ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ


ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
В сила от 27.07.2009 г.Обн. ДВ. бр.58 от 27 Юли 2009г., изм. ДВ. бр.60 от 30 Юли 2009г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ



Чл. 1. Народното събрание създава вътрешната си организация и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и разпоредбите на този правилник.
 



Чл. 2. Народното събрание заседава в сграда на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.
 



Чл. 3. Народни представители, за които има данни от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, че са били сътрудници, не могат да бъдат членове на:

1. ръководството на Народното събрание;

2. ръководствата на комисиите към Народното събрание;

3. международните делегации на Народното събрание;

4. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност", Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
 
Глава втора.КОНСТИТУИРАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО



Чл. 4. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.

(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.
 



Чл. 5. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител се провеждат само разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.

(2) Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г., и от народни представители.

(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се провежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.

(4) Народното събрание избира шест заместник-председатели - по един от всяка от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г.

(5) Всяка от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г., издига свой кандидат за заместник-председател на Народното събрание. Кандидатури могат да бъдат издигани и от народни представители.

(6) Заместник-председателите, избрани от квотата на ПП ГЕРБ, Коалиция за България, Движение за права и свободи, ПП "АТАКА", Синята коалиция, Ред, законност и справедливост, участват в ръководенето на парламентарните заседания на Народното събрание.
 



Чл. 6. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:

1. по тяхно искане;

2. по писмено искане най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;

3. по писмено искане на парламентарната група, която ги е издигнала.

(2) Заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група, която ги е предложила, или при изключване от състава й.

(3) В случаите по т. 1 на ал. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.

(4) В случаите по т. 2 и по т. 3 на ал. 1 искането се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на засегнатото лице да бъде изслушано. Искането е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.

(5) При предсрочно освобождаване по предходните алинеи нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г.
 



Чл. 7. Народното събрание избира от състава на народните представители шест секретари.
 



Чл. 8. На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.
 
Глава трета.РЪКОВОДСТВО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ



Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:

1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;

2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;

4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база, след съгласуване с Председателския съвет;

5. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;

6. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;

7. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник", както и другите правомощия по Закона за "Държавен вестник";

8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента;

9. след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти;

10. осигурява и следи за спазването на този правилник;

11. утвърждава единен класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него;

12. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение;

13. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание;

14. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;

15. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание;

16. с писмена заповед определя заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица; места на президиума заемат определените със заповедта заместник-председатели;

17. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.

(2) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията и дейността на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание.

(3) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.

(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.

(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г.

(6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.
 



Чл. 10. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.

(2) Председателският съвет:

1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;

2. периодично, но не по-рядко от един път в месеца се информира за изпълнението на законодателната програма и за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;

3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти на интереси между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание.

(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.
 



Чл. 11. Секретарите на Народното събрание:

1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;

2. предоставят в началото и прибират в края на пленарното заседание картите за гласуване по чл. 56, ал. 3, които не са на съхранение в народните представители;

3. по време на пленарното заседание осигуряват неприкосновеността на картите за гласуване, оставени без надзор от титулярите им, като ги отстраняват от пултовете и ги съхраняват до поискването им от титулярите;

4. при гласуване с компютризираната система съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;

5. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;

6. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;

7. четат имената на народните представители при поименно гласуване;

8. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;

9. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.
 



Чл. 12. Квесторите на Народното събрание:

1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;

2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;

3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, министри и допуснати от Народното събрание длъжностни лица.
 
Глава четвърта.ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ



Чл. 13. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи, отговарящи на регистрацията им в Централната избирателна комисия за изборите за 41-во НС.

(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.

(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.

(4) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение заместник-председател на Народното събрание се освобождава предсрочно от длъжност.

(5) Независимите народни представители не могат да образуват нови парламентарни групи.
 



Чл. 14. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.

(2) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание.

(3) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание. Всяка промяна в състава на парламентарните групи се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.

(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя, съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група.
 



Чл. 15. Името на парламентарна група повтаря името на партия или коалиция, както е била регистрирана в Централната избирателна комисия за изборите за 41-во НС.
 



Чл. 16. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.

(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете, както и вътрешните правила на парламентарната група за съблюдаване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.

(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава в пленарната зала.

(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.

(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става независим народен представител и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.

(6) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и в съответствие с чл. 13, ал. 1 и членовете на Европейския парламент от Република България.
 



