнема възможността на потребителите да разберат предприетите операции и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активи, намалени с обезценки, например обезценка от залежалост на стоково-материални запаси, и на съмнителни вземания, не се счита за компенсиране.

36. МСС 18 Приходи определя термина “приход” и изисква той да бъде оценен по справедливата стойност на полученото възмездяване или на вземането, като се вземе предвид размерът на търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята ежедневна дейност предприятието предприема и други операции, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива операции се представят, когато представянето им отразява същността на операцията или събитието чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например:

а) печалбите и загубите от освобождаване от нетекущи активи, включително инвестиции и оперативни активи, се отчитат като постъпленията от освобождаването се намаляват с балансовата сума на актива и свързаните с продажбата разходи;

б) разходите, които се възстановяват по силата на договорни отношения с трети страни (например договори за пренаемане), се намаляват от свързаните с тях суми за възстановяване; и

в) извънредни статии могат да бъдат представени нетно, намалени със съответните данъци и малцинственото участие, а брутните суми се представят в поясненията.

37. Освен това печалбите и загубите, възникващи от групови подобни операции, се отчитат нетно, например печалби или загуби от операции с чужда валута или печалби или загуби от финансови инструменти, държани за търгуване. Такива печалби или загуби обаче се отчитат отделно, ако техният размер, характер или регулярност са такива, че е необходимо отделно оповестяване според изискванията на МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

Сравнителна информация

38. Сравнителната информация по отношение на предходния период трябва да бъде оповестена за цялата цифрова информация във финансовите отчети, освен ако друг международен счетоводен стандарт допуска или изисква друго. Сравнителната информация трябва да бъде включена в текстови и описателен вид, когато това е уместно и необходимо за по-доброто разбиране на финансовите отчети за текущия период.

39. В някои случаи текстовата описателна информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния/предходните период(и), продължава да бъде актуална и за текущия период. Например подробностите по съдебен спор, изходът от който е несигурен към последната дата на баланса и все още не е решен, се оповестяват и в текущия период. Потребителите на финансовите отчети биха имали полза от информацията, че съществува такава несигурност към датата на баланса, както и за стъпките, които са били предприети през периода, за да се разреши тази несигурност.

40. Когато представянето или класифицирането на статии във финансовите отчети е претърпяло промени, сравнителната информация, освен в случаите, когато това е практически невъзможно да се направи, трябва също да бъде рекласифицирана с цел да се осигури сравнимост спрямо текущия период, като характерът, размерът и причините за рекласифицирането трябва да бъдат оповестени. Когато е практически невъзможно да се рекласифицират сравнителните данни, предприятието следва да оповести причината за това и каква е същността на промените, които биха били направени, ако сумите бяха рекласифицирани.

41. При определени обстоятелства може да бъде практически невъзможно рекласифицирането на сравнителна информация, за да се постигане сравнимост с текущия период. Например данните за предходния период (периоди) може да не са били събрани по начин, който позволява рекласификация, и може да не е практически възможно информацията да се пресъздаде наново. При такива обстоятелства същността на корекциите, които биха били направени на сравнителните данни, се оповестява. МСС 8 третира корекциите, които се изискват по отношение на сравнителната информация след промяна в счетоводната политика, която се прилага ретроспективно.

Структура и съдържание

Въведение

42. Този стандарт изисква определени оповестявания на лицевата страна на финансовите отчети, както и оповестяване на други статии да бъдат оповестявани или на лицевата страна на финансовите отчети, или в поясненията към тях и въвежда препоръчителни формати, показани като приложение към този стандарт, които предприятието би могло да използва по подходящ начин съгласно неговите специфични условия. МСС 7 предлага структура на представяне на отчета за паричните потоци.

43. Този стандарт използва термина “оповестяване” в широкия смисъл на думата, обхващащ както статиите, които се представят на лицевата страна на всеки финансов отчет, така и тези, които се представят в поясненията към тях. Оповестяванията, които се изискват от други МСС, се правят в съответствие с изискванията на тези стандарти. Освен в случаите, когато настоящият или друг стандарт изисква противоположното, такива оповестявания се правят или на лицевата страна на съответния финансов отчет, или в поясненията.

