ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

ВЪПРОС 1: Зачестиха случаите на подаване на документи за осигурителен стаж от членове от домакинството на член-кооператори, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора, но изработените трудодни са вписани само в неговата лична партида. В повечето случаи от кметствата се посочва, че трудодните са над запланувания минимум. Има ли правно основание да се зачита това време за осигурителен стаж и как да се постъпва в случаите, когато на член-кооператора вече е била отпусната пенсия въз основа на стажа в ТКЗС?

ОТГОВОР: На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно изменението на чл. 76, ал. 1, буква “е” от отм. ППЗП с ПМС № 95/18.05.1999 г., за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 01.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. Права по чл. 76, ал. 1, буква “е” от отм. ППЗП ползват тези, които са работили в ТКЗС като член-кооператори или като членове от домакинството на член-кооператори.

При издаването на документи за трудов (осигурителен) стаж на членове от домакинството на член-кооператори, възникват затруднения в случаите, когато изработените трудодни са вписани само в личната партида на член-кооператора.

Когато съществуват първични писмени данни като изплащателни ведомости, отчетни листове за положен от дадено лице труд в определена бригада, цех и пр. на стопанството, годишни отчети на ТКЗС за окончателния размер на личната вноска на кооператора по чл. 15, буква “б” от отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани кооператори (отм. ЗПЗСК) и други подобни, установяващи конкретното участие с труд в трудодни (човекодни) или работни дни на отделно лице, на това лице може да се издаде удостоверение за придобит в ТКЗС трудов стаж и по такива писмени документи.

Когато липсват първични писмени данни за годишния брой на действително отработените от членове от домакинството на член-кооператори трудодни или работни дни, разпределението на изработените през календарната година дни между участвалите с труда си членове от домакинството следва да се осъществи според вложения от всеки поотделно труд в стопанството по взаимно споразумение.

Ако на член-кооператора е зачетен осигурителен стаж по реда на чл. 76, ал. 1, буква “е” от отм. ППЗП и е отпусната пенсия, членовете от домакинството му, по взаимно споразумение, могат да ползват само изработените над запланувания минимум трудодни (човекодни).

Ако на член-кооператора не е зачетен осигурителен стаж, няма пречка, по взаимно споразумение, членовете от домакинството да ползват всички отработени трудодни (човекодни). В тези случаи общият осигурителен стаж, вписан в издадените документи, не трябва да бъде по-голям от този, вписан в личната партида на член-кооператора.

Като се има пред вид характера на селскостопанската работа, нейната сезонност и възможност за извършване от цялото домакинство, на основание чл. 76, ал. 1, буква “е” отм. ППЗП може да се зачете осигурителен стаж и на ученици и студенти. Взаимното споразумение между членовете от домакинството на член-кооператора е достатъчно доказателство за това, че същите са работили по смисъла на разпоредбата. При зачитането на осигурителен стаж на това основание са от значение само моментът на навършване на 16-годишна възраст и моментът на напускане на домакинството – сключване на граждански брак и създаване на ново или членство в друго домакинство, промяна на постоянното местожителство, отбиване на редовната военна служба и др.

ВЪПРОС 2: Зачита ли се за осигурителен стаж на основание чл. 81 от отм. ППЗП и чл. 44 от НПОС времето на обучение във ВИФ “Г. Димитров” – гр. София?

ОТГОВОР: Със заповед на министъра на отбраната е бил открит профил “Физическо възпитание в БНА” и е създадена катедра “Физическа подготовка в БНА” към Факултета “Масово-оздравителна и лечебна физкултура” при ВИФ “Г. Димитров” – София на издръжка на Министерство на отбраната. От учебната 1976/1977 г. е формиран курсантски взвод – рота за подготовка на офицери за физическа подготовка и спорт в БНА към Армейска школа за високо спортно майсторство (АШВСМ) “Чавдар”. През 1986 г. е създаден Военен факултет към ВИФ “Г. Димитров” – София, който е закрит от 01.09.1991 г.

Курсантите, обучавани от учебната 1976/1977 г. до 01.09.1991 г. в катедра “Физическа подготовка в БНА” или Военен факултет към ВИФ “Г. Димитров” – София (понастоящем Национална спортна академия “В. Левски”), са със същия статут като курсантите във висшите военни училища. На основание чл. 81 от отм. ППЗП и чл. 44 от НПОС, времето на обучението им след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба, съгласно действащото законодателство, се зачита за осигурителен стаж от ІІІ категория при пенсиониране.

ВЪПРОС 3: Зачита ли се за осигурителен стаж времето на редовната военна служба преди навършване на пълнолетие?

ОТГОВОР: Съгласно чл. 81 от отм. ППЗП и чл. 44 от действащата НПОС за осигурителен стаж от ІІІ категория се признава времето на наборна военна служба. Изискването за навършване на пълнолетие се отнася само за времето на обучение на курсанти и школници.

