ODIT.info DocStore

2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;

3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;

4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;

5. вносът на стоки.

(2) Изключенията от ал. 1 са предвидени в този закон.

Данъчно задължени лица

Чл. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение какви са целите и резултатите от нея.

(2) Икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

(3) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

(4) Не е независима икономическа дейност:

1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

(5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи и техните администрации за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки.

(6) Независимо от ал. 5, държавните и местните органи и техните администрации са данъчно задължени лица за:

1. следните дейности или доставки:

а) далекосъобщителни услуги;

б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

в) превоз на стоки;

г) пристанищни и летищни услуги;

д) превоз на пътници;

е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

з) организиране или провеждане на търговски панаири и изложби;

и) складова дейност;

к) дейностите на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаването под наем на рекламни площи;

л) туристически услуги;

м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи;

н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;

2. доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

Данъчно незадължено юридическо лице

Чл. Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

Стока

Чл. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическата енергия, газът, водата, топлинната или хладилната енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока по смисъла на този закон парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Доставка на стока

Чл. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

(2) За доставка на стока за целите на този закон се счита и:

1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на техните администрации или на основание на закон срещу обезщетение;

2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;

3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се счита и:

1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или консумация на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

(4) Алинея 3 не се прилага:

1. при отделянето или предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето.

2. при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

Вътреобщностна доставка на стоки

Чл. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

(3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

(5) Не е вътреобщностна доставка:

1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;

2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

3. доставката на стоки по чл. 18;

4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

5. доставките на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия;

6. доставките от регистрирано по този закон лице – посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;

7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;

8. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, при условие че:

а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;

б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

(6) Когато условията по ал. 5, т. 8-10 отпаднат, счита се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка по ал. 4.

Услуга

Чл. Услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Доставка на услуга

Чл. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

(2) За доставка на услуга се счита и:

1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;

2. поемането на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;

3. извършването на услуга в резултат на искане или акт от или от името на държавен или местен орган или на техните администрации или на основание на закон;

4. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;

5. извършването на услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

(3) За възмездна доставка на услуга се счита и:

1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

2. безвъзмездното предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.

(4) Алинея 3 не се прилага:

1. при безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;

2. при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от 3 години;

3. при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

4. при безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.

Липса на доставка на стоки или услуги

Чл. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към преобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;

3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.

(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, става правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

(4) Редът за упражняване на правата и за изпълнение на задълженията по ал. 2 и 3 се определя с правилника за прилагане на закона.

Доставчик и получател

Чл. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.

(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.

Облагаема доставка

Чл. (1) Освен в случаите, в които този закон е предвидил друго, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице.

(2) Независимо от ал. 1, доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

Вътреобщностно придобиване

Чл. (1) Вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

(2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.

(3) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено по този закон лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

(4) Не е вътреобщностно придобиване:

1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;

2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

3. придобиването на стоки по чл. 18;

4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

5. придобиването на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия;

6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице – придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;

7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка с цел извършване на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, когато продажбите се извършват под идентификационния номер на доставчика по чл. 94, ал. 2;

8. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, при условие че:

а) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

(5) Когато условията по ал. 4, т. 8-10 отпаднат, счита се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване по ал. 3.

Дистанционна продажба на стоки

Чл. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

4. стоките:

а) не са нови превозни средства, или

б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.

Тристранна операция

Чл. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стоки на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

2. стоките се транспортират директно от А до В;

3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

Внос на стоки

Чл. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.

(2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.

(3) Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността.

(4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

(5) Независимо от ал. 1-4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими:

1. митническо складиране;

2. активно усъвършенстване;

3. временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

4. външен транзит,вносът се счита за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под тези разпоредби на територията на страната.

Част втора
Облагане на доставките

Глава първа
Място на изпълнение

Място на изпълнение при доставка на стока

Чл. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

(3) Място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС придобиващият в тристранната операция.

(4) Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.

Място на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети и влакове

Чл. (1) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е на територията на страната, когато:

1. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка без спиране на територията на трета страна или територия, или

2. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на трета страна или територия със спиране на територията на друга държава членка, или

3. превозът на пътниците започва от територията на трета страна или територия и завършва на територията на друга държава членка и първото спиране на територията на общността е осъществено на територията на страната, или

4. превозът на пътниците се извършва между две точки на територията на страната.

(2) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, се определя по реда на ал. 1, т. 2 и 3 само за частта от превоза на пътници, извършен между територията на страната и другите държави членки.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 мястото на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е извън територията на страната.

Място на изпълнение при доставка на природен газ и електрическа енергия

Чл. Мястото на изпълнение при доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия е:

1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, а когато няма такова седалище или обект - постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя - търговец на природен газ или електрическа енергия;

2. мястото, където стоката ефективно се потребява - когато получател е лице, различно от лицето по т. 1;

3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект - постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2, извършващ последваща доставка на цялата или на част от получената от него стока.

Място на доставка при дистанционна продажба

Чл. (1) Мястото на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;

2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.

(2) Мястото на изпълнение на доставка при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;

2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.

(3) В сумата по ал. 2, т. 2 не се включва ДДС, дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.

(4) Независимо от ал. 1 и 2, когато предмет на доставката са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е едноличен търговец, мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е мястото, където пристигат стоките или приключва транспортът.

(5) Когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

(6) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато доставчикът е регистриран по този закон на основание чл. 100, ал. 3.

Място на изпълнение при доставка на услуга

Чл. (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.

(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение при доставка на услуга е:

1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и др.;

2. мястото, където се извършва транспортната услуга от гледна точка на реализирания пробег.

3. мястото, където фактически се извършва услугата, при:

а) услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им;

б) услуги, свързани с транспортна обработка на стоки;

в) оценка, експертиза или работа по движима вещ.

(3) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:

1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата членка, където е установен доставчикът;

2. доставяните услуги са:

а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

б) рекламни услуги;

в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер;

г) обработка на данни или предоставяне на информация;

д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги, с изключение на отдаването под наем на сейфове;

е) осигуряване на персонал;

ж) отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички форми на превозни средства;

з) далекосъобщителни услуги;

и) услуги по разпространение на радио и телевизия;

к) услуги, извършвани по електронен път;

л) услуги по осигуряване на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и доставката на други услуги, пряко свързани с тях;

м) поемане на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права по букви "а" – "л";

н) посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви "а" – "м".

(4) Независимо от ал. 1 и 3, мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги и услуги по разпространение на радио и телевизия е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2. доставчик е лице със седалище или постоянен обект, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън Общността;

3. услугата се използва ефективно на територията на страната.

(5) Независимо от ал. 1 и 3, мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната;

2. доставчик е лице, чиито седалище или постоянен обект, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън територията на Общността.

Място на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността

Чл. (1) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки е на територията на страната, когато транспортът на стоките започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка.

(2) Независимо от ал. 1, когато получател по доставката по ал. 1 е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

Място на изпълнение при услуга, съпътстваща доставката на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността

Чл. (1) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с транспортна обработка на стоки, съпътстващи доставката по чл. 22, е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

(2) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от агент, брокер и друг посредник, действащи от името и за сметка на друго лице, във връзка с доставката на услуга по чл. 22, е на територията на страната, когато транспортът на стоките започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка.

(3) Независимо от ал. 2, когато получател по доставката по ал. 2 е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

(4) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, във връзка с предоставянето на услуга по транспортна обработка на стоки по ал. 1, е мястото, където фактически е извършена транспортната обработка на стоките.

(5) Независимо от ал. 4, когато получател по доставката по ал. 4 е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

Място на изпълнение при доставка на услуга с получател, установен на територията на друга държава членка

Чл. (1) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, когато тази услуга е свързана с доставка на услуги, различни от тези по чл. 21, ал. 3, чл. 22 и 23, е мястото на изпълнение на доставката, във връзка с която е оказано посредничеството.

(2) Независимо от ал. 1, когато получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

(3) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга по оценка или работа върху движими вещи е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице следните условия:

1. получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;

2. стоките са изпратени или транспортирани от територията на страната извън територията й.

(4) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, т. 2, се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) Ако доставчикът на услугата по ал. 3 не се снабди с документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, т. 2, до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие за доставката, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21. В този случай доставчикът коригира резултата от прилагането на ал. 3 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Глава втора
Данъчно събитие и данъчна основа

Възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка

Чл. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по смисъла на чл. 16.

(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

(3) Независимо от ал. 2, данъчното събитие възниква:

1. на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2;

2. на датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;

3. на датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4;

4. на датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата;

5. на датата на изваждането на монетите или жетоните - при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, задействащи се с монети, жетони или други подобни;

6. на датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива – в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, когато не са налице условията по чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3.

(4) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която този период или етап е изтекъл.

(5) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:

1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или

2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

(6) Когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.

(7) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, счита се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.

(8) Изключенията от ал. 1-7 са предвидени в този закон.

Данъчна основа при доставка на територията на страната

Чл. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.

(2) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се считат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:

1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;

2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;

3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и др., пряко свързани с доставката;

4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

(4) В данъчната основа на доставката се счита включена:

1. стойността на услугата по последващо безвъзмездно гаранционно обслужване на стоките;

2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.

(5) Данъчната основа не включва:

1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;

2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 6-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;

3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки "Гражданска отговорност" и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;

4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

(6) Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем.

(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.

(8) Когато при договарянето не е посочено изрично, че данъкът се дължи отделно, приема се, че договорената цена включва данъчната основа и данъка.

Особени случаи при определяне на данъчната основа

Чл. (1) Данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса, при:

1. доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4;

2. доставка на земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови;

3. доставка на нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен.

(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.

(3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:

1. доставка между свързани лица;

2. доставка на стоки по чл. 111;

3. безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 2, т. 5.

Глава трета
Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка

Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността

Чл. Облагаема доставка с нулева ставка е:

1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;

2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

Международен транспорт на пътници

Чл. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:

1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или

2. от място извън страната до място на територията на страната, или

3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

(2) За превоз на пътници по ал. 1 се счита и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.

Международен транспорт на стоки

Чл. Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:

1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или

2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или

3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

Доставка, свързана с международен транспорт

Чл. Облагаема доставка с нулева ставка е:

1. доставката на стоки за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс, с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда; това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на плавателни съдове:

а) използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън морските пространства на Република България;

б) използвани за спасителни работи или помощ в морето;

в) с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;

3. доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораби и самолети, с изключение на тези по т. 2, буква “в”; това не се отнася за кораби и самолети, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

4. отдаването под наем на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав за извършване на международен транспорт;

5. обработката на плавателни съдове, включително услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, на въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, които са в международен рейс, както и услуги по спасителни операции или помощ в морето;

6. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на стоки или пътници, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, които са в международен рейс;

7. доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

Доставка, свързана с международния стоков трафик

Чл. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки с изключение на посочените в приложението към закона, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.

