ЦЕЛ

1. Целта на настоящия стандарт е да установи принципите за признаване и оценяване на финансови активи, финансови пасиви и договори за покупка или продажба на нефинансови позиции. Изискванията за представяне на информацията за финансовите инструменти са изложени в МСС 32 Финансови инструменти: представяне. Изискванията за оповестяване на информацията за финансовите инструменти са изложени в МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване.

ОБХВАТ

2. Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия по отношение на всички видове финансови инструменти, с изключение на:

а) тези дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които се отчитат
счетоводно съгласно МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети, МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия или МСС 31 Дялове в съвместни предприятия. Предприятията обаче прилагат настоящия стандарт по отношение на дялове в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия или съвместни предприятия, които съгласно МСС 27, МСС 28 или МСС 31 се отчитат счетоводно съгласно настоящия стандарт. Предприятията прилагат настоящия стандарт и за деривативите за участие в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, освен ако деривативите не отговарят на определението в МСС 32 за инструмент на собствения капитал на предприятието;

б) лизингови права и задължения, за които се прилага МСС 17 Лизинг. Уточнения:

i) лизингови вземания, признати от лизингодателя, са обект на условията за отписване и обезценка на настоящия стандарт (вж. параграфи 15—37, 58, 59, 63—65 и допълнение А, параграфи НП36—НП52 и НП84—НП93);

ii) задължения по финансов лизинг, признати от лизингополучател, са обект на условията за отписване на
настоящия стандарт (вж. параграфи 39—42 и допълнение А, параграфи НП57—НП63); и

iii) деривативи, внедрени в лизингови договори, са обект на условията, касаещи внедрените деривативи, на
настоящия стандарт (вж. параграфи 10—13 и допълнение А, параграфи НП27—НП33);

в) права и задължения на работодатели по планове за доходи на наети лица, към които се прилага МСС 19 Доходи на наети лица;

г) финансови инструменти, които са издадени от предприятието и отговарят на определението за инструмент на
собствения капитал според МСС 32 (включително опции и варанти). Притежателят на тези инструменти на
собствения капитал обаче прилага настоящия стандарт към инструментите, освен ако не отговарят на изключението в буква а) по-горе;

д) правата и задълженията, възникващи съгласно: i) договорите за застраховка, така както са определени в
МСФО 4 Застрахователни договори, различни от правата и задълженията на емитента, възникващи съгласно
застрахователен договор, който отговаря на определението за договор за финансова гаранция в параграф 9, или

ii) договор, който попада в обхвата на МСФО 4, след като той съдържа негарантиран доход. Стандартът обаче се прилага за деривативи, които са внедрени в подобен договор, когато деривативът сам по себе си не е договор от обхвата на МСФО 4 (вж. параграфи 10—13 и допълнение А, параграфи НП23—НП33). Нещо повече, ако емитента на договори за финансовата гаранция преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, емитентът може да избере да прилага или настоящия стандарт, или МСФО 4 за такива договори за финансова гаранция (вж. параграфи НП4 и НП4А). Емитентът може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим;

е) договори за възнаграждение под условие при бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации). Това
изключение се прилага само по отношение на купувача;

ж) договори между купувач и продавач в бизнес комбинация за купуване или продажба на придобито предприятие на бъдеща дата;

з) Кредитни ангажименти, различни от описаните в параграф 4. Емитентът на кредитен ангажимент прилага
МСС 37 към кредитни ангажименти, които не попадат в обхвата на настоящия стандарт. Всички кредитни ангажименти обаче са обект на условията за отписване на настоящия стандарт (вж. параграфи 15 —42 и допълнение А, параграфи НП36—НП63);

и) финансови инструменти, договори и задължения по сделки с плащане на базата на акции, за които се прилага МСФО 2 Плащане на базата на акции, с изключение на договори, попадащи в обхвата на параграфи 5—7 от настоящия стандарт, за които се прилага стандартът;

й) права за плащания за компенсиране на предприятие за разходите, които предприятието трябва да направи, за да уреди пасив, който признава като провизия съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи, или за който в по-ранен период е бил признат за провизия съгласно МСС 37.

3. [Заличен]

4. Следните кредитни ангажименти са в обхвата на настоящия стандарт:

а) кредитни ангажименти, които предприятието посочва като финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. Предприятие, което има практика от миналото да продава активите, възникнали в резултат на кредитните му ангажименти малко след възникването на тези кредитни ангажименти, прилага настоящия стандарт към всички кредитни ангажименти от същата група.

б) кредитни ангажименти, които могат да бъдат уреждани нетно в парични средства или чрез прехвърлянето или издаването на друг финансов инструмент. Тези кредитни ангажименти са деривативи. Кредитен ангажимент не се счита за уреден нетно просто защото кредитът е изплатен на вноски (например, ипотечен кредит за строителство, който е изплатен на вноски съобразно етапа на строителството).

в) ангажименти за предоставяне на кредит с лихвен процент, по-нисък от пазарния лихвен процент. Параграф 47, буква г) уточнява последващото оценяване на пасивите, възникващи от тези кредитни ангажименти.

5. Настоящият стандарт се прилага към тези договори за покупка или продажба на нефинансова позиция, които могат да бъдат уредени нетно в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти, все едно че договорите са финансови инструменти, с изключение на договорите, които са сключени и продължават да бъдат държани за целите на получаване или предоставяне на нефинансова позиция по отношение на очакваните от предприятието ограничения във връзка с дадена покупка, продажба или ползване.

6. Съществуват различни начини, по които договор за покупка или продажба на нефинансова позиция може да бъде уреден в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти. Те включват: а) когато условията на договора позволяват на всяка една от страните да го уреди нетно в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти;

б) когато възможността да се извърши нетно уреждане в парични средства или друг финансов инструмент, или
чрез размяна на финансови инструменти не е изрично посочена в условията на договора, но предприятието има
практика на уреждане на сходни договори нетно в парични средства или с друг финансов инструмент, или чрез
размяна на финансови инструменти (независимо дали с контрагент, чрез сключване на компенсационни
договори или чрез продажба на договора преди неговото изпълнение или изтичане);

в) когато за сходни договори, предприятието обичайно поема доставката на базовия инструмент и продажбата му в рамките на кратък период от време след доставката, за да генерира печалба от краткосрочни колебания в цената или дилърския марж; и

г) когато нефинансова позиция, която е предмет на договора, е лесно обратима в парични средства.

Договор, по отношение на който се прилага буква б) или в), не е сключен за целите на получаването или доставката на нефинансова позиция във връзка с очаквана покупка, продажба или изисквания за ползване на предприятието и съответно е в обхвата на настоящия стандарт. Други договори, към които се прилага параграф 5, се преценяват, за да се определи дали те са сключени и продължават да се държат за целите на получаването или доставката на нефинансова позиция по отношение на очакваните от предприятието изисквания във връзка с дадена покупка, продажба или ползване и съответно дали са в обхвата на настоящия стандарт.

7. Издадена опция за покупка или продажба на нефинансова позиция, която може да бъде уредена нетно в парични средства или друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти в съответствие с параграф 6, буква а) или г) е в обхвата на настоящия стандарт. Такъв договор не може да се сключи за целите на получаването или доставката на нефинансова позиция във връзка с очаквана покупка, продажба или изисквания за ползване на предприятието.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

8. Понятията, дефинирани в МСС 32, се използват в настоящия стандарт според значението, уточнено в параграф 11 от МСС 32. МСС 32 дефинира следните понятия:

— финансов инструмент

— финансов актив

— финансов пасив

— инструмент на собствения капитал

и дава насоки за прилагането на тези определения.

9. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Определение за дериватив

Дериватив е финансов инструмент или друг договор от обхвата на настоящия стандарт (вж. параграфи 2—7), който притежава всяка една от следните три характеристики:

а) стойността му се променя вследствие на промени в даден лихвен процент, цена на финансов инструмент, цена на стока, валутен курс, индекс на цени или проценти, кредитен рейтинг или кредитен индекс, както и други
променливи, при условие при нефинансова променлива, че променливата не се отнася конкретно за страна по
договора (наричана понякога „основна“ променлива);

б) не изисква първоначална нетна инвестиция или изисква първоначална нетна инвестиция, която е по-малка от
необходимата за други видове договори, за които се очаква да реагират по подобен начин на промените в
пазарните фактори; и

в) се урежда на бъдеща дата.

Определения за четири категории финансови инструменти

Финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, е финансов актив или финансов пасив, който отговаря на едно от следните условия:

а) Класифициран е като държан за търгуване. Финансов актив или пасив е класифициран като държан за
търгуване, когато:

i) е придобит или е възникнал главно с намерение да бъде продаден или закупен обратно в близко бъдеще;

ii) е част от портфейл от разграничими финансови инструменти, които се управляват заедно и за които има
доказателства за скорошен действителен модел на краткосрочна печалба; или

iii) е дериватив (с изключение на дериватив, който e договор за финансова гаранция или е определен и
ефективен хеджиращ инструмент).

б) При първоначалното му признаване се определя от предприятието за отчитане по справедлива стойност в
печалбата или загубата. Предприятието може да използва това определяне само когато е позволено съгласно
параграф 11A или когато това действие ще доведе до по-уместна информация, тъй като или:

i) елиминира или значително намалява несъответствието от оценяването или признаването (понякога наричано „счетоводно несъответствие“), което иначе би възникнало от оценяването на активите или пасивите или от признаването на печалбите и загубите от тях на различни бази; или

ii) група финансови активи, финансови пасиви или и двете се управлява, а нейната резултатност се оценява
по справедлива стойност, в съответствие с документирано управление на риска или инвестиционната стратегия, като информацията за групата се предоставя за вътрешно ползване на тази база на ключовия ръководен персонал на предприятието (както е определено в МСС 24 Оповестяване на свързани лица (в редакцията му от 2003 г.), например съвета на директорите и главния изпълнителен директор на предприятието.

В МСФО 7, параграфи 9—11 и Б4 се поставя изискване предприятието да оповестява финансовите активи и
финансовите пасиви, които е определило като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата,
включително за това как е удовлетворило тези условия. За инструменти, които отговарят на изискванията
съгласно подточка ii) по-горе, това оповестяване включва разказно описание за това как определянето по
справедлива стойност в печалбата или загубата съответства на документираното управление на риска или
инвестиционната стратегия на предприятието.

Инвестициите в инструменти на собствения капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар и
чиято справедлива стойност не може да бъде надеждно оценена (вж. параграф 46, буква в) и допълнение А,
параграфи НП80 и НП81) не се определят като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата.
Следва да бъде отбелязано, че параграфи 48, 48A, 49 и допълнение A, параграфи НП69—НП82, които определят изискванията за установяване на надеждно оценяване на справедливата стойност на финансов актив или финансов пасив, се прилагат еднакво към всички позиции, които се оценяват по справедлива стойност,  независимо дали чрез определяне или по друг начин, или чиято справедлива стойност се оповестява).

Инвестициите, държани до падеж, са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания и фиксиран падеж, които предприятието има положително намерение и възможност да задържи до падежа (вж. допълнение А, параграфи НП16—НП25) с изключение на:

а) тези, които предприятието определя при първоначалното признаване като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

б) тези, които предприятието определя като на разположение за продажба; и

в) тези, които отговарят на определението за кредити и вземания.

Предприятието не може да класифицира финансови активи като държани до падеж, ако през текущата финансова година или през последните две предходни финансови години е продало или прекласифицирало повече от незначителна част от инвестициите, държани до падеж, преди да е настъпил техният падеж (повече от незначителен по отношение на общата сума на инвестициите, държани до падеж) с изключение на продажбите или на прекласификациите, които:

i) са толкова близо до падежа или датата на изкупуване на финансовия актив (например по-малко от три месеца
до падежа), че промените в пазарния процент или лихва няма да имат значителен ефект върху справедливата
стойност на финансовия актив;

ii) се случват, след като предприятието е събрало в значителна степен първоначалната главница на всички
финансови активи посредством насрочени плащания или предплащания; или

iii) се отнасят за изолирано събитие, което е извън контрола на предприятието, не е повторяемо събитие и
предприятието не е имало разумни причини да го очаква.

Кредитите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, които не се котират на активен пазар, с изключение на:

а) тези, които предприятието възнамерява да продаде незабавно или в близко бъдеще, които ще бъдат класифицирани като държани за търгуване и тези, които предприятието определя при първоначалното признаване като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

б) тези, които предприятието определя като на разположение за продажба при първоначалното признаване; или

в) тези, при които държателят може да няма възможност да възстанови в значителна степен цялата си първоначална инвестиция, с изключение на случаите, при които причината е влошаване на кредитното качество и които се класифицират като на разположение за продажба.

Участие, придобито в пул от активи, които не са кредити и вземания (например участие във взаимен фонд или друг подобен фонд), не е кредит или вземане.

Финансовите активи на разположение за продажба са тези недеривативни финансови активи, които са определени като на разположение за продажба или не са класифицирани като: а) кредити и вземания; б) инвестиции, държани до падеж; или в) финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата.

Определение на договор за финансова гаранция

Договор за финансова гаранция е договор, който изисква емитентът да извърши определени плащания, за да
възстанови на притежателя загубата, която той понася, поради това, че определен длъжник няма възможност да направи плащане, когато то е дължимо в съответствие с първоначалните или модифицираните условия на дългов инструмент.

Определения, отнасящи се до признаването и оценяването

Амортизираната стойност на финансов актив или финансов пасив е стойността, по която са оценяват финансовите активи и финансовите пасиви при първоначалното им признаване, минус погашенията на главницата, плюс или минус натрупаната амортизация на разликата между тази първоначална стойност и стойността на падежа, изчислявана по метода на ефективния лихвен процент, и минус всяко намаление (пряко или посредством корективна сметка) вследствие на обезценка и несъбираемост.

Методът на ефективния лихвен процент е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансовите активи и финансовите пасиви (или на група от финансови активи или финансови пасиви) и за разпределянето на лихвения приход или лихвения разход през съответния период. Ефективният лихвен процент е лихвата, която точно дисконтира очакваните бъдещи парични плащания или постъпления за периода на очаквания живот на финансовия инструмент или, когато е подходящо за по-къс период, до балансовата стойност на финансовия актив или на финансовия пасив. При изчисляване на ефективния лихвен процент, предприятието оценява паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например предплащане, кол-опции и другите подобни опции), но не взема предвид бъдещи загуби по кредити. Изчисляването включва всички такси и други възнаграждения, платени или получени от контрагентите, които са неразделна част от ефективния лихвен процент (вж. МСС 18 Приходи), разходите по сделката и всички други премии и отбиви. Предполага се, че паричните потоци и очакваният живот на групата от подобни финансови инструменти могат да се оценят надеждно. В редките случаи обаче, когато не е възможно паричните потоци или очакваният живот на финансовия инструмент (или групата от финансови инструменти) да се оценят надеждно, предприятието използва договорните парични потоци през пълния договорен срок на финансовия инструмент (или групата от финансови инструменти).

Отписване е премахването на вече признати финансови активи или финансови пасиви от баланса на  предприятието.

Справедлива стойност е сумата, срещу която даден актив може да бъде разменен или пасив уреден между
осведомени, желаещи сделката страни в честна сделка помежду им.

Редовна покупка или продажба е покупката или продажбата на финансов актив по договор, чийто условия изискват прехвърляне на актива през период от време, установен обикновено със законодателство или конвенция, действащи на съответния пазар.

Разходите по сделката са допълнителните разходи, пряко свързани с придобиването, издаването или изваждането от употреба на финансови активи или финансови пасиви (вж. допълнение А, параграф НП13). Допълнителният разход е този, който не би възникнал, ако предприятието не е придобило, издало или извадило от употреба финансовия инструмент.

Определения, свързани с отчитане на хеджирането

Неотменим ангажимент е обвързващо споразумение за размяната на определено количество ресурси, на определена цена на определена дата или дати в бъдеще.

Прогнозна сделка е недоговорена, но очаквана бъдеща сделка.

Хеджиращ инструмент е определен дериватив или (само по отношение на хеджирането на валутен риск) определен недеривативен финансов актив или недеривативен финансов пасив, чиято справедлива стойност или парични потоци се очаква да компенсират промените в справедливата стойност или паричните потоци на определена хеджирана позиция (параграфи 72—77 и допълнение А, параграфи НП94—НП97 съдържат подробности за определението за хеджиращ инструмент).

Хеджирана позиция е актив, пасив, неотменим ангажимент, много вероятна прогнозна сделка или нетна инвестиция в чуждестранна дейност, която: а) излага предприятието на риск от промени в справедливата стойност или бъдещите парични потоци, и б) е определена като хеджирана (параграфи 78—84 и допълнение А, параграфи НП98—НП101 съдържат подробности за определението за хеджирана позиция).

Ефективност на хеджирането е степента, до която промените в справедливата стойност или паричните потоци на
хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, се компенсират от промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджиращия инструмент (вж. допълнение А, параграфи НП105—НП113).

ВНЕДРЕНИ ДЕРИВАТИВИ

10. Внедреният дериватив е компонент на хибриден (комбиниран) инструмент, който включва също и недеривативен основен договор — ефектът е в това, че някои от паричните потоци на комбинирания инструмент варират подобно на тези на самостоятелен дериватив. Внедреният дериватив става причина някои или всички парични потоци, които зависят от договора, да се променят в зависимост от промени в конкретен лихвен процент, цена на финансов инструмент, цена на стока, валутен курс, индекси на цени или проценти, кредитен рейтинг или кредитен индекс или други променливи, посочени по отношение на нефинансови променливи, когато променливата не се отнася конкретно за страна по договора. Дериватив, който съпътства финансов инструмент, но е прехвърляем по договор, независимо от инструмента, или има контрагент, различен от този в инструмента, не е внедрен дериватив, а е отделен финансов инструмент.

11. Внедреният дериватив се отделя от основния договор и се отчита като дериватив по настоящия стандарт, когато и само когато:

а) икономическите характеристики и рискове на внедрения дериватив не са тясно свързани с икономическите
характеристики и рискове на основния договор (вж. допълнение А, параграфи НП30 и НП33);

б) отделен инструмент със същите условия като на внедрения договор би отговорил на определението за
дериватив; и

в) хибридният (комбиниран) инструмент не се оценява по справедлива стойност с признаване на промените в
справедливата стойност в печалбата или загубата (т.е. дериватив, който е внедрен във финансов актив или
финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, не се отделя). Ако внедрен дериватив се отдели, основният договор се отчита по настоящия стандарт, ако е финансов инструмент, и в съответствие с други подходящи стандарти, ако не е финансов инструмент. Настоящият стандарт не определя дали внедрените деривативи се представят отделно във финансовите отчети.

11A. Независимо от параграф 11, ако един договор съдържа един или повече внедрени деривативи, предприятието може да определи целия хибриден (комбиниран) договор като финансов актив или финансов пасив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, освен ако:

а) внедреният дериватив/внедрените деривативи не модифицира(т) съществено паричните потоци, които иначе
биха били изискани по договора; или

б) е ясно с малко анализ или без анализ, когато за подобен хибриден (комбиниран) инструмент се преценява
първоначално, че разделянето на внедрения(те) дериватив(и) е забранено, като например опция за предплащане, mвнедрена в заем, която позволява на притежателя да предплати заема приблизително по неговата амортизирана стойност.

12. Ако от предприятието се изисква по настоящия стандарт да отдели внедрения дериватив от основния договор, но то няма възможност да оцени внедрения дериватив отделно или при придобиването му, или на последваща дата на финансови отчети, предприятието определя целия хибриден (комбиниран) договор като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата.

13. Ако предприятието няма възможност надеждно да определи справедливата стойност на внедрения дериватив на базата на договорните условия (например поради това, че внедреният дериватив се базира на некотиран инструмент на собствения капитал), справедливата стойност на внедрения дериватив е разликата между справедливата стойност на хибридния (комбиниран) инструмент и справедливата стойност на основния договор, ако могат да бъдат определени по настоящия стандарт. Ако предприятието няма възможност да определи справедливата стойност на внедрения дериватив, като използва този метод, се прилага параграф 12 и хибридният (комбиниран) инструмент се определя като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата.

ПРИЗНАВАНЕ И ОТПИСВАНЕ

Първоначално признаване

14. Предприятието признава финансов актив или финансов пасив в баланса, когато и само когато предприятието става страна по договорните условия на инструмента (вж. параграф 38 във връзка с редовните покупки на финансови активи.)

Отписване на финансов актив

15. При консолидиране на финансовите отчети параграфи 16—23 и допълнение А, параграфи НП34—НП52 се прилагат на консолидирано ниво. Следователно предприятието първо консолидира всички дъщерни предприятия в съответствие с МСС 27 и ПКР-12 Консолидация — предприятия със специално предназначение и после прилага параграфи 16—23 и допълнение А, параграфи НП34—НП52 към резултатната група.

16. Преди да се прецени дали и до каква степен отписването е подходящо по параграфи 17—23, предприятието определя дали тези параграфи се прилагат към част от финансов актив (или към част от група от подобни финансови активи) или към финансов актив (или група от подобни финансови активи) в неговата цялост, както следва.

а) Параграфи 17—23 се прилагат към част от финансов актив (или част от група от подобни финансови активи),
когато и само когато частта, разглеждана с цел отписване, отговаря на едно от следните три условия:

i) Частта се състои само от конкретно разграничими парични потоци от финансовия актив (или от група от подобни финансови активи). Например, когато предприятието встъпи в разчленяване на лихвения процент, поради което контрагентът получава право на паричните потоци от лихвите, но не и на паричните потоци от главницата на дългов инструмент, към паричните потоци от лихвите се прилагат параграфи 17—23.

ii) Частта се състои само от напълно пропорционален (pro rata) дял от парични потоци от финансовия актив (или от група от подобни финансови активи). Например, ако предприятието сключи споразумение, при което контрагентът получава право на 90-процентен дял от всички парични потоци на дълго-вия инструмент, параграфи 17—23 се прилагат за 90 % от тези парични потоци. Ако има повече от един контрагент, не се изисква от всеки контрагент да притежава пропорционален дял от паричните потоци, стига прехвърлящото предприятие да притежава напълно пропорционален дял.

iii) Частта се състои само от напълно пропорционален (pro rata) дял от конкретно разграничими парични потоци от финансовия актив (или от група от подобни финансови активи). Например, ако предприятието сключи mспоразумение, при което контрагентът получава право на 90-процентен дял от паричните потоци от лихвите на финансов актив, параграфи 17—23 се прилагат за 90 % от тези парични потоци. Ако има повече от един контрагент, не се изисква от всеки контрагент да притежава пропорционален дял от конкретно разграничимите парични потоци, стига прехвърлящото предприятие да притежава напълно пропорционален дял.

б) Във всички останали случаи параграфи 17—23 се прилагат към финансовия актив в неговата цялост (или към група от подобни финансови активи в тяхната цялост). Например, ако предприятието прехвърли: 1. правата за първите или последните 90 процента от паричните вземания по финансов актив (или група от финансови
активи); или 2. правата за 90 процента от паричните потоци от група от вземания, но осигурява гаранция за
компенсиране на купувача за кредитните загуби до 8 процента от сумата на главницата на вземанията,
параграфи 17—23 се прилагат за финансовия актив (или за група от финансови активи) в неговата цялост.

В параграфи 17—26 понятието „финансов актив“ се отнася или за част от финансов актив (или за част от група от подобни финансови активи), както е посочен в буква а) по–горе, или в противен случай за финансов актив (или група от подобни финансови активи) в неговата цялост.

17. Предприятието отписва финансов актив, когато и само когато:

а) договорните права върху паричните потоци от финансовия актив са изтекли; или

б) прехвърля финансовия актив, както е посочено в параграфи 18 и 19, а трансферът отговаря на условията за
отписване в съответствие с параграф 20. (вж. параграф 38 за редовни продажби на финансови активи.)

18. Предприятието прехвърля финансов актив, когато и само когато е изпълнено някое от следните условия:

а) прехвърлени са договорните права за получаване на парични потоци от финансовия актив; или

б) са запазени договорните права за получаване на паричните потоци от финансовия актив, но е поето договорно задължение за плащане на парични потоци на един или повече получатели в споразумение, което отговаря на условията в параграф 19.

19. Когато предприятието запазва договорните права за получаване на парични потоци от финансов актив („първоначалния актив“), но поема договорно задължение за плащане на тези парични потоци на едно или повече предприятия („крайни получатели“), предприятието третира сделката като прехвърляне на финансов актив, когато и само когато е изпълнено всяко от следните три условия.

а) Предприятието няма задължение да плаща суми на крайните получатели, освен ако не събира еквивалентни
суми от първоначалния актив. Отпускането на краткосрочни аванси от предприятието с правото на пълно
възстановяване на сумата, дадена назаем, плюс натрупаната лихва по пазарни проценти не нарушава това
изискване;

б) На предприятието се забранява от условията на договора за прехвърляне да продава или залага първоначалния актив, освен ако той не е ценна книга, пред крайните получатели срещу задължението да им плаща парични средства;

в) Предприятието има задължение да върне всички парични потоци, които събира от името на крайните
получатели без съществено отлагане. В допълнение, предприятието не е упълномощено да реинвестира тези
парични потоци, освен за инвестиции в парични средства или парични еквивалентни (дефинирани в МСС 7 Отчети за паричните потоци) по време на късия период на уреждане от датата на събиране до датата на изисквания превод на сумата на крайните получатели, а лихвата, спечелена от такива инвестиции, се nпрехвърля на крайните получатели.

20. Когато предприятието прехвърли финансов актив (вж. параграф 18), то оценява степента, до която ще запази
рисковете и ползите от собствеността върху финансовия актив. В този случай:

а) ако предприятието прехвърли в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, предприятието отписва финансовия актив и признава отделно като активи или пасиви всички права и задължения, създадени или запазени при трансфера;

б) ако предприятието запази в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия
актив, предприятието продължава да признава финансовия актив;

в) ако предприятието нито прехвърля, нито запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, предприятието определя дали е запазило контрол върху финансовия актив. В този случай:

i) ако предприятието не е запазило контрол, то отписва финансовия актив и признава отделно като активи
или пасиви всички права и задължения, създадени при трансфера.

ii) ако предприятието е запазило контрол, то продължава да признава финансовия актив до степента на
продължаващото му участие във финансовия актив (вж. параграф 30).

21. Прехвърлянето на рисковете и ползите (вж. параграф 20) се оценява чрез сравняване на изложеността на
предприятието, преди и след прехвърлянето, към промените в стойността и времето на реализиране на нетните
парични потоци от прехвърления актив. Предприятието е запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, ако изложеността му към промените в настоящата стойност на бъдещите нетни парични потоци от финансовия актив не се променя съществено в резултат на прехвърлянето (например от това, че предприятието е продало финансов актив, който е обект на споразумение за обратно изкупуване по фиксирана цена или по продажна цена, плюс доход за кредитора). Предприятието е прехвърлило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансов актив, ако изложеността към такъв тип променливост вече не е значителна по отношение на общата променливост в настоящата стойност на бъдещите нетни парични потоци, свързани с финансовия актив (например защото предприятието е продало финансов актив, който е обект само на опция за обратно изкупуване по справедливата стойност в момента на обратното изкупуване или е прехвърлило напълно пропорционален дял от паричните потоци от по-голям финансов актив в споразумение, като подучастие в кредит, което отговаря на условията по параграф 19).

22. Често е очевидно дали предприятието е прехвърлило или запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността и дали има нужда да се извършват изчисления. В други случаи ще бъде необходимо да се изчислят и сравнят експозициите на предприятието към променливостта в справедливата стойност на бъдещите нетни парични потоци преди и след прехвърлянето. Изчисляването и сравняването се правят, като за дисконтов процент се използва подходящ текущ пазарен лихвен процент. Взема се предвид цялата променливост на нетните парични потоци, като по-голяма тежест се придава на резултатите, за които има по-голяма вероятност да се случат.

23. Възможността на предприятието, получило актива, да продаде актива, определя дали прехвърлящото предприятие е запазило контрола (вж. параграф 20, буква в) върху прехвърления актив. Ако предприятието, към което е прехвърлен активът, има практическата възможност да продаде актива на несвързано лице в неговата цялост и е в състояние да упражни възможността едностранно и без необходимост да налага допълнителни ограничения върху прехвърлянето, предприятието не е запазило контрол. Във всички останали случаи предприятието запазва контрол.

