С ПМС № 63 от 17.03.2004 г. /обн. ДВ, бр. 25 от 26.03.2004 г./, са направени изменения и допълнения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Същите влизат в сила от 30.03.2004 г., с изключение на § 4, § 5, т. 2, § 7, § 10, § 11, т. 2 и § 13, които влизат в сила от 02.08.2003г., § 15, т. 1 влиза в сила от 27.12.2003 г., а § 6 влиза в сила от 01.01.2004г.

І. Промени, свързани с отпускането на пенсиите по българското законодателство :

1. С § 1 от постановлението в чл. 3, ал. 1, т. 1 НПОС е направено допълнение, като след думата “инвалидизирането” е добавено “с изключение на документите за прекратяване на осигуряването”. С допълнената редакция на разпоредбата се уточнява, че при отпускането на пенсии за инвалидност не се изисква представянето на документ за прекратяване на осигуряването.

2. С § 2 от постановлението в чл. 8, т. 1 НПОС е направено допълнение, съгласно което при определяне на годишния доход по чл. 89, ал. 1 КСО не се включват добавките, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от отм. ЗП.

3. С § 3 от постановлението в чл. 14 НПОС са направени изменения и допълнения, след които разпоредбата добива следната редакция :

“Чл. 14. (1) Пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна.

(2) Пенсионер, който не съобщи в срока по ал. 1 за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължава да я получава, връща неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 от КСО.”

С направените изменения и допълнения в разпоредбата, се въвежда едномесечен срок, в който лицата задължително следва да декларират данни, водещи до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. Когато лицата са спазили посочения срок, дори и в случаи на формиран дълг от надвзета пенсия, същата не следва да се събира от лицата, на основание чл. 114, ал. 2 КСО. Във всички случаи, когато едномесечният срок не е спазен, се прилага разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО.

При постановяването на пенсионните разпореждания в забележка следва да се изписва текста на чл. 14, ал. 1 НПОС.

4. С § 4 от постановлението в чл. 19 НПОС са направени следните изменения и допълнения :

- Съгласно изменената разпоредба на ал. 4, право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по чл. 19, ал. 2 от наредбата, са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби.

Разпоредбата влиза в сила от 02.08.2003 г. След изменението й се поставя условие учителите, които към датата на освобождаването им от учителска длъжност са изпълнили условията на § 5, ал. 1 или 4 от ПЗР на КСО /навършили са необходимата възраст и имат изискващият се учителски осигурителен стаж/, да могат да се пенсионират независимо, че след тази дата може да са постъпили на работа на други длъжности, които не са учителски.

Преценката на правото на пенсия по § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО се извършва към датата на уволнение от учителска длъжност или от длъжност по чл. 19, ал. 2 НПОС и от тази дата се следи срока по чл. 94 КСО. Без значение е обстоятелството дали след тази дата лицето е започнало да се осигурява по друго правоотношение и дали е прекратено осигуряването му по него.

Когато към датата на освобождаване от учителска длъжност, лицето е осигурявано и по друго правоотношение, правото на пенсия по § 5, ал. 1 или 4 от ПЗР на КСО се преценява към датата на освобождаване на лицето от учителска длъжност, а началната дата на пенсията се определя като се има предвид датата на прекратяване на осигуряването по другото правоотношение, от която се следи шестмесечният срок по чл. 94 КСО.

Ако е отказано отпускане на пенсия по § 5, ал. 1 и ал. 4 ПЗР на КСО, в редакцията на чл. 19, ал. 4 НПОС до 02.08.2003 г., за заявления, подадени след тази дата, разпорежданията следва да се отменят на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО. При постановено решение на ръководителя на ТП на НОИ, съответно се прилага разпоредбата на чл. 32 ЗАП.

За лицата, които отговарят на новата разпоредбата на чл. 19, ал. 4 НПОС преди 02.08.2003г. и са прекратили осигуряването си към тази дата, правото на пенсия се поражда от 02.08.2003 г., ако заявленията за отпускане на пенсия са подадени в шестмесечен срок от тази дата. Ако срокът е пропуснат, пенсията се отпуска от датата на заявлението.

Пример: Жена е родена на 01.07.1949 г. Освободена е от учителска длъжност на 15.07.2003 г. Към тази дата жената има навършена 54 годишна възраст – 3 години по-ниска от изискващата се по чл. 68, ал. 1, 2 КСО за 2003 г. и има 26 години и 7 месеца учителски осигурителен стаж. От 20.07.2003 г. жената е започнала работа на длъжност, която не е учителска и е освободена от работа на 30.09.2003 г. Същата е подала заявление за отпускане на пенсия на 15.12.2003 г. С разпореждане на лицето е отказано отпускането на пенсия, на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, във връзка с редакцията на чл. 19, ал. 4 НПОС до 02.08.2003 г., тъй като към датата на заявлението работи на длъжност, която не е учителска.

След влизането в сила от 02.08.2003 г. на изменената разпоредба на чл. 19, ал. 4 НПОС, лицето придобива право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 02.08.2003 г. Пенсията обаче не може да се отпусне от тази дата, тъй като не е налице прекратяване на осигуряването. Същата следва да се отпусне от 30.09.2003 г., от която дата е изпълнено условието на чл. 94 КСО за прекратяване на осигуряването и заявлението за пенсиониране е подадено в шестмесечен срок от тази дата.

