Във връзка с постъпило запитване до Главна данъчна дирекция, заведено с вх. № 96-МФ-710 от 15.12.2004 г., се уточнява следното:

От данните в запитването е видно, че въз основа на договор за доставка на строителна услуга е уговорено обезпечение (чрез банкова гаранция) като гаранция в случай на неизпълнение на клаузи от договора ч условията, съгласно които е предвидено да бъде усвоена тази гаранция в полза на възложителя по договора. Към момента на настъпване на обстоятелства, по силата на които са налице условия да се предяви гаранцията поради спиране на изпълнението по договора, изпълнителят е осъществил съответната част от предвидените в договора дейности (доставки), за които е начислен ДДС съгласно общите разпоредби на ЗДДС.

Към запитването не са представени никакви документи и подробно описани факти, което представлява пречка да се изрази конкретно становище относно приложението на Закона за данък върху добавената стойност. Поради това може да бъде представено само принципно становище, без изчерпателно изброяване на всички възможни варианти по приложение на закона.

В зависимост от договорните и фактическото изпълнение се счита, че са възможни две основни хипотези:

Ако изискването (плащането) на гаранцията е резултат на неспазване на договора, във връзка с което неспазване няма изобщо доставка на стоки или услуги, например при разваляне на договора, плащането на гаранцията няма да бъде свързано с доставка по смисъла на ЗДДС и доколкото липсва доставка, няма да има основание да бъде издаден данъчен документ по чл. 93, ал. 1 от ЗДДС от изпълнителя или от възложителя по договора. Такива са случаите, визирани в чл. 39 ППЗДДС.

Ако обаче изискването (плащането) на гаранцията е резултат на неспазване на договора, например по отношение на качество, срокове и др., но все пак е налице доставка на стоки или услуги, ще възникне плащане от страна на доставчика към получателя, което плащане практически ще доведе до намаляване на сумата, дължима на доставчика от получателя, т. е. базата, на която се определя данъчната основа съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДДС. Намалението на базата обикновено ще доведе до намаление на данъчната основа за доставката съгласно чл. 29 ЗДДС, като естествено това не може да доведе до определяне на данъчната основа в размер нула или отрицателна величина.

Ако за доставката вече е издаден данъчен документ - данъчна фактура, то предвид намалението, на основание чл. 95, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДДС, ще възникне основание за издаване на данъчно кредитно известие към нея.

ГЛАВЕН ДАНЪЧЕНДИРЕКТОР: (П) Н. ПОПОВ