Идентификация на финансовите отчети

44. Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от останалата информация в същия публикуван документ.

45. Международните счетоводни стандарти се прилагат само за финансовите отчети, но не и за останалата информация, представена в един годишен отчет или друг документ. Поради това е много важно потребителите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСС, от останалата информация, която може да бъде полезна за потребителите, но не е обект на стандартите.

46. Всеки компонент на финансовите отчети трябва да бъде ясно идентифициран. В допълнение следната информация трябва да бъде ясно показана и повторена, когато е необходимо за по-доброто разбиране на представената информация:

a) наименование на отчитащото се предприятие или други начини за неговата идентификация;

б) дали финансовите отчети се отнасят за отделно предприятие или за група предприятия;

в) датата на баланса или отчетният период, за който се отнасят финансовите отчети, кое от двете е подходящо с оглед на съответния компонент на финансовите отчети;

г) видът на отчетната валута; и

д) степента на закръгленост, използвана при представянето на числовите показатели във финансовите отчети.

47. Изискванията на параграф 46 обикновено се постигат чрез въвеждането на заглавия на страниците и съкратени заглавия на колоните на всяка страница на финансовите отчети. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например, когато финансовите отчети са представени за четене в електронен формат, може да не се използват отделни страници; в такъв случай горните данни се представят достатъчно често, че да се осигури правилното разбиране на предоставената информация.

48. Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута. Това е приемливо дотолкова, доколкото степента на закръгленост при представянето е оповестена и съответно не се губи уместна информация.

Отчетен период

49. Финансовите отчети трябва да бъдат представяни най-малко веднъж годишно. Когато при извънредни обстоятелства датата на баланса на предприятието се промени и годишните счетоводни отчети са представени за по-дълъг или по-кратък от една година период, предприятието трябва да оповести следната информация като допълнение към отчетния период, за който се отнасят счетоводните отчети:

а) причината за използването на отчетен период, различен от една година; и

б) факта, че сравнителните данни за отчета за доходите, промените в собствения капитал, паричните потоци и отнасящите се за тях пояснения не са сравними.

50. При изключителни обстоятелства от дадено предприятие може да се изиска или то може да реши да промени датата на своя баланс, например след придобиването му от друго предприятие с различна дата на баланса. В такъв случай е важно потребителите да знаят, че сумите, показани за текущия период, и сравнителните данни не са сравними, както и да се оповестят причините за промяната на датата на баланса.

51. Обикновено финансовите отчети са надлежно изготвени за период една година. Въпреки това някои предприятия предпочитат да изготвят отчети за период 52 седмици по практически съображения. Този стандарт не изключва тази практика, тъй като не е вероятно изготвените за такъв период финансови отчети да се различават съществено от тези, които биха били изготвени за едногодишен период.

Своевременност

52. Ако финансовите отчети не бъдат предоставени на потребителите им в разумен срок след датата на баланса, ползата от тях значително намалява. Предприятието трябва да бъде в състояние да издаде финансовите си отчети в срок шест месеца след датата на баланса. Съпътстващите фактори, като сложност на дейността на предприятието, не са значима причина, оправдаваща издаване на отчетите след този срок. В много юрисдикции законодателството и пазарните регулатори определят по-специфични срокове.

Баланс

Разграничение “текущи/нетекущи”

53. Всяко предприятие трябва да определи на база същността на дейността си дали да представя или не текущи и нетекущи активи и пасиви като отделно класифицирани на лицевата страна на баланса. Параграфите от 57 до 65 на този стандарт се прилагат, когато се прави такова разграничение. Когато предприятието е избрало да не прави такава класификация, активите и пасивите трябва да бъдат представени обичайно по реда на тяхната ликвидност.

54. Независимо от избрания метод на представяне предприятието трябва да оповести за всеки актив или пасив, който комбинира суми, които се очаква да бъдат възстановени или да бъдат уредени както преди, така и след дванадесет месеца от датата на баланса, сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца.

