1. Относно данъчното третиране на социалните разходи, предоставяни на лица, наети по договори за управление и контрол.

На основание чл. 29, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагаемият доход от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия, се определя като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 10 на сто. Предвид нормата на чл. 16, ал. 2 от същия закон, при определянето на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на лица наети по договори за управление и контрол, съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО, се облагат с данък върху разходите, т.е. не се включват в облагаемия доход на физическото лице, включително за целите на авансовото облагане по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, социални разходи, предоставени в натура са: „отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.”

Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ (чл. 205 от ЗКПО). Доколкото ЗДДФЛ не регламентира специален ред за облагане в тези случаи, същите се включват в общата сума на облагаемия доход и се облагат по правилата за съответния вид доход.

2. Относно задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи, предоставяни на лица, наети по договори за управление и контрол.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Осигурителни вноски върху социалните разходи давани на изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, се внасят в случай, че средствата се предоставят пряко, постоянно или периодично, без оглед дали са в пари или в натура. Вноските са в размерът, който е установен за фонд „Пенсии” (23 на сто за 2007 г.), като се разпределят между осигурител и осигурен в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса (65 : 35 за 2007 г.).

При условие, че се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии”, върху средствата за социални разходи, давани на изпълнители по договори за управление и контрол, родени след 31 декември 1959 г. се дължат осигурителни вноски и за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд (аргумент чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО). Вноската е в размер 5 на сто за 2007 г., като се разпределя между осигурител и осигурен в съотношение 65 : 35. С размерът на вноската за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд се намалява вноската за фонд „Пенсии”.

Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване уеднаквяване на осигурителният доход за държавното обществено осигуряване /ДОО/ и здравното осигуряване /ЗО/, върху средствата за социални разходи, давани на изпълнители по договори за управление и контрол, се дължат здравноосигурителни вноски. През 2007 г. вноската е в размер 6 на сто, разпределена между възложител и изпълнител в съотношение 65 : 35.

Приспадането на нормативно признати разходи при определяне на осигурителен доход е уредено изключително и изцяло в чл. 6, ал. 4 от КСО: „Брутното трудово възнаграждение за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи”. Разпоредбата касае изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, но се прилага по отношение на възнаграждения, като изключва доходи за сметка на средствата за социални разходи. Следователно, задължителните осигурителни вноски /ЗОВ/ върху средствата за социални разходи се дължат, преди намаляването им с нормативно признатите разходи.

3. Относно попълването на формуляра „Сметка за изплатени суми”

На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и авансово удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Тези образци са утвърдени от министъра на финансите със Заповед № ЗМФ-1821/27.12.2006 г. и са обнародвани в „Държавен вестник” бр. 3/12.01.2007 г.

Както вече беше уточнено, социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляват облагаем доход за лицата, наети по договори за управление и контрол, съответно те подлежат на авансово облагане по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. В тази връзка, при попълването на формуляра „Сметка за изплатени суми”, за целите на определянето на авансовия данък по чл. 43 от ЗДДФЛ, същите се включват в сумата на ред 1. В тези случаи, социалните разходи, като осигурителен доход върху който се дължат ЗОВ, се посочват и на ред 5 от образеца, т.е. сумата от ред 5 ще съответства на вписаната в ред 1, доколкото не превишава максималния месечен размер на осигурителния доход. Размерът на задължителните осигурителни вноски, в частта която е за сметка на осигуреното лице, се записва като обща сума на ред 6 от Сметката, а в букви от „а” до „в” - размерът на личните осигурителни вноски поотделно за ДОО, ДЗПО в универсален пенсионен фонд и за ЗО.

Социалните разходи, предоставени в натура, не представляват облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, съответно за тях не се дължи авансов данък по реда на чл. 43 от закона, поради което същите не следва да се посочват и във въпросния формуляр. Това е така, тъй като правното основание за издаване на „Сметка за изплатени суми” е в разпоредбата на чл. 45, ал. 4 във връзка с чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ. Имайте предвид, обаче, че това не освобождава осигурителите от задължението им да внасят осигурителни вноски върху средствата за социални разходи, в сроковете и при условията на осигурителното законодателство.

Мария Мургина,
Изпълнителен директор на НАП