На основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, давам следните задължителни указания:

При упражняване на правото за свободно движение в рамките на Европейския съюз, държавите от европейското икономическо пространство и Швейцария, за осигурените граждани на държавите – членки възникват ситуации при които лицата попадат под осигурителните законодателства на две или повече държави – членки или не са подчинени на законодателството на нито една държава – членка. За преодоляване на тези ситуации са въведени координационни правила, уредени с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. и регламента за неговото прилагане - Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към ЕС, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случай на колизия.

В персоналния обхват на Регламент № 1408/71 попадат наети или самостоятелно заети лица и студенти, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, и които са граждани на една от държавите - членки и лица без гражданство или бежанци, които пребивават на територията на една от държавите - членки, както и за членовете на техните семейства и наследниците им (чл. 2, алинея 1 от регламента). Освен това, Регламент № 1408/71 се прилага и за наследниците на наети или самостоятелно заети лица и на студенти, които са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, независимо от националността на въпросните наети или самостоятелно заети лица и студенти, когато наследниците им са граждани на една от държавите - членки или са лица без гражданство, или бежанци, които пребивават на територията на една от държавите - членки (чл. 2, алинея 2 от регламента).

Приложимото законодателство за лицата, включени в персоналния обхват се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 1408/71 (чл. 13 – 17), като в чл. 13, ал. 1 e изведено основното правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна – членка и това е законодателството в държавата на заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС. На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност се прилага законодателството на Република България са задължително осигурени в НЗОК. Следователно, гражданите на други страни – членки, които упражняват трудова дейност като наети или самостоятелно заети единствено на територията на нашата страна са субект на вътрешното ни законодателство и подлежат на осигуряване съгласно действащите в Република България нормативни актове (законодателството в държавата на заетост). В този конкретен случай, задължението за здравно осигуряване по българското законодателство, което произтича от прилагане на координационните правила на Регламент № 1408/71 не следва да бъде удостоверявано чрез документи. Хипотезите при които се издава удостоверение, отнасящо се до приложимото законодателство са изчерпателно изброени във формуляр Е – 101.

По силата на чл. 14 a, ал. 1, б. „а” от регламента, лица, които обичайно упражняват самостоятелна трудова заетост на територията на друга държава - членка и извършват работа на територията на България, която може да се квалифицира като самостоятелна трудова заетост, продължават да бъдат подчинени на законодателството на другата държава - членка при условие, че очакваната продължителност на работата не превишава 12 месеца. Под обичайно упражняване на самостоятелна трудова заетост на територията на изпращащата държава се има предвид, че през определен период от време самостоятелно заетото лице е осъществявало съществена дейност на територията на държавата, в която е установено, преди да се премести в друга държава-членка, за да извършва работа. Освен това, в периода, през който лицето извършва такава работа, то трябва да продължава да изпълнява условията в изпращащата страна, които му дават възможност да поднови дейността си, когато се завърне. За тази цел лицето трябва да поддържа инфраструктурата, която му е необходима, за да осъществява дейността си в държавата в която е установено, съгласно законодателството на тази държава, като например да използва офисно пространство, да внася задължителни осигурителни вноски, да плаща данъци, да притежава съответната регистрация и др.

Лицата удостоверяват факта, че са освободени от прилагането на законодателството на нашата страна чрез формуляр Е – 101, издаден от компетентната институция на държавата – членка, на чието законодателство остават подчинени. Тези лица трябва да бъдат винаги в състояние да представят формуляр Е – 101 с оглед определяне на задължението им за внасяне на задължителни осигурителни вноски, в т.ч. здравни. В случай на съмнение, изпълнението на условията (въз основа на които е издаден формуляр Е – 101) подлежи на контрол от институциите за приложимо право по смисъла на Регламент №1408/71.

Ако в следствие на непредвидими обстоятелства първоначално очакваната продължителност на работата, която трябва да се извърши, превиши 12 месеца, спрямо лицето може да остане приложимо законодателството на изпращащата държава – членка, при наличие на съгласие от страна на българската институция за приложимо право по смисъла на Регламент №1408/71. Такова съгласие следва да бъде изискано преди края на първоначалния 12-месечен срок и не може да се дава за срок по - голям от 12 месеца.

Освен изключенията от основното правило, в Дял II от регламента е уредена и хипотезата, при която никое законодателство не е приложимо. Според чл. 13, ал. 2, б. „е” от регламента, лице, за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава - членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава - членка в съответствие с някое от правилата по предходните алинеи или в съответствие с предвидените в членове 14 до 17 изключения или особени разпоредби, е подчинено на законодателството на държавата - членка, на чиято територия пребивава, единствено съгласно разпоредбите на това законодателство. Според чл. 10 б от Регламент № 574/72, датата и условията, при които законодателството на дадена държава – членка престава да бъде приложимо се определят в съответствие с това законодателство. Институцията, определена от компетентния орган на държавата -членка, чието законодателство става приложимо за лицето, следва да отправи запитване до институцията, определена от компетентния орган на първата държава - членка, за определяне на тази дата.