С изменението на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България от 15.08.1970 г. до отмяната му от 27.02.1996 г., на редовна военна служба са подлежали всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години. Предвид на това, за посочения период следва да се зачита за осигурителен стаж времето на наборната военна служба и преди навършване на пълнолетие.

ВЪПРОС 4: Директор на училище с пълен норматив на преподавателска дейност е уволнен. Впоследствие съдът признава уволнението за незаконно и го възстановява на работа. Следва ли да бъде зачетен за учителски стаж периода, през който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи?

ОТГОВОР: Периодът, през който лицето е било незаконно уволнено, се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, като се внасят осигурителни вноски за фонд “Пенсии”. За този период не са дължими осигурителни вноски за “Учителския пенсионен фонд”, но предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от КСО, съгласно която осигурителният стаж се признава от категорията труд преди уволнението, по отношение на правото на пенсия по § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО, времето от уволнението до възстановяването на работа следва да бъде зачетено за учителски стаж по реда на чл. 19, ал. 1 от НПОС, тъй като преди уволнението лицето е заемало длъжността директор на училище с пълен норматив преподавателска дейност.

За това време не се следва добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО от учителския пенсионен фонд, тъй като няма осигурителна вноска във фонда.

ВЪПРОС 5: Следва ли да бъде зачетен за учителски стаж периода, през който лицето е работило като преподавател в анголско училище?

ОТГОВОР: Не, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2, изречение първо от НПОС осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Към настоящия момент между Република България и Ангола няма сключена спогодба в областта на социалното осигуряване, поради което времето, през което лицето е работило в Ангола, независимо къде и на каква длъжност, не може да бъде зачетено за осигурителен стаж съгласно българското законодателство.

ВЪПРОС 6: Следва ли да бъде зачетен за учителски стаж периода, през който лицето е работило като преподавател в училище в бившия СССР?

ОТГОВОР: Да. Отношенията между Република България и Руската федерация в областта на социалното осигуряване се уреждат със Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване (в сила от 01.05.1960 г.). Тази спогодба се прилага по отношение на бившите републики, участнички в Споразумението за създаване на ОНД, които са заявили правоприемство по отношение на договорите, сключени между България и СССР, с изключение на Естония, Литва, Латвия, Република Азърбейджан и Република Армения, които изрично са заявили, че не се считат за правоприемници на бившия СССР по отношение на сключените от него договори, както и по отношение на Украйна, с която България има сключен нов Договор за социално осигуряване, в сила от 01.04.2003 г.

Съгласно чл. 4 от Спогодбата при отпускане на пенсии и помощи се зачита напълно трудовия стаж на територията на двете Договарящи страни, в това число и стажът, даващ право на отпускане на пенсии при благоприятни условия и в благоприятни размери. При това органите на социалното обезпечаване зачитат трудовия стаж и приравнената към него дейност както в своята, така и в другата страна, независимо от това каква част от изискуемия стаж е придобита във всяка от тези страни.

Осигурителният стаж, придобит в държава от бившия СССР, ще се установи по оригиналните документи, издадени от компетентните органи на съответната държава, след потвърждаването му от Пенсионният й фонд. След получаване на потвърждението, Дирекция “Международни спогодби” при НОИ ще издаде удостоверение за придобития руски осигурителен стаж.

Предвид това, трудовият стаж, положен на длъжност “учител” и “възпитател” в СССР е учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 1 от отм. ППЗП и чл. 19, ал. 1 от НПОС.

Следва да имате предвид, че Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване (в сила от 01.05.1960 г.) престава да действа от 01.01.2005 г. След тази дата не могат да се ползват права въз основа на осигурителен стаж, придобит на територията на бившия СССР.

При легализирането на осигурителния стаж, придобит в държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на социалното осигуряване, Дирекция “Международни спогодби” отразява в удостоверението дали според условията на съответния договор стажът е учителски, по смисъла на чл. 41, ал. 1 от отм. ППЗП и чл. 19, ал. 1 от НПОС.

При отпускане на пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, който предвижда зачитане на осигурителен стаж, положен при специфични условия на труд или при специфична професия, Дирекция “Международни спогодби” винаги взима предвид стажът, положен съгласно законодателството на другата договаряща се страна на длъжност “учител”, като учителски трудов стаж, по смисъла на чл. 41, ал. 1 от отм. ППЗП и чл. 19, ал. 1 от НПОС.

С оглед прилагане на тази разпоредба трудовият стаж, положен на длъжност “учител” и “възпитател” в СССР е учителски по смисъла на чл. 41, ал. 1 от отм. ППЗП и чл. 19, ал. 1 от НПОС. За това време не се следва добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО от учителския пенсионен фонд, тъй като няма осигурителна вноска във фонда.

