ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ


ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ
Приет с ПМС № 254 от 15.09.2006 г.Обн. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.26 от 27 Март 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Септември 2008г., изм. ДВ. бр.91 от 21 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.7 от 27 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 4 Август 2009г.

Глава първа.ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ



Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за държавната собственост относно придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - държавна собственост, както и актуването и отписването от актовите книги на имотите - държавна собственост.
 



Чл. 2. За имоти и вещи, чийто вещноправен режим се урежда със специални нормативни актове, правилникът се прилага, доколкото в тях не е предвидено друго.
 



Чл. 3. (1) Управлението на имоти - държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под общото ръководство и контрол на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Управлението на вещи - държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под общото ръководство и контрол на министъра на финансите.
 



Чл. 4. (1) Имоти и вещи - частна държавна собственост, могат да се внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества с държавно участие въз основа на акт на Министерския съвет по реда, предвиден в Търговския закон и в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с Постановление № 112 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2003 г.; Решение № 8260 на Върховния административен съд от 2005 г. - бр. 79 от 2005 г.).

(2) Капиталът на еднолични търговски дружества с държавно участие може да се намалява със стойността на имоти и вещи, които са апортирани в капитала му, въз основа на решение на Министерския съвет или на съответния министър съобразно отрасловата му компетентност.

(3) Имотите и вещите, със стойността на които е намален капиталът на едноличните търговски дружества с държавно участие, придобиват статут на частна държавна собственост и се управляват от ръководителя на ведомството, упражняващ правата на държавата в съответното дружество.
 



Чл. 5. (1) Имотите - частна държавна собственост, които след предоставянето им за управление от областния управител са придобили качеството на имоти - публична държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът изготвя предложението въз основа на мотивиран доклад на областния управител.

(2) Имоти - публична държавна собственост, които са придобили качество на имоти - частна държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът изготвя предложението въз основа на мотивиран доклад на ръководителя на ведомството, управляващо имота, и на становище на областния управител.
 
Глава втора.УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИ И ВЕЩИ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ



Чл. 6. (1) Предоставянето на имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомства за изпълнение на техните функции се извършва с решение на Министерския съвет.

(2) Предоставянето на имоти - публична държавна собственост, за управление на общини за изпълнение на техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, се извършва с решение на Министерския съвет след решение на съответния общински съвет и мотивирано предложение на областния управител. Въз основа на решението на Министерския съвет областният управител сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

(3) Имоти - частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомства и общини за изпълнение на техните функции със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.
 



Чл. 7. (1) Дейността на Министерския съвет по чл. 6, ал. 1 се подпомага от Комисията за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост, наричана по-нататък "комисията".

(2) В състава на комисията по ал. 1 се включват представители на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната, Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието и горите и на областния управител на област София.

(3) Министър-председателят определя поименния състав на комисията и утвърждава правилата за нейната работа.

(4) Министерството на регионалното развитие и благоустройството осигурява необходимите условия за работата на комисията и средствата за нейната дейност.

(5) Председател на комисията е министърът на регионалното развитие и благоустройството.
 



Чл. 8. Исканията за предоставяне на имоти - публична държавна собственост, на ведомства се подават до председателя на комисията. Към искането се прилагат подробна мотивировка и справка за ползваните от ведомството имоти в съответното населено място.
 



Чл. 9. (1) Комисията разглежда исканията в едномесечен срок от получаването им. В случай че има свободни подходящи имоти, комисията насрочва открито заседание, на което се поканват да присъстват упълномощени представители на заинтересуваните ведомства и областния управител по местонахождение на имота.

(2) Комисията може да възлага допълнителни проверки и да изисква допълнително данни от заинтересуваните ведомства.

(3) При наличие на подходящи имоти председателят на комисията внася предложение до Министерския съвет за предоставяне на имота.

(4) Когато комисията прецени, че искането е неоснователно, нецелесъобразно или няма свободни подходящи имоти, решението й заедно с мотивите за отказа се изпраща на заинтересуваното ведомство в 7-дневен срок от приемането му.
 



Чл. 10. (1) Въз основа на решението на Министерския съвет по чл. 6, ал. 1 и 2 се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за предаването и приемането на имота се определя в решението на Министерския съвет.

(2) Препис от решението на Министерския съвет се изпраща на областния управител по местонахождение на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост.
 



Чл. 11. (1) Вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на държавна бюджетна издръжка със заповед на ръководителя на ведомството, съответно на областния управител.

(2) Вещите - частна държавна собственост, с балансова стойност над 10 000 лв. се предоставят по реда на ал. 1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите се прави от областния управител или от ръководителя на ведомството, управляващо вещите.

(3) Искането до министъра на финансите трябва да съдържа мотивираното предложение на заинтересуваното юридическо лице, доказателства, че то е на държавна бюджетна издръжка, списък на вещите - частна държавна собственост, индивидуализирани по вид, количество и балансова стойност.

(4) В случаите по ал. 2, когато заинтересуваното ведомство или организация е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, се прилага и становището на съответния първостепенен разпоредител.

(5) Редът за предоставяне на вещи - частна държавна собственост, предвиден в ал. 2 - 4, не се прилага в случаите по чл. 28, ал. 3 от Закона за държавната собственост.
 



Чл. 12. (1) Управлението върху имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност.

(2) Имотите и вещите по ал. 1 се завеждат в баланса на ведомството, на юридическите лица на бюджетна издръжка и на държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, в едномесечен срок от съставянето на протокола за предаване - приемане на имота.

(3) При нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост или когато нуждата от имот - публична държавна собственост, отпадне, правото на управление се отнема с решение на Министерския съвет.

(4) Когато нуждата от имот - частна държавна собственост, отпадне, правото на управление се отнема със заповед на областния управител.
 
Глава трета.ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА ИМОТИ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ



Чл. 13. (1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се предоставят под наем от съответния министър, областен управител или ръководител на ведомство след провеждане на търг.

(2) Търгът се открива със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомството, в която се определят:

1. имотите или частите от тях, които ще се предоставят под наем, и срокът за отдаване;

2. първоначалната наемна цена, определена по реда на чл. 41;

3. предназначението на имотите или частите от тях;

4. видът на търга - с тайно или явно наддаване;

5. датата, мястото и часът за провеждане на търга;

6. други специфични условия.

(3) Търгът се провежда по реда на глава пета и приключва със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга, и наемната цена.

(4) Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем.

(5) По реда на ал. 1 - 4 се извършва и предоставянето под наем на имоти по чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост. В заповедта за откриване на търга министърът, областният управител или ръководителят на ведомство трябва да мотивира необходимостта от отдаване под наем на имота - публична държавна собственост.

(6) По реда на ал. 1 - 5 се предоставят под наем и имоти, предоставени за управление на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Заповедите по ал. 2 и 3 се издават от ръководителя на предприятието и се одобряват от ресорния министър, а договорът по ал. 4 се сключва от ръководителя на предприятието.
 



Чл. 14. (1) Имоти - частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг за здравни, образователни или хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(2) Имоти - частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, от министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(3) Министърът, ръководителят на ведомство или областният управител назначава комисия, която разглежда исканията по ал. 1 и 2 и при наличие на подходящи свободни помещения изготвя проект на заповед.

(4) Министърът, ръководителят на ведомство или областният управител издава заповед, с която определя наемателя, срока и наемната цена, определена по чл. 40, ал. 1. Въз основа на заповедта се сключва договор за наем, в който се определят правата и задълженията на страните.
 



Чл. 15. Имоти - частна държавна собственост, се предоставят под наем за задоволяване на административните нужди на централните ръководства на политическите партии, отговарящи на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии, с решение на Министерския съвет.
 



Чл. 16. (1) Исканията за предоставяне под наем на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии, както и на регионалните им структури на територията на град София се внасят в Комисията за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост, която ги разглежда в едномесечен срок.

