Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ) начинът на използване на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Актът, с който се определя начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието, е решение, за което се съставя протокол. Според ал. 2 на чл. 293 КТ, средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели.

Следователно, общото събрание на работниците и служителите взема решение за начина на използване на средствата за социално-битовото и културното обслужване. Когато решението обхваща осигуряване на социално-битови и културни потребности, които работодателят самостоятелно или съвместно с други работодатели осигурява, определените от общото събрание средства за съответната дейност, се разпределят от ръководството на предприятието. В този смисъл не би следвало да е налице нарушение на разпоредбите на чл. 293 и 294 КТ, в случаите, когато "начинът на използване на средствата" е определен от общото събрание, а конкретното разпределяне на тези средства при осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работниците и служителите се извършва от ръководството на предприятието.

В чл. 294 КТ се изброяват примерно за какво могат да се използват средствата и по какъв начин работодателят осигурява социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите. Разходите за социално-битово и културно обслужване могат да се получават пряко от работниците и служителите в пари или в натура, както и косвено чрез ползване на столово хранене, бази за дълготраен или краткотраен отдих, бази за културни занимания, библиотеки, клубове и т.н. Точка 7 на чл. 294 КТ от своя страна подчертава примерния характер на изброяването в чл. 294, като чрез тази разпоредба се предоставя възможност на работодателя за търсенето на всякакви други форми на социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите, в зависимост от спецификата на отделното предприятие.

В случаите, когато едно дружество е лицензиран оператор на ваучери за храна и в своята дейност прилага Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, то следва да се съобразява и с разпоредбата на чл. 14 от цитираната наредба, според която ваучери за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представените синдикални организации в предприятието. Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на работещите по трудови правоотношения или по договори за управление служители средства за храна отделно от възнаграждението им. Ваучерите за храна са вид социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите и могат да влязат в обхвата на чл. 294 КТ, когато са предоставени по реда и начина, определен в чл. 293 КТ.

Министър: (n)
(не се чете)