Постановеното разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия, следва бъде отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.

- В ал. 5 е направено допълнение, с което се уточнява, че срочната пенсия за ранно пенсиониране на учителите, в намаления по § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО размер, се изплаща от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. След навършване на посочената възраст, пенсията на учителите се изплаща в пълен размер от фонд “Пенсии”.

- Създадена е нова ал. 6, съгласно която на лицата, пенсионирани по условията на § 5, ал. 4 от ПЗР на КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, но не по-късно от навършването на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО или навършване на 65-годишна възраст, пенсията се изплаща за сметка на фонд “Пенсии”.

При прилагането на посочената разпоредба следва да се спазват указанията, дадени с писмо изх. № 91-01-206 от 22.08.2003 г. на ГД “Пенсии”.

Промените в посочените текстове са свързани с новата ал. 4 на § 5 от ПЗР на КСО, създадена със ЗИДКЗОО /ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 02.08.2003 г./

5. С § 5 от постановлението в чл. 21 НПОС са направени следните изменения и допълнения :

- В ал. 3, изречение второ думите “които не са реализирали това право” се заличават и се създава изречение трето : “Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението”. След измененията разпоредбата придобива следната редакция :

“(3) Лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест след 1 януари 2000 г., могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Такава промяна могат да поискат и лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост до 31 декември 1999 г. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението”.

С променената разпоредба се уточнява, че право на посоченото преизчисление имат лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост до 31.12.1999 г., независимо дали са реализирали това право до 31.12.1999 г. Нормативно е определена и датата, от която се извършва преизчисляването на пенсията – датата на заявлението.

- създадена е нова ал. 4, във връзка с преизчисляването на пенсиите за инвалидност по реда на § 117 от ПЗР на ЗИДКЗОО /ДВ, бр. 67 от 2003 г./. Съгласно посочената разпоредба лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход до 31.12.1999 г., и нямат осигурителен стаж след тази дата, могат да поискат преизчисляване на пенсията по реда на чл. 75 – 77 и чл. 79 КСО, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението.

При прилагането на този текст, следва да се имат предвид указанията, дадени с писмо изх. № 91-01-11 от 14.01.2004 г. на ГД “Пенсии”.

6. С § 6 от постановлението в чл. 21а, ал. 1 НПОС са направени изменения във връзка с изменената разпоредба на чл. 127, ал. 4 КСО, в сила от 01.01.2004 г. След изменението, алинея 1 на чл. 21а добива следната редакция :

“Чл. 21а. При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноската за фонд "Пенсии" за съответния период.”

По прилагането на тази разпоредба ще получите допълнителни указания.

7. С § 7 от постановлението е създаден нов чл. 25а в НПОС във връзка с промяната на чл. 75, ал. 5 КСО, в сила от 02.08.2003 г., със следното съдържание :

“Чл. 25а. На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 КСО. Пенсиите се определят по реда на чл. 75 – 77 КСО от датата, на която е подадено заявлението след навършване на една година осигурителен стаж.”.

8. С § 10 от постановлението в чл. 30, ал. 1 и 2 НПОС са направени допълнения, с които се уточнява, че пенсиите за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се отпускат за срока на неработоспособността, определен в решението на ТЕЛК /НЕЛК/. След навършването на възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, същите се отпускат пожизнено.

9. С § 11 от постановлението в чл. 32 НПОС са направени следните допълнения :

- Допълнена е разпоредбата на ал. 1, съгласно която се считат за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК), РЕЛКК с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.

- В ал. 2 е направено допълнение, съгласно което при преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.

Разпоредбата е в сила от 02.08.2003 г. След промяната й, при преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за годината, през която е починал. За да се отпусне наследствената пенсия е необходимо наследодателят да отговаря и на изискващия се сбор от осигурителния стаж и възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, съобразно годината на смъртта.

Разпорежданията, с които са отпуснати наследствени пенсии за осигурителен стаж и възраст до получаване на настоящите указания не следва да се преработват. За всички, подадени заявления за отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, по които не са постановени разпореждания до получаване на настоящите указания, следва да се прилага изменената разпоредба на чл. 32, ал. 2 НПОС, когато правото на пенсия се поражда след 02.08.2003 г.

10. С § 12 от постановлението в чл. 34 НПОС са направени следните допълнения :

- Съгласно изменената точка 3 на ал. 1 децата, които учат в чужбина, след навършването на 18-годишна възраст, установяват това обстоятелство с документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени. Същите следва да са легализирани по съответния ред.

- С изменената разпоредба на ал. 2 се уточнява, че лицата, които са прекъснали обучението си поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, имат право на наследствена пенсия, но общо за не повече от две години.

11. С § 13 от постановлението е допълнена разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НПОС, с която се уточнява, че родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за съответната календарна година и не получават лична пенсия.

12. С § 14 от постановлението в чл. 37, ал. 1 НПОС след думите “ал. 3, т. 5” се добавя “и т. 6”. С направеното допълнение разпоредбата добива следната редакция :

“Чл. 37. (1) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица – времето, за което са внесени осигурителни вноски.”