Чл. 17. Не могат да се образуват парламентарни групи от независими народни представители, както и да се сливат или разделят съществуващи парламентарни групи.
 
Глава пета.КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ



Чл. 18. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2009 г., в сила от 30.07.2009 г.) Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм;

2. Комисия по бюджет и финанси;

3. Комисия по правни въпроси;

4. Комисия по регионална политика и местно самоуправление;

5. Комисия по външна политика и отбрана;

6. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;

7. Комисия по земеделието и горите;

8. Комисия по труда и социалната политика;

9. Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта;

10. Комисия по здравеопазването;

11. Комисия по околната среда и водите;

12. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2009 г., в сила от 30.07.2009 г.) Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения;

13. Комисия по културата, гражданското общество и медиите;

14. Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите;

15. Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика;

16. Комисия за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност";

17. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.

(4) Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите представя годишен доклад пред Народното събрание.

(5) Комисията за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност" се формира на паритетен принцип - по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.

(6) Комисията за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност":

1. осъществява парламентарен контрол върху дейността на Държавна агенция "Национална сигурност";

2. приема с решение становище по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" и го предлага за утвърждаване от Народното събрание;

3. взема решенията за осъществяване контрол върху приключили оперативни дела с мнозинство;

4. заседава само в своя основен състав, като заседанията й са закрити;

5. в 14-дневен срок от избирането й приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание.

(7) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии.
 



Чл. 19. (1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.

(2) Всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия.
 



Чл. 20. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянните комисии по чл. 18, ал. 2, т. 15 и 16.

(2) Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип - по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.

(3) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до трима заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й въз основа на информацията, постъпваща в комисията.

(4) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако не е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.

(5) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.

(6) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят се замества от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група.
 



Чл. 21. В заседанията на парламентарните комисии имат право да участват и членовете на Европейския парламент от Република България с право на съвещателен глас.
 



Чл. 22. (1) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:

1. по тяхно искане;

2. по искане на повече от половината от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията.

(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани.

(3) В случаите по т. 1 на ал. 1 и на ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по т. 2 на ал. 1 - с решение на Народното събрание.

(4) В случаите по т. 2 на ал. 1 парламентарната комисия се произнася по искането с мнозинство повече от половината от членовете си.
 



Чл. 23. (1) Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник.

(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.
 



Чл. 24. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.

(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор.

(3) Към Комисията по външна политика и отбрана се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба "Военна информация" към Министерството на отбраната. Подкомисията се състои общо от шест народни представители, членове на комисията - по един от всяка парламентарна група. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по утвърдени от комисията вътрешни правила, гарантиращи опазването на класифицирана информация и осъществяването на ефективен контрол.
 



Чл. 25. (1) Във връзка с дейността на подкомисията по отчетност на публичния сектор и по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, които се представят на подкомисията в срокове, определени в искането. По този ред могат да се обсъждат и отчети за изпълнението на извънбюджетни сметки и фондове.

(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.

(3) След обсъждането на отчета председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.
 



Чл. 26. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, Годишната програма по чл. 103 и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях. Постоянните комисии дават становища по очакваните последици за държавния бюджет от прилагането на бъдещия закон или решението.

(2) Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите.

(3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.

(4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.

(5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни.
 



Чл. 27. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни.

(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.

(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател, по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание.
 



Чл. 28. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Гражданите могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание.

(2) Всеки член на ръководството на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.

(3) Представители на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване режима на достъп до Народното събрание.

(4) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.

(5) Заседанията на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на техните подкомисии са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат открити.

(6) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.

(7) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.

(8) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.

(9) При обсъждане на законопроекти и други въпроси вносителят или негов представител се изслушва на заседанията на комисиите.
 



Чл. 29. По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.
 



Чл. 30. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане, включително и чрез обявяването им на интернет страницата на Народното събрание. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.

(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове.

(3) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.
 



Чл. 31. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.

(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.
 



Чл. 32. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.

(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.

(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез интернет страницата на Народното събрание.
 



Чл. 33. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.

(2) За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 10-дневен срок от заседанието на интернет страницата на Народното събрание.

(3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп според изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
 



Чл. 34. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.

(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една пета от народните представители.

(3) Задачите, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание.

(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.

(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание.
 



Чл. 35. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.

(2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се прилага принципът на пропорционално представителство.

(3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава й се освобождава.

(4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание.
 
Глава шеста.СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ



Чл. 36. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.