(2) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, пряко свързана с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.

Доставка по обработка на стоки

Чл. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработката, преработката или поправката на стоки, когато са налице следните условия:

1. стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Общността;

2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;

3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.

Доставка на злато за централни банки

Чл. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.

Доставка, свързана с безмитна търговия

Чл. Облагаема доставка с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия.

Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници

Чл. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.

(2) Облагаема доставка с нулева ставка е и доставката на услуги с място на изпълнение на територията на страната, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са предоставени във връзка с доставка на стоки или услуги, които са с място на изпълнение извън територията на Общността.

Документиране на доставките

Чл. (1) Документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, включително при предварително плащане по доставка, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Глава четвърта
Освободени доставки и придобивания

Общи положения

Чл. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.

(2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.

(3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.

Доставка, свързана със здравеопазване

Чл. Освободена доставка е:

1. извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;

2. доставката на човешки органи, кръв, кръвни съставки и кърма;

3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;

4. доставката на зъбни протези;

5. извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;

6. доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност и вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност.

Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване

Чл. Освободена доставка е:

1. извършването на социални услуги по Закона за социалното подпомагане;

2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;

3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.

Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание

Чл. Освободена доставка е:

1. детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, предоставяни от:

а) детски градини, училищата или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета или културно-просветни или научни институции;

б) висши училища по Закона за висшето образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение;

в) услугата, извършвана във връзка със следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, когато се извършват от организациите по букви “а”и “б”;

2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;

3. доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в рамките на утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 1;

4. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации в обществено полезна дейност.

Доставка, свързана с култура

Чл. Освободена доставка е:

1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:

а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

в) зоологически и ботанически градини;

г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;

2. дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от републиканския бюджет.

Доставка, свързана с вероизповедания

Чл. Освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.

Доставка с нестопански характер

Чл. (1) Освободена доставка е:

1. доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;

2. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;

3. доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;

4. предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.

(2) Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.

Доставка, свързана със земя и сгради

Чл. (1) Освободена доставка е доставката на земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.

(2) Учредяването или прехвърлянето на правото на строеж се счита за освободена доставка по ал. 1 до момента на завършване в груб строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. В правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.

(3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

(4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;

2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й;

3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи, други подобни;

4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.

(6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

(7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.

Доставка на финансови услуги

Чл. (1) Освободена доставка е:

1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;

3. сделката, включително договарянето, свързана с банкови сметки, преводи, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

4. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;

5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

6. управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества от затворен тип и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации относно ценни книжа по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

7. сделката, включително договарянето, свързани с финансови фючърси и опции.

(2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да бъде облагаема доставка.

(3) За стоките - предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.

Доставка на застрахователни услуги

Чл. Освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от:

1. застрахователи;

2. застрахователни брокери и застрахователни помощници (агенти).

Хазарт

Чл. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта с изключение на хазартните игри, участието в които се извършва по електронен път.

Доставка на пощенски марки и пощенски услуги

Чл. Освободена доставка е:

1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;

2. извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.

Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит

Чл. Освободена е доставката на стоки или услуги:

1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;

2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.

Глава пета
Облагане на вътреобщностните доставки

Данъчно събитие и изискуемост при вътреобщностните доставки

Чл. (1) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(2) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(4) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.

Данъчна основа при вътреобщностните доставки

Чл. (1) Данъчната основа на вътреобщностните доставки се определя по реда на чл. 26.

(2) Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа при придобиването на стоките, себестойността им или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.

(3) Данъчната основа по ал. 2 не се увеличава със стойността на услугите по чл. 22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е задължено да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2.

Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните доставки

Чл. (1) Облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.

(2) Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 2, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Част трета
Облагане на вноса

Данъчно събитие при внос

Чл. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

(2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

Данъчна основа

Чл. (1) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена с:

1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната;

2. присъщите на вноса разходи като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

(2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

(3) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Общността за обработка, преработка или поправка под митнически режим “пасивно усъвършенстване” и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

(4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

(5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.

Начисляване от митническите органи на данъка при внос

Чл. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Начисляване от вносителя на данъка при внос

Чл. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

(2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

(3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

(4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Освобождаване от данък при внос

Чл. (1) Освободен от данък е вносът:

1. на стоки, подлежащи на освобождаване от мита, различни от определените в Общата митническата тарифа.

2. на стоки, внасяни от лицата по чл. 174, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

3. на човешки органи, кръв, кръвни съставки, кърма, зъбни протези;

4. на учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;

5. на продукти на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Общността от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация;

6. на стоки, когато:

а) вносителят е регистрирано по този закон лице;

б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;

в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка;

7. на злато от Българската народна банка;

8. на въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;

9. на инвестиционно злато;

10. на електроенергия и природен газ чрез преносна система;

11. на носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове;

12. на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато:

а) се получават международни пощенски и други пратки или се внасят стоки с незначителна стойност по смисъла на митническото законодателство;

б) се внася личен багаж от пътници;

в) се внасят придобити в чужбина стоки от пътници;

г) се внася лично имущество, получено като наследство;

д) се внася употребявано лично имущество от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в Република България;

е) се внася имущество във връзка с встъпване в брак;

ж) се внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Република България;

з) се внасят ордени, медали и почетни награди;

и) се внасят от лица с постоянно местопребиваване на територията на страната собствени художествени творби и научни трудове независимо от вида на носителя на информацията;

к) се внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;

л) се внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;

м) се внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;

н) се внасят материали за погребални цели;

о) се внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции;

п) се внася документация;

13. на стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;

14. на стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;

15. на стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени и се реимпортират в непроменено състояние в сроковете, предвидени в митническото законодателство;

16. на стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;

17. на стоки, които са били изнесени и върнати в срок до една година по рекламация;

18. на моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

(3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

Обезпечаване на данъка при внос

Чл. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

(3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.

Плащане на данъка при внос

Чл. (1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

(2) Начисленият от митническите органи данък по вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

Разрешение за вдигане на стоките

Чл. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

Част четвърта
Облагане на вътреобщностното придобиване

Място на изпълнение на вътреобщностното придобиване

Чл. (1) Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.

(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиването на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

(4) Ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.

(5) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия:

1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния му номер по чл. 94, ал. 2;

2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;

3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция;

4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VIES декларацията за съответния данъчен период.

(6) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5, и редът за извършване на корекцията по ал. 4, се определят с правилника за прилагане на закона.

Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване

Чл. (1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(2) Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

Данъчна основа при вътреобщностно придобиване

Чл. (1) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.

(2) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.

(3) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани. Ако след придобиването акцизът подлежи на възстановяване на получателя, данъчната основа се намалява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва данъчната основа на услугите по чл. 22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е задължено да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.

Освободени вътреобщностни придобивания

Чл. (1) Освободени са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е сред посочените в глава четвърта.

(2) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната:

1. на стоки, когато получатели са лица по чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1;

2. на стоки, чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, ал. 1;

3. на стоки, когато получатели са институции на Европейския съюз;

4. на стоки от лице - посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Част пета
Данъчни ставки и определяне на данъчното задължение

Глава шеста
Данъчни ставки

Данъчна ставка

Чл. Ставката на данъка е 20 на сто за:

1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;

2. вноса на стоки на територията на страната;

3. облагаемите вътреобщностни придобивания.

Размер на данъка

Чл. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.

(2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

(3) Данъкът се счита включен в обявената цена и когато се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

Глава седма
Данъчен кредит

Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит

Чл. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от своите данъчни задължения по този закон за:

1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;

3. осъществен от него внос;

4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър – когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;

2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.

(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(6) Изключенията от ал. 1-5 са предвидени в този закон.

Доставки с право на приспадане на данъчен кредит

Чл. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

2. доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Общността или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;

5. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4;

6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

(2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;

2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);

3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;

4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1.

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага:

1. за специалното, работното, униформеното и представителното облекло, предоставяно безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;

2. за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;

3. за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от 3 години;

4. за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер по подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

5. за безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;

6. за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;

7. за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;

8. за стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

(4) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл.100, ал. 2.

(5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато:

1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;

2. е издало протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите, когото данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма;

3. притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16;

4. притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 57;

5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите на вътреобщностно придобиване;

6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;

7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона – в случаите на правоприемство по чл. 10.

Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. (1) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;

2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

(3) Изключенията от ал. 1 и 2 са предвидени в този закон.

Право на приспадане на частичен данъчен кредит

Чл. (1) Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

(2) Размерът на частичния данъчен кредит се определя като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

(3) Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва:

1. данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки;

2. данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка;

3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

4. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3;

5. данъчните основи на доставките по чл. 50, т. 2.

(4) Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва:

1. оборота по ал. 3;

2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

3. данъчните основи на извършените освободени доставки с изключение на тези по чл. 50, т. 2;

4. стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето;

5. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4;

6. размера на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.

(5) Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват – на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

(6) Размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

(7) В случаите на дерегистрация размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в края на последния данъчен период на базата на показателите по ал. 3 и 4 за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано.

(8) Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 и 7 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период.

Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация

Чл. (1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице следните условия:

1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;

2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден до третия ден включително след тази дата;

4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

(3) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице следните условия:

1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;

2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;

3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, ал. 1, т. 1;

5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

6. регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден до третия ден включително след тази дата.

Възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията

Чл. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите 3 данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

(3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след третия ден от датата на регистрация по този закон.

Право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация

Чл. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.

(2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице следните условия:

1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;

2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;

3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;

4. регистрационният опис по образец за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден до третия ден включително след тази дата;

5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

Възникване и упражняване на правото на приспадане на начислен данък при дерегистрация и последваща регистрация на лицето

Чл. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.

(2) Правото на приспадане по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите 3 данъчни периода, като наличните активи и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 76, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

(3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след третия ден от датата на повторната му регистрация по този закон.

Корекции на ползван данъчен кредит при изменение на данъчната основа и при промяна на вида на доставката

Чл. (1) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.

(2) Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.

Корекции на ползван данъчен кредит в други случаи

Чл. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

(2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.

(3) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

(5) Корекцията по ал. 2 се извършва през последния данъчен период на годината, през която настъпват обстоятелствата по ал. 2.

