Съгласно разпоредбата на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва бреме на законоустановен отпуск за бремето на отпуск поради бременна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване, се взема предвид доходът, от който е изчислено обезщетението.

Разпоредбата на чл. 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж разглежда по-подробно как се определя осигурителният доход. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3, т. 2, буква „а" от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите преди 01.01.2000 г., се взема предвид доходът, от които е изчислено паричното обезщетение съгласно действащите разпоредби при ползването на отпуска.

За определяне на дохода, от който е изчислено обезщетението за периодите на временната нетрудоспособност до 01.01.2000 г., е необходимо да се припомнят разпоредбите на дял III на отменения от 01.01.2000 г. Кодекс на труда (отм. КТ) от 1951 г. и правилника за прилагането му.

При изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 1994-1996 г. е прилагана изменената с "Държавен вестник", бр. 46 от 16.06.1989 г., разпоредба на чл. 153 от отм. КТ -1951 г. Съгласно този ред паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчисляваше от полученото трудово възнаграждение през календарния месец, предхождащ настъпването на нетрудоспособността, но върху не повече от 120 на сто от основната заплата, определена с трудовия договор за работниците, и върху не повече от основната заплата, определена с трудовия договор за останалите категории персонал. Възнаграждението, от което се изчисляваше паричното обезщетение, не можеше да бъде по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.

За „работници" се приемат лицата, които са включени в категория „работници" по класификатора на Националния статистически институт. Трудово възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност, е полученото брутно трудово възнаграждение през този месец, върху което се дължат осигурителни вноски. Съгласно чл. 61 от Правилника за прилагането на дял III от КТ от 1951 г. среднодневното трудово възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение за съответния календарен месец в процента по чл. 150 или чл. 156, ал. 2 от отм. КТ от 1951 г., се намира, като трудовото възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност (посочено в предходната точка), се раздели на броя на работните дни през същия (т.е. предходния) месец. В броя на работните дни не се включват дните, през които работникът не е бил на работа поради законоустановен отпуск, престой, отпуск за временна нетрудоспособност, учебен сбор, изпълнение на държавни и обществени задължения.Така изчисленото среднодневно трудово възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност, „не може да бъде по-голямо" и се ограничава до 120 на сто от среднодневната основна заплата, определена с трудовия договор към деня на настъпването на временната нетрудоспособност за работниците и до 100 на сто от нея - за останалите категории персонал. Среднодневната основна заплата се намира, като месечната основна заплата, определена с трудовия договор към деня на настъпването на временната нетрудоспособност, се разделя поотделно на броя на работните дни за всеки календарен месец, през който се изплаща обезщетението.

Директор: (п)
(не се чете)