(2) Искането по ал. 1 се придружава с документи, доказващи финансовата възможност на партията за плащане на наема.

(3) При наличие на подходящи имоти - частна държавна собственост, председателят на комисията внася в Министерския съвет предложение за решение.

(4) Не се предоставят под наем имоти на централните ръководства на политическите партии, ако имат изискуеми публични вземания.
 



Чл. 17. (1) Исканията за предоставяне под наем на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на централните или регионалните структури на политически партии извън територията на град София се отправят до съответния областен управител при спазване изискванията на чл. 15 и чл. 16, ал. 2 и 4.

(2) Областният управител разглежда исканията по ал. 1 и при наличие на подходящи имоти - частна държавна собственост, издава заповед.
 



Чл. 18. (1) Въз основа на решението на Министерския съвет по чл. 15 или на заповедта на областния управител по чл. 17, ал. 2 за определяне на наемателя областният управител или упълномощено от него длъжностно лице сключва договор за наем.

(2) Наемната цена в договора се определя по реда на чл. 40, ал. 3.
 



Чл. 19. Имотите, предоставени под наем, трябва да се ползват само по предназначение. Имотите не могат да се пренаемат и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
 



Чл. 20. (1) С договора за наем се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, наемната цена, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия.

(2) Договорът за наем се прекратява на основанията и по реда на Закона за задълженията и договорите, както и когато политическата партия престане да отговаря на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии.
 



Чл. 21. Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища се извършва от ръководителя на ведомството по цени, определени по реда на чл. 33.
 



Чл. 22. (1) Право за настаняване в държавни ведомствени жилища имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, ако те и членовете на семействата им:

1. не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

2. не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с декларация на лицето.

(3) Във ведомствени жилища могат да се настаняват и лица, които заемат изборна длъжност - за срока на мандата им, или са назначени като ръководители или заместник-ръководители на ведомства, и членове на политическите кабинети за срока, през който заемат тази длъжност, ако те и членовете на семействата им не притежават в населено място, където работят, жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

(4) По реда на тази глава се извършва настаняването под наем в жилища, предоставени за управление на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон от ръководителя на предприятието.
 



Чл. 23. Критериите за определяне и степенуване на жилищните нужди на лицата по чл. 22 и критериите за увеличаване или намаляване на основната наемна цена се определят с правила, утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.
 



Чл. 24. (1) Ръководителят на ведомството назначава с писмена заповед жилищна комисия, която има следните задачи:

1. завежда и съхранява подадените молби с приложените документи и декларации на лицата по чл. 22;

2. определя степента на жилищната нужда;

3. изготвя проект за разпределение на свободните жилища при спазване на установените жилищни норми и го предлага за утвърждаване от ръководителя на ведомството.

(2) Проектът за разпределение на жилищата се обявява на определено за целта място във ведомството. В 7-дневен срок от обявяването подалите молби за настаняване лица могат да правят възражения по обявения проект.

(3) Постъпилите възражения се разглеждат от ръководителя на ведомството в 14-дневен срок. Утвърденият от ръководителя на ведомството списък е окончателен и не подлежи на обжалване.
 



Чл. 25. (1) Настаняването в свободните за разпределение жилища се извършва със заповед на ръководителя на ведомството при следните максимални нормативи:

1. за сам служител и за двучленно семейство - двустайно жилище;

2. за тричленно семейство - тристайно жилище;

3. за семейство с 4 и повече членове - четиристайно жилище.

(2) При определяне на жилищната нужда се взема предвид и заченатото дете.

(3) В едно жилище се настанява само едно семейство.

(4) Заповедта за настаняване се отнася за всички членове на семейството.
 



Чл. 26. При промяна на жилищната нужда, определена съгласно нормите на чл. 25, на настаненото семейство може да бъде предоставено под наем друго жилище съобразно наличния жилищен фонд.
 



Чл. 27. Въз основа на заповедта за настаняване се сключва писмен договор за наем, в който се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията на страните; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение.
 



Чл. 28. Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора.
 



Чл. 29. (1) При смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения се прекратяват с преживелия съпруг/съпруга и/или с представителя на неговите ненавършили пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта.

(2) Когато смъртта на лицето по ал. 1 е настъпила вследствие на трудова злополука, наемният договор се прекратява след навършване пълнолетие на най-малкото дете на починалия.
 



Чл. 30. (1) Право за настаняване в ателиета за индивидуална творческа дейност имат работници и служители на ведомството, отговарящи на следните условия:

1. да са хабилитирани научни работници в област, свързана с функциите на ведомството;

2. да не притежават ателие за творчески нужди;

3. да не са прехвърляли ателие за творчески нужди на трети лица през последните 5 години преди молбата за настаняване.

(2) Критериите за определяне и степенуване на нуждата от ателиета за индивидуална творческа дейност се определят с правилата по чл. 23, ал. 1, утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.
 



Чл. 31. (1) Предоставянето под наем на ведомствени гаражи и паркоместа се извършва при условия и по ред, определени с правилата по чл. 23, ал. 1, утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.

(2) Настаняването и освобождаването на гаражи и паркоместа се извършва по реда, предвиден за настаняване и освобождаване на държавни жилища.
 



Чл. 32. Предоставянето под наем на гаражи и паркоместа - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства, се извършва от областния управител след провеждане на явен търг.
 
Глава четвърта.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЕМНИ ЦЕНИ



Чл. 33. Наемната цена за ведомствените жилища, ателиета и гаражи се определя за 1 кв.м полезна площ съобразно категорията на населеното място и зоната по смисъла на Закона за местните данъци и такси, в която жилището попада, конструкцията на сградата, разположението на жилището във височина, преобладаващото изложение и благоустройственото му съоръжаване, както и от качествата на околната среда съгласно приложение № 1.
 



Чл. 34. (1) Основната наемна цена за 1 кв.м полезна площ е 1 лв. и се отнася за жилище със следните показатели:

1. местонахождение на жилището според категорията на населеното място и зоната, в която попада:

а) първа зона - в населени места от III категория;

б) втора зона - в населени места от II категория;

в) трета зона - в населени места от I категория;

г) четвърта зона - в населени места от нулева категория - София;

2. конструкция на сградата - код М2;

3. разположение на жилището във височина - първи етаж;

4. изложение - преобладаващ запад за жилищните (без сервизните) помещения.

(2) Когато жилището е с показатели, различни от посочените в ал. 1, размерът на наемната цена се определя съгласно приложение № 1.

(3) Кодовете за различните видови конструкция на сградата се определят съгласно приложение № 2.
 



Чл. 35. (1) Ръководителите на ведомства могат да намаляват до 10 на сто или да увеличават до 40 на сто основната наемна цена, когато жилището е с показатели, които не са посочени в приложение № 1.

(2) Когато наетото жилище надхвърля нормативите, определени в чл. 25, ал. 1, наемната цена се удвоява.
 



Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Наемната цена на жилища от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и на Държавна агенция "Национална сигурност" се определя по реда на тази глава с 50 на сто намаление от основната наемна цена.
 



Чл. 36. Наемната цена на жилищни помещения в общежития се определя от ректорите на висшите училища или от ръководителите на ведомствата, на които са предоставени за управление.
 



Чл. 37. Наемната цена на ателиета за творческа дейност се определя в двоен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели. Тази цена е и база за определяне на първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем.
 



Чл. 38. Наемната цена на гаражи се определя в троен размер спрямо основната наемна цена за 1 кв.м полезна площ за жилища, коригирана с показателите за категория на населеното място, зоната, в която попадат, и наличната техническа инфраструктура. Тази цена е и база за определяне на първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем.
 



