Иво Прокопиев

Снимка: "Градски вестник"

Светът посреща 2009-а несигурен и изплашен. Много от установените отдавна норми подлежат на преразглеждане.

Задават се фундаментални въпроси: Кой е виновен за кризата - пазарът или слабата регулаторна намеса? Как ще се излезе от сегашното положение – с повече пазар или с повече държавна намеса?

Досега се смяташе, че монетаризмът и кейнсианството са две взаимно изключващи се теории за макрорегулиране на икономиката. Сега правителствата и централните банки се опитват да комбинират инструментите и на двете – шоково стимулиране на икономическата активност с ниски лихви и рязко увеличаване на публичните разходи.

Много неща ще започнат да се променят в световната икономика. Досега тя зависеше основно от потреблението в САЩ. Американците харчеха на кредит. Развиващете се икономики финансираха този харч, защото искаха да продължат да изнасят. В резултат на кризата този модел вече не е устойчив. Ще отнеме време, докато останалите световни потребители компенсират спада във вътрешното търсене на САЩ. Тук се намесват правителствата – опитват се да омекотят шока от кризата в американската икономика, като започват да харчат повече.

Къде е България в тази сложна глобална игра. Ние зависим основно от търговията с ЕС. Европа обаче зависи от търгавията със САЩ. В момента, в който САЩ не купува както преди, кризата в Европа ще е дори по-голяма, защото Америка е основният пазар на европейските износители.

Проблемът на Европа е, че има един пазар и 27 правителства които го регулират. Това е неразрешимо противоречие. Едва ли реалистично може да се очаква европейският пакет от мерки срещу кризата да сработи както в други големи икономики, защото всяко правителство си има свои грижи и приоритети.

Нашето не прави изключение. Ние се скарахме с Европейската комисия в най-лошия възможен момент.
Новата роля на държавата изисква още по-големи гаранции, че механизмите, по които се харчат публични пари, ще са ефективни и разходите ще постигат своите макроикономически цели. Тук България е слаба. Точно тези механизми, корупцията и непрозрачността са ахилесовата ни пета и са причината за кризата на доверие между София и Брюксел. Затова дори и да се налеят милиарди у нас, докато не се реформира начинът на харчене, ефектите за бизнеса и потребителите ще са ограничени.

Затова трябва да се надяваме повече на пазара. Да разчитаме, че все още имаме ценови конкурентни предимства пред останалите и че кризата ще избута към нас производството на стоки и услуги - заради икономиите и съкращенията, които големите световни компании правят.

Източник: "Градски вестник"

Абонирайте се за безплатния електронен бюлетин на "Градски вестник"