55. Когато предприятие предоставя стоки или услуги в рамките на ясно определим работен цикъл, отделното класифициране на текущи и нетекущи активи и пасиви на лицевата страна на баланса осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които циркулират за продължителен период като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. По този начин се отграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл и задълженията, дължими за уреждане през същия период.

56. Информацията за датите на падеж на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне изисква оповестяване на датите на падежа на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговски и други вземания, а финансовите пасиви включват търговски и други задължения. Информацията за очакваната дата на възстановяване или уреждане на непаричните активи и пасиви като материални запаси и провизии е също полезна, независимо дали активите и пасивите са класифицирани като текущи или нетекущи. Например предприятието следва да оповести размера на материалните запаси, чийто оборот се очаква да бъде за период повече от една година от датата на баланса.

Текущи активи

57. Един актив може да бъде класифициран като текущ, когато:

а) се очаква да бъде реализиран или е държан с цел продажба или употреба в нормалния оперативен цикъл на предприятието;

б) е държан предимно с търговска цел или за кратък срок и се очаква да бъде реализиран в срок в рамките на 12 месеца от датата на баланса; или

в) е актив в пари или парични еквиваленти, за които няма ограничение върху използването им.

Всички други активи следва да се класифицират като нетекущи.

58. Този стандарт използва термина “нетекущ”, в който се включват материалните, нематериалните, оперативните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

59. Оперативният цикъл на предприятието е времето между придобиването на материалите, които влизат в процеса на обработка, и тяхното реализиране в пари или инструменти, които лесно биха могли да се превърнат в пари. Текущите активи включват материални запаси и търговски вземания, които се продават, употребяват и реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието, дори когато не се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца от датата на баланса. Търгуемите ценни книжа се определят като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца от датата на баланса; в противен случай те се определят като нетекущи активи.

Текущи пасиви

60. Един пасив трябва да се определи като текущ, когато:

а) се очаква да бъде уреден в рамките на нормалния оперативен цикъл на дейността на предприятието; или

б) следва да се уреди в рамките на 12 месеца от датата на баланса.

Всички други пасиви трябва да се класифицират като нетекущи пасиви.

61. Текущите задължения могат да бъдат категоризирани по подобен начин на текущите активи. Някои текущи задължения, като търговски задължения и начисления към служители и за други оперативни разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния цикъл на дейността. Такива оперативни статии се класифицират като текущи пасиви, дори ако следва да бъдат уредени в срок, по-дълъг от 12 месеца от датата на баланса.

62. Други текущи задължения не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но следва да се уредят в срок 12 месеца от датата на баланса. Например текущата част по лихвоносни задължения, банков овърдрафт, дължими дивиденти, данъци върху печалбата и други нетърговски задължения. Лихвоносните задължения, които осигуряват финансирането на оборотния капитал на дългосрочна база и които не следва да бъдат уредени в срок 12 месеца от датата на баланса, са нетекущи задължения.

63. Предприятието трябва да класифицира своите дългосрочни лихвоносни задължения като нетекущи, дори и когато следва да бъдат уредени в срок до 12 месеца от датата на баланса, ако:

а) първоначалният срок за уреждането е бил по-дълъг от 12 месеца;

б) предприятието възнамерява да рефинансира задължението на дългосрочна основа; и

в) намерението е подкрепено със споразумение за рефинансиране или за промяна в схемата на плащанията, сключено преди одобрението за издаването на финансовите отчети.

Размерите на всяко задължение, което се изключва от текущите задължения в съответствие с настоящия параграф, следва да бъде оповестено в поясненията към баланса заедно с подкрепящата това представяне информация.

64. Може да се очаква, че някои задължения, които следва да се уредят в рамките на следващия оперативен цикъл, ще бъдат рефинансирани или “прехвърлени”, например по усмотрение на предприятието, и поради това няма да използват оборотния капитал на предприятието. Такива задължения се считат за част от дългосрочното финансиране на предприятието и следва да се определят като нетекущи. Въпреки това в случаите, когато рефинансирането не е по усмотрение на предприятието (както би било в случай, че няма споразумение за рефинансиране), то рефинансирането не може да се счита автоматично и задължението се класифицира като текущо, освен ако завършването на споразумението за рефинансиране преди одобряването на издаването на финансовите отчети доказва, че по своята същност задължението е дългосрочно към датата на баланса.