Направеното допълнение е извършено във връзка със създадената нова т. 6 в чл. 4, ал. 3 КСО, в сила от 01.01.2003 г.

13. С § 15 от постановлението са направени изменения и допълнения в чл. 38 НПОС :

- Във връзка със създадената със Закона за бюджета на ДОО за 2004 г. нова точка 8 в чл. 4, ал. 1 КСО са направени изменения в чл. 38, ал. 3 НПОС. Съгласно чл. 4, ал. 1 т. 8 КСО задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

В чл. 38, ал. 3 НПОС е създадена точка 4, която предвижда за осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 от КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията да се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена трудовата дейност. Посочената разпоредба е в сила от 27.12.2003 г.

Досегашните точки 4 и 5 в чл. 38, ал. 3 НПОС, стават съответно точки 5 и 6.

- Съгласно изменението на чл. 38, ал. 6 НПОС, когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, осигурителният стаж за работата без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение, след намаляването му с нормативно признатите разходи, се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

- В чл. 38 НПОС е създадена нова ал. 14 относно начина на изчисляване на осигурителния стаж на лекторите и преподавателите, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации. На тези лица за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища – 50 часа, и са внесени или са дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50 часа, общият брой на изработените часове се разделя на три, съответно на две, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или са дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време.

14. С § 16 от постановлението в чл. 40 НПОС са направени следните изменения и допълнения :

- Алинея 7 е изменена така :

“Чл. 40 (7) Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период.”.

Изменената разпоредба се отнася само за случаите, когато не съществува осигурител или негов правоприемник.

Когато съществува осигурител или негов правоприемник се прилагат разпоредбите на чл. 40, ал. 5 и 6 НПОС.

При прилагането на чл. 40, ал. 7 НПОС, когато лицето за периода преди 01.01.1997 г. представя само документ за осигурителен стаж /трудова книжка, уд. обр. УП-3/ и декларира, че не може да представи документ за осигурителен доход за избран от него тригодишен базисен период, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период.

Когато лицето не може да представи документ за осигурителен доход за период след 01.01.1997 г., но притежава документ за осигурителен стаж са възможни следните случаи :

1. За посочения период има данни за осигурителния доход на лицето в Персоналния регистър. В тези случаи размерът на пенсията се определя въз основа на данните от Персоналния регистър;

2. За посочения период липсват данни за осигурителния доход на лицето в Персоналния регистър. В тези случаи размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период.

- Създадена е нова ал. 8, с която нормативно се урежда възможността за издаването на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход от ведомства, предприятия и организации, които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Това e възможно след предварително разрешение от съответното териториално поделение на НОИ.

Този ред не се прилага, когато съхраняването на изплащателните ведомости и издаването на документите за осигурителен стаж и осигурителен доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет.

При прилагането на посочената разпоредба под “осигурителят е прекратил дейността си”, следва да се разбира:

- заличаване от съдебния регистър на търговски дружества и еднолични търговци по Търговския закон, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и политически партии – от датата на вписването;

- прекратяване дейността на държавни и общински учреждения, търговски представителства и други осигурители – от датата на влизането в сила на решението от компетентния орган за прекратяването им;

- прекратяване дейността на дружества по ЗЗД – от датата на прекратяване на дейността им, съобразно условията на дружествения им договор.

При преобразуване на търговските дружества чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне, преобразуващите се дружества имат правоприемник, който следва да издава документите за осигурителен стаж и за осигурителен доход. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 40, ал. 8 НПОС.

Указания по този въпрос са дадени с писмо № 91-01-96 от 09.04.2004 г. на ГД “ОВКО” и ГД “ФСД”.

Молба за издаване на разрешение по чл. 40, ал. 8 НПОС може да се подава както от заинтересованото лице, така и от съответните ведомства, предприятия и организации, които съхраняват изплащателните ведомости или другите финансово-счетоводни документи на осигурители, прекратили дейността си, които нямат правоприемник.

След постъпването и завеждането на молбата в ТП на НОИ, същата се разпределя на длъжностно лице от дирекция /отдел/ “ОВКО”, което прави проверка на място, относно :

- вида на съхраняваните финансово-счетоводни документи, както и дали същите са надлежно оформени с подписите на съответните длъжностни лица и с подписите на лицата, които са получавали възнагражденията по изплащателните ведомости;

- периодите от време, за които се отнасят съхраняваните изплащателните ведомости на съответното предприятие без правоприемник.

Когато наличната документация, съхранявана в предприятието, съдържа достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход, съответното длъжностно лице, което извършва проверката дава предписания на осигурителя по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, с които го задължава за :

- издаването на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход при поискване от заинтересованите лица;

- воденето на входящ дневник, в който следва да се завеждат подадените молби за издаването на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход;

- воденето на изходящ дневник, в който следва да се вписват издадените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

В предписанието задължително следва да се посочват и периодите от време, за които се отнасят съхраняваните в предприятието изплащателни ведомости.

