В Държавен вестник бр. 48 от 13. 06. 2006 г. са обнародвани изменения и допълнения в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), които влизат в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на новата Допълнителна разпоредба, която влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

I. Промени, свързани с правото на гарантирани вземания

1. Право на гарантирани вземания, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението:

- не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл. 6;

- е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.

С отпадане на изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, се разширява кръгът на правоимащите лица, като право на гарантирано вземане ще имат всички работещи по трудови правоотношения, независимо от осигурените социални рискове, вкл. осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. второ и по чл. 4, ал. 2.

2. Съгласно изменения чл. 6 от ЗГВРСНР се дава възможност на работниците и служителите да се възползват от правото си на гарантирано вземане не само при откриване на производство по несъстоятелност, но и в следните случаи:

- откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;

- откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите и в трите случая възниква от датата на обнародване в Държавен вестник на съдебното решение.

II. Промени, свързани с определяне размера на гарантираното вземане

1. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца, предхождащи месеца, в които е обнародвано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.

2. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на последните три начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.

С направените промени се удължава от три на шест месеца периодът, в който се гарантират последните три начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения. Тази промяна ще позволи на работниците и служителите, които по някаква причина (пр. неплатен отпуск) за последните три месеца (или за някой от тях) преди датата на обнародване на решението по чл. 6, респ. преди датата на прекратяване на правоотношението нямат начислени и неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения, такива да се изплащат и за един по-стар период от време в рамките на шест месеца преди споменатите по-горе дати.

III. Промени, свързани с процедурата по изплащане на гарантирани вземания

С § 1 от ЗГВРСНР е приета Допълнителна разпоредба, която влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. С направеното допълнение право на гарантирани вземания при условията, по реда и в размерите, определени в този закон, имат и работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие-български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България.

В тази връзка е променен и текстът на чл. 25 от ЗГВРСНР, определящ сроковете за подаване на молба-декларация за отпускане на гарантирано вземане. Според новата му редакция молба-декларацията следва да бъде подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.

IV. Промени свързани с приемането на нови нормативни актове

С влизането в сила на Закона за търговския регистър от 01.10.2006г., обнародването в “Държавен вестник” на решението по чл. 6 от ЗГВРСНСР се заменя с вписване на решението в търговския регистър.

Новият Административнопроцесуален кодекс, който влиза в сила от 12.07.2006 г., отменя Закона за административното производство с изключение на Глава Трета, Раздел ІІ “Обжалване по съдебен ред”, която се отменя от 1 март 2007 г., от когато ще започнат да действат административните съдилища. От тази дата разпорежданията по чл. 26, ал. 1 или ал. 3 на ЗГВРСНР ще се обжалват пред административния съд по седалището на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването по реда на Административнопроцесуалния кодекс.