Прехвърляния, които отговарят на условията за отписване (вж. параграф 20, буква а) и буква в), подточка i)

24. Ако предприятието е прехвърлило финансов актив в трансфер, който отговаря на условията за отписване в неговата цялост и запазва правото да обслужва финансовия актив срещу възнаграждение, предприятието признава или актив от обслужването, или пасив от обслужването във връзка с договора за предоставяне на услуга. Ако не се очаква възнаграждението, което предстои да бъде получено, да компенсира адекватно предприятието за предоставените услуги, се признава по справедлива стойност пасив от обслужването за обслужващото задължение. Ако се очаква възнаграждението, което ще бъде получено, да е повече от адекватна компенсация за обслужването, се признава актив от обслужването за правото на обслужване по сума, определена на базата на разпределението на балансовата стойност на по-големия финансов актив в съответствие с параграф 27.

25. Ако в резултат на трансфера се отпише финансов актив в неговата цялост, но трансферът доведе до това предприятието да получи нов финансов актив или да поеме нов финансов пасив или пасив за обслужване, предприятието признава по справедлива стойност новия финансов актив, финансов пасив или пасив за обслужването.

26. При отписването на финансовия актив в неговата цялост разликата между:

а) неговата балансова стойност; и

б) сумата на: 1. полученото възнаграждение (включващо всички получени нови активи, минус всички поети нови
пасиви), и 2. всички натрупани печалби или загуби, които са били признати директно в собствения капитал
(вж. параграф 55, буква б).

се признава в отчета за доходите.

27. Ако прехвърленият актив е част от по-голям финансов актив (например, когато предприятието прехвърля лихвени парични потоци, които са част от дългов инструмент, вж. параграф 16, буква а), и прехвърлена част отговаря на условията за отписване в нейната цялост, предишната балансова стойност на по-големия финансов актив се разпределя между частта, която продължава да се признава и частта, която е отписана, на базата на относителната справедлива стойност на тези части от датата на трансфера. За тази цел запазеният актив от обслужването се третира като част, която продължава да се признава. Разликата между:

а) балансовата стойност, разпределена към частта, която е отписана и

б) сумата на: 1. полученото възнаграждение за отписаната част (включващо всички получени нови активи минус
всички поети нови пасиви), и 2. всички натрупани печалби или загуби, разпределени към тази част и признати
директно в собствения капитал (вж. параграф 55, буква б) се признава в отчета за доходите. Натрупаната печалба или загуба, която е призната в собствения капитал, се разпределя между частта, която продължава да се признава, и частта, която е отписана, на базата на относителните справедливи стойности на тези две части.

28. Когато предприятието разпредели предишната балансова стойност на по-големия финансов актив между частта, която продължава да се признава, и частта, която е отписана, трябва да се определи справедливата стойност на частта, която продължава да се признава. Когато предприятието има опит от миналото в продажбата на части, подобни на частта, която продължава да се признава, или когато съществуват други пазарни сделки за такива части, скорошните цени на действителните сделки предоставят най-добрата оценка на справедливата стойност. Когато няма пазарни котировки или скорошни пазарни сделки за доказване на справедливата стойност на частта, която продължава да се признава, за най-добра оценка се приема справедливата стойност на разликата между справедливата стойност на по-големия финансов актив като цяло и на възнаграждението, получено от получателя на трансфера, за частта, която е отписана.

Прехвърляния, които не отговарят на условията за отписване (вж. параграф 20, буква б)

29. Ако прехвърлянето не води до отписване, защото предприятието е запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху прехвърления актив, предприятието продължава да признава прехвърления актив в неговата цялост и признава финансов пасив за полученото възнаграждение. В следващи периоди предприятието признава приходите от прехвърления актив и извършените разходи за финансовия пасив.

Продължаващо участие в прехвърлени активи (вж. параграф 20, буква в), подточка ii)

30. Ако предприятието нито прехвърля, нито запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху прехвърления актив, а запазва контрол върху прехвърления актив, предприятието продължава да признава прехвърления актив до степента на продължаващото си участие. Степента на продължаващото участие на предприятието в прехвърления актив е степента, до която то е изложено към промените в стойността на прехвърления актив. Например:

а) когато продължаващото участие на предприятието приема формата на гаранции за прехвърления актив,
степента на продължаващото участие на предприятието е по-ниската от следните: 1. стойността на актива, и 2.
максималната стойност на полученото възнаграждение, което може да се наложи да бъде възстановено от
предприятието („сумата на гаранцията“);

б) когато продължаващото участие на предприятието приеме формата на издадена или закупена опция (или и на
двете) за прехвърления актив, степента на продължаващата намеса на предприятието е стойността на
прехвърления актив, който може да бъде закупен от предприятието. В случаите обаче на издадена пут-опция за
актив, който се оценява по справедлива стойност, степента на продължаващото участие на предприятието е
ограничена до по-ниската стойност между справедливата стойност на прехвърления актив и цената на упражняване на опцията (вж. параграф НП48);

в) когато продължаващото участие на предприятието приема формата на опция, уреждана в парични средства, или която има подобно условие, касаещо прехвърления актив, степента на продължаващото участие се измерва по същия начин като начина, произхождащ от опциите, неуреждани в парични средства, както е описано в буква б) по-горе.

31. Когато предприятието продължава да признава актив до степента на продължаващото си участие, предприятието признава и свързания с това пасив. Независимо от другите изисквания за оценяване в настоящия стандарт, прехвърленият актив и свързаният пасив се оценяват на база, която отразява правата и задълженията, запазени от предприятието. Свързаният пасив се оценява по такъв начин, че балансовата стойност на прехвърления актив и свързания пасив е:

а) амортизираната стойност на правата и задълженията, запазени от предприятието, ако прехвърленият актив се оценява по амортизирана стойност; или

б) равна на справедливата стойност на правата и задълженията, запазени от предприятието, при самостоятелното им оценяване, ако прехвърленият актив се оценява по справедлива стойност.

32. Предприятието продължава да признава приходите от прехвърления актив до степента на продължаващото си участие и признава разходите, извършени по свързания с това пасив.

33. За целите на последващата оценка, признатите промени в справедливата стойност на прехвърления актив и свързания пасив се отчитат последователно един на друг според параграф 55 и не могат да се компенсират.

34. Ако продължаващото участие на предприятието е само върху част от финансовия актив (например, когато
предприятието запазва опция за обратно изкупуване на част от прехвърления актив или запазва остатъчно участие, което не води до запазване в значителна степен на всички рискове и ползи от собствеността и предприятието запазва контрол), предприятието разпределя предишната балансова стойност на финансовия актив между частта, която продължава да признава при продължаващото участие, и частта, която вече не признава, на базата на относителните справедливи стойности на тези части на датата на трансфера. За тази цел се прилагат изискванията на параграф 28. Разликата между:

а) балансовата стойност, разпределена към частта, която вече не се признава; и

б) сумата на: i) полученото възнаграждение за частта, която вече не се признава, и ii) всички натрупани печалби
или загуби, разпределени към тази част и признати директно в собствения капитал (вж. параграф 55, буква б)

се признава в отчета за доходите. Натрупаната печалба или загуба, която е призната в собствения капитал, се
разпределя между частта, която продължава да се признава, и частта, която е отписана, на базата на относителните справедливи стойности на тези две части.

35. Ако прехвърленият актив се оценява по амортизирана стойност, възможността в настоящия стандарт за определяне на финансов пасив като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата не важи по отношение на свързания пасив.

Всички прехвърляния

36. Ако прехвърленият пасив продължава да се признава, активът и свързаният пасив не могат да се компенсират. По подобен начин предприятието не може да компенсира приходите от прехвърления актив с извършените разходи по свързания пасив (вж. МСС 32, параграф 42).

37. Ако прехвърлящото предприятие осигури непарично обезпечение (например дългов или инструмент на собствения капитал) на предприятието, получило обезпечението, отчитането на обезпечението от страна на прехвърлящия и получаващия зависи от това дали получаващият има правото да продаде или заложи обезпечението и от това дали прехвърлящото предприятие е в неизпълнение на договора. Прехвърлящото и получаващото предприятие отчитат обезпечението по следния начин:

а) Ако получаващото предприятие има правото по договор или по обичаен начин да продаде или заложи
обезпечението повторно, прехвърлящото предприятие прекласифицира актива в баланса си (например като
актив, отдаден на заем, заложен инструмент на собствения капитал или вземане по споразумение за обратно
изкупуване), отделно от останалите активи.

б) Ако получаващото предприятие продаде заложеното в негова полза обезпечение, предприятието признава
постъпленията от продажбата и пасив, оценен по справедлива стойност на задължението да върне
обезпечението.

в) Ако прехвърлящото предприятие не изпълни условията по договора и вече няма право да изкупи обезпечението, предприятието отписва обезпечението, а получаващото предприятие признава обезпечението като свой актив, първоначално оценен по справедлива стойност или, ако вече е продало обезпечението, задължението за връщане на обезпечението се отписва.

г) Освен в случаите по буква в) прехвърлящото предприятие продължава да отчита обезпечението като свой актив, а получаващото предприятие не признава обезпечението като свой актив.

Стандартизирана покупка или продажба на финансов актив

38. Стандартизирана покупка или продажба на финансови активи се признава и отписва според случая, като се използва отчитане на база датата на търгуване или на база датата на уреждане (вж. допълнение А, параграфи НП53—НП56).

Отписване на финансов пасив

39. Предприятието премахва финансов пасив (или част от финансовия пасив) от своя баланс, когато и само когато той е погасен — т.е. когато задължението, определено в договора, е отпаднало, анулирано или срокът му е изтекъл.

40. Размяна между съществуващ заемополучател и заемодател на дългови инструменти със съществено различни условия се отчита като прекратяване на първоначалния финансов пасив и признаване на нов финансов пасив. По подобен начин, същественото модифициране на условията на съществуващ финансов пасив или на част от него (независимо дали се дължи на финансовите трудности на длъжника) се отчита като прекратяване на първоначалния финансов пасив и признаване на нов финансов пасив.

41. Разликата между балансовата стойност на финансов пасив (или на част от финансов пасив), който е прекратен или прехвърлен на трета страна, и платеното възнаграждение, включително прехвърлените и поети непарични активи и пасиви, се признава в отчета за доходите.

42. Ако предприятието изкупи обратно част от финансов пасив, то разпределя предишната балансова стойност на финансовия пасив между частта, която продължава да се признава, и частта, която се отписва, на базата на
относителните справедливи стойности на тези части на датата на обратното изкупуване. Разликата между: а)
балансовата стойност, разпределена към отписаната част, и б) платеното възнаграждение, включително всички
прехвърлени или поети непарични активи и пасиви, се признава в отчета за доходите по отношение на отписаната част.

ОЦЕНЯВАНЕ

Първоначална оценка на финансови активи и финансови пасиви

43. При първоначалното признаване на финансов актив или финансов пасив, предприятието ги признава по
справедливата им стойност, плюс, в случай на финансови активи или финансови пасиви, които не се отчитат по
справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия актив или финансовия пасив.

44. Когато предприятието прилага отчитане на база датата на уреждане за актив, който впоследствие се оценява по цена на придобиване или по амортизирана стойност, активът първоначално се признава по справедливата му стойност на датата на сделката (вж. допълнение А, параграфи НП53—НП56).

Последваща оценка на финансови активи

45. За целите на оценяването на финансовите активи след първоначалното признаване, настоящият стандарт класифицира финансовите активи в следните четири категории, определени в параграф 9:

а) финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

б) инвестиции, държани до падеж;

в) кредити и вземания; и

г) финансови активи на разположение за продажба.

Тези категории важат за оценяването и признаването на печалбите и загубите в настоящия стандарт. Предприятието може да използва други описания на тези категории или други категоризации, когато представя информация на лицевата страна на финансовите отчети. Предприятието оповестява в бележките към отчетите информацията, изисквана по МСФО 7.

46. След първоначалното признаване предприятието оценява финансовите активи, включително деривативите, които са активи, по тяхната справедлива стойност, без да се приспадат разходите по сделката, които биха се извършили при продажба или друг вид изваждане от употреба, с изключение на следните видове активи:

а) кредити и вземания, определени в параграф 9, които се оценяват по амортизирана стойност с използването на метода на ефективния лихвен процент;

б) инвестиции, държани до падеж, определени в параграф 9, които се оценяват по амортизирана стойност с
използването на метода на ефективния лихвен процент; и

в) инвестиции в инструменти на собствения капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар и чиято
справедлива стойност не може да се оцени надеждно, както и деривативи, които са обвързани с некотирани
инструменти на собствения капитал или трябва да се уредят чрез прехвърлянето на такива некотирани
инструменти на собствения капитал, които се оценяват по цена на придобиване (вж. допълнение А, парагра-
фи НП80 и НП81).

Финансовите активи, които се определят като хеджирани позиции, са обект на оценяване според изискванията за отчитане на хеджирането в параграфи 89—102. Всички финансови активи с изключение на тези, които се оценяват по справедлива стойност в печалбата или загубата, са обект на преглед за обезценка в съответствие с параграфи 58— 70 и допълнение А, параграфи НП84—НП93.

Последваща оценка на финансови пасиви

47. След първоначалното признаване предприятието оценява всички финансови пасиви по амортизирана стойност с използването на метода на ефективния лихвен процент, с изключение на:

а) финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. Такива пасиви, включително
деривативите, които са пасиви, се оценяват по справедлива стойност, с изключение на пасивите — деривативи,
които са обвързани с некотиран инструмент на собствения капитал и трябва да се уредят чрез прехвърлянето на некотиран инструмент на собствения капитал, чиято справедлива стойност не може да се оцени надеждно,
които се отчитат по цена на придобиване;

б) финансови пасиви, възникнали когато прехвърлянето на финансов актив не отговаря на условията за отписване или прилага подходът на продължаващото участие. Параграфи 29 и 31 се прилагат към оценяването на такива финансови пасиви.

в) договори за финансова гаранция, както са дефинирани в параграф 9. След първоначалното признаване
емитентът на такъв договор трябва (освен когато се прилага параграф 47, буква а) или б) да го оценява по по-
високата от:

i) стойността, определена в съответствие с МСС 37; и

ii) първоначално признатата стойност (вж. параграф 43) минус, когато е подходящо, натрупаната амортизация, призната в съответствие с МСС 18.

г) ангажименти за предоставяне на кредит с лихвен процент, по-нисък от пазарния лихвен процент. След
първоначалното признаване емитентът на такъв ангажимент го оценява (освен когато се прилага параграф 47,
буква а) по по-високата от:

i) стойността, определена в съответствие с МСС 37; и

ii) първоначално признатата стойност (вж. параграф 43) минус, когато е подходящо, натрупаната амортизация, призната в съответствие с МСС 18.

Финансови пасиви, които се определят като хеджирани позиции, подлежат на оценяване според изискванията за отчитане на хеджирането в параграфи 89—102.

Съображения при определяне на справедливата стойност

48. При определяне на справедливата стойност на финансов актив или финансов пасив за целите на прилагането на настоящия стандарт, МСС 32 или МСФО 7, предприятието прилага параграфи НП69—НП82 от допълнение А.

48А. Най-доброто доказателство за справедливата стойност са котираните цени на активен пазар. Ако пазарът за даден финансов инструмент не е активен, предприятието установява справедливата стойност като използва техника за оценяване. Целта на използването на техника за оценяване е да се установи каква би била цената на сделката на датата на оценяването при честна размяна, мотивирана от нормални бизнес съображения. Техниките за оценяване включват използване на скорошни справедливи пазарни сделки между информирани и желаещи страни, ако има такива, справка за текущата справедлива стойност на друг инструмент, който е в значителна степен същият, анализ на дисконтираните парични потоци и модели за оценка на опции. Ако има техника за оценяване, обикновено използвана от пазарните участници за оценяване на инструмента и тази техника е демонстрирала, че осигурява надеждни оценки на цени, получени при действителни пазарни сделки, предприятието използва тази техника. Избраната техника за оценяване използва в максимална степен пазарните данни и разчита колкото е възможно по- малко на данните, специфични за предприятието. Тя включва всички фактори, които биха взели предвид пазарните участници при определяне на цената и съответства на приетите икономически методологии за оценяване на финансовите инструменти. Периодично предприятието пренастройва и проверява валидността на техниката за оценяване с помощта на цени от наблюдавани текущи пазарни сделки със същия инструмент (т.е. без модифициране или препакетиране) или на базата на наблюдавана налична пазарна информация.

49. Справедливата стойност на финансов пасив с характеристика „на виждане“ (например депозит на виждане) не е по- малка от сумата, платима при поискване, която се дисконтира от първата дата, на която може да се поиска изплащане на сумата.

Прекласифициране

50. Предприятието:

а) не прекласифицира деривативи извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива
стойност в печалбата или загубата, докато те се държат или емитират;

б) не може да прекласифицира финансов инструмент извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако при първоначалното признаване той е бил определен от предприятието в печалбата или загубата по справедлива стойност; и

в) може, ако финансовият актив вече не се държи с цел продажба или обратно изкупуване в близко бъдеще
(независимо от това, че финансовият актив може да е бил придобит или поет главно с цел продажба или обратно изкупуване в близко бъдеще), да прекласифицира този финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако са изпълнени условията по параграф 50Б или 50Г.

Предприятието не прекласифицира финансови инструменти в категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, след първоначалното признаване.

50Б. Финансов актив, за който се прилага параграф 50, буква в) (с изключение на финансови активи от типа, посочен в параграф 50Г), може да се прекласифицира извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, само в редки случаи.

50В. Ако в съответствие с параграф 50Б предприятието прекласифицира даден финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, финансовият актив се прекласифицира по неговата справедлива стойност на датата на прекласификацията. Всички печалби или загуби, които вече са признати в печалбата или загубата, не се коригират с обратен знак. Справедливата стойност на финансовия актив на датата на прекласификация става неговата нова или амортизирана стойност, както е приложимо.

50Г. Финансов актив, към който се прилага параграф 50, буква в), който би бил в съответствие с определението за кредити и вземания (ако не се е изисквало той да бъде класифициран при първоначалното признаване като държан за търгуване), може да се прекласифицира извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако предприятието има намерение и е в състояние да задържи финансовия актив в обозримо бъдеще или до падежа.

50Д. Финансов актив, класифициран като такъв на разположение за продажба, който би бил в съответствие с
определението за кредити и вземания (ако не е бил определен като актив на разположение за продажба) може да бъде прекласифициран извън категорията на финансовите активи/пасиви на разположение за продажба, ако предприятието има намерение и е в състояние да задържи финансовия актив в обозримо бъдеще или до падежа.

50Е. Ако предприятието прекласифицира финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, в съответствие с параграф 50Г или извън категорията на финансовите активи/пасиви на разположение за продажба в съответствие с параграф 50Д, то прекласифицира финансовия актив по неговата справедлива стойност на датата на прекласификацията. За финансов актив, прекласифициран в съответствие с параграф 50Г, всички печалби или загуби, които вече са признати в отчета за доходите, не се коригират с обратен знак. Справедливата стойност на финансовия актив на датата на прекласификацията става неговата нова или амортизирана стойност, както е приложимо. За финансов актив, прекласифициран извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата в съответствие с параграф 50Д, всички предходни печалби или загуби от този актив, които са били признати в друг всеобхватен доход в съответствие с параграф 55, буква б), се осчетоводяват в съответствие с параграф 54.

51. Ако в резултат на промени в намерението или възможността вече не е подходящо да се класифицира инвестиция като държана до падеж, тя се прекласифицира като на разположение за продажба и се преоценява по справедлива стойност, а разликата между балансовата стойност и справедливата стойност се отчита в съответствие с параграф 55, буква б).

52. Когато продажбите или прекласификацията на по-голяма от незначителна сума от държани до падеж инвестиции не отговарят на нито едно от условията на параграф 9, всички оставащи инвестиции, държани до падеж, се прекласифицират като на разположение за продажба. При такава прекласификация разликата между балансовата стойност и справедливата стойност се отчита в съответствие с параграф 55, буква б).

53. Ако се появи надеждна оценка за финансов актив или финансов пасив, за който предварително не е била налице такава оценка, а се изисква активът или пасивът да се оцени по справедлива стойност, ако има надеждна оценка (вж. параграф 46, буква в) и параграф 47), активът или пасивът се преоценява по справедлива стойност, като разликата между балансовата стойност и справедливата стойност се отчита в съответствие с параграф 55.

54. Ако в резултат на промени в намерението или възможността или в редките случаи, когато повече няма надеждна оценка на справедливата стойност (вж. параграф 46, буква в) и параграф 47) или защото са изтекли „двете предходни финансови години“, описани в параграф 9, става подходящо да се отчитат финансови активи и финансови пасиви по цена на придобиване или по амортизирана стойност, а не по справедлива стойност, като справедливата стойност на финансовия актив или финансовия пасив на тази дата в баланса става новата цена на придобиване или амортизирана стойност там, където е възможно. Всички предишни печалби или загуби от този актив, които са били признати директно в собствения капитал в съответствие с параграф 55, буква б), се отчитат по следния начин:

а) В случаите на финансови активи с фиксиран падеж печалбата или загубата от актива се амортизира през отчета за доходите за оставащия период на държаната до падеж инвестиция с използване на метода на ефективния лихвен процент. Всяка разлика между новата амортизирана стойност и стойността на падежа също се амортизира през оставащия живот на финансовия актив с използването на метода на ефективния лихвен процент, подобно на амортизирането на премия и отбив. Ако впоследствие финансовият актив се обезцени, печалбата или загубата от актива, призната директно в собствения капитал, се признават в отчета за доходите в съответствие с параграф 67.

б) В случаите на финансови активи, които нямат фиксиран падеж, печалбата или загубата от актива остава в
собствения капитал, докато финансовият актив не се продаде или извади от употреба по друг начин, като тогава
се признава в отчета за доходите. Ако впоследствие финансовият актив се обезцени, предишните печалби или
загуби от актива, признати директно в собствения капитал, се признават в отчета за доходите в съответствие с
параграф 67.

Печалби и загуби

55. Печалба или загуба, която възниква от промяна на справедливата стойност на финансов актив или финансов пасив, който не е част от хеджиращо взаимоотношение (вж. параграфи 89—102), се признава по следния начин.

а) Печалба или загуба от финансов актив или финансов пасив, класифициран като отчитан по справедлива
стойност в печалбата или загубата, се признава в отчета за доходите.

б) Печалба или загуба от финансов актив на разположение за продажба се признава директно в собствения
капитал чрез отчета за промените в собствения капитал (вж. МСС 1 Представяне на финансови отчети), с
изключение на загубите от обезценка (вж. параграфи 67—70), печалбите и загубите от валутни операции (вж.
допълнение А, параграф НП83) до момента на отписване на финансовия актив, когато натрупаната печалба или
загуба, призната преди това в собствения капитал, се признава в отчета за доходите. Лихвата, която се изчислява с използване на метода на ефективния лихвен процент (вж. параграф 9), се признава в отчета за доходите (вж. МСС 18). Дивидентите от инструменти на собствения капитал на разположение за продажба се признават в отчета за доходите, когато се установи правото на предприятието да получи плащане (вж. МСС 18).

56. За финансовите активи и пасиви, които се отчитат по амортизирана стойност (вж. параграфи 46 и 47), печалбата или загубата от актива се признава в отчета за доходите, когато финансовият актив или финансовият пасив се отписва или обезценява и чрез процеса на амортизиране. За финансовите активи или финансови пасиви, които са хеджирани позиции (вж. параграфи 78—84 и допълнение А, параграфи НП98—НП101), счетоводното отчитане на печалбата или загубата от актива се извършва съгласно параграфи 89—102.

57. Ако предприятие признае финансови активи, като използва счетоводно отчитане на база датата на уреждане (вж. параграф 38 и допълнение А, параграфи НП53 и НП56), промените в справедливата стойност на актива, който ще бъде получен, през периода между датата на търгуване (сделка) и датата на уреждане не се признават по отношение на активи, които се отчитат по цена на придобиване или амортизирана стойност (с изключение на загубите от обезценка). За активите, които обаче се отчитат по справедлива стойност, промяната в справедливата стойност се признава в печалбата или загубата или в собствения капитал според параграф 55.

Обезценка и несъбираемост на финансови активи

58. Предприятието преценява на всяка балансова дата дали са налице обективни доказателства за обезценката на финансов актив или на група от финансови активи. Ако съществуват такива доказателства, предприятието прилага параграф 63 (за финансови активи, отчитани по амортизирана стойност), параграф 66 (за финансови активи, отчитани по цена на придобиване) или параграф 67 (за финансови активи на разположение за продажба), за да определи сумата на загубата от обезценка.

59. Финансов актив или група от финансови активи се считат за обезценени и са възникнали загуби от обезценка, когато и само когато са налице обективни доказателства за обезценка, произхождащи от едно или повече събития, които са настъпили след първоначалното признаване на актива (събитие „загуба“) и когато това събитие загуба (или събития) има ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от финансовия актив или от групата финансови активи, които могат да се оценят надеждно. Може да не е възможно да се идентифицира единично, самостоятелно събитие, което е причинило обезценката. По-скоро обезценката може да е причинена от комбинирания ефект на няколко събития.

Загубите, които се очакват в резултат на бъдещите събития, независимо от тяхната вероятност, не се признават.
Обективните доказателства за обезценката на финансов актив или на група от финансови активи включват налични данни, които са предоставени на вниманието на държателя на финансовия актив и касаят следните събития на загуба:

а) значително финансово затруднение на емитента или на длъжника;

б) нарушаване на договор като неизпълнение на условия или просрочие в плащането на лихвата или на
главницата;

в) когато заемодателят по икономически или правни причини, свързани с финансовото затруднение на длъжника, прави отстъпка на длъжника, каквато заемодателят не би обсъждал при други обстоятелства;

г) става вероятно, че длъжникът ще бъде обявен в несъстоятелност или ще подлежи на друго финансово
оздравяване;

д) изчезване на активен пазар за този финансов актив заради финансови затруднения; или

е) налични данни, показващи измерим спад в очакваните бъдещи парични потоци от група финансови активи след първоначалното признаване на тези активи, въпреки че спадът не може още да бъде свързан с отделни
финансови активи в групата, включително:

i) неблагоприятни промени в платежния статут на длъжници в групата (например нараснал брой на забавени плащания или нараснал брой на длъжници по заеми с кредитни карти, които са достигнали своя кредитен лимит и плащат минимална месечна сума); или

ii) национални или местни икономически условия, които са в зависимост от неизпълнение на условия по активите в групата (например увеличение в нивото на безработицата в географския район на длъжниците, спад в цените на имотите, подлежащи на ипотекиране в съответните райони, спад в цените на нефта за заеми н нефтопроизводители или неблагоприятни промени в условията на икономическия сектор, които оказват влияние върху длъжниците в групата).

60. Изчезването на активен пазар, заради това, че финансовите инструменти на предприятието вече не се търгуват публично, не е доказателство за обезценка. Понижаването на кредитния рейтинг на предприятието не е само по себе си доказателство за обезценка, въпреки че може да бъде доказателство за обезценка, когато се разглежда заедно с друга налична информация. Спад в справедливата стойност на финансов актив под неговата цена на придобиване или амортизирана стойност невинаги е доказателство за обезценка (например спад на справедливата стойност на една инвестиция в дългов инструмент, причинен от увеличение на безрисковия лихвен процент).

61. Освен видовете събития по параграф 59 обективно доказателство за обезценка на инвестиция в инструмент на собствения капитал включва информация за значителни промени с неблагоприятен ефект, настъпили в
технологичната, пазарната, икономическата или правната среда, в която функционира емитентът и показват, че
цената на придобиване на инвестицията в капиталовия инструмент не може да се възстанови. Значителен или
продължителен спад в справедливата стойност на инвестиция в инструмент на собствения капитал под нейната цена на придобиване също е обективно доказателство за обезценка.

62. В някои случаи наличните данни, необходими за да се изчисли сумата на загубата от обезценка на финансов актив, могат да бъдат ограничени или вече не напълно подходящи за текущите условия. Например такъв може да бъде случаят, когато длъжник има финансови затруднения и са налице малко исторически данни, свързани с подобни длъжници. В тези случаи предприятието използва преценка от опита си, за да изчисли сумата на загубата от обезценка. По подобен начин предприятието използва преценка от опита си, за да коригира наличните данни за група финансови активи, за да отрази настоящите условия (вж. параграф НП89). Използването на разумни преценки е съществена част от изготвянето на финансовите отчети и не поставя под въпрос тяхната надеждност.