Република България има сключени договори и спогодби в областта на социалното осигуряване и с други страни. Считаме за целесъобразно, при легализация на стажа в такава страна, когато пенсията се отпуска в РУСО, Дирекция “Международни спогодби” да отбелязва в удостоверението дали според условията на съответния договор стажът е учителски по смисъла на чл. 41, ал. 1 от отм. ППЗП и чл. 19, ал. 1 от НПОС.

ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД

ВЪПРОС 7: В някои случаи осигурителят изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 10 или повече заплати, уговорен с Колективния трудов договор на дружеството (фирмата). В удостоверение обр. УП-2 за един календарен месец този доход е включен в размер, ограничен до максималния осигурителен доход за съответния период. Какъв период може да се зачете за осигурителен стаж и каква сума на осигурителния доход следва да се вземе предвид при определяне размера на пенсията? А следва ли в УП-2 да се включва сумата на уговорен с Колективния трудов договор по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ?

ОТГОВОР: Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 2 от КТ размерите на обезщетенията по чл. 222 от КТ се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Когато при наличието на тези хипотези са уговорени по-големи размери на обезщетенията по чл. 222 от КТ, характерът на обезщетението не се променя. То следва правния режим на обезщетението по чл. 222, ал. 1-3 от КТ независимо от по-високия му размер.

Обезщетението при уволнение по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ е лично право на работника или служителя и в случая само неговия размер е уреден в Колективния трудов договор, т.е. срокът на обезщетението е за 1 месец. С оглед на гореизложеното за осигурителен стаж следва да се зачете 1 месец, а при определяне на размера на пенсията да се вземе предвид или действително изплатената сума, или ограничената до максималния осигурителен доход за съответния месец.

Върху сумите, изплатени по реда на чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ не се дължат осигурителни вноски (чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане), поради което тези обезщетения не са осигурителен доход, не следва да се посочват в удостоверение обр. УП-2 и не се вземат предвид при определяне размера на пенсията, независимо от техния размер.

ВЪПРОС 8: Съгласно удостоверение обр. УП-2 за определен период не е изплатена заплата по изплащателната ведомост, тъй като фирмата има сключен овърдрафт с банката и неуредени взаимоотношения до момента. Следва ли периодът, за който заплатата е изплатена чрез овърдрафт, да се зачита за осигурителен стаж, да се включва в удостоверение обр. УП-2 и да се взима предвид при определяне размера на пенсията?

ОТГОВОР: Овърдрафтът е особен вид заем, който се дава от банката като особен вид услуга на лицето, чиято сметка обслужва. Той не замества трудовото възнаграждение, което се дава на лицето срещу положен от него труд и чийто размер се определя според сключения между него и работодателя му договор.

Периодът, за който заплатата не е изплатена по изплащателна ведомост, а чрез овърдрафт, не следва да се зачита за осигурителен стаж и сумата не се взема предвид при определяне размера на пенсията.

ВЪПРОС 9: На лице е възложен от съдия-изпълнител недвижим имот вместо дължимото от работодателя му трудово възнаграждение за определен период от време след постановяване със съдебно решение. Възможно ли е да се ползва за определяне размера на пенсията и как следва да се процедира?

ОТГОВОР: В случаите, когато недвижим имот е възложен на работниците и служителите от съдия-изпълнител (или получени от работодателя други вещи) като насрещна престация, заместваща плащане на възнаграждение по трудов договор, стойността им следва да се включи в удостоверение обр. УП-2. Удостоверението се издава от осигурителя, с когото са били в трудово-правни отношения, като в него се посочва цялата сума на стойността на имота (вещите) и съответно периода, за който се отнася заместващата престация. В случай, че в обр. УП-2 следва да се включи само част от такъв период (например има и време преди 01.01.1997 г., което лицето не желае да ползва за изчисляване на пенсията), то цялата получена сума следва да се раздели на броя на месеците, за които се отнася заместващата престация, като в УП-2 се посочи само сумата, отнасяща се за искания от лицето период.

Размерът на пенсията не може да бъде определен (преизчислен), ако стойността на заместващата трудовото му възнаграждение престация не е отразена в удостоверение обр. УП-2. В случаите когато осигурителят не издава УП-2, лицата имат правна възможност да поискат от териториалното поделение на НОИ да се извърши проверка, в резултат на която на осигурителя може да се даде задължително предписание да издаде искания документ и как точно да го оформи. Ако предписанието не бъде изпълнено, може да се ангажира отговорността на осигурителя и да му се наложи административно наказание.

ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПЕНСИИТЕ

ВЪПРОС 10: След преизчисляване по реда на чл. 21, ал. 2 от НПОС на пенсия за изслужено време и старост, отпусната по отм. ЗП, е включен и осигурителния доход за осигурителен стаж след 01.01.1997 г. Може ли да се смени тригодишния базисен период по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС без да се взема предвид вече включения осигурителен доход за стажа след 01.01.1997 г., тъй като се отразява неблагоприятно върху индивидуалния коефициент на лицето?

