Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Писма

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Писмо № 96-00-115 от 28.02.2008 г. на НАП

28 May 2008, видяна 5399 пъти
реклама
Срокове за внасяне на задължителните осигурителни вноски след 1 януари 2007 г. в случаите, при които възнагражденията са начислени, но не са изплатени от работодателя, както и за отписани вземания и задължения ,погасени по давност през 2007г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО …..,

В отговор на Ваше запитване с вх. № 96-00-115/28.02.2008 г., Ви уведомяваме за следното:

Въпрос 1:

Зададен е следният казус: Фирма е назначила служители по трудови договори, за чиито възнаграждения се съставя разчетно-платежна ведомост. Ведомостта за м. февруари 2007 г., през който е положен труда, е съставена на 02.03.2007 г., а разходът за заплати за този месец е осчетоводен на 28.02.2007 г. Коя от двете дати – 02.03.2007 г. или 28.02.2007 г. е датата на начисляване на възнагражденията съгласно чл. 7, ал. 3 от КСО?

Сроковете за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са регламентирани в чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него (чл. 7, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски, които са за сметка на работниците и служителите се внасят при изплащане на възнагражденията и не се удържат от авансовите плащания, освен когато за съответния месец е изплатен само аванс (чл. 7, ал. 2 и 11 от КСО).

С разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от КСО (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е въведен краен срок за внасяне на задължителните осигурителни вноски, когато е забавено изплащането на възнагражденията за съответния месец и в тези случаи работодателят е задължен да внесе дължимите осигурителни вноски, както тези, които са за негова сметка, така и частта на осигурените лица, в срок не по-късно от края на месеца, през който е извършено начисляването им. Относно месеца на начисляването Изпълнителният директор на НАП е издал указания - изх. № 24-00-9/01.02.2007 г., с които е уточнил следното:

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от КСО следва да се прилага като се прави разлика между „месеца, за който са начислени” и „месеца, през който са начислени” възнагражденията и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски.

Един от основните принципи в счетоводството при съставянето на финансови отчети е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството, съгласно който „приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят”. Принципът на начисляване не визира периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения.

При повечето осигурители ведомостта за заплати на работниците и служителите се съставя в началото на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът, въз основа на присъствени регистри, протоколи за извършена работа и др. Изключение са бюджетните организации и други осигурители, които начисляват и изплащат заплати в месеца, за който се отнасят. При спазване на Закона за счетоводството разходите за заплати се включват в периода, за който се отнасят, а в хипотезата на чл. 7, ал. 3 от КСО осигурителните вноски следва да се внесат до края на месеца, през който е направено начисляването. В утвърдената счетоводна практика възнагражденията и осигурителните вноски за текущия месец се начисляват в началото на следващия месец. В указанието е посочено още, че осигурителят следва да удостовери датата на начисляването на възнагражденията – чрез съответните счетоводни справки и мемориални ордери, с направените хронологични записвания в счетоводните регистри.

В разглеждания казус, следвайки принципа за „текущо начисляване на приходите и разходите” по чл. 4, ал. 1 от ЗСч възнагражденията на служителите за м. февруари 2007 г. правилно са отнесени като разход за същия месец. Доколкото осчетоводяването на възнагражденията е извършено на 28 февруари 2007 г., за достоверна дата на начисляването им по смисъла на чл. 7, ал. 3 от КСО следва да се приеме именно тази дата, а не моментът на съставянето на ведомостта - 02.03.2007 г. В случая е нарушен друг принцип на Закона за счетоводството, според който предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство (чл. 4, ал. 3 от ЗСч). Ведомостта за работни заплати е документа въз основа, на който се начисляват разходите за труд и осигуровки в счетоводството на предприятието. Начисляването на заплати, без изготвена ведомост нарушава принципа на документалната обоснованост, ка то и точността и надежността при признаване на посочените разходите.

Въпрос 2:

Във връзка с Ваше писмо и поставения в него въпрос относно данъчното третиране на формиран разход, по повод на отписано, погасено по давност вземане, изразяваме следното становище:

Съгласно чл.34 ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.В чл.37 от ЗКПО е регламентирано данъчно регулиране на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО. Формираните данъчни временни разлики се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства посочени в точки от 1 до т.6 на чл.37 ал.1 от ЗКПО

От посоченото в писмото е видно, че се касае не за обезценка на вземане, а за отписване на вземане поради изтекла давност. По тази причина формираният разход, при отписване на вземането не подлежи на данъчна регулация, чрез преобразуване в увеличение на финансовият резултат. Визираните в писмото обстоятелства за отписване на вземането, следва надлежно да са доказани. В тази връзка, като и по отношение на третият въпрос от писмото, следва да извършите Инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на Годишния счетоводен отчет на предприятието в т.ч. и на вземанията и задълженията. За извършване на тази инвентаризация е необходимо да бъдат изпратени писма до съответните контрагенти за потвърждаване на вземанията и задълженията. За установяване на съответните разлики между фактически и счетоводни данни се съставя протокол. На база резултатите от инвентаризацията ръководствата на предприятието трябва да вземе решение за тяхното третиране и размера на тяхната счетоводна оценка.

Въпрос 3:

За 2007г . съгласно чл.46 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, произтичащи от суми, които водят до намаляване на данъчния финансов резултат, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо;

2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;

3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;

4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;

5. преди изтичане на давностния срок задълженията са погасени по силата на закон;

6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.

Видно от цитирания текст обхватът на новия данъчен режим не се отнася до задълженията изобщо, а само до онези, в резултат на които са възникнали суми, които са довели до намаляване на облагаемата печалба в предходни години.

Тъй като в писмото не сте изложили факти относно това, дали при възникване на задължението дружеството е отчело разход, който е намалил данъчният финансов резултат ще разгледаме и двата случая:

1. В случай, че задължението възникнало на 08.08.2002г. е такова, че не е довело до отчитане на разходи и намаляване на данъчния финансов резултат, при отписването на това задължение фирмата следва да формира и отчете приход. Този приход, по общия ред следва да участват при формирането на счетоводния финансов резултат на дружеството в годината на отписване на задължението. ЗКПО действащо през 2007г. не предвижда данъчна регулация на отчетени суми, по повод на такива отписани задължения.

2. В случай, че при възникване на задължението / 08.08.2002г/ е отчетен разход който е довел до намаляване на данъчния финансов резултат, следва да преобразувате в увеличение финансовият резултат със сумата на задължението на основание чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО, а с отчетения приход да преобразувате в намаление в Годишната данъчна декларация на основание разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗКПО. В чл.37 ал.2 от ЗКПО е посочено, че счетоводните приходи, отчетени по повод отписване на задълженията по ал. 1, не се признават за данъчни цели т.е ако е извършена регулация в увеличение със същата сума следва да се преобразува в намаление счетоводния финансов резултат.

При отписване на задължението следва да се съобразите с изложеното по-горе в отговора по въпрос 2, по отношение на доказването на основанията за отписване и извършването на Инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на Годишния счетоводен отчет на предприятието.

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ”
ПЛОВДИВ: /Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР