В Държавен вестник бр. 19 от 9 март 2004 г. е обнародвано Постановление № 46 на Министерски съвет от 27 февруари 2004 г., с което са направени изменения и допълнения в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.

С направените изменения и допълнения се уеднаквяват определени разпоредби от наредбата с изменените от 1 януари 2004 г. разпоредби в глава четвърта “а“ – “Парични обезщетения за безработица” от КСО.

Във връзка с отмяната на ал. 4 на чл. 54а от КСО, с което отпадна задължението на лицата, получаващи парично обезщетение за безработица да декларират ежемесечно обстоятелствата, свързани с правото им на обезщетение, в сила от 1 януари 2004 г., е отменен чл. 4 от наредбата, а ал. 4 на чл. 3 се изменя така:

“За възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица в случаите по чл 54д, ал. 5 от КСО лицето подава молба в 7-дневен срок от прекратяване на трудовата дейност.”

В чл. 5 от наредбата е създадена нова ал. 4, с която е създадена възможност разпорежданията, свързани с отпускането и изплащането на парични обезщетения за безработица да се обжалват по реда на глава осма от КСО.

С изменението в ал. 2 на чл. 7 от наредбата е регламентирано, че неправомерно получените парични обезщетения от 1 януари 2004 г. се връщат от безработното лице с лихвата по чл. 113 от КСО, т.е. с лихва в размер на основния лихвен процент на Българска народна банка за периода плюс 20 пункта.

С промяната в ал. 4 на чл. 7 от наредбата разсрочването на задълженията на безработните лица от неправомерно получени парични обезщетения за безработица се извършва по реда на КСО с решение по чл. 116, ал. 6, т. 1, вместо с разпореждане.

С направеното изменение и допълнение на ал. 2 на чл. 8 от наредбата са уеднаквени разпоредбите за зачитане на осигурителен стаж, с оглед определяне на периода за изплащане на обезщетението за безработица, с тези в чл. 54в, ал. 2 от КСО. Предвид това тези измения и допълнения са в сила от 2 август 2003 г. /от същата дата е в сила изменението в чл. 54в, ал. 2 от КСО, обн. ДВ бр. 67 от 2003 г./. В тази връзка при определяне на периода за изплащане на обезщетението следва да се спазват разпоредбите на чл. 54в, ал. 2 от КСО и на чл. 8, ал. 2 от наредбата в новата редакция за всички обезщетения, които са отпуснати от ТП на НОИ след 31 декември 2003 г.

В осигурителния стаж, необходим за определяне на периода за изплащане на обезщетението за безработица, се включва:

1.времето, зачетено за трудов стаж по КТ, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по ЗМВР, ЗОВС на РБ и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. вкл.

2.времето, зачетено за осигурителен стаж, през което лицата по чл. 4, ал. 1 са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г., както и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане и времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

Следва да имате предвид, че лицата, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост, както и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията не се осигуряват за безработица.

От 1 януари 2002 г. следователите и помощник-следователите по Закона за съдебната власт подлежат на осигуряване за безработица.

Кадровите военнослужещи по ЗОВС, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по ЗМВР, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по ЗИН подлежат на осигуряване за безработица от 1 януари 2003 г.

В осигурителния стаж, необходим за определяне на периода за изплащане на обезщетението за безработица, след 1 януари 2002 г. не се включва:

-зачетеният осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО – за лицата по чл. 4, ал. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест като наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни или 40 часа през календарния месец;

-зачетеният осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО – за лицата по чл. 4, ал. 3, т. т. 5 и 6 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като работещи без трудово правоотношение;

-зачетеният осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО – за лицата по чл. 4, ал. 3, т. т. 1, 2 и 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица;

-зачетеният осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО – времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

-зачетеният осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО - времето, през което лицата не са работили поради незаконно уволнение, недопускане или отстраняване от работа, задържане от органите на властта, неосигуряване на работа на трудоустроеното лице и времето, през което лицето е останало без работа по КТ, ЗДС и ЗВО;

-зачетеният осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 6 от КСО - времето, през което родител /осиновител/ или съпруг /съпруга/ са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто;

-зачетеният осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 7 от КСО – периодът на наборна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, независимо дали е получавала помощи за отглеждане на дете от териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане.