Когато поради каквато и да било причина граждани на държава - членка са преустановили трудовата си дейност като наети или самостоятелно заети, чл. 13, ал. 2, б. „е” от регламента определя като приложимо спрямо тях законодателството на страната, на чиято територия те пребивават. Освен това, при определяне на лицата, включении в приложното поле, следва да се вземат предвид и разпоредбите на чл. 22 а от Регламент № 1408/71. Следователно, в персоналния обхват на регламента, освен наетите и самостоятелно заетите се включват и тези лица, които са подчинени на законодателството на държава – членка на база пребиваването им в нея. По смисъла на Регламент № 1408/71, пребиваване означава обичайно пребиваване.

При определяне на обичайното пребиваване следва да се вземат предвид следните критерии:

1. продължителността и непрекъснатостта на пребиваването на територията на Република България;

2. продължителността на отсъствието от страната и причините за това;

3. естество и характер на осъществяваната трудова дейност;

4. основния център на интересите на лицето:

- жилищното положение и по - специално постоянният му характер;

- семейното положение и роднинските връзки;

- упражняването на дейности, които не са платени;

- държавата - членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане;

5. намерението на лицето, определено въз основа на изследване на предходните критерии и особено причините за неговото преместване;

Следва да се има предвид, че изброяването на посочените критерии не е изчерпателно. При определяне на обичайното пребиваване може да се отчитат и други обстоятелства. Освен това, нито един от критериите не е решаващ, тъй като разпределението на тежестта им зависи от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. Като решаващ критерий може да се приеме единствено намерението на лицето, в случай че обичайното пребиваване не може да се определи въз основа останалите критерии.

Ако приемем, че за гражданин на държава от ЕС е престанало да се прилага законодателството на дадена държава - членка и при условие, че по реда на Регламент № 1408/71 не е станало приложимо законодателството на друга държава - членка, то лицето ще е подчинено на законодателството на Република България ако обичайно пребивава в нашата страна. Следва да се има предвид, че в този случай не се издава удостоверение, отнасящо се до приложимото законодателство (формуляр Е - 101).

На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност се прилага законодателството на Република България са задължително осигурени в НЗОК. Ако на основание чл. 13, ал. 2, б. „е” от Регламент № 1408/71 гражданина на държава от ЕС е подчинен на българското законодателство, освен всички други осигурителни задължения възникнали за него, той е задължително осигурен в НЗОК. По силата на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, задължението му за осигуряване възниква от датата на възникването на основанието за осигуряване (датата от която, лицето обичайно пребивава по смисъла на регламента в нашата страна, но не по – рано от датата от която законодателството на първата държава – членка е престанало да се прилага).

На основание чл. 34, ал. 2, т. 4 от закона, правата за това лице възникват от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.

Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на някое от основанията, посочени в закона се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). При условие, че не подлежат на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗО, тези граждани на държави от ЕС се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5 от закона.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Следователно, българските граждани, живещи постоянно в чужбина попадат в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване. Разпоредбата намира приложение спрямо български граждани, живееещи в страни, които не са членки на ЕС. За българските граждани, които живеят в държави – членки се прилага Регламент №1408/71 и свързаните с него чл. 33, ал. 1, т. 6 и чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.

В закона са предвидени изключения за лицата по 33, ал. 1, т. 1 – 2 и по специално разпоредбите на чл. 40 а, ал. 1, в сила от 21.12.2004 г.: „Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.”. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските. До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

От 01.01.2007 г., предвид прякото действие на регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (1408/71 и 574/72) са направени допълнения в ЗЗО. Съгласно новата алинея 2 към чл. 33 от закона, в сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава - членка.

Въпреки това, лицата които ще се осигуряват здравно в друга държава - членка могат да упражнят правото си по чл. 40 а, ал. 1 от ЗЗО, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава - членка. Лицата, подали заявление по чл. 40 а, спрямо които впоследствие е започнало да се прилага законодателството на друга държава – членка, не са задължително осигурени в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от закона. В тези случаи задълженията на лицата се уреждат съгласно приложимото право, а когато започне да се прилага българското законодателство и при невнесени здравноосигурителни вноски, те възстановяват правата си по общия ред, предвиден в чл. 109 от закона.

По отношение на доказателствените документи за изясняване на здравноосигурителния статус на български граждани, пребиваващи извън страната в рамките на Европейския съюз следва да се прилага Указание Изх. № 24–00–40/23.08.2007 г. на Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

Изпълнителен директор
на НАП:(n)
(М. Мургина)