Когато наличната документация, съхранявана в предприятието, е недостатъчна за издаването на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход или същата не е надлежно оформена, се съставя констативен протокол като предприятието и заинтересованото лице се уведомяват писмено за невъзможността за издаването на разрешение по чл. 40, ал. 8 НПОС.

Следва да имате предвид, че при издаването на документите по реда на чл. 40, ал. 8 НПОС, не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 7 КСО.

ТП на НОИ следва да води отчетност в отделен регистър, относно дадените задължителни предписания или писмените откази за издаването на документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по реда на чл. 40, ал. 8 НПОС. В регистъра следва да се посочват и периодите от време, за които се отнасят съхраняваните изплащателните ведомости на съответния осигурител.

15. С § 17 от постановлението в чл. 46 НПОС са направени следните изменения и допълнения :

- В ал. 1 след думите “ал. 3, т. 5” се добавя “и т. 6”. След допълнението разпоредбата придобива следната редакция :

“Чл. 46. (1) Средномесечният осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски. Средномесечният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.”

- В ал. 2, т. 2 е направено изменение, съгласно което времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на малко дете, се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход, от който се изчислява размерът на пенсията.

Промяната на разпоредба е във връзка с новосъздадените чл. 48а и 52а КСО, които се прилагат от 01.07.2004 г. :

“Чл. 48а. /ДВ, бр. 112 от 2003г./ Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, или за всички осигурени социални рискове без безработица, от които 3 месеца през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за бременност и раждане.

Чл. 52а. /ДВ, бр. 112 от 2003г./ Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, или за всички осигурени социални рискове без безработица, от които 3 месеца през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за отглеждане на малко дете.”

Предвид изменената разпоредба на чл. 46, ал. 2, т. 2 НПОС, времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на лицата, които не отговарят на условията на чл. 48а и чл. 52а КСО и нямат право на парично обезщетение, се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход, от който се изчислява размерът на пенсията. Времето на платения и неплатения отпуск за отглеждане на малко дете също се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определянето на осигурителния доход, от който се изчислява размерът на пенсията.

- Алинея 5 е изменена така :

“Чл. 46. (5) В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски”.

Изменението на разпоредбата е във връзка с промяната, направена в чл. 1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане. /ДВ, бр. 21 от 16.03.2004г./ Съгласно изменението върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт, след 20.03.2004г. не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Предишната редакция на чл. 1, ал. 6, т. 4 от наредбата предвиждаше да не се внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, получено от работниците или служителите през една календарна година, в размер до 10 минимални работни заплати, установени за страната. Върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, получено от работниците или служителите през една календарна година, в размер над 10 минимални работни заплати, установени за страната се дължаха и внасяха осигурителни вноски и тези средства се включват в осигурителния доход, от който се изчислява размерът на пенсията. Указания по този въпрос са дадени с писмо изх. № 91-01-85 от 30.03.2004 г. на ГД “ОВКО”.

-В ал. 7, след думите “ал. 3, т. 5” е добавено “и т. 6”. След допълнението разпоредбата придобива следната редакция :

“(7) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.”

16. С § 19 от постановлението е създаден нов чл. 49б в НПОС във връзка с чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/. Съгласно тази разпоредба месечната добавка на репресираните лица се определя в процентите по чл. 9 ЗПГРРЛ от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година.

II. Промени, свързани с изплащане на пенсиите по българското законодателство

17. С § 20 от постановлението се правят изменения и допълнения на чл. 50 НПОС. Създава се нова алинея 2, която е със следното съдържание:

“(2) Документите за изплащане на пенсиите за следващия месец се изпращат от Главна дирекция “Информационни системи” на НОИ на териториалните поделения на НОИ до 25-о число на месеца.”

С новосъздадената алинея се регламентира задължението на Главна дирекция “Информационни системи” към НОИ да изготви и изпрати на съответните ТП на НОИ документите за изплащане на пенсиите в срок най-късно до 25-то число на месеца, предхождащ месеца за плащане на пенсиите.

Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

18. С § 21 от постановлението се допълва текста на чл. 54, ал. 7, като след думите “пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ” се добавя “подпечатват се”.

С оглед правилното и законосъобразно изплащане на пенсиите се прецизира текста по отношение оформянето на основния оправдателен документ за извършените плащания – изплащателният картон. Преди да го изпрати на съответната пощенска станция, ТП на НОИ задължително подпечатва изплащателния картон.

19. С § 22 от постановлението се допълва разпоредбата на чл. 56, ал. 1 – в изречение второ след думата “изплатена” се добавя израза “както и в случаите на чл. 53, ал. 1”.

С тази разпоредба се конкретизират причините, поради които пощенските станции възстановяват неизплатените суми за пенсии. Във ведомостта за неизплатените пенсии / обр. 18 / следва да се вписват следните причини: непотърсена пенсия; починал пенсионер; спряна пенсия с писмо обр. 14; нередовно пълномощно; изтекъл срок, вписан в изплащателния картон.

20. С § 23 се правят следните изменения и допълнения в чл. 57 НПОС :

В ал. 1 думите “по общия ред за паричните документи” се заменят с “в срок от три години след последната ревизия”.

