Във връзка с постъпили запитвания в ЦУ на НАП и на основание чл.10. ал.1. т.10 от Закона за националната агенция по приходите, изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал. 1 от Наредба № 3 от 04.04.2005г. на Министерство на финансите (МФ) с тази наредба се определят условията и редът за предоставяне на предвидените в централния бюджет субсидии за вътрешноградските пътнически превози и за междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински и гранични райони в страната. На основание ал.2 от същия нормативен текст не са предмет на наредбата преводите по метрополитена и допълнителните градски линии съгласно чл.7 ал. 1 т.1. буква “б” от Наредбата № 2 от 2002г. на Министерството на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили.

Съгласно разпоредбата на чл.1. ал.1 от Наредба № 2 от 31.03.2006г. на МФ тази наредба определя условията за извършване на безплатни и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт в страната на някои категории граждани, регламентирани със закони или с акт на Министерския съвет и реда за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране на стойността им на транспортните дружества. На основание ал.2 от същия нормативен текст не са предмет на наредбата превозите по допълнителните градски линии.

В тази връзка считаме, че следва да бъде изразено становище по следния въпрос:

Следва ли представените средства от държавния бюджет по Наредба № 3 от 04.04.2005г. на МФ и Наредба № 2 от 31.03.2006г. на МФ да се счита за субсидия/финансиране, пряко свързано с доставка по превоз на пътници, с която да бъде увеличена данъчната основа на тази стока?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос изразяваме следното становище:

1.Третиране по ЗДДС на предоставените средства съгласно условията на реда посочени в Наредба № 3 от 04.04.2005г. на МФ за условията и реда за предоставяне на предвидените в централния бюджет субсидии за вътрешноградски пътнически превози и за междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински и гранични райони в транспорта.

Съгласно чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката. Съгласно 1.т.15. б. “б” от ДР на ЗДДС, за целите на закона “субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка” са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с количеството, качеството или цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за покриване на загуби или за финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

На основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 04.04.2005г. субсидии за пътнически превози по тази наредба се предоставят на транспортните дружества чрез общините до размера на отчетната загуба от дейността, установена по данни съгласно приложение № 2, в рамките на утвърдените за тази цел средства със Закона за държавният бюджет на Република България за съответната година. Общините определят размера на полагащата се за месеца субсидия на базата на ежемесечно представяна от превозвачите справка за финансовите резултати съгласно приложение № 2 към Наредба № 3 от 04.04.2005г. като разлика между загубата за периода е натрупване от началото на годината и предоставените до отчетния месец субсидии.

Получатели на тези субсидии са физически и юридически лица регистрирани като търговци, осъществяващи превозна дейност по реда на Наредба № 2 от2002г. на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Министъра на транспорта утвърждава списък на подлежащите на субсидиране междуселищни автобусни линии, свързващи малки населени места в изостанали планински и/или гранични райони по смисъла на Закона на регионално развитие и благоустройство, и списък за разпределението на субсидиите по общини и по видове превози, съгласувани с министъра на финансите.

Предвид на нормативна уредба за ЗДДС и посоченото по-горе, считаме, че получените субсидии, съгласно посочените условия и ред в Наредба № 3 от 04.04.2005г. на МФ от търговци, осъществяващи превозна дейност по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС за извършената от тях на услуга – превоз на пътници са предназначени единствено за извършената от тях доставка на услуга – превоз на пътници са предназначени единствено за покриване на загуби. Следователно тези субсидии не попадат в хипотезата за чл. 26, ал. 3, т.2 от ЗДДС, т.е. с тях не следва да се увеличи данъчната основа на доставката, тъй като тези субсидии не са пряко свързани с доставки, осъществени от тези дружества на трето лице. Същите следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по чл. 7 от Закона за счетоводството.

На основание чл. 90. ал.1 от ЗДДС, ако придобитите със средства от получените субсидии от горепосочените лица стоки и услуги се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка върху добавената стойност при спазване на законовите изисквания и посочените ограничения в разпоредба на чл. 70 от ЗДДС.

3.2. Третиране по ЗДДС на предоставените средства съгласно условията и реда посочени в Наредба № 2 от 31.03.2006г. на МФ за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

Съгласно чл. 26, ал.3, т. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката. Съгласно 1 т.15, б. “б” от ДР на ЗДДС, за целите на закона “субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка” са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с количеството, качеството или цената на предоставяни стоки и услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за покриване на загуби или за финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 2 от 31.03.2006г. на МФ средствата за компенсиране на пътувания с ценови облекчения се предоставят само на транспортни дружества, които спазват нормативно установения ред за извършване на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения. В случая предоставените средства (субсидии) от бюджета са с цел- ценови облекчения чрез безплатни и по намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен транспорт в страната на някои категории граждани, регистрирани сес закон или с акт на Министерския съвет. В глава втора на Наредба № 2 от 31.03.2006г. от МФ са изброени лица имащи право на безплатно пътуване и на правата за използване на ценови облекчения. Условията и реда за предоставяне на тези средства (субсидии) от държавния бюджет за компенсиране на стойността на приходите от прилагането на цени за пътуване на транспортните дружества са посочени в глава четвърта на Наредба № 2 от 31.03.2006г. на МФ.

Предвид горното следва да се приеме, че предоставените средства (субсидии) от републиканския бюджет са пряко обвързани с цената на предоставени услуги по превоз на пътници. Следователно в случая считаме, че получените от транспортните дружества парични средства (субсидии) за извършената от тях доставка по превоз на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения попада в хипотезата на чл. 26. ал.3. т.2 от ЗДДС, т.е. с нея следва да се увеличи данъчната основа на доставката, тъй като е пряко свързана с доставка, осъществена от горепосочените транспортни дружества на трето лице. Дължимият данък се начислява чрез издаване на протокол по реда на чл..81. ал.1. т.6. във връзка с чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.