Финансови активи, отчитани по амортизирана стойност

63. Ако има обективни доказателства, че е възникнала загуба от обезценка от кредити и вземания или от инвестиции, държани до падеж, отчитани по амортизирана стойност, сумата на загубата се оценява като разлика между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци (с изключение на бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани с първоначалния ефективен лихвен процент за финансовия актив (т.е. ефективният лихвен процент, изчислен при първоначалното признаване). Балансовата стойност на актива се намалява или директно, или чрез корективна сметка. Сумата на загубата се признава в печалбата или загубата.

64. Предприятието първо преценява дали съществува обективно доказателство за обезценка отделно за финансови активи, които са индивидуално значими, и отделно или заедно за финансови активи, които не са индивидуално значими (вж. параграф 59). Ако предприятието определи, че няма обективно доказателство за обезценка за отделно оценен финансов актив, без значение дали е значим или не, предприятието включва актива в група от финансови активи с подобни характеристики на кредитния риск и определя обезценката им заедно. Активи, които се оценяват за обезценка отделно и при които се признава или продължава да се признава загуба от обезценка, не участват в колективната оценка на обезценката.

65. Ако в следващ период сумата на загубата от обезценка намалее и спадът може по обективен начин да се свърже със събитие, което възниква, след като обезценката е призната (например подобрение в кредитния рейтинг на длъжника), преди това признатите загуби от обезценка се възстановяват или директно, или чрез коригиране на корективната сметка. Възстановяването не води до балансова стойност на финансовия актив, която да надвишава онази амортизирана стойност, която би била на датата на възстановяването, ако не е била призната загуба от обезценка. Възстановената сума се признава в печалбата или загубата.

Финансови активи, отчитани по цена на придобиване

66. Ако има обективни доказателства, че е възникнала загуба от обезценка на некотиран инструмент на собствения капитал, който не се отчита по справедлива стойност, защото справедливата му стойност не може да се оцени надеждно, или на деривативен актив, който е обвързан с некотиран инструмент на собствения капитал и трябва да се уреди чрез прехвърлянето на този некотиран инструмент на собствения капитал, сумата на загубата от обезценка се оценява като разликата между балансовата стойност на финансовия актив и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с текущия пазарен процент на възвръщаемост за подобен финансов актив (вж. параграф 46, буква в) и допълнение А, параграфи НП80 и НП81). Такива загуби от обезценка не подлежат на възстановяване.

Финансови активи на разположение за продажба

67. Когато спад в справедливата стойност на финансов актив на разположение за продажба е признат директно в собствения капитал и има обективни доказателства, че активът е обезценен (вж. параграф 59), натрупаната загуба, която е призната директно в собствения капитал, се изважда от капитала и се признава в печалбата или загубата дори ако финансовият актив не е отписан.

68. Сумата на натрупаната загуба, която се изважда от собствения капитал и се признава в печалбата или загубата по параграф 67, е разликата между цената на придобиване (нетно от погашения на главницата и амортизация) и текущата справедлива стойност, минус загубата от обезценка на финансовия актив, призната преди това в печалбата или загубата.

69. Загуби от обезценка, признати в печалбата или загубата, за инвестиция в инструмент на собствения капитал,
класифициран като на разположение за продажба, не се възстановяват в печалбата или загубата.

70. Ако в последващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като на разположение за продажба, нарасне и нарастването може обективно да се свърже със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка в печалбата или загубата, загубата от обезценка се възстановява, а възстановената сума се признава в печалбата или загубата.

ХЕДЖИРАНЕ

71. Ако е определено хеджиращо взаимоотношение между хеджиращ инструмент и хеджирана позиция, както е описано в параграфи 85—88 и допълнение A, параграфи НП102—НП104, отчитането на печалбата или загубата от хеджиращия инструмент и хеджираната позиция се извършва съгласно параграфи 89—102.

Хеджиращи инструменти

Инструменти, отговарящи на изискванията

72. Настоящият стандарт не ограничава условията, при които дериватив може да бъде определен като хеджиращ инструмент, стига да са спазени условията на параграф 88, с изключение на някои издадени опции (вж. допълне- ние A, параграф НП94). Въпреки това недеривативен финансов актив или недеривативен финансов пасив може да бъде определен като хеджиращ инструмент само при хеджиране на валутен риск.

73. За целите на отчитане на хеджирането само инструменти, които съдържат контрагент, който е външно лице по отношение на отчитащото се предприятие (т.е. външно лице за групата, сегмента или отделното предприятие, което се отчита) може да бъде определен като хеджиращ инструмент. Въпреки че отделните предприятия в консолидираната група или подразделения на предприятието могат да сключват сделки с цел хеджиране с други предприятия в групата или подразделения на предприятието, вътрешно груповите сделки се елиминират при консолидацията. Следователно такива сделки с цел хеджиране не отговарят на условията за отчитане на хеджирането в консолидираните финансови отчети на групата. Въпреки това те могат да отговарят на условията за отчитане на хеджирането в индивидуалните или отделни финансови отчети на отделните предприятия в групата или сегмента, който се отчита, при положение че са външни лица по отношение на отделното предприятие или сегмент, който се отчита.

Определяне на хеджиращи инструменти

74. Обикновено има само един измерител на справедлива стойност на хеджиращ инструмент в неговата цялост, а факторите, пораждащи промени в справедливата стойност, са взаимно зависими. По този начин едно хеджиращо взаимоотношение се определя от предприятието по отношение на хеджиращ инструмент в неговата цялост. Единствените позволени изключения са:

а) отделяне на вътрешната стойност и времевата стойност на опционен договор и определяне като хеджиращ
инструмент само на промяната във вътрешната стойност на опцията, като се изключи промяната във времевата
стойност; и

б) отделяне на лихвения елемент и спот цената на форуърден договор.

Тези изключения са позволени, защото вътрешната стойност на опцията и премията на форуърда могат като цяло да бъдат оценени поотделно. Динамична стратегия на хеджиране, която оценява както вътрешната стойност, така и времевата стойност на опционен договор, може да отговори на изискванията за отчитане на хеджирането.

75. Пропорционална част от целия хеджиращ инструмент, например 50 % от фиктивната стойност, може да се определи като хеджиращ инструмент в хеджиращо взаимоотношение. Въпреки това хеджиращото взаимоотношение не може да се определи само за част от времевия период, през който хеджиращият инструмент остава в обращение.

76. Самостоятелен хеджиращ инструмент може да се определи за хеджиране на повече от един вид риск, при положение че: a) хеджираните рискове могат ясно да се идентифицират; б) ефективността на хеджирането може да бъде демонстрирана; и в) възможно е да се гарантира наличието на специфично определяне на хеджиращия инструмент и на различните рискови позиции.

77. Два или повече дериватива или пропорционални части от тях (или в случай на хеджиране на валутен риск, два или повече недериватива или пропорционални части от тях, или комбинация от деривативи и недеривативи или на пропорционални части от тях), може да се разглеждат в комбинация и съвместно да се определят като хеджиращ инструмент, включително когато риск(ове), възникващ(и) от някои деривативи компенсира(т) тези, които произхождат от други. Въпреки това лихвен диапазон или друг деривативен инструмент, който комбинира издадена опция и закупена опция, не отговаря на условията за хеджиращ инструмент, ако е по същество нетна издадена опция (за която се получава нетна премия). По подобен начин, два или повече инструмента (или пропорционални части от тях) могат да бъдат определени като хеджиращ инструмент, само ако никой от тях не е продадена опция или нетна продадена опция.

Хеджирани позиции

Позиции, отговарящи на изискванията

78. Хеджирана позиция може да бъде признат актив или пасив, непризнат неотменим ангажимент, много вероятна прогнозна сделка или нетна инвестиция в чуждестранна дейност. Хеджираната позиция може да бъде: a) самостоятелен актив, пасив, неотменим ангажимент, много вероятна прогнозна сделка или нетна инвестиция в
чуждестранна дейност, б) група от активи, пасиви, неотменими ангажименти, много вероятни прогнозни сделки или нетни инвестиции в чуждестранна дейност с подобни рискови характеристики, или в) само при хеджиране на портфейл срещу лихвен риск, част от портфейла с финансови активи или финансови пасиви, които притежават риска, който се хеджира.

79. За разлика от кредитите и вземанията, инвестициите, държаните до падеж, не могат да бъдат хеджирана позиция по отношение на лихвен риск или на риск от предплата, защото определянето на инвестиция като държана до падеж изисква да е налице намерение инвестицията да се държи до падежа, без да се вземат предвид промените в справедливата стойност или паричните потоци на тази инвестиция, които се дължат на промени в лихвените проценти. Въпреки това, инвестиция, държана до падеж, може да бъде хеджирана позиция по отношение на рисковете от промени във валутните курсове и кредитния риск.

80. За целите на отчитане на хеджирането, само активи, пасиви, неотменими ангажименти или много вероятни прогнозни сделки, в които участва външно лице за предприятието, могат да бъдат определяни като хеджирани позиции. От това следва, че отчитането на хеджирането може да бъде приложено за сделки между предприятия или сегменти от една и съща група само за индивидуалните или отделни финансови отчети на тези предприятия или сегменти, но не и в консолидираните финансови отчети на групата. Изключение правят случаите, при които валутният риск на вътрешна за групата парична позиция (например задължение/вземане между две дъщерни предприятия) може да отговори на условията да бъде хеджирана позиция в консолидираните финансови отчети, ако води излагане на риск от печалба или загуба от сделки с валута, който не се елиминира напълно при консолидация в съответствие с МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. В съответствие с МСС 21, печалбата и загубата от валутния обменен курс по вътрешно групови парични позиции не се елиминират напълно при консолидация, когато вътрешно груповата парична позиция е от сделка между две предприятия от групата, които функционират с различни валути. В допълнение, рискът на чуждестранната валута на много вероятна прогнозна вътрешно групова сделка може да се квалифицира като хеджирана позиция в консолидираните финансови отчети, при условие че сделката е деноминирана във валута, различна от функционалната валута на предприятието, сключващо тази сделка, и риска на чуждестранната валута ще повлияе консолидираната печалба или загуба.

Определяне на финансови позиции като хеджирани позиции

81. Ако хеджираната позиция е финансов актив или финансов пасив, тя може да бъде хеджирана позиция по отношение на рисковете, свързани само с част от нейните парични потоци или справедлива стойност (например един или повече избрани договорни парични потоци или части от тях или процент от справедливата стойност) при положение, че ефективността може да се оценява. Например разграничима и поотделно оценима част от лихвена експозиция на лихвоносен актив или лихвоносен пасив може да бъде определена като хеджиран риск (например безрисков лихвен процент или компонент на стандартен лихвен процент от цялата изложеност на риск на хеджирания финансов инструмент).

81A. При хеджиране на справедливата стойност на изложеността на лихвен риск на портфейл от финансови активи или финансови пасиви (и само при такова хеджиране) хеджираната част може да се определи по отношение на сума от дадена валута (например сума в долари, евро, лири стерлинги или рандове), а не като отделни активи (или пасиви). Въпреки че портфейлът може за целите на управлението на риска да съдържа активи и пасиви, определената сума е сума от активи или сума от пасиви. Определянето на нетна сума, включваща активи и пасиви, не се позволява. Предприятието може да хеджира част от лихвения риск, свързан с тази определена сума. Например в случай на хеджиране на портфейл, който съдържа активи, които могат да бъдат предплатени, предприятието може да хеджира промяната в справедливата стойност, която се дължи на промяна в хеджиран лихвен процент, на базата на очакваните, а не на договорните дати на преоценка. […]

82. Ако хеджираната позиция е нефинансов актив или нефинансов пасив, тя се определя като хеджирана позиция: a) за валутни рискове, или б) в своята цялост за всички рискове заради трудността да се изолира и измери съответната част от паричните потоци или промените в справедливата стойност, дължащи се на специфични рискове извън валутните рискове.

Определяне на групи от позиции като хеджирани позиции

83. Подобни активи или подобни пасиви се агрегират и хеджират като група само ако отделните активи или отделните пасиви в групата споделят рисковата експозиция, която се определя като хеджирана. Освен това промяната в справедливата стойност, която се дължи на хеджирания риск, за всяка отделна позиция в групата се очаква да е приблизително пропорционална част от цялата промяна в справедливата стойност, породена от хеджирания риск в групата от позиции.

84. Тъй като предприятието оценява ефективността на хеджирането, като сравнява промяната в справедливата стойност или паричния поток на хеджиращия инструмент (или на група от подобни хеджиращи инструменти) и на
хеджираната позиция (или група от подобни хеджирани позиции), като сравнява хеджиращия инструмент с цялата нетна позиция (например нетната позиция от всички активи с фиксирана цена и всички пасиви с фиксирана цена, които имат подобни падежи), а не с конкретна хеджирана позиция, предприятието не отговаря на условията за отчитане на хеджирането.

Отчитане на хеджирането

85. Отчитането на хеджирането признава ефектите от компенсирането върху печалбата или загубата на промените в справедливите стойности на хеджиращия инструмент и на хеджираната позиция.

86. Хеджиращите взаимоотношения са следните три вида:

а) хеджиране на справедливата стойност: хеджиране на изложеността на риск от промени в справедливата
стойност на признат актив или пасив или на непризнат неотменим ангажимент, или на определена част от такъв
актив, пасив или неотменим ангажимент, която се дължи на конкретен риск и може да окаже влияние върху
печалбата или загубата;

б) хеджиране на паричен поток: хеджиране на изложеността на риск от променливост на паричните потоци,
която: 1. се дължи на конкретен риск, свързан с признат актив или пасив (например всички или някои бъдещи
лихвени плащания по дълг с променлив лихвен процент), или на много вероятна прогнозна сделка, и 2. може
да окаже влияние върху печалбата или загубата;

в) хеджиране на нетна инвестиция в чуждестранна дейност, както е дефинирана в МСС 21.

87. Хеджиране на валутния риск на неотменим ангажимент може да се отчете като хеджиране на справедлива стойност или като хеджиране на паричен поток.

88. Хеджиращо взаимоотношение отговаря на условията за отчитане на хеджиране съгласно параграфи 89—102, когато и само когато са изпълнени всички от следните условия:

а) При започване на хеджирането се извършва формално определяне и документиране на хеджиращото
взаимоотношение и на целта и стратегията за управлението на риска, за да се предприеме хеджиране в предприятието. Тази документация включва определяне на хеджиращия инструмент, хеджираната позиция или
сделка, същността на хеджирания риск и начините, които предприятието ще използва за оценка на ефективността на хеджиращия инструмент при компенсиране на експозицията към промени в справедливата стойност на хеджираната позиция или на паричните потоци, които се дължат на хеджирания риск.

б) Хеджирането се очаква да бъде високоефективно (вж. допълнение A, параграфи НП105—НП113) при постигане на компенсиращи се промени в справедливата стойност или паричните потоци, които се дължат на хеджирания риск, в съответствие с първоначално документираната стратегия за управление на риска за това конкретно хеджиращо взаимоотношение.

в) При хеджиране на парични потоци прогнозната сделка, която е обект на хеджирането, трябва да е много
вероятна и да представлява експозиция към промените в паричните потоци, които в крайна сметка оказват влияние върху печалбата или загубата.

г) Ефективността на хеджирането може да се оценява надеждно, т.е. справедливата стойност или паричните
потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, и справедливата стойност на хеджиращия инструмент могат да бъдат оценени надеждно (вж. параграфи 46 и 47 и допълнение A, параграфи НП80 и НП81 за насоките за определяне на справедливата стойност).

д) Хеджирането се оценява постоянно и фактически се определя като високоефективно в рамките на отчетните
периоди, за които е определено хеджирането.

Хеджиране на справедлива стойност

89. Ако през периода хеджирането на справедлива стойност отговаря на условията в параграф 88, то се отчита по следния начин:

а) печалбата или загубата от преоценката на хеджиращия инструмент по справедлива стойност (за деривативен
хеджиращ инструмент) или на валутния компонент на балансовата му стойност, оценена в съответствие с МСС 21 (за недеривативен хеджиращ инструмент), се признава в отчета за доходите; и

б) печалбата или загубата от хеджираната позиция, която се дължи на хеджирания риск, коригира балансовата
стойност на хеджираната позиция и се признава в отчета за доходите. Това важи дори ако хеджираната позиция
при други обстоятелства се оценява по цена на придобиване. Признаването на печалбата или загубата, която се
дължи на хеджирания риск в отчета за доходите важи, ако хеджираната позиция е финансов актив на разположение за продажба.

89A. При хеджиране на справедлива стойност на лихвена експозиция, която е част от портфейл с финансови активи или финансови пасиви (и само при такова хеджиране), изискването на параграф 89, буква б) може да се изпълни, като печалбата или загубата, която се дължи на хеджираната позиция, се представи по някой от следните начини:

а) на самостоятелен отделен ред в активите, за тези времеви периоди на преоценка, в които хеджираната позиция е актив; или

б) на самостоятелен отделен ред в пасивите, за тези времеви периоди на преоценка, в които хеджираната позиция е пасив.

Отделните редове, посочени в букви a) и б) по-горе, се представят до финансовите активи или финансовите пасиви. Сумите, включени на тези редове, се изваждат от баланса, когато активите или пасивите, за които се отнасят, бъдат отписани.

90. Ако само конкретни рискове, които се отнасят за хеджирана позиция, бъдат хеджирани, признатите промени в справедливата стойност на хеджираната позиция, които не са свързани с хеджирания риск, се признават, както е посочено в параграф 55.

91. В бъдеще предприятието прекратява отчитането на хеджирането, описано в параграф 89, ако:

а) хеджиращият инструмент е с изтекъл срок или е продаден, прекратен или упражнен (за тази цел замяната или
удължаването на хеджиращия инструмент с друг хеджиращ инструмент представлява достигане на крайна дата
на валидност или прекратяване, ако тази замяна или удължаване е част от документираната стратегия на
предприятието за хеджиране);

б) хеджирането повече не отговаря на критериите за отчитане на хеджирането в параграф 88; или

в) предприятието отменя определеното хеджиране.

92. Всяка корекция, произхождаща от параграф 89, буква б), на балансовата стойност на хеджирания финансов
инструмент, за която се използва методът на ефективния лихвен процент (или в случай на хеджиране на портфейл срещу лихвен риск, корекция на отделния ред в баланса, описан в параграф 89A) се амортизира чрез отчета за доходите. Амортизирането може да започне веднага при наличие на корекцията и може да започне не по-късно от момента на прекратяване на корекцията на хеджираната позиция вследствие на промени в справедливата стойност, които се дължат на хеджирания риск. Корекцията се базира на преизчислен ефективен лихвен процент от датата, на която започва амортизацията. Въпреки това, ако в случай на хеджиране на справедлива стойност на лихвена експозиция в портфейл с финансови активи или финансови пасиви (и само при такова хеджиране) не е практично да се използва преизчислен ефективен лихвен процент за амортизацията, корекцията се амортизира с използване на метода на линейната амортизация. Корекцията се амортизира напълно до падежа на финансовия инструмент или, в случай на хеджиране на портфейл срещу лихвен риск, при изтичане на срока на съответните времеви периоди на преоценка.

93. Когато непризнат неотменим ангажимент е определен като хеджирана позиция, последващата кумулативна промяна в справедливата стойност на неотменимия ангажимент, която се дължи на хеджирания риск, се признава като актив или пасив с признаване на съответна печалба или загуба в отчета за доходите (вж. параграф 89, буква б). Промените в справедливата стойност на хеджиращия инструмент също се признават в отчета за доходите.

94. Когато предприятието поеме неотменим ангажимент, за да придобие актив или за да поеме пасив, който е хеджирана позиция при хеджиране на справедлива стойност, първоначалната балансова стойност на актива или пасива, която се формира в резултат на изпълняването на неотменимия ангажимент от страна на предприятието, се коригира, за да се включи кумулативната промяна в справедливата стойност на неотменимия ангажимент, която се дължи на, признатия в баланса хеджиран риск.

Хеджиране на паричен поток

95. Ако хеджирането на паричен поток отговаря на условията в параграф 88 през периода, то се отчита по следния начин:

а) частта от печалбата или загубата от хеджиращия инструмент, която се определя като ефективно хеджиране (вж. параграф 88), се признава директно в собствения капитал чрез отчета за промените в собствения капитал (вж. МСС 1); и

б) неефективната част от печалбата или загубата от хеджиращия инструмент се признава в отчета за доходите.

96. По-конкретно хеджирането на паричен поток се отчита по следния начин:

а) отделният компонент на собствения капитал, свързан с хеджираната позиция, се коригира, за да стане по-
малката от следните (като абсолютна стойност):

i) кумулативната печалба или загуба от хеджиращия инструмент от началото на хеджирането; и

ii) кумулативната промяна в справедливата стойност (настояща стойност) на очакваните бъдещи парични потоци от хеджираната позиция от началото на хеджирането;

б) останалата печалба или загуба от хеджиращия инструмент или от определен компонент от него (който не представлява ефективно хеджиране) се признава в отчета за доходите;

в) ако документираната стратегия на предприятието за управление на риска, касаеща конкретно хеджиращо
взаимоотношение, изключва от оценката на ефективността на хеджирането специфичен компонент от печалбата
или загубата или свързани парични потоци от хеджиращия инструмент (вж. параграфи 74 и 75 и параграф 88,
буква a), този изключен компонент на печалба или загуба се признава в съответствие с параграф 55.

97. Ако хеджирането на прогнозна сделка впоследствие води до признаване на финансов актив или финансов пасив, свързаните печалби или загуби, които са били признати директно в собствения капитал в съответствие с параграф 95, се прекласифицират в отчета за доходите в същия период или периоди, през които придобитият актив или поетият пасив оказва влияние върху печалбата или загубата (например в периоди, в които са признати лихвени приходи или лихвени разходи). Въпреки това, ако предприятието очаква, че цялата или част от загубата, призната директно в собствения капитал, няма да може да се възстанови в един или няколко бъдещи периода, предприятието прекласифицира сумата, която не се очаква да бъде възстановена, към отчета за доходите.

98. Ако хеджирането на прогнозна сделка впоследствие води до признаване на нефинансов актив или на нефинансов пасив или прогнозна сделка за нефинансов актив или нефинансов пасив става неотменим ангажимент, за който се прилага отчитане на хеджирането по справедлива стойност, предприятието приема a) или б) по-долу:

а) Предприятието прекласифицира свързаните печалби и загуби, които са били признати директно в собствения
капитал в съответствие с параграф 95, към отчета за доходите в същия период или периоди, през които
придобитият актив или поетият пасив оказват влияние върху печалбата или загубата (например в периоди, в които се признават амортизационните разходи или себестойността на продажбите). Въпреки това, ако предприятието очаква цялата или част от загубата, призната директно в собствения капитал, да не се възстанови в един или повече бъдещи периоди, то прекласифицира към отчета за доходите сумата, която не се очаква да бъде възстановена.

б) Предприятието изважда свързаните печалби и загуби, които са били признати директно в собствения капитал в съответствие с параграф 95, и ги включва в първоначалната цена на придобиване или в друга балансова стойност на актива или пасива.

99. Предприятието приема или a), или б) от параграф 98 като своя счетоводна политика и я прилага по отношение на всяко хеджиране, за което важи параграф 98.

100. При хеджиране на паричен поток, с изключение на регулираните от параграфи 97 и 98 случаи, сумите, които са били признати директно в собствения капитал, се признават в отчета за доходите в същия период или периоди, през които хеджираната прогнозна сделка оказва влияние върху печалбата или загубата (например, когато се осъществява прогнозната продажба).

101. При всеки един от следните случаи предприятието прекратява бъдещото отчитане на хеджирането, посочено в параграфи 95—100:

а) Хеджиращият инструмент стига до крайна дата на валидност или е продаден, прекратен или упражнен (за тази
цел замяната или удължаването на хеджиращ инструмент с друг хеджиращ инструмент не е изтичане на валидността или прекратяване, ако тази замяна или удължаване е част от документираната стратегия за хеджиране на предприятието). В този случай кумулативната печалба или загуба от хеджиращия инструмент, която остава призната директно в собствения капитал от периода, когато хеджирането е било ефективно (вж. параграф 95, буква a), остава призната отделно в собствения капитал до осъществяване на прогнозната сделка. Когато сделката се осъществи, се прилагат параграфи 97, 98 или 100.

б) Хеджирането повече не отговаря на критериите за отчитане на хеджирането по параграф 88. В този случай
кумулативната печалба или загуба от хеджиращия инструмент, която остава призната директно в собствения
капитал от периода, когато хеджирането е било ефективно (вж. параграф 95, буква a), остава отделно призната в капитала до осъществяване на прогнозната сделка. Когато сделката се осъществи, се прилагат параграфи 97, 98 или 100.

в) Не се очаква повече да бъде осъществена прогнозната сделка и тогава кумулативната печалба или загуба от
хеджиращия инструмент, която е била призната директно в собствения капитал от периода, когато хеджирането е било ефективно (вж. параграф 95, буква a), се признава в отчета за доходите. Прогнозна сделка, която вече не е много вероятна (вж. параграф 88, буква в), може все още да се осъществи.

г) Предприятието отменя определянето на хеджирането. При хеджиране на прогнозна сделка кумулативната
печалба или загуба от хеджиращия инструмент, която е била призната директно в собствения капитал от
периода, когато хеджирането е било ефективно (вж. параграф 95, буква a), остава отделно призната в собствения капитал до осъществяването на прогнозната сделка или до установяване, че сделката повече не се очаква. Когато сделката се осъществи, се прилагат параграфи 97, 98 и 100. Ако повече не се очаква осъществяване на сделката, кумулативната печалба или загуба, която е била призната директно в собствения капитал, се признава в отчета за доходите.

Хеджиране на нетна инвестиция

102. Хеджиране на нетна инвестиция в чуждестранна дейност, включително хеджиране на парична позиция, която се отчита като част от нетната инвестиция (вж. МСС 21), се отчита подобно на хеджирането на паричен поток:

а) частта от печалбата или загубата от хеджиращия инструмент, която се определя като ефективно хеджиране (вж. параграф 88), се признава директно в собствения капитал чрез отчета за промените в собствения капитал (вж. МСС 1); и

б) неефективната част се признава в отчета за доходите.

Печалбата или загубата от хеджиращия инструмент, свързана с ефективната част на хеджирането, която е била
призната директно в собствения капитал, се признава в отчета за доходите при изваждане от употреба на
чуждестранната дейност.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

103. Предприятието прилага настоящия стандарт (включително поправките, издадени през март 2004 г.) към годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Предприятието не прилага настоящия стандарт (включително поправките, издадени през март 2004 г.) към годишните периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., освен ако не прилага и МСС 32 (издаден през декември 2003 г.). Ако предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт.

103A. Предприятието прилага поправката на параграф 2, буква й) за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. Ако предприятието прилага КРМСФО 5 Права на участие във фондове за извеждане от експлоатация и възстановяване на околната среда за по-ранен период, поправката се прилага за този по-ранен период.

103Б. Договори за финансова гаранция (изменения на МСС 39 и МСФО 4), издаден през август 2005 г., измени параграф 2, букви д) и з), параграфи 4, 47 и НП4, добави параграф НП4А, добави ново определение за договори за финансова гаранция в параграф 9 и заличи параграф 3. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага тези промени за по-ранен период, то оповестява този факт и същевременно прилага свързаните изменения на МСС 32 (1) и МСФО 4.

103Ж. С Прекласификация на финансови активи (изменение на МСС 39 и МСФО 7) от октомври 2008 г. се изменят
параграфи 50 и НП8 и се добавят параграфи 50Б—50Е. Предприятията прилагат тези изменения, считано от 1 юли 2008 г. Предприятията не прекласифицират финансовите активи в съответствие с параграфи 50Б, 50Г или 50Д преди 1 юли 2008 г. Всяка прекласификация на финансови активи, направена през периоди, започващи на или след 1 ноември 2008 г., влиза в сила едва от датата, на която е направена прекласификацията. Всяка прекласификация на финансови активи в съответствие с параграфи 50Б, 50Г или 50Д не се прилага с обратна сила за отчетните периоди, приключили преди датата на влизане в сила, определена в настоящия параграф.

