Опасенията за отражението на световната финансова криза върху България вече се измерват не само с преценките на анализатори, а и с конкретни данни от международните борси.

Най-търгуваните деривати за кредитен риск - Credit Default Swaps (CDS или кредитни суапи), издадени върху българските облигации, бележат повече от 300% поскъпване за изминалия месец, показват данните от пазара. Само през миналата седмица CDS, издадени върху българските глобални облигации, добавиха над 10% към стойността си и стигнаха ниво от 650 пункта в петък.

CDS са договор между купувач и продавач на кредитна защита, чрез която се прехвърля кредитен риск при облигации. Суапите се плащат от инвеститор, възнамеряващ да застрахова позиция, която има в някакъв дългов инструмент - в случая български облигации. Стойността на CDS се измерва в базисни пунктове, като всеки 100 от тях са равни на 1% добавка към 6-месечния ЛИБОР (лондонският междубанков лихвен процент). Колкото по-висока е тази премия, толкова пазарът приема за по-вероятно емитентът да не успее да се разплати с кредиторите.

Стойността от 650 пункта, каквато достигнаха CDS за България, означава 6.5 процентни пункта по-висока рискова премия към търсената от инвеститорите доходност. По този показател България вече се нареди сред страните, които силно тревожат инвеститорите, но все пак не е сред най-тежките случаи като Украйна (2800 пункта), Русия (1037), Казахстан (1200) и Латвия (1000).

Анализатор от Лондонското сити коментира, че въпреки, че механизмът на тези суапове позволява спекулативни сделки, стойността на рисковата премия, която пазарът определя за България, не може да се подмине от отделите по управление на риска в големите финансови институции. "Ако това е базовата риск премия за държавата България, то при частния бизнес тя може да е дори по-висока. Това ще трябва да се калкулира в лихвите по банковите заеми за компании", коментира още той.

Българските реакции

Георги Първанов, президент на България: Ще има удар, който трябва да бъде омекотен

В обсъждането на бюджета за следващата година трябва да залегнат сериозни и дългосрочни превантивни мерки за избягване на последствията от финансовата криза. В реалния сектор се очакват индиректните последствия за много европейски страни, включително и за България. У нас очевидно ръстът няма да е около нулата, но ще има удар, който трябва да бъде омекотен. Действията на кабинета са адекватни, призовавам да не се поддавате на паника.

Сергей Станишев, министър-председател: Правителството ще застане зад всяка банка

Няма да допуснем сриване на банковата система. Българските граждани трябва да са спокойни за своите спестявания. Българското правителство ще застане зад всяка банка, която има проблеми с ликвидността. Фискалният резерв ще достигне 13 млрд. лв. в края на годината. Отворени сме за всякакви конструктивни предложения как вторичните ефекти да не засегнат българската икономика прекалено силно.

Пламен Орешарски, министър на финансите: България има достатъчно резерви

Заради благоразумната макроикономическа и фискална политика България има достатъчно резерви, за да не чука на вратите на Европейската комисия, МВФ, ЕЦБ и на други институции за подкрепа. Най-добрите гаранции за спестяванията и за финансите на корпорациите не са свързани с отделни решения на правителството и парламента, а със стабилността на системата като цяло, и нашите усилия са насочени в тази посока.

Милен Велчев, зам.-председател на комисията по бюджет и финанси: Важно е какво ще направи правителството в реалния сектор
Инвеститорите на борсата трябва да са свикнали с мисълта, че както могат да печелят, така могат и да губят. По-важно е какво ще направи правителството в реалния сектор. Подкрепям мерките, които то взима.

Йордан Цонев, председател на комисията по икономическа политика: Най-реалната опасност за икономиката ни е "охлаждането"
Най-реалната опасност за българската икономика е проблемът с "охлаждането" й. Трябва да се предвидят мерки, с които да бъде спряно или  намалено това "охлаждане". В противен случай чуждестранните инвестиции ще намалеят и е възможно "шоково приземяване на българската икономика".