ОТГОВОР: Не може. Когато пенсията за осигурителен стаж и възраст е преизчислена по реда на чл. 21, ал. 2 от НПОС, във връзка с чл. 102 от КСО, няма пречка да се направи след това преизчисление и по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС, но като се вземе предвид вече включения доход за времето след 01.01.1997 г. Осигурителният доход за положения осигурителен стаж след пенсионирането и след 01.01.1997 г., участвал вече при преизчисляването на пенсията по чл. 21, ал. 2 от НПОС, задължително се включва при преизчисляването й по чл. 21, ал. 3 от НПОС. При определяне размера на пенсията се взима предвид целият зачетен осигурителен стаж.

ВЪПРОС 11: Лична пенсия за изслужено време и старост е била отпусната от 12.11.1977 г. по отм. ЗП. По молба на лицето е спряна от 01.01.1985 г. През 1988 г. пенсията е възобновена и преизчислена по реда на чл. 50б от отм. ЗП от възнаграждението за друг базисен период. Възможно ли е пенсията да се преизчисли от възнаграждението при отпускането й или от друг период, който е от последните 15 години трудов стаж преди отпускането?

ОТГОВОР: С разпоредбата на чл. 50б от отм. ЗП се даваше възможност на пенсионерите, получаващи лична пенсия за изслужено време и старост или старост, както и за инвалидност, изчислена от трудово възнаграждение, да поискат определяне на нова пенсия, когато придобият най-малко 12 месеца (36 месеца в редакцията до 30.06.1992 г.) трудов стаж в страната след пенсионирането си, ако през това време не са получавали пенсията. Въпреки че в текста е използвана формулировката “определяне на нова пенсия”, това не заличава факта на първоначалното отпускане и определяне на пенсията. По същество това е било преизчисляване на пенсията при определени в закона условия, аналогично на сегашната разпоредба на чл. 102 от КСО. В тази връзка промяната на 3-годишния базисен период до 01.01.1997 г. може да се прави от последните 15 години осигурителен стаж преди първоначалното й отпускане, независимо че е била определяна нова пенсия по реда на чл. 50б от отм. ЗП.

ВЪПРОС 12: След датата на отпускане на пенсия за инвалидност лицето е получавало обезщетение за безработица от Бюрото по труда. Може ли пенсията да се преизчисли по реда на чл. 21, ал. 1 и 2 от НПОС във връзка с чл. 102 от КСО? Може ли пенсията да се преизчисли по реда на § 117 от ПЗР на КСО, ако е отпусната по отм. ЗП, но цялото или част от времето, през което е получавано обезщетение за безработица от Бюрото по труда, е след 1 януари 2000 г.

ОТГОВОР: Пенсията може да се преизчисли по реда на чл. 21, ал. 1 от НПОС, тъй като лицето има придобит осигурителен стаж след пенсионирането – това е осигурителният стаж, през който е получавало обезщетение за безработица от Бюрото по труда.

При преизчисляване на пенсията по чл. 21, ал. 2 от НПОС следва да се вземе дохода за избрания от лицето 3-годишен период и дохода след 01.01.1997 г., ако има такъв. Времето, през което е получавано обезщетение за безработица се зачита за осигурителен стаж, но по силата на чл. 46, ал. 2, т. 7 от НПОС не се взема предвид като осигурителен доход при изчисляване размера на пенсията.

Обстоятелството, че стажът след отпускането на пенсията за инвалидност е само от получавано обезщетение за безработица от Бюрото по труда, не е пречка тя да бъде преизчислена на основание чл. 21, ал. 1 и 2 от НПОС във връзка с чл. 102 от КСО.

Пенсии за инвалидност, отпуснати по отм. ЗП, не могат да се преизчислят по реда на § 117 от ПЗР на КСО, ако цялото или част от времето, през което е получавано обезщетение за безработица, е след 1 януари 2000 г. Самата разпоредба поставя условие тези лица да нямат осигурителен стаж след 1 януари 2000 г., а на основание чл. 9, ал. 2 от КСО това време се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

ДОКУМЕНТИ, ПРАВОПОРАЖДАЩИ И НАЧАЛНИ ДАТИ, СРОКОВЕ

ВЪПРОС 13: За отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е представено експертно решение на ТЕЛК със стара дата на инвалидизиране и изтекъл срок на инвалидността към датата на заявлението. При спазване на процедурата по чл. 1, ал. 5 от НПОС лицето представя в 3-месечен срок ново експертно решение с продължен срок на инвалидността без промяна в датата на инвалидизиране. Необходимо ли е да се подава ново заявление за отпускане на пенсията и от коя дата следва да се отпусне пенсията за инвалидност поради общо заболяване?

ОТГОВОР: В случай, че към заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност не е приложено експертно решение на ТЕЛК, по което тя да може да се отпусне, се счита че то е липсващ документ по смисъла на чл. 1, ал. 5 от НПОС.

