I. В КСО липсват разпоредби, които да указват задължителните реквизити за едно наказателно постановление. Предвид това обстоятелство при издаването му следва да се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, който се явява общ по отношение на КСО. Когато специалният закон не регулира дадено отношение, то за него се прилагат разпоредбите на общия закон.

Важно обстоятелство за действителност на наказателното постановление е не само посочването на нарушената правна норма. То трябва да съдържа и точно определение на нарушението.

Съгласно чл. 57 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа:

1) собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го издава;

2) датата на издаване и номера на постановлението;

3) датата и номера на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер;

5) точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6) посочване на законните разпоредби, които са нарушени;

7) вида и размера на наказанието;

8) дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого;

9) подпис на лице, оправомощено да издава наказателни постановления (съгласно чл. 349, ал. 1 от КСО това е директорът на съответното ТП на НОИ, но може да бъде и друго лице, на което със заповед е възложено издаването и подписването на наказателни постановления).

Относно правилното и законосъобразно издаване на наказателни постановления следва да прилагате указанията на НОИ, дадени с писмо № 91-01-22/26.01.2001 г.

II. Преди да се издаде наказателното постановление въз основа на съставен акт за извършено административно нарушение, решаващият орган следва да прецени кога е извършено нарушението.

Ако се установи, че нарушението е извършено преди датата на влизане в сила на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. преди 02.08.2003 г., то оправомощеното лице следва да издаде наказателно постановление, в което да посочи като основание за издаването му чл. 349, ал. 1 от КСО. В наказателното постановление като правно основание задължително трябва да се посочва и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, който гласи, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Тъй като размерът на глобата по стария текст на чл. 204, ал. 1 от КЗОО и по новия текст на чл.349, ал.1 от КСО е един и същ, то като основание за издаване на наказателното постановление решаващият орган може да посочи чл. 349, ал. 1 от КСО.

Позоваването в наказателното постановление на чл. 204, ал. 1 от КЗОО би довело до недействителност на акта. Общ принцип в правото е, че позоваването на отменена разпоредба от нормативен акт като основание за издаване на съответния акт, води до неговата недействителност.

За спазването на този принцип съдът следи служебно, без да има сезиране от страна на жалбоподателя. III. Към настоящия момент за извършени нарушения на разпоредбите на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ - ДВ, бр. 21/2000 г.) като основание за издаване на наказателно постановление се посочва чл. 204 от КЗОО. Позоваване на текста от кодекса е допустимо, тъй като НООСЛБГРЧ е приета по законова делегация на основание чл. 4, ал. 4 от КСО.

В съдебната практика на няколко териториални поделения, обаче, наказателни постановления са отменени с мотив, че де факто не е налице нарушение разпоредби на кодекса. Само в такива случаи посочвайте като правно основание за съставяне на наказателното постановление чл. 32, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а не чл. 349 от КСО, но размерът на глобата да се определя съгласно чл. 349, ал. 1 от КСО (по аргумент от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от КСО урежда само случаите на нарушения на част първа от КСО, но не и нарушения, уредени в подзаконови нормативни актове, каквато е НООСЛБГРЧ).

В тези случаи следва да имате предвид и това, че самото позоваване на чл. 32, ал. 1 от ЗАНН отново би могло да стане повод за обжалване на съставеното наказателно постановление, тъй като съгласно чл. 32,ал. 4 от ЗАНН: “Разпоредбата на предходните алинеи се прилага за нарушения на онези издадени или утвърдени от Министерския съвет актове, които изрично се позовават на този член.”

В НООСЛБГРЧ липсва изрична препращаща норма към разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗАНН.

IV. 1. Когато се съставя наказателно постановление по чл. 349, ал. 2 от КСО, глобата е винаги в размера на невнесените вноски.

Отговорността по чл. 349, ал. 2 от КСО е лична. Наказанието се налага на виновното длъжностно лице, което следва да понесе санкцията, а не на юридическото лице - осигурител.

