По повод Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 1-03-22/08.02.2007 г., изразявам следното становище:

На основание чл. 24, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемият доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията и.помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В част първа на КСО се уреждат обществените отношения свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт.

С императивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от КСО е гарантирано правото на осигурените лица да получават обезщетения при временна неработоспособност. По-конкретно правилата за изплащане на такива обезщетения са регламентирани в Раздел I, глава четвърта „Обезщетения" на част първа от КСО. В тази връзка на основание чл.40, ал. 4 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

Предвид гореизложеното сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО има характер на обезщетение по смисъла на част първа от КСО и на основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ същата не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/КР.СТЕФАНОВ/