104. Настоящият стандарт се прилага с обратна сила, освен в случаите, посочени в параграфи 105—108. Началното салдо на неразпределената печалба за най-ранния период и всички сравнителни суми се коригират, все едно че настоящият стандарт винаги е бил използван, освен ако коригирането на информацията е практически неприложимо. Ако е практически неприложимо да се коригира информацията, предприятието оповестява факта и посочва степента, до която информация е коригирана.

105. Когато настоящият стандарт се прилага за първи път, предприятието може да определи вече признат финансов актив на разположение за продажба. За всички тези финансови активи, определени като на разположение за продажба, предприятието признава всички кумулативни промени в справедливата стойност в отделен компонент на собствения капитал до последващо отписване или обезценка, когато предприятието прехвърля тази кумулативна печалба или загуба в отчета за доходите. Предприятието извършва също и следното:

а) коригира финансовия актив като извършва ново определяне в сравнителните финансови отчети; и

б) оповестява справедливата стойност на финансовите активи, определени за всяка категория, и класификацията и балансовата стойност от предходни финансови отчети.

105А. Предприятието прилага параграфи 11А, 48А, НП4Б—НП4К, НП33А и НП33Б, както и измененията от 2005 г. в
параграфи 9, 12 и 13 за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се
насърчава.

105Б. Предприятие, което прилага за първи път параграфи 11А, 48А, НП4Б—НП4К, НП33А и НП33Б, както и
измененията от 2005 г. в параграфи 9, 12 и 13 за своя годишен период, започващ преди 1 януари 2006 г.:

а) има право, когато тези нови и изменени параграфи се прилагат за първи път, да определи като отчитан по
справедлива стойност в печалбата или загубата всеки вече признат финансов актив или финансов пасив, който
тогава отговаря на изискванията за такова определяне. Когато годишният период започва преди 1 септември
2005 г., такива определяния не е задължително да бъдат завършени до 1 септември 2005 г. и може също да
включват финансови активи и финансови пасиви, признати между началото на този годишен период и 1 септември 2005 г. Независимо от параграф 91 всички финансови активи и финансови пасиви, които се определят за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата в съответствие с настоящата буква, които преди това са били определени като хеджирана позиция при отчитане на хеджиращи взаимоотношения по справедлива стойност, се отписват от тези взаимоотношения в момента, в който се определят за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата.

б) оповестява справедливата стойност на всеки финансов актив или финансов пасив, определен в съответствие с буква а) към датата на определянето, както и неговата класификация и балансова стойност от предишните финансови отчети.

в) отписва всеки финансов актив или финансов пасив, който вече е бил определен като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако той не отговаря на изискванията за такова определяне в съответствие с новите и изменени параграфи. Когато финансов актив или финансов пасив ще бъде оценяван по амортизирана стойност след отписването, за дата на отписването се счита датата на първоначалното признаване.

г) оповестява справедливата стойност на всички финансови активи или финансови пасиви, които са отписани
съгласно буква в) към датата на отписване, както и техните нови класификации.

105В. Предприятие, което прилага за първи път параграфи 11А, 48А, НП4Б—НП4К, НП33А и НП33Б, както и
измененията от 2005 г. в параграфи 9, 12 и 13 за своя годишен период, започващ на или след 1 януари 2006 г.:

а) прекласифицира всеки финансов актив или финансов пасив, определен преди това като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, само ако той не отговаря на изискванията за такова определяне в съответствие с тези нови и изменени параграфи. Когато финансов актив или финансов пасив ще бъде оценяван по амортизирана стойност след прекласифицирането, за дата на прекласифицирането се счита датата на първоначалното признаване.

б) не може да определя като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата вече признати финансови активи или финансови пасиви.

в) оповестява справедливата стойност на всички финансови активи или финансови пасиви, прекласифицирани
съгласно буква а) към датата на отписването, и техните нови класификации.

105Г. Предприятието преизчислява своите сравнителни финансови отчети, като използва новите определяния, изложени в параграфи 105Б или 105В, при условие че, в случай на финансов актив, финансов пасив или група финансови активи, финансови пасиви или и двете, които са определени като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, тези позиции или групи биха отговорили на критериите по параграф 9, буква б), подточки i) и ii) или параграф 11А в началото на сравнителния период, или ако са придобити след началото на сравнителния период, биха отговорили на критериите по параграф 9, буква б), подточки i) и ii) или параграф 11А към датата на първоначалното признаване.

106. Освен в случаите, посочени в параграф 107, предприятието прилага изискванията за отписване в параграфи 15—37 и допълнение А, съответно параграфи НП36—НП52 в перспектива. В същото време, ако предприятието е отписало финансови активи според МСС 39 (променен през 2000 г.) в резултат на сделка, осъществена преди 1 януари 2004 г., и тези активи не биха били отписани според настоящия стандарт, предприятието не признава тези активи.

107. Независимо от параграф 106 предприятието може да приложи изискванията за отписване по параграфи 15—37 и допълнение А, параграфи НП36—НП52 с обратна сила от дата, избрана от предприятието, при положение че информацията, необходима за прилагане на МСС 39 за отписване на активи и пасиви в резултат на сделки в миналото, е била получена в момента на първоначалното отчитане на тези сделки.

107A. Независимо от параграф 104 предприятието може да приложи изискванията от последното изречение на параграф НП76 и параграф НП76A по един от следните начини:

а) прилагане за бъдещи периоди за сделки, започнати след 25 октомври 2002 г.; или

б) прилагане за бъдещи периоди за сделки, започнати след 1 януари 2004 г.

108. Предприятието не коригира балансовата стойност на нефинансови активи и на нефинансови пасиви, за да изключи печалбите и загубите, свързани с хеджиране на парични потоци, които са включени в балансовата стойност преди началото на финансовата година, в която е приложен за първи път настоящият стандарт. В началото на финансовия период, в който за първи път е приложен настоящият стандарт, всички суми, признати директно в собствения капитал за хеджиране на неотменим ангажимент, което по настоящия стандарт се отчита като хеджиране на справедлива стойност, се прекласифицират като актив или пасив, с изключение на хеджиране на валутен риск, което продължава да се третира като хеджиране на паричен поток.

108А. Предприятието прилага последното изречение на параграф 80 и параграфи НП99А и НП99Б за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятието е посочило като хеджирана позиция външна прогнозна сделка, която:

а) е деноминирана във функционалната валута на предприятието, сключващо сделката;

б) поражда експозиция, която ще има ефект върху консолидираната печалба или загуба (тоест, е деноминирана
във валута, различна от валутата на представяне на групата) и

в) щеше да отговори на критериите за отчитане на хеджиране, ако не беше деноминирана във функционалната
валута на предприятието, което я е сключило, то може да прилага отчитане на хеджиране в консолидираните финансови отчети в периода(ите) преди датата на прилагане на последното изречение от параграф 80 и параграфи НП99А и НП99Б.

108Б. Предприятието не прилага параграф НП99Б към сравнителната информация, отнасяща се за периодите преди датата на прилагане на последното изречение от параграф 80 и параграф НП99А.

ОТТЕГЛЯНЕ НА ДРУГИ РЕШЕНИЯ

109. Настоящият стандарт заменя МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, променен през октомври 2000 г.

110. Настоящият стандарт и съпътстващите го насоки за прилагане заменят насоките за прилагане, издадени от Комитета за насоките за прилагане на МСС 39, основан от предишния КМСС.

Допълнение A

Насоки за прилагане

Настоящото допълнение е неделима част от стандарта.

ОБХВАТ (параграфи 2—7)

НП1. Някои договори изискват плащане на базата на климатични, геологически или други физически променливи. (Тези, които са базирани на климатични променливи, понякога се наричат „климатични деривативи“.) Ако договорите не попадат в обхвата на МСФО 4, те попадат в обхвата на настоящия стандарт.

НП2. Настоящият стандарт не променя изискванията, свързани с плановете за доходи на персонала, които се подчиняват на МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионно осигуряване и със споразуменията за възнаграждение за права, свързани с обема на продажбите или приходите от услуги, които се отчитат според МСС 18.

НП3. Понякога предприятието прави инвестиция, която възприема като „стратегическа инвестиция“ в инструменти на собствения капитал, издадени от друго предприятие, като цели да установи и поддържа дългосрочно взаимоотношение с предприятието, в което е направена инвестицията. Инвестиращото предприятие използва МСС 28, за да определи дали счетоводният метод на собствения капитал е подходящ за отчитане инвестицията. По подобен начин инвестиращото предприятие използва МСС 31, за да определи дали за тази инвестиция е подходяща пропорционалната консолидация или методът на собствения капитал. Ако нито методът на собствения капитал, нито методът на пропорционалната консолидация е подходящ, предприятието прилага настоящият стандарт към стратегическата инвестиция.

НП3А. Настоящият стандарт се прилага към финансовите активи и финансовите пасиви на застрахователите, с изключение на правата и задълженията, изключени по параграф 2, буква д), заради възникването им по договори от обхвата на МСФО 4.

НП4. Договори за финансова гаранция могат да приемат различни правни форми, например финансова гаранция, някои видове акредитиви, договор за неизпълнение на условия по кредитен договор или застрахователен договор. Тяхното счетоводно третиране не зависи от правната им форма. Следват примери за подходящо третиране (вж. параграф 2, буква д):

а) Въпреки че договорът за финансова гаранция отговаря на определението за застрахователен договор, в МСФО 4, ако прехвърленият риск е значителен, емитентът прилага настоящият стандарт. Въпреки това, ако емитентът изрично е заявил преди това, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал счетоводно отчитане, приложимо към застрахователните договори, емитентът може да избере да прилага или настоящия стандарт, или МСФО 4 за такива договори за финансова гаранция. Ако се прилага настоящият стандарт, параграф 43 изисква емитентът да признае договора за финансова гаранция първоначално по справедлива стойност. Ако договорът за финансова гаранция е издаден на несвързано лице в самостоятелна честна сделка между несвързани лица, неговата справедлива стойност в началото вероятно е равна на получената премия, освен ако има доказателства за обратното. Впоследствие, освен ако договорът за финансова гаранция при възникването е бил определен за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата, или освен, когато се прилагат параграфи 29—37 и НП47—НП52 (когато прехвърлянето на финансов актив не отговаря на изискванията за отписване или се прилага подходът на продължаващо участие), емитентът го оценява по по- високата от следните стойности:

i) стойността, определена в съответствие с МСС 37; и

ii) стойността, която е първоначално призната, минус, когато е подходящо, натрупаната амортизация,
призната в съответствие с МСС 18 (вж. параграф 47, буква в).

б) Някои гаранции, свързани с кредити, не изискват като предварително условие за плащане притежателят да е
изложен на риск и да е понесъл загуба от невъзможността на длъжника да направи плащанията върху гарантирания актив, когато са дължими. Пример за подобна гаранция е тази, която изисква плащания в отговор
на промени в уточнен кредитен рейтинг или кредитен индекс. Такива гаранции не са договори за финансова
гаранция, както е определено в настоящия стандарт, и не са застрахователни договори, както е определено в
МСФО 4. Такива гаранции са деривативи и емитентът прилага към тях настоящия стандарт.

 в) Ако договор за финансова гаранция е издаден във връзка с продажба на стоки, емитентът прилага МСС 18, при определянето на това, кога да признае прихода от гаранцията и от продажбата на стоки.

НП4А. Твърденията, че емитентът разглежда договори като застрахователни договори, обичайно се откриват в
комуникациите на емитента с клиентите и регулаторните органи, договорите, бизнес документацията и финансовите отчети. Нещо повече, застрахователните договори често са подчинени на счетоводни изисквания, които са различни от изискванията за други типове сделки, като например, договори, издадени от банки или търговски компании. В такива случаи финансовите отчети на емитента обикновено включват изявление, че емитентът е използвал тези счетоводни изисквания.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ (параграфи 8 и 9)

Определяне по справедлива стойност в печалбата или загубата

НП4Б. Параграф 9 от настоящия стандарт позволява на предприятието да определи даден финансов актив, финансов пасив или група финансови инструменти (финансови активи, финансови пасиви или и двете) като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, при условие че това действие доведе до получаване на по-уместна информация.

НП4В. Решението на предприятието да определи даден финансов актив или финансов пасив като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата е подобно на избора на счетоводна политика (въпреки че, за разлика от избора на счетоводна политика, не се изисква то да бъде прилагано последователно към всички подобни сделки). Когато предприятието има такъв избор, параграф 14, буква б) от МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки изисква избраната политика да има като резултат във финансовите отчети предоставяне на надеждна и по-уместна информация относно ефектите от сделките, другите събития и условия върху финансовото състояние, финансовото представяне или паричните потоци на предприятието. В случаите когато се прави определяне по справедлива стойност в печалбата или загубата, параграф 9 излага двете обстоятелства, кога ще бъде спазено изискването за по-уместна информация. Следователно, за да избере такова определяне в съответствие с параграф 9, предприятието е необходимо да докаже, че то попада в рамките на едното (или двете) от тези две обстоятелства.

Параграф 9, буква б), подточка i): определянето елиминира или значително намалява несъответствието от
оценяване или признаване, което иначе би възникнало

НП4Г. Съгласно МСС 39 оценяването на един финансов актив или финансов пасив и класификацията на признати промени в неговата стойност се определят от класификацията на позицията, както и от това дали позицията е част от определено хеджиращо взаимоотношение. Тези изисквания могат да създадат несъответствие от оценяването или признаването (понякога наричано „счетоводно несъответствие“) когато например при липса на определяне по справедлива стойност в печалбата или загубата даден финансов актив би бил класифициран като на разположение за продажба (и повечето от промените в справедливата стойност признати директно в собствения капитал), а пасивът, който предприятието разглежда като свързан, би бил оценяван по амортизирана стойност (като промените в справедливата стойност не биха били признати). При подобни обстоятелства предприятието може да направи заключение, че неговите финансови отчети биха предоставили по-уместна информация, ако както активът, така и пасивът се класифицират като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата.

НП4Д. Следните примери показват кога може да бъде спазено това условие. Във всички случаи предприятието може да използва това условие, за да определи финансови активи или финансови пасиви като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата само ако то отговаря на принципа в параграф 9, буква б), подточка i).

а) предприятието има пасиви, чиито парични потоци по договора се базират върху ефективността от ползването на активите, които иначе биха били класифицирани като на разположение за продажба. Например един
застраховател може да има пасиви, съдържащи допълнителен, негарантиран доход, който изплащат доходи въз основа на реализирана и/или нереализирана възвръщаемост от инвестициите по определен пул от активи на застрахователя. Ако оценяването на тези пасиви отразява текущите пазарни цени, класифицирането на активите като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата означава, че промените в справедливата стойност на финансовите активи се признават в печалбата или загубата в същия период както и съответните промени в стойността на пасивите.

б) предприятието има пасиви по застрахователни договори, чието оценяване включва текуща информация (както е позволено от МСФО 4, параграф 24) и финансови активи, които то счита че са свързани, които иначе биха били класифицирани като на разположение за продажба или оценявани по амортизирана стойност.

в) предприятието има финансови активи, финансови пасиви или и двете, които споделят риск, като например
лихвен риск, който поражда противоположни промени в справедливата стойност, които има тенденция да се
компенсират. Въпреки това само някои от инструментите биха били оценявани по справедлива стойност в печалбата или загубата (т.е. са деривативи или са класифицирани като държани за търгуване). Това може да бъде също и случая, в който изискванията за отчитане на хеджирането не са спазени, например тъй като изискванията за ефективност в параграф 88 не са удовлетворени.

г) предприятието има финансови активи, финансови пасиви или и двете, които споделят риск, като например
лихвен риск, който поражда противоположни промени в справедливата стойност, които имат тенденция да се
компенсират и предприятието не отговаря на изискванията за отчитане на хеджирането, тъй като нито един от
инструментите не е дериватив. Освен това при липса на отчитане на хеджиране, налице е съществено несъответствие при признаването на печалбите и загубите. Например:

i) предприятието е финансирало портфейл от активи с фиксиран лихвен процент, които иначе биха били
класифицирани като на разположение за продажба, и облигации с фиксиран лихвен процент, чиито изменения в справедливата стойност имат тенденция да се компенсират взаимно. Отчитането на активите и облигациите по справедлива стойност в печалбата или загубата коригира несъответствието, което иначе би възникнало от оценяването на активите по справедлива стойност, като промените се отчитат в собствения капитал, а облигациите — по амортизирана стойност.

ii) предприятието е финансирало конкретна група заеми, като е издало облигации за търгуване, чиито изменения в справедливата стойност имат тенденция да се компенсират взаимно. Ако в допълнение към това предприятието регулярно купува и продава облигациите, но рядко, ако изобщо го прави, купува и продава заемите, отчитането както на заемите, така и на облигациите по справедлива стойност в печалбата или загубата елиминира несъответствието от момента на признаване на печалбите и загубите, което иначе би възникнало от оценяването и на двете по амортизирана стойност и от признаването на печалба или загуба всеки път, когато дадена облигация се изкупува обратно.

НП4Е. В случаите като тези, описани в предходния параграф, за да се определят при първоначалното признаване, финансовите активи и финансовите пасиви, които не са по друг начин оценени по справедлива стойност в печалбата или загубата, могат да елиминират или значително да намалят несъответствието от оценяването или признаването и да дадат по-уместна информация. От практична гледна точка предприятието не е длъжно да разгледа всичките активи и пасиви, които предизвикват несъответствието от оценяване или признаване в едно и също време. Позволен е разумен срок закъснение, при условие че всяка сделка се определя за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата при нейното първоначално признаване, като в това време се очаква да възникнат всякакви други сделки.

НП4Ж. Не би било приемливо да се определят само някои от финансовите активи и финансовите пасиви, които пораждат несъответствието, за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако това не би елиминирало или значително намалило несъответствието и следователно не би довело до по-уместна информация. Обаче би било приемливо да се определят само някои от определен брой сходни финансови активи или сходни финансови пасиви, ако с това се постигне съществено намаляване (и вероятно по-голямо намаление от другите допустими определяния) на несъответствието. Например да предположим, че едно предприятие има определен брой сходни финансови пасиви на стойност 100 ВЕ (1) и определен брой сходни финансови активи, които са на стойност 50 ВЕ, но са оценени на различна база. Предприятието може значително да намали несъответствието от оценяването като определи при първоначалното признаване всички активи, но само някои от пасивите (например отделни пасиви на обща стойност от 45 ВЕ) за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата. Въпреки това, тъй като определянето като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата може да бъде приложено само към целия финансов инструмент, предприятието в този случай определя един или повече пасиви в тяхната цялост. То не би могло да определи нито компонент от пасив (например изменения в стойността, които се отнасят само за един риск, като например изменения в стандартния лихвен процент), нито част (т.е. процент) от пасив.

Параграф 9, буква б), подточка i): група финансови активи, финансови пасиви или и двете се управлява, а нейната резултатност се оценява по справедлива стойност в съответствие с документирано управление на риска или инвестиционна стратегия.

НП4З. Предприятието може да управлява и оценява резултатността на група финансови активи, финансови пасиви или и двете по такъв начин, че оценяването на тази група по справедлива стойност в печалбата или загубата да доведе до по- уместна информация. Акцентът в този случай е върху начина, по който предприятието управлява и оценява резултатността, вместо върху естеството на финансови му инструменти.

НП4И. Следните примери показват кога това условие може да бъде спазено. Във всички случаи предприятието може да използва това условие, за да определи финансови активи или финансови пасиви като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата само ако спази принципа в параграф 9, буква б), подточка ii).

а) Предприятието е организация с рисков капитал, взаимен фонд, попечителски дялов фонд или подобно
предприятие, чиято бизнес дейност е инвестиране във финансови активи с оглед извличане на печалба от тяхната пълна възвръщаемост под формата на лихва или дивиденти и изменения в справедливата стойност. МСС 28 и МСС 31 позволяват такива инвестиции да бъдат изключени от техния обхват, при условие че те се оценяват по справедлива стойност в печалбата или загубата. Предприятието може да приложи същата счетоводна политика към други инвестиции, управлявани на база пълна възвръщаемост, но над които неговото влияние е недостатъчно, за да бъдат те в обхвата на МСС 28 или МСС 31.

б) Предприятието има финансови активи и финансови пасиви, които споделят един или повече рискове и тези
рискове се управляват и оценяват на база справедлива стойност в съответствие с документирана политика за
управление на активите и пасивите. Пример за това може да послужи едно предприятие, което е издало
„структурирани продукти“, съдържащи множество внедрени деривативи и управлява рисковете на база справедлива стойност, като използва комбинация от деривативни и недеривативни финансови инструменти. Подобен пример може да бъде предприятие, което създава заеми с фиксиран лихвен процент и управлява риска на съответния стандартен (отправен) лихвен процент, като използва комбинация от деривативни и недеривативни финансови инструменти.

в) Предприятието е застраховател, който държи портфейл от финансови активи, управлява този портфейл, така че да постигне максимална пълна възвръщаемост (т.е. лихва или дивиденти и изменения в справедливата стойност) и оценява неговата резултатност на тази база. Портфейлът може да бъде държан да обезпечава специфични пасиви, собствен капитал или и двете. Ако портфейлът е държан, за да обезпечава специфични пасиви, условието в параграф 9, буква б), подточка ii) може да бъде спазено за активите независимо от това дали застрахователят също управлява и оценява пасивите на база справедлива стойност. Условието в параграф 9, буква б), подточка ii) може да бъде спазено, когато целта на застрахователя е да постигне максимална пълна възвръщаемост от активите през по-дългия период от време, дори ако сумите, изплатени на притежателите на участващите договори, зависят от други фактори, като например сумата на печалбите, реализирани през по- кратък период (например една година) или подлежат на преценката на застрахователя.

НП4Й. Както е упоменато по-горе, това условие зависи от начина, по който предприятието управлява и оценява
резултатността на разглежданата група финансови инструменти. Съответно (като подлежи на изискването за
определяне при първоначалното признаване) предприятие, което определя финансови инструменти като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата на база това условие, определя всички отговарящи на условията финансови инструменти, които се управляват и оценяват заедно.

НП4К. Документацията за стратегията на предприятието не е задължително да бъде всеобхватна, но да бъде достатъчна, за да докаже съответствие с параграф 9, буква б), подточка ii). Такава документация не се изисква за всяка отделна позиция, но може да бъде на база портфейл. Например, ако системата за управление на резултатите от дейността за един отдел — както е одобрена от ключовия ръководен персонал на предприятието — ясно демонстрира, че неговите резултати от дейността се оценяват на база пълна възвръщаемост, не се изисква допълнителна информация, която да доказва съответствие с параграф 9, буква б), подточка ii).

Ефективен лихвен процент

НП5. В някои случаи финансовите активи се придобиват с голям отбив, което показва наличие на понесени кредитни загуби. Предприятията включват понесените кредитни загуби в изчисляването на парични потоци като компонент при изчисляването на ефективния лихвен процент.

НП6. Когато се прилага методът на ефективния лихвен процент, предприятието като цяло амортизира платените или получени такси и други възнаграждения, разходите по сделката и другите премии или отбиви, включени в
изчисляването на ефективния лихвен процент за очаквания живот на инструмента. Въпреки това се използва по- краткият период, ако това е периодът, в който са платени или получени таксите и другите възнаграждения, разходите по сделката и другите премии или отбиви. Такъв е случаят, когато променливата, за която се отнасят платените или получени такси и други възнаграждения, разходите по сделката и другите премии или отбиви, се преоценява с пазарни проценти преди очаквания падеж на инструмента. В този случай подходящият амортизационен срок е периодът до следващата дата на преоценка. Например ако премия или отбив на инструмент с плаващ лихвен процент отразява лихвата, която е натрупана по инструмента от датата на последното лихвено плащане, или промените в пазарните проценти от датата на преизчисляване на плаващия лихвен процент към пазарните проценти, тя(той) се амортизира към следващата дата, когато плаващият лихвен процент се коригира съобразно пазарните проценти. Това е така, защото премията или отбивът се отнасят към периода на следващата дата на промяна на лихвата, защото на тази дата променливата, за която се отнасят премията или отбивът (т.е. лихвените проценти), се коригира съобразно пазарните проценти. Ако въпреки това премията или отбивът произтичат от промяна в кредитния спред на плаващия лихвен процент, посочен в инструмента, или от други променливи, които не се коригират спрямо пазарните проценти, тя(той) се амортизира за очаквания живот на инструмента.

НП7. За финансови активи с плаващ лихвен процент и финансови пасиви с плаващ лихвен процент периодичната преоценка на паричните потоци, която отразява движението на пазарните лихвени проценти, променя ефективния лихвен процент. Ако финансов актив с плаващ лихвен процент или финансов пасив с плаващ лихвен процент е признат първоначално по сума, равна на вземането и плащането по главницата на падежа, преоценката на бъдещите лихвени плащания обикновено няма значителен ефект върху балансовата стойност на актива или пасива.

НП8. Ако предприятието преразгледа оценките си за плащания или вземания, то коригира балансовата стойност на финансовия актив или финансовия пасив (или на група финансови инструменти), за да отрази действителните и преразгледаните очаквани парични потоци. Предприятието преизчислява балансовата стойност, като изчислява настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци с първоначалния ефективен лихвен процент за финансовия инструмент. Корекцията се признава като приход или разход в отчета за доходите. Ако финансовият актив се прекласифицира в съответствие с параграфи 50Б, 50Г или 50Д и предприятието впоследствие увеличи оценката си за бъдещите парични вземания в резултат на увеличаване на тяхната събираемост, резултатът от това увеличение се признава като корекция на ефективния лихвен процент от датата на промяната в оценката, а не като корекция на балансовата стойност на актива на датата на промяната в оценката.

Деривативи

НП9. Типични примери за деривативи са фючърсите и форуърдите, суаповите и опционните договори. Деривативът обикновено има фиктивна стойност, която е сума на валута, брой акции, брой единици тегло или обем или други единици, посочени в договора. Въпреки това, деривативният инструмент не изисква от притежателя или емитента да инвестира или да получи фиктивната стойност в началото на договора. От друга страна, деривативът може да изисква фиксирано плащане или плащане на сума, която може да се промени (но не пропорционална част спрямо промяна в базовата позиция) като резултат от някое бъдещо събитие, което не е свързано с фиктивната стойност. Например договор може да изисква фиксирано плащане от 1 000 ВЕ (1), ако шестмесечният ЛИБОР нарасне със 100 базови точки. Такъв договор е дериватив дори ако не е посочена фиктивна стойност.

НП10. Определението за дериватив в настоящия стандарт включва договори, които се уреждат брутно чрез прехвърляне на базовата позиция (например форуърден контракт за покупка на дългов инструмент с фиксиран доход). Предприятието може да има договор да закупи или да продаде нефинансова позиция, която може да бъде уредена нетно в парични средства или с друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти (например договор да се закупи или да продаде стока по фиксирана цена на бъдеща дата). Такъв договор е в обхвата на настоящия стандарт, освен ако договорът не е сключен и той не продължава да се държи с цел доставка на нефинансова позиция в съответствие с очаквана покупка, продажба или изисквания за използване на предприятието (вж. параграфи 5—7).

НП11. Една от определящите характеристики на дериватива е, че първоначалната нетна инвестиция е по-малка от изискуемата по други типове договори, които се очаква да имат подобна реакция към промени в пазарните фактори. Опционният договор отговаря на това определение, защото премията е по-малка от инвестицията, която трябва да се направи за получаване на финансовия инструмент — базовата позиция, с която е свързана опцията. Валутният суап, който изисква първоначална размяна на различните валути, които имат една и съща справедлива стойност, отговаря на определението, защото има нулева първоначална нетна инвестиция.

НП12. Редовната покупка или продажба създава ангажимент с фиксирана цена между датата на търгуване и датата на уреждане, който отговаря на определението за дериватив. Въпреки това, заради късия срок на ангажимента, той не се признава като деривативен финансов инструмент. Вместо това настоящият стандарт дава възможност за специално отчитане на такива редовни договори (вж. параграфи 38 и НП53—НП56).