С изменението на чл. 57, ал. 1 се определя срокът за съхранение на изплащателните картони – три години след последната финансова ревизия, извършена от контролните органи на Български пощи или друг по-висш контролен орган.

В ал. 2, изречение първо след думите “на пощенската станция” се добавя “и се подпечатва”.

Допълнението е направено във връзка с правилното и законосъобразно оформяне на изплащателния картон в случаите, в които той се подменя от длъжностно лице в пощенската станция, поради изтичане на срока, за който е издаден.

21. С § 24 от постановлението е направено допълнение в чл. 62, ал. 4 – в изречение първо след думата “сумата” се поставя запетая и се добавя “както и данните от документа за самоличност”.

Вписването на данните от документа за самоличност на получателя на сумата в изплащателния картон се налага с оглед стриктното спазване разпоредбите на ал. 2 и 3.

22. С § 25 е допълнен текста на чл. 63, ал. 9, като след думите “предаването им” се добавя “не по-късно от предпоследния работен ден на съответния месец.”

С тази алинея се регламентира крайният срок, до който се превеждат суми за пенсионни записи в ТП “БП”. Суми по пенсионни записи следва да се превеждат текущо през целия месец без последния работен ден.

23. С § 26 от постановлението се допълва текста на чл. 66, ал. 1, като в изречение второ след думата “адрес” се добавя “лично на пенсионера”.

Допълнението е направено с цел да не се допуска превеждане на суми за пенсии на друго лице при временно пребиваване на пенсионера до 6 месеца в друго населено място. Пощенският запис задължително следва да се изготви и изпрати лично на пенсионера. В случаите, когато той няма възможност да го получи лично, следва да се прилагат разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и 4 НПОС.

24. С § 27 се правят изменения и допълнения в чл. 70 НПОС, като досегашния текст става алинея 1 и се създава алинея 2 със следното съдържание:

“(2) В случаите, при които банковият клон е уведомен от териториалното поделение на НОИ за смъртта на титуляра на влога и са преведени суми за пенсията след месеца, през който е починал пенсионерът, банковият клон възстановява пълния размер на преведените суми на териториалното поделение на НОИ.”

С новосъздадената алинея се регламентира задължението на банковите клонове, когато са уведомени от ТП на НОИ за смъртта на титуляра на влога да възстановяват пълния размер на преведените суми след месеца, през който е починал пенсионера. След получаване на информацията за починалите пенсионери, РУСО следва незабавно да уведоми съответния банков клон за смъртта на пенсионера. Целта е да се предотврати възможността банковият клон да удържа суми за задължения на пенсионера към банката или да извършва плащания от разплащателния му влог на заявени от него услуги.

25. С § 28 от постановлението е направено следното допълнение в чл. 72 – в изречение първо след думата “нареждане” се добавя “по определена от него обща сметка за всички пенсионери, включени в списъка по чл. 71”.

Във всички случаи преводът на пенсии в банков клон се прави по една обща сметка за всички пенсионери. Не се допуска индивидуален превод по личната сметка на всеки пенсионер, пожелал пенсията му да се превежда в съответния банков клон. В случай, че банковият клон откаже да посочи такава сметка, преводи не се извършват.

26. С § 29 от постановлението е създадена нова алинея 3 в чл. 76 със следното съдържание:

“(3) При неправилно изплатени суми поради неспазване разпоредбата на ал. 2 банковият клон възстановява тези суми на териториалното поделение на НОИ.”

Новата алинея прецизира взаимоотношенията между банковите клонове и ТП на НОИ, и цели преустановяване неправомерното изтичане на средства за пенсии. Тя регламентира отговорността на банковите клонове при неспазване на процедурата за изплащане на суми от пенсии на починали пенсионери и закриване на влог.

27. С § 35 от постановлението се изменя разпоредбата на чл. 84 така:

“Чл. 84. Към пенсиите се изплащат добавки, определени в разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО.”

Промяната на текста произтича от обстоятелството, че отпада задължението на НОИ да изплаща семейни помощи за деца по ЗСПД и месечни добавки за деца по чл. 40 от ЗСРСИИ.

28. С § 36 от постановлението се правят следните изменения и допълнения в чл. 85:

Създава се нова алинея 5 със следното съдържание:

“(5) Неоснователо получени суми за пенсии след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО.”

ТП на НОИ следва да предприеме действия за установяване на лицата, които след смъртта на пенсионера незаконосъобразно са получили суми от пенсии.

Когато по безспорен начин се установи лицето, което без правно основание е получило пенсията на пенсионер след смъртта му с пълномощно или е изтеглило суми от пенсия по разплащателен влог с дебитна карта, се постановява разпореждане за събиране на дължимите суми от него, на основание чл. 98, ал. 2 КСО. В мотивите на разпореждането, следва да се опишат доказателствата, относно обстоятелството, че лицето е получило пенсията на починалия пенсионер.

В случай, че няма данни за лицето, което е изтеглило сумата, разпореждането за възстановяване на пенсията се съставя солидарно на наследниците, вписани в удостоверението за родствена връзка, тъй като има основание да се предполага, че те са получателите. Удостоверението за родствена връзка се издава от службите ГРАО към общините, след направено писмено искане от РУСО.

