С цел уеднаквяване на практиката при прилагане на ЗДДС по отношение на разпоредбите, касаещи доставки на стоки при условията на договор за финансов лизинг, на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от ДПК давам следните задължителни указания:

І. По отношение на разпоредбите, касаещи данъчен кредит при доставки на стоки при условията на договор за финансов лизинг.

Поради същността си предоставянето на стоки при условията на договор за финансов лизинг следва да бъде разглеждано като две доставки – доставка на стока и доставка на услуга.

Доставката на стока е прехвърлянето на собствеността върху стоката, предмет на финансовия лизинг. Насрещната престация по тази доставка е уговореното възнаграждение между страните. Режимът на облагане на доставката се определя съгласно общите разпоредби на закона и данък върху добавената стойност следва да се начислява върху данъчната основа на доставката.

Доставката на услуга е извършването на услугата по отпускането на кредит, т.е. предоставянето на възможността придобиването на стоките да бъде осъществено на изплащане. Насрещната престация по тази доставка е уговорената лихва. Тази лихва по силата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗДДС представлява освободена доставка и по отношение на тази доставка не следва да се начислява ДДС, освен ако на основание чл. 36, ал. 2 от ЗДДС лицето е избрало услугата по предоставянето на кредит да бъде облагаема доставка.

Поради спецификата на договора за финансов лизинг тези две доставки е невъзможно да се осъществяват самостоятелно една от друга.

Ето защо прилагането на режима за освободена доставка по отношение на предоставянето на кредит има отношение и към правото на данъчен кредит за доставчика – лизингодател. Предвид това, че доставчикът използва закупената стока за извършването както на облагаема, така и на освободена доставка, а също така той не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част – за освободени доставки, то за начисления данък при закупуването или вноса на стоката ще е налице правото на частичен данъчен кредит, на основание чл. 66 от ЗДДС. Това е валидно в случай, че за лизингодателя изобщо са налице обстоятелствата за наличие на право на данъчен кредит, вземайки предвид ограниченията по чл. 65 от ЗДДС.

В тази връзка, ако лицето е приспаднало изцяло начисления му данък при придобиване или вноса на стоката, предмет на договора за финансов лизинг, то тогава следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 81, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

ІІ. По отношение на дата на възникване на данъчно събитие при извършване на доставки на стоки при условията на договор за финансов лизинг.

Когато е налице договор за доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг, в ЗДДС е предвидено изключение от общия принцип, а именно за дата на данъчното събитие се приема датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. Или с разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗДДС е създадена възможност страните по договора за финансов лизинг сами да определят на коя дата ще настъпи данъчното събитие – или на датата на плащане или на дата, на което то е станало дължимо. Тоест обезсилва се фактът на фактическото предаване на стоките поради други специфики на този договор. В този случай законът е извел като водещо волеизявлението на страните по договора.

ІІІ. По отношение на данъчната основа на доставките на стоки при условията на договор за финансов лизинг относно разходите на лизингодател и лизингополучател.

С промяната на Закона за данък върху добавената стойност, в села от 01.01.2004 г., в ал. 2, т. 2 на чл. 29 е регламентирано едно изключение, по силата на което в случаите на доставки на стоки при условията на договор за финансов лизинг в данъчната основа на доставката по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не се включват, както следва:

“Разходите на лизингодател и лизингополучател, свързани с ползването на стока, при условията и в срока на договор за финансов лизинг, като:разходи за имуществени застраховки, застраховки “Гражданска отговорност” и други подобни, за целия или част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, пътен данък, екотакси и разходи за регистрация.”

Тази разпоредба намира приложение при доставки на всички стоки при условията на договор за финансов лизинг, по отношение на разходите, посочени в тази разпоредба, свързани с конкретната доставка, предмет на финансов лизинг.

ІV. По отношение на документирането на доставките на стоки при условията на договор за финансов лизинг.

Документирането на доставките на стоки при условията на договор за финансов лизинг от лизингодателя (регистрирано по ЗДДС лица) се извършва в съответствие с общите разпоредби на закона.

Приложението на разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДДС е свързано с факта, че цената, която е дължима на лизингодателя по издаден данъчен документ, не е равна на сумата на данъчната основа и дължимия данък. За да илюстрираме приложението на закона в този случай, представяме примерен вариант, съгласно който данъчният документ по облагаема доставка може да бъде съставен по следния начин:

1. Данъчна основа на лизингова вноска 10 000

2. Дължима сума по доставката, формирана на основание чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДДС (разходи за имуществени застраховки, застраховки “Гражданска отговорност” и други подобни, за целия или част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, пътен данък, екотакси и разходи за регистрация) 550

Всичко: 10 550

3. Данъчна основа на доставката 10 000

4. ДДС – (20% от т. 1) 2 000

Сума за плащане 12 550

Доколкото тези разходи (по т. 2 от примера при хипотезата на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДДС) не участват в данъчната основа на доставката, същите не са посочени в “Дневник за продажбите” на лизингодателя. Основание за това е чл. 91, ал. 4, т. 1, б. “а” от ППЗДДС.