(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.

(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.

(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат.
 



Чл. 37. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.

(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това, дали Народното събрание е във ваканция или не.

(3) Направилите искането по чл. 78 от Конституцията са длъжни да посочат дневния ред.
 



Чл. 38. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.

(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.

(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.
 



Чл. 39. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.

(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.

(3) При безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.
 



Чл. 40. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:

1. важни държавни интереси налагат това;

2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.

(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.

(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.

(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.
 



Чл. 41. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, и с репортажи по Българската национална телевизия. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание.

(2) Пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на пленарни заседания се излъчва по решение на Народното събрание.

(3) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.

(4) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

(5) Стенограмите от пленарните заседания, когато те не са закрити, се публикуват в срок до 7 дни на интернет страницата на Народното събрание.
 



Чл. 42. (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.

(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието и преди началото на гласуването по чл. 56.

(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.

(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.
 



Чл. 43. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 10, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите.

(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.

(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 68, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 са изтекли.

(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.

(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.

(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.

(7) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи извън най-голямата. Предложенията се правят до 16,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма.
 



Чл. 44. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители.

(2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.

(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.

(4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се:

1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;

2. в зависимост от поредността на заявките.

(5) Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи.

(6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 минути.
 



Чл. 45. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.

(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:

1. прекратяване на заседанието;

2. отлагане на заседанието;

3. прекратяване на разискванията;

4. отлагане на разискванията;

5. отлагане на гласуването.

(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.
 



Чл. 46. (1) Народните представители говорят само от трибуната.

(2) В случаи, когато народни представители са лица с физически увреждания, които не им позволяват достъп до трибуната, те говорят от мястото си, за което незабавно се създават необходимите технически условия.
 



Чл. 47. (1) Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.

(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.
 



Чл. 48. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 15 минути, а за най-голямата от тях - 30 минути. Общо времето за изказване на независимите народни представители е до 15 минути, а на отделните независими народни представители - до 5 минути.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.

(3) За време на парламентарните групи по ал. 1 се смята времето:

1. през което са говорили техните народни представители;

2. през което са говорили техните председатели;

3. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси, с изключение на тези, които се отнасят до начина на водене на заседанието.

(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 3 минути.

(5) Ако народен представител превиши определеното по предходните алинеи време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.

(6) Предвиденият в предходните алинеи ред не се прилага при обсъждане на законопроектите при второто гласуване.
 



Чл. 49. (1) Народният представител има право на реплика.

(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от 2 минути.

(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики.

(4) Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 3 минути след приключване на репликите.
 



Чл. 50. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно.

(2) Народният представител има право за обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването.

(3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказвал.

(4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.

(5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.
 



Чл. 51. След като списъкът на изказващите се е изчерпал или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 48 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.
 



Чл. 52. (1) Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.

(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 48, ал. 1.
 



Чл. 53. (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.

(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието или за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.
 



Чл. 54. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час.
 



Чл. 55. Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги когато я поискат. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което министрите говорят по определен въпрос.
 



Чл. 56. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно. По предложение на парламентарна група Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.

(2) Явното гласуване се извършва чрез:

1. компютризирана система за гласуване;

2. вдигане на ръка;

3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" и "въздържал се";

4. саморъчно подписване;

5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.

(3) При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.

(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.
 



Чл. 57. Предложение за гласуване по чл. 56, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.
 



Чл. 58. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 56, ал. 2, т. 1 е до 30 секунди, но не по-малко от 15 секунди.

(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.
 



Чл. 59. (1) Гласуването се извършва по следния ред:

1. предложения за отхвърляне;

2. предложения за отлагане на следващо заседание;

3. предложения за заместване;

4. предложения за поправки;

5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;

6. предложения за допълнения;

7. основното предложение.

(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
 



Чл. 60. (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.

(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.
 



Чл. 61. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага.

(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.

(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.
 



Чл. 62. Председателят може да определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, обсъждани на първо четене.
 



Чл. 63. (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя.

(2) Към стенографския протокол се прилагат мотивите и текстът на законопроектите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях и когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система.
 



Чл. 64. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на изказванията си и да искат поправянето на грешки в тях в тридневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.
 



Чл. 65. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание актове се допускат по писмено искане на докладчика на съответната комисия, след съгласуване с вносителя и се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание, или само по нареждане на председателя на Народното събрание.

(2) Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание на следващото заседание.
 