Ако разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ по реда на чл. 117 от КСО и не могат да се съберат доказателства, че някое от лицата е получило пенсията, с решението по чл. 117, ал. 3 КСО то се отменя и се предприемат действия за заличаване на задължението. В тези случаи сектор "Изплащане на пенсии" изготвя и предава в сектор "Счетоводно отчитане на пенсиите" справка образец 28-А за сторниране на начисления дълг.

Разпорежданията, които не са обжалвани и са влезли в сила, подлежат на изпълнение.

Досегашната ал. 5 става ал. 6.

29. С § 37 от постановлението е направено допълнение в чл. 88 НПОС. След думата “пенсията” се добавя “в това число пенсия и други плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти”.

При определяне размера на удръжката се вземат предвид само сумите от пенсия или сборът от получаваните пенсии /лични и/или наследствени/. Когато лицето получава плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, РУСО изготвя писмено запитване до Дирекция "Международни спогодби" за установяване на техния размер. Дирекция "Международни спогодби" писмено уведомява РУСО за съответното плащане, изразено в български лева. Този доход се взема предвид при определяне размера на удръжката.

Когато длъжникът в сроковете за доброволно погасяване представи декларация за други доходи, същите се вземат предвид при определяне размера на удръжката. Съгласно разпоредбата на чл. 342 ГПК, тази декларация няма правна стойност, когато е подадена след изтичане срока на доброволно погасяване на дълга и е започнало неговото принудително събиране.

При налагане на запор в размерите по чл. 341 ГПК, като доход не следва да се вземат предвид сумите от добавки, които лицето получава, включително и добавката по чл. 84 КСО.

Върху пенсия/и под минималната работна заплата за страната не следва да се налагат удръжки по запори съгласно разпоредбите на чл. 341 ГПК, с изключение на удръжки по надвзети пенсии.

30. С § 38 е създаден нов член 96 със следното съдържание:

“Чл. 96. Службите по гражданско състояние към общините до 5-то число на всеки месец представят в териториалните поделения на НОИ данни за починалите лица за предходния месец, които съдържат единния граждански номер /ЕГН/ и трите имена на лицата.”

С тази разпоредба се цели да се предотвратят случаите на неправомерно получаване на пенсии след смъртта на пенсионера и злоупотреба със средствата на пенсионните фондове.

На основание цитираната разпоредба службите по гражданско състояние към общините се задължават най-късно до 5-то число на месеца писмено да уведомяват ТП на НОИ за починалите лица през предходния месец. Тази информация ще се предоставя независимо от получаваната от ГРАО информация на технически носител. В случай, че дадено лице фигурира в някои от списъците за починали пенсионери, изплащането на пенсията се спира. РУСО, които вече получават такива уведомления от службите по гражданско състояние към общините, следва да ги обработват.

Допълнителни указания по прилагане разпоредбата на чл. 96 НПОС ще получите след подписване на споразумение със Сдружението на общините.

ІІІ. Изменения и допълнения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж във връзка с пенсиите по международен договор

31. С § 8 от постановлението в чл. 26 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се създават нови алинеи 4 и 5, със следното съдържание:

“(4) При пенсии по международен договор, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава.

(5) Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне на размера на пенсията.”

С новата ал. 4 се урежда нормативно начинът на определяне размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, когато пенсията се отпуска или определя впоследствие във връзка с международен договор, който се основава на прякото изчисление. В тези случаи размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж до датата на инвалидизиране. Ако след тази дата лицето има придобит осигурителен стаж в другата държава, същият се изважда от признатия осигурителен стаж, определен съгласно чл. 75, ал. 2 КСО, считано от датата на заявлението или датата на представяне на чуждия осигурителен стаж в зависимост от конкретния случай и не се прибавя към действителния български стаж.

Разпоредбата на ал. 4 не се прилага при пенсии по международни договори, основани на пропорционалния принцип и на принципа на интеграцията /териториалния принцип/ (ал. 5).

32. С § 9 от постановлението се правят изменения и допълнения в чл. 29 НПОС, като досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2 със следното съдържание:

“(2) Когато пенсията по международен договор се определя само за български осигурителен стаж по-малък от една година и към датата на инвалидизиране осигуреното лице е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със съответната пропорционална част, която съставляват месеците български осигурителен стаж от процента по чл. 75, ал.1 от КСО.”

Със създаването на ал. 2 на чл. 29 НПОС се дава възможност да се изчисли размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване в случаите, когато лицето придобива право на този вид пенсия след сумиране на българския и чуждия осигурителен стаж, навършило е възрастта по чл. 68, ал.1 и 2 КСО и българският осигурителен стаж е по-малък от една година. В тези случаи не могат да се приложат разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и 2 КСО, поради което на основание чл. 29, ал. 2 НПОС размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава със съответната пропорционална част от процента за месеците български осигурителен стаж.

33. С § 14, т. 2 от постановлението в чл. 37 НПОС се създава нова алинeя 3, със следното съдържание:

“(3) При отпускане на пенсии по международен договор, когато осигурителният стаж придобит в двете страни съвпада, той се зачита за положен в Република България, ако трудовата дейност фактически е извършвана на нейна територия.”