65. Някои заемни споразумения съдържат определени обвързвания, поети от кредитополучателя (условия по договор), в резултат на които задължението става изискуемо при поискване, ако определени условия, свързани с финансовото състояние на кредитополучателя, бъдат нарушени. В такива случаи задълженията се класифицират като нетекущи, само ако:

а) преди одобрението на издаването на финансовите отчети заемодателят се е съгласил да не поиска плащане като последица от нарушаването на условията по договора; и

б) не е вероятно да възникнат нарушения на изискванията по договор в срок 12 месеца от датата на баланса.

Информация, която следва да се представи на лицевата страна на баланса

66. Като минимум лицевата страна на баланса трябва да съдържа статиите, които представят следните суми:

а) имоти, машини, съоръжения и оборудване;

б) нематериални активи;

в) финансови активи (с изключение на сумите, посочени в г), е) и ж);

г) инвестиции, осчетоводени по метода на участие в собствения капитал;

д) материални запаси;

е) търговски и други вземания;

ж) пари и парични еквиваленти;

з) търговски и други задължения;

и) данъчни пасиви и активи според изискванията на МСС 12 Данъци върху дохода;

к) провизии;

л) нетекущи лихвени задължения;

м) малцинствено участие; и

н) издаден регистриран капитал и резерви.

67. Допълнителни балансови статии, групи и раздели и междинни сборове би трябвало да бъдат представени на лицевата страна на баланса, когато това се изисква от МСС или когато това е необходимо за честното представяне на финансовото състояние на предприятието.

68. Този стандарт не предписва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 66 предоставя само списък на статиите, които се различават по характер и функция до такава степен, че е уместно да бъдат представени отделно на лицевата страна на баланса. Примерни формати са дадени в приложението към този стандарт. Корекции към посочените статии се извършват при следните обстоятелства:

а) статии се добавят, когато друг МСС изисква отделно представяне на лицевата страна на баланса или когато размерът, характерът или функцията на обекта са такива, че отделното му представяне би допринесло за честното представяне на финансовото състояние на предприятието; и

б) използваните описания и последователността на статиите могат да бъдат променени в зависимост от особеностите на предприятието и неговите операции, за да се осигури информацията, необходима за цялостното разбиране на финансовото състояние на предприятието. Например една банка може да промени изброените описания с цел да приложи по-специфичните изисквания в параграфи 18 - 25 от МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции.

69. Статиите, изброени в параграф 66, са широки по обхват и не е необходимо да бъдат ограничавани до обхвата на позициите, които се третират в други МСС. Например статията на нематериалните активи включва репутация и активи, възникващи от разходи за развойна дейност.

70. Становището за това дали допълнителните статии следва да се представят отделно се базира на оценката на:

а) характера и ликвидността на активите и тяхната същественост, което в повечето случаи води до отделно представяне на репутацията и активите, възникващи от развойна дейност, парични и непарични активи и текущи и нетекущи активи;

б) тяхната функция в предприятието, която например води до отделното представяне на оперативни и финансови активи, материални запаси, вземания, активи под формата на пари и парични еквиваленти; и

в) сумата, характера и времевите условия на задълженията, които водят до отделно представяне на лихвоносни и нелихвоносни задължения и провизии, класифицирани като текущи и нетекущи, ако това е уместно.

71. Активите и пасивите, които се различават по характер или функция, понякога са предмет на различни бази за оценяване. Например определени класове имоти, машини, съоръжения и оборудване могат да бъдат отчетени по себестойност или преоценена стойност в съответствие с изискванията на МСС 16. Използването на различни бази за оценяване на различните класове активи предполага, че те се различават по характер или функция и поради това трябва да бъдат представени в отделни статии.

Информация, която може да се представи или на лицевата страна на баланса, или в поясненията

72. Предприятието би трябвало да оповести или на лицевата страна на баланса, или в поясненията към него допълнителни субкласификации на представените балансови статии, класифицирани по подходящ за дейността на предприятието начин. Всяка статия трябва да има допълнителна субкласификация, когато това е уместно, съгласно нейния характер, като вземанията и задълженията от и към предприятието майка, дъщерни и асоциирани предприятия и с други свързани лица следва да бъдат оповестени отделно.

