Във връзка с уеднаквяване на практиката по повод възникнали въпроси при изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, Ви даваме следните указания:

І. При сумирано отчитане на работното време, включително и при работа на смени по часов график.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. В тези случаи нормата на работното време в часове за периода на сумираното изчисляване се определя, като законоустановената продължителност на работния ден се умножи по броя на работните дни по календар за същия период.

1. При сумирано изчисляване на работното време, паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв – по графика на звеното, към което се числи, включени в периода на временната неработоспособност.

2. В съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО, брутното трудово възнаграждение (осигурителният доход), върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността или бременността и раждането, се разделя на броя на работните часове през този период, изчислени съобразно работните дни по календар за същия период и законоустановената продължителност на работното време за периода на временната неработоспособност. Така определеното средночасово възнаграждение се умножава по съответния процент и се получава часовото парично обезщетение, което не може да надвишава средночасовото нетно възнаграждение, за периода, от който е изчислено обезщетението.

3. Средночасовото нетно възнаграждение се изчислява, като нетното възнаграждение, получено през периода от шестте календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, се раздели на броя на работните часове по календар за периода, за който то е получено, определени съобразно законоустановената продължителност на работното време за периода на временната неработоспособност.

4. Паричното обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност, което се изплаща за сметка на осигурителя се определя, като изчисленото часово парично обезщетение по реда на чл. 41 от КСО се умножи по броя часове – 24 часа (3 x 8 часа) или 21 часа (3 x 7 часа), съответстващ на законоустановената продължителност на работното време през периода на временната неработоспособност.

5. По този начин се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност и когато за част от шестмесечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността, лицето е работило при сумирано изчисляване на работното време, а за останалата част - при подневно изчисляване или като самоосигуряващо се лице.

II. При работа на дневни сменни графици. vСъгласно чл. 141, ал. 1 от КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.

1. При определяне на паричните обезщетения за временна неработоспособност при работа по индивидуален или групов дневен сменен график, паричното обезщетение се изплаща за работните дни по индивидуалния график на осигурения, а ако няма такъв – по графика на звеното, към което се числи, включени в периода на временната неработоспособност.

2. В тези случаи съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО, брутното трудово възнаграждение (осигурителният доход), върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, се разделя на броя на работните дни по календар за този период. Така определеното среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножава по съответния процент и се получава дневното парично обезщетение, което не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

3. Среднодневното нетно възнаграждение се изчислява, като нетното възнаграждение, получено през периода от шестте календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, се раздели на броя на работните дни по календар, за периода за който е получено.

4. По този начин се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност и когато за част от шестмесечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността, лицето е работило при сумирано изчисляване на работното време, а за останалата част - при подневно изчисляване или като самоосигуряващо се лице.

III. Изчисляване и изплащане на паричните обезщетения при работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време).

Когато през част или през целия шестмесечен период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността, лицето е работило при пълно работно време, а през периода на временната неработоспособност е на непълно работно време, паричното обезщетение се изчислява по реда на чл. 41 от КСО и се изплаща за работните дни, включени в периода на временната неработоспособност, независимо от продължителността на работното време в часове през този период.

По този начин се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност и когато през част или през целия шестмесечен период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността, лицето е работило при непълно работно време, а през периода на временната неработоспособност е на пълно работно време.

IV. Изчисляване и изплащане на паричните обезщетения при трудова злополука и професионална болест на лица, осигурени по чл. 4, ал. 2 от КСО.

Паричните обезщетения при трудова злополука и професионална болест на лицата, осигурени по чл. 4, ал. 2 от КСО се изчисляват по реда на чл. 41 от КСО.

Паричното обезщетение се изплаща за работните дни или за работните часове от периода на временната неработоспособност, в които осигуреният би трябвало да бъде на работа съобразно условията на трудовия договор. Когато в трудовия договор не са посочени дните от месеца или броя на часовете през деня, в които осигуреният трябва да работи, с оглед изплащането на паричните обезщетения за трудова злополука или професионална болест, те трябва да бъдат определени допълнително от работодателя.