Чл. 39. Наемната цена за паркоместа се определя по реда на чл. 38, коригирана с коефициент Кпм = 0,70 за паркоместа в подземни паркинги на жилищни сгради или с коефициент Кпм = 0,50 за надземни паркоместа в поземления имот.
 



Чл. 40. (1) Наемната цена на помещения, предназначени за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението или на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, се определя в троен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели.

(2) Наемната цена на помещения, предоставени под наем на чужди организации за осъществяване на здравни, образователни и хуманитарни дейности, се определя чрез договаряне и на основата на взаимност с чуждата държава.

(3) Наемната цена на помещения, предоставени за нуждите на централните и регионалните ръководства на политическите партии, се определя по реда на Закона за политическите партии. В този случай при определяне на наемната цена се прилагат амортизационните норми, установени в чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
 



Чл. 41. (1) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за административни, производствени и стопански нужди не може да бъде по-ниска от размера на наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, увеличена от 10 до 40 пъти в зависимост от реалните пазарни наемни цени за съответния район.

(2) Първоначалната наемна цена по ал. 1 може да се намали еднократно с 30 на сто, когато при провеждане на 3 поредни търга не се яви нито един кандидат.

(3) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2008 г., в сила от 21.10.2008 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за образователна дейност не може да бъде по-ниска от размера на наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, увеличена 3 пъти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на морски плажове, които не са предоставени на концесия, може да бъде намалена до 30 на сто при неявяване на кандидати на първи търг, а при неявяване на последващи търгове - до 50 на сто.
 
Глава пета.ПРИДОБИВАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМОТИ И ВЕЩИ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ



Чл. 42. (1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е до 500 000 лв., се извършва от областния управител след провеждане на търг.

(2) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е над 500 000 лв., се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството след провеждане на търг въз основа на решение на Министерския съвет.

(3) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна оценка е над 1 000 000 лв., се извършва от министъра на отбраната след провеждане на търг въз основа на решение на Министерския съвет.
 



Чл. 43. (1) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, открива процедурата по провеждането на търга със заповед, която съдържа:

1. описание на имота;

2. вида на търга - с тайно или с явно наддаване;

3. начална цена;

4. начина на плащане и евентуални обезпечения;

5. датата, мястото и часа на провеждане на търга;

6. специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота;

7. размера на депозита;

8. стъпката за наддаване - при търг с явно наддаване;

9. други тръжни условия.

(2) Със заповедта по ал. 1 се утвърждават и тръжната документация, условията за оглед на обекта, съставът на комисията по провеждането на търга и крайният срок за приемане на заявленията за участие.

(3) В тръжната документация се посочват документите, които трябва да се представят със заявленията за участие.

(4) Комисията по провеждането на търга се състои от 3 до 5 членове, като задължително в нейния състав се включват юрист и икономист.

(5) В заповедта за назначаване на комисията се определят и двама резервни членове, както и възнаграждението на членовете на комисията.

(6) Определеният депозит не може да бъде по-малък от 0,5 на сто от началната цена.
 



Чл. 44. (1) Условията на търга, определени в заповедта по чл. 43, ал. 1, се публикуват поне в един национален и в един местен ежедневник, както и на интернет страницата на съответната администрация най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.

(2) Условията на търга се обявяват и на видно място в сградата на съответната администрация в 3-дневен срок от нейното издаване, а в случаите на продажба на имотите по чл. 59 - и в сградата на съответните ведомства или предприятия.
 



Чл. 45. (1) Търгът може да се проведе само в случай че поне двама кандидати са подали заявление за участие.

(2) Когато на търг се яви само един кандидат от подалите заявление за участие, търгът се отлага с два часа и ако след този срок не се яви друг, кандидатът се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

(3) Когато на търга не се яви кандидат, той се обявява за непроведен и областният управител или съответният министър насрочва нов търг в едномесечен срок.

(4) Когато на търга, провеждан повторно в случая по ал. 3, се яви само един кандидат, той се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.
 



Чл. 46. При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата.
 



Чл. 47. (1) В деня и часа, определени за провеждането на търга, председателят на комисията проверява присъствието на членовете й и обявява откриването на процедурата.

(2) Лицата, които са упълномощени от кандидатите, подали заявления за участие, се явяват и легитимират пред тръжната комисия чрез представяне на документ за самоличност и документ, удостоверяващ представителната власт.

(3) Ако в деня и часа, определени за провеждането на търга, не се яви представител на някой от кандидатите, комисията го отстранява от участие, а внесеният от него депозит се задържа.
 



Чл. 48. (1) При търг с явно наддаване преди започването на търга председателят на комисията поканва последователно по реда на подаване на заявленията всички допуснати кандидати да потвърдят устно началната тръжна цена.

(2) Когато някой от допуснатите кандидати откаже да потвърди началната тръжна цена, председателят не допуска този кандидат да продължи да участва в процедурата, а внесеният от него депозит за участие се задържа.

(3) Председателят на комисията обявява началната цена, от която да започне наддаването, и стъпката за наддаване, която не може да бъде по-малка от 1 на сто и по-голяма от 10 на сто от началната тръжна цена.

(4) Наддаването се извършва чрез гласно обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени със звуков сигнал от председателя на комисията. Всяко увеличение на цената трябва да бъде равно на стъпката за наддаване.
 



Чл. 49. (1) Участниците обявяват високо и ясно предлаганите суми и са обвързвани с тях без право да се позовават на грешка.

(2) Преди третото обявяване на последната предложена сума председателят прави предупреждение, че е последна и ако няма други предложения, търгът приключва със звуков сигнал. Председателят обявява предложената окончателна цена и спечелилия търга.

(3) За провеждането на търга и за резултатите от него комисията съставя протокол, в който посочва входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесените депозити, други обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени.

(4) Препис-извлечение от протокола относно проведения търг се връчва на спечелилия участник, а при писмено поискване - и на другите заинтересувани участници.
 



Чл. 50. (1) Когато след изрична покана от председателя участниците в търга, потвърдили началната тръжна цена, не участват в наддаването, внесените от тях депозити не се връщат и търгът се прекратява.

(2) Депозитът не се връща и на участник, който е определен за спечелил търга, но откаже да заплати предложената от него цена.
 



Чл. 51. (1) Търг с тайно наддаване се провежда, като участниците подават заедно със заявлението за участие и писмени ценови предложения.

(2) Кандидатът или упълномощен от него представител подава заявлението за участие в запечатан непрозрачен плик лично или по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като върху плика посочва адрес за кореспонденция, телефон и по възможност - факс и електронен адрес.

(3) Предлаганата цена се представя в отделен запечатан непрозрачен плик с надпис "Предлагана цена", поставен в плика със заявлението за участие.

(4) При приемане на заявлението за участие върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

(5) Не се приемат и се връщат незабавно на кандидатите заявления за участие, които са представени след изтичането на крайния срок или са в незапечатан, прозрачен или в скъсан плик. Тези обстоятелства се отбелязват в съответния входящ регистър.
 



Чл. 52. (1) В деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи.

(2) Участниците в търга или техни упълномощени представители могат да присъстват при отваряне и разглеждане на ценовите предложения от комисията.
 



Чл. 53. (1) Комисията отбелязва в протокола за разглеждане, оценяване и класиране на ценовите предложения входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесения депозит, другите обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени.

(2) Ценовите предложения се подписват най-малко от трима членове на комисията.
 



Чл. 54. (1) Редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена.

(2) В случай че двама или повече кандидати са предложили еднаква най-висока цена, председателят на комисията обявява резултата, вписва го в протокола и определя срок за провеждането на явен търг между тези кандидати.

(3) Председателят на комисията уведомява писмено или по факс участниците, предложили еднаква най-висока цена, за деня и часа за провеждането на явния търг по ал. 2.