73. Детайлите, описани в допълнителната субкласификация на лицевата страна на баланса или в поясненията към него, зависят от изискванията на МСС и от размера, характера и функциите на включените позиции. Факторите, описани в параграф 70, също се използват при определянето на базата за допълнителна субкласификация. Оповестяванията биха могли да варират за всяка статия, например:

а) дълготрайните материални активи се класифицират по групи, както са описани в МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване;

б) вземанията се анализират като вземания от търговски клиенти, други членове на групата, вземания от свързани лица, предплащания и други суми;

в) материалните запаси се класифицират допълнително в съответствие с изискванията на МСС 2 Материални запаси като стоки, суровини и материали, незавършено производство и готова продукция;

г) провизиите се анализират, като се представят отделно провизиите за доходи на наети лица и други статии, групирани по начин, подходящ за дейността на предприятието; и

д) капиталът и резервите се анализират, като се показват отделно различните класове внесен капитал, премиен резерв и други резерви.

74. Предприятието трябва да оповести следната информация или на лицевата страна на баланса, или в поясненията към него:

а) за всеки клас дялов/акционерен капитал:

1) броят на оторизираните акции;

2) броят на емитираните акции, включително които са напълно платени, и на тези, които са емитирани, но не са платени напълно;

3) номинална стойност на една акция или акциите без номинална стойност;

4) равнение на броя на държаните от акционерите акции към началото и края на годината;

5) правата, преференциите и ограниченията, присъщи на съответния клас, включително ограничения при разпределението на дивидентите и обратното плащане на капитала;

6) акциите на предприятието, държани от самото предприятие или от дъщерни или асоциирани предприятия; и

7) акции, запазени за издаване под опция или по договори за продажба, включително условията и сумата;

б) описание на характера и целта на всеки резерв в рамките на собствения капитал;

в) сумата на дивидентите, които са предложени или декларирани след датата на баланса, но преди финансовите отчети да са одобрени за издаване; и

г) непризнатият размер на натрупаните преференциални дивиденти, ако има такива.

Предприятие без дялов капитал, като например събирателно дружество, следва да оповести информация, която е еквивалентна на изброената информация, като покаже движението за периода на всяка категория капиталови дялове, както и правата, преференциите и ограниченията.

Отчет за доходите

Информация, която следва да се представи на лицевата страна на отчета за доходите

75. Като минимум лицевата страна на отчета за доходите трябва да включва статиите, които представляват следните суми:

а) приходи;

б) резултатите от оперативна дейност;

в) финансови разходи;

г) дял от печалбите и загубите на асоциирани и съвместни предприятия, осчетоводен по метода на участието в собствения капитал;

д) разходи за данъци;

е) печалба или загуба от обичайна дейност;

ж) извънредни статии;

з) малцинствено участие; и

и) нетна печалба или загуба за периода.

Допълнителни статии, групи и раздели и междинни сборове би трябвало да се представят на лицевата страна на отчета за доходите, когато това се изисква от МСС или когато това е необходимо за честното представяне на резултатите от дейността на предприятието.

76. Ефектите от различните дейности, операции и събития в предприятието се различават по стабилност, риск и предсказуемост и оповестяването на елементите на дейността улеснява разбирането на резултатите от тази дейност и оценката на бъдещите резултати. Допълнителни статии се представят на лицевата страна на отчета за доходите и такива описания се използват и промени в поредността на статиите се правят, когато това е необходимо, за да се обяснят елементите на дейността. Факторите, които трябва да се вземат предвид, включват същественост, характер и функция на различните компоненти на приходите (доходите) и разходите. Например една банка може да промени описанията с цел да приложи по-специфичните изисквания в параграфи 9 - 17 от МСС 30. Приходите и разходите се компенсират само ако отговарят на критериите, посочени в параграф 34.