V. Примери за изчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане.

Пример 1: Работник е във временна неработоспособност поради общо заболяване от 14 до 31 юли 2003 г. вкл. Нормалната продължителност на работното време през деня, установена за длъжността е 7 часа.

За 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността работникът е получил месечни брутни трудови възнаграждения, както следва:

За м. януари и февруари е бил самоосигуряващ се, за месеците март и април е получавал по 150 лв. при 4-часов работен ден и по 3 дни е бил във временна неработоспособност, за които е получил по 50 лв. парично обезщетение, за месец май и юни е получавал по 300 лв. при сумирано отчитане на работното време при 12 часов работен ден.

А) Към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето работи в производство с непрекъсваем процес по индивидуален 7 часов график. Работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време за период от 4 календарни месеца.

В този случай паричното обезщетение за временна неработоспособност ще се изчисли по следния начин:

Среднодневният осигурителен доход е: 900.00+400.00+100.00 = 1400.00 лв. : 868 часа (124 раб. дни по календар х 7 часа) = 1.61 лв.

Часовото обезщетение е: 1.61 лв. х 80 % = 1.29 лв.

Средночасовото нетно възнаграждение е: 1132.60 лв.: 826 часа (124 раб. дни по календ. – 6 раб. дни вр. нераб.= 118 р.д. х 7 часа) = 1.37 лв.

Паричното обезщетение се изплаща за работните часове от периода на временната неработоспособност (16 раб. дни по личния график) и се определя по следния начин : 1.29 лв. х 7 ч. х 16 р. д. = 144.48 лв., от които за първите 3 раб. дни 27.09 лв. се изплащат от средствата на осигурителя и 117.39 лв. - от средствата на ДОО.

Б) Към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето работи на дневен сменен график.

В този случай паричното обезщетение за временна неработоспособност ще се изчисли по следния начин:

Среднодневният осигурителен доход е: 900.00+400.00+100.00 = 1400.00 лв. : 124 р. д. (раб. дни по календар) = 11.29 лв.

Дневното обезщетение е: 11.29 лв. х 80 % = 9.03 лв.

Среднодневното нетно възнаграждение е: 1132.60 лв. : 118 р. д. = 9.60 лв.

Паричното обезщетение се изплаща за работните дни по графика на лицето за периода на временната неработоспособност (в случая 13 раб. дни по личния график) и се определя по следния начин: 9.03 лв. х 13 р. д. = 117.39 лв., от които за първите 3 раб. дни 27.09 лв. се изплащат от средствата на осигурителя и 90.30 лв. - от средствата на ДОО.

Пример 2: Работник е във временна неработоспособност поради трудова злополука от 3 до 15 юли 2003 г. вкл. През месеца на настъпване на злополуката, лицето е назначено с договор за работа до 5 работни дни от 1 до 5 юли 2003 г.

За 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността работникът е получил месечни брутни трудови възнаграждения, както следва: за м. януари и февруари е бил самоосигуряващ се, за месеците март и април е получавал по 150 лв. по трудов договор за работа до 40 часа месечно, за месец май и юни е получавал по 300 лв. при сумирано отчитане на раб. време при 12 часов работен ден.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука ще се изчисли по следния начин:

Среднодневният осигурителен доход е: 900.00+400.00+166.30 = 1466.30 лв. : 124 р. д. = 11.83 лв.

Дневното обезщетение е: 11.83 лв. х 90 % = 10.65 лв.

Среднодневното нетно възнаграждение е 1137.14 : 93 = 12.23 лв.

В този случай дневното парично обезщетение не се ограничава до размера на среднодневното нетно възнаграждение, тъй като неработоспособността е поради трудова злополука.

Парично обезщетение за периода на временната неработоспособност поради трудова злополука ще се изплати за остатъка от дните по договора - 3 раб. дни (от 3 до 5 юли вкл.). Размерът на паричното обезщетение е: 10.65 лв. х 3 р. д. = 31.95 лв., които в този случай се изплащат от средствата на осигурителя.