Във връзка с уеднаквяване на практиката по уточняване на момента, от който влиза в сила прекратяването на служебното правоотношение по Закона за държавния служител с оглед прилагането на чл. 42 от КСО, определянето на датата на прекратяване на осигуряването при отпускане на пенсия по чл. 94 от КСО, както и при отпускане на обезщетение за безработица, Ви даваме следните указания:

Съгласно чл. 108 от Закона за държавния служител служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Следователно законодателят е обвързал прекратяването на служебното правоотношение с издаването на съответния акт, а не с неговото съобщаване на лицето /връчване, както е по КТ/.

Актът за прекратяване на служебно правоотношение е индивидуален административен акт по смисъла на ЗАП, поради което за него важат общите правила за издаване и връчване на индивидуални административни актове, доколкото в Закона за държавния служител не е предвидено друго. Тъй като в ЗДСл няма специално норма, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поражда действие от момента на нейното издаване. Връчването на даден административен акт е последващо действие по съобщаването му. Поради това чл. 17 от ЗАП предвижда различни процедури, изброени примерно, а не изчерпателно: съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщение. Когато адресът на някой от заинтересуваните не е известен или той не живее на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления в общината, района или кметството. В тези случаи съобщаването може да се направи и по друг обичаен начин, какъвто е и извеждането в деловод твото на заповедта за прекратяване на служебното правооношене.

Законът за държавния служител предвижда изключение от това правило по отношение на дисциплинарното уволнение. Чл. 97 от Закона за държавния служител предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчването. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение. Следователно заповедта за дисциплинарното уволнение следва да се връчи на лицето, за да породи правно действие.

Предвид гореизложеното за дата на прекратяване на служебното правоотношение /с изключение на дисциплинарното уволнение/ следва да се счита датата, на която заповедта е изведена в деловодството на съответното ведомство.

В този смисъл са и Решение № 2851 от 29.03.2004 г по адм. д. № 6209/2003 г.на ВАС; решение № 10644/26.11.2002 г. по адм.д.№ 5576/2002 г. на ВАС.