Съгласно § 8 от заключителната разпоредба на Постановление № 46 на Министерски съвет, в сила от 27 февруари 2004 г. от 1 април 2004 г., е отменена ал. 2 на чл. 9 от наредбата. С отмяната на ал. 2 размерът на паричното обезщетение за безработица на лицата, чиито правоотношения са прекратени след 31 март 2004 г., се изчислява по нов начин. Съгласно ал. 1 на чл. 9 от наредбата, която остава непроменена, при определяне на средномесечния осигурителен доход, от който се изчислява размерът на паричното обезщетение за безработица, се вземат предвид доходите за последните 9 месеца, през които лицата са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски. Последните 9 месеца по смисъла на ал. 1 се определят до датата на прекратяване на правоотношението.

След отмяната на ал. 2 на чл. 9 от наредбата, доходите, от които се определя средномесечният осигурителен доход по смисъла на ал. 1, са:

1. За дните, за които е изплатено възнаграждение или части от него /аванс/ се взема предвид размерът на възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Когато изплатеното възнаграждение или части от него /аванс/ са по-малки от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, в колона 5 от справката декларация се посочва минималният месечен осигурителен доход;

2. За дните на временна неработоспособност и/или бременност и раждане, за които е изплатено парично обезщетение, се взема предвид размерът на обезщетението.

3. Дните на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година се включват в 9-месечния период по ал. 1 без доход.

Средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява паричното обезщетение за безработица, се определя като сборът от доходите по ал. 1 се раздели на 9. Паричното обезщетение е 60 на сто от така получения средномесечен осигурителен доход, но не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния размер, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година, съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, за лицата, работили при пълното законоустановено за тях работно време.

Определянето на размера на паричното обезщетение за безработица по описания по-горе начин се извършва по приложения към настоящите указания нов образец на справка декларация /обр. Б-4-1/. За случаите, в които лицето има непълни работни месеци в новия образец справка-декларация са предвидени 16 реда за вписване на данни за 15-те календарни месеца преди месеца на прекратяване на правоотношението и за месеца, в който е прекратено, само за дните до прекратяването му.

Следва да имате предвид, че паричните обезщетения за безработица на лицата, чиито правоотношения са прекратени преди 1 април 2004 г. се определят по реда на чл. 9 преди отмяната на ал. 2 от наредбата, поради което при подаване на заявления за отпускане на обезщетенията се прилага старият образец справка декларация обр. Б-4.

От 1 април 2004 г. при преценка на правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на лица, на които правоотношенията са прекратени след 31 март 2004г., следва да имате предвид:

Последните 15 календарни месеца по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО обхващат 15 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е прекратено правоотношението. Един календарен месец обхваща дните от първо до последно число на съответния месец по календар /например: при прекратено правоотношение, считано от 19 април 2004 г., 15 - те календарни месеца обхващат период от 1 януари 2003 г. до 31 март 2004 г./. 9-те месеца по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО, последователни или с прекъсване, се определят в рамките на 15-те календарни месеца, предхождащи месеца, през който е прекратено правоотношението, на база данните, декларирани от осигурителя в т.т. 2 и 3 от справката декларация.

В случаите, в които правоотношението не е прекратено от 1-во число на месеца, с оглед установяване на правото, освен посочените в справката декларация 9 месеца за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица, осигурителят трябва да декларира, че лицето е подлежало на осигуряване още толкова работни дни в 15-месечния период, извън посочените 9 месеца, колкото са работните дни, през които е подлежало на осигуряване в месеца на прекратяване на правоотношението.

Например: при прекратено правоотношение, считано от 19 април 2004 г., 15-те календарни месеца обхващат период от 1 януари 2003 г. до 31 март 2004 г., а 9-те месеца, последователни или с прекъсване, трябва да са в рамките на посочения 15-месечен период. В случая за 10-те работните дни от 1 до 19 април 2004 г. осигурителят следва да декларира, че лицето в рамките на 15-месечния период, освен посочените 9 месеца в справката декларация за определяне на размера, е отработило още 10 дни.

Пример за определяне на правото и размера на парично обезщетение за безработица след отмяната на ал. 2 на чл. 9 от наредбата.

Лице, работило по трудово правоотношение от 01.01.2000 г., с прекратено трудово правоотношение от 19.04.2004 г. по чл. 325, т. 3 от КТ е подало заявление за отпускане на ПОБ на 10.05.2004 г., като е представило следната справка декларация:

“АВСД” АД гр. Враца ДО

(фирма, организация) ДИРЕКТОРА НА ТП НА НОИ

Изх.№ … 15 ….. от 26.04.2004 г.