(6) Независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

1. за недвижимите вещи:

ДД = ПДК*(1/20)*БГ, където

ДД е дължимият данък;

ПДК е размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3,включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

2. за всички останали стоки или услуги:

ДД = ПДК*(1/5)*БГ, където

ДД е дължимият данък;

ПДК е размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3,включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

(7) В случаите по ал. 2 лицето дължи данък, определен по следната формула:

1. за недвижимите вещи:

ДД = ПДК*(1/20)*БГ(1-К), където

ДД е дължимият данък;

ПДК е размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2,включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К е коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината,през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2;

2. за всички останали стоки или услуги:

ДД = ПДК*(1/5)*БГ(1-К), където

ДД е дължимият данък;

ПДК е размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2,включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К е коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината,през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2.

(8) Регистрирано лице, което частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69, има право да коригира (увеличи) размера на ползвания частичен данъчен кредит по ред и в размер, определени в правилника за прилагане на закона.

(9) Корекциите по ал. 1-8 се извършват еднократно.

Ограничения за корекции

Чл. (1) Корекции по чл. 79 не се извършват:

1. ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3, както и в случаите по чл. 10;

2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;

3. за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години.

(2) Корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:

1. унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила;

2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

3. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;

6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

Възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната

Чл. (1) Възстановява се платеният данък на:

1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка - за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;

2. лица, които не са установени на територията на Общността, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава - на реципрочен принцип;

3. данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък - след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.

(2) Документите и редът за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.

Глава осма
Начисляване и внасяне на данъка

Лице - платец на данъка при извършване на облагаеми доставки

Чл. (1) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 2 и 3.

(2) Когато доставчикът не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия - когато получателят е регистрирано по този закон лице;

2. доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 - когато получателят е данъчно задължено лице;

3. доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

4. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.

(3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.

(4) Данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.

Лице-платец при внос

Чл. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

(2) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

Лице - платец при вътреобщностни придобивания

Чл. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

Лице - платец на данъка при издадени фактури

Чл. (1) Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато впоследствие се окаже, че данъкът е посочен неправомерно.

Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице

Чл. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е задължено да го начисли, като:

1. посочи данъка на отделен ред чрез издаване на данъчен документ;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчния период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

(2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

(4) Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.

Данъчен период

Чл. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.

(2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

(3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон, освен в случаите по глава осемнадесета.

(4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

Резултат за данъчния период

Чл. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

(2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне.

(3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.

(4) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет.

(5) При определяне на резултата за периода изискуемият от лицензирания телекомуникационен оператор данък за периода се намалява със стойността на начисления за телекомуникационните услуги данък, когато са налице следните условия:

1. телекомуникационните услуги се предоставят във връзка с провеждане на национална дарителска кампания, при която сумите се набират чрез изпращане на електронни съобщения или чрез обаждане на обявени за целта на кампанията номера в мрежата на оператора;

2. набраните суми и стойността на начисления за телекомуникационните услуги данък са наредени по набирателна сметка, открита във връзка с провеждането на кампанията не по-късно от датата на подаването на справка-декларацията за периода.

(6) Намалението по ал. 5 се отчита по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Внасяне на данъка от регистрирано лице

Чл. (1) Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, а в случаите по чл. 125, ал. 9 – в удължения срок.

(2) Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.

Внасяне на данъка при внос на стоки

Чл. (1) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:

1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;

2. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, или в касата на митническото учреждение, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

(3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

(4) Митническата администрация предоставя на Националната агенция за приходите информация по електронен път за приетите митнически декларации и получените плащания на данъка при внос в срок 14 дни от изтичането на всеки календарен месец. Информацията се предоставя при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.

Внасяне на данъка от нерегистрирано лице

Чл. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

(2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, ал. 1, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

(3) При получаване на услуги по чл. 21, ал. 3, когато доставчикът не е установен на територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, нерегистрирано по този закон, данъкът се внася от получателят в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

(4) Данъкът по ал. 1, 2 и 3 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данъкът ал. 4 се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.

Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване

Чл. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

2. когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите 3 поредни данъчни периода;

3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;

4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;

5. ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от трите данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези 3 данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;

6. ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови 3 поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

(2) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за трите данъчни периода от процедурата по приспадане по ал. 1.

(3) Независимо от ал. 1, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка нула на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки за същия период.

(4) Независимо от ал. 1, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.

(5) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

(6) Органът по приходите извършва прихващането по ал. 1-5 в следната поредност: данък върху добавената стойност, други данъци, събирани от Националната агенция за приходите, задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително обществено осигуряване, за Националната здравноосигурителна каса и за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

(7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона. В противен случай ал. 3 и 4 не се прилагат.

(8) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателно му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Данък, невъзстановен поради отпаднало основание, е налице и когато след извършване на ревизия установеният данък за възстановяване съвпада с декларирания или е в по-малък размер – за частта, която подлежи на възстановяване.

Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 92

Чл. Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4:

1. спират при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;

2. спират при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;

3. спират при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;

4. спират, когато лицето не може да бъде открито от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;

5. спират, когато орган по приходите установи обстоятелства, които могат да се счетат за достатъчни за извършено данъчно престъпление или нарушаване разпоредбите на този закон, и сезира за тях органите на Министерството на вътрешните работи или прокуратурата в едномесечен срок от установяването им, и се възобновяват при получаване на официален писмен отказ за образуване на производство от съответните органи или при приключване на образуваното производство;

6. спират, когато е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт, и се възобновяват след уведомяването за отпадане на причината за поисканото спиране;

7. спират при започнала ревизия на лицето - до приключването й в срока по чл. 114 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Част шеста
Задължения на лицата

Глава девета
Регистрация

Общи положения

Чл. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен префикс “BG”.

(3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.

Регистрация във връзка с извършвани доставки на територията на страната

Чл. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

(2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

Задължителна регистрация

Чл. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

(2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

(3) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките по чл. 12, ал. 2.

(4) В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2 с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(5) Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период по-дълъг от определения в ал. 1.

(6) При определянето на облагаемия оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.

(7) Алинея 1 не се прилага за лица, за които са налице едновременно следните условия:

1. извършват услуги по електронен път с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на страната;

2. не са установени на територията на Общността;

3. регистрирани за целите на ДДС за дейността си по т. 1 в друга държава членка.

(8) Независимо от ал. 1, не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

Задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране

Чл. (1) Независимо от облагаемия оборот по чл. 96, на регистрация по този закон подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие - за доставката по ал. 1.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато получателят по доставката е регистрирано по този закон лице.

Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки

Чл. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2. Доставката по изречение първо подлежи на облагане с данък по този закон.

(3) Независимо от ал. 2, когато предмет на доставката са акцизни стоки, лицата по ал. 1 са задължени да подадат заявление за регистрация преди извършване на доставката или при получаване на авансовото плащане.

Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване

Чл. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 50 хил. лв.

(3) За лицата по ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 50 хил. лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

(4) Стойността по ал. 2 е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

1. лицата по чл. 168, които придобиват нови превозни средства;

2. лицата по чл. 2, ал. 1, т. 4.

(6) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Регистрация по избор

Чл. (1) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.

(2) Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, има право да се регистрира по този закон за вътреобщностно придобиване.

(3) Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.

(4) Независимо от ал. 1 и 3, не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

Процедура за регистрация

Чл. (1) Регистрацията се извършва, като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец.

(2) Заявлението се подава:

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител по чл. 135;

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.

(3) Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.

(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.

(6) В срок 7 дни от приключване на проверката по ал. 5 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.

(7) Независимо от ал. 5 и 6, регистрацията по чл. 97, 98 и 99 се извършва от органа по приходите в 3-дневен срок от подаване на заявлението за регистрация.

Регистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. (1) Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са още налице.

(2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

(3) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било задължено, но не е подало заявление за регистрация в срок, приема се, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания:

1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

2. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

(4) Задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Дата на регистрация

Чл. (1) За дата на регистрация по този закон се счита датата на връчването на акта за регистрация.

(2) Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава до третия ден включително след тази.

Документи, удостоверяващи регистрацията

Чл. (1) Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице се връчва и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) При писмено искане от регистрираното лице органът по приходите издава повече от едно удостоверение.

(3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

Загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението

Чл. (1) При загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението регистрираното лице е длъжно в 3-дневен срок от настъпване на което и да е от обстоятелствата, да уведоми писмено за това съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите издава дубликат на удостоверението.

Глава десета
Прекратяване на регистрацията (дерегистрация)

Общи положения

Чл. (1) Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

(2) Регистрацията се прекратява:

1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация – задължителна или по избор;

2. по инициатива на органа по приходите, когато:

а) е установил основание за задължителна дерегистрация;

б) е налице обстоятелство по чл. 176.

Основания за задължителна дерегистрация

Чл. Основание за задължителна дерегистрация е:

1. смъртта на физическото лице.

2. смъртта на физическото лице – едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;

3. заличаването на едноличния търговец от търговския регистър;

4. прекратяването на лицето в случаите на:

а) прекратяване на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация;

б) прекратяване на кооперацията;

в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;

г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса.

Основания за дерегистрация по избор

Чл. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква:

1. за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1 - когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;

2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3 - когато:

а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 хил лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

3. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2 - когато:

а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 50 хил. лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

(2) Регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 24 месеца считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.

Процедура за дерегистрация по инициатива на лицето

Чл. (1) В случаите по чл. 107, т. 3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107.

(2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(3) Заявлението по ал. 1 и 2 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

(5) В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.

(6) За дата на дерегистрацията се счита датата на връчването на акта по ал. 5 за дерегистрация.

Процедура за дерегистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. (1) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато:

1. е налице основание по чл. 107, т. 1 и 2 за задължителна дерегистрация;

2. орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.

Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период

Чл. (1) Към датата на дерегистрацията се счита, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:

1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или

2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец;

2. при смърт на регистрирано по този закон лице – едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта - само за наличните стоки към датата на регистрацията;

3. при преобразуване или преустройство на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 - само за наличните стоки към датата на регистрация;

4. за наличните активи – публична държавна или публична общинска собственост.

(3) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период.

(4) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, приема се, че към тази дата трите едномесечни периода са изтекли.

Глава единадесета
Документиране на доставките

Данъчни документи

Чл. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

1. фактурата;

2. известието към фактура;

3. протоколът.

(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице незабавно уведомява писмено съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за съответното обстоятелство.

Издаване на фактура

Чл. (1) Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

(3) Фактура може да не се издава:

1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

4. за продажби на самолетни билети;

5. при безвъзмездни доставки;

6. за доставки на услуги по глава осемнадесета.

(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

(5) Независимо от ал. 4, при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е задължена да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

(7) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име.

(8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

(9) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.

(10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

Изисквания към фактурите

Чл. (1) Фактурата задължително съдържа:

1. наименование на документа;

2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

3. дата на издаване;

4. име и адрес на доставчика;

5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

6. име, фамилия и подпис на съставителя;

7. име и адрес на получателя по доставката;

8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;

13. размера на данъка;

14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

(2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

3. размерът на данъка, дължим по доставката.

(3) Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва “чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС”.