Тази санкция не се налага на банки, тъй като тяхната административно-наказателна отговорност е уредена изрично в други текстове на КСО.

2. Ако след извършена ревизия на осигурител, същият погаси задължението си към държавното обществено осигуряване преди да е издадено разпореждане за дължими осигурителни вноски, то се съставя акт за установяване на административно нарушение и се издава наказателно постановление, но на основание чл. 349, ал. 1 от КСО – при съобразяване с нововъзникналите факти.

3. При съставен акт за начет само с лихва за просрочие се налага санкцията по чл. 349, ал. 1 от КСО, тъй като чл. 349, ал. 1 от КСО визира единствено невнасяне на дължими осигурителни вноски.

V. При съставени няколко акта за установяване на административни нарушения за едно лице може да се издава само едно наказателно постановление. Същото следва да съдържа точно определение на извършените нарушения като за всяко от тях да се посочва определен размер на глобата.

В този смисъл следва да прилагате отново указанията на НОИ, дадени с писмо №91-01-22/26.01.2001 г.

VI. За нарушения на чл. 110, ал. 6 от КСО и нарушения по чл. 110, ал. 7 от КСО, във връзка с издаването на наказателни постановления са възможни следните хипотези:

1) изпратено запорно съобщение – банката налага запор, но не превежда дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване - съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 6 от КСО, след изпращане на запорното съобщение до банките, в които осигурителят-длъжник има открити сметки, същите са длъжни незабавно да превеждат дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване.

При неизпълнение от страна на банката се съставя акт за установяване на административно нарушение и се издава наказателно постановление на основание чл. 349, ал. 1 от КСО на длъжностното лице, на което е възложено да следи за изпълнението на запорните съобщения.

2) изпратено запорно съобщение – банката не налага запор – тази хипотеза отново представлява нарушение на разпоредбата на чл. 110, ал. 6 от КСО, съгласно която след получаване на запорното съобщение банката е длъжна да наложи запор върху сметките на длъжника и незабавно да започне превеждане на дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване.

В този случай отново се съставя акт за установяване на административно нарушение и се издава наказателно постановление на основание чл. 349, ал. 1 от КСО – на лицето, което представлява банката или на друго лице, на което е възложено по съответния ред да следи за своевременното налагане на запори.

И при двете хипотези (1 и 2) наказателните постановления се съставят на служители в банката, които с бездействието си са нарушили разпоредбата на чл. 110, ал. 6 от КСО.

3) наложен запор върху вземания на осигурителя – длъжник – разрешени са плащания от страна на длъжностно лице – съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 7, изр. 1 от КСО, който плати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по КСО, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 113 след плащането.

При тази хипотеза, наред с възникналата солидарна отговорност, на виновното длъжностно лице, което въпреки запора върху вземанията на длъжника, е разрешило съответно плащане, се съставя и акт за установяване на административното нарушение.

Наказателното постановление се съставя отново на него, на основание чл. 349, ал. 1 от КСО, тъй като се касае за извършено неправомерно плащане. Отговорността е лична. Наказанието се налага на виновното длъжностно лице, което следва да понесе санкцията, а не на банката, в която то работи.Това е така, защото не банката, а длъжностното лице с неправомерното си действие (извършване на непозволено плащане) е извършител на нарушението, визирано в чл. 110, ал. 7 от КСО.

4) наложен запор върху вземания на осигурителя – длъжник – извършени неправомерни плащания от страна на юридическо лице или неперсонифицирано дружество – съгласно чл. 110, ал. 7, изр. 2 от КСО, когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган или управляващ съдружник, които са допуснали плащането.

В този случай актовете за извършено административно нарушение ще се съставят на управителя на дружеството, на членовете на управителния орган или на управляващия съдружник. Наказателните постановления да се съставят също на тези лица на основание чл. 349, ал. 1 от КСО.