Когато в предвидения за отстраняване на неизправностите 3-месечен срок лицето представи експертно решение на ТЕЛК с неизтекъл (продължен) срок на инвалидността, не е необходимо да се подава ново заявление за пенсия.

Когато в изискуемия се 3-месечен срок не се представи експертно решение на ТЕЛК с неизтекъл (продължен) срок на инвалидността, длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася с разпореждане, с което отказва исканата пенсия за инвалидност.

Експертно решение на ТЕЛК с неизтекъл срок на инвалидността, представено след 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС, е необходимо да се подаде с ново заявление за пенсия.

ВЪПРОС 14: Лице е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната от 28.11.1980 г. – датата на инвалидизиране. Същата е спряна от 01.07.1989 г. на основание чл. 21, ал. 1, буква “г” от отм. ППЗП, като през същата година е изтекъл и определения от ТЕЛК срок на инвалидността. Със заявление от 1999 г. до Дирекция “Международни спогодби” на НОИ лицето е поискало възобновяване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване по българското пенсионно законодателство, съгласно споразумението между Република България и Република Турция. На 27.02.2002 г. ТЕЛК за психически заболявания освидетелства лицето по документи, като определя старата дата на инвалидизиране. От коя дата следва да се възобнови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване – от датата на заявлението в НОИ или от датата на експертно решение на ТЕЛК?

ОТГОВОР: На основание чл. 30, ал. 4 от НПОС пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да се възобнови от 27.02.2002 г. – датата на преосвидетелстването от български ТЕЛК.

Споразумението между правителствата на Република България и Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция изцяло препраща към българското законодателство относно въпросите на определяне на началната дата, правото и размера на пенсиите – чл. 5 и чл. 6 от споразумението. Поради това при определянето на датата, от която да се възобнови спряната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, следва да се прилага НПОС, като фактът, че по това време правоимащото лице живее в Турция, не оказва влияние при определянето на тази дата.

ВЪПРОС 15: Дете до 18-годишна възраст, без право на наследствена пенсия от починалия си родител, получава персонална пенсия по чл. 92 от КСО. Междувременно ТЕЛК му определя от 50 до 71 % намалена работоспособност (датата на инвалидизиране е в периода докато учи), но същото няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като е до 18 години, все още учи и няма осигурителен стаж. Има ли възможност да се продължи изплащането на персоналната му пенсия и след 18-годишна възраст, ако не учи?

ОТГОВОР: Да. В този случай персоналната пенсия следва правния режим на наследствената пенсия. По силата на чл. 82, ал. 1 от КСО изплащането й следва да продължи, тъй като детето се е инвалидизирало като учащо до 18-годишна възраст (аналогично и когато това стане до 26-годишна възраст).

Дори персоналната пенсия да е била прекратена при навършване на 18 години или при завършване на образованието, при така определената дата на инвалидизиране тя може да се възстанови по реда на чл. 97 от КСО, ако лицето подаде заявление, придружено с експертното решение на ТЕЛК. Преди да се възстанови персоналната пенсия винаги териториалното поделение на Националния осигурителен институт следва да преценява правото на лична или друг вид пенсия на лицето.

ДОБАВКИ КЪМ ПЕНСИИТЕ

ВЪПРОС 16: Към лична пенсия се изплаща добавка от лична земеделска пенсия за старост по отм. ЗПЗСК от починал съпруг. Преживелият съпруг подава заявление за добавка от пенсия за инвалидност, без да е била отпускана такава, като не прилага допълнителни документи към искането си. Може ли да се смени вида на добавката по заявление до 31 декември 2004 г. и какви документи следва да се изискат, като се има предвид, че пенсиите по отм. ЗПЗСК не са изчислени от трудово възнаграждение?

ОТГОВОР: Няма пречка да се отпусне добавка от пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявление до 31 декември 2004 г., като правото се преценява по разпоредбите на КСО съобразно възрастта на наследодателя към датата на смъртта и съществуващите данни в пенсионното досие за трудовия му стаж.

По отношение на липсващото удостоверение за осигурителния доход обр. УП-2 се прилага процедурата по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Удостоверението се изготвя по реда на чл. 40 и чл. 46 от НПОС. Ако липсващият документ за осигурителния доход в ТКЗС не се представи в предвидения 3-месечен срок, може да се приложи процедурата на чл. 40, ал. 7 от НПОС, тъй като кметствата не са осигурители и не са правоприемници на ТКЗС, а само съхраняват техните документи.

ВЪПРОС 17: Към заявление за добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) за първи път в РУСО се представя документ, удостоверяващ период, който следва да се признае за трудов стаж от І категория по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ. Необходимо ли е да се подава нова молба, за да се зачете това време за трудов стаж и от коя дата следва да се измени размера на пенсията?

