Данъчната основа при доставките по прехвърляне на собственост върху моторни превозни средства се определя по реда на чл. 30, ал. 2 ЗДДС.Специфичният случай за определяне на данъчната основа при тези доставки на стоки изисква за документирането на доставката да се издаде данъчна фактура,разбира се,когато доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице.Данъчната фактура следва да бъде съставена в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. З, т. З и т. 4 ЗДДС,т.е. тя задължително следва да съдържа данъчната основа на доставката на отделен ред,а когато сумата,дължима на доставчика от получателя - цената на доставката,е различна от данъчната основа,тази сума също се отразява на отделен ред.

Съгласно чл. 93, ал. 6 ЗДДС поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават.Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират.

В тази връзка данъчна фактура,издадена по реда на чл. 93, ал. 2 ЗДДС за доставка по прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство (данъчната основа на доставката може да е различна от продажната цена),когато не са спазени изискванията на чл. 94 ЗДДС,следва да бъде анулирана от лицето,издало документа,и следва да бъде издадена нова данъчна фактура (чл. 93, ал. 7 ЗДДС).

Същевременно издадените/получените данъчни документи,когато не са спазени изискванията на чл. 94 ЗДДС,водят до нарушение и на разпоредбите на чл. 91 ППЗДДС,по силата на който доставчиците,респективно получателите по доставки следва да посочват в регистрите задължително данъчната основа на доставката и сумата на данъка.В ЗДДС и правилника за неговото прилагане не е предвиден случай,когато е налице задължение в данъчната фактура да е посочена данъчната основа на доставката,в регистрите и за целите на закона (при начисляване на данък или упражняване на право на данъчен кредит) да се извършва аритметично определяне на данъчната основа или сумата на данъка (при ставка на данъка 20%),след като същите не са посочени в данъчната фактура (данъчното дебитно известие).

Аналогичен е и случаят,когато при доставки по прехвърляне на собственост на автомобили,които не са нови, доставчикът издава данъчна фактура,в която е посочена като данъчна основа - продажната цена и сумата на данъка при ставка 20%,като същевременно предвид изискването на чл. 30, ал. 2 ЗДДС доставчикът съставя протокол,с който на основание чл. 29, ал. 5 от закона доначислява данък до размера на ползвания данъчен кредит.

Видно от горецитираните законови разпоредби подобно документиране на извършени получени доставки не се допуска.

По отношение на правото на данъчен кредит в случаите на тези доставки при горните хипотези следва да имате предвид следното.

Понятието данъчен кредит,дефинирано с чл. 63 ЗДДС,обвързва данъчния кредит със сумата на начислен данък по този закон.Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗДДС „определянето на размера на данъка по този закон за всяка доставка се извършва,като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка".

От изложените дотук аргументи в случаите на начисляване на данък,когато в издадения данъчен документ не е посочена данъчна основа (определена по реда на чл. 30, ал. 2),се считат за липса на основание за упражняване на правото на данъчен кредит.

Основание за това е разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 94, ал. З, т. З ЗДДС.