НП12A. Определението за дериватив се отнася за нефинансови променливи, които не са конкретни за страната по договора. Те включват индекс на загубите от земетресения в конкретен регион и индекс на температурите в конкретен град. Нефинансови променливи, които са специфични за страна по договора, включват избухването или липсата на пожар, който поврежда и унищожава актив на страна по договора. Промяната в справедливата стойност на нефинансов актив е специфична за собственика, ако справедливата стойност отразява не само промени в пазарните цени на тези активи (финансова променлива), но също и състоянието на конкретния притежаван нефинансов актив (нефинансова променлива). Например, ако гаранция върху остатъчната стойност на даден автомобил излага гарантиращия на риск от промени във физическото състояние на автомобила, промяната в тази остатъчната стойност е специфична за собственика на автомобила.

Разходи по сделката

НП13. Разходите по сделката включват такси и комисиони, платени на посредници (включително на служители, които действат като посредници по продажбите), консултанти, брокери и дилъри, които са наложени от регулаторни агенции и борси за търговия на ценни книжа, както и данъци върху прехвърлянията и мита. Разходите по сделката не включват дългови премии или отбиви, разходи за финансирането или вътрешно административни разходи и разходи по държането.

Финансови активи и финансови пасиви за търгуване

НП14. Търговията като цяло отразява активно и често купуване и продаване, а финансовите инструменти за търгуване като цяло се използват с цел генериране на печалба от краткосрочни колебания в цените или дилърски марж.

НП15. Финансовите пасиви за търгуване включват:

а) деривативни пасиви, които не се отчитат като хеджиращи инструменти;

б) поети задължения за доставка на финансови активи, взети назаем от продавач на къси позиции (т.е. предприятието, което продава финансови активи, които е взело назаем и още не притежава);

в) финансови пасиви, поети с намерение да бъдат закупени в близкото бъдеще (например котиран дългов
инструмент, който емитентът може да изкупи обратно в близко бъдеще в зависимост от промените в справедливата му стойност); и

г) финансови пасиви, които са част от портфейл от определени финансови инструменти, които се управляват заедно и за които има доказателства за скорошен модел на реализиране на краткосрочна печалба.

Фактът, че пасив е използван за финансиране на търговски дейности, сам по себе си не прави пасива за търгуване.

Инвестиции, държани до падеж

НП16. Предприятието няма положително намерение да държи до падеж инвестиция във финансов актив с фиксиран падеж, ако:

а) предприятието възнамерява да държи финансовия актив за неопределен срок от време;

б) предприятието има готовност да продаде финансовия актив (с изключение на случаите, когато се създадат
ситуации, които се случват рядко и които предприятието не е имало причина да очаква) в отговор на промени в
пазарните лихвени проценти или рискове, потребности от ликвидност, промени в наличността и доходността на
алтернативните инвестиции, промени в източниците и условията на финансиране или промени във валутния риск; или

в) емитентът има право да уреди финансовия актив на стойност значително под неговата амортизираната стойност.

НП17. Дългов инструмент с променлив лихвен процент може да изпълни критериите за инвестиция, държана до падеж. Инструментите на собствения капитал не могат да бъдат инвестиции, държани до падеж, или защото имат неограничен срок (например обикновени акции), или защото сумите, които притежателят може да получи, могат да варират по начин, който не може да се определи предварително (например за опции за акции, варанти и подобни права). По отношение на определението за инвестиции, държани до падеж, фиксираните или определяеми плащания и фиксираният падеж означават, че договорно взаимоотношение определя сумите и датите на плащане на притежателя, например на плащанията на лихва и главница. Значителният риск от неплащане не спира класифицирането на финансов актив като държан до падеж, стига договорните плащания да са фиксирани или определяеми и да са покрити останалите критерии за класификацията. Ако условията на вечен дългов инструмент съдържат лихвени плащания за неограничен период, инструментът не може да се класифицира като държан до падеж, защото няма дата на падеж.

НП18. Критериите за класификацията на инвестиция като държана до падеж се покриват от финансов актив, който може да бъде платим при поискване от емитента, ако притежателят има намерение и възможност да го държи, докато не се предяви искане за плащане от емитента и притежателят би си възстановил в значителна степен цялата балансова стойност. В случай че бъде упражнена, кол-опцията на емитента просто ускорява падежа на актива. Въпреки това, ако финансовият актив е платим при поискване при обстоятелства, които ще попречат на притежателя да възстанови в значителна степен цялата балансова стойност, финансовият актив не може да се класифицира като инвестиция, държана до падеж. Предприятието взема предвид платената премия и капитализираните разходи по сделката при определяне на това, дали балансовата стойност може да се възстанови в значителна степен.

НП19. Финансов актив, който е с право на връщане (т.е. притежателят има право да изиска от емитента да откупи или изплати финансовия актив преди падежа), не може да се класифицира като инвестиция, държана до падеж, защото плащането за опцията за връщане на финансовия актив не съответства на изразяване на намерение да се държи финансовия актив до падежа.

НП20. За повечето финансови активи, справедливата стойност е по-подходяща оценка от амортизираната стойност. Държаната до падеж класификация е изключение, но само ако предприятието има положително намерение и възможност да задържи инвестицията до падеж. Когато действията на предприятието хвърлят съмнение върху намерението и възможността на предприятието да държи такива инвестиции до падежа, параграф 9 забранява използването на изключението за разумен период от време.

НП21. Бедствен сценарий, за който има много малка вероятност да настъпи (например масово изтегляне на депозити от банка или подобна ситуация, която оказва влияние върху застраховател, не е хипотеза, която предприятието взима предвид при решаването дали има положително намерение и възможност да задържи инвестицията до падежа.

НП22. Продажбите преди падежа могат да задоволят условията в параграф 9 и следователно не повдигат въпроси за намерението на предприятието да държи други инвестиции до падежа, ако те се дължат на някое от следните обстоятелства:

а) Значително влошаване в кредитоспособността на емитента. Например продажба след понижаване на кредитния рейтинг от външна рейтингова агенция невинаги би трябвало да повдигне въпроси за намерението на предприятието да държи други инвестиции до падежа, ако понижаването на рейтинга съдържа доказателство за значително влошаване на кредитоспособността на емитента, преценено на база сравняване с кредитния рейтинг при първоначалното признаване. По подобен начин ако предприятието използва вътрешни рейтинги за оценка на изложеността на риск, промените в тези вътрешни рейтинги могат да помогнат да се идентифицират емитенти, при които има значително влошаване на кредитоспособността, стига подходът на предприятието при поставяне на вътрешните рейтинги и промените в тези рейтинги да дават последователна, надеждна и обективна оценка за кредитното качество на емитентите. Ако има доказателства, че даден финансов актив е обезценен (вж. параграфи 58 и 59), влошаването в кредитоспособността често се счита за значително.

б) Промяна в данъчното законодателство, която елиминира или в значителна степен ограничава статута на
освобождаване от данъци на лихвите по държаните до падеж инвестиции (но не промяна в данъчното законодателство, която ревизира пределните данъчни ставки, важащи за лихвения приход).

в) Голяма бизнес комбинация или голямо изваждане от употреба (например продажба на сегмент), което изисква
продажба или прехвърляне на инвестиции, държани до падеж, за да се запазят съществуващите позиции на
лихвен риск или политика за кредитния риск на предприятието (въпреки че бизнес комбинацията е събитие
под контрола на предприятието, промените в инвестиционния портфейл с цел запазване на позицията на лихвен риск или политиката за кредитния риск могат да бъдат събития, които са последица, а не са очаквани събития).

г) Промяна в законовите или регулаторни изисквания, които в значителна степен модифицират съдържанието на позволената инвестиция или максималното ниво на конкретни видове инвестиции и следователно карат
предприятието да се освободи от инвестиция, държана до падеж.

д) Значително нарастване в регулаторните изисквания за капитал в съответния икономически сектор, които карат предприятието да свие дейността си, като продаде инвестиции, държани до падеж.

е) Значително нарастване в рисковите тегла на инвестиции, държани до падеж, използвани за целите на рисково-базирания регулаторен капитал.

НП23. Предприятието не е доказало възможност да задържи до падеж инвестиция във финансов актив с фиксиран падеж, ако:

а) няма финансови ресурси, за да продължи да финансира инвестицията до падежа; или

б) е обект на съществуващи правни или други ограничения, които могат да попречат на намерението му да задържи финансовия актив до падеж. (Въпреки това кол-опцията на емитента невинаги пречи на намерението на предприятието да задържи финансов актив до падеж — вж. параграф НП18.)

НП24. Обстоятелства с изключение на тези, описани в параграфи НП16—НП23, могат да покажат, че предприятието няма положително намерение или възможност да държи инвестиция до падеж.

НП25. Предприятието оценява своето намерение и възможност да задържи свои инвестиции до падежа не само когато тези финансови активи се признават първоначално, но и на всяка следваща балансова дата.

Кредити и вземания

НП26. Всеки недеривативен финансов актив с фиксирани или определяеми плащания (включително заеми, търговски вземания, инвестиции в дългови инструменти и депозити в банки) могат потенциално да отговорят на определението за кредити и вземания. Въпреки това, финансов актив, който е котиран на активен пазар (например котиран дългов инструмент, вж. параграф НП71) не отговаря на условията за класифициране като кредит и вземане. Финансови активи, които не отговарят на определението за кредити и вземания, могат да се класифицират като инвестиции, държани до падеж, ако отговарят на условията за тази класификация (вж. параграфи 9 и НП16—НП25). При първоначалното признаване на финансовия актив, който при други обстоятелства би се класифицирал като кредит или вземане, предприятието може да го определи като финансов актив, отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, или на разположение за продажба.

ВНЕДРЕНИ ДЕРИВАТИВИ (параграфи 10—13)

НП27. Ако основният договор няма заявен или предварително определен падеж и представлява остатъчно участие върху нетни активи на предприятието, неговите икономически характеристики и рискове са тези на инструмент на собствения капитал и внедреният дериватив трябва да притежава капиталови характеристики, свързани със същото предприятие, за да бъдат счетени за тясно свързани. Ако основният договор не е инструмент на собствения капитал и отговаря на определението за финансов инструмент, неговите икономически характеристики и рискове са тези на дългов инструмент.

НП28. Внедрен неопционен дериватив (например внедрен форуърд или суап) се отделя от основния договор на базата на заявени или присъщи съществени условия, така че те да водят до създаване на справедлива стойност, равна на нула при първоначалното признаване. Внедрен дериватив от опционен тип (например внедрена пут-опция, кол-опция, таван, под или суопция) се отделя от основния договор на базата на заявените условия на опционната характеристика. Първоначалната балансова стойност на основния инструмент е остатъчната сума след отделяне на внедрения дериватив.

НП29. Като цяло множествените внедрени деривативи в самостоятелен инструмент се третират като самостоятелен сложносъставен внедрен дериватив. Въпреки това, внедрени деривативи, които са класифицирани като инструменти на собствения капитал (вж. МСС 32) се отчитат поотделно от тези, класифицирани като активи или пасиви. Освен това, ако инструмент има повече от един внедрен дериватив и тези деривативи са свързани с различни рискови експозиции, могат да се отделят лесно и са независими един от друг, те се отчитат отделно един от друг.

НП30. Икономическите характеристики и рискове на внедрения дериватив не са тясно свързани с основния договор (параграф 11, буква a) в следните примери. При тези примери, приемайки че са изпълнени условията на параграф 11, букви б) и в), предприятието отчита внедрения дериватив отделно от основния договор.

а) Пут-опция, внедрена в инструмент, която дава възможност на притежателя да изиска от емитента да придобие
отново инструмента за сума в парични средства или други активи, която варира на база на промяна в цена на
инструмент на собствения капитал, стока или индекс, не е тясно свързана с основния дългов инструмент.

б) Кол-опция, внедрена в инструмент на собствения капитал, която дава възможност на емитента да придобие
обратно капиталовия инструмент по посочена цена, не е тясно свързана с основния инструмент на собствения
капитал от гледна точка на притежателя (от гледна точка на емитента кол-опцията е инструмент на собствения
капитал, стига да отговаря на условията за класификация по МСС 32, в който случай се изключва от обхвата на
настоящия стандарт).

в) Опция или автоматично условие за удължаване на остатъчния срок до падежа на дългов инструмент не е тясно свързана с основния дългов инструмент, освен ако няма паралелна корекция в приблизителните текущи пазарни лихвени проценти по време на удължаването. Ако предприятието издаде дългов инструмент и притежателят на този дългов инструмент издаде кол-опция върху дълговия инструмент на трета страна, емитентът счита кол-опцията като удължаване на срока до падежа на дълговия инструмент, стига да може да се изисква от емитента да участва или да улеснява повторната продажба на дълговия инструмент вследствие упражняването на кол-опцията.

г) Капиталово индексирани плащания на лихва или главница, внедрени в основен дългов инструмент или застрахователен договор — с които сумата на лихвата или главницата се индексира към стойността на инструменти на собствения капитал — не са тясно свързани с основния инструмент, защото рисковете на основния инструмент и тези на внедрения дериватив не са подобни.

д) Стоково индексирани плащания на лихва или главница, внедрени в основен дългов инструмент или застрахователен договор — с които сумата на лихвата или главницата се индексира към стойността на стока
(например злато) — не са тясно свързани с основния инструмент, защото рисковете на основния инструмент и тези на внедрения дериватив не са подобни.

е) Опция за конвертиране в собствен капитал, внедрен в конвертируем дългов инструмент, не е тясно свързан с
основния дългов инструмент от гледна точка на притежателя на инструмента (от гледна точка на емитента опцията за конвертиране в собствен капитал е инструмент на собствения капитал и е изключена от обхвата на настоящия стандарт, стига да отговаря на условията за този вид класификация според МСС 32).

ж) Кол-опция, пут-опция или опция за предсрочно плащане, внедрена в основен дългов договор или основен
застрахователен договор, не е тясно свързана с основния договор, освен ако цената на упражняване на опцията не е приблизително равна на всяка дата на упражняване на амортизираната стойност на основния дългов инструмент или на балансовата стойност на основния застрахователен договор. От гледна точка на емитента на конвертируемия дългов инструмент с внедрена кол- или пут-опция оценката дали кол- или пут-опцията е тясно свързана с основния дългов договор се извършва преди отделяне на капиталовия елемент според МСС 32.

з) Кредитните деривативи, които са внедрени в основен дългов инструмент и позволяват на един участник
(„бенефициер“) да прехвърли кредитния риск по конкретен отправен актив, който може да не притежава, на друг участник („гарант“), не са тясно свързани с основния дългов инструмент. Такива кредитни деривативи позволяват на гаранта да поеме кредитният риск, свързан с отправния актив, без да го притежава директно.

НП31. Пример за хибриден инструмент е финансов инструмент, който дава право на притежателя да предложи финансовия инструмент обратно на емитента срещу сума в парични средства или други финансови активи, която варира в зависимост от промяната във възходяща или низходяща посока на капиталов или стоков индекс („инструмент с право на връщане“). Освен ако емитентът при първоначалното признаване не е определил инструмента с право на връщане като финансов пасив по справедлива стойност с признаване в отчета за доходите, се изисква внедреният дериватив да се отдели (т.е. индексираното плащане по главницата) по параграф 11, защото основният договор е дългов инструмент по параграф НП27 и индексираното плащане по главницата не е тясно свързано с основния дългов инструмент по параграф НП30, буква a). Тъй като плащането по главницата може да се увеличи или да намалее, внедреният дериватив е неопционен дериватив, чиято стойност е индексирана към основната променлива.

НП32. В случай на инструмент с право на връщане, който може да бъде предложен обратно по всяко време за парични средства, равни на пропорционална част от нетната стойност на активите на предприятието (например единици от взаимен фонд от отворен тип или някои инвестиционни продукти, обвързани с единици), ефектът от отделянето на внедрения дериватив и отчитането на всеки компонент служи за оценка на комбинирания инструмент по сумата на изплащане, която се плаща на датата на приключване на сметките, ако притежателят упражни своето право да предложи обратно инструмента на емитент.

НП33. Икономическите характеристики и рискове на внедрения дериватив са тясно свързани с икономическите
характеристики и рискове на основния договор в следните примери. В тези примери предприятието не отчита
внедрения дериватив отделно от основния договор.

а) Внедрен дериватив, в който основната променлива е лихвен процент или лихвен индекс, който може да промени сумата на лихвата, която при други обстоятелства би се платила или получила по лихвоносен основен дългов договор или застрахователен договор, е тясно свързан с основния договор, освен ако комбинираният инструмент не може да бъде уреден по начин, при който притежателят няма да може да възстанови в значителна степен цялата си призната инвестиция или внедреният дериватив не може поне да удвои първоначалната норма на възвръщаемост на притежателя по основния договор и не може да доведе до норма на възвръщаемост, която е поне два пъти по-голяма от пазарната възвръщаемост по договор със същите условия като основния договор.

б) Внедрен „под“ или „таван“ върху лихвения процент на дългов договор или застрахователен договор е тясно
свързан с основния договор, стига таванът да е равен на или да надвишава пазарния лихвен процент и подът да е равен или да е по-малък от пазарния лихвен процент, когато договорът е издаден, и таванът и подът да не са обект на ливъридж по отношение на основния договор. По подобен начин условията, включени в договор за покупка или продажба на актив (например стока), които установяват таван и под на цената, която трябва да се плати или получи за актива, са тясно свързани с основния договор, ако и таванът, и подът са „извън пари“ в началото и не са обект на ливъридж.

в) Внедрен валутен дериватив, който осигурява поток от плащания на лихвата и главницата, деноминирани в чужда валута, и е внедрен в основен дългов инструмент (например облигация с две валути) е тясно свързан с основния дългов инструмент. Такъв дериватив не се отделя от основния инструмент, защото МСС 21 изисква валутните печалби и загуби от парични позиции да се признават в отчета за доходите.

г) Внедрен валутен дериватив в основен договор, който е застрахователен договор или не е финансов инструмент (например договор за покупка или продажба на нефинансова позиция, при който цената е деноминирана в чужда валута) е тясно свързан с основния договор, стига да не е обект на ливъридж, не съдържа опционен елемент и изисква плащания, деноминирани в една или повече валути:

i) функционалната валута на всяка значителна страна по този договор;

ii) валутата, в която цената на свързаната стока или услуга, придобита или доставена, се деноминира рутинно при търговските сделки по света (например щатски долари за сделки със суров петрол); или

iii) валута, която се използва често при договори за покупка или продажба на нефинансови позиции в икономическата среда, в която се осъществява сделката (например относително стабилна и ликвидна валута, която се използва често при местни бизнес сделки или във външната търговия).

д) Опция за предсрочно плащане, внедрена или само в лихвата, или само в главницата, е тясно свързана с основния договор, стига основният договор: i) първоначално да е произтекъл от отделяне на правото на получаване на договорни парични потоци от финансов инструмент, който по своята същност не съдържа внедрен дериватив, и ii) да не съдържа условия, които не са част от първоначалния основен дългов договор.

е) Внедрен дериватив в основен лизингов договор е тясно свързан с основния договор, ако внедреният дериватив е: i) инфлационно обвързан индекс, например индекс на лизинговите плащания към индекса на ползвателските цени (при положение че лизингът не е обект на ливъридж и индексът е свързан с инфлацията в собствените икономически условия на предприятието), ii) условни заеми, базирани на свързани продажби, или iii) условни заеми, базирани на променливи лихви.

ж) Обвързана с единици характеристика, внедрена в основния финансов инструмент или основния застрахователен договор, е тясно свързана с основния инструмент или основния договор, ако плащанията, деноминирани в единици, се измерват по текуща стойност на единиците, която отразява справедливите стойности на активите на фонда. Характеристиката на обвързване с единиците е договорно условие, което изисква плащания, деноминирани в единици на вътрешен и външен инвестиционен фонд.

з) Дериватив, внедрен в застрахователен договор, е тясно свързан с основния застрахователен договор, ако
внедреният дериватив и основният застрахователен договор са толкова взаимно зависими, че предприятието не може да оцени внедрения дериватив поотделно (т.е. без да се вземе предвид основният договор).

Инструменти, съдържащи внедрени деривативи

НП33А. Когато предприятието става страна по хибриден (комбиниран) инструмент, който съдържа един или повече внедрени деривативи, параграф 11 изисква от предприятието да идентифицира всеки такъв внедрен дериватив, да прецени дали е необходимо той да бъде отделен от основния договор и за тези, които е необходимо да бъдат отделени, да оцени деривативите по справедлива стойност при първоначално признаване и впоследствие. Тези изисквания може да бъдат по-сложни или да доведат до по-малко надеждни оценки, отколкото оценяването на целия инструмент по справедлива стойност в печалбата или загубата. Поради тази причина настоящият стандарт позволява целия инструмент да бъде определен като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата.

НП33Б. Такова определяне може да бъде използвано независимо дали параграф 11 изисква внедрените деривативи да бъдат разделяни от основния договор или забранява такова разделяне. Обаче параграф 11А не би оправдал определянето на хибриден (комбиниран) инструмент като отчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата в случаите, изложени в параграф 11А, букви а) и б), тъй като това не би намалило сложността или не би повишило надеждността.

ПРИЗНАВАНЕ И ОТПИСВАНЕ (параграфи 14—42)

Първоначално признаване (параграф 14)

НП34. Като последствие от принципите на параграф 14, предприятието признава всички свои договорни права и задължения по деривативи в баланса съответно като активи и пасиви с изключение на деривативите, които предотвратяват отчитането на прехвърляне на финансови активи като продажба (вж. параграф НП49). Ако прехвърляне на финансов актив не отговаря на условията за отписване, получаващият не признава прехвърления актив като свой актив (вж. параграф НП50).

НП35. Следват примери за прилагането на принципите на параграф 14:

а) безусловни вземания и задължения за плащане се признават като активи или пасиви, когато предприятието
става страна по договора и вследствие на това има юридическо право да получи или юридическо задължение да плати парични средства;

б) активи, които предстои да бъдат получени, и пасиви, които предстои да бъдат поети, в резултат на неотменим
ангажимент за покупка или продажба на стоки или услуги като цяло не се признават, докато поне една от страните не е изпълнила условията на споразумението. Например предприятието, което получава твърда поръчка, обичайно не признава актив (а предприятието, което пуска поръчката, не признава пасив) при пораждането на ангажимента, а отлага признаването, докато поръчаните стоки или услуги не бъдат изпратени, доставени или предоставени. Ако неотменим ангажимент да се купи или продаде нефинансова позиция е в обхвата на настоящия стандарт по параграфи 5—7, неговата нетна справедлива стойност се признава като актив или пасив на датата на поемане на ангажимента (вж. буква в) по-долу). Освен това, ако вече непризнат неотменим ангажимент е определен като хеджирана позиция, при хеджиране на справедлива стойност промяната в нетната справедлива стойност, която се дължи на хеджирания риск, се признава като актив или пасив след началото на хеджирането (вж. параграфи 93 и 94);

в) форуърден договор, който е в обхвата на настоящия стандарт (вж. параграфи 2—7), се признава като актив или пасив на датата на пораждане на ангажимента, а не на датата, на която се осъществява уреждането. Когато
предприятието стане страна по форуърден договор, справедливите стойности на правото и задължението често съвпадат, така че нетната справедлива стойност на форуърда е равна на нула. Ако нетната справедлива стойност на правото и задължението не е нула, договорът се признава като актив или пасив;

г) опционни договори, които са в обхвата на настоящия стандарт (вж. параграфи 2—7), се признават като активи
или пасиви, когато притежателят или емитентът стават страни по договора;

д) планирани бъдещи сделки, независимо от тяхната вероятност, не са активи и пасиви, защото предприятието не е страна по договора.

Отписване на финансов актив (параграфи 15—37)

НП36. Следната графика показва как се извършва преценка за това дали и до каква степен се отписва един финансов актив.

 

Споразумения, според които предприятието запазва договорните права да получи паричните потоци от финансов актив, но поема договорни задължения да плати парични потоци на един или повече получатели (параграф 18, буква б)

НП37. Ситуацията, описана в параграф 18, буква б) (когато предприятието запазва договорните права да получи паричните потоци от финансовия актив, но поема договорни задължения да плати паричните потоци на един или повече получатели), възниква например, ако предприятието е предприятие със специална цел или тръст и емитира за инвеститорите права за изгодно участие в базовите финансови активи, които притежава, и осигурява обслужване за тези финансови активи. В този случай финансовите активи отговарят на условията за отписване, стига да са изпълнени условията на параграфи 19 и 20.

НП38. При прилагането на параграф 19 предприятието би могло например да бъде първоначалният създател на финансовия актив или би могло да бъде група, която включва консолидирано предприятие със специална цел, което е придобило финансовия актив и прехвърля парични потоци към инвеститори, които са трети лица извън групата. Оценка на прехвърляне на рискове и ползи от собствеността (параграф 20)

НП39. Примери за случаите, когато предприятието е прехвърлило в значителна степен всички рискове и ползи от
собствеността са:

а) безусловна продажба на финансов актив;

б) продажба на финансов актив заедно с опция за обратно изкупуване на финансовия актив по неговата
справедлива стойност на датата на обратното изкупуване; и

в) продажба на финансов актив заедно с пут- или кол-опции, които са много „извън пари“ (т.е. опция, която е
толкова много „извън пари“, че има много малка вероятност да се качи „в пари“ преди изтичане на нейния срок).

НП40. Примери за случаите, когато предприятието запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността са:

а) сделка за продажба и обратно изкупуване, при която цената на обратното изкупуване е фиксирана или е продажната цена плюс процент за заемодателя;

б) споразумение за кредитиране на ценни книжа;

в) продажба на финансов актив заедно със суап на пълна възвръщаемост, който прехвърля експозицията към пазарен риск обратно на предприятието;

г) продажба на финансов актив заедно с пут- или кол-опция, която е много „в пари“ (т. е. до този момент опцията
е толкова много „в пари“, че има много малка вероятност да излезе „извън пари“ преди изтичане на нейния срок); и

д) продажба на краткосрочни вземания, с което предприятието гарантира, че ще компенсира бенефициера на
прехвърлянето за кредитните загуби, които могат да настъпят.

НП41. Ако предприятието определи, че в резултат на трансфера е прехвърлило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху прехвърления актив, то не признава този прехвърлен актив отново в бъдещ период, освен ако не го придобие обратно в нова сделка.

Оценка на прехвърлянето на контрол

НП42. Предприятието не е запазило контрол върху прехвърления актив, ако получателят има практическата възможност да продаде прехвърления актив. Предприятието е запазило контрол върху прехвърления актив, ако получателят няма практическата възможност да продаде прехвърления актив. Получателят има практическата възможност да продаде прехвърления актив, ако той се търгува на активен пазар, защото получателят може да изкупи обратно прехвърления актив на пазара, ако се наложи да върне актива на предприятието. Например получателят може да има практическата възможност да продаде прехвърлен актив, ако прехвърленият актив е обект на опция, която позволява на предприятието да го изкупи обратно, но получателят може лесно да се сдобие с прехвърления актив на пазара, ако опцията се упражни. Получателят няма практическата възможност да продаде прехвърления актив, ако предприятието запази тази опция и получателят не може лесно да се сдобие с прехвърления актив на пазара, ако предприятието упражни своята опция.

НП43. Получателят има практическата възможност да продаде прехвърления актив само ако той може да продаде прехвърления актив в неговата цялост на несвързан участник и може да упражни тази възможност едностранно и без да създава допълнителни ограничения за трансфера. Най-важният въпрос е какво може да направи получателят на практика, а не какви договорни права има получателят по отношение на това какво може да прави с прехвърления актив или какви са договорните ограничения. Конкретно:

а) договорно право за изваждане от употреба на прехвърлен актив има малък практически ефект, ако не съществува пазар за прехвърления актив; и

б) възможността за изваждане от употреба на прехвърления актив има малък практически ефект, ако тя не може да бъде упражнена свободно. Поради тази причина:

i) възможността на получателя да извади от употреба прехвърления актив не зависи от действията на трети лица (т.е. това е едностранна възможност); и

ii) получателят може да извади от употреба прехвърления актив, без да се налага да прилага ограничителни
условия към трансфера (например условия за начините на обслужване на заем или опция, даваща право на получателя да изкупи обратно актива).