(4) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочва размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това.

(5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български левове при спазване на чл. 26, ал. 6.

(6) Издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.

Дебитни и кредитни известия

Чл. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

(2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.

(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.

(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;

2. основание за издаване на известието.

(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.

Коригиране на фактурите и известията

Чл. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

(2) За погрешно съставени документи се считат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

(3) За погрешно съставени документи се считат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:

1. основание за анулирането;

2. номера и датата на документа, който се анулира;

3. номера и датата на издадения нов документ;

4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Издаване на протоколи

Чл. (1) Протокол се издава задължително:

1. в случаите по чл. 82, ал. 2, 3 и 4 и чл. 84 - от регистрираното лице – получател по доставката;

2. в случаите по чл. 57 - от регистрираното лице - вносител;

3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 - от регистрираното лице – доставчик.

(2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:

1. номер и дата;

2. име и идентификационен номер на лицето по ал. 1;

3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;

4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;

5. данъчната основа;

6. ставката на данъка;

7. основанието за начисляване на данъка от лицето по ал. 1;

8. размера на данъка.

(3) Протоколът се издава не по-късно от 5 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

(4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

1. номера и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;

2. основанието за издаване на новия протокол;

3. увеличението/намалението на данъчната основа;

4. увеличението/намалението на данъка.

(5) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 5 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.

Касови бележки

Чл. (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

(2) Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД).

(3) Прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизи и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

(4) При експлоатацията на фискалното устройство лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.

Отчет за извършените продажби

Чл. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

(2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

(4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Отчет за извършените продажби при специален ред на облагане

Чл. (1) За всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глави шестнадесета, седемнадесета и деветнадесета, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка, или вида на услугата;

2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;

3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;

4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;

5. данъчната основа;

6. ставката на данъка;

7. размера на данъка.

(2) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) За извършените услуги по глава осемнадесета регистрираното по чл. 152 лице съставя електронен регистър, който съдържа най-малко следната информация за всяка извършена доставка:

1. име, адрес и електронен адрес на клиента;

2. вид и количество на услугата, предоставена по електронен път;

3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;

4. номер и дата на издадената фактура за доставката;

5. данъчната основа;

6. приложимата ставка на данъка;

7. размера на данъка;

8. начин на плащане.

Глава дванадесета
Други задължения

Съхраняване на документи

Чл. (1) Всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват.

(2) Автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120, регистрите по чл. 123, ал. 2 и 3, както и за митническите декларации (ЕАД).

Право на достъп до фактури, съхранявани на електронен носител в друга държава членка

Чл. Когато данъчно задължено лице съхранява фактури, издадени или получени от него по електронен път, и мястото на съхранението им е в друга държава членка, лицето е длъжно да осигури електронен достъп до съхраняваните данни на компетентните органи по приходите. Органите по приходите имат право да изтеглят и да ползват така съхраняваните фактури за целите на контрола.

Счетоводна отчетност

Чл. (1) Всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите.

(2) Всяко регистрирано лице е задължено да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8-10 и чл. 13, ал. 4, т. 8-10.

(3) Всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.

(4) Формата и реквизитите на регистрите по ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава тринадесета
Деклариране и отчитане

Отчетни регистри

Чл. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

1. дневник за покупките;

2. дневник за продажбите.

(2) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

(3) Независимо от ал. 2, издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51, ал. 1.

(4) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени.

(5) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

(6) Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона.

Деклариране на данъка

Чл. (1) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.

(2) Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки или доставки като посредник в тристранна операция, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

(4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

(5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

(6) Отчетните регистри по ал. 3 се подават и на магнитен или оптичен носител.

(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на чл. 102 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(9) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на регистрираното лице органът по приходите може да удължи срока за подаване на справка-декларацията до изтичането на следващия данъчен период.

Корекции на грешки при декларирането

Чл. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124.

(3) Извън случаите по ал. 2, грешките се поправят, като:

1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи;

2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

Част седма
Специфични случаи

Глава четиринадесета
Специфични случаи на доставки

Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

Чл. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, приема се, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.

(2) В случаите по ал. 1 са налице 3 доставки:

1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;

2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;

3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка e възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако такова е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

(3) Когато комисионерът/довереникът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката по ал. 2, т. 2 се счита, че договорената цена за доставката по ал. 2, т. 1 включва данъка.

(4) Когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 се различава от данъчната основа по ал. 2, т. 1, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал. 2, т. 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4.

Съпътстваща доставка

Чл. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.

Гаранционно обслужване

Чл. (1) Не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или оправомощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя.

(2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:

1. услугата се извършва от лице, оправомощено за това от производителя;

2. производителят не е установен на територията на страната;

3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.

(3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2.

Бартер

Чл. (1) Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

(2) Данъчното събитие и за двете доставки по ал. 1 възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях.

Доставка на стоки или услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по Гражданския процесуален кодекс или продажба по Закона за особените залози

Чл. (1) В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 42 от Закона за банките и когато длъжникът е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:

1. да преведе дължимия данък по продажбата по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон;

2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в 3 екземпляра – за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за длъжника и за получателя (купувача);

3. да предостави документа по т. 2 на длъжника и получателя в срок 3 дни от издаването му;

4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Гражданския процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му.

(4) В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответно по реда на чл. 382, ал. 1 или 3 и чл. 371, ал. 1 или 4 от Гражданския процесуален кодекс, като се счита, че данъкът е включен в цената на вещта.

Глава петнадесета
Специфични случаи на регистрация и дерегистрация

Задължителна регистрация в резултат на преобразуване

Чл. (1) Задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър.

(3) Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър.

(4) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 14-ия ден включително след тази дата.

Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната

Чл. (1) Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

(2) Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.

(3) Регистрацията по ал. 1 и 2 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на акредитирания представител.

(4) При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.

(5) Алинеи 1-4 не се прилагат за чуждестранни лица, предоставящи услуги по глава осемнадесета.

Прекратяване на регистрацията (дерегистрацията) на чуждестранно лице, регистрирано по този закон

Чл. (1) Регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 133, се прекратява при наличие на общите условия на този закон за дерегистрация.

(2) Дерегистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 109.

(3) Когато чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в срока по чл. 133, ал. 4, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.

(4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по чл. 133, ал. 4.

(5) При дерегистрацията по ал. 1 и 3 се приема, че чуждестранното лице извършва доставка по чл. 111.

Акредитиран представител

Чл. (1) Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само българско дееспособно физическо лице с постоянно местожителство в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(2) Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по чл. 133 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(3) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице.

Част осма
Специален ред на облагане

Глава шестнадесета
Туристически услуги

Доставка на обща туристическа услуга

Чл. (1) Когато туроператор или туристически агент предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на турист, за осъществяването на които се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които туристът се възползва пряко, са тези, които туроператорът или туристическият агент е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменение.

Място на изпълнение на обща туристическа услуга

Чл. Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът или туристическият агент е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението.

Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

Чл. (1) Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която туристът се възползва за пръв път от доставката.

(2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.

Данъчна основа на обща туристическа услуга

Чл. (1) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

1. общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, включително данъка по този закон.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна.

Нулева ставка при доставка на обща туристическа услуга

Чл. (1) Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които туристът се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.

(2) Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които туристът се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.

Данъчен кредит на туроператора или туристическия агент

Чл. Туроператорът или туристическият агент няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които туристът се възползва пряко.

Начисляване на данъка и документиране на доставката на обща туристическа услуга

Чл. (1) Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол.

(2) Документирането и отчитането на доставката на обща туристическа услуга се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.

Глава седемнадесета
Специален ред на облагане на маржа на цената

Доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики

Чл. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:

1. данъчно незадължено лице;

2. друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50;

3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон;

4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

(3) Дилърите имат право да прилагат разпоредбите на тази глава и по отношение доставката на:

1. произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, които са внесли;

2. произведения на изкуството, доставени им от техните автори или от наследниците им.

(4) Правото на избор по ал. 3 се упражнява чрез подаване на уведомление в 30-дневен срок преди осъществяването на доставките пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(5) Дилърите, упражнили право на избор по ал. 4, прилагат специалния ред на облагане на маржа за доставка по ал. 3 от първия ден на месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението, и за период не по-малък от 24 месеца, включително месеца, следващ месеца на подаването на уведомлението.

(6) След изтичане на срока по ал. 5 дилърът може да прекрати прилагането на специалния ред на облагане на маржа за доставки по ал. 3, като подаде уведомление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Прилагането на специалния ред на облагане на маржа се прекратява от месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението.

(7) Уведомленията по ал. 4 и 6 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

Място на изпълнение, данъчно събитие и изискуемост на данъка за доставките на стоки, за които се прилага специалният ред на облагане на маржа

Чл. (1) Място на изпълнение на доставки по чл. 143 е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки.

(2) Данъчното събитие на доставките по чл. 143 възниква съгласно общите правила по този закон.

(3) Данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2.

(4) Данъкът се начислява с издаването на протокол, по ред и начин, определен с правилника за прилагане на закона.

Данъчна основа

Чл. (1) Данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

Доставка на стоки по специалния ред на облагане на маржа с нулева ставка

Чл. Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28.

Данъчен кредит

Чл. (1) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.

(2) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава.

(3) Ползваният данъчен кредит по ал. 2 общо за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за доставки по чл. 143.

(4) Когато ползваният през годината данъчен кредит превишава начисления през годината данък, лицето дължи данък в размер на превишението.

(5) Превишението по ал. 4 се декларира в справка-декларацията за последния данъчен период за годината.

Документиране на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа

Чл. Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Облагаем оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа

Чл. Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете.

Начисляване на данък за наличните стоки при дерегистрацията на дилър

Чл. (1) Дерегистрацията на дилъра се извършва съгласно общите условия на този закон за дерегистрация.

(2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.

(3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2.

Право на избор

Чл. (1) Дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава.

(3) Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос.

(4) В случаите по ал. 2 правото на данъчен кредит за получените или внесените от лицето стоки, за които не се прилага специалният ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем.

(5) Документирането на доставките по ал. 2 се извършва по общия ред на закона.

(6) Когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с правилника за прилагане на закона.

Глава осемнадесета
Облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в Общността

Специална регистрация

Чл. (1) Право да се регистрира по тази глава има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. осъществява доставки на услуги, извършвани по електронен път, получатели на които са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в държава членка;

2. не е установено на територията на Общността;

3. не е задължено да се регистрира за целите на ДДС на друго основание на територията на страната или на територията на друга държава членка.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава по електронен път заявление за регистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.

(3) Със заявлението по ал. 1 лицето предоставя следната информация:

1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. страници в интернет;

2. национален данъчен номер, ако има такъв;

3. декларация, че не е регистрирано по ДДС в друга държава членка.