Идентификационен код по БУЛСТАТ гр. Враца

1

1

1

2

2

2

3

3

3

4

4

4

е

С П Р А В К А - Д Е К Л А Р А Ц И Я

Уведомяваме Ви,че Иван Петров Стоянов,ЕГН 6608143267,работил/а/8 часа дневно при законоустановено работно време 8 часа, на длъжност…………….., НКИД ……., НКП……., освободен/а/от 19.04.2004 г. на основание чл. 325,ал. ….,т. 3 от КТ.

Лицето има право на парично обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител или на чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование/ за времето от ……-…….. до ……-…. 200… г.

Декларираме,че:

1.В колона 5 са вписани изплатените възнаграждения на лицето и/или минималния месечен размер на осигурителния доход.

2.За последните 9 (девет) месеца до датата на прекратяване на правоотношението, през които лицето е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по Кодекса за социално осигуряване, има следния осигурителен доход :

Месец,година	Брой работни дни	Работни дни в осигуряване	Работни дни без осигуряване	Осигурителен доход
1	2	3	4	5
04.2004 г.	10	10		140.00
03.2004 г.	22	22		280.00
02.2004 г	22	22		280.00
01.2004 г	21	21 /6 д. непл.отпуск до 30 р.д. и 15 д. отр./	-	199.95
12.2003 г	20	-	20/непл.отпуск над 30 р.д./	-
11.2003 г.	20	20	-	280.00
10.2003 г.	23	-	23 /неизпл. възнагражд./	-
09.2003 г.	21	19	2 /самоотлъчка/	253.27
08.2003 г.	21	21	-	280.00
07.2003 г.	23	14	/9 д.непл. отпуск над 30 р.д./	170.38
06.2003 г.	21	10 /10 д. непл.отпуск до 30д./	11 / непл.отпуск над 30 р.д./-	-
05.2003 г.	20	20	-	280.00
04.2003 г.	21	-	21 /не изпл.възнагр./	-
03.2003 г.	20	20/непл.отпуск до 30 р.д./-	-	-
02.2003 г.	20	20 /отп. врем нераб./		224.00
01.2003 г	22	22		280.00
ОБЩО	325

3.Извън времето по т.2, лицето е /не е/ подлежало на осигуряване през последните 15 календарни месеца преди месеца на прекратяване на правоотношението, толкова работни дни, колкото са дните в осигуряване през този месец.

ЗАБЕЛЕЖКА: Справката декларация е изготвена на основание чл. 1, ал.1, т. 5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.

Известно ми е, че за неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 308 и 313 от Наказателния кодекс.

ИЗГОТВИЛ: ................................ ............., тел. ...................................
(трите имена и длъжност)

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ: ..................

/........................./
(подпис)

РЪКОВОДИТЕЛ: ....................

/.............................../
(подпис и печат)

В посочения пример, 9-месечният период, от който се изчислява паричното обезщетение, е от 18 април 2004 г. до 17 юли 2003 г. Тъй като лицето има два пълни месеца, през които не е подлежало на осигуряване – октомври и декември 2003 г., тези месеци се изключват и 9-месечният период се измества до 17 май 2003 г. В така определения период лицето има 22 работни дни без осигуряване от непълните месеци, с които периодът се удължава до 13 март 2003 г. вкл., т. е. 9-месечният период от който се изчислява паричното обезщетение, е от 18 април 2004 г. до 13 март 2003 г. вкл.

Месец,година	Брой работни дни	Работни дни в осигуряване	Работни дни без осигуряване	Осигурителен доход
1	2	3	4	5
от 18.04.2004 г.	10	10	-	140.00
03.2004 г.	22	22	-	280.00
02.2004 г	20	20	-	280.00
01.2004 г	21	21	-	199.95
11.2003 г	20	20	-	280.00
09.2003 г.	21	19	2	253.27
08.2003 г.	21	21	-	280.00
07.2003 г.	23	14	9	170.38
06.2003 г.	21	10	11	0.00
до 17.05.2003 г.	11	11	-	154.00
Общо:	190	168	22	2037.60
16.05.2003 г.		9	-	126.00
13.03.2003 г.		13	-	0.00
Общо:	190	190	-	2163.60

За работните дни от така определения 9-месечен период се вземат съответстващите им доходи от колона 5 на справката декларация.

В конкретния пример общият доход за 9-те месеца /за периода от 18 април 2004 г. до 13 март 2003 г./ е 2163,60 лв., а средномесечният осигурителен доход е 240,40 лв./2163,60 : 9/. Размерът на паричното обезщетение за безработица е 144,24 лв. /240,40 х 60%/. В случая безработното лице не може да получава повече от максималния размер на обезщетението за безработица – 140 лв.

Приложение: справка-декларация обр. Б-4-1