НП44. При малка вероятност получателят да продаде прехвърления актив това не означава само по себе си, че
прехвърлящият е запазил контрол върху прехвърления актив. Въпреки това ако пут-опция или гаранция ограничава възможността на получателя да продаде прехвърления актив, тогава прехвърлящият е запазил контрол върху прехвърления актив. Например ако пут-опцията или гаранцията е достатъчно ценна, тя ограничава възможността на получателя да продаде прехвърления актив, защото получателят на практика не би продал актива на трета страна, без да присъедини подобна опция или други рестриктивни условия. Вместо това получателят би задържал прехвърления актив, така че да получи плащане по гаранцията или пут-опцията. При тези обстоятелства, прехвърлящият е запазил контрол върху прехвърления актив.

Прехвърляния, отговарящи на условията за отписване

НП45. Предприятието може да задържи правото върху част от лихвените плащания по прехвърлени активи като
компенсация за това, че обслужва тези активи. Частта от лихвените плащания, от която предприятието се отказва при прекратяване или трансфер на обслужващия договор се разпределя към обслужващия актив или обслужващия пасив. Частта от лихвените плащания, от които предприятието не би се отказало, е вземане само по главницата. Например, ако предприятието не би се отказало от лихва при прекратяване или трансфер на обслужващия договор, целият лихвен марж представлява вземане само по главницата. За целите на прилагането на параграф 27 справедливите стойности на обслужващия актив и вземането само по главницата се използват, за да се разпредели балансовата стойност на вземането между частта на актива, която се отписва, и частта, която продължава да се признава. Ако не е уточнена обслужваща такса или таксата, която трябва да се получи, не се очаква да компенсира адекватно предприятието за предоставеното обслужване, се признава пасив за обслужващото задължение по справедлива стойност.

НП46. При оценяване на справедливата стойност на частта, която продължава да се признава и на частта, която се отписва за целите на параграф 27, предприятието извършва оценка на справедливата стойност според изискванията на парагра- фи 48, 49 и НП69—НП82 в допълнение към изискванията на параграф 28.

Прехвърляния, неотговарящи на условията за отписване

НП47. Следва пример за прилагането на принципа по параграф 29. Ако гаранция, осигурена от предприятието, за загуби от неизпълнение на условия, касаещи прехвърления актив, предотвратява отписването на прехвърлен актив, защото предприятието е запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху прехвърления актив, прехвърленият актив продължава да се признава в цялост и полученото възнаграждение се признава като пасив. 

Продължаващо участие в прехвърлени активи

НП48. Следват примери за начините, по които предприятието оценява прехвърлен актив и свързан пасив по параграф 30.

Всички а к т и в и

а) Ако гаранция, осигурена от предприятието да плати загуби от неизпълнение на условия, касаещи прехвърлен актив, предотвратява отписването на прехвърления актив до степента на своето продължаващо участие, прехвърленият актив на датата на трансфера се оценява по по-ниската от следните стойности: i) балансовата стойност на актива, и ii) максималната сума на полученото възнаграждение при трансфера, която може да бъде изискана от предприятието („сумата на гаранцията“). Свързаният пасив първоначално се оценява по сумата на гаранцията плюс справедливата стойност на гаранцията (която обикновено е равна на възнаграждението, получено срещу гаранцията). Впоследствие първоначалната справедлива стойност на гаранцията се признава в отчета за доходите пропорционално на времева основа (вж. МСС 18), а балансовата стойност на актива се намалява със загубите от обезценка.

Активи, о ц е н я в а н и по а м о р т и з и р а н а с т о й н о с т

б) Ако задължение по пут-опция, издадена от предприятието, или право по кол-опция, която се държи от предприятието, не дава възможност за отписване на прехвърлен актив и предприятието оценява прехвърления актив по амортизирана стойност, свързаният пасив се оценява по цена на придобиване (т.е. полученото възнаграждение), коригирано с амортизацията на разликата между цената на придобиване и амортизираната стойност на прехвърления актив на датата на изтичане на опцията. Например да приемем, че амортизираната стойност и балансовата стойност на актива на датата на прехвърлянето е 98 ВЕ и че полученото възнаграждение е 95 ВЕ. Амортизираната стойност на актива на датата на упражняване на опцията ще бъде 100 ВЕ. Първоначалната балансова стойност на свързания пасив е 95 ВЕ и разликата между 95 и 100 ВЕ се признава в отчета за доходите, като се използва метода на ефективния лихвен процент. Ако опцията се упражни, разликата между балансовата стойност на свързания пасив и цената на упражняване се признава в отчета за доходите.

Активи, о ц е н я в а н и по с п р а в е д л и в а с т о й н о с т

в) Ако право по кол-опция, запазена от предприятието, не дава възможност за отписване на прехвърлен актив и
предприятието оценява прехвърления актив по справедлива стойност, активът продължава да се оценява по
справедлива стойност. Свързаният пасив се оценява по: i) цената на упражняване на опцията минус времевата стойност на опцията, ако опцията е „в пари“ или „на пари“, или ii) справедливата стойност на прехвърления актив минус времевата стойност на опцията, ако опцията е „извън пари“. Корекцията на оценката на свързания пасив гарантира, че нетната балансова стойност на актива и свързания пасив е справедливата стойност на правото по кол-опцията. Например ако справедливата стойност на базовия актив е 80 ВЕ, цената на упражняване на опцията е 95 ВЕ и времеватаbстойност на опцията е 5 ВЕ, балансовата стойност на свързания пасив е 75 ВЕ (80 ВЕ - 5 ВЕ), а балансовата стойност наn прехвърления актив е 80 ВЕ (т.е. неговата справедлива стойност).

г) Ако пут-опция, издадена от предприятието, не дава възможност за отписване на прехвърлен актив и предприятието оценява прехвърления актив по справедлива стойност, свързаният пасив се оценява по цената на упражняване на опцията плюс времевата стойност на опцията. Оценката на актива по справедлива стойност е ограничена до по-ниската от следните стойности: справедливата стойност и цената на упражняване на опцията, защото предприятието няма право да увеличи справедливата стойност на прехвърления актив над цената на упражняване на опцията. Това гарантира, че нетната балансова стойност на актива и свързания пасив е справедливата стойност на задължението по пут-опцията. Например, ако справедливата стойност на базовия актив е 120 ВЕ, цената на упражняване на опцията е 100 ВЕ и времевата стойност на опцията е 5 ВЕ, балансовата стойност на свързания пасив е 105 ВЕ (100 + 5 ВЕ), а балансовата стойност на актива е 100 ВЕ (в този случай цената на упражняване на опцията).

д) Ако диапазон под формата на закупена кол-опция и издадена пут-опция не дава възможност за отписване на
прехвърлен актив и предприятието оценява актива по справедлива стойност, предприятието продължава да оценява актива по справедлива стойност. Свързаният пасив се оценява по: i) сумата на цената на упражняване на кол-опцията и справедливата стойност на пут-опцията минус времевата стойност на кол-опцията, ако кол-опцията е „в пари“ или „на пари“, или ii) сумата на справедливата стойност на актива и справедливата стойност на пут-опцията минус времевата стойност на кол-опцията, ако кол-опцията е „извън пари“. Корекцията на свързания пасив гарантира, че нетната балансова стойност на актива и свързания пасив е справедливата стойност на държаните и издадени опции от предприятието. Например ако се приеме, че предприятието прехвърля финансов актив, който се оценява по справедлива стойност, докато в същото време купува кол-опция с цена на упражняване 120 ВЕ и издава пут-опция с цена н упражняване 80 ВЕ. Да приемем също, че справедливата стойност на актива е 100 ВЕ на датата на прехвърлянето. Времевата стойност на пут-опцията и на кол-опцията е съответно 1 ВЕ и 5 ВЕ. В този случай предприятието признава актив от 100 ВЕ (справедливата стойност на актива) и пасив от 96 ВЕ [(100 + 1 ВЕ) - 5 ВЕ]. Това създава нетна стойност на актива от 4 ВЕ, която е справедливата стойност на притежаваната и издадената от предприятието опция.

Всички прехвърляния

НП49. До степента, до която прехвърляне на финансов актив не отговаря на условията за отписване, договорните права или задължения на прехвърлящия, свързани с трансфера, не се отчитат поотделно като деривативи, ако признаването на дериватива и на прехвърления актив или на пасив, създаден при прехвърлянето, би довело до двойно признаване на същите права и задължения. Например кол-опция, задържана от прехвърлящия, може да ограничи възможността за отчитане на прехвърлянето на финансови активи като продажба. В този случай кол-опцията не се признава отделно като дериватив актив.

НП50. До степента, до която прехвърлянето на финансов актив не отговаря на условията за отписване, получателят не признава прехвърления актив като свой актив. Получателят отписва паричните средства или другото платено възнаграждение и признава вземане от прехвърлящия. Ако прехвърлящият има и право, и задължение отново да придобие контрол върху целия прехвърлен актив срещу фиксирана сума (например при споразумение за обратно изкупуване), получателят може да отчете като свое вземане заема или вземането.

Примери

НП51. Следните примери показват прилагането на принципите на отписване от настоящия стандарт.

а) Споразумения за обратно изкупуване и даване на ценни книжа на заем. Ако финансов актив е продаден по
споразумение за обратно изкупуване на фиксирана цена или на цената на продажбата плюс възвръщаемост за
кредитора, или ако е отдаден назаем по споразумение да бъде върнат на прехвърлящия, той не се отписва,
защото прехвърлящият запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността. Ако получателят
получи правото да продаде или да заложи актива, прехвърлящият прекласифицира актива в своя баланс, например като актив, отдаден назаем, или като вземане по споразумение за обратно изкупуване.

б) Споразумения за обратно изкупуване и даване на ценни книжа на заем — активи, които в значителна степен
са едни и същи. Ако финансов актив е продаден по споразумение за обратно изкупуване на същия или в
значителна степен същия актив на фиксирана цена или на продажна цена плюс възвръщаемост за кредитора
или ако финансов актив е взет назаем или даден назаем по споразумение за връщане на същия или в значителна степен на същия актив на прехвърлящия, той не се отписва, защото прехвърлящият запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността.

в) Споразумения за обратно изкупуване и даване на ценни книжа на заем — право на заместване. Ако
споразумение за обратно изкупуване на фиксирана цена за обратно изкупуване или на цена, равна на продажната цена плюс възвръщаемост за кредитора, или подобна сделка за даване на ценни книжа назаем дава право на получателя да замести активи, които са подобни и имат еднаква справедлива стойност с тази на прехвърления актив на датата на обратното изкупуване, продаденият или отдаден назаем актив по споразумението за обратно изкупуване или сделка за даване на ценни книжа назаем не се отписва, защото прехвърлящият запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността.

г) Право на първи отказ за обратно изкупуване по справедлива стойност. Ако предприятието продаде финансов
актив и запазва само право на първи отказ за обратно изкупуване на прехвърления актив по справедлива стойност и ако получателят впоследствие го продаде, предприятието отписва актива, защото е прехвърлило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността.

д) Продажба на акции между брокери за избягване на данъци. Обратното изкупуване на финансов актив малко
след продажбата му понякога се нарича „измиваща“ продажба (продажба на акции между брокери за избягване
на данъци). Такова обратно изкупуване не пречи на отписването, при положение че първоначалната сделка
отговаря на изискванията за отписване. Въпреки това, ако се сключи споразумение за продажба на финансов
актив по едно и също време със сключване на споразумение за обратно изкупуване на същия актив на фиксирана цена или на продажна цена плюс възвръщаемост за кредитора, тогава активът не се отписва.

е) Пут-опции и кол-опции, които са много „в пари“. Ако прехвърленият финансов актив може да бъде поискан
обратно от прехвърлящия и кол-опцията е много „в пари“, трансферът не отговаря на условията за отписване,
защото прехвърлящият е запазил в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността. По подобен
начин ако финансовият актив може да бъде предложен обратно от получателя и пут-опцията е много „в пари“,
трансферът не отговаря на условията за отписване, защото прехвърлящият е запазил в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността.

ж) Пут-опции и кол-опции, които са много „извън пари“. Финансов актив, който е прехвърлен във връзка само с
много „извън пари“ пут-опция, държана от получателя, или много „извън пари“ кол-опция, държана от прехвърлящия, се отписва. Така се прави, защото прехвърлящият е прехвърлил в значителна степен всички
рискове и ползи от собствеността.

з) Леснодостъпни активи, обект на кол-опция, която не е нито много „в пари“, нито много „извън пари“. Ако предприятието държи кол-опция по актив, който може лесно да се добие на пазара и опцията не е нито много
„в пари“, нито много „извън пари“, активът се отписва. Така се прави, защото предприятието: i) нито е запазило,
нито е прехвърлило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността, и ii) не е запазило контрол.
Въпреки това, ако активът не може да се добие лесно на пазара, отписването се забранява до сумата на актива,
която е обект на кол-опцията, защото предприятието е запазило контрол върху актива.

и) Труднодостъпен актив, обект на пут-опция, издадена от предприятието, която не е нито много „в пари“, нито много „извън пари“. Ако предприятието прехвърли финансов актив, който не може да се добие лесно на пазара, и издава пут-опция, която не е много „извън пари“, предприятието нито запазва, нито прехвърля в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността заради издадената пут-опция. Предприятието запазва контрол върху актива, ако пут-опцията е достатъчно стойностна, за да ограничи възможността на получателя да продаде актива, като в този случай активът продължава да се признава до степента на продължаващото участие на прехвърлящия (вж. параграф НП44). Предприятието прехвърля контрола върху актива, ако пут-опцията не е достатъчно стойностна, за да ограничи възможността на получателя да продаде актива, като в този случай активът се отписва.

й) Активи, които са обект на пут- или кол-опция или на форуърдно споразумение за обратно изкупуване по
справедлива стойност. Прехвърлянето на финансов актив, който е обект само на пут- или кол-опция или на форуърдно споразумение за обратно изкупуване по цена на упражняване или цена на обратно изкупуване, равна на справедливата стойност на финансовия актив в момента на обратното изкупуване, води до отписване заради прехвърлянето на рисковете и ползите от собствеността в значителна степен.

к) Кол- или пут-опции, уреждани в парични средства. Предприятието оценява прехвърлянето на финансов актив, който е обект на пут- или кол-опция или на форуърдно споразумение за обратно изкупуване, което ще бъде погасено нетно в парични средства, за да определи дали е запазило, или прехвърлило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността. Ако предприятието не е запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността на прехвърления актив, то определя дали е запазило контрол върху прехвърления актив. Уреждането на пут-опция, кол-опция или на форуърдно споразумение за обратно изкупуване нетно в парични средства не означава автоматично, че предприятието е прехвърлило контрол (вж. параграф НП44 и букви ж), з) и и) по-горе).

л) Условие за премахване на сметки. Условието за премахване на сметки е безусловна (кол) опция за обратно
изкупуване, която дава право на предприятието при определени ограничения да поиска обратно активи, които са били прехвърлени. При положение че такава опция не води нито до запазване, нито до прехвърляне в значителна степен на всички рискове и ползи от собствеността от страна на предприятието, тя забранява отписването само до сумата, която е обект на обратното изкупуване (като се допуска, че получателят не може да продаде активите). Например ако балансовата стойност и приходите от прехвърлянето на кредитни активи са 100 000 ВЕ и всеки един кредит може да бъде поискан обратно, но общата сума на кредитите, които могат да бъдат изкупени обратно, не може да надвиши 10 000 ВЕ, на условията за отписване отговарят кредитите на стойност 90 000 ВЕ.

м) Покани за упражняване. Предприятие, което може да бъде прехвърлящо и което обслужва прехвърлени активи, може да държи кол-опция от типа „покана за упражняване“, с която се купуват останали прехвърлени активи, когато сумата на активите в обращение падне до посочено ниво, на което цената за обслужване на тези активи става твърде голямо бреме по отношение на ползите от обслужването. При положение че такава покана за упражняване не води нито до запазване, нито до прехвърляне в значителна степен на рисковете и ползите от собствеността от страна на предприятието и получателят не може да продаде активите, се забранява отписване само до размера на сумата на активите, която е обект на кол-опцията.

н) Подчинено запазено участие и кредитни гаранции. Предприятието може да предостави условия за кредитно
подобрение на бенефициера на трансфера, като подчини част или цялото участие, което е запазено в прехвърления актив. В противен случай предприятието може да предостави на бенефициера условия за кредитно подобрение под формата на кредитна гаранция, която може да е неограничена или да е ограничена до посочена сума. Ако предприятието запазва в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху прехвърления актив, активът продължава да се признава в неговата цялост. Ако предприятието запазва в някаква, но не в значителна степен рисковете и ползите от собствеността и е запазило контрол, отписването се забранява до размера на сумата на паричните средства или другите активи, които могат да бъдат изискани от предприятието.

о) Суапове на пълна възвръщаемост. Предприятието може да продаде финансов актив на получателя и да встъпи в суап на пълна възвръщаемост с получателя, при който всички парични потоци, представляващи лихвени плащания по базовия актив се плащат на предприятието в замяна на поемане от предприятието на фиксираните плащания или плащанията с променлив процент, както и на плащанията на всички нараствания или спадове в справедливата стойност на базовата позиция. В този случай се забранява отписване на актива.

п) Лихвени суапове. Предприятието може да прехвърли на получател финансов актив с фиксиран лихвен процент и да встъпи в лихвен суап с получателя, като получава фиксирани лихви и плаща променливи лихви на базата на фиктивна стойност, която е равна на главницата на прехвърления финансов актив. Лихвеният суап не пречи на отписването на прехвърления актив, стига плащанията по суапа да не зависят от плащанията по прехвърления актив.

р) Амортизирани лихвени суапове. Предприятието може да прехвърли на получател финансов актив с фиксиран лихвен процент, който се изплаща с течение на времето и да встъпи в амортизиран лихвен суап с получателя, като получава фиксирани лихви и плаща променливи лихви на база на фиктивна стойност. Ако фиктивната стойност на суапа се амортизира, така че да е равна във всеки един момент на остатъчната сума на главницата на прехвърления финансов актив, суапът като цяло би довел до запазване в предприятието в значителна степен на риска от предплата, в който случай предприятието или продължава да признава целия прехвърлен актив, или продължава да признава прехвърления актив до размера на продължаващото му участие. Обратно, ако амортизацията на фиктивната стойност на суапа не е обвързана с остатъчната сума на главницата на прехвърления актив, такъв суап запазва за предприятието риск от предплата на актива. Следователно не се забранява отписването на прехвърления актив, стига плащанията по суапа да не зависят от лихвени плащания върху прехвърления актив и суапът да не запазва за предприятието всички други значителни рискове и ползи от собствеността върху прехвърления актив.

НП52. Настоящият параграф показва начините на прилагане на подхода на продължаващото участие, когато
продължаващото участие на предприятието е в част от финансов актив.

Да приемем, че предприятието има портфейл от предплатими кредити, чийто купон и ефективен лихвен процент е 10 % и чиято главница и амортизирана стойност е 10 000 ВЕ. То сключва сделка, при която в замяна на плащане от 9 115 ВЕ получателят получава правото на 9 000 ВЕ от събрани суми от главницата плюс съответната лихва в размер на 9,5 %. Предприятието запазва право върху 1 000 ВЕ от всички събрани суми от главницата плюс съответната лихва в размер на 10 %, плюс спреда от надвишението в размер на 0,5 % от оставащите 9 000 ВЕ от главницата. Събраните суми от предплащанията се разпределят между предприятието и получателя пропорционално в съотношение 1:9, но всяко неизпълнение на условията се приспада от лихвата на предприятието в размер на 1 000 ВЕ до изчерпване на тази лихва. Справедливата стойност на кредитите на датата на сделката е 10 100 ВЕ и изчислената справедлива стойност на спреда от надвишението в размер на 0,5 % е 40 ВЕ.

Предприятието определя, че е прехвърлило някои значителни рискове и ползи от собствеността (например
значителни рискове от предплата), но че също е запазило някои значителни рискове и ползи от собствеността
(заради подчинения статут на запазената лихва) и е запазило контрол. Следователно то прилага подхода на
продължаващото участие.

За да приложи настоящия стандарт, предприятието анализира сделката като: a) запазване на напълно
пропорционална лихва в размер на 1 000 ВЕ, плюс б) подчиняване на тази запазена лихва, създаващо условия за кредитно подобрение в полза на получателя по отношение на кредитните загуби.

Предприятието изчислява, че 9 090 ВЕ (90 % Ч 10 100 ВЕ) от полученото възнаграждение в размер на 9 115 ВЕ представлява възнаграждение за напълно пропорционалния дял от 90 %. Остатъкът от полученото възнаграждение (25 ВЕ) представлява възнаграждение, получено за подчиняването на запазената лихва, което
създава условия за кредитно подобрение на получателя при кредитни загуби. Освен това спредът от надвишението в размер на 0,5 % представлява възнаграждение, получено за условията за кредитно подобрение. Съответно цялото получено възнаграждение за условията за кредитно подобрение е 65 ВЕ (25 + 40 ВЕ).

Предприятието изчислява печалбата или загубата от продажбата на 90-процентовия дял от паричните потоци. Ако се допусне, че отделните справедливи стойности на дела от 90 % се прехвърлят и че запазените 10 % не са на разположение на датата на прехвърлянето, предприятието разпределя балансовата стойност на актива в съответствие с параграф 28, както следва:

    
                                                         Изчислена справедлива               Процент             Разпределена балансова
                                                                       стойност                                                                         стойност
Прехвърлена част                                                         9090                                  90%                                           9000                    
Запазена част                                                                 1010                                  10%                                          1000 
Общо                                                                                10100                                                                                  10000 

Предприятието изчислява своята печалба или загуба от продажбата на дела от 90 % от паричните потоци, като изважда разпределената балансова стойност от прехвърления дял от полученото възнаграждение, т.е. 90 ВЕ (9 090 - 9 000 ВЕ). Балансовата стойност на дела, запазен от предприятието, е 1 000 ВЕ.

Освен това предприятието признава продължаващото участие, създадено от подчиняването на запазената лихва по отношение на кредитните загуби. Съответно то признава актив от 1 000 ВЕ (максималната сума на паричните потоци, която не би получило според подчиняването) и свързан пасив от 1 065 ВЕ (максималната сума на паричните потоци, която не би получило според подчиняването, т.е. 1 000 ВЕ плюс справедливата стойност на подчиняването в размер на 65 ВЕ).

Предприятието използва цялата гореизложена информация, за да отчете сделката, както следва:

                                                                                                                         Дебит                                    Кредит
Първоначален актив                                                                                                    —                                           9000
Актив, признат за подчиняване или остатъчно участие                                 1 000                                               —
Актив за полученото възнаграждение под формата на                                       40                                               —
спред от надвишението
Печалба или загуба (печалба върху трансфера)                                                    —                                               90
Пасив                                                                                                                                   —                                          1 065
Получени парични средства                                                                                    9 115                                               —

Общо                                                                                                                             10 155                                       10 155

Веднага след сделката балансовата стойност на актива е 2 040 ВЕ и се състои от 1 000 ВЕ, представляващи
разпределената цена на придобиване на запазената част, и 1 040 ВЕ, представляващи допълнителното
продължаващо участие на предприятието от подчиняването на запазената лихва за покриване на кредитни
загуби (което включва спреда от надвишението в размер на 40 ВЕ). В следващи периоди предприятието признава полученото възнаграждение за условията на кредитно подобрение (65 ВЕ) пропорционално на времева основа, натрупва лихва върху признатия актив, като използва метода на ефективния лихвен процент и признава кредитната обезценка върху признати активи. Като пример за последното да приемем, че през следващата година има кредитна загуба от обезценка на базовата позиция от кредити в размер на 300 ВЕ. Предприятието намалява своя признат актив с 600 ВЕ (300 ВЕ се отнасят за запазената лихва и 300 ВЕ се отнасят за допълнителното продължаващо участие, което се създава от подчиняването на запазената лихва за покриване на кредитни загуби) и намалява своя признат пасив с 300 ВЕ. Нетният резултат се начислява в отчета за доходите и произтича от кредитната обезценка в размер на 300 ВЕ.

Стандартизирана покупка или продажба на финансови активи (параграф 38)

НП53. Стандартизирана покупка или продажба на финансови активи се признава, като се използва или отчитане на база датата на търгуване (на сделка), или на база датата на уреждане, описани в параграфи НП55 и НП56. Използваният метод се прилага последователно за всички покупки и продажби на финансови активи, които принадлежат към една и съща категория от финансови активи, дефинирана в параграф 9. За тази цел активите, които са за търгуване, формират отделна категория от активите, определени като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата.

НП54. Договор, който изисква или позволява нетно уреждане на промяната в стойността на договора, не е стандартен договор. Вместо това, такъв договор се отчита като дериватив в периода между датата на търгуване (сделка) и датата на уреждане.

НП55. Датата на търгуване е датата, на която предприятието се ангажира да купи или продаде актив. Отчитането на база датата на търгуване се отнася за: a) признаването на актив, който трябва да се получи и на пасив, който трябва да се плати на датата на сделката, и б) отписване на актив, който е продаден, признаване на печалбата или загубата на разположение и признаване на вземане от купувача за плащане на датата на сделката. Като цяло лихвата не започва да се начислява върху актива и съответния пасив до датата на уреждане, когато се прехвърля правото на собственост.

НП56. Датата на уреждане е датата, на която се прехвърля актив на или от предприятието. Отчитането на база датата на уреждане се отнася за: a) признаване на актив в деня, в който е получен от предприятието, и б) отписване на актив и признаване на печалба или загуба при освобождаване в деня, в който е прехвърлен от предприятието. Когато се прилага отчитане на база датата на уреждане, предприятието отчита всяка промяна в справедливата стойност на актива, който трябва да бъде получен в периода между датата на търгуване и датата на уреждане по същия начин, по който отчита придобития актив. С други думи, промяната в стойността не се признава за активи, отчитани по цена на придобиване или амортизирана стойност; тя се признава в отчета за доходите за активи, класифицирани като финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата; и се признава в собствения капитал за активите, класифицирани като на разположение за продажба.

Отписване на финансов пасив (параграфи 39—42)

НП57. Финансов пасив (или част от него) е прекратен, когато длъжникът извърши някое от следните действия:

а) се освободи от пасив (или част от него), като плати на кредитор, обикновено с парични средства, други
финансови активи, стоки или услуги; или

б) е освободен правно от първична отговорност върху пасива (или част от него) или чрез правна процедура, или от кредитора. (Ако длъжникът е предоставил гаранция, това условие може пак да бъде изпълнено.)

НП58. Ако емитент на дългов инструмент изкупи обратно този инструмент, дългът е прекратен дори ако емитентът е създател на пазарна ликвидност за този инструмент или възнамерява да го продаде отново в близкото бъдеще.

НП59. Плащане на трета страна, включително тръст (понякога наричано „отнемане на имот по същество“), не освобождава само по себе си длъжника от първичното му задължение към кредитор при отсъствието на правно освобождаване.

НП60. Ако длъжникът плати на трета страна, за да поеме задължение и уведоми своя кредитор, че третата страна е поела задължението по дълга, длъжникът не отписва задължението по дълга, стига да са спазени условията на параграф НП57, буква б). Ако длъжникът плати на трета страна, за да поеме задължение и получава правно освобождаване от своя кредитор, длъжникът е прекратил дълга. Въпреки това, ако длъжникът се съгласи да прави плащания по дълга на третата страна или да ги насочва към своя първоначален кредитор, длъжникът признава ново дългово задължение към третата страна.

НП61. Независимо че правното освобождаване в съда или от кредитора води до отписване на пасив, предприятието може да признае нов пасив, ако не са спазени критериите за отписване в параграфи 15—37 по отношение на прехвърлените финансови активи. Ако тези критерии не са спазени, прехвърлените активи не се отписват и предприятието признава нов пасив, свързан с прехвърлените активи.

НП62. За целите на параграф 40 условията са различни в значителна степен, ако дисконтираната настояща стойност на паричните потоци при новите условия, включително платените такси, нетно от всички платени такси и дисконтирани с помощта на първоначалния ефективен лихвен процент, е различна поне с 10 % от дисконтираната настояща стойност на оставащите парични потоци на първоначалния финансов пасив. Ако замяната на дълговите инструменти или модифицирането на условията се отчита като прекратяване, всички разходи или платени такси се признават като част от отчета за доходите при прекратяването. Ако размяната или модифицирането не се отчитат като прекратяване, всички разходи или платени такси служат за коригиране на балансовата стойност на пасива и се амортизират за остатъчния период на модифицирания пасив.