(4) Лицето уведомява териториалната дирекция по ал. 2 по електронен път за всички настъпили промени в подадената информация по ал. 3.

(5) Териториалната дирекция по ал. 2 в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява по електронен път лицето за извършената регистрация по реда на тази глава, за идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 и за датата на регистрацията.

(6) За дата на регистрация се счита първият ден от месеца, следващ месеца на уведомяването по ал. 5.

Прекратяване на специалната регистрация

Чл. (1) Регистрацията по чл. 152 се прекратява по инициатива на лицето, когато:

1. лицето прекрати дейността си по тази глава;

2. лицето престане да отговаря на условията по чл. 152, ал. 1.

(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава заявление за прекратяване на регистрацията по електронен път до териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2.

(3) Регистрацията по чл. 152 може да се прекрати по инициатива на приходната администрация, когато:

1. администрацията установи, че дейността на лицето е преустановена, или

2. лицето не отговаря на условията по чл. 152, ал. 1, или

3. лицето системно не спазва разпоредбите на тази глава.

(4) В случаите по ал. 3 териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2 уведомява лицето, че регистрацията е прекратена, като посочва и датата на прекратяване на регистрацията.

(5) В случаите по ал. 1 регистрацията се прекратява на датата на подаване на уведомлението по ал. 2.

(6) В случаите по ал. 3 регистрацията се прекратява на датата на уведомяването по ал. 4.

Място на изпълнение на доставките на услуги, извършвани по електронен път

Чл. Мястото на изпълнение на доставки на услуги, извършвани по електронен път от регистрирано лице по чл. 152, е държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1.

Данъчна основа, дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

Чл. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги по тази глава се определят по общите правила на този закон.

Данъчна ставка

Чл. Данъчната ставка на доставките на услуги, извършвани по електронен път по тази глава, е приложимата ставка в държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1.

Данъчен период, деклариране и внасяне на данъка

Чл. (1) Данъчният период за регистрираните по тази глава лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.

(2) Регистрирано по тази глава лице подава декларация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок 20 дни след края на периода, независимо дали през същия период са осъществени доставки на услуги, извършвани по електронен път. Декларацията се подава до териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2 по електронен път.

(3) В декларацията се посочват идентификационният номер на регистрираното лице, общата стойност, без данъка върху добавената стойност, на доставките за всяка отделна държава членка, общият размер на данъка за всяка държава членка, приложимата данъчна ставка в съответната държава членка и общата стойност на дължимия данък за всички държави членки за данъчния период.

(4) Стойностите по ал. 3 се посочват в евро и в български левове, като за преизчислението се прилага чл. 26, ал. 6.

(5) Изискуемият за данъчния период данък се внася по сметка на териториалната данъчна дирекция по чл. 152, ал. 2 в срока за подаване на декларацията по ал. 2.

Данъчен кредит и възстановяване на данъка

Чл. (1) Регистрираните по тази глава лица нямат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги на територията на страната и от внос.

(2) Регистрираните по тази глава лица имат право да си възстановят платения данък на територията на страната по реда на чл. 81, ал. 1, т. 2.

Документация и предоставяне на информация

Чл. (1) Регистрираното по тази глава лице е длъжно да води електронен регистър по чл. 120, ал. 3 за извършените доставки на услуги по тази глава по начин, който дава възможност на данъчната администрация на държавите членки, в които са установени получателите, да определят дали информацията в декларацията по чл. 157, ал. 2 е пълна и точна.

(2) При поискване на информацията от електронния регистър трябва да бъде предоставена по електронен път на българската приходна администрация или на компетентните власти на държавите членки, в които са установени получателите.

(3) Информацията в електронния регистър се съхранява за срок не по-малък от 10 години, считано от края на годината, през която е осъществена съответната доставка.

Глава деветнадесета
Инвестиционно злато

Доставки на инвестиционно злато

Чл. (1) Освободени са доставките, свързани с инвестиционно злато, които за целите на този закон са:

1. доставки на инвестиционно злато, включително: на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; доставки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;

2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка със доставки на инвестиционно злато.

(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.

(3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия:

1. получател по доставките е регистрирано по този закон лице;

2. в издадената за доставката фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

Начисляване на данъка от получателя

Чл. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя - регистрирано по този закон лице, при:

1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;

2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

(2) Данъкът се начислява с издаване на протокол.

Право на данъчен кредит

Чл. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:

1. начисления от тях данък по реда на чл. 161;

2. получената доставка или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е превърнато от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;

3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато.

(2) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато.

Документиране

Чл. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, както и доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се документират с издаване на фактура, която освен реквизитите по чл. 114 трябва да съдържат и:

1. описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и др.;

2. дата и адрес на физическата доставка на златото;

3. име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа.

(2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.

Глава двадесета
Инвестиционни проекти

Специален ред за начисляване на данък при внос

Чл. (1) Независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.

(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:

1. декларира в подадената митническа декларация, че ще ползва този режим;

2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3.

(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73.

Съкратен 30-дневен срок за възстановяване на данък

Чл. Регистрирано по този закон лице има право да възстанови данъка по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато са налице условията по чл. 92, ал. 4.

Издаване на разрешение

Чл. (1) Разрешение да прилага специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок се издава на лице, което отговаря на следните условия:

1. реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;

2. регистрирано е по този закон;

3. няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;

4. налице са условията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му с изключение на случаите по чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи.

(2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато са налице следните обстоятелства:

1. срокът на изпълнение на проекта е до две години;

2. размерът на инвестициите е над 10 млн. лв. за период не по-дълъг от две години;

3. създават се повече от 50 нови работни места;

4. лицето има възможности за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му, като:

а) договори за кредити и търговски заеми;

б) договори за финансов лизинг;

в) банкови и други гаранции;

г) писма за поемане на задължение за финансиране на проекта от собствениците на капитала;

д) собствени средства;

е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.

(3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи:

1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;

2. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди;

3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;

4. списък на стоките, които лицето ще внася в изпълнение на инвестиционния проект; списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по Комбинираната номенклатура на Република България и номера на договора за доставка на стоките;

5. удостоверения за обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3;

6. декларация, че за последните 3 данъчни години, включително текущата, лицето не е получило държавни помощи в размер над 200 000 лв.

(4) Министърът на финансите издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането, ако са налице изискванията на ал. 1 и 2. Когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му се изисква уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което се разрешава предоставянето на помощта.

(5) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(6) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по ал. 4 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.

(7) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Отнемане на разрешението

Чл. (1) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:

1. когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 166, ал. 1;

2. при изтичането на срока по чл. 166, ал. 3.

(2) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 166, той уведомява незабавно за това министъра на финансите.

(3) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

(4) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 166, ал. 3, т. 4.

Глава двадесет и първа
Специални разпоредби по отношение на новите превозни средства

Специални разпоредби за вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване на ново превозно средство

Чл. (1) Всяко нерегистрирано по този закон лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 или извърши инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2, е задължено да декларира вътреобщностното придобиване или извършената инцидентна доставка в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем по чл. 63 или 51.

(2) Декларирането се извършва с подаването на декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Декларацията по ал. 2 се подава по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) Данъкът, дължим за вътреобщностното придобиване, се внася по реда и в сроковете на чл. 91.

(5) В случаите на извършване на вътреобщностна доставка по ал. 1 за лицето възниква право на възстановяване на платения данък за придобитото превозно средство, ако са налице следните условия:

1. лицето:

а) притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 - когато превозното средство е закупено на територията на страната, или

б) притежава митническа декларация – в случаите на внос, или

в) лицето е подало декларация по ал. 2 за вътреобщностното придобиване – в случаите на вътреобщностно придобиване по ал. 1;

2. данъкът за вътреобщностното придобиване или вноса е внесен в републиканския бюджет по реда и в сроковете на чл. 90 и 91.

(6) Правото на възстановяване на данъка по ал. 5 се упражнява, като размерът на данъка за възстановяване се посочва в декларацията по ал. 2.

(7) Размерът на данъка, който подлежи на възстановяване по ал. 5, не може да бъде по-голям от размера на данъка, който би бил изискуем от лицето, ако доставката не беше облагаема с нулева ставка.

(8) При извършване на инцидентна доставка по ал. 1 от физическо лице, което не е едноличен търговец, лицето издава документ, който съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3-15.

Част девета
Други разпоредби

Глава двадесет и втора
Информация

Публична информация

Чл. (1) Публична е информацията за регистрацията по този закон, която включва:

1. наименование, идентификационен номер по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 и адрес за кореспонденция на лицето;

2. дата на регистрация и прекратяване на регистрацията.

(2) Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува в интернет страницата на приходната администрация.

(3) Информацията по ал. 1 може да се предоставя от приходната администрация и при писмено искане от лице.

Обмен на информация с митническата администрация

Чл. (1) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически декларации и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец.

(2) Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.

Обмен на информация с данъчните администрации на други страни-членки

Чл. (1) Приходната администрация може свободно да обменя информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки, при условие че тази информация ще се използва само за определянето на данъчни задължения на лица и/или в хода на обжалване размера на тези данъчни задължения.

(2) Информацията, получена по реда на ал. 1 от други държави членки, може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато информацията се обменя по електронен път.

Глава двадесет и трета
Прилагане на международни договори и възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната

Освободен внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави

Чл. (1) Освободен от данък е вносът на стоки, за които в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата.

(2) Освободен от данък е вносът на стоки, които се внасят от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия съюз на територията на страната.

(3) Редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

Освободени доставки по силата на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз

Чл. (1) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по установения ред, се прилага нулева ставка на данъка, включително за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата.

(2) За прилагането на нулевата ставка доставчикът е задължен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по ал. 1.

(4) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги, по които получатели са лицата по чл. 172, ал. 2, и институциите на Европейския съюз.

(5) За прилагането на нулевата ставка по ал. 4 доставчикът е длъжен да разполага с документи, определени с правилника за прилагане на закона.

Възстановяване на данък на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал

Чл. (1) Възстановява се начисленият данък по доставки, по които получатели са:

1. дипломатически представителства;

2. консулства;

3. представителства на международни организации;

4. членовете на персонала на получателите по т. 1, 2 и 3.

(2) Условията, документите и редът за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.

Глава двадесет и четвърта
Правомощия на министъра на финансите

Правомощия на министъра на финансите

Чл. (1) Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон.

(2) Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, чл. 118, ал. 3 и чл. 174, ал. 2.

(3) Министърът на финансите може да определи със заповед:

1. специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения;

2. информацията, събирана по този закон, която е публична;

3. информацията, събрана по този закон, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави;

4. списъка на монетите, които представляват инвестиционно злато;

5. реда, начина и формата за обмен на информация с лицата, неустановени на територията на Общността, за целите на облагането с данък на доставките на услуги по електронен път.

