По повод възникнали въпроси относно правото на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство във връзка с изменения на Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда, направени със Закона за бюджета на ДОО за 2007 г. /ДВ., бр. 105 от 2006 г./, в сила от 1 януари 2007 г., да се има предвид следното:

1. В чл. 40, ал. 1 след думите “осигурените лица” се добавя “осигурени за всички социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица”.

С допълнението се регламентира, че осигурените лица придобиват право на обезщетения за временна неработоспособност /с изключение на случаите по чл. 40, ал. 2 от КСО/, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Целта на промяната в закона е да уреди принципното осигурително положение, че право на парично обезщетение за временна неработоспособност от фонд “Общо заболяване и майчинство” се придобива от участието в осигуряването в този фонд.

Тъй като допълнението влиза в сила от 1 януари 2007 г., то се прилага за случаите, когато временната неработоспособност е настъпила след 31 декември 2006 г. Това означава, че в тези случаи в т. 1 от Раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” в болничния лист се попълват само букви “а” и “в”. Буква “б” не се попълва.

Когато временната неработоспособност е настъпила преди 1 януари 2007 г. за правото на обезщетение за временна неработо-способност в случаите на общо заболяване се изискват най-малко 6 месеца общ осигурителен стаж, включително и когато плащането на обезщетението възниква след 31 декември 2006 г.

2. Член 40, ал. 3 от КСО е основание за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и помощите от ДОО от ТП на НОИ по декларирана от осигурените лица лична разплащателна или спестовна безсрочна банкова сметка. Условията и редът за изчисляване и изплащане на обезщетенията се регламентират от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /ДВ., бр. 1 от 2007 г./, в сила от 1 януари 2007 г., издадена на основание чл. 40, ал. 5 и чл. 41, ал. 5 от КСО.

При определянето на реда за изчисляване и изплащане на обезщетенията и помощите за заварените случаи се прилагат разпоредбите на § 22б от ПЗР на КСО и § 2 от ПЗР на посочената наредба. По прилагането на тези разпоредби да се има предвид, че във всички случаи, когато лицата са започнали ползването на отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете или трудоустрояване поради временно намалена работоспособност преди 1 януари 2007 г., паричните обезщетения се изчисляват и изплащат по “досегашния ред”, независимо от обстоятелството дали е започнало плащането на паричното обезщетение и коя е правопораждащата му дата. По досегашния ред се изплащат и всички неизплатени обезщетения и помощи, отнасящи се за периода до 1 януари 2007 г., както и обезщетенията за бременност и раждане в случаите на § 22е от ПЗР на КСО.

В случаите, когато лицата са започнали ползването на съответния отпуск преди 1 януари 2007 г. и непосредствено след изчерпването му без прекъсване започнат да ползват отпуск за друг осигурен социален риск, обезщетенията за този отпуск също се изчисляват и изплащат по досегашния ред. Например: паричното обезщетение за отглеждане на малко дете на майката, заварена в отпуск за бременност и раждане към 1 януари 2007 г., която непосредствено след изтичането му е започнала да ползва отпуск за отглеждане на детето се изплаща по досегашния ред. По досегашния ред се изплаща и паричното обезщетение за бременност и раждане, /но за срока от 315 календарни дни/ на майката, заварена към 1 януари 2007 г. в отпуск за патологична бременност, след изтичането на който непосредствено е преминала в отпуск за бременност и раждане.

В понятието “досегашен ред” се включва както редът, регламентиран до 1 януари 2007 г. за изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО чрез осигурителите, така и редът за плащане обезщетенията и помощите на самоосигуряващите се лица, посочени в § 2, ал. 2 от ПЗР на наредбата и на лицата, осигуряващи се чрез осигурителни каси, след заверка на документите за теглене на осигурителните плащания от ТП на НОИ. “Досегашен ред” е и редът за изплащане, предвиден в отменения чл. 10 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

3. Съгласно новата редакция на чл. 40, ал. 4 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграж-дение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Разпоредбата се прилага само за случаите, когато временната неработоспособност е настъпила след 31 декември 2006 г. Съгласно чл. 40, ал. 4 от КСО за първия работен ден от настъпването на временната неработо-способност работодателят изплаща трудово възнаграждение, а не парично обезщетение за временна неработоспособност за всеки период на временна неработоспособност. Осигурителят не изплаща за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение в случаите, когато временната неработоспособност продължава без прекъсване; когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове; в случаите по чл. 42, ал. 2 от КСО, както и в случаите при бременност и раждане. Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане също са за сметка на ДОО.

Изплащането на възнагражденията за първия работен ден от настъпилата временна неработоспособност не се ограничава до 15 работни дни през календарната година.