(4) Явният търг по ал. 2 се провежда по реда на чл. 47 - 50, като наддаването започва от предложената от тях цена със стъпка на наддаване 10 на сто от тази цена.

(5) Резултатите от проведения явен търг по ал. 2 се отразяват в протокола по чл. 53, ал. 1.
 



Чл. 55. (1) Въз основа на резултатите от търга в 7-дневен срок от датата на провеждането му областният управител или съответният министър издава заповед, с която определя купувача, цената и условията на плащането.

(2) Заповедта се съобщава на участниците в търга по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Заинтересуваните участници могат да обжалват заповедта по ал. 1 по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
 



Чл. 56. Заповедта по чл. 55, ал. 1 се обявява в сградата на съответната администрация на място, достъпно за всички заинтересувани лица, и на интернет страницата на съответното ведомство.
 



Чл. 57. (1) Спечелилият търга участник е длъжен да внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1.

(2) Когато спечелилият търга участник не внесе цената в срока по ал. 1, се приема, че се е отказал от сключването на сделката.

(3) В случая по ал. 2 областният управител или съответният министър може да прекрати търга или да определи за купувач участника, предложил следващата по размер цена.

(4) Ако купувачът по ал. 3 не внесе цената в 14-дневен срок, се насрочва нов търг.
 



Чл. 58. (1) Въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 55, ал. 1 и надлежен документ за платена цена, представен от купувача, областният управител или съответният министър сключва договор за продажба на имота в 7-дневен срок.

(2) Собствеността се прехвърля на купувача от датата на сключването на договора.

(3) Договорът се вписва в съответната служба по вписванията за сметка на купувача, след което областният управител служебно отписва имота, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и отбелязва извършената сделка в актовите книги на имотите - държавна собственост.
 



Чл. 59. (1) По реда на тази глава се извършват и продажбите на имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

(2) Процедурата за провеждане на търга се открива с решение на съответния министър.

(3) Решението по ал. 2 съдържа реквизитите по чл. 43, като в комисията задължително се включва поне един представител на областната администрация по местонахождение на имота.

(4) Комисията по провеждането на търга съставя протокол, в който отразява данните по чл. 53, ал. 1 и резултатите от проведения търг.

(5) Органът по ал. 2 утвърждава протокола на комисията и го изпраща на областния управител по местонахождение на имота заедно с цялата документация по провеждането на търга.

(6) Областният управител издава заповед за определяне на купувача, цената и условията на плащането и подписва договора по реда на чл. 56 - 58.

(7) Приходите от продажбата на обектите по ал. 1 заедно с режийните разноски постъпват по бюджетите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, а за държавните предприятия - по разплащателните им сметки.
 



Чл. 60. (1) Ограничени вещни права върху имоти - частна държавна собственост: право на ползване, право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, се учредяват след провеждане на търг по реда на тази глава.

(2) В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(3) В случаите по ал. 2 вещното право се учредява съгласно условията и сроковете, определени в договора.
 



Чл. 61. (1) Замяната на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е до 1 000 000 лв., с имот или с право на строеж - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на имота - държавна собственост, със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Замяната на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е над 1 000 000 лв., с имот или с право на строеж - собственост на физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Заинтересуваните лица отправят писмено предложение до областния управител, съответно до министъра на регионалното развитие и благоустройството, за замяна по ал. 1 или 2.

(4) Замяната на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна оценка е над 1 000 000 лв., с имот - собственост на физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(5) Когато имотът - частна държавна собственост, или правото на строеж върху имот - частна държавна собственост - предмет на замяната, са предоставени за управление на ведомство или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, предложението по ал. 3 се отправя до ръководителя на ведомството или предприятието.

(6) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на заменяемите имоти или на правото на строеж. Когато заменяемият имот - държавна собственост, се управлява от Министерството на отбраната, оценката се възлага от министъра на отбраната.

(7) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на отбраната, уведомява заинтересуваните лица за изготвените по ал. 6 оценки.

(8) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, подготвя проект на заповед за замяна на имотите или на правото на строеж, която съдържа:

1. цената на всеки от имотите или на правото на строеж - предмет на замяната;

2. точното описание на имотите или на правото на строеж и документите, удостоверяващи правата;

3. разликата в стойността на имотите или на правото на строеж и начина на нейното плащане;

4. размера на режийните разноски, държавната такса и данъците, дължими от страните по замяната.

(9) Проектът на заповед по ал. 8 на областния управител се изпраща на министъра на регионалното развитие и благоустройството за даване на съгласие заедно със:

1. документите, удостоверяващи правата върху заменяните имоти или правото на строеж;

2. удостоверенията за данъчна оценка на заменяните имоти или правото на строеж;

3. скица на имота от одобрена кадастрална карта, а в случаите, когато няма одобрена кадастрална карта - скица от действащия подробен устройствен план за имоти в урбанизирани територии;

4. оценките за определяне пазарната стойност на заменяните имоти или на правото на строеж;

5. документ, удостоверяващ правоспособността на оценителя;

6. становище по целесъобразността на замяната от органите, които я предлагат.
 



Чл. 62. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството се подпомага от комисия, която разглежда предложенията за извършване на замени и други разпоредителни сделки с имоти или с право на строеж върху имоти - частна държавна собственост. В заповедта за назначаване на комисията министърът определя:

1. поименния състав на членовете на комисията;

2. правилата за дейността й;

3. възнаграждението на членовете на комисията;

4. други условия.

(2) При необходимост министърът на регионалното развитие и благоустройството може да привлича и консултанти към комисията.

(3) За работата си комисията съставя протокол, с който предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството да даде съгласие за извършване на замяната или другите разпоредителни сделки при посочените условия или да откаже извършването им.
 



Чл. 63. (1) Въз основа на полученото съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството областният управител издава заповед за замяна на имотите или на правото на строеж.

(2) Въз основа на решението на Министерския съвет за замяна на имоти или на правото на строеж върху имоти с данъчна оценка над 1 000 000 лв. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед за замяна.

(3) Заповедите по ал. 1 и 2 се връчват на лицето - страна по замяната.

(4) Когато имотът или правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е с по-висока стойност, лицето - страна по замяната, заплаща в едномесечен срок от получаването на заповедите по ал. 3 разликата в стойността на имотите, дължимите данъци, такси и режийни разноски.

(5) Когато имотът или правото на строеж върху имот - собственост на физически и юридически лица - страна по замяната, е с по-висока стойност, областният управител или ръководителят на ведомството, управляващо имота, превежда дължимата разлика в стойността на имотите по сметка на лицето в едномесечен срок, след като бъдат извършени другите дължими плащания по заповедта.
 



Чл. 64. (1) Въз основа на извършените плащания по влязлата в сила заповед по чл. 63 областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, сключва договор за замяна.

(2) Договорът за замяна се сключва в писмена форма и се вписва в службите по вписванията по местонахождение на имотите за сметка на физическото или юридическото лице - заменител.
 



Чл. 65. (1) Договорът влиза в сила от датата на сключването му.

(2) В едномесечен срок след вписването на договора за замяна областният управител служебно отписва имота - частна държавна собственост, от актовите книги на имоти - държавна собственост, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и съставя акт за частна държавна собственост за новопридобития имот.

(3) Фактическото предаване и приемане на имотите се извършва с протокол-опис по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, след вписването в Службата по вписванията от съответния областен управител или ръководител на ведомство, управляващ имота - предмет на замяната.

(4) Придобитият чрез замяната имот се управлява от областния управител или от ръководителя на съответното ведомство.

(5) Замяната на имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, се извършва по реда на чл. 61 - 65, като придобитият чрез замяна имот се управлява от държавното предприятие.
 



Чл. 66. Правилата за замяна се прилагат и при извършване на доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот, както и в случаите на изкупуване по реда на чл. 36 от Закона за собствеността.
 



