До това заключение стига Световната банка (СБ) в анализ на заетостта в България, изготвен с помощта на Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Бизнесът се оплаква от недостиг на работна ръка, в същото време много млади хора, включително със средно образование, са безработни и неактивни, констатира докладът. България се представя слабо по отношение на участието на младежите на пазара на труда в сравнение с европейските си партньори. Значителен е делът на младежите, които нито учат, нито работят. За разлика от своите връстници на Запад пък повечето български студенти не съчетават следването с работа.

Експертите на СБ виждат изход от това положение в насърчаване на гъвкавото работно време и почасовата заетост. За целта трябва да се създаде законова рамка за агенциите за временна заетост и да се улесни сключването на договори за почасов или временен труд. Необходимо е също да се премахнат бариерите пред договарянето на почасова заетост.

Основните причини за пасивността на хората в зряла възраст са грижите за децата и ниското образователно равнище. Ето защо СБ препоръчва на правителството да увеличи подкрепата за отглеждане на децата чрез предоставяне на повече места в детски заведения или чрез други програми, както и да насърчава алтернативни образователни програми за деца и възрастни, отпаднали от училище.

По отношение на ранното оттегляне на възрастните българи от пазара на труда банката предлага радикално решение - да се мисли за увеличаване на пенсионната възраст. Експертите предлагат също да се засилят стимулите за хората, които продължават да работят след навършване на пенсионна възраст.

Повече за анализа на Световната банка и интервю с основния негов автор Кристиян Бодевиг четете в съботния брой на "Капитал".