І. За български граждани и лица с двойно гражданство, които искат да възстановят здравноосигурителните си права чрез заплащане на сума в размер на 12 вноски /чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО/

1.Лицето е пристигнало в България и подава заявление в ТП на НОИ по местоживеене, като посочва дата на пристигане след 1 юли, т.е. през тази година е било повече от 183 дни извън страната. Възползва се от правото си да не плаща здравноосигурителни вноски до края на годината. Дължи вноски от януари следващата година. Към месец януари няма право да получава безплатна медицинска помощ, но се налага да ползва такава и внася сума в размер на 12 вноски /преди месец юли/. Здравноосигурителните права се възстановяват веднага. За месеца, през който е платена сумата в размер на 12 вноски, се дължи и текуща вноска.

Проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО се извършва от месеца на включването.

За предходната година месеците се оправдават, когато са изпълнени условията на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО и/или §19в от ПЗР на ЗЗО.

Пример:

Лице подава заявление, че се е завърнало в България на 18 август 2005 г. През тази година то е било повече от 183 дни в чужбина. До края на 2005 г. лицето решава да не внася здравноосигурителни вноски, като в случай на необходимост заплаща оказаната му медицинска помощ. От началото на 2006 г. лицето не напуска страната, т.е. живее в България, поради което дължи месечни здравни вноски по общия ред на чл. 40 от ЗЗО от месец януари. За периода от януари до юни включително, дори и когато здравноосигурителните вноски се внасят редовно, лицето няма право на безплатна медицинска помощ поради това, че не е възстановило здравноосигурителните си права по реда на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО. През периода от януари до юни лицето може да възстанови правата си, като плати сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски. В примера лицето заплаща сума в размер на 12 здравносигурителни вноски на 15 март 2006 г. От този момент то се счита за здравноосигурено лице с право на безплатна медицинска помощ. От този момент за него започва да се извършва и проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

Когато в 15-месечния период /от януари 2006 г. до ноември 2004 г./ лицето има повече от три невнесени вноски, то не се счита за здравноосигурено, въпреки заплащането на сумата от 12 вноски. В тези случаи здравноосигурителните права се възстановяват след заплащане на дължимите стари задължения в посочения 15-месечен период.

2.Лицето е пристигнало в България и подава заявление в ТП на НОИ по местоживеене, като посочва дата на пристигане след 1 юли, т.е. през тази година е било повече от 183 дни извън страната. Иска да възстанови здравноосигурителните си права веднага или няколко месеца след пристигането си, до края на същата година. Плаща сума в размер на 12 вноски и веднага възстановява правата си. За месеца, в който е платена сумата в размер на 12 вноски не се дължи текуща вноска.

Проверката за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО се извършва от месеца на заплащане на 12 вноски.

Месечните вноски в този случай се дължат от месеца, следващ месеца на заплащане на 12 вноски.

За периода от началото на годината до месеца на заплащане на 12 вноски включително, както и за предходната година, месеците се оправдават, ако са изпълнени условията на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО и/или § 19в от ПЗР на ЗЗО.

Пример:

Лице подава заявление, че се е завърнало в България на 18 август 2005 г. През тази година то е било повече от 183 дни в чужбина. До края на 2005 г. лицето решава да възстанови здравноосигурителните си права. Заплаща сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски на 15 ноември. От този момент то се счита за здравноосигурено лице с право на безплатна медицинска помощ. От месец ноември за лицето се извършва проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

Когато в 15-месечния период /от септември 2005 г. до юли 2004 г./ лицето има повече от три невнесени вноски, то не се счита за здравноосигурено, въпреки заплащането на сумата от 12 вноски. В тези случаи здравноосигурителни права се придобиват след заплащане на дължимите стари задължения в посочения 15 месечен период.

3.Лицето е пристигнало в България и подава заявление в ТП на НОИ по местоживеене, като посочва дата на пристигане преди 1 юли, т.е. през тази година не е било повече от 183 дни извън страната и за тази година не се прилага чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО. Ежемесечните вноски са дължими от началото на годината. Лицето заплаща сума в размер 12 вноски, като това му дава право на безплатно обслужване и възстановява здравноосигурителните му права.

Проверката за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО се извършва от месеца на заплащане на 12 вноски.

Месеците от началото на годината до възстановяването на здравноосигурителните му права не се оправдават с документи, за тях вноските са дължими. Месеците от предходната година се оправдават с документи, в случай че лицето отговаря на условията на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО и/или §19в от ПЗР на ЗЗО.