(4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Глава двадесет и пета
Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами

Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения

Чл. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:

1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция;

2. системно не изпълнява задълженията си по този закон;

3. има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;

4. е свързано или е било свързано с лице, за което са налице обстоятелствата по т. 1–3.

Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби

Чл. (1) Регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

(2) Отговорността се реализира, в случай че регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и

2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.

(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.

Глава двадесет и шеста
Административнонаказателни разпоредби

Чл. Данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. Регистрирано по този закон лице, което, като е задължено, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларация по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 250 до 2500 лв.

Чл. (1) Регистрирано лице, което, като е задължено, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 50 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция не може да бъде по-малък от 1000 лв.

Чл. (1) Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 250 до 2500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 500 до 5000 лв.

Чл. (1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 200 лв. до 2500 лв.

(2) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер от 50 до 250 лв.

Чл. (1) Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 200 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция не може да бъде по-малък от 1000 лв.

Чл. (1) Лице, което не подаде декларацията по чл. 168, ал. 2 или не я подаде в срок, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 250 до 500 лв.

(2) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1, е в размер от 500 до 1000 лв.

Чл. (1) Лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон) или наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане в/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 200 до 10 000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 500 до 2500 лв., а на имуществената санкция - от 500 до 20 000 лв.

(4) Който не изпълни задължението си да съхрани фискалната касова бележка (фискалния бон) до напускането на обекта, се наказва с глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.

Чл. (1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;

2. използва преправено или изменено фискално устройство.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или измененото фискално устройство се отнема от органите по приходите в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на лицето.

(3) Когато в срок 24 месеца от влизането в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено нарушение от същия вид, нарушителят се лишава от правото да упражнява определена дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.

(4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са установени нарушенията.

(5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил с постановление, по молба на лицето и след като то докаже, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.

Чл. (1) При налагане на административно наказание по чл. 186 се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на лицето и забрана на достъпа му до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2.

(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.

(4) В случаите по чл. 186, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание органът по приходите постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.

Чл. Наказателните постановления по чл. 186, както и принудителната мярка по чл. 187 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. (1) Лице - платец на данъка по чл. 91, ал. 1-3, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размера на невнесения данък, но не по-малко от 200 лв.

Чл. (1) Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. (1) Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. При установяване на нарушения по чл. 185, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или упълномощено от него лице:

1.издава задължителни предписания във връзка с правомощията си;

2.отменя одобряването на типа на фискални устройства или одобряването на ИАСУТД;

3.прекратява регистрацията на лицето, извършващо сервизно обслужване – при системни нарушения на чл. 185.

Чл. (1) Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, както и обжалването на постановленията по чл. 186, ал. 1 и 3 се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. За целите на този закон:

1. “Територия на страната” е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

2. “Територия на държава членка” е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската икономическа общност, посочена за всяка държава членка в чл. 227 от този договор, като:

а) в тази територия не се включват:

аа) за Федерална република Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;

бб) за Кралство Испания: Цеута, Мелила и Канарските острови;

вв) за Република Италия: Ливиньо, Кампионе диталия и италианските води на езеро Лугано;

гг) за Република Франция: Задморски департаменти;

дд) за Република Гърция: планината Атон (Aгйпјспт);

ее) за Република Финландия: Оландските острови;

б) доставките, възникващи във или предназначени за:

а) Княжество Монако - за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Френската република;

б) о-в Ман – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

3. “Общността” и “територия на Общността” е територията на държавите членки.

4. “Трета територия” или “трета страна” е всяка територия, различна от териториите на държавите членки.

5. “Нови сгради” са сградите:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж”, или

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.

6. “Прилежащ терен към сграда” е определеното допустимо застрояване, като не се включва застроената площ. В случаите, в които допустимото застрояване не е определено по определения от Закона за устройство на територията ред, прилежащият терен е равен на 10 на сто от площта на урегулирания поземлен имот.

7. “Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи и техните администрации в качеството им на орган на държавната или местната власт” са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:

а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;

б) е установена такса с нормативен акт.

8. “Безвъзмездна” е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

9. “Стоки с незначителна стойност” и “услуги с незначителна стойност” са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 10 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.

10. “Постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

11. “Лице, установено на територията на сраната” е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.

12. “Лице, установено на територията на Общността” е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Общността или има постоянен обект на територията на Общността.

13. “Далекосъобщителни услуги” са далекосъобщителните услуги по смисъла на Закона за далекосъобщенията. Далекосъобщителните услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.

14. “Услуги, извършвани по електронен път” са:

а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;

б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път;

в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;

г) предоставянето на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;

д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.

Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.

15. “Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка” са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с количеството, качеството или цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:

а) покриване на загуби;

б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

16. “Пазарна цена” е цената по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

17. “Нови превозни средства” са:

а) плавателни съдове с дължина над 7,5 м (с изключение на тези, предназначени за превоз на пътници или товари, за навигация, за търговски, промишлени или риболовни дейности, за спасителни и помощни операции), за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 3 месеца, считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са плавали повече от 100 часа;

б) въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 1550 кг, предназначени за превоз на пътници или товари (с изключение на тези, предназначени за авиационни оператори, които поддържат международни линии), за които е налице едно от следните условия:

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са били в полет повече от 40 часа;

в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:

аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца, считано от датата на първата им регистрация, или

бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.

18. “Лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

19. “Стоки втора употреба” са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

а) произведенията на изкуството;

б) предметите за колекции;

в) антикварните предмети;

г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.

20. “Произведения на изкуството” са:

а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;

б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;

в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;

г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;

д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;

е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;

ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

21. “Предмети за колекции” са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.

22. “Антикварни предмети” са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години.

23. “Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети” е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа комисионер по смисъла на Търговския закон.

24. “Инвестиционно злато” е:

а) злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;

б) златни монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, за които са налице едновременно следните условия:

аа) чистотата им е равна или по-голяма от 900 хилядни;

бб) изсечени са след 1800 г.;

вв) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;

гг) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто.

25. “Стандартен софтуер” е програмен продукт, записан на технически носител , който е предназначен за масова употреба, и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

26. “Транспортна обработка на стоки” са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта.

27. “Търговец на природен газ и електрическа енергия” е данъчно задължено лице, чиято икономическа дейност е свързана с покупка на природен газ или електрическа енергия и последваща продажба на тези стоки.

28. “Обработка на плавателен съд в международен рейс” са всички операции по приемането, престоя и заминаването на плавателен съд, извършени от пристанищното предприятие на територията на страната.

29. “Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс” е наземното обслужване по смисъла на § 3, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, извършено на въздухоплавателно средство, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.

30. “Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс” са следните операции: маневра за придвижване на вагоните до и от товаро-разтоварните места; престой на вагона при натоварване и разтоварване; мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване; мерене на натоварени вагони на вагонен кантар; дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, когато това изискване е съгласно БДС; поддържане на температурен режим по време на натоварването и превоза на товарите, които изискват такъв режим; извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ; подаване и изтегляне, включително подреждане на вагоните от и за фериботен кораб; смяна на талиги на вагони с различно междурелсие.

31. “Ремонт” е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

32. “Подобрение” е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

33. “Заместващи парите платежни средства" са:

а) разписките за покупки;

б) талоните или купоните за покупки;

в) жетоните.

34. “Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

35. “Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

36. “Свободна зона”, “свободен склад”, “временно складирани стоки”, “митнически режим”, “режим с отложено плащане”, “необщностни стоки” са понятията по смисъла на митническото законодателство.

37. "Средства за подслон", "места за настаняване", "туристически хижи", “турист”, “туроператор” и “туристически агент” са понятията по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 10 и § 1, т. 1, 8 и 10 от Допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

38. “Вносител” е лицето - длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността.

39. “Акцизни стоки” са стоките по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за акцизите и данъчните складове.

40. “Национална дарителска кампания” е кампания, провеждана под патронажа на държавен или общински орган, национална медия, юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието, или телекомуникационен оператор, за набиране на средства за подпомагане на хора с увреждания, хора в неравностойно социално положение, роднини на пострадали или загинали при изпълнение на служебния си дълг или от престъпления, както и за пострадали от природни бедствия, аварии, катастрофи или епидемии.

41. “Фискално устройство” е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет.

42. “Търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

43. “Системни нарушения” са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г. и бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100, 103 и 105 от 2005 г.).

§ 3. Министърът на финансите издава правилника за прилагане на закона и наредбите по този закон в срок 3 месеца от обнародването на закона в “Държавен вестник”.

§ 4. (1) Всички лица, регистрирани по отменения Закон за данък върху добавената стойност към датата на влизане в сила на закона, се считат регистрирани и по този закон. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 и удостоверението за регистрация по чл. 104 се издават служебно.

(2) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията към датата на влизане в сила на закона се довършват по реда на този закон.

(3) Независимо от ал. 2, когато за регистрирано лице е възникнало основание за прекратяване на регистрацията в последния данъчен период преди датата на влизане в сила на този закон, лицето може да остане регистрирано по този закон, ако са налице основанията за регистрация по избор по този закон.

(4) Начисленият данък за наличните активи поради прекратяване на регистрацията преди влизането в сила на този закон се внася в срок 30 дни от датата на прекратяване на регистрацията.

(5) Когато срокът за подаване на регистрационния опис по чл. 68 или 70 от отменения Закон за данък върху добавената стойност изтича след влизането в сила на този закон, описът се подава в 3-дневен срок от датата на регистрация по отменения Закон за данък върху добавената стойност.

§ 5. (1) Справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон се подава до 14-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като за посочения в нея резултат (данък за възстановяване или данък за внасяне) възникват всички права и задължения по този закон.

(2) Годишната справка-декларация по чл. 101, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност се подава до 15 април 2007 г., като посоченият в нея резултат не участва в процедура по приспадане по този закон, а данъкът се внася или възстановява в 3-месечен срок от подаването й.

§ 6. (1) За регистрираните лица, за които към датата на влизане в сила на този закон е започнала и не е завършила тримесечната процедура по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност, процедурата по приспадане продължава по реда на чл. 92, ал. 1 от този закон.

(2) Всички неприключили към датата на влизане в сила на този закон 9-месечни процедури по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност се приключват към последния ден от месеца, предхождащ месеца на влизане в сила на този закон.

(3) В случаите по ал. 2 остатъкът от данъка за възстановяване се декларира от лицата в справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон, като същият се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаването й.

(4) Остатък от данък за възстановяване по чл. 77, ал. 1, т. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизане в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаване на справка-декларацията, в която е посочен остатъкът.

(5) Данък, подлежащ на възстановяване на основание чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизането в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в съответните срокове по чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.