ОТГОВОР: Не е необходимо. Независимо, че не е поискано и признаване на времето на репресия за трудов стаж, то заявлението е повод да се преценят всички права по ЗПГРРЛ. При установяване на период, който следва да се признае за трудов стаж по силата на чл. 7 от ЗПГРРЛ, то той се зачита от І категория, ако е по т. 1 или от ІІІ категория, ако е по т. 2 от същия. Размерът на пенсията следва да се измени на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от датата на заявлението.

Аналогично, при подаване на заявление за признаване на трудов стаж като репресиран, следва да се прецени и правото на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Ако лицето има право на такава, тя се отпуска от първо число на месеца, следващ датата на заявлението.

ВЪПРОС 18: Към документите за трудов стаж при отпускане (изменяне) на лична пенсия за изслужено време и старост са представени удостоверение от ЦВА – В. Търново (военно-отчетна книжка) за времето на редовната военна служба и удостоверение от Регионалната комисия по политическа и гражданска реабилитация. Част от времето в края на редовната военна служба се дублира с началото на периода на политическата репресия. Тъй като не може да се зачетат за трудов стаж повече дни от броя на календарните дни за двата периода, намалено е от времето на политическата репресия, което е зачетено като стаж от І категория.

Как следва да се определи размера на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ – съобразно периода, зачетен за осигурителен стаж от І категория или съобразно периода от документа, доказващ политическата репресия, като времето, което се дублира като трудов стаж се намали от срока на редовната военна служба? Ако се следва промяна относно вече зачетения трудов стаж, от коя дата следва да се извърши?

ОТГОВОР: Времетраенето на редовната военна служба следва да се намали с дублирания период, като последният се зачете за трудов стаж от І категория по чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ въз основа на удостоверението от Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация (от Главно управление на местата за лишаване от свобода).

Представените документи нямат характер на нови доказателства, тъй като вече са били обсъждани. На основание чл. 99, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от КСО разпореждането за отпускане на пенсията (изменяне с допълнителен стаж) следва да се измени, считано от датата на отпускане (изменяне) на пенсията. Добавката по чл. 9 от ЗПГРРЛ следва да се определи за пълния период, в който лицето е незаконно задържано или въдворявано в затвори, трудово-възпитателни общежития, лагери и места за задържане.

ДРУГИ

ВЪПРОС 19: В някои случаи, лицата са придобили право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по време, когато са получавали парично обезщетение за безработица. Началните дати на отпускане на пенсиите са съответните дати на заявленията в ТП на НОИ, тъй като същите са подадени след 6-месечния срок от придобиване правото на пенсия. Следва ли да се прилагат указанията, дадени с т. 22 от писмо № 91-01-250 от 05.10.2001 г. на ГД “Пенсии”?

ОТГОВОР: С глава VІІІ от писмо № 91-01-205 от 06.08.2004 г. на ГД “ОВКО” са разгледани някои въпроси във връзка с изменяне, отменяне и поправяне на паричните обезщетения за безработица. В т. 2 е посочено, че указанията, дадени в т. 22 с писмо № 91-01-250 от 5.10.2001 г. на ГД “Пенсии” не се прилагат, тъй като датата на придобиване право на пенсия за пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране не във всички случаи съвпада с датата на отпускане на пенсията.

По силата на чл. 54д, ал. 1 от КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране, като това става от датата на настъпване на съответното обстоятелство, съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).

Лице, което има право на парично обезщетение за безработица, е длъжно в 7-дневен срок да декларира в ТП на НОИ и всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на паричното обезщетение за безработица, както и при промяна на постоянния адрес. Когато не е декларирало в посочения срок за настъпили изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, то връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 от КСО (чл. 7, ал. 1 и 2 от НОИПОБ).

При представяне на документ (разпореждане), с който е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, разпореждането по чл. 5, ал. 1 от НОИПОБ се отменя на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от същата.

КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ТРУДА

ВЪПРОС 20: По повод многократно постъпили запитвания от лица и ТП на НОИ е установено различно тълкуване на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО. Осигурителният стаж на кои лица, работили при условията на ПМС № 40 от 1968 г. или при условията на І специална категория до влизане в сила на ПМС № 40 от 1968 г., се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО?

ОТГОВОР: Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО не се прилага за всички длъжности с права по отмененото ПМС № 40 от 1968 г. или с права по І специална категория до влизането му в сила.

Разпоредбата обхваща само труда на подземни работници и служители до началник участък, включени в списъчния състав на съответния участък до началника на участъка включително.

Това са лицата работили при условията на т. 1, т. 4б, т. 4а – в частта до началник участък вкл., т. 4в – рудник “Кошава”, тъй като в точката само за този рудник са включени подземни работници и служители до началник участък вкл. по ПМС № 40 от 1968 г., както и при условията на І специална категория до влизане в сила на ПМС № 40 от 1968 г. – само за подземните работници и служители до началник участък включително.

Осигурителният стаж на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители, заети на работа под земята, чиито длъжности не са по щата на подземен участък, дори да получават пенсия по условията на отм. ПМС № 40 от 1968 г. и добавка по чл. 46, ал. 4 от отм. ЗП, се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО.