Глава седма.ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ



Чл. 66. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание и незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти".

(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.

(3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.
 



Чл. 67. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им.

(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект.

(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии.

(4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от вносителя на законопроекта и заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.
 



Чл. 68. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.

(2) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.

(3) Постоянните комисии изготвят предложения по Годишната програма по чл. 103 не по-късно от две седмици от получаване на разпореждането.

(4) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, въз основа на становищата на другите постоянни комисии, изготвя окончателен проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз не по-късно от четири седмици от получаване на разпореждането.
 



Чл. 69. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ четене.

(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.

(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(4) Липсата на становища по ал. 2 и 3 не спира обсъждането на законопроекта.

(5) Докладът на водещата комисия за първо четене съдържа и резюме на постъпилите предложения от заинтересованите обществени организации и граждани и обобщено становище на комисията.
 



Чл. 70. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.

(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.

(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили.

(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
 



Чл. 71. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.

(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
 



Чл. 72. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.
 



Чл. 73. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 71, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.

(2) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:

1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;

2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.
 



Чл. 74. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.

(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 73, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.

(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.

(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 59. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 73, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отпадане или отлагане на текст.
 



Чл. 75. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.
 



Чл. 76. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.

(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.

(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.

(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.

(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 74, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.
 



Чл. 77. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.
 



Чл. 78. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.

(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 67, ал. 3.

(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.

(4) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.

(5) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.
 



Чл. 79. Проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.
 



Чл. 80. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията на Република България се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 67, ал. 3.

(2) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.

(3) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от постъпването му.

(4) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.

(5) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията. Предложенията се гласуват по реда на чл. 59. По доклада се приема решение.
 



Чл. 81. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.

(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.

(3) Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.

(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или част от него за неконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане в сила на решението.
 
Глава осма.ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ



Чл. 82. (1) Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация.

(2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.
 



Чл. 83. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния представител. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Срокът за писмен отговор е 7 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до започване на заседанието, на което следва да се отговори. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.

(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.

(4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага.

(5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори, се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание.

(6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до започване на заседанието за парламентарен контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.

(7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 44, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.
 



Чл. 84. (1) Народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол.

(2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.

(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика, също до 2 минути.
 



Чл. 85. (1) Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър.

(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.

(3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.
 



Чл. 86. (1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от получаването им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до започване на заседанието, на което следва да се отговори. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра.

(2) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.

(3) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.
 



Чл. 87. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани и да не съдържат лични нападки и обидни квалификации.
 



Чл. 88. (1) Председателят обявява постъпилите питания в началото на всяко заседание за парламентарен контрол.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.

(3) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.

(4) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини.
 



Чл. 89. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си преди получаването на отговор, за което председателят съобщава в началото на заседанието за парламентарен контрол и уведомява министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър.
 



Чл. 90. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути.

(2) След отговора на питането народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър - да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат.

(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог.
 



Чл. 91. (1) Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител, който е отправил питането.

(2) Питанията с писмен отговор и писмените отговори към тях се прилагат към стенографския протокол.
 



Чл. 92. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания заедно с проект за решение се внасят при председателя на Народното събрание до приключване на пленарното заседание.

(2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на съответния министър по реда, установен в глава шеста, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за независимите народни представители е общо до 5 минути.

(3) Проекти за решение могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 7.
 



Чл. 93. (1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.

(2) Първи отговаря министър-председателят, след него - заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.

(3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване.
 



Чл. 94. (1) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на който вече е отговорено.

(2) В случаите, когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията.
 



Чл. 95. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.

(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.

(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.

(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
 



Чл. 96. Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.
 



Чл. 97. (1) Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от 3 дни и не по-късно от 7 дни от постъпването на предложението.

(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.

(3) Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.

(4) Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
 



Чл. 98. При гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.
 
Глава девета.ПАРЛАМЕНТАРНО ПРОУЧВАНЕ, АНКЕТИ И ИЗСЛУШВАНЕ



Чл. 99. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.

(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на 10 минути. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването. По двама народни представители от парламентарна група и един независим народен представител, всеки в рамките на 2 минути, могат да зададат допълнителни въпроси. Изслушваното лице отговаря след задаването на всички допълнителни въпроси.

(3) Парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители.
 



Чл. 100. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна.
 



Чл. 101. Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.
 



Чл. 102. (1) Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

(2) Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание.
 