§ 7. (1) Когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

(2) Когато е получено авансово плащане във връзка с облагаема доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която по смисъла на този закон е освободена доставка и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

§ 8. (1) Когато данъчното събитие по доставка е възникнало до влизането в сила на този закон и данъчният документ за доставката се издава след влизането му в сила, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 114 от този закон, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.

(2) Когато след влизането в сила на този закон възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на този закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от този закон, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.

§ 9. (1) Когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати - датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо.

(2) Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице – доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:

1. получател по договорите по ал. 1;

2. брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;

3. брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.

(3) За договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се счита, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.

§ 10. Когато преди влизането в сила на този закон стоките са фактически предоставени от комитент/доверител на комисионер/довереник и не са доставени от комисионера/довереника на трето лице, счита се, че данъчното събитие на доставката на стоките между комитента/доверителя и комисионера/довереника възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице.

§ 11. Разпоредбата на чл. 50 от този закон се прилага и в случаите на доставки на стоки или услуги, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.

§ 12. Данъчни документи, издадени до влизането в сила на този закон и отговарящи на изискванията на отменения Закон за данък върху добавената стойност, се считат за отговарящи на изискванията на този закон.

§ 13. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало на основание на отменения Закон за данък върху добавената стойност, което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли сроковете по чл. 67, 69 и 71 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, може да се упражни в някой от трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.

§ 14. (1) Внос е и извършването на митнически формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, за които са налице обстоятелствата по протокол - приложение № V, раздел четвърти “Митнически формалности” към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(2) В случаите по ал. 1 данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 от този закон.

(3) Данъчната основа в случаите по ал. 1 се определя по реда на чл. 55, ал. 1-4 от този закон.

(4) Начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 56.

(5) За внасянето на данъка се прилагат разпоредбите на чл. 60 и 90 от този закон.

(6) До възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът се обезпечава по реда и в размерите, определени в чл. 59 от този закон.

§ 15. Наличните суми по ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност се превеждат от търговските банки в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон по сметка, посочена от титуляря на ДДС сметката.

§ 16. Данъчната ставка по чл. 66 за нощувки, предоставяни от категоризирани или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране по Закона за туризма средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи е в размер:

1. 7 на сто – за 2007 г.;

2. 10 на сто – за 2008 г.;

3. 14 на сто – за 2009 г.

§ 17. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г. и бр. 39, 88, 91, 102 и 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 36а, ал. 1 т. 6 се отменя.

2. В чл. 66 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите “чл. 136” се заменят с “чл. 183”;

б) в ал. 2 думите “чл. 137” се заменят с “чл. 185”.

§ 18. В § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г. и бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г.) думите “чл. 20, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност” се заменят с “§ 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

§ 19 В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4:

а) в т. 8 след думите “30 литра” се добавя “етилов алкохол (ракия)”;

б) точка 10 се изменя така:

“10. “Енергиен продукт с двойно предназначение” е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се счита за двойно предназначение;”.

2. В чл. 14 думите “раздел VІ и на глава осма” се заличават.

3. В чл. 21:

а) в ал. 1, т. 2 думите “при внос” се заличават;

б) създава се нова ал. 2:

“(2) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване."

в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

4. В чл. 22:

а) алинея 1 се изменя така:

“(1) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.”;

б) създава се нова ал. 2:

“(2) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.”;

в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;

г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:

“(5) Платеният акциз по ал. 2, 3 и 4 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2 и 3, съответно след използването им по ал. 4.”

5. В чл. 24, ал. 2, т. 1 думите “когато не се използват за моторни горива или горива за отопление” се заличават.

6. В чл. 33, ал. 1 думите “използвани” и “и битови нужди” се заличават.

7. В чл. 51, ал. 1, т. 5 думите "и данъчния номер” се заличават.

8. В чл. 54, ал. 2, т. 3 и чл. 56, ал. 2, т. 2 думите "и данъчен номер” се заличават.

9. В чл. 57, ал. 3 т. 5 се изменя така:

“5. заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;”.

10. В чл. 59, ал. 1 след думата “включително” се добавя “добиване, извличане и”.

11. В чл. 60 ал. 5 и 6 се отменят.

12. В чл. 65:

а) в ал. 2 т. 2 се изменя така:

“2. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;”

б) алинея 3 се отменя.

13. В чл. 66:

а) в ал. 1 думите “и вложители” се заличават;

б) създават се ал. 3 и 4:

“ (3) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.

(4) Специфичните изисквания и контролът върху средствата за измерване по ал. 3 се определят по реда на чл. 61, ал. 2.”

14. В чл. 67 т. 3 се изменя така:

“3. транспортирането на акцизни стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз, до данъчен склад”.

15. В чл. 88, ал. 4 думите "Данъчния процесуален кодекс” се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.

16. В чл. 106, ал. 1 думата "данъчна” се заменя с "приходна”.

17. В § 12 от Преходните и заключителните разпоредби:

а) точка 1 се изменя така:

“1. разпоредбите на чл. 1-31, чл. 32, ал. 1, ал. 2, т. 3 и 4, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34-46, чл. 59-128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;"

б) създава се т. 3:

“3. разпоредбите на чл. 32, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2007 г."

§ 20. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2005 г.) се създава ал. 7:

“(7) При назначаването на държавна служба на длъжност в Агенция “Митници”, чиито функции са пряко свързани с администрирането и контрола върху акциза, не се прилага чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител, ако кандидатите се намират в трудовоправни отношения с Агенция “Митници” и с Националната агенция за приходите.”

§ 21. Този закон влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 18 и 19 относно отмяната на чл. 42, т. 7 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, които влизат в сила от датата на обнародване на закона в “Държавен вестник”.

Законът е приет от ХL Народно събрание на ……………………… 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(Георги Пирински)

Приложение към чл. 32, ал. 1

Стоки	Код по Комбинирана номенклатура на Република България
Калай	8001
Мед	7402 7403 7405 7408
Цинк	7901
Никел	7502
Алуминий	7601
Олово	7801
Индий	ex 811291 ex 811299
Зърнени храни	1001 до 1005 1006: само непреработен ориз 1007 до 1008
Маслодайни семена и плодове Кокосови орехи, бразилски бадеми и кашу Други ядки Маслини	1201 до 1207 0801 0802 0711 20
Зърно и семена (в т.ч. соя)	1201 до 1207
Кафе, непечено	0901 11 00 0901 12 00
Чай	0902
Какаови зърна, цели или натрошени, сурови или печени	1801
Нерафинирана захар	1701 11 1701 12
Каучук, в първични форми или на плочи, листове или ленти	4001 4002
Вълна	5101
Химикали в насипно състояние	Глави 28 и 29
Минерални масла (в т.ч. пропан и бутан; масла от суров петрол)	2709 2710 2711 12 2711 13
Сребро	7106
Платина (паладий, родий)	7110 11 00 7110 21 00 7110 31 00
Картофи	0701
Растителни масла и мазнини и техните фракции,рафинираниили нерафинирани, но немодифицирани по химичен път	1507 до 1515

М О Т И В И
към проекта на Закон за данък върху добавената стойност

Проектът на Закон за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане.

На първо място законопроектът регламентира ново данъчно третиране в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) на търговията между държавите членки. В рамките на общия европейски пазар внос и износ не съществуват, във връзка с което със законопроекта се въвеждат няколко нови режима, които заместват досегашното облагане на вноса и износа за европейските държави.

По отношение на търговията със стоки между регистрирани по ДДС фирми в рамките на две различни държави членки са дефинирани две нови понятия – вътреобщностна доставка, която замества досегашния режим износ, и вътреобщностно придобиване, което замества досегашния режим внос.

Когато българска регистрирана фирма извършва доставка на стоки, които се транспортират до друга държава членка, и получателят е регистрирана по ДДС фирма, тази доставка вече няма да се третира като износ, а като вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка. Това означава, че българският доставчик ще издаде фактура, в която няма да начисли данък, а данъкът ще бъде начислен от получателя по ставката в държавата членка, към която се транспортират стоките.

При обратния вариант, когато стоките се придобиват от доставчик – регистриран в друга държава членка, а получател е регистрирана българска фирма и стоките се превозват от територията на друга държава членка към България, вече няма да е налице внос на стоките, а вътреобщностно придобиване. Европейският доставчик на практика ще извърши вътреобщностна доставка, за която няма да начисли данък, а българската фирма – получател, ще е задължена да начисли данъка по ставката в България.

Когато българска регистрирана фирма доставя стоки до друга държава членка и получател е нерегистрирано по ДДС лице в тази друга държава членка, не може да бъде приложен режимът на вътреобщностна доставка и придобиване, тъй като едната страна по сделката не е регистрирано лице. В тези случаи ще е налице дистанционна продажба. При дистанционните продажби VI директива, съответно законопроектът, изисква доставките да се облагат със ставката в България до момента, в който българската фирма- доставчик, не достигне съответния оборот за регистрация по ДДС в другата държава членка. Тук следва да се има предвид, че всяка държава членка може да определи различен размер на оборота за регистрация при условията на дистанционна продажба, след достигането на който за българския доставчик ще възникне задължение да се регистрира в тази друга държава членка, съответно да начислява данък по ставката в тази друга държава членка. Законопроектът предвижда, когато европейска регистрирана фирма извършва доставки към български не-регистрирани лица и за текущата година оборотът й от дистанционните продажби надхвърли 70 хил. лв., европейската фирма задължително да се регистрира по ДДС в България. Продажбата, с която се надхвърля посоченият праг, подлежи на облагане с данък по закона.

Отново във връзка с търговията между регистрирани по ДДС фирми е въведено и понятието тристранна операция. При тристранната операция стоките се доставят от лице, регистрирано в държава членка А (прехвърлител) към лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което от своя страна доставя тези стоки към лице, регистрирано в държава членка С (придобиващ). Стоките обаче се транспортират директно от държава А към държава С. Облагането в тези случаи е следното: прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка към посредника, за която не се начислява данък. Посредникът извършва доставка на стоките към придобиващия, като мястото на изпълнение на тази доставка е държавата С, т. е. извън територията на страната. Тази доставка се документира с фактура, в която данъкът не се начислява, но в нея изрично се отбелязва, че задължен да начисли данъка е придобиващият в държава С.

За извършените вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания регистрираните лица ще имат право на данъчен кредит.

Друг особен режим, който се въвежда със законопроекта, е режимът на облагане на новите превозни средства. Доставката на ново превозно средство е вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка и при която данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали той е регистрирано по ДДС лице. Това означава, че и в случаите, когато физическо лице от България закупува например нов лек автомобил от друга държава членка, това лице ще е задължено да внесе данъка по ставката в България. За целта законопроектът урежда, че лицата трябва да подадат в компетентната дирекция на Националната агенция за приходите декларация за придобиването в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който е осъществено придобиването. В същия срок трябва да бъде внесен и данъкът за придобиването.