Чл. 67. (1) Министерският съвет може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, за срок не по-дълъг от 10 години на централните ръководства на синдикатите и на регионалните им ръководства в София за изпълнение на функциите им.

(2) Исканията за предоставяне на имота се подават до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към искането се прилагат:

1. подробна мотивировка;

2. документ за регистрация;

3. декларация за ползваните от синдиката имоти - частна държавна или общинска собственост, и за начина на ползването им;

4. документ за липса на публични държавни задължения;

5. становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество;

6. декларация, че имотът - частна държавна собственост, ще се използва само за изпълнение на функциите им.

(3) Областният управител може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, на регионалните ръководства на синдикатите за изпълнение на функциите им при наличие на свободни помещения. Искането за предоставяне на имота се подава до областния управител и към него се прилагат документите по ал. 2.

(4) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 и на влязлата в сила заповед по ал. 3 областният управител сключва писмен договор за учредяване правото на ползване, в който се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, цената (когато е учредено възмездно право на ползване), срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти), застраховането, прекратяването на договора и другите условия по договора.

(5) При предаването на имота се съставя предавателно-приемателен протокол. При липса на такъв протокол се счита, че имотът е предаден в добро състояние до доказване на противното.
 



Чл. 68. (1) Безвъзмездно прехвърляне право на собственост върху вещи - държавна собственост, на общини и други юридически лица и организации на общинска бюджетна издръжка се извършва със заповед на областния управител или на ръководителя на ведомството.

(2) Вещи - държавна собственост, с балансова стойност над 10 000 лв. се прехвърлят безвъзмездно по реда на ал. 1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите се прави от областния управител или от ръководителя на ведомството, управляващо вещите - държавна собственост, въз основа на получено при тях мотивирано искане на лицата по ал. 1.

(3) Искането до министъра на финансите за съгласие съдържа становище на вносителя с приложени към него мотивираното искане на заинтересуваната община или на другите юридически лица и организации на бюджетна издръжка, списък на вещите с техните индивидуализиращи белези, количество и общата им балансова стойност.
 



Чл. 69. (1) Продажбата на излишни и негодни вещи - частна държавна собственост, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството, при условия и по ред, определени от министъра на финансите, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

(2) Управлението и разпореждането с вещи - частна държавна собственост, които се управляват от лица на държавна бюджетна издръжка извън страната, се извършва при условия и по ред, определени от съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
 
Глава шеста.ПРОДАЖБА И ЗАМЯНА НА ДЪРЖАВНИ ЖИЛИЩНИ И ДРУГИ ИМОТИ
Раздел I.Продажба и замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи



Чл. 70. При условията и по реда на тази глава се извършват:

1. продажба на жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи - частна държавна собственост, на настанените в тях наематели;

2. замяна на държавни жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи с жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи - собственост на работниците и служителите на ведомството.
 



Чл. 71. (1) Продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на следните условия:

1. не притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 идеална част от такъв имот;

2. не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, на други лица освен на държавата или на община;

3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение, моторни превозни средства, селскостопански машини на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището - частна държавна собственост, за което кандидатстват за закупуване.

(2) На условията по ал. 1 трябва да отговарят и членовете на семейството на наемателя.

(3) Стойността на притежаваното имущество по ал. 1, т. 3 се определя по пазарни цени от независим оценител, определен от ръководителя на ведомството.
 



Чл. 72. В случаите по чл. 71 продажбата се извършва по цени не по-ниски от данъчната оценка на имота.
 



Чл. 73. (1) Продажбата се извършва въз основа на молба за закупуване, подадена от лицата, отговарящи на условията по чл. 71, до областния управител.

(2) Към молбата за закупуване се прилагат следните документи:

1. заповед за настаняване, надлежно заверена, че е в сила към датата на подаване на предложението за закупуване;

2. декларации за гражданско, семейно и имотно състояние;

3. декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 71;

4. разрешение от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомственото жилище, в което е определена и продажната цена на имота;

5. оценка на имуществото по чл. 71, ал. 1, т. 3 от независим оценител.

(3) Разрешението на ръководителя на ведомството по ал. 2, т. 4 е със срок на действие 6 месеца от издаването му.

(4) При необходимост от кандидат-купувача може да се изискат и допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата.
 



Чл. 74. Областният управител може да назначи постоянна комисия от длъжностни лица в областната администрация, която разглежда преписките по продажба и замяна на имотите - държавна собственост, и дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност.
 



Чл. 75. (1) Областният управител издава заповед, която съдържа данни за купувача, определената цена на имота и другите дължими плащания. В заповедта могат да се посочат и допълнителни условия за извършване на продажбата.

(2) Заповедта на областния управител по ал. 1 се връчва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс, и не подлежи на обжалване.
 



Чл. 76. (1) След връчването на заповедта по чл. 75 купувачът е длъжен да извърши плащането.

(2) Ако в едномесечен срок от връчването на заповедта купувачът не внесе дължимите суми, счита се, че се е отказал от сделката и преписката се прекратява.
 



Чл. 77. (1) В 14-дневен срок от представянето на надлежен документ за извършено плащане от купувача се сключва договорът за продажба в 3 екземпляра.

(2) Договорът за продажба се подписва от купувача и от областния управител и влиза в сила от датата на сключването му.

(3) Трите подписани екземпляра от договора за продажба се вписват за сметка на купувача в Службата по вписванията по местонахождението на имота.

(4) В едномесечен срок от вписването на договора за продажба областният управител служебно отписва имота - частна държавна собственост, от актовите книги на имотите - държавна собственост, и вписва обстоятелството в акта за държавна собственост.

(5) В срока по ал. 4 областният управител изпраща на ведомството, което е управлявало имота преди продажбата, копие от вписания договор за продажба и заповедта за отписването на имота от актовите книги на имотите - държавна собственост.
 



Чл. 78. (1) Продажбата на ателиета - частна държавна собственост, се извършва на настанени в тях наематели, които към датата на подаването на молбата за закупуване отговарят на условията за настаняване по чл. 30, ал. 1.

(2) Продажбата на гаражи - частна държавна собственост, се извършва на настанени в тях наематели, които към датата на подаване на молбата за закупуване отговарят на условията, предвидени в правилата по чл. 31.
 



Чл. 79. Продажбите на ателиета и гаражи - частна държавна собственост, се извършват по реда, установен за продажба на ведомствени жилища.
 



Чл. 80. (1) Замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, с жилища, ателиета и гаражи - собственост на работниците или служителите на ведомството, се извършва от областния управител със съгласието на съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) Замяната на имотите се извършва по цени не по-ниски от данъчната оценка на имотите.
 



Чл. 81. (1) Областният управител издава заповед за замяна, в която определя заменителя, обектите на замяна и техните цени, начина на разплащане между страните, условията и сроковете за предаване владението на имотите - предмет на замяната, както и други условия в резултат на постигнатите между страните договорености.

(2) Заповедта по ал. 1 се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, с което се извършва замяната.

(3) При разлика в цените на заменяните имоти се прилагат правилата на чл. 63, ал. 5 и 6.
 



Чл. 82. (1) Договорът за замяна се сключва в 14-дневен срок от представянето на документите за извършените плащания.

(2) Договорът за замяна се сключва в писмена форма в 4 екземпляра и се вписва в службите по вписванията по местонахождение на имотите. Договорът влиза в сила от датата на сключването му.

(3) В едномесечен срок от вписването на договора за замяна областният управител служебно отписва имота - частна държавна собственост, от актовите книги на имотите - държавна собственост, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и съставя акт за частна държавна собственост за новопридобития имот.

(4) В срока по ал. 3 областният управител изпраща на ведомството, което е управлявало имота преди замяната, копие от вписания договор за замяна и заповедта за отписването на имота - частна държавна собственост.