НП63. В някои случаи кредиторът освобождава длъжника от текущото задължение да прави плащания, но длъжникът поема задължение по гаранция да плати, ако страната поеме първична отговорност за неизпълнение на условията. При тези обстоятелства длъжникът:

а) признава нов финансов пасив на база на справедливата стойност на своето задължение по гаранцията; и

б) признава печалба или загуба на база на разликата между: 1. всички платени постъпления, и 2. балансовата
стойност на първоначалния финансов пасив минус справедливата стойност на новия финансов пасив.

ОЦЕНЯВАНЕ (параграфи 43—70)

Първоначална оценка на финансови активи и финансови пасиви (параграф 43)

НП64. Справедливата стойност на финансов инструмент при първоначално признаване е обикновено цената на сделката (т.е. справедливата стойност на възнаграждението, дадено или получено, вж. също параграф НП76). Въпреки това, ако част от даденото или получено възнаграждение е за нещо, различно от финансовия инструмент, справедливата стойност на финансовия инструмент се изчислява с помощта на техниките за оценяване (вж. параграфи НП74—НП79). Например справедливата стойност на дългосрочен кредит или вземане, което няма лихва, може да се изчисли като настояща стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани с преобладаващия пазарен лихвен процент по подобни инструменти (подобни по отношение на парична единица, срок, тип лихва и други фактори) с подобен кредитен рейтинг. Всяка допълнително дадена назаем сума е разход или намаление на прихода, освен ако не отговаря на условията за признаване като някакъв друг вид актив.

НП65. Ако предприятието отпуска първоначалния кредит с непазарен лихвен процент (например 5 %, когато пазарният лихвен процент за подобни кредити е 8 %) и получава предварителна такса като компенсация, то признава кредита по справедлива стойност, т.е. нетно от получената такса. Предприятието натрупва отбива в отчета за доходите с използване на метода на ефективния лихвен процент.

Последваща оценка на финансови активи (параграфи 45 и 46)

НП66. Ако финансов инструмент, който е бил признат преди това като финансов актив, се оценява по справедлива стойност и справедливата му стойност падне под нула, той става финансов пасив, който се оценява в съответствие с параграф 47.

НП67. Следващият пример показва отчитането на разходите по сделката при първоначалната и последваща оценка на финансов актив на разположение за продажба. Актив е придобит за 100 ВЕ плюс комисиона за покупката в размер на 2 ВЕ. Първоначално активът се признава за 102 ВЕ. Следващата дата на финансово отчитане е след един ден, когато котираната пазарна цена на актива е 100 ВЕ. Ако активът се продаде, се плаща комисиона в размер на 3 ВЕ. На тази дата активът се оценява на 100 ВЕ (без да се взема предвид евентуалната комисиона от продажбата) и се признава загуба в размер на 2 ВЕ в собствения капитал. Ако финансов актив на разположение за продажба има фиксирани или определяеми плащания, разходите по сделката се амортизират в отчета за доходите с използване на метода на ефективния лихвен процент. Ако финансов актив на разположение за продажба няма фиксирани или определяеми плащания, разходите по сделката се признават в отчета за доходите, когато активът се отписва или става обезценен.

НП68. Инструменти, класифицирани като кредити и вземания, се оценяват по амортизирана стойност, без да се взема предвид намерението на предприятието да ги държи до падежа.

Съображения при определяне на справедливата стойност (параграфи 48 и 49)

НП69. Основното определение за справедлива стойност съдържа презумпцията, че предприятието е действащо предприятие, което няма намерение или нужда да се ликвидира, да стесни значително мащаба на своята дейност или да започне сделка с неблагоприятни условия. Справедливата стойност следователно не е сумата, която предприятието би получило или платило при форсирана сделка, недоброволна ликвидация или продажба при крайни обстоятелства. Въпреки това справедливата стойност отразява кредитното качество на инструмента.

НП70. В настоящия стандарт се използват понятията цена „купува“ и цена „продава“ (наричани понякога „текущи офертни цени“) в контекста на котираните пазарни цени, и понятието „спред купува—продава“, което включва само разходите по сделката. Други корекции за изчисляване на справедливата стойност (например за кредитен риск на контрагента) не се включват в понятието „спред купува—продава“.

Активен пазар: котирана цена

НП71. Финансов инструмент се счита за котиран на активен пазар, ако котираните цени са лесно и редовно достъпни от борсата, дилър, брокер, сектор на дейност, ценови консултант или регулаторна агенция и тези цени представят действителни и редовно случващи се честни сделки. Справедливата стойност се дефинира по отношение на цената, за която са се споразумели несвързани, осведомени и желаещи купувач и продавач в сделка при справедливи пазарни условия. Целта при определяне на справедливата стойност на финансов инструмент, който се търгува на активен пазар, е да се определи цената, по която сделката би се осъществила на датата на приключване на сметките за този инструмент (т.е. без инструментът да се модифицира или препакетира) на най-изгодния активен пазар, до който предприятието има незабавен достъп. Въпреки това, предприятието коригира цената на по-изгодния пазар, за да отрази разликите по отношение на кредитния риск на контрагента между инструментите, търгувани на този пазар и на пазара, който подлежи на оценяване. Наличието на публикувани котировки на цени на активен пазар е най- доброто доказателство за справедливата стойност и когато са налични, те се използват за оценката на финансовия актив или финансовия пасив.

НП72. Подходящата котирана пазарна цена за притежаван актив или пасив, който предстои да бъде издаден, обикновено е текущата цена „купува“, а за актив, който предстои да бъде придобит, или притежаван пасив, това е цената „продава“. Когато предприятието притежава активи и пасиви с компенсиращи се пазарни рискове, то може да използва средни пазарни цени като база за установяване на справедливите стойности за компенсиращите се рискови позиции и да приложи цена „купува“ или цена „продава“ към нетната открита позиция според случая. Когато няма текущи цени „купува“ или „продава“, цената на най-скорошната сделка дава доказателство за текущата справедлива стойност, стига да не е имало значителни промени в икономическите условия от периода на сключването на тази сделка до този момент. Ако условията са се променили от периода на сключване на сделката (например настъпила е промяна в безрисковия лихвен процент във връзка с последните котировки на корпоративните облигации), справедливата стойност отразява промяната в условията, като се прави справка с текущите цени или проценти за подобни финансови инструменти, според случая. По подобен начин, ако предприятието може да докаже, че цената на последната сделка не е справедливата стойност (например защото отразява сумата, която предприятието би получило или платило при форсирана сделка, недоброволна ликвидация или продажба при крайни обстоятелства), тази цена се коригира. Справедливата стойност на портфейл от финансови инструменти е произведението на броя на единиците от инструменти и тяхната котирана пазарна цена. Ако няма публикувана пазарна котировка за финансовия инструмент в неговата цялост на активен пазар, но има активни пазари за компонентни части, справедливата стойност се определя на базата на относителните пазарни цени за компонентните части.

НП73. Ако се котира процент на възвръщаемост (а не цена) на активен пазар, предприятието използва пазарно котирания процент като входяща информация в метода на оценка, за да определи справедливата стойност. Ако пазарно котираният процент не включва кредитния риск или други фактори, които другите пазарни участници биха включили при оценка на инструмента, предприятието прави корекция, за да включи тези фактори.

Липса на активен пазар: техника на оценяване

НП74. Ако пазарът на финансовия инструмент не е активен, предприятието определя справедливата стойност с помощта на техника за оценяване. Техниките за оценяване, които използват скорошни пазарни честни сделки между информирани, желаещи страни включват, ако са налични, препратки към текущата справедлива стойност на друг инструмент, който е в значителна степен същия, анализ на дисконтирани парични потоци и модели за оценка на опции. Ако има техника за оценяване, която се използва често от пазарни участници за оценяване на инструмента и за тази техника е доказано, че прави надеждни оценките на цени, получени при действителни пазарни сделки, предприятието я използва.

НП75. Целта на използване на техниката за оценяване е да се определи каква би била на датата на оценката цената на сделката между несвързани лица, извършена при справедливи пазарни условия и продиктувана от обичайни делови съображения. Справедливата стойност се оценява на базата на резултатите от техниката за оценяване, които използват в максимална степен пазарни предположения и разчитат в най-малка степен на специфичните за отделното предприятие предположения. Очаква се техниката за оценяване да направи реалистична оценката на справедливата стойност, ако: a) разумно отразява начина, по който се очаква пазарът да оцени инструмента, и б) входящите предположения при техниката за оценяване в разумна степен представят пазарните очаквания и оценяват факторите на рискова възвръщаемост, които са присъщи за финансовия инструмент.

НП76. Следователно техниката за оценяване: a) включва всички фактори, които биха взели предвид пазарните участници при определяне на цената, и б) съответства на приетите икономически методологии за оценяване на финансовите инструменти. Периодично предприятието пренастройва и проверява валидността на техниката за оценяване с помощта на цени от наблюдавани текущи пазарни сделки със същия инструмент (т.е. без модифициране или препакетиране) или на базата на налична пазарна информация. Предприятието получава пазарна информация последователно от същия пазар, на който първоначално е бил издаден или закупен инструментът. Най-доброто доказателство за справедливата стойност на финансовия инструмент при първоначално признаване е цената на сделката (т.е. справедливата стойност на даденото или получено възнаграждение), освен ако справедливата стойност на този инструмент не се доказва със сравнение с други наблюдавани пазарни сделки със същия инструмент (т.е. без модифициране или препакетиране) или на базата на техника за оценяване, чиито променливи включват данни само от наблюдавани пазари.

НП76A. Последващата оценка на финансовия актив или финансов пасив и последващото признаване на печалбите и загубите съответства на изискванията на настоящия стандарт. Прилагането на параграф НП76 може да не доведе до признаване на печалба или загуба при първоначалното признаване на финансов актив или финансов пасив. В този случай МСС 39 изисква печалбата или загуба да се признават след първоначално признаване само до степента, в която възникват от промяна във факторите (включително времето), които пазарните участници вземат предвид при определяне на цената.

НП77. Първоначалната цена на придобиване или възникване на финансов актив или поемане на финансов пасив е пазарната сделка, която дава основата за определяне на справедливата стойност на финансовия инструмент. В конкретен план, ако финансовият инструмент е дългов инструмент (например кредит), неговата справедлива стойност може да бъде определена чрез справка с пазарните условия, които са били налице на датата на придобиване или възникване и с текущите пазарни условия или лихвени проценти, които в момента се начисляват от предприятието или от други лица за подобни дългови инструменти (т.е. подобен остатъчен падеж, модел на паричния поток, валута, кредитен риск, обезпечение и лихвена база). В противен случай, стига да няма промяна в кредитния риск на длъжника и в подходящите кредитни спредове след възникване на дълговия инструмент, оценката на текущия пазарен лихвен процент може да се направи с помощта на стандартен лихвен процент, който да отразява по-добре кредитното качество в сравнение с дълговия инструмент, представляващ базовата позиция, като се запазва постоянен кредитен спред и се коригира за промени в стандартен лихвен процент след датата на възникване на инструмента. Ако условията след последната пазарна сделка са се променили, съответната промяна в справедливата стойност на финансовия инструмент, подлежащ на оценка, се определя чрез справка с текущите цени или процентите на подобни финансови инструменти, коригирани според случая, за да отразят разликите с инструмента, който подлежи на оценка.

НП78. Същата информация може да е налична на всяка дата на оценяване. Например на датата, на която предприятието отпуска кредит или придобива дългов инструмент, който не се търгува активно, предприятието има цена на сделката, която също е и пазарна цена. Въпреки това, не може да има нова информация за сделката на датата на следващата оценка и въпреки че предприятието може да определи общото ниво на пазарните лихвени проценти то не може да знае какво ниво на кредитен или друг риск биха взели предвид пазарните участници при определяне на цената на инструмента на тази дата. Предприятието може да има информация от скорошни сделки, с които да определи подходящия кредитен спред над основния лихвен процент, за да определи дисконтовия процент, който ще се използва при изчисляване на настоящата стойност. Разумно е да се допусне, при отсъствието на доказателства за противното, че са настъпили промени в спреда, който е бил валиден на датата, на която е бил отпуснат кредита. Въпреки това, може да се очаква предприятието да положи разумни усилия, за да определи дали има доказателства за промяната в тези фактори. Когато съществуват доказателства за промяна, предприятието би обърнало внимание на ефектите от промяната при определяне на справедливата стойност на финансовия инструмент.

НП79. При извършване на анализ на дисконтираните парични потоци, предприятието използва един или повече дисконтови проценти, които са равни на преобладаващите норми на възвръщаемост за финансови инструменти, които в значителна степен имат същите условия и характеристики, включително кредитно качество на инструмента, остатъчен срок, за който е фиксиран договорен лихвен процент, остатъчен срок до изплащане на главницата и валутата, в която ще се направят плащанията. Краткосрочните вземания и задължения за плащане без заявена лихва могат да бъдат оценени по първоначална сума на фактурата, ако ефектът от дисконтирането е незначителен. Липса на активен пазар: инструменти на собствения капитал

НП80. Справедливата стойност на инвестициите в инструментите на собствения капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, и деривативи, свързани с некотиран инструмент на собствения капитал, които се уреждат с неговото прехвърляне (вж. параграф 46, буква в) и параграф 47), може да се оцени надеждно, ако: a) променливостта в обхвата на оценките на надеждната справедлива стойност не е значителна за този инструмент, или б) вероятностите по отношение на различните стойности на оценките в даден обхват могат да бъдат оценени в разумна степен и използвани при определяне на справедливата стойност.

НП81. Има много ситуации, при които променливостта в обхвата на разумните оценки на справедлива стойност на инвестиции в инструменти на собствения капитал, които нямат котирана пазарна цена, и деривативи, свързани с некотиран инструмент на собствения капитал, които се уреждат с неговото прехвърляне (вж. параграф 46, буква в) и параграф 47), е по-вероятно да е значителна. Обикновено е възможно да се изчисли справедливата стойност на финансов актив, който предприятието е придобило от външен участник. Въпреки това, ако обхватът на разумните оценки на справедливата стойност е значителен и вероятностите за различните оценки не могат да бъдат оценени разумно, на предприятието се забранява да оценява инструмента по справедлива стойност. Входящи данни за техниките за оценяване

НП82. Подходяща техника за оценяване на справедливата стойност на конкретен финансов инструмент е тази, която включва достъпна пазарна информация за пазарните условия и други фактори, които вероятно биха оказали влияние върху справедливата стойност на инструмента. Справедливата стойност на финансовия инструмент ще се основава на един или повече от следните фактори (и вероятно на други условия):

а) Настоящата стойност на парите (т.е. лихвата от стандартния или безрисков лихвен процент). Стандартните лихвени проценти обикновено могат да бъдат изведени от достъпните цени на държавните облигации и често се котират във финансовите публикации. Тези проценти обикновено варират с очакваните дати на прогнозните парични потоци заедно с кривата на доходността на лихвите за различните времеви хоризонти. По практически причини предприятието може да използва като стандартен лихвен процент някой добре приет и лесно достъпен общ процент, например ЛИБОР или суапов процент. (Тъй като процентът, например ЛИБОР, не е безрисковият лихвен процент, се определя корекция за кредитния риск, която е подходяща за конкретния финансов инструмент на базата на кредитния риск във връзка със стандартния лихвен процент.) В някои страни облигациите, емитирани от правителството, могат да бъдат носители на значителен кредитен риск и не могат да осигурят стабилен стандартен лихвен процент по отношение на инструментите, деноминирани в тази валута. Някои предприятия в тези страни може да имат по-добро кредитно състояние и по-нисък лихвен процент за финансиране в сравнение с централното правителство. В този случай стандартният лихвен процент може да се определи по-подходящо чрез справка с лихвите на корпоративните облигации с най-висок рейтинг, които са издадени във валутата на юрисдикцията.

б) Кредитен риск. Ефектът от справедливата стойност на кредитния риск (т.е. премията над стандартния лихвен
процент при кредитен риск) може да се получи от достъпните пазарни цени за търгувани инструменти с различно кредитно качество или от наблюдаеми лихви, начислени от кредиторите по кредити с различни кредитни рейтинги.

в) Курсове за обмяна на валути. За повечето основни валути съществуват активни пазари за търговия с валута, а
курсовете се котират ежедневно във финансовите публикации.

г) Цени на стоки. За много стоки има достъпни пазарни цени.

д) Цени на инструменти на собствения капитал. Цените (и ценовите индекси) на търгувани инструменти на
собствения капитал са лесно достъпни на някои пазари. Техниките, базирани на настояща стойност, могат да се
използват за изчисляване на текуща пазарна цена на инструментите на собствения капитал, за които няма
достъпни цени.

е) Променливост (т.е. степента на бъдещите промени в цената на финансовия инструмент или друга позиция).
Оценките на променливостта на активно търгуваните позиции обикновено могат да се изчислят разумно на базата на историческа пазарна информация или с помощта на променливостта, присъща на текущите пазарни цени.

ж) Риск от предсрочно плащане и риск от отказ. Очакваните модели на предсрочно плащане на финансови активи и очакваните модели на отказ от финансови пасиви могат да бъдат изчислени на базата на исторически данни. (Справедливата стойност на финансов пасив, който може да бъде отказан от контрагента, не може да е по-малка от настоящата стойност на отказаната сума — вж. параграф 49.)

з) Разходи по обслужването на финансови активи или финансови пасиви. Разходите по обслужването могат да
бъдат изчислени с помощта на сравнения с текущите такси, начислявани от други пазарни участници. Ако
разходите по обслужването на финансов актив или финансов пасив са значителни и другите пазарни участници са изправени пред подобни разходи по обслужването, емитентът ги взима предвид при определяне на справедливата стойност на финансовия актив или финансовия пасив. Възможно е справедливата стойност в началото на договорно право върху бъдещи такси да е равна на първоначално платените разходи по обслужването, освен ако бъдещите такси и свързаните разходи по обслужването са извън обхвата на сравнимите пазарни данни.

Печалби и загуби (параграфи 55—57)

НП83. Предприятието прилага МСС 21 към финансови активи и финансови пасиви, които представляват парични позиции в съответствие с МСС 21 и са деноминирани в чуждестранна валута. В МСС 21 печалбите и загубите от валутни сделки с парични активи и парични пасиви се признават в отчета за доходите. Изключение прави парична позиция, която е определена като хеджиращ инструмент или при хеджиране на паричен поток (вж. параграфи 95—101), или при хеджиране на нетна инвестиция (вж. параграф 102). С цел признаване на печалбите и загубите от валутни сделки според МСС 21 паричен финансов актив на разположение за продажба се третира, все едно че се отчита по амортизирана стойност в чуждестранната валута. Съответно за такъв финансов актив валутните разлики от промени в амортизираната стойност се признават в отчета за доходите, а другите промени в балансовата стойност се признават в съответствие с параграф 55, буква б). При финансови активи на разположение за продажба, които не са парични позиции според МСС 21 (например инструменти на собствения капитал), печалбата или загубата, която се признава директно в собствения капитал по параграф 55, буква б), включва всички свързани валутни компоненти. Ако има взаимоотношение на хеджиране между недеривативен паричен актив и недеривативен паричен пасив, промените във валутния компонент на тези финансови инструменти се признат в отчета за доходите.

Обезценка и несъбираемост на финансови активи (параграфи 58—70)

Финансови активи, отчитани по амортизирана стойност (параграфи 63—65)

НП84. Обезценката на финансов актив, отчитан по амортизирана стойност, се определя с помощта на първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия инструмент, защото дисконтирането с текущия пазарен лихвен процент на практика би довело до оценяване на финансовите активи по справедлива стойност, а при други обстоятелства те биха се оценили по амортизирана стойност. Ако условията на кредита, вземането 7 , u1080 или инвестициите, държани до падеж, се предоговорят или модифицират при други обстоятелства заради финансови затруднения на длъжника или емитента, обезценката се определя с използване на първоначалния ефективен лихвен процент преди модифицирането на условията. Паричните потоци, свързани с краткосрочни вземания, не се дисконтират, ако ефектът от дисконтирането е незначителен. Ако кредит, вземане или инвестиции, държани до падеж, имат променлив лихвен процент, дисконтовият процент за определяне на загубата от обезценка по параграф 63 е текущият ефективен лихвен процент, определен по договора. Като практическа мярка кредиторът може да определи обезценката на финансов актив, отчитан по амортизирана стойност, на базата на справедливата стойност на инструмента с помощта на наблюдаема пазарна цена. Изчисляването на настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци на обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от придобиване на обезпечение минус разходите за получаване и продажба на обезпечението, независимо дали има вероятност за придобиване на обезпечението.

НП85. Процесът на оценяване на обезценката взема под внимание всички кредитни експозиции, не само тези, които са с лошо кредитно качество. Например, ако предприятието използва вътрешна система за кредитна оценка, то взема предвид всички кредитни оценки, не само тези, които отразяват сериозно кредитно влошаване.

НП86. Процесът на определяне на размера на загуба от обезценка може да доведе или до самостоятелна стойност или до обхват от възможни стойности. Във втория случай предприятието признава загуба от обезценка, равна на най-добрата оценка в обхвата (1), като взема предвид цялата налична уместна информация за условията към датата на баланса, преди да са издадени финансовите отчети.

НП87. За целите на колективната оценка на обезценката, финансовите активи се групират на базата на подобни
характеристики на кредитния риск, които са показателни за възможността на длъжника да плати всички суми,
дължими по договорни условия (например на базата на оценката на кредитния риск, оценката и процеса на поставяне на рейтинг, които се занимават с даден вид актив, отрасъл, географско местоположение, вид на обезпечението, статут на просрочие и други подходящи фактори). Избраните характеристики имат отношение към оценката на бъдещите парични потоци за групи от такива активи, които показват възможността на длъжника да плати всички суми, които се дължат според договорните условия на оценяваните активи. Въпреки това вероятностите за загуба и другите статистики за загуба се различават на групово ниво между: a) активи, които са били оценени поотделно за обезценка и е доказано, че са обезценени, и б) активи, които не са били оценени поотделно за обезценка, което води до изискване на различна сума за обезценка. Ако предприятието няма група на активи с подобни рискови характеристики, то не прави допълнителна оценка.

НП88. Загубите от обезценка, признати на групова основа, са междинна стъпка преди определянето на загуби от обезценка на отделни активи в групата на финансовите активи, които се оценяват заедно за обезценка. При добиване на информацията, която конкретно определя загубите от отделно обезценени активи от група, тези активи се вадят от групата.

НП89. Бъдещите парични потоци за група от финансови активи, които заедно се оценяват за обезценка, се изчисляват на базата на исторически опит на загуба от активи с характеристики на кредитен риск, подобни на тези в групата. Предприятия, които нямат специфичен за предприятието опит на загуба или имат недостатъчен опит, използват опита на групата по отношение на сравнимите групи финансови активи. Историческият опит на загуба се коригира на базата на текущите налични данни, за да се отрази ефектът на текущите условия, които не са оказали влияние върху периода, на който се базира историческият опит на загуба и за да се премахне ефектът на условия в историческия период, които повече не съществуват. Оценките на промените в бъдещите парични потоци отразяват и съответстват на посоката на промените в свързаните налични данни през отделните периоди (например промени в нивото на безработица, цените на имоти, цените на стоки, статут на плащане или други фактори, които показват възникналите загуби в групата и техния размер). Методологията и предположенията, използвани за оценка на бъдещите парични потоци, се преразглеждат редовно, за да се намалят разликите между оценките за загубата и фактическия опит на загуби.

НП90. Като пример за прилагане на параграф НП89 предприятието може да определи на базата на исторически опит, че една от главните причини за неизпълнение на условията по заеми с кредитна карта е смъртта на длъжника. Предприятието може да установи, че няма промяна в нивото на смъртност между две години. Въпреки това, някои длъжници в групата от заеми с кредитни карти на предприятието може да са починали през годината, което показва, че има загуба от обезценка по тези заеми дори ако в края на годината предприятието още не знае, кои конкретни длъжници са починали.  Би било подходящо загубата от обезценка да се признае за тези „възникнали, но неотчетени“ загуби. Въпреки това, не би било подходящо да се признае загуба от обезценка при смърт, която се очаква да настъпи в бъдещ период, защото необходимото събитие за загубата (смъртта на длъжника) още не е настъпило.

НП91. Когато се използват проценти на историческа загуба за оценка на бъдещи парични потоци, е важно информацията за процентите на историческа загуба да се прилагат за групи, които се определят по начин, който съответства на групите, за които се наблюдават историческите проценти на загуба. Следователно използваният метод трябва да позволи всяка група да се свързва с информация за минал опит на загуба за групи от активи с подобни характеристики на кредитен риск и съответстващи налични данни, които отразяват текущите условия.

НП92. Подходите, базирани на формули или статистически методи, могат да се използват за определяне на загуби от обезценка за група финансови активи (например при по-малки салда на кредити), стига те да съответстват на изискванията в параграфи 63—65 и НП87—НП91. Всеки използван модел включва ефекта на времевата стойност на паричните средства, да взема предвид паричните потоци за целия остатъчен живот на актива (не само през следващата година), възрастта на кредитите в портфейла и да не създава загуба от обезценка при първоначалното признаване на финансовия актив.

Приходи от лихви след признаване на обезценка

НП93. След намаляване на стойността на финансовия актив или на групата от подобни финансови активи в резултат на загуба от обезценка лихвеният приход се признава, като се използва лихвеният процент за дисконтиране на бъдещите парични потоци с цел определяне на загубата от обезценка.

ХЕДЖИРАНЕ (параграфи 71—102)

Хеджиращи инструменти (параграфи 72—77)

Инструменти, отговарящи на изискванията (параграфи 72 и 73)

НП94. Потенциалната загуба от опция, която предприятието издава, може да бъде значително по-голяма от потенциалната печалба в стойността на свързаната хеджирана позиция. С други думи, издадена опция не е ефективна при намаляване на експозицията към печалба или загуба от хеджираната позиция. Следователно издадена опция не отговаря на условията за хеджиращ инструмент, освен ако не е определена като компенсираща за закупена опция, включително такава, която е внедрена в друг финансов инструмент (например издадена кол-опция, използвана за хеджиране на платим при поискване пасив). За разлика от предишния случай, закупена опция има потенциални печалби, които са равни на или са по-големи от загубите и следователно има потенциал да намали експозицията към печалба или загуба от промените в справедливите стойности или паричните потоци. Съответно, тя може да отговори на условията за хеджиращ инструмент.

НП95. Държана до падеж инвестиция, отчитана по амортизирана стойност, може да бъде определена като хеджиращ инструмент при хеджиране на валутен риск.

НП96. Инвестиция в некотиран инструмент на собствения капитал, който не се отчита по справедлива стойност, защото справедливата му стойност не може да бъде оценена надеждно, или дериватив, който е свързан и трябва да се уреди чрез прехвърлянето на такъв некотиран инструмент на собствения капитал (вж. параграф 46, буква в) и параграф 47), не може да бъда определена като хеджиращ инструмент.

НП97. Собствените инструменти на собствения капитал на предприятието не са финансови активи или финансови пасиви на предприятието и следователно не могат да бъдат определени като хеджиращи инструменти.

Хеджирани позиции (параграфи 78—84)

Позиции, отговарящи на изискванията (параграфи 78—80)

НП98. Неотменим ангажимент за придобиване на бизнес в бизнес комбинация не може да бъде хеджирана позиция, с изключение на валутен риск, защото другите рискове, които се хеджират, не могат да бъдат точно идентифицирани и измерени. Тези други рискове са общи стопански рискове.

НП99. Инвестиция, отчитана по метода на собствения капитал, не може да бъде хеджирана позиция при хеджиране на справедлива стойност, защото методът на собствения капитал признава в отчета за доходите дела на инвеститора в печалбата или загубата на асоциираното предприятие, а не промените в справедливата стойност на инвестицията. По подобни причини инвестиция в консолидирано дъщерно предприятие не може да бъде хеджирана позиция при хеджиране на справедлива стойност, защото консолидацията признава в отчета за доходите печалбата или загубата от дъщерното предприятие, а не промените в справедливата стойност на инвестицията. Хеджирането на нетна инвестиция в чуждестранна дейност е различно, защото е хеджиране на валутна експозиция, а не хеджиране на справедливата стойност на промяната в стойността на инвестицията.