Глава десета.ПАРЛАМЕНТАРНО НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ



Чл. 103. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й.

(2) Председателят на Народното събрание изпраща Годишната програма по ал. 1 на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на другите постоянни комисии.

(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, предлага проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът за Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.

(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма по ал. 3.

(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.
 



Чл. 104. (1) Проектите за актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма по чл. 103, ал. 3, се внасят от Министерския съвет в Народното събрание в триседмичен срок от получаването им.

(2) Проектите за актове по ал. 1 се придружават от становище, което съдържа кратко описание на акта, първоначална позиция, въз основа на оценка на интересите на страната и отражението на акта върху тях, информация за процедурата по приемането и датите на обсъждане на проекта от институциите на Европейския съюз и друга информация.

(3) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
 



Чл. 105. Председателят на Народното събрание в срока по чл. 67, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на други постоянни комисии получените от Министерския съвет проекти за актове на институциите на Европейския съюз, придружени от становище. Когато с тях се засягат въпроси на външната политика или отбраната, председателят на Народното събрание задължително ги разпределя на Комисията по външна политика и отбрана.
 



Чл. 106. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите за актове на институциите на Европейския съюз и становищата към тях след постъпване на докладите на другите постоянни комисии.
 



Чл. 107. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад и го представя на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет.
 



Чл. 108. (1) Когато проектът за акт на институциите на Европейския съюз засяга въпроси на външната политика или отбраната, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове провежда съвместно заседание с Комисията по външна политика и отбрана.

(2) При съвместни заседания се изготвя съвместен доклад на двете комисии.
 



Чл. 109. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, внася отчет в Народното събрание за своите действия във връзка с приемането на актове от Европейския съюз. В отчета се посочват и въпроси, по които при окончателното приемане на акта от институциите на Европейския съюз са възникнали различия спрямо приетата позиция на българската страна.
 



Чл. 110. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.

(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.
 



Чл. 111. (1) Министерският съвет текущо предоставя на Народното събрание информация за проектите за актове на Европейския съюз, които се отнасят до задълженията на Република България, които произтичат от нейното членство в Европейския съюз, както и за проекти на актове, в разработката на които участва.

(2) На всеки две седмици Народното събрание и Министерският съвет обменят информация за актовете по ал. 1, като Министерският съвет текущо предоставя разработваните по тези актове становища.
 



Чл. 112. Народното събрание организира и поддържа база данни за проекти за актове и други документи на институциите на Европейския съюз, както и за становищата на българската страна по тях, изпратени на Народното събрание съгласно чл. 104, ал. 2.
 



Чл. 113. (1) Народното събрание изслушва доклад на министър-председателя в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Европейския съюз за участието на Република България в Европейския съюз през предходното председателство и за задачите на Република България по време на текущото председателство.

(2) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет.

(3) В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.
 
Глава единадесета.НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ



Чл. 114. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участва в тяхната работа.
 



Чл. 115. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните и общинските органи и организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, но за не повече от края на срока на договора.

(2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен орган, съответният държавен орган е длъжен да го издаде.
 



Чл. 116. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им.
 



Чл. 117. (1) Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение.

(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.
 



Чл. 118. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

(2) Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации.

(3) Народните представители могат да продължат участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките с изключение на еднолични ръководни длъжности.

(4) Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.
 



Чл. 119. При внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.
 



Чл. 120. (1) Народният представител има право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание.

(2) Народният представител няма право на неплатен отпуск.
 



Чл. 121. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.

(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.

(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, респективно председателя на съответната комисия.
 



Чл. 122. За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това не противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.
 



Чл. 123. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 36, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.

(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя лично писменото си съгласие на председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.

(3) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 36, ал. 2) - неговият председател.

(4) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.

(5) Искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение, не по-рано от 14 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.

(6) Когато Народното събрание не заседава (чл. 36, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от неговия председател. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.

(7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.

(8) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на предходните алинеи. То може да отмени дадено от него разрешение.

(9) Разпоредбите на чл. 70 от Конституцията се прилагат и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.
 



Чл. 124. Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.
 



Чл. 125. (1) В случаите, когато народен представител, избран като мажоритарен кандидат или с кандидатска листа на партия или коалиция, преминала изборната бариера, бъде избран за министър, той се замества от следващия в листата кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър.

(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват. Когато от една избирателна листа е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител се прекратяват пълномощията на последния от листата, който ги е придобил по заместване.
 