Информация, която може да се представи или на лицевата страна на отчета за доходите, или в поясненията

77. Предприятието би трябвало да представи или на лицевата страна на отчета за доходите, или в поясненията към него анализ на разходите, използвайки класификация, която се основава или на характера на разходите, или на тяхната функция в рамките на предприятието.

78. Предприятията се насърчават да представят анализа от параграф 77 на лицевата страна на отчета за доходите.

79. Разходните статии се класифицират допълнително с цел да се посочи обхватът на компонентите на финансовата дейност, които могат да се различават по отношение на стабилност, потенциал за печалба или загуба и предвидимост. Тази информация се предоставя по един от възможните два начина.

80. Първият анализ на разходите е познат като метод същност на разходите. Разходите се обобщават в отчета за доходите според съдържанието им (например амортизации, разходи за материали, транспортни разходи, надници и заплати, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване основно в по-малките предприятия, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Пример за класификация съгласно метода на същността на разходите:

Приходи - Х

Други оперативни доходи от дейността - Х

Промени в наличностите на готовата продукция

и незавършеното производство - Х

Суровини, материали и консумативи - Х

Разходи за персонала - Х

Разходи за амортизация - Х

Други оперативни разходи за дейността - Х

Общо оперативни разходи за дейността – (Х)

Печалба от оперативна дейност - Х

81. Промяната в наличностите на готовата продукция и незавършеното производство през периода представят корекция на производствените разходи с цел да се отрази фактът, че или увеличаването на производството е довело до увеличение на запасите от готова продукция и незавършени продукти, или че продажбите са в повече спрямо неговото ниво и това е довело до намаляването на запасите. При някои законодателства увеличението на готовата продукция и незавършеното производство през периода се представят непосредствено след приходите в схемата на посочения анализ. Независимо от това прилаганото представяне не следва да създава впечатлението, че тези суми представляват приход.

82. Вторият начин на анализ е познат като метод на разходи по функционално предназначение или като метод себестойност на продажбите и групира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите, реализацията или административната дейност. Този вид представяне осигурява повече информация на потребителите отколкото класифицирането по същност на разходите, но преразпределянето на разходите по функции винаги има условност и предполага значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е даден по-долу:

Приходи - Х

Себестойност на продажбите – (Х)

Брутна печалба - Х

Други оперативни доходи от дейността - Х

Разходи за реализация – (Х)

Административни разходи – (Х)

Други оперативни разходи за дейността – (Х)

Печалба от оперативна дейност - Х

83. Предприятията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, следва да оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително амортизационните разходи и разходите за персонала.

84. Изборът на подход за анализ зависи както от историческите и производствени фактори, така и от вида на организацията. И двата начина осигуряват индикация за онези разходи, за които се очаква да варират, директно или индиректно, спрямо нивото на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, този стандарт изисква избор на начин, на базата на това кой от тях може да извърши най-честно представяне на елементите на дейността на предприятието. Въпреки това, тъй като информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, допълнителното оповестяване се изисква, когато се използва класификацията със “себестойност на продажбите”.

85. Предприятието би трябвало да оповести или на лицевата страна на отчета за доходите, или в поясненията към него сумата на дивидентите за акция, декларирани или предложени, за периода, за който се отнасят финансовите отчети.

Изменения в собствения капитал

86. Предприятието трябва да представи като отделен компонент на финансовите отчети отчет, показващ:

а) нетната печалба или загуба за периода;

б) всеки приход или разход, печалба или загуба, които са признати директно в собствения капитал, съгласно изискванията на други стандарти, както и общата сума на тези статии; и

в) кумулативния ефект на измененията в счетоводната политика и корекциите на фундаментални грешки съгласно най-разпространеното третиране в МСС 8.

Освен това предприятието следва да представи или в този отчет, или в поясненията към него:

г) капиталовите операции със собствениците и разпределението между собствениците;

д) салдото на натрупаната печалба или загуба в началото на периода и към датата на баланса и движенията за периода; и

е) изравняване на балансовата стойност на всеки клас от капитала, премийния резерв и всеки друг резерв в началото и в края на периода, като се оповестява отделно всяко движение.