4. От 1 януари 2007 г. влизат в сила измененията на чл. 163 от КТ и чл. 51 от КСО, според които продължителността на отпуска и изплащането на обезщетенията за бременност и раждане се увеличава на 315 календарни дни. Във връзка с това новите § 3а от Преходните разпоредби /ПР/ на Кодекса на труда и § 22е от ПЗР на КСО уреждат случаите на разрешаване на отпуска и изплащане на обезщетенията, когато осигуреният социален риск бременност и раждане е настъпил преди 1 януари 2007 г. Съгласно § 22е от КСО:

- майките /осиновителките/, за които срокът на обезщетението по чл. 50 от КСО не е изтекъл до 1 януари 2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период.

- майките /осиновителките/, за които срокът на обезще-тението по чл. 50 е изтекъл до 1 януари 2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период.

И в двете хипотези, обезщетението на това основание се изплаща, ако майката ползва отпуск при условията на § 3а от ПР на КТ. Във връзка с правото на обезщетение по § 22е от ПЗР на КСО да се имат предвид следните особености:

А. Когато срокът на отпуска за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни не е изтекъл към 1 януари 2007 г. парично обезщетение по § 22е, ал. 1 от ПЗР на КСО се изплаща само, ако майката ползва остатъка от отпуска до 315 календарни дни въз основа на подадено от нея заявление по реда на чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО – изм. ДВ., бр. 96 от 2006 г./. За този период майката не може да ползва отпуск за отглеждане на детето и да получава обезщетение по чл. 53 от КСО. За същия период тя не може да получава и обезщетение по чл. 54 от КСО, ако работи и не ползва отпуска.

Б. Когато срокът на отпуска за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни е изтекъл преди 1 януари 2007 г. са възможни следните случаи:

а) към 1 януари 2007 г. майката или лицето по чл. 164, ал. 3 от КТ ползва отпуск за отглеждане на малко дете с право на обезщетение по чл. 53 от КСО, или такъв отпуск не се ползва и майката работи с право на обезщетение по чл. 54 от КСО. Във всички тези случаи ползването на правата по чл. 164 от КТ и съответно получаването на обезщетенията по чл. 53 или 54 от КСО продължава и след 31 декември 2006 г. Като заварена в тези права майката може да прави промените, предвидени в чл. 164 от КТ, като й се изплаща съответното обезщетение по чл. 53 или чл. 54 от КСО независимо, че остатъкът от 315 календарни дни на срока на отпуска за бременност и раждане не е изтекъл.

През посочения период обаче, майката може да подаде заявление по чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО за ползване на отпуск за бременност и раждане по § 3а, ал. 2 от ПР на КТ за остатъка до 315 календарни дни от датата, посочена в заявлението. От тази дата тя прекратява ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, съответно оттегля съгласието за ползването му от лицата по чл. 164, ал. 3 или прекратява получаваното от нея обезщетение по чл. 54 от КСО, когато работи. През времето на отпуска по § 3а, ал. 2 от ПР на КТ тя може да получи само обезщетение по § 22е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Ако майката прекрати ползването на разрешения отпуск по § 3а, ал. 2 от ПР на КТ преди изтичането му и се върне на работа, тя няма право на обезщетението по чл. 54 от КСО и не може отново да ползва права по чл. 164 от КТ и чл. 53 и 54 от КСО. След изтичането на срока от 315-те календарни дни майката придобива правата на отпуск за отглеждане на дете и може да получава обезщетенията по чл. 53 и 54 от КСО.

б) Към 1 януари 2007 г. майката не е заварена с право на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда или с право на обезщетение по чл. 54 от КСО. Например: 135-ят ден от отпуска за бременност и раждане изтича на 31 декември 2006 г. включително; или към тази дата тя не се намира в трудово или служебно правоотношение; или осигуряването й за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица като самоосигуряващо се лице е прекъснато или прекратено. В тези случаи след 31 декември 2006 г. майката не може да ползва права по чл. 164 от КТ, чл. 53 и чл. 54 от КСО до изтичането на 315-те календарни дни от срока на отпуска за бременност и раждане.

След 31 декември 2006 г. майката може да подаде заявление по чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО за разрешаване на отпуск за бременност и раждане по § 3а, ал. 2 от ПР на КТ и да получи обезщетение по § 22е, ал. 2 от ПЗР на КСО по досегашния ред, ако към датата на разрешаване на отпуска е осигурена за всички социални рискове, всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. По време на ползването на отпуска до изтичането на 315-те календарни дни тя няма право на обезщетение по чл. 53 и 54 от КСО. Право на такова обезщетение тя може да придобие след изтичането на остатъка от срока на 315-те календарни дни, ако е осигурена за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички социални рискове без безработица към пораждане на правото.

5. Когато към 1 януари 2007 г. майката не е била осигурена и не е ползвала отпуск за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни, но към тази дата не са изтекли 315 календарни дни, тя ще има право на парично обезщетение за остатъка до изтичането на този период, ако за нея възникне осигуряване за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица и й бъде разрешен отпуск. В този случай паричното обезщетение се изплаща от съответното ТП на НОИ.