Глава дванадесета.ПАРЛАМЕНТАРНО ПОВЕДЕНИЕ



Чл. 126. Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.
 



Чл. 127. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:

1. напомняне;

2. забележка;

3. порицание;

4. отнемане на думата;

5. отстраняване от заседание;

6. отстраняване до три заседания.
 



Чл. 128. Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията или нарушава реда на заседанието.
 



Чл. 129. (1) Забележка се прави от председателя към народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.

(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.
 



Чл. 130. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.
 



Чл. 131. Председателят отнема думата на народен представител, който:

1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 127, т. 1 - 3 дисциплинарни мерки;

2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.
 



Чл. 132. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:

1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;

2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;

3. гласува с чужда карта.
 



Чл. 133. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:

1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;

2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;

3. повторно е гласувал с чужда карта.

(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 132 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.

(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може да потвърди, отмени или промени мотивирано наложената дисциплинарна мярка.
 



Чл. 134. Всеки месец в интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите месечни отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.
 
Допълнителни разпоредби



§ 1. (1) Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.

(2) Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок.

(3) Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.
 



§ 2. По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения.
 



§ 3. "Председател" по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.
 



§ 4. Под "присъстващи" при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването.
 



§ 5. (1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация.

(2) Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 9, ал. 1, т. 13.

(3) С Единния класификатор на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.

(4) Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон, когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, до избора на председател на Народното събрание.
 
Преходни и Заключителни разпоредби



§ 6. Разпоредбата на чл. 56, ал. 3 се прилага от момента на въвеждането на такава система, но не по-късно от 1 януари 2010 г.
 



§ 7. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията на Република България.
 



§ 8. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

-------------------------

Правилникът е приет от 41-то Народно събрание на 23 юли 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрани.
 
Заключителни разпоредбиКЪМ РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ



(ОБН. - ДВ, БР. 60 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 30.07.2009 Г.)

§ 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
 
Приложение към правилника


Приложение към правилника

Финансови правила по бюджета на Народното събрание

Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България.

(2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.

(3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.

(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени политически сили с оглед членството на Република България в Европейския съюз.

(5) Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на "Държавен вестник", на Националния център за изучаване на общественото мнение, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание - Велинград, на Издателската дейност и на Хранителния комплекс.

(6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма "Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание".

Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за съответната година.

(2) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" координира и изготвя проекта на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващия го доклад. Обобщеният проект на бюджет се изготвя въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвения проектобюджет и се произнася със становище по него. Проектобюджетът, проектодокладът и становището на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.

Чл. 3. Използването на резерва за неотложни непредвидени разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание.

Чл. 4. (1) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" изготвя годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и го представя на председателя на Народното събрание, който го предоставя за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.

(2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от 6 месеца след приключване на годината.

Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание - с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 10 от правилника - с 35 на сто, заместник-председателите на комисии - с 25 на сто, членовете на постоянна комисия - с 15 на сто, и парламентарните секретари - с 10 на сто.

(2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.

(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях.

(4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.

Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, и за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.

(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.

(3) От начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.

Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка "Живот".

Чл. 9. Всички допълнителни разходи на народен представител за придружител и помощник поради инвалидност се поемат от бюджета на Народното събрание.

Чл. 10. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.

Чл. 11. (1) Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна мрежа.

(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.

(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите - до 12 самолетни билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им като народни представители.

(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.

(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в избирателните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.

(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на лична уеб страница в интернет до 15 мегабайта, поддържана на сървъра на Народното събрание.

(7) Народното събрание осигурява на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в София с необходимите технически и комуникационни средства, като финансирането на разходите се поема от съответния член на Европейския парламент.

Чл. 12. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на независимите народни представители, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на независимите народни представители. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.

Чл. 13. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.

Чл. 14. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на възнаграждението му за това заседание.

(2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се удържа сума, равна на съответната добавка за участие в заседанието.

(3) При неоправдано отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се удържат две трети от месечното му възнаграждение.

(4) Данните за удръжки по ал. 1, 2 и 3 се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.

Чл. 15. Сумите, набирани по чл. 14, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.

Чл. 16. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.

(2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.

Чл. 17. (1) Парламентарен служител, работещ по трудово правоотношение, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.

(2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Чл. 18. При необходимост настоящото приложение, отнасящо се до финансовите правила по бюджета на Народното събрание, се актуализира ежегодно.
 




Информацията е предоставена от Ciela Net