На основание чл. 237, ал. 1, т. 2 и 10 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), с цел уеднаквяване на данъчната практика при облагането на заплати,възнаграждения,наеми и др.доходи,изплатени наместни физически лица от дипломатическите и консулските представителства на територията на страната,Ви уведомявам за следното:

Съгласно чл. 9, ал. З и 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ):

-трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България,когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите;

-доходи от използване на недвижимо имущество и положителни разлики от продажби на недвижимо имущество,намиращо се на територията на страната,са доходи от източници в България.

За целите на ЗОДФЛ „България" или „страната" е Република България,а когато се употребява в географски смисъл,включва територията,върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет,както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона,в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право (§ 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗОДФЛ).

По смисъла на чл. 22 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения (ВКДО) и чл. 31 от Виенската конвенция за консулските отношения (ВККО),помещенията на представителствата,респ. консулствата са неприкосновени,но това не означава,че дипломатическите представителства,съответно консулства се ползват с екстериториалност.Аналогично становище е изразено в писмо изх. № 24-00-187 от 02.08.2005 г. на Министерство на външните работи,изпратено в отговор на наше запитване по коментирания проблем.

Предвид гореизложеното,доходите от заплати,възнаграждения и други подобни,както и от наеми,изплатени на местни физически лица от дипломатическите и консулските представителства на територията на Република България,следва да се третират като доходи от източник в страната.

На основание чл. 12, ал. 1, т. 12 ЗОДФЛ не подлежат на облагане заплатите и възнагражденията на:членовете на персонала на дипломатическите представителства съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения;членовете на консулствата съгласно Виенската конвенция за консулските отношения;служители на междудържавни и междуправителствени организации съгласно международния договор,сключен със съответната организация,и членовете на семействата на изброените лица,доколкото това е предвидено в съответния международен договор.В тази връзка следва да се уточни, е ВКДО и ВККО регламентират данъчни привилегии единствено за чуждите граждани - членове на персонала на съответните представителства и консулства.Нещо повече,в тях е указано, че служителите,членовете на обслужващия персонал на представителствата (респ. консулствата),както и частните домашни работници (членовете на частния персонал),които са граждани или постоянно живеещи в приемащата държава,се ползват от улеснения,привилегии и имунитети в такава сте-пен,в каквато са им предоставени от приемащата държава.

По смисъла на ЗОДФЛ местни физически лица,без оглед на тяхното гражданство,са лицата:

-чието постоянно местоживеене е в България;

-които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период;в този случай физическото лице се счита за местно през годината,в която пребиваването му надхвърли 183 дни.

Българското данъчно законодателство (в частност ЗОДФЛ) не предвижда да се освобождават от данък заплати,възнаграждения,наеми и др. доходи,които се изплащат на местни физически лица от дипломатическите и консулските представителства.Това означава,че същите подлежат на данъчно облагане,като дължимите данъци следва да се определят и внасят в съответствие с разпоредбите на ЗОДФЛ,при спазване на конкретните регламенти,касаещи вида на съответния доход:

-доходи от трудови правоотношения - данъчната основа следва да се формира по реда на глава седма от ЗОДФЛ,а удържането и внасянето на данъка е задължение на работодателя съгласно чл. 38,ал. 2 от същия закон.В тази връзка следва да се уточни,че тъй като данъчният закон не е дефинирал по специален начин понятието „работодател",приложима е дефиницията,съдържаща се в нормата на § 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ),т.е. „работодател" е всяко физическо лице,юридическо лице или негово поделение,както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,организация,кооперация,стопанство,заведение,домакинство,дружество и други подобни),което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение;

-доходи от извън трудови правоотношения - данъчната основа се формира по реда на чл. 22 ЗОДФЛ, а данъкът се определя и внася от получателите на тези доходи на основание чл. 36, ал. З, т. 2 от закона;

-доходи от наем - данъчната основа се формира по реда на чл.25 ЗОДФЛ,като данъкът и в този случай се определя и внася от получателите на доходите на основание чл. 36, ал. З, т. 2 от закона.

Следва да се уточни,че правната норма на чл. 42, ал. 2 ЗОДФЛ предвижда изключение за реализирани облагаеми доходи от трудови правоотношения,според което,ако работодателят не е задължен да удържа и внася данък по реда на чл. 38 и чл. 50, ал. 1 и 2 ЗОДФЛ,физическото лице - получател на дохода,е задължено да подаде данъчна декларация.Разпоредбата касае случаите,в които работодатели - чуждестранни лица,които не са задължени по българското законодателство,наемат местни физически лица,като при това трудовите правоотношения не са сключени по реда на българското законодателство,а трудът обикновено се полага извън територията на страната.В тези случаи задължението за удържане и внасяне на данъка върху доходите от трудови правоотношения не е на работодателя,а на самото физическо лице,като практически това се извършва с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ.

Предвид гореизложените аргументи считаме,че дипломатическите и консулските представителства или техни служители,които по реда на българското законодателство са сключили трудови правоотношения с местни физически лица,следва в качеството си на работодатели по смисъла на КТ да удържат и внасят дължимия данък по чл. 38 ЗОДФЛ.