В обхвата на задълженията на ГДД по силата на чл. 237, ал. 1, т. 10 ДПК е разясняване на данъчното законодателство и съдействие за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти.

В рамките на така установената компетентност изразяваме следното становище:

1.По отношение на 1-ви въпрос: данъчно третиране на разходите за транспорт на служители от местоживеене до месторабота и обратно:

Поставеният въпрос е във връзка с прилагането на чл. 23, ал. З, т. 11 ЗКПО. От изложената фактическа обстановка и поставените проблеми считам, че е допусната техническа грешка при цитиране на законовата разпоредба и в действителност се касае до приложението на чл. 23, ал. 11 ЗКПО, която ще разгледаме по-долу.

Данъчното третиране на разходите,извършени от дружеството във връзка с превоз на персонал от местоживеене до месторабота и обратно,са регламентирани с нормата на чл. 23, ал. 11 ЗКПО,съгласно която отчетените разходи за групов превоз на персонала,извършен със собствени или наети автомобили,от местоживеене до месторабота и обратно,не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36 от същия закон,с изключение на случаите,в които транспортът се осъществява с леки автомобили,т.е. законодателят предвижда облекчен режим единствено при случаите,в които транспортът се осъществява със собствени или наети автомобили с изключение на леките автомобили.

Случаите, когато дружеството извършва разходи за закупуване на транспортни карти от обществен превозвач и по този начин осигурява превозването на служителите си от местоживеене до месторабота и обратно,не попадат в обхвата на правната норма на чл. 23, ал. 11 ЗКПО.За определяне режима на облагане на тези разходи по реда на ЗКПО е необходимо да се установи предназначението им и основанието,по силата на което се извършват.Необходимо е да се направи анализ дали същите не попадат в обхвата на социалните разходи по смисъла на пар. 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.В тази връзка е и становището на ГДД изх. № Д-24-00-72 от 31.01.2001 г.,касаещо изясняване на обхвата на социалните разходи и данъчното им облагане при източника по реда на чл. 36, ал. 1 ЗКПО.На първо място,следва да бъде изяснено предназначението им - за обезпечаване дейността на работодателя или за задоволяване на лични потребности на работниците и служителите.На второ място,следва да бъде изяснено основанието за извършване на тези разходи - решение на управителя на дружеството или някакво друго основание.

От гореизложеното следват две хипотези:

1.1.Извършените разходи за закупуване на карти за обществен превоз да се третират като социални разходи по смисъла на ЗКПО и да се облагат с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 от закона.Такива са разходите за транспортно обслужване на работниците и служителите от местоживеене до месторабота и обратно,обикновено в рамките на дадено населено място,където дейността би могла да се осъществи и без извършването им и с които основно се удовлетворяват лични потребности.

1.2.Извършените разходи са с предназначение обезпечаване на дейността на работодателя и същите не могат да се класифицират като социални по смисъла на ЗКПО.Такива са разходите,направени от Вас съгласно описаната фактическа обстановка - служителите ползват закупените карти,за да се придвижат от местоживеенето си до конкретното работно място,което преобладаващо е извън населените места,тъй като осъществяваната охрана е основно на военни и други държавни обекти.

Считам, че разходите за закупуване на карти от обществен превозвач при осъществяване на охрана на обекти извън населените места могат да се третират като присъщи разходи за дейността поради наличието на следните обстоятелства:

-предназначението на разходите е да осигурят осъществяване на охранителната дейност;

-дейността не би могла да се извърши без тези разходи поради отдалечеността и местоположението на обектите;

-разходите не са свързани със задоволяване на лични потребности на работниците и служителите.

Същевременно,ако при извършване на данъчна ревизия се установи,че са закупувани карти,с които работниците и служителите се придвижват от метоживеене до месторабота и обратно в рамките на едно населено място,или с направените разходи се задоволяват лични потребности,то същите следва да се разглеждат като социални разходи съгласно изложеното в т. 1.1 от настоящото становище.

2.По отношение на 2-ри въпрос: данъчно третиране на изплатени суми на служителите за ободряващи напитки и топла храна:

Съгласно чл. 140,ал. З от Кодекса на труда „работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна,ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд".Очевидно законодателят не е предвидил заместване на предоставянето на храната и напитките (в натура) с определена сума пари.Смисълът на осигуряването на облекчаващи условия за работа е задължение на работодателя,свързано с полагането на нощен труд.Направените в тази връзка разходи,представляващи левова равностойност на полагащите се храни и напитки,не се покриват със задължението на работодателя съгласно чл. 140, ал. З КТ.Получените парични средства работникът или служителят може да използва по свое усмотрение,с което не се постига ефектът,предвиден с правната норма,а именно конкретно и своевременно облекчаване на нощния труд.Същите представляват социални разходи по смисъла на параграф 1,т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО и се облагат с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 ЗКПО, който е окончателен.