Ако лице извърши доставка на нов автомобил от България към друга държава членка, това лице трябва да декларира тази доставка пред компетентната дирекция в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който е извършило доставката. Данъчната ставка за тази доставка е нулева, т.е. размерът на данъка е нула, а лицето ще може да възстанови платения от него данък при закупуването, придобиването или вноса на автомобила до определен размер.

Тук следва да се има предвид, че данък ще се начислява от получателя на стоките, когато той е регистриран по ДДС в България, ако стоките се доставят от регистрирана европейска фирма и монтажът и инсталацията на стоките е за сметка на доставчика.

Фирмите и данъчно незадължените юридически лица ще са задължени сами да внасят данъка при придобиването на акцизни стоки от регистрирани в други държави членки - доставчици.

По отношение на вноса и износа от България към трети страни и територии (извън територията на Общността) няма промени. При внос данъкът ще се начислява от митническите органи, а доставките, свързани с износ, са дефинирани като доставки с нулева ставка и с право на данъчен кредит.

Променени са и правилата за формиране на данъчната основа. Законопроектът урежда, че данъчната основа вече няма да включва неустойките и лихвите за забава, като не съществува и регулация на основата при продажба на загуба. Това означава, че данък ще може да се начислява и върху основа по-ниска от себестойността или данъчната основа при придобиване или внос.

Законопроектът запазва прага за задължителна регистрация от 50 хил. лв., но в него вече се включват и доставките, облагаеми с нулева ставка. В същото време обаче се дава възможност за доброволна регистрация без оглед на реализирания оборот. Това означава, че всяко лице, което извършва икономическа дейност, ще може да се регистрира по ДДС. Запазен е и принципът на право на приспадане на данъчен кредит за активите, придобити преди датата на регистрация по закона. Това право обаче може да бъде упражнено само за наличните активи, които са произведени, придобити или внесени не по-рано от 5 години от датата на регистрация (за недвижимите имоти – 20 години).

Законопроектът въвежда и една специална регистрация за лица, които извършват вътреобщностни придобивания. Когато нерегистрирана по ДДС фирма, включително данъчно незадължено юридическо лице (министерство, община, лечебно заведение, неправителствена организация и т.н.), осъществи вътреобщностни придобивания за текущата година над 50 хил. лв., за това лице ще възникне задължение за регистрация на основание на вътреобщностните придобивания. Задължението за тази специална регистрация възниква преди осъществяване на придобиването, с което лицето надхвърля прага от 50 хил. лв., като това придобиване също подлежи на облагане с данък. Веднъж регистрирано, лицето има задължение да начислява ДДС за всяко облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки, които се доставят от регистриран в друга европейска държава доставчик до територията на страната. Тези лица нямат право да начисляват данък за другите извършвани от тях доставки и нямат право на данъчен кредит за начисления при придобиването данък. Независимо че са регистрирани по ДДС на това специално основание, тези лица трябва да следят оборота от извършваните от тях доставки и при достигане на прага за задължителна регистрация от 50 хил. лв. за тях ще възникне задължение за регистрация на общо основание.

По отношение на доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към регистрирано лице по ДДС в друга държава членка също са направени промени. Когато се извършват транспортни услуги, свързани със стоки, които се превозват от България към територията на друга държава членка, както и посреднически услуги във връзка с тези транспортни услуги, мястото на изпълнение на тези услуги е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а задължен да начисли данъка ще е получателят на услугата, и то по ставката в държавата членка, където е регистриран. Във връзка с това и българските регистрирани фирми, които получават такива услуги от регистрирани европейски фирми, ще трябва да начисляват ДДС по ставката в България. Подобно е положението и при получаване на т. нар. интелектуални услуги, за които задължен да начисли данъка ще е получателят в България, и то независимо от това дали фирмата е регистрирана по ДДС или не.

Направени са съществени изменения по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг. Европейското законодателство изисква в тези случаи ДДС да се начисли при фактическото предоставяне на стоката. Затова законопроектът приравнява на доставка фактическото предоставяне на стоките по договор за лизинг (наем), в който изрично е предвидено прехвърляне на собствеността. Данъкът ще е изискуем от доставчика с фактическото предаване на вещта. Регламентирано е и как следва да се коригира данъчната основа при фактическото предаване в случаите, когато договорът се прекрати или развали. С Преходните и заключителните разпоредби е дадена възможност заварените към 1 януари 2007 г. договори по финансов лизинг да се облагат като доставка с периодично или непрекъснато изпълнение. Това означава, че по всички заварени към 1 януари 2007 г. договори лизингодателят ще продължава да начислява ДДС при получаването на всяко плащане. За целта обаче в едномесечен срок от влизането в сила на закона лизингодателите ще трябва да предоставят на компетентната териториална дирекция на НАП информация за тези договори. В противен случай ще се счита, че на 1 януари 2007 г. по заварените договори настъпва фактическо предаване на стоките и за стойността на всички оставащи за плащане лизингови вноски ще трябва да се начисли ДДС.

Доставките на т. нар. земя за строеж от освободени стават облагаеми. В същото време доставките на сгради, които не са нови, след 1 януари 2007 г. ще се третират като освободени доставки. Нови са сградите, за които не са изминали 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешението за ползване по реда на Закона за устройство на територията. Доставчикът ще има право да избере доставките на стари сгради да бъдат облагаеми.

От обхвата на освободените доставки са премахнати правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, доставките на селскостопански стоки.

Доставките на протези за хора с увреждания запазват характера си на освободена доставка само когато се осъществяват във връзка с извършването на здравна услуга.

Редуцирани са и освобождаванията от ДДС при внос, като е премахнато освобождаването на помощно-технически средства за хора с увреждания и автомобили за тях.

Запазен е принципът, че данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие или на датата на авансовото плащане, като данъчният документ следва да се издаде в 5-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем.

Данъчната ставка е запазена в размер 20 на сто.

По отношение на правото на данъчен кредит обаче са направени съществени промени. Запазен е принципът, че данъчният кредит се упражнява в данъчния период, за който е възникнал, или в някой от следващите три поредни едномесечни периода. Данъчен кредит ще възниква за получателя, при условие че последният разполага с фактура и независимо от това, дали доставчикът е начисли данък в счетоводството си, в дневника за продажбите и в справка- декларацията по ДДС. При досегашния режим изискването за начисляване на данъка при доставчика създаваше много проблеми на получателите по доставката, които бяха потърпевши от действията на доставчиците си. Директивата обаче изисква правото на данъчен кредит да се упражнява безусловно при наличие на данъчен документ, издаден от регистриран доставчик, и този принцип е имплементиран в законопроекта.

Освен това законопроектът вече дава възможност данъчен кредит да се ползва и когато лицето осъществява доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на страната. Освен това за целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и извършваните от доставчика финансови и застрахователни услуги, когато получател по тях е лице, което не е установено на територията на Общността. При досегашния режим доставчиците нямаха право на данъчен кредит, когато извършваха доставки с място на изпълнение извън територията на страната, т.е. в случаите на т. нар. износ на услуги. Това правеше услугите на българските доставчици неконкурентни, тъй като сумата на данъка, която не се ползваше като данъчен кредит, се включваше в цената на услугите.

Корекции на ползван данъчен кредит ще се правят, както и досега – когато със стоките или услугите се извършват освободени доставки, както и в случаите на липси и брак. В същото време обаче режимът на корекциите на ползван данъчен кредит е облекчен. На първо място, корекции няма да се правят, ако са изминали над 5 години от годината на упражняване правото на данъчен кредит (а за недвижимите имоти 20 години). Освен това, ако дадена стока е използвана две години за извършване на облагаеми доставки и впоследствие започне да се използва за освободени доставки или както за облагаеми, така и за освободени доставки, вече няма да се връща целият размер на ползвания данъчен кредит, а само част от него – тази, която съответства на оставащите години (до изтичане на 5-годишния срок), през които стоката/услугата ще се ползва за освободени или както за облагаеми, така и за освободени доставки.

Друг изцяло нов момент в законопроекта е възможността лицата да ползват данъчен кредит за стоки, за които не са упражнили правото си, тъй като са осъществявали само освободени доставки, но впоследствие със същите стоки те започват да извършват и облагаеми доставки. Редът и начинът за упражняването на данъчния кредит, както и неговият размер ще се регламентират с правилника за прилагането на закона.

Тримесечната процедура за приспадане на данък е запазена, като срокът за възстановяване след тази процедура е 45-дневен. От съкратен 30-дневен срок за възстановяване ще се ползва лице, извършило облагаеми доставки с нулева ставка над 30 на сто от всички извършени от него облагаеми доставки, както и когато лицето е получило разрешение от министъра на финансите във връзка с реализиране на инвестиционен проект.

Законопроектът дава възможност лицата да извършат корекции в случаите на погрешно съставени документи, включително в случаите, когато за облагаема доставка е издадена фактура, без да е начислен данък, или обратното. Отмененият закон не даваше такава възможност.

С оглед предотвратяване на злоупотреби и данъчни измами законопроектът въвежда солидарна отговорност на лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, когато е ползвало право на данъчен кредит и е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, без значение дали е реализирана конкретна облага от невнасянето на данъка. При същите условия солидарна отговорност е предвидена и за предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. Смята се, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е от предходните доставчици по облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид; и облагаемата сделка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната цена.

Премахнати са разпоредбите за плащане на данъка по ДДС сметка на доставчика. От направен анализ във връзка с прилагането на ДДС сметката се установи, че:

Ш се задържат оборотни средства, особено при малките фирми.

- около 560 млн. лв. е сумата от салдата по всички ДДС сметки;

- 70 на сто от фирмите, в чиито ДДС сметки се задържат значителни суми, са малки фирми.

Ш се реализират косвени разходи за:

-откриване и поддържане на още една банкова сметка;

-за допълнителни платежни нареждания и банковите такси за тях (над 1,3 млн. лв. месечно са таксите, които търговските банки получават за поддържането и ползването на ДДС сметките);

-за счетоводни услуги;

-за лихви, които лицата трябва да плащат по кредитите, необходими им поради задържаните средства в ДДС сметките - годишно около 40 млн. лв.

Направеният анализ показва, че системата на ДДС сметките е допълнителна регулация на стопанската дейност, която ежедневно затруднява съвестните данъкоплатци, поради което законопроектът не предвижда плащане на данъка по ДДС сметка.

Административнонаказателните разпоредби в законопроекта са запазени като състави, но са намалени размерите на глобите и на имуществените санкции.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Сергей Станишев)

Изпрати Принтирай

ODIT.info - Всичко за счетоводството

НАВИГАЦИЯ

ODIT.info DocStore

КАТАЛОГ

BALANS.ODIT.INFO

ODIT.info > Архив > Закони

Законопроект за данък върху добавената стойност

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР