Дисциплинарното уволнение е вид дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работника/служителя по трудовото правоотношение за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работника или служителя на работа в течение на два последователни работни дни.

По реда на чл. 194, ал. 1 КТ работодателят налага дисциплинарните наказания не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

Разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ определя, че дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон.

Според чл. 193 КТ работодателят е длъжен да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника или служителя.Това е единственото средство за защита на подлежащото на наказване лице преди налагане на наказанието. В случай че работодателят е поискал писмени или устни обяснения, но работникът или служителят не ги е дал по своя вина, трудовият спор пред съда се разглежда по същество. Ако работодателят не е изслушал работника или служителя по своя вина, тогава съдът отменя заповедта за дисциплинарно наказание по тази причина, без да разглежда спора по същество.

Следователно изискването за предварително изслушване на работника от работодателя не е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание, ако е реално невъзможно, или ако не би могло да се спази по вина на работника.

Считаме, че когато е налице невъзможност за получаване на обяснения от нарушител, който не живее на територията на РБългария или е напуснал постоянното си местожителство и не е уведомил работодателя за настоящия си адрес, би могло да се приеме, че намира приложение чл. 193, ал. З КТ.

Министър: (п)
(не се чете)