Пример:

Лице подава заявление, че се е завърнало в България на 18 април 2005 г. През тази година то е било по-малко от 183 дни в чужбина. Месечните здравноосигурителни вноски се дължат от началото на годината. Към момента на завръщането си лицето няма право на безплатна медицинска помощ. Решава да възстанови правата си, като заплати сума от 12 здравноосигурителни вноски и прави това на 15 май 2005 г. От този момент здравноосигурителните му права се възстановяват. От месец май се извършва и проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109 от ЗЗО.

Когато в 15 месечния период /от март 2005 г. до януари 2004 г./ лицето има повече от три невнесени вноски, то не се счита за здравно осигурено, въпреки заплащането на сумата от 12 вноски. В тези случаи здравноосигурителни права се възстановяват след заплащане на дължимите стари задължения в посочения 15-месечен период.

При възстановяване на здравноосигурителни права чрез заплащане на сума в размер на 12 вноски, при необходимост се издава удостоверение, което да служи пред здравните органи. Удостоверението е със срок три месеца, считано от месеца на възстановяване на правата. Удостоверението се издава само след заплащането на старите задължения в периода по чл. 109 от ЗЗО, в случай че лицата имат такива.

ІІ. За български граждани и лица с двойно гражданство, които искат да възстановят здравноосигурителните си права с 6 последователни вноски по реда на чл. 40а, ал. 2 от ЗЗО

1.Лицето е пристигнало в България и подава заявление в ТП на НОИ, като посочва дата на пристигане след 1 юли, т.е. през тази година е било повече от 183 дни извън страната. Използва правото си да не плаща здравноосигурителни вноски до края на годината. Дължи осигурителни вноски от януари следващата година, тъй като живее в страната. Има право да възстанови здравноосигурителните си права при плащане на вноски за 6 последователни месеца, считано от месец януари. След изтичане на 6-те месеца лицето възстановява здравноосигурителните си права. В течение на шестте месеца оказаната медицинска помощ се заплаща. От седмия месец лицето се проверява по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО. За предходната година /годината, в която лицето се е прибрало/ месеците се оправдават, в случай че отговаря на условията на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО и/или §19в от ПЗР на ЗЗО.

Пример:

Лице подава заявление, че се е завърнало в България на 18 август 2005 г. През тази година то е било повече от 183 дни в чужбина. До края на 2005 г. лицето решава да не плаща здравноосигурителни вноски, като в случай на необходимост заплаща оказаната му медицинска помощ. От началото на 2006 г. лицето не напуска страната, т.е. живее в България, поради което дължи месечни здравни вноски по общия ред на чл. 40 от ЗЗО от месец януари. Лицето желае да възстанови здравноосигурителните си права чрез заплащане на здравноосигурителни вноски за 6 последователни месеца. За периода от януари до юни включително дори и когато здравноосигурителните вноски се внасят редовно, лицето няма право на безплатна медицинска помощ поради това, че не е възстановило здравноосигурителните си права. При внасяне на вноски от месец януари до месец юни лицето възстановява здравноосигурителните си права, считано от месец юли. От този момент за него се извършва и проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

Когато в 15-месечния период /от юли 2006 г. до април 2005 г./ лицето има повече от три невнесени вноски, то не се счита за здравноосигурено, въпреки заплащането на здравноосигурителни вноски за 6 последователни месеца. В тези случаи здравноосигурителни права се придобиват след заплащане на дължимите стари задължения в посочения 15-месечен период.

2.Лицето пристига в България и подава заявление, като посочва дата след 1 юли, т.е. през тази година е било повече от 183 дни извън страната. Желае да възстанови здравноосигурителните си права след завръщането си. Започва да внася вноски веднага след пристигането си /вноските могат да започнат да се внасят от момента, в който лицето реши през годината, в която се е завърнало, дори и няколко месеца след завръщането си/. Вноските могат се внасят от месеца, следващ месеца на завръщането. След изтичане на 6 последователни месеца, за които здравноосигурителните вноски са платени, здравноосигурителните права се възстановяват. Проверката за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО се извършва от седмия месец.

Месеците в годината преди пристигането и/или месеците от предходната година се оправдават с документи, когато са изпълнени условията на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО и/или §19в от ПЗР на ЗЗО.

Пример:

Лице подава заявление, че се е завърнало в България на 18 август 2005 г. През тази година то е било повече от 183 дни в чужбина. Започва да внася вноски от месец септември. От месец март 2006 г. лицето възстановява здравноосигурителните си права.