НП99А. Параграф 80 посочва, че в консолидираните финансови отчети валутният риск на много вероятна прогнозна вътрешно групова сделка може да се квалифицира като хеджирана позиция при хеджиране на паричен поток, при условие че сделката е деноминирана във валута, различна от функционалната валута на предприятието, сключващо тази сделка, и валутният риск ще повлияе на консолидираната печалба или загуба. За тази цел предприятието може да е предприятие майка, дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие или клон. Ако валутният риск на прогнозна вътрешно групова сделка не повлиява на консолидираната печалба или загуба, вътрешно груповата сделка не може да се квалифицира като хеджирана позиция. Това е обикновено случая за плащания на възнаграждения за ползване права, лихвени плащания или мениджърски възнаграждения между членовете на една и съща група, освен ако има свързана външна сделка. Все пак, когато валутният риск на прогнозна вътрешно групова сделка ще повлияе на консолидираната печалба или загуба, вътрешно груповата сделка отговаря на критериите за хеджирана позиция. Пример са прогнозни продажби или покупки на материални запаси между членовете на една и съща група, ако има предстояща продажба на материални запаси към страна, външна на групата. По подобен начин прогнозна вътрешно групова продажба на машини и съоръжения от предприятие от групата, което ги произвежда, за предприятие от групата, което ще използва машините и съоръженията в своите дейности, може да повлияе консолидираната печалба или загуба. Това би могло да се случи, например, защото машините и съоръженията ще бъдат амортизирани от закупуващото ги предприятие и стойността, първоначално призната за машините и съоръженията, може да се промени, ако прогнозната вътрешно групова сделка е деноминирана във валута, различна от функционалната валута на закупуващото предприятие.

НП99Б. Ако хеджиране на прогнозна вътрешно групова сделка отговаря на критериите за отчитане на хеджиране, всякаква печалба или загуба, която е призната пряко в собствения капитал в съответствие с параграф 95, буква а), се прекласифицира в печалбата или загубата в същия период или периоди, през които валутният риск на хеджираната сделка повлиява върху консолидираната печалба или загуба.

Определяне на финансови позиции като хеджирани позиции (параграфи 81 и 81A)

НП99В. […] Предприятието може да определи всички парични потоци от целия финансов актив или финансов пасив като хеджирана позиция и да ги хеджира само за един конкретен риск (например само за промени, които се дължат на измененията в ЛИБОР). Например в случай на финансов пасив, чийто ефективен лихвен процент е 100 базови точки под ЛИБОР, предприятието може да определи като хеджирана позиция целия пасив (т.е. главницата плюс лихвата по ЛИБОР минус 100 базови точки) и да хеджира промяната в справедливата стойност или паричните потоци на целия пасив, която се дължи на измененията в ЛИБОР. Предприятието може също да избере съотношение на хеджиране, различно от единица, за да подобри ефективността от хеджирането, както е описано в параграф НП100.

НП99Г. Освен това, ако финансов инструмент с фиксиран лихвен процент е хеджиран известно време след възникването му и лихвените проценти междувременно са се променили, предприятието може да определи част, равна на стандартния лихвен процент. […] Например да приемем, че предприятието придобива финансов актив с фиксирана лихва от 100 ВЕ, който има ефективен лихвен процент от 6 % по време, когато ЛИБОР е 4 %. То започва да хеджира този актив по-късно, когато ЛИБОР се е увеличил на 8 % и справедливата стойност на актива е намаляла на 90 ВЕ. Предприятието изчислява, че ако е закупило актива на датата, когато за първи път го определя като хеджирана позиция по тогавашната му справедлива стойност от 90 ВЕ, ефективната доходност би била 9,5 %. […] Тъй като ЛИБОР е под ефективната доходност, предприятието може да определи част от ЛИБОР в размер на 8 %, която се състои отчасти от договорни лихвени парични потоци и отчасти от разликата между текущата справедлива стойност (т.е. 90 ВЕ) и сумата, платима на падежа (т.е. 100 ВЕ).

Определяне на нефинансови позиции като хеджирани позиции (параграф 82)

НП100. Промени в цената на съставна част или на компонент от нефинансов актив или нефинансов пасив обикновено нямат предсказуем, поотделно оценим ефект върху цената на позицията, който може да се сравни с ефекта например от промяна в пазарните лихвени проценти върху цената на облигация. Следователно нефинансов актив или нефинансов пасив е хеджирана позиция само в своята цялост или при хеджиране на валутен риск. Ако има разлика между условията на хеджиращия инструмент и на хеджираната позиция (например при хеджиране на прогнозна покупка на бразилско кафе с помощта на форуърден договор за покупка на колумбийско кафе при иначе подобни условия), хеджиращото взаимоотношение въпреки всичко може да отговори на условията за хеджиращо взаимоотношение, стига да са изпълнени всички условия от параграф 88, включително хеджирането да се очаква да бъде високоефективно. За тази цел стойността на хеджиращия инструмент може да бъде по-голяма или по-малка от стойността на хеджираната позиция, ако това подобрява ефективността на хеджиращото взаимоотношение. Например може да се извърши регресионен анализ, за да се установи статистическата връзка между хеджираната позиция (например сделката с бразилското кафе) и хеджиращия инструмент (например сделката с колумбийското кафе). Ако има валидна статистическа връзка между двете променливи (т.е. между цените на единица от бразилското кафе и колумбийското кафе), наклонът на регресионната права може да се използва, за да се определи съотношението на хеджиране, което би максимизирало очакваната ефективност. Например, ако наклонът на регресионната права е 1,02, съотношение на хеджиране на базата на 0,98 единици от хеджираната позиция към 1,00 единица от хеджиращия инструмент максимизира очакваната ефективност. Въпреки това хеджиращото взаимоотношение може да доведе до неефективност, която се признава в печалбата или загубата през срока на хеджирането.

Определяне на групи от позиции като хеджирани позиции (параграфи 83 и 84)

НП101. Хеджиране на цялостна нетна позиция (например нетната стойност на всички активи с фиксиран лихвен процент и пасивите с фиксиран лихвен процент, които имат подобни падежи), а не на конкретна хеджираната позиция, не отговаря на условията за отчитане на хеджирането. Въпреки това, може да бъде постигнат почти същият ефект върху печалбата или загубата при отчитане на хеджиране за този тип хеджиращо взаимоотношение чрез определяне като хеджирана позиция на част от базовата позиция. Например, ако банка има 100 ВЕ в активи и 90 ВЕ в пасиви с подобни рискове и условия и хеджира нетна експозиция от 10 ВЕ, тя може да определи като хеджирана позиция 10 ВЕ от тези активи. Това определяне може да се използва, ако тези активи и пасиви са инструменти с фиксиран лихвен процент, като случаят е хеджиране на справедлива стойност или, ако те са инструменти с променлив лихвен процент, случаят е хеджиране на паричен поток. По подобен начин, ако предприятието има неотменим ангажимент да закупи чуждестранна валута от 100 ВЕ и неотменим ангажимент да продаде валута за 90 ВЕ, то може да хеджира нетната сума от 10 ВЕ, като придобие дериватив и го определи като хеджиращ инструмент, свързан с 10 ВЕ от неотменимия ангажимент за покупка на 100 ВЕ.

Отчитане на хеджирането (параграфи 85—102)

НП102. Пример за хеджиране на справедлива стойност е хеджиране на изложеността на риск от промени в справедливата стойност на дългов инструмент с фиксиран лихвен процент, настъпващи в резултат на промени в лихвените проценти. Такова хеджиране може да започне от страна на емитента или от страна на притежателя.

НП103. Пример за хеджиране на паричен поток е използването на суап за размяна на дълг с плаващ лихвен процент за дълг с фиксиран лихвен процент (т.е. хеджиране на бъдеща сделка, при която хеджираните бъдещи парични потоци са бъдещите лихвени плащания).

НП104. Хеджирането на неотменим ангажимент (например хеджирането на промяна в цената на горивото, свързана с непризнат договорен ангажимент на електрическа компания за закупуване на гориво по фиксирана цена) е хеджиране на експозиция към промяна в справедливата стойност. Съответно такова хеджиране е хеджиране на справедлива стойност. Въпреки това съгласно параграф 87 хеджирането на валутен риск при неотменим ангажимент би могло да се отчете алтернативно и като хеджиране на паричен поток.

Оценка на ефективността на хеджирането

НП105. Хеджирането се счита за високоефективно само когато са изпълнени и двете условия:

а) В началото на хеджирането и в последващите периоди хеджирането се очаква да бъде високоефективно при
постигане на компенсиращи се промени в справедливата стойност или в паричните потоци, които се дължат на
хеджирания риск през периода, за който е определено хеджирането. Такова очакване може да бъде доказано
по няколко начина, включително чрез сравняване на промени в миналото в справедливата стойност или
паричните потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, с промени в миналото в
справедливата стойност или паричните потоци на инструмента за хеджиране или чрез демонстриране на
висока статистическа корелация между справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната
позиция и тези на хеджиращия инструмента. Предприятието може да избере съотношение на хеджиране, с
изключение на единица, за да подобри ефективността на хеджирането, както е описано в параграф НП100.

б) Фактическите резултати от хеджирането са в обхвата на 80—125 %. Например ако конкретните резултати са
такива, че загубата от хеджиращия инструмент е 120 ВЕ, а печалбата от паричния инструмент е 100 ВЕ,
компенсирането може да бъде оценено на 120/100, което е 120 %, или на 100/120, което е 83 %. В този
случай, ако приемем, че хеджирането отговаря на условието в буква a), предприятието би заключило, че
хеджирането е било високоефективно.

НП106. Ефективността се оценява като минимално условие в момента, когато предприятието подготвя своите годишни или междинни финансови отчети.

НП107. Настоящият стандарт не уточнява самостоятелен метод за оценка на ефективността на хеджирането. Методът, който възприема предприятието при оценка на ефективността на хеджирането зависи от стратегията за управление на риска. Например, ако стратегията на предприятието за управление на риска е да се коригира периодично стойността на хеджиращия инструмент, за да се отразят промените в хеджираната позиция, предприятието трябва да докаже, че хеджирането се очаква да бъде високоефективно само за периода до следващото коригиране на стойността на хеджиращия инструмент. В някои случаи предприятието възприема различни методи за различните видове хеджирания. Документацията на предприятието за стратегията на хеджиране включва неговите процедури за оценка на ефективността. Тези процедури посочват дали оценката включва цялата печалба или загуба от хеджиращия инструмент, или се изключва времевата стойност на инструмента.

НП107А. […].

НП108. Ако главните условия на хеджиращия инструмент и на хеджирания актив, пасив, неотменим ангажимент или много вероятна прогнозна сделка са едни и същи, промените в справедливата стойност и паричните потоци, които се дължат на хеджирания риск, може да се компенсират напълно и в началото на хеджирането, и след това. Например лихвен суап има вероятност да бъде високоефективно хеджиране, ако фиктивната стойност и стойността на главницата, падежът, датите на преоценка, датите на лихвените плащания, плащанията по главницата и базата за оценяване на лихвените проценти са едни и същи за хеджиращия инструмент и хеджираната позиция. Освен това хеджирането на много вероятна прогнозна покупка на стока с форуърден договор има възможност да бъде високоефективно, ако:

а) форуърдният договор е за покупка на същото количество от същата стока по същото време и местонахождение като на хеджираната прогнозна покупка;

б) справедливата стойност на форуърдния договор в началото е нула; и

в) промяната или в отбива, или в премията на форуърдния договор се изключва от оценката на ефективността и се признава в отчета за доходите, или промяната в очакваните паричните потоци на много вероятна прогнозна сделка се базира на форуърдната цена на стоката.

НП109. Понякога хеджиращият инструмент компенсира само част от хеджирания риск. Например хеджирането няма да е напълно ефективно, ако хеджиращият инструмент и хеджираната позиция са деноминирани в различни валути, които не се движат паралелно. Също и хеджиране на лихвен риск с помощта на дериватив няма да бъде напълно ефективно, ако част от промяната в справедливата стойност на дериватива се дължи на кредитния риск на контрагента.

НП110. За да отговори на условията за отчитане на хеджирането, хеджирането трябва да е свързано с конкретно установен и определен риск, а не просто с общите стопански рискове на предприятието, и трябва да оказва влияние върху крайната печалба или загуба на предприятието. Не е подходящо да се прави отчитане на хеджирането, когато става въпрос за хеджиране на риск от морално остаряване на физически активи или риск от експроприация на имущество от правителството; ефективността не може да бъде оценена, защото рисковете не са надеждно оценими.

НП111. В случай на лихвен риск ефективността на хеджирането може да се оцени, като се направи падежна таблица за финансовите активи и финансовите пасиви, която показва нетната изложеност на лихвен риск за всеки времеви период, стига нетната изложеност да е свързана с конкретни активи или пасиви (или конкретна група от активи или пасиви, или конкретна част от тях), които създават нетна изложеност, а ефективността на хеджирането се оценява спрямо тези активи или пасиви.

НП112. При оценка на ефективността на хеджирането, предприятието като цяло взема предвид времевата стойност на паричните средства. Фиксираният лихвен процент на хеджираната позиция не трябва точно да отговаря на фиксирания лихвен процент по суап, определен като хеджиране на справедлива стойност. Променливият лихвен процент по лихвоносен актив или пасив също не трябва да е същият като променливият лихвен процент по суап, определен като хеджиране на паричен поток. Справедливата стойност на суапа произтича от нетното му уреждане. Фиксираните и променливи лихвени проценти по суапа могат да се променят, без да се окаже влияние върху нетното уреждане, ако и двата процента се променят с един и същи размер.

НП113. Ако предприятието не отговори на критериите за ефективност на хеджирането, то продължава да отчита
хеджирането от последната дата, на която е демонстрирана ефективност на хеджирането. Въпреки това, ако
предприятието идентифицира събитието или промяната в обстоятелствата, които са попречили на хеджиращото
взаимоотношение да отговори на критериите за ефективност, и доказва, че хеджирането е било ефективно преди събитието или промяната в обстоятелствата да се случат, предприятието преустановява отчитане на хеджирането от датата на събитието или промяната в обстоятелствата.

Отчитане на хеджирането на справедлива стойност при хеджиране на портфейл срещу лихвен риск

НП114. При хеджиране на справедлива стойност на лихвен риск, свързан с портфейл от финансови активи или финансови пасиви, предприятието би отговорило на изискванията на настоящия стандарт, ако е изпълнило процедурите по букви a)—и) и параграфи НП115—НП132 по-долу.

а) Като част от процеса на управление на риска, предприятието идентифицира портфейл от позиции, чиито
лихвен риск желае да хеджира. Портфейлът може да се състои само от активи, само от пасиви или от активи и пасиви. Предприятието може да идентифицира два или повече портфейла (например предприятието може да
групира активите на разположение за продажба в отделен портфейл), в който случай прилага указанията от
по-долу за всеки портфейл поотделно.

б) Предприятието анализира портфейла във времеви периоди на преоценка, базирани на очаквани, а не на
договорни дати на преоценка. Анализът на времеви периоди на преоценка може да се извърши по различни начини, включително чрез разпределяне на парични потоци в различни графи по периоди, в които се очаква да се случат, или чрез разпределяне на фиктивните главници във всички периоди, до които се очаква да настъпи преоценка.

в) На базата на този анализ, предприятието решава каква стойност желае да хеджира. Предприятието определя
като хеджирана позиция стойност от активи или пасиви (но не нетна стойност) от определен портфейл, равен
на стойността, която желае да определи като хеджирана. […]

г) Предприятието определя лихвения риск, който се хеджира. Този риск може да бъде част от лихвения риск във всяка позиция от хеджираната позиция като стандартен лихвен процент (например ЛИБОР).

д) Предприятието определя един или повече хеджиращи инструменти за всеки времеви период на преоценка.

е) С помощта на определянето, направено в букви в) и д) по-горе, предприятието оценява в началото и в последващи периоди дали хеджирането се очаква да бъде високоефективно през периода, за който е определено хеджирането.

ж) Периодично предприятието оценява промяната в справедливата стойност на хеджираната позиция (както е
определена в буква в), която се дължи на хеджирания риск (както е определен в буква г). […] При положение
че хеджирането конкретно е определено да бъде високоефективно, когато се оценява с помощта на
документирания метод на предприятието за оценка на ефективността, предприятието признава промяната в справедливата стойност на хеджираната позиция като печалба или загуба в отчета за доходите и в един от два
реда в баланса, както е описано в параграф 89A. Не е необходимо промяната в справедливата стойност да се
разпределя към отделни активи или пасиви.

з) Предприятието оценява промяната в справедливата стойност на хеджиращия(те) инструмент(и) (както са
определени в буква д) и я признава като печалба или загуба в отчета за доходите. Справедливата стойност на
хеджиращия(те) инструмент(и) се признава като актив или пасив в баланса.

и) Неефективността (1) се признава в отчета за доходите като разлика между промяната в справедлива стойност, спомената в буква ж), и тази, спомената в буква з).

НП115. Този подход е описан в повече детайли по-долу. Той се прилага само при хеджиране на справедлива стойност на лихвен риск, свързан с портфейл от финансови активи или финансови пасиви.

НП116. Портфейлът, идентифициран в параграф НП114, буква a), може да съдържа активи и пасиви. В противен случай може да е портфейл, който съдържа само активи или само пасиви. Портфейлът се използва, за да се определи сумата на активите или пасивите, която предприятието иска да хеджира. Въпреки това, самият портфейл не се определя като хеджирана позиция.

НП117. При прилагане на параграф НП114, буква б) предприятието определя очакваната дата на преоценка на позицията като по-близката от датата, на която се очаква позицията да достигне своя падеж или да се преоцени по пазарни проценти. Очакваните дати на преоценка се определят в началото на хеджирането и по време на хеджирането на база на исторически опит и друга налична информация, включително информация и очаквания по отношение на степента на предплащане, лихвени проценти и взаимовръзката между тях. Предприятия, които нямат конкретен опит или имат недостатъчен опит, използват опита на сравнителни групи за сравними финансови инструменти. Тези оценки се преразглеждат периодично и се актуализират съобразно опита. В случай на позиция с фиксиран лихвен процент, която е предплатима, очакваната дата на преоценка е датата, на която позицията се очаква да бъде предплатена, освен ако тя не се преоценява по пазарни проценти на по-ранна дата. За група от подобни позиции анализът на времевите периоди, базиран на очаквани дати на преоценка, може да приеме формата на разпределяне на процент от групата, а не от отделни позиции, към всеки времеви период. Предприятието може да приложи други методологии за целите на това разпределение. Например може да използва мултипликатор за степента на предплащане при разпределяне на амортизиращи се кредити към времевите периоди на базата на очакваните дати на преоценка. Въпреки това, методологията за такова разпределяне е в съответствие с процедурите на предприятието за управление на риска и с целите.

НП118. Като пример за определянето, посочено в параграф НП114, буква в), ако в конкретен времеви период на преоценка предприятието оцени, че има активи с фиксиран лихвен процент от 100 ВЕ и пасиви с фиксиран лихвен процент от 80 ВЕ и реши да хеджира цялата нетна позиция от 20 ВЕ, то определя като хеджирана позиция активи в размер на 20 ВЕ (част от активите) (2). Определянето се изразява като „сума от валути“ (например сума от долари, евро, лири стерлинги и рандове), а не като отделни активи. От това следва, че всички активи (или пасиви), от които се взима хеджираната сума — т.е. целите 100 ВЕ от активите в горния пример — трябва да бъдат позиции, чиято справедлива стойност се променя в отговор на промени в хеджирания лихвен процент […].

НП119. Предприятието се съобразява и с другите изисквания за определяне и документация, изложени в параграф 88, буква a). При хеджиране на портфейл с лихвен риск определянето и документацията уточняват политиката на предприятието за всички променливи, които се използват за идентифициране на сумата, която се хеджира и начина за оценка на ефективността, включително следното:

а) кои активи и пасиви трябва да се включат при хеджирането на портфейл и основата, която ще се използва за
изваждането им от портфейла;

б) как предприятието определя датите на преоценка, включително какви предположения за лихвения процент
стоят в основата на очакванията за степента на предплащане и в основата на промените на тези очаквания.
Същият метод се използва и за първоначалната оценка, направена в момента на включването на актива или
пасива към хеджирания портфейл, и за по-нататъшните преразглеждания на тези оценки;

в) броят и продължителността на времевите периоди на преоценка;

г) колко често предприятието ще проверява ефективността […];

д) методологията, използвана от предприятието за определяне на сумата от активи или пасиви, които са определени като хеджирана позиция […];

е) […], независимо дали предприятието ще проверява ефективността отделно за всеки времеви период на
преоценка, съвкупно за всички времеви периоди или с помощта на някаква комбинация от двете.

Посочените правила при определянето и документирането на хеджиращото взаимоотношение са в съответствие с процедурите на предприятието за управление на риска и целите. Промените в правилата не се правят произволно. Те се обосновават на базата на промени в пазарните условия и другите фактори и се основават и съответстват на процедурите на предприятието за управление на риска и целите.

НП120. Хеджиращият инструмент, описан в параграф НП114, буква д), може да бъде самостоятелен дериватив или портфейл от деривативи, всеки от които съдържа експозиция към хеджирания лихвен риск, определен в параграф НП114, буква г) (например портфейл от лихвени суапове, всеки от които съдържа експозиция към ЛИБОР). Такъв портфейл от деривативи може да съдържа компенсиращи се рискови позиции. Въпреки това, той не може да съдържа издадени опции или нетни издадени опции, защото стандартът (1) не позволява такива опции да бъдат определени като хеджиращи инструменти (освен когато издадената опция е определена като компенсираща за закупена опция). Ако хеджиращият инструмент хеджира сумата, определена в параграф НП114, буква в), за повече от един времеви период на преоценка, той се разпределя към всички времеви периоди, които хеджира. Въпреки това, целият хеджиращ инструмент се разпределя към тези времеви периоди на преоценка, защото стандартът (2) не позволява да се определи хеджиращо взаимоотношение само за частта от времевия период, през който хеджиращият инструмент остава в обращение.

НП121. Когато предприятието оценява промяната в справедливата стойност на предсрочно платима позиция в съответствие с параграф НП114, буква ж), промяната в лихвените проценти оказва влияние върху справедливата стойност на тази позиция по два начина: оказва влияние върху справедливата стойност на договорните парични потоци и справедливата стойност на опцията за предсрочно плащане, която се съдържа в позицията. Параграф 81 от стандарта позволява на предприятието да определи като хеджирана позиция част от финансов актив или финансов пасив, която споделя обща рискова експозиция, при условие че ефективността може да бъде оценявана. […]

НП122. Стандартът не уточнява техниките, използвани при определяне на сумата, спомената в параграф НП114, буква ж), а именно — промяната в справедливата стойност на хеджираната позиция, която се дължи на хеджирания риск. […] Не е подходящо да се приема, че промените в справедливата стойност на хеджираната позиция са равни на промените в стойността на хеджиращия инструмент.

НП123. Параграф 89A изисква, ако хеджираната позиция за конкретен времеви период на преоценка е актив, промяната в неговата стойност да се представя на отделен ред в активите. Обратно, ако хеджираната позиция за конкретен времеви период на преоценка е пасив, промяната в неговата стойност се представя на отделен ред в пасивите. Това са отделните редове, споменати в параграф НП114, буква ж). Не се изисква конкретно разпределяне на отделните активи (или пасиви).

НП124. Параграф НП114, буква и) отбелязва, че неефективността възниква до степента, в която промяната в справедливата стойност на хеджираната позиция, която се дължи на хеджирания риск, се различава от промяната в справедливата стойност на хеджиращия дериватив. Такава разлика може да възникне по многобройни причини, включително:

а) […];

б) позициите в хеджирания портфейл се обезценяват или отписват;

в) датите на плащане на хеджиращия инструмент и на хеджираната позиция са различни; и

г) други причини […].

Такава неефективност (1) се определя и признава в отчета за доходите.

НП125. Като цяло ефективността на хеджирането се подобрява:

а) ако предприятието поставя позиции с различни характеристики на предплащане в графи по начин, който взема предвид разликите в поведението на предплащане:

б) когато броят на позициите в портфейла е по-голям. Когато само няколко позиции се съдържат в портфейла, е
вероятно да има относително висока неефективност, ако една от позициите се плати по-рано или по-късно от
очакваното. Обратно, когато портфейлът съдържа много позиции, поведението на предсрочно плащане може
да се предскаже по-точно;

в) когато използваните времеви периоди на преоценка са по-кратки (например едномесечни, а не тримесечни
времеви периоди на преоценка). По-кратките времеви периоди на преоценка намаляват ефекта от несъответствията между датите на преоценка и датите на плащане (във времевите периоди на преоценка) на
хеджираната позиция и тези на хеджиращия инструмент;

г) колкото е по-голяма честотата, с която се коригира сумата на хеджиращия инструмент, за да се отразят промените в хеджираната позиция (например заради промени в очакванията за предсрочно плащане).

НП126. Предприятието прави проверка на ефективността периодично. […]

НП127. Когато се оценява ефективността, предприятието разграничава промените в предвижданите дати на преоценка на съществуващите активи (или пасиви) от възникването на нови активи (или пасиви), като само първите създават неефективност.[…] След като се признае неефективността, както е описано по-горе, предприятието прави нова оценка на общите активи (или пасиви) във всеки времеви период на преоценка, включително на новите активи (или пасиви), които са създадени след като ефективността е била проверявана последно, и определя нова сума като хеджирана позиция и нов процент като процент на хеджирането. […]

НП128. Позиции, които първоначално са разпределени към времеви период на преоценка, могат да се отпишат заради по-ранно от очакваното предсрочно плащане или отписване, причинено от обезценка или продажба. Когато това се случи, сумата на промяната в справедливата стойност включена на отделен ред, споменат в параграф НП114, буква ж), която е свързана с отписаната позиция, се изважда от баланса и се включва в печалбата или загубата, която възниква от отписването на позицията. За тази цел е необходимо да се знае времевия период на преоценка(и), в който е поставена отписаната позиция, защото това определя времевия период на преоценка(и), от който да се извади позицията и следователно сумата, която се изважда от отделния ред, споменат в параграф НП114, буква

ж). Когато позицията се отписва, ако може да се определи в кой времеви период е била включена, тя се изважда от този времеви период. Ако не може да се определи, тя се изважда от най-близкия времеви период, ако отписването е причинено от по-високи от очакваните предсрочни плащания или е разпределена към всички времеви периоди, съдържащи отписаната позиция на систематична и рационална основа, ако позицията е била продадена или се е обезценила.

НП129. Освен това всяка сума, свързана с конкретен времеви период, която не е била отписана при изтичане на времевия период, се признава в отчета за доходите в този момент (вж. параграф 89A). […]

НП130. […]

НП131. Ако хеджираната сума за времевия период на преоценка се намали, без да се отписват свързаните активи (или пасиви), сумата, включена на отделния ред, споменат в параграф НП114, буква ж), която се свързва с намаляването, се амортизира в съответствие с параграф 92.

НП132. Предприятието може да приложи подхода, изложен в параграфи НП114—НП131, към хеджиране на портфейл, който преди е бил отчетен като хеджиране на паричен поток в съответствие с МСС 39. Такова предприятие може да отмени предишното определяне на хеджирането на паричен поток в съответствие с параграф 101, буква г) и да приложи изискванията, изложени в този параграф. То също определя наново хеджирането като хеджиране на справедлива стойност и прилага подхода, изложен в параграфи НП114—НП131, с оглед на следващите отчетни периоди.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ (параграфи 103—108б)

НП133. Предприятието може да посочи прогнозна вътрешногрупова сделка като хеджирана позиция в началото на годишния период, започващ на или след 1 януари 2005 г. (или за целите на повторното представяне на
сравнителната информация, началото на най-ранния сравнителен период) при хеджиране, което би отговорило на критериите за отчитане на хеджиране в съответствие с настоящия стандарт (както е изменен с последното изречение на параграф 80). Такова предприятие може да използва това обозначаване, за да приложи отчитане на хеджиране в консолидираните финансови отчети от началото на годишния период, започващ на или след 1 януари 2005 г. (или началото на най-ранния сравнителен период). Такова предприятие трябва също така да прилага параграфи НП99А и НП99Б от началото на годишния период, започващ на или след 1 януари 2005 г.. Все пак в съответствие с параграф 108Б то не прилага параграф НП99Б за сравнителната информация за по-ранни периоди.