С протокол № 7 от 20.08.1991 г. бившата Комисия по тълкуване на отм. ПКТП е приела, че ИТР до началник на строителен обект от поделенията на СО “Хидрострой”, заети с подземна работа и при обем на подземната работа не по-малко от 70 % от общия обем, при пенсиониране ползват права по т. 1 от отм. ПМС № 40 от 1968 г. Лицата ползват приравнени права по тази точка при отпускане на пенсия с начална дата до 31.12.1999 г. вкл. (до отмяната на ПМС № 40/1968 г. и ЗП). Осигурителният стаж на тези лица, зачетен по т. 1 от отм. ПМС № 40 от 1968 г. не може да се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, тъй като не отговаря на изискването да е положен на длъжност до началник участък включително.

Такъв е и случаят с лицата, заемащи длъжности: минен спасител, медицински техник (лекар), шлосер, механик, заместник-началник, началник (ръководител), назначени на подземна работа. Минните спасители обикновено са по щата на минно-спасителните пунктове, а медицинските кадри по щата на медицинските пунктове. Трудът на тези лица за времето до и след 31.12.1999 г. е от І категория, но същите не могат да ползват разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, ако не са включени по щата на участъците до длъжност началник на участък. При преизчисляване от 01.01.2000 г. (по § 7 от ПЗР на КСО) на пенсиите за изслужено време и старост, отпуснати по отм. ЗП и отм. ПМС № 40 от 1968 г. и при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31.12.1999 г., осигурителният стаж на тези лица се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО.

С оглед правилното прилагане разпоредбата на чл. 104 от КСО при спорни въпроси е целесъобразно да се изискват копия от разплащателни ведомости и щатни разписания на съществуващите участъци за времето на полагане на осигурителния стаж, за да се прецени дали длъжностите на лицата са включени в списъчния състав на съответния участък до началника на участъка включително.

ВЪПРОС 21: От коя категория по НКТП е трудът на експлоатационния персонал и персонала по поддръжката и ремонта на съоръженията в ПАВЕЦ “Чаира”, ВЕЦ “Батак” и ВЕЦ “Пещера”?

ОТГОВОР: От І категория по чл. 1, т. 1 от НКТП е трудът на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в хидротехнически обекти (“хидротехника” - “водостроителство”). Разпоредбата обхваща професии и длъжности до ръководител на участък включително, участващи при изграждането на хидротехнически обекти.

Трудът на обслужващия персонал на въведените в експлоатация хидротехнически обекти, включително и на експлоатационния персонал и персонала по поддръжката и ремонта на съоръженията в ПАВЕЦ “Чаира”, ВЕЦ “Батак” и ВЕЦ “Пещера” е от ІІІ категория по чл. 3 от НКТП.

ВЪПРОС 22: Какво включват понятията: “безучастъкова структура”, “безруднична структура”, “безцехова структура” и “беззаводска структура”?

ОТГОВОР: В случаите, при които структурата на предприятието (фирмата) е “безучастъкова”, това означава, че в щатното разписание не фигурира длъжност ръководител (началник) на участък.

В случаите, при които структурата на предприятието (фирмата) е “безруднична”, това означава, че в щатното разписание между ръководството на рудоуправление (миннодобивно поделение) и ръководител (началник) участък, няма друго междинно ръководство.

В случаите, при които структурата на предприятието (фирмата) е “безцехова” означава, че в щатното разписание не фигурира длъжност ръководител (началник) на цех.

В случаите, при които структурата на предприятието (фирмата) е “беззаводска”, това означава, че в щатното разписание между комбинатското (фирменото) ръководство и ръководител (началник) цех, няма друго междинно ръководство.

Във всички случаи тези понятия не означават, че съответните звена не съществуват в структурата на предприятието (фирмата). Напротив, те имат в структурата си участъци, рудници, цехове и заводи, но дейността им е ограничена и не е необходимо и икономически изгодно да се поддържа и междинен ръководен персонал. В тези случаи управлението на участъците, рудниците, цеховете и заводите се извършва от ръководството на рудника, на рудоуправлението, на предприятието и на комбината.

ВЪПРОС 23: Необходимо ли е да се уточнява категорията на труда по обр. УП-3, издаден от поделение 46390 на Министерство на отбраната, за положен след 31.12.1999 г. стаж в обектите на бившата Генерална дирекция “Опазване на държавни ценности и съкровища” към Министерски съвет – гр. София и на специални обекти на БТК, изпълнявани от бивши поделения на Министерство на отбраната?