От месец март за него се извършва и проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

Когато в 15-месечния период /от януари 2006 г. до ноември 2004 г./ лицето има повече от три невнесени вноски, то не се счита за здравно осигурено, въпреки заплащането на вноски за 6 последователни месеца. В тези случаи, здравноосигурителни права се придобиват след заплащане на дължимите стари задължения в посочения 15-месечен период.

3.Лицето е пристигнало в България и подава заявление в ТП на НОИ по местоживеене, като посочва дата преди 1 юли, т.е. през тази година не е било повече от 183 дни извън страната и не се прилага разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО за тази година. За тази година вноските са дължими от месец януари. След завръщането си заплаща 6 последователни вноски и възстановява здравноосигурителните си права. Проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО се прави от седмия месец.

Месеците в годината преди пристигането се оправдават с документи, когато са изпълнени условията на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО и/или §19в от ПЗР на ЗЗО.

Пример:

Лице подава заявление, че се е завърнало в България на 18 април 2005 г. През тази година то е било по-малко от 183 дни в чужбина. Месечните здравноосигурителни вноски се дължат от началото на годината. Към момента на завръщането си лицето няма здравноосигурителни права. Решава да възстанови правата си, като внесе вноски за 6 последователни месеца, считано от месец май. След изтичането на шестте месеца, считано от ноември, здравноосигурителните права се възстановяват.

От месец ноември се извършва проверка за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

Когато в 15-месечния период /от септември 2005 г. до юли 2004 г./ лицето има повече от три невнесени вноски, то не се счита за здравноосигурено, въпреки заплащането на вноски за шест последователни месеца след завръщането. В тези случаи, здравноосигурителни права се придобиват след заплащане на дължимите стари задължения в посочения 15-месечен период.

При включване в системата на здравно осигуряване със заплащане на вноски за шест последователни месеца след завръщането в страната, при необходимост се издава удостоверение, което да служи пред здравните органи. Удостоверението е със срок три месеца считано от месеца на включването. Удостоверението се издава само след заплащането на старите задължения в периода по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, в случай че лицата имат такива.

ІV. Лицето в рамките на една календарна година е престояло по-малко от 183 дни в чужбина

Ако лицето е подало заявление за излизане в чужбина и се е завърнало преди изтичането на 183 дни в една календарна година, осигурителните вноски за здравното осигуряване се дължат по общия ред на чл. 40 от ЗЗО от началото на календарната година и не е необходимо да се извършва възстановяване на здравноосигурителни права по реда на чл. 40а от ЗЗО.

Пример:

Лице подава заявление, че напуска страната от 10 януари 2005 г. На 15 май лицето се завръща и заявява това в ТП на НОИ. През 2005 г. лицето не е било повече от 183 дни извън страната и дължи здравноосигурителни вноски от началото на годината по реда на чл. 40 от ЗЗО. Заявлението за напускане на страната се заличава. Проверката за здравна осигуреност по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО се извършва от датата на завръщането.

V. Заявлението, с което се декларира датата на завръщане в страната, от лицата по чл. 40а от ЗЗО, се подава, в случаите в които те се установят постоянно в България или желаят да възстановят здравноосигурителните си права. Не е необходимо това заявление да се подава в случаите, в които тези лица в течение на календарната година се завръщат краткосрочно в страната и нямат необходимост от възстановяване на здравноосигурителни права.

VІ. Съгласно §16 от ПЗР на ЗЗО, българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на този закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до Националния осигурителен институт за напускане на страната.

Българските граждани, заварени в чужбина към влизането на посочената разпоредба в сила /21 декември 2004 г./, също трябва да подадат заявление в съответното ТП на НОИ при завръщането си в страната. Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от КСО.

Когато лицата не желаят да възстановят правата си по този ред, те следва да внесат дължимите здравноосигурителни вноски за целия период на пребиваването си в чужбина. В тези случаи не се подават заявления за деклариране на датата на завръщането. Правата на лицата се възстановяват тогава, когато отговарят на условията на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

В х. № ........................ От.........................200.....г.

ДО РАЙОННО /СТОЛИЧНО/ УПРАВЛЕНИЕ “СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ” Гр..................................................

ЗАЯВЛЕНИЕ

 

От..................................................................................................................

/име, презиме, фамилия/

ЕГН................................ЛК №..........................изд. от............................... Адрес............................................................................................................

/населено място, област, пощенски код, ул. №, ж.к. бл., вх., ап./

 

 

Заявявам, че на ............................г. се завърнах в България.

Прилагам един от следните документи:

Копие на задграничен паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;

Удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;

Документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Забележка: приложеният документ се отбелязва

Известно ми е, че за неверни данни нося отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Гр. ..................................

.................................... г.

.....................................

/подпис/