(5) Ако новопридобитият от държавата имот се намира в друга област, копие от договора за замяна се изпраща на съответния областен управител за съставяне на акт за държавна собственост.
 



Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2007 г.) По реда на тази глава се извършват и продажбите и замените на жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
 
Раздел II.Продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея



Чл. 84. (1) Физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й.

(2) Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, се извършва от областния управител по местонахождение на имота.

(3) Към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат:

1. документ за собственост върху построената сграда или удостоверение за признато право на строеж в случаите по § 6 от преходните правила на Закона за собствеността;

2. скица на имота от одобрена кадастрална карта, а в случаите, когато няма одобрена кадастрална карта - скица от действащия подробен устройствен план за имоти в урбанизирани територии;

3. удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена;

4. удостоверение за актуално състояние на юридическото лице;

5. удостоверение за наследници, ако е необходимо.

(4) При необходимост може да се изискват и допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата.
 



Чл. 85. (1) Въз основа на представените документи областният управител издава заповед, в която определя купувача, имота, който се прехвърля, цената и другите плащания.

(2) Когато имотът, върху който е изградена сградата, е поделяем, областният управител предприема необходимите действия за разделянето на имота и може да извърши продажбата по чл. 84, ал. 1 само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план.

(3) В едномесечен срок от връчването на заповедта лицето, подало молбата за закупуване, заплаща цената на земята.

(4) В 14-дневен срок след представянето на документ за извършено плащане се подписва договорът за продажбата на земята.

(5) По реда на ал. 4 се извършва и продажбата на идеални части от правото на собственост върху земята на физически и юридически лица, притежаващи идеални части от правото на собственост върху законно построена сграда върху тази земя.
 



Чл. 86. Когато не са изпълнени всички условия по чл. 84, заинтересуваните лица, притежаващи право на собственост върху законно изградена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на областния управител след съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството по пазарни цени, определени от независим оценител.
 
Раздел III.Извършване на сделки от държавни предприятия



Чл. 87. (1) Държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, могат да изграждат и/или продават (заменят) жилища, ателиета и обекти със стопанско предназначение, като сключват предварителни договори за финансиране и продажба с граждани и с юридически лица чрез свободно договаряне.

(2) Купувачите придобиват собствеността върху реално изградените обекти заедно със съответните идеални части от правото на собственост върху земята или със съответните идеални части от правото на строеж.

(3) Договорите за обектите по ал. 1 се сключват от министрите, в чийто ресор е съответното държавно предприятие, или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(4) Договорът се сключва в писмена форма и се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имота за сметка на физическото или юридическото лице - купувач.
 



Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2008 г.) За построяване на места за лишаване от свобода Държавно предприятие "Фонд затворно дело" може да се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, при условия и по ред, определени с Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие "Фонд затворно дело", приет с Постановление № 106 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 114 от 2003 г. и бр. 95 от 2005 г.).
 
Глава седма.ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЦЕНИТЕ НА ИМОТИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, ПРИ РАЗПОРЕЖДАНЕ И ОТЧУЖДАВАНЕ
Раздел I.Правила за определяне цените на имотите - държавна собственост, при разпореждане



Чл. 88. При провеждане на търгове за продажба на имоти - държавна собственост, първоначалната цена се определя, като данъчната оценка се увеличава с 40 на сто.
 



Чл. 89. Продажбата на ведомствени жилища, ателиета и гаражи на служители и работници от съответното ведомство се извършва по цени, определени от ръководителя на ведомството, но не по-ниски от данъчната оценка на имота.
 



Чл. 90. При продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, цената се определя, като данъчната оценка се увеличава с 20 на сто.
 



Чл. 91. При продажба на придаваеми части от имоти във връзка с прилагането на влезли в сила подробни устройствени планове цените на придаваемите части от имоти - държавна собственост, към имоти на трети лица се определят по пазарен механизъм от независим оценител.
 



Чл. 92. (1) При апортиране на имоти и вещи - частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие оценката на непаричната вноска се определя, като данъчната оценка се увеличава с 40 на сто.

(2) При апортиране на имоти и вещи - частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества с по-малко от 50 на сто държавно участие оценката на непаричната вноска се определя по реда на Търговския закон.
 



Чл. 93. При замяна и при прекратяване на съсобственост между държавата и физически или юридически лица цените се определят по пазарен механизъм от независим оценител, но не могат да бъдат по-ниски от данъчната оценка на имота.
 



Чл. 94. (1) При провеждането на търгове за учредяване право на строеж, право на надстрояване или пристрояване върху имоти - частна държавна собственост, първоначалната цена се определя, като данъчната оценка на това право се увеличава с 40 на сто.

(2) При учредяване на право на надстрояване или пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху имоти - частна държавна собственост, по реда на чл. 59, ал. 2 от Закона за държавната собственост цената на правото на надстрояване или пристрояване се определя, като данъчната оценка на правото се удвоява.
 



Чл. 95. При провеждането на търгове за учредяване право на ползване върху имоти - частна държавна собственост, първоначалната цена се определя, като годишната наемна цена за същия имот, определена по реда на глава четвърта, се умножи по броя на годините, за които се учредява правото на ползване, и се увеличи с 40 на сто.
 
Раздел II.Правила за определяне на цените при отчуждаване на имоти - частна собственост, в населени места, в които няма реализирани разпоредителни сделки



Чл. 96. (1) При отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява.

(2) В случаите по ал. 1 равностойното парично обезщетение за законните строежи и другите подобрения в имота, направени след обнародването на решението за отчуждаване по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, съответно след връчването на заповедта по чл. 34а, ал. 2 от Закона за държавната собственост, се определя и заплаща с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

(3) Равностойно парично обезщетение не се дължи за незаконно построени сгради и подобрения в имота - предмет на отчуждаване.
 
Глава осма.ДЪРЖАВНИ ИМОТИ ИЗВЪН СТРАНАТА



Чл. 97. Придобиването, управлението и разпореждането с имоти извън страната - собственост на българската държава, се извършват по правилата на тази глава, доколкото в международен договор, закон или акт на Министерския съвет не е предвидено друго.
 



Чл. 98. (1) Министерството на външните работи управлява имотите - държавна собственост извън страната, освен ако е установено друго в акт на Министерския съвет.

(2) Имоти - собственост на българската държава извън страната, се управляват от ведомствата, на които са предоставени с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 99. (1) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват въз основа на решение на Министерския съвет.

(2) Дейността на Министерския съвет по ал. 1 се подпомага от Междуведомствена комисия за държавните имоти извън страната, наричана по-нататък "комисията".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) В състава на комисията се включват представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на културата и на Министерството на външните работи. Председател на комисията е административният секретар на Министерството на външните работи.

(4) Със заповед на министър-председателя се определя поименният състав на комисията и се утвърждават правилата за работата й.

(5) Министерството на външните работи предоставя необходимите условия за работа на комисията и осигурява средствата за дейността й.
 



Чл. 100. (1) Всички предложения за предоставяне на имоти - държавна собственост извън страната, както и за придобиване и разпореждане с тях се внасят в комисията с мотивиран доклад от ръководителя на заинтересуваното ведомство.

(2) Договорите за наем на имот - държавна собственост извън страната, за срок до 5 години се сключват от ръководителя на ведомството, управляващо имота, или от упълномощено от него длъжностно лице. В този случай ръководителят на ведомството уведомява комисията, като изпраща екземпляр от сключения договор. При поискване от страна на комисията ръководителят на ведомството е длъжен да предостави на комисията копие от сключените договори за отдаване под наем на имоти извън страната.

(3) Ръководителят на ведомството, управляващо имоти - държавна собственост, намиращи се извън страната, определя условията и реда за предоставянето им под наем.