87. Измененията в собствения капитала на предприятието между датите на два баланса отразява увеличението или намалението в неговите нетни активи или богатството през периода съгласно определени принципи на оценяване, възприети и оповестени във финансовите отчети. Освен промените в резултат от операции със собствениците, като увеличения на капитала и плащане на дивиденти, цялостното изменение в собствения капитал представя всички печалби или загуби, генерирани от дейността на предприятието през периода.

88. МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика изисква всички статии на приходи и разходи, признати през периода, да бъдат включени в определянето на нетната печалба или загуба за същия период, освен ако друг МСС изисква или позволява друго третиране. Другите МСС изискват печалби и загуби под формата на увеличение или намаление от преоценка и определени разлики от валутни операции да се признават директно като изменения на собствения капитал заедно с капиталовите операции и с разпределенията между собствениците на предприятието. Тъй като при оценката на измененията във финансовото състояние на предприятието между две дати на баланса е важно да се вземат предвид всички печалби и загуби, този стандарт изисква да се обособи отделен компонент на финансовите отчети, който да отразява всички печалби и загуби на предприятието, включително онези, които се признават директно в собствения капитал.

89. Изискванията в параграф 86 могат да се спазят по няколко начина. Подходът, възприет в много законодателства, следва колонен формат, при който се осъществява равнение на началните и крайните салда за всеки елемент от собствения капитал, включително статиите от а) до е). Алтернативна възможност е да се представят като отделен компонент във финансовите отчети само статиите от а) до в). При този подход статиите, описани от г) до е), се представят в поясненията към финансовите отчети. И двата подхода са илюстрирани в приложението към този стандарт. Независимо от избрания подход параграф 86 изисква междинен сбор на статиите в б), за да могат потребителите на отчета да получат представа за общата сума на печалбите и загубите, възникващи от дейността на предприятието през отчетния период.

Отчет за паричните потоци

90. МСС 7 определя изисквания за представянето на паричните потоци и свързаните с тях оповестявания. Според неговите предписания информацията за паричните потоци е полезна за потребителите на финансовите отчети, осигурявайки им база за оценка на способността на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти, както и на потребностите на предприятието да оползотвори тези парични потоци.

Пояснения към финансовите отчети

Структура

91. Поясненията към финансовите отчети трябва да:

а) представят информация за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, избрани и приложени по отношение на съществените операции и събития;

б) оповестяват информацията, изисквана от МСС, която не е представена другаде във финансовите отчети; и

в) предоставят допълнителна информация, която не е представена на лицевата страна на финансовите отчети, но чието оповестяване е необходимо за честно представяне (Виж също ПКР – 29 Оповестяване – споразумения за концесионна услуга)

92. Поясненията към финансовите отчети трябва да бъдат представени по систематичен начин. Всяка позиция на лицевата страна на баланса, отчета за доходите и отчета за паричните потоци трябва да има препращаща референция към съответната информация, представена в поясненията.

93. Поясненията към финансовите отчети включват такива описания или по-подробни анализи на сумите, показани на лицевата страна на баланса, отчета за доходите, отчета за паричните потоци и отчета за промените в собствения капитал, както и допълнителна информация, като условни задължения и поети ангажименти. Те включват информацията, която се изисква или чието оповестяване се поощрява от МСС, както и други оповестявания, необходими за постигане на честно представяне.

94. Поясненията обикновено се представят в следния ред, който допринася за по-доброто разбиране на финансовите отчети и сравняването им с отчетите на други предприятия:

а) твърдение за съответствие с МСС (виж параграф 11);

б) изложение на базата (базите) за оценяване и приложените счетоводни политики;

в) допълнителна информация за представените на лицевата страна на всеки финансов отчет статии по реда, по който всяка статия и всеки финансов отчет е представен; и

г) други оповестявания, включително:

1) условни задължения, поети ангажименти и други финансови оповестявания; и

2) нефинансови оповестявания.

95. В някои случаи може да бъде необходимо или желателно редът на представяне на специфични статии да бъде променен в поясненията. Например информацията за лихвени проценти и преизчисленията до справедливата стойност може да се комбинира с информацията за падежите на финансови инструменти, въпреки че първите се отнасят до отчета за доходите, а вторите се отнасят до баланса. Независимо от това остава изискването за систематична структура на поясненията, доколкото това е практически възможно.