С тази разпоредба се регламентира зачитането на осигурителния стаж в случаите, когато за един и същ период лицето има осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата и на двете държави, страни по международния договор. В тези случаи този осигурителен стаж се зачита за български осигурителен стаж, ако лицето фактически е извършвало трудовата дейност на територията на България.

Основни принципи на действащите двустранни международни договори в областта на социалното осигуряване са приложимост на законодателството само на едната от страните по договора относно задължението за внасяне на осигурителни вноски и сумиране на осигурителните периоди за преценяване правото на пенсия, при условие, че същите не съвпадат по време. В случаите, когато въпреки разпоредбите на съответния международен договор е налице дублиране на осигурителен стаж, за сметка на България се зачита съответния период, само ако лицето фактически е извършвало дейност на нейна територия. Ако дейността е извършвана фактически на територията на другата държава по договора, този стаж не се зачита за български осигурителен стаж или се изважда от общия стаж, ако вече е бил зачетен, считано от датата, от която не се е следвало плащане за чуждия стаж, независимо кога е отпусната пенсията.

34. С § 18 от постановлението в чл. 48 се създава нова алинея 2, съгласно която при пенсии по международен договор, когато размерът на пенсията, изплащана от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване на право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в България.

За да се приложи разпоредбата на алинея 2, е необходимо лицето да изпълнява към датата на отпускане или определяне впоследствие на пенсията във връзка с международен договор условията за придобиване на право на съответния вид пенсия по КСО само с българския осигурителен стаж. Ако лицето не отговаря на условията по КСО с българския осигурителен стаж, пенсията се изплаща в определения действителен размер, независимо, че същият е под установения минимален размер за съответния вид пенсия.

За приравняване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на минималния размер по чл. 70, ал. 7 КСО за пенсиите по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, лицето трябва да е навършило изскващата се възраст за съответната година и да отговаря на условието за изискващия се сбор от възрастта и осигурителния стаж при сумиране само с българския осигурителен стаж. За пенсиите по чл. 68, ал. 4 КСО, е необходимо да са налице условията за навършена 65-годишна възраст и 15 години български осигурителен стаж, от които 12 години действителен български стаж.

В случаите, когато пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната по чл. 68 или § 4 от ПЗР на КСО и се изплаща в размер под установения минимален размер, пенсията се приравнява служебно на минималния размер за пенсиите по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО от датата, на която лицето окръгли изискващия се сбор от възрастта и осигурителния стаж, или на минималния размер за лицата по чл. 68, ал. 4 КСО от датата на навършване на 65-годишна възраст, ако пенсионерът има 15 години български осигурителен стаж, от които 12 години действителен български стаж. Приравняването на минимален размер се извършва от първата дата, към която лицето изпълни условията за минимален размер за пенсиите по чл. 68, ал. 1 – 3 или на чл. 68, ал. 4 КСО. Пенсии, вече приравнени на минимален размер за лицата по чл. 68, ал. 4 КСО, не подлежат на служебно приравняване на минимален размер за пенсии по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО.

Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, отпуснати по § 5 от ПЗР на КСО и изплащани в размер под установения минимален размер, не подлежат на служебно приравняване. Когато след отпускане на пенсията лицето представи допълнително български учителски осигурителен стаж и изпълни условието за изискващия се учителски осигурителен стаж – 25 години за жените и 30 години за мъжете, пенсията се приравнява на минимален размер от датата на заявлението (чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО).

За приравняване на размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на минималния размер по чл. 75, ал. 4 КСО е необходимо лицето само с българския стаж да отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 1 КСО за придобит до датата на инвалидизиране осигурителен стаж. С оглед на това, че за правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване определящ е осигурителният стаж до датата на инвалидизиране, служебно приравняване на минимален размер не може да бъде извършено. В случаите, когато след отпускането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване бъде представен допълнително български осигурителен стаж, положен до датата на инвалидизиране и само с българския стаж лицето изпълни условията, предвидени в 74, ал. 1 КСО, пенсията се приравнява на съответния минимален размер от датата на заявлението, съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО.

35. С § 30 от постановлението в чл. 78, ал. 2 НПОС се изменя така:

“(2) Изплащането на пенсии в чужбина чрез банка, определена по реда на чл.29 КСО.”

С това изменение се цели привеждане на разпоредбата в съответствие с начините на изплащане на пенсиите, предвидени в действащите към момента двустранни спогодби в областта на социалното осигуряване.

36. С § 31 от постановлението чл. 80 НПОС се изменя така:

“Чл. 80 (1) Пенсиите се превеждат чрез чуждестранния осигурителен институт по посочената от него банкова сметка или директно на лицата, съобразно разпоредбите на международния договор.

(2) По искане на лицата пенсиите се превеждат директно:

1.по лична сметка в банка, намираща се на територията на страната, където лицето живее постоянно, или с поименен чек на адрес, намиращ се на територията на страната, където лицето живее постоянно, съгласно изискванията на обслужващата банка;

2.по лична сметка в банка, намираща се на територията на Република България, по реда на чл. 67 – 77.

