Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/ или добавки към нея Наредбата е издадена на основание чл. 285 от Кодекса на труда (КТ).

Член 85 от КТ регламентира задължение за работодателите да осигурят безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.

В чл. 2 на Наредбата се конкретизират предприятията със специфичен характер и специфична организация на труда.

Въпреки че Наредбата не определя диети и не забранява изрично заменянето на храните с пари или с продукти, с нея е регламентиран редът, по който работодателят определя вида и стойността на храната и/или добавките към нея, работниците и служителите, които имат право на тях, както и минималните стойности на храните и/или добавките и напитките.

В тази връзка считаме, че Наредбата, и по-конкретно чл. 7, предполага храната да бъде предоставяна в натура, тъй като в писмената заповед работодателят следва да посочи вида и стойността на храната, а не нейната левова равностойност.

Нещо повече - считаме, че изискваното писмено съгласуване със службата по трудова медицина има за цел, когато се осигурява храна за специфичен характер на труд, да бъдат определени не каквито и да са храни, а такива, каквито са подходящи за специфичния характер на труда в конкретното предприятие.

Предвид изразеното от Вас становище, че по реда на наредбата работодателят може да предостави както храни, така и пари, купони за храна, ваучери за хранене и други, следва да имате предвид следното относно данъчното третиране при различните варианти на предоставяне:

- ХРАНИ В ГОТОВ ЗА КОНСУМИРАНЕ ВИД ИЛИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ.

Стойността на храните е разход за дейността на предприятието, ако са изпълнени изискванията на чл. 285 от КТ и наредбата.

На основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) стойността на храната не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения на работниците или служителите;

-ПАРИ.

Тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на ЗОДфЛ.

Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите;

- КУПОНИ ЗА ХРАНА И ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНЕНЕ.

Не е напълно изяснен смисълът, който влагате в тези понятия.

Под купони за храна имате предвид предоставянето им във връзка с осигурено от работодателя организирано хранене по смисъла на чл. 294 от КТ. Стойността на тези купони представлява социален разход за предприятието.

Общият случай на предоставяне на ваучери за храна по реда и при условията на чл. З6а от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяването на дейност като оператор, при който във ваучери е посочена само тяхната стойност, също е социален разход за работодателя.

Счетоводното отчитане на представянето и данъчното третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна са представени подробно в Указание на министъра на финансите № 3 от 21.03.2005 г., което е публикувано на интернет-страницата на министерството на финансите:
www.minfin.bg.

Налице е очевидно противоречие, произтичащо от личния характер и целите, които преследвате.

От една страна, предоставянето на безплатна храна и/добавки към нея по реда и условията на чл. 285 от КТ, е задължение на работодателя, което следва да бъде изпълнено във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд по Глава тринадесета от КТ.

Купоните и ваучерите за храна по своя характер, респективно данъчно облагане, представляват разходи, които съгласно Глава четиринадесета от КТ работодателят може да направи за задоволяване на социално-битовите потребности на работниците и служителите.

Следователно, съгласно разпоредбите на КТ, както и с оглед счетоводното отчитане и данъчно третиране на направените от работодателя разходи, при осигуряване на храната трябва да бъде определено и ясно разграничено основанието за нейното предоставяне.

По наше мнение, не съществува пречка храната по чл. 285 от КТ да бъде предоставяна в стола на предприятието срещу специално определени за тази цел купони, които да бъдат предмет на отделно отчитане. Следва да имате предвид, че за предоставена храна в готов за консумиране вид (в натура) ще се счита и храната, предоставена в други, външни за предприятието заведения за хранене, когато са изпълнени условията на чл. 285 КТ и когато по силата на сключен договор между заведението и работодателя, получател на стоката (храната) е работодателят и той заплаща храната директно на заведението за хранене.

В този смисъл, при спазване на условията на чл. 285 КТ, може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучерите се гарантира , че срещу него ще бъде получена определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя заповед.

В описаните случаи е налице хипотезата на предоставяне на храни в готов за консумиране вид.

В заключение, независимо от възприетото становище относно начините за осигуряване на храната, Ви обръщаме внимание, че разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗОДФЛ освобождава от облагане с данък върху доходите само стойността на храната и/или добавките към нея по чл. 285 от КТ, които са предоставени в натура.

МИНИСТЪР: (Л) (НЕ СЕ ЧЕТЕ)