96. Информацията за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, може да се представи като отделен елемент на финансовите отчети.

Представяне на счетоводната политика

97. Секцията за счетоводната политика към поясненията на финансовите отчети трябва да описва следното:

а) базата (базите) за оценяване, използвана(и) при изготвянето на финансовите отчети; и

б) всяка специфична счетоводна политика, необходима за правилното разбиране на финансовите отчети.

98. Освен специфичните счетоводни политики, използвани във финансовите отчети, важно за потребителите е да знаят използваната база (бази) за оценяване (историческа цена, текуща стойност, реализуема стойност, справедлива стойност или сегашна стойност), тъй като те формират базата, на която се изготвя цялостният комплект финансови отчети. Когато са използвани повече от една оценъчни бази във финансовите отчети, например, когато определени нетекущи активи се преоценяват, необходимо е да са видни отделните категории активи и пасиви, към които е приложена всяка база за оценяване.

99. При вземането на решение дали да се оповести конкретна счетоводна политика ръководството преценява дали оповестяването ще подпомогне потребителите в разбирането на начина, по който операциите и събитията са отразени в отчетените резултати от дейността и финансовото състояние. Счетоводните политики, които едно предприятие може да счете за нужно да оповести, включват, но не се ограничават до следното:

а) признаване на приходите;

б) принципи на консолидация, включително за дъщерни и асоциирани предприятия;

в) бизнескомбинации;

г) съвместни предприятия;

д) признаване и амортизация на дълготрайни материални и нематериални активи;

е) капитализация на разходи по заеми и други разходи;

ж) договори за строителство;

з) инвестиционни имоти;

и) финансови инструменти и инвестиции;

к) лизинг;

л) разходи за научноизследователска и развойна дейност;

м) материални запаси;

н) данъци, включително отсрочени данъци;

о) провизии;

п) разходи, свързани с доходи на наети лица;

р) операции с чуждестранна валута и хеджиране;

с) определение за бизнес и географски сегменти и базата, на която са разпределени разходите между сегментите;

т) определение за пари и парични еквиваленти;

у) счетоводство при инфлация; и

ф) правителствени дарения.

Други МСС изискват специфично оповестяване на счетоводни политики за много от тези области.

100. Всяко предприятие преценява самостоятелно същността на своите операции и политиките, които потребителят би очаквал да бъдат оповестени за този тип предприятие. Например от всички предприятия от частния сектор би се очаквало да оповестяват счетоводната политика за данъците върху дохода, включително отсрочени данъци и данъчни активи. Когато предприятието има съществени чуждестранни дейности или операции в чужда валута, се очаква то да оповести счетоводните политики за признаване на печалбите и загубите от сделки с чужда валута и хеджирането на тези печалби и загуби. При консолидираните финансови отчети политиката, използвана за определяне на репутацията и малцинственото участие, се оповестява.

101. Една счетоводна политика може да бъде от съществено значение дори когато сумите, представени за текущия и предходните периоди не са съществени. Освен това е подходящо да се оповести и счетоводната политика, която не е покрита от съществуващите МСС, но е избрана и приложена в съответствие с параграф 20.

Други оповестявания

102. Предприятието следва да оповести следната информация, ако тя не е оповестена никъде другаде в публикуваната информация с финансовите отчети:

а) седалището и правният статут на предприятието, държава на регистрация и адрес на управление (или основно място на дейност, ако е различно от адреса на управление);

б) описание на характера на дейността на предприятието и неговите основни дейности;

в) името на предприятието майка и на крайното предприятие майка от групата; и

г) броят на служителите или към края на периода, или средно за периода.

Влизане в сила

103. Този стандарт влиза в сила за финансови отчети, когато обхващат периоди, започващи на или след 1 юли 1998. По-ранното прилагане се насърчава.

104. Този стандарт заменя МСС 1 Оповестяване на счетоводната политика, МСС 5 Информация, която трябва да бъде оповестена във финансовите отчети и МСС 13 Представяне на текущи активи и текущи пасиви, одобрени от съвета в преработен формат през 1994.

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР