Това показват уведомленията от работодателите за масови уволнения, подадени в  Агенцията по заетостта за периода от януари до средата на февруари, които предшестват минимум с месец реалните съкращения, пише www.dnevnik.bg.

По региони най-големи са планираните съкращения в Пловдив, Пазарджик и Смолян, сериозно орязване на персонала предстои и във фирми в София, Перник, Хасково, Кърджали и Стара Загора, съобщи директорът на агенцията Сотир Ушев.

Към крайната стъпка прибягват най-вече предприятия от машиностроенето, текстилната и химическата промишленост. От металургичния комбинат "Кремиковци" са уведомили, че ще съкратят 400 работници.
Предварителното уведомяване на държавата е задължително за компании с персонал над 20 души, когато съкращават наведнъж поне 10 човека, а за тези с над 100 души - когато освобождават минимум 10% от служителите. От това задължение са изключени най-малките фирми, самонаетите и работещите в сивата икономика. Те се засичат едва при регистрирането им в бюрата по труда или когато кандидатстват за социални помощи, обясниха експерти.

На фона на тези данни министърът на труда Емилия Масларова коментира през уикенда, че положението далеч не е фатално. "В момента ние имаме доста атрактивна безработица в сравнение с другите страни в Европейския съюз", заяви тя на семинар на социалното министерство в Хисаря. В подкрепа на думите й зам.-министърът Димитър Димитров отбеляза, че през миналата година средната безработица в ЕС е била 7.4%, а в  България е едва 6.3%. "В началото на миналата година хората без работа бяха много повече, отколкото сега, но никой не говореше за криза. Затова нека не се поддаваме на паникьорски настроения за драстичен скок на безработицата", призова Димитров.

Представяйки мерките в националния план по заетостта, зам. социалният министър заяви, че държавата ще осигури работа на 3 хил. от съкратените заради кризата служители в продължение на 9 месеца по програмата "Нова възможност за заетост". В нея ще се дава приоритет на безработни родители, чиито деца са непълнолетни или с увреждания. Предвидени са общо 7.9 млн. лв. Съкратените ще получават помощ за професионалната си ориентация и ще се насочват към подходяща работа, каза Димитров и добави, че в момента в бюрата по труда има 6 хил. свободни места. Работници се търсели дори и в най-пострадалите от кризата сектори като строителството и шивашката индустрия. Димитров коментира, че това се дължи на големите регионални икономически различия и ниската мобилност на българите.

Предварителните данни на министерството на труда показват, че над 50 предприятия са готови да намалят работното време на повече от 7 хил. работници, ако получат помощи от по 120 лв. от държавата, които да компенсират намаляването на заплатите. Идеята е по този начин да се помогне на работодателите да запазят квалифицирания си персонал. Програмата ще започне още през март, каза Елка Димитрова, шеф на дирекция "Политика на пазара на труда".

А още от понеделник, 23 февруари, започва организирането на обучения за близо 18 хил. трайно безработни и безработни над 50-годишна възраст, които да придобият или да повишат професионалната си квалификация. На успешно завършилите курсовете ще бъдат осигурени тримесечни стажове. Тази мярка ще се финансира с 50 млн. лв. от оперативна програма "Човешки ресурси". Тя ще се прилага в областите с най-много трайно безработни. За организирането на обучения могат да кандидатстват образователни институции, социално-икономически партньори и работодатели, обясни Росица Стелиянова, зам.-директор на агенцията по заетостта.

Засега най-атрактивна се оказва програмата на социалното министерство "В подкрепа на майчинството" за отглеждането на деца до 3-годишна възраст. Обявена за 5000 души, до момента в нея са записани 4300. Интересът към мярката се засили, след като в края на миналата година в нея бяха включени не само безработни, а и пенсионери. Така баби и дядовци получиха възможност да получават по една минимална заплата на месец, ако гледат внуците си до 3-годишна възраст. През април ще се реши дали по програмата да се пренасочат допълнителни средства от неатрактивни мерки от плана по заетостта.

В Хисаря министър Масларова представи и отчет за свършеното от ведомството от началото на мандата, като заяви, че не е очаквала да постигне толкова високи резултати. Сред най-големите постижения на екипа си тя отбеляза увеличението на пенсиите и заплатите, създаването на повече от предвидените работни места и програмите, подкрепящи младежите. Масларова се похвали, че професията "социално слаб" е пред изчезване, като се аргументира с 47-процентното намаление на получаващите помощи през 2008 г. в сравнение с 2007 г. Тя определи като изключително висок резултат 53-процентната успеваемост сред хората, минали през курсове за квалификация и преквалификация, които вече работят.

Социалният министър отхвърли призивите на бизнеса за намаляване на осигурителната тежест, заявявайки, че това не е панацея за решаването на икономически проблеми. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев осигурителните плащания могат да бъдат намалени с около 5 пункта и това ще струва на бюджета близо 300 млн. лв.  Намалението може да е за сметка на антикризисния пакет на правителството. Така ще се инвестират не 5.600 млрд. лв., а 5.300 млрд. и пак ще се подпомогне икономиката, каза Велев пред БНР. Той предложи и двойно увеличение - от 30 на 60 дни, на годишния неплатен отпуск, признаван за трудов стаж, както и премахване на ограниченията за извънреден труд.

Защо вместо това работодателите не намалят потреблението на луксозни стоки и не повишат производителността си, контраатакува Масларова. Пред БНР тя допълни, че икономическите проблеми не могат да се решават само чрез осигурителната система. "Ние сме поели ангажименти към майки, към възрастни хора и трябва да ги реализираме", каза Масларова. За последните 9 години вноските на работодателите са намалели от 36% на 18% и благодарение на това те са намалили съществено разходите си за труд, но са използвали малка част от спестеното за увеличаване на заплатите, допълни зам. социалният министър Лазар Лазаров. Той прогнозира, че през тази година средното възнаграждение в страната ще стигне 600 лв.