(4) Договорите за наем със срок, по-дълъг от 5 години, се сключват въз основа на решение на комисията.

(5) Междуведомствената комисия за имоти извън страната се произнася с решение по законосъобразността и целесъобразността на предложенията по ал. 1. След решение на комисията министърът на външните работи уведомява ръководителя на заинтересуваното ведомство за взетото решение, който внася доклад и проект на решение на Министерския съвет.
 



Чл. 101. (1) Продажбата на имоти - държавна собственост извън страната, се извършва въз основа поне на една оценка, изготвена съобразно изискванията на местното законодателство, както и при наличие най-малко на две оферти от потенциални купувачи, освен ако това е обективно невъзможно.

(2) Придобиването на имоти извън страната от българската държава се извършва въз основа поне на една оценка, изготвена съобразно изискванията на местното законодателство, както и при наличие най-малко на две оферти, освен ако това е обективно невъзможно.

(3) Изборът на подходящи имоти по ал. 2 се извършва при спазване на нормите по приложение № 3 и след анализ на следните критерии:

1. състав на дипломатическото или консулското представителство или представителство към международна организация;

2. перспективи в двустранните отношения с приемащата държава и стратегически цели на външната политика, свързани с развитието на многостранната дипломация;

3. изисквания на приемащата държава за представителност и минимална квадратура на помещенията, в случай че има такива;

4. други изисквания, определени от комисията.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато придобиването на имот извън страната от българската държава се извършва въз основа на международен договор.
 
Глава девета.НАДЗОР, АКТУВАНЕ НА ИМОТИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, И ОТПИСВАНЕТО ИМ ОТ АКТОВИТЕ КНИГИ



Чл. 102. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява общо ръководство и контрол върху дейността на областните управители при изпълнение на техните правомощия по придобиването, управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, както и по актуването и отписването от актовите книги на имотите - държавна собственост.

(2) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, както и актуването и отписването им от актовите книги на имотите - държавна собственост, се извършват от областния управител по местонахождението на имота под надзора на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Управлението и разпореждането с движими вещи - държавна собственост, се извършва от областните управители или от ръководителите на ведомства под общото ръководство и контрол на министъра на финансите.
 



Чл. 103. (1) Актовете за имоти - държавна собственост, се съставят по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Ръководителите на ведомства, придобили право на управление върху имот - държавна собственост, за който няма съставен акт за държавна собственост, са длъжни в едномесечен срок да поискат от съответния компетентен орган съставянето му.
 



Чл. 104. (1) Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права - държавна собственост:

1. обекти - изключителна държавна собственост;

2. защитените територии - държавна собственост;

3. всички обекти с национално значение - държавна собственост;

4. гори и земи от държавния горски фонд и построени върху тях сгради;

5. земеделски земи от държавния поземлен фонд и построени върху тях сгради;

6. язовирите;

7. имоти - държавна собственост извън страната;

8. незастроени урегулирани и неурегулирани поземлени имоти;

9. сгради, обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда, жилище, гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни нужди, обект за административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни и здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, производствена сграда или обект, друга сграда) и прилежащия към тях поземлен имот;

10. ограничени вещни права върху имоти.

(2) Съставените актове за имоти - държавна собственост, се представят в службата по вписванията по местонахождение на имота с изключение на актовете по чл. 70, ал. 3 от Закона за държавната собственост.

(3) При установяване на явна фактическа грешка след съставянето на акта за държавна собственост промяната или грешката се отразява в акта за поправка по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имота.
 



Чл. 105. Не се съставят актове за държавна собственост за следните обекти:

1. имотите, които са общинска собственост;

2. коритата на реките и другите естествени водоеми, пътната мрежа, мостовете, подлезите, инженерната инфраструктура и други обекти, които не са прикрепени трайно към земята и нямат характер на недвижим имот;

3. временните постройки.
 



Чл. 106. (1) След съставянето на акта за държавна собственост данните, отразени в него, се записват в следните регистри:

1. главен регистър за обектите - изключителна държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; номерът и датата на акта за поправка; предоставените права за управление или учредените концесии и други обстоятелства;

2. главен регистър за държавната собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

3. главен регистър за имоти - държавна собственост, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост, номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

4. главен регистър за имотите - държавна собственост, намиращи се извън страната, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; придобивната, балансовата или застрахователната стойност на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

5. спомагателен регистър за публична държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление, договорите за концесии; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; заповедта за отписване на акта за държавна собственост;

6. спомагателен регистър за частна държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление на съответните ведомства или юридически лица на бюджетна издръжка; договорите за наем, продажба, замяна, делба, учредени ограничени вещни права, както и лицето, придобило права; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; заповедта за отписване на акта за държавна собственост.

(2) Областният управител или съответният министър могат да въведат и други спомагателни книги и регистри за отразяване на обстоятелствата по държавната собственост.
 



Чл. 107. Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява образците на главния регистър и на спомагателните регистри за имотите - държавна собственост.
 



Чл. 108. Имотите, които са престанали да бъдат държавна собственост, неправилно са били актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител по местонахождение на имота.
 



Чл. 109. (1) Отписването на имотите се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено до областния управител.

(2) Към искането си собственикът прилага писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е негова собственост.
 



Чл. 110. (1) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане становище на съответното ведомство, което управлява имота.

(2) Отписването на имоти - държавна собственост извън страната, които са престанали да бъдат собственост на българската държава, се извършва от министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.
 



Чл. 111. Във всички случаи, когато искането за отписване от актовите книги е за имот, предоставен за управление на държавно юридическо лице, отписването се извършва, след като се поиска неговото становище.
 



Чл. 112. (1) Ако въз основа на представените доказателства компетентният орган установи, че имотът не е държавна собственост, той нарежда със заповед имотът да бъде отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост.

(2) Когато компетентният орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги по чл. 108 или лицето, което е поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си на собственост, той издава заповед за отказ от отписване.

(3) В едномесечен срок от издаването на заповедта по чл. 112 областният управител е длъжен да уведоми писмено и да изпрати копие от заповедта на ведомството, на което е било предоставено правото на управление върху отписания имот.
 



Чл. 113. В случаите, когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето, което е поискало отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред.
 



Чл. 114. (1) Обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.

(2) Общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизането в сила на решението на съда.

(3) Общините не могат да установяват правото си на собственост с образци на актове за държавна собственост за имоти, които не са отписани като държавни по съответния ред.
 
Допълнителни разпоредби



§ 1. Разпоредбите на правилника се прилагат и от юридическите лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, когато по силата на закона или на акта за създаването им управляват имоти и вещи - държавна собственост.
 



§ 2. По смисъла на правилника:

1. "Полезна площ на жилище" е сумарната площ на всички помещения в него, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените, и цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, с изключение на площта, заета от ограждащите и разпределителните стени на жилището, и площта на складовите помещения - мазе, барака или таван.

2. "Имот" означава недвижима вещ, а "вещ" - движима вещ.
 
Преходни и Заключителни разпоредби



§ 3. (1) При прехвърляне на собственост и при учредяване на ограничени вещни права върху имот - държавна собственост, се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху цената на правото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2009 г.) Средствата по ал. 1 постъпват по бюджета на съответния областен управител, министър или ръководител на ведомството - страна по сделката, и се използват за покриване на разходите за административното обслужване на процедурите, в т. ч. за възнаграждения на експертите, участващи в реализацията им.

(3) В случаите, при които за осъществяване на фактическия състав на сделката е необходимо съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, 25 на сто от средствата по ал. 1 се превеждат по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и служат за покриване на разходите по ал. 2.