(3) Ако месечният размер на пенсията заедно с добавките е под размера на социалната пенсия за старост, преводите могат да се извършват и на по-дълги периоди, след писмено съгласие на лицето.

(4) Преводи на пенсии в чужбина, се извършват в евро, освен ако в международния договор е предвидена друга конвертируема валута.”

С изменението на чл. 80 се регламентират два начина за изплащане на пенсиите, отпуснати по международен договор на лица, които пребивават или живеят в чужбина - чрез чуждестранния осигурителен институт по посочената от него банкова сметка или директно на лицата при спазване на разпоредбите на международния договор.

При директното изплащане на пенсиите лицата могат да изберат пенсията да им се превежда по лична сметка в банка, намираща се територията на страната, където постоянно живеят или с поименен чек на адрес, намиращ се територията на страната, където постоянно живеят, но при спазване на изискванията на обслужващата банка.

Втората възможност за директно изплащане на пенсиите на лица, живеещи постоянно в чужбина, е при искане на лицето пенсията да се превежда по лична сметка в банка в Република България, като се спазват разпоредбите на чл. 67 – 77 НПОС, уреждащи изплащането на пенсии чрез банкови клонове.

С новата ал. 3 се урежда нормативно възможност за превеждане на пенсията на по-дълги периоди, а не ежемесечно, когато месечният размер на пенсията заедно с добавките, е под размера на социалната пенсия за старост, при писмено съгласие на лицето. В тези случаи задължително се изисква пенсионерът да уведоми отдел “Изплащане на пенсии по международни спогодби” при Дирекция “Международни спогодби” на какъв период да се превежда пенсията му. Превеждането на пенсията на по-дълги периоди се извършва след получаване на съгласие от страна на лицето относно периода за изплащане.

В ал. 4 е определено, че преводът на пенсии в чужбина се извършва в евро, освен ако в международния договор не е предвидено друго.

37. С § 32 от постановлението се правят изменения и допълнения в чл. 81 НПОС. Създава се нова ал. 3, със следното съдържание:

“(3) В случаите по чл. 80, ал. 2, т. 1 и 2 пенсията се изплаща за минало време до края на месеца, през който е заверена декларацията за живот.”

С новата ал. 3 се регламентира, че при временно спрени пенсии поради непредставена декларация за живот на лица, живеещи постоянно в чужбина, чиито пенсии се изплащат директно с поименен чек или по лична банкова сметка в чужбина или по лична банкова сметка в банка в България, след представяне на декларация за живот, пенсията ще се изплати за минало време до края на месеца, през който е заверена декларацията за живот.

Досегашната ал. 3 на чл. 81 става ал. 4 и се изменя така:

“(4) От лицата учащи в чужбина и получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване се изискват документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени.”

С изменението се премахва изскаването за представяне на документ, издаден от учебното заведение, два пъти в годината, а такъв се представя при началото на всеки семестър или учебна година, съобразно срока, за който е издаден. Текстът е в съответствие с изменената ал. 3 на чл. 34 НПОС. Във връзка с прилагането на тази разпоредба следва да се има предвид, че изискваните документи не се превеждат и легализират, тъй като във всички международни договори в областта на социалното осигуряване съществуват разпоредби, съгласно които документите, представяни във връзка с прилагането на договора, не подлежат на легализация и се приемат, написани на официалния език на другата договаряща страна.

38. С § 33 от постановлението в чл. 82 НПОС след думата “институт” се добавя “с разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО“, като с това допълнение се прецизира същуствуващият текст на разпоредбата.

39. С § 34 от постановлението в чл. 83 НПОС се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 1 след думите “изплащат от” се добавя “териториалните поделения на”, а след “НОИ” се добавя “по реда на чл. 51 – 77 и 84 – 95”.

С тези допълнения се прецизира текстът на разпоредбата, като се уточнява, че изплащането на пенсии, отпуснати по международен договор, на български или чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се извършва от териториалните поделения на НОИ по начина, по който се изплащат пенсиите, отпуснати съгласно българското законодателство. При изплащането на добавки към пенсиите и извършването на удръжки при изплащането на пенсиите на горепосочените лица се прилагат съответно разпоредбите на чл. 84 – 95 от НПОС.

б) Член 83, ал. 2 се изменя така:

“(2) Пенсии, отпуснати по международни договори от чуждестранни осигурителни институти на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се изплащат чрез НОИ или се превеждат от чуждестранния осигурителен институт директно на лицата, чрез превод по личните им банкови сметки.”

В ал. 2 са регламентирани два начина за изплащане в България на отпуснатите от чуждестранни осигурителни институти пенсии на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България – чрез НОИ – Дирекция “Международни спогодби” или директно на лицата, чрез превод по личните им банкови сметки.

* * *

Напомняме Ви, че с ПМС № 43 от 21.02.2003 г. се направи изменение на чл. 2, ал. 2 от НПОС, в сила от 1 януари 2003 г.Съгласно изменението, в удостоверенията обр. УП-2, за времето след 1 януари 2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. В тази връзка следва да се приемат за редовни документите, в които осигурителният доход е посочен по години, без да се прави рекапитулация на сумите по размери. Достатъчно е в забележка да е посочено какви елементи на възнаграждението са включени.