ОТГОВОР: Не е необходимо РУСО да отправя запитване, придружено със съответен обр. УП-3, издаден от поделение 46390 – гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 113 А, за работещите на обектите на бившата Генерална дирекция “Опазване на държавни ценности и съкровища” към Министерски съвет – гр. София и на специалния обект на БТК, изпълняван от бивши военни поделения, за стаж положен след 31.12.1999 г. От поделение 46390 – гр. София е поет ангажимент, че ще записват категорията на труда. На основание чл. 104, ал. 2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст този стаж се превръща, като 3 години осигурителен стаж от І категория се зачитат за 5 години стаж от ІІІ категория. Стажът на тези лица не може да се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 от кодекса.

Необходимо е да се изпращат запитвания до ГД “Пенсии” при Централно управление на НОИ само за поделенията по т. 56 от отм. ПКТП.

ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИТЕ

ВЪПРОС 24: Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, е постановило разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица. Дългът е възникнал в резултат на това, че лицето е получавало парично обезщетение за безработица и за същият период му е отпусната пенсия. Може ли от пенсията му да се правят удръжки за погасяване на този дълг?

ОТГОВОР: Няма правно основание за налагане на удръжка върху пенсията на пенсионер за възстановяване на неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица. С разпоредбите на чл. чл. 85, 86 и 87 от НПОС е регламентирано, че при изплащане на пенсиите могат да се налагат удръжки за запори, наложени от съдия-изпълнител; за погасяване на дългове от надвзети пенсии и за погасяване на заеми, но след сключване на договор между НОИ и съответната банка. С чл. чл. 54е, ал. 3 и 54ж, ал. 2 от КСО и чл. 7, ал. 4 и 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) е регламентиран редът за погасяване на дължимите суми по разпорежданията за възстановяване на неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица – доброволно изпълнение; разсрочено изплащане или принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Прихващания могат да се правят само от полагащо се обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО и чл. 7, ал. 5 от НОИПОБ.

В случай, че лицето-длъжник прояви инициатива, може да погаси целият дълг или част от него, като внесе съответната сума в касата на РУСО.

Този въпрос ще бъде и законодателно регламентиран при бъдещи промени в законовите и подзаконови актове по социалното осигуряване.

ВЪПРОС 25: Вдовица неправомерно е получавала наследствена пенсия, отпусната на основание чл. 31, ал. 1 б “в” от отм. ЗП. Постановено е разпореждане за възстановяване на надвзетата сума. От същият наследодател получава пенсия и дете. Може ли задължението на майката да се погасява от пенсията на детето чрез удръжки?

ОТГОВОР: Върху пенсията на малолетно дете не може да се наложи удръжка за погасяване на дълг на родител, тъй като съгласно Семейния кодекс (СК), това е в негов ущърб. С чл. 73, ал. 1 от СК е регламентирано, че родителите представляват малолетните си деца и дават съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.

В случаите, при които детето е навършило пълнолетие и декларира, че е съгласно от неговата пенсия да се погасява дълга на майката, няма пречка да се наложи удръжка в размерите по чл. 341 от ГПК.

ВЪПРОС 26: Кой следва да постанови разпореждане за отпускане на добавка по чл. 84 от КСО в случаите, когато пенсията на пенсионерът се превежда от дирекция “Международни спогодби” в Република Турция?

ОТГОВОР: Разпореждането се постановява от длъжностното лице по пенсионното осигуряване в дирекция “Международни спогодби”.

ВЪПРОС 27: Как се постъпва в случаите, при които починал пенсионер няма никакви наследници по информация от службите “ГРАО”, но пенсията му за месеца, следващ месеца на смъртта е изтеглена с дебитна карта?

ОТГОВОР: В тези случаи не се постановява разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал. 2 от НПОС. За така формирания дълг се комплектова документация, която следва да съдържа:

-разпореждане за прекратяване на пенсията на починалия пенсионер – в него се вписва следният текст:

“Лицето няма наследници съгласно писмо на служба “ГРАО” №.......от /дата....../. С писмо №..........от /дата....../ Банка........ съобщава, че пенсията на починалия е изтеглена с дебитна карта на /дата....../.

Поради тази причина дългът се счита за несъбираем и следва да бъде изписан от счетоводните регистри на РУСО.”

-писмо от служба “ГРАО”, че починалият няма никакви наследници;

-писмо от банковият клон за изтеглената пенсия след месеца на смъртта на пенсионера.

Въз основа на тези документи сектор “Изплащане на пенсии” изготвя едновременно справка обр. 28 за начисляване на дълга и справка обр. 28-А – за неговото счетоводно изписване. Двата вида справки, заедно с копие от горните три документа, се предават на отговорния служител за осчетоводяване.

ВЪПРОС 28: В случаите, при които пенсионерът се намира в чужбина и издава пълномощно на друго лице за получаване на пенсията, следва ли да се извършва заверка на подписа на упълномощителя?

ОТГОВОР: Когато пълномощното е изготвено в чужбина, освен превод на български език от легитимен преводач е необходимо подписът на упълномощителя да бъде заверен от българските дипломатически и консулски представителства на основание чл. 64, ал. 1 от НПОС.