(4) Режийните разноски по ал. 1 не се заплащат при закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори и земи от държавния горски фонд срещу поименни компенсационни бонове по чл. 35, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и по чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за горите, приет с Постановление № 80 на Министерския съвет от 1998 г. (ДВ, бр. 48 от 1998 г.), както и при оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне правото на собственост по чл. 20 ЗСПЗЗ.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2009 г.)
 



§ 4. Актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на правилника, запазват правната си сила.
 



§ 5. Възникналите наемни правоотношения по досегашния ред се превеждат в съответствие с условията и реда, регламентирани в правилника, в срок 6 месеца от влизането му в сила.
 



§ 6. Незавършените производства за предоставяне и разпореждане с имоти - държавна собственост, следва да се довършат по установения с правилника ред.
 



§ 7. (1) В случаите, когато областен управител е страна по договор за наем на имот - частна държавна собственост, в качеството си на физическо лице, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра на регионалното развитие и благоустройството при спазване разпоредбите на правилника.

(2) В случаите, когато министри и ръководители на ведомства по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията са страна по договор по ал. 1, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато министърът на регионалното развитие и благоустройството е страна по договор по ал. 1 - заповедта се издава и договорът се сключва от министъра на държавната администрация и административната реформа.

(3) Когато ръководители на ведомства по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията са страна по договор по ал. 1, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра - първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
 



§ 8. Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството дават указания по прилагането на правилника.
 



§ 9. Правилникът се приема на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост.
 



§ 10. Незавършените производства, образувани по реда на Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г., във връзка с § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), за които има подадена молба до областния управител, съответно до кмета на общината, се приключват в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на правилника по досегашните условия и ред.
 



§ 11. Незавършените производства по чл. 53, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г. и бр. 41 от 2004 г.), и по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1999 г., бр. 98 от 2000 г., бр. 41 и 44 от 2001 г., бр. 96 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г. и бр. 59 от 2005 г.), се приключват по досегашните условия и ред.
 



§ 12. В чл. 53 ал. 4 от ППЗОЗЗ се изменя така:

"(4) Застроената земя, чието предназначение се променя, включително когато е разположена извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценява по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост."
 



§ 13. В чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи думите "чл. 97 и 100" се заменят с "чл. 90".
 



§ 14. Кметовете на общините са длъжни да оказват съдействие на областните управители за предаване на заверени копия от всички актове за държавна собственост заедно с оригиналните документи, послужили за тяхното съставяне, ако не са били предадени по установения досега ред.
 
Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 161 ОТ 7 ЮЛИ 2008 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ



(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2008 Г.)

§ 12. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2008 г.
 
Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 245 ОТ 13 ОКТОМВРИ 2008 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 254 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2006 Г.



(ОБН. - ДВ, БР. 91 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 21.10.2008 Г.)

§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
 
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 188 ОТ 24 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ



(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 2009 Г.)

§ 34. Навсякъде в правилника и в другите нормативни актове на Министерския съвет по това постановление:

1. Думите "общинска служба по земеделие и гори", "общинската служба по земеделие и гори", "общински служби по земеделие и гори" и "общинските служби по земеделие и гори" се заменят съответно с "общинска служба по земеделие", "общинската служба по земеделие", "общински служби по земеделие" и "общинските служби по земеделие".

2. Думите "областна дирекция "Земеделие и гори", "областната дирекция "Земеделие и гори", "областни дирекции "Земеделие и гори" и "областните дирекции "Земеделие и гори" се заменят съответно с "областна дирекция "Земеделие", "областната дирекция "Земеделие", "областни дирекции "Земеделие" и "областните дирекции "Земеделие".
 



Приложение № 1 към чл. 33, чл. 34, ал. 2 и чл. 35, ал. 1



№
Показатели
Нама-
Увели-

по
 
ление
чение

ред
 
в про-
в про-

 
 
цент
цент

 
 
до
до

1
2
3
4

 
А. Местонахождение на жи-
 
 

 
лищата според категорията
 
 

 
на населеното място и зона-
 
 

 
та, в която попадат
 
 

1.
Нулева категория - първа зона
-
15

2.
Нулева категория - втора зона
-
12

 
Първа категория - първа зона
 
 

3.
Нулева категория - трета зона
-
7

 
Първа категория - втора зона
 
 

 
Втора категория - първа зона
 
 

4.
Нулева категория - пета зона
7
-

 
Първа категория - четвърта
 
 

 
зона
 
 

 
Втора категория - трета зона
 
 

 
Трета категория - втора зона
 
 

5.
Първа категория - пета зона
12
-

 
Втора категория - четвърта
 
 

 
зона
 
 

 
Трета категория - трета зона
 
 

6.
В населени места от четвърта
 
 

 
до осма категория
15
-

 
Б. Конструкция на сградите
 
 

1.
М1
21
-

2.
М3
-
21

 
В. Разположение на жилища-
 
 

 
та във височина
 
 

1.
Втори етаж при двуетажна
 
 

 
жилищна сграда
-
8

2.
Втори до шести етаж
-
7

3.
Последен етаж при жилищни
 
 

 
сгради на три и повече етажи
 
 

 
и за всеки седми и по-висок
 
 

 
етаж
4
-

4.
За жилище с височина на пода
 
 

 
под 0,3 м спрямо средното
 
 

 
ниво на терена - за всеки
 
 

 
пълни 10 см
1
-

 
Г. Преобладаващо изложе-
 
 

 
ние на жилищните (без сер-
 
 

 
визните) помещения
 
 

1.
Юг
-
4

2.
Югоизток и югозапад
-
3

3.
Изток
-
2

4.
Североизток и северозапад
3
-

5.
Север
4
-

 
Д. Благоустройствено
 
 

 
съоръжаване
 
 

1.
За жилище в сграда над 5
 
 

 
етажа без асансьор
5
-

2.
За жилище с централно
 
 

 
отопление
-
7

3.
За газифицирано жилище
-
7

4.
За жилище, разположено в
 
 

 
съседство с трафопостове,
 
 

 
помпени агрегати, асансьор-
 
 

 
ни машинни помещения,
 
 

 
абонатни станции и други
 
 

 
източници на топлина,
 
 

 
шум и др.
7
-

 
 
 
 



 



Приложение № 2 към чл. 34, ал. 3



Използвани кодове за видовете конструкции

 






Код
Конструкция

М1
масивни сгради (със зидани стени и стоманобетонни подови и други елементи, но без противоземетръсни шайби и/или рамки)

М2
масивни сгради (със зидани стени и стоманобетонни подови и други елементи, с противоземетръсни шайби и/или рамки); едропанелни сгради; сгради, изпълнявани с пълзящ кофраж

М3
масивни сгради (със сглобяеми скелетни и скелетно-безгредови конструкции; едроплощен кофраж; пакетно-повдигани плочи), осигурявани срещу земетръс в зависимост от годината на проектирането и изграждането им

 
 



 



Приложение № 3 към чл. 101, ал. 3

Норми за придобиване на имоти - държавна собственост извън страната:

1. За дипломатически представителства с персонал:

а) до 15 служители - до 32 кв.м (за административни нужди без помещенията за представителни цели) за един служител;

б) над 15 служители - до 28 кв.м за един служител.

2. За мисии към международни организации - до 38 кв.м за един служител.

3. За генерални консулски представителства - до 30 кв.м за един служител.

4. За културен център (включително за административни и представителни нужди) - до 126 кв.м за един служител.

5. За търговско представителство - до 30 кв.м за един служител.

6. За резиденция - до 350 кв.м за един служител.

7. За жилищни имоти - според ранга и броя на членовете на семейството, съгласно норматива, определен в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 44, 51 и 93 от 2001 г., бр. 5 от 2002 г., бр. 50, 80 и 86 от 2004 г., бр. 43, 55 и 78 от 2005 г. и бр. 14 от 2006 г.)
 




Информацията е предоставена от Ciela Net