Можели да ми кажете.

Не, не можем, защото не е ясно за какво питаш:
а) месечните семейни помощи за деца;
б) данъчното облекчение за деца;
в) друго.

а)

ЗСПД - Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) Помощите по чл. 7 и 8 се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката).
(2) С изричното писмено съгласие на майката помощи могат да се получават от бащата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) При невъзможност на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите, те се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на законния представител или попечител на детето.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) Месечните помощи за деца с разведени родители се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Като роди детето.

Питам, защото помощите се дават на семействата, а майката не е семейство, та затова. Семейство са съпризите и ненавършилите пълнолетие деца, които не са встъпили в брак.

Помощите се дават на майката. А МАЙКАТА И ДЕТЕТО СА СЕМЕЙСТВО, ДОРИ БАЩАТА ДА СЕ Е ПОКРИЛ.

Бащата+детето също са семейство.
За това става дума.
Защо се дава предимство на майката.
Правото на момощи е на семейството, а пък парите се изплащат на майката.
За това става дума.

Какъв е проблема да ги получава майката

Защо не прочетеш какво съм цитирал. Така е решил законодателят - да защити тези пари от кръчмата на бащата.

гост (гост) ,кажи какъв ти е проблема?Не ни оставяй да гадаем

Гост/гост/ прехвърли се в другата тема за дискриминацията и си спорете там

ми то майката е алкохоличка

Законодателя си противоречи.
Щом правото е на семействата, то и изплащането трябва да става на семействата. Може на майката, може и на бащата.
А какво ще кажете за децата на безвестно изчезналите. Те също не могат да получават детски.
В хипотезата в която майката е "безвестно отсъстваща", бащата не може да получи детските доста време и детето е ощетено.

защо ли ми замириса на МААРАААА

Нямам никакви проблеми.
* защото съм жена;
*защото съпругът ми и детето ми са живи и здрави и ме обичат;
* просто тълкувам калпавия закон, който ощетява БЪЛГАРСКОТО ДЕТЕ;
*отдавна съм се отказала да вземам детски
Системата е такава,че хората с месечни доходи 2600 лв вземат детски, а деца сираци - не, защото дори МИЗЕРНАТА НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ си включва като доход

Викинг, ползваме с мара един и същ парфюм.

Добре си тълкуваш ама ние какво можем да направим по въпроса

усетихме

Аз поставям конкретни проблеми на БЪЛГАРСКОТО ДЕТЕ, но пепа и викинг, не се вълнуват от това.

Ако искаш до се получи дебат , влез с името си или регистрацията си и не са скъпи да си зададеш по-изчерпателно въпроса.

И какъв му е проблема на детето дали баща му или майка му да му получат парите .

Майката може да отсъства и да не може па даде писмено съгласие, да ги получи бащата.
Като съм аномимна, проблема по-маловажен ли става?

и аз не разбрах къде е проблема - най-добре всъщност е детето да ги получава.

ДАВАТ СЕ НА МАЙКАТА ЗАЩОТО ТЯ ВИНАГИ СЕ ЗНАЕ КОЯ Е ,НО БАЩА МОЖЕ ДА БЪДЕ ВСЕКИ:-)))))))))))

Супер:)))

чета в един вестник - "по-високи помощи за добрите родители"- държавата ще разшири подкрепата си за тях с нови програми и мерки".
Та се питах - кой ли ще прави оценката за добър,по-добър,най-добър.

Може бащата да получава детските Понеже в момента ме подканват да освободя компютъра, ако има интерес бих могъл утре да посоча как стигнах до ВАС и спечелих делото, щото ме бяха ядосали, че не съм можел аз да ги получавам

Различни неща са
- бащата да получава парите, за отпускането на които майката вече е подала преди това молба декларация, за което говори Върбанов, и
- бащата да подаде от свое име молба декларация.
Второто се допуска по изключение, първото става със съгласието на майката.

Точно за второто става въпрос Разбира се със съгласието на майката Поне такова беше съдебното решение
А в цитирания от John текст наистина има два различни момента момента Единия е получаването на помощите от бащата със съгласието на майката и вторият е когато майката по някакви причини не може както се спомена тук Да кажем че е алкохоличка и ще ги изпие тогава се получават от законния представител или попечител Все пак всички деца, теоретично поне, трябва да имат такъв

Не е възможно според мен да става въпрос за второто, т.е. за подаване на молба от името на бащата, ОСВЕН ако само той упражнява родителските права (възложени само на него или починала майка) или поне сам отглежда детето, което обаче задължително да се вижда от представено решение за издръжка срещу майката. Тук съгласието на майката не играе, други неща са от значение.
Принципът е, че майката ги взима, дори когато род. права се упражняват от двамата.

Бащата може да получава със съгласието на майката отпуснатите вече суми, но в този случай молбата я подава тя.

Според мен молба-декларацията, която реално следва дасе нарича заявление, следва да се подава от двамата съпрузи едновременно, а не от майката.
Субективното право, порне засега принадлежи на семействата. Не на децата, не на майката, а на семействата. който е допуснал такава формулировка, да я следва.
Ако правото беше на децата, заявлението пак трябва да се подава от двамата законни представители.
А е заевление, защото лицето не моли, а заявява ,че е придобило правото и предоставя доказателства за елементите от ФС на придобиването.

Меги, ти пак реши да се показваш, че учиш право. Отвратително досадно е! Хайде иди в Лекс-а, да видим, колко ще издаяниш там.

И не е заявление. Майките декларират получените доходи, а преценката е на Социални грижи.

Много грешиш. Преценката не е на социални грижи. Щом са налице всички елементи, от ФС, предвидени в закона, те отпускат помощта. Молба се подава, когато администрацията може да разреши нещо (да даде), може и да не даде. В случая не е така. Казано на юридически език, не действат в условията на оперативна самостоятелност в този случай, а на обвързана компетентност.
Въобще нямам намерение да демонстрирам правни знания.
Занимавап се със право от 7 г, а със счетоводство от 21, така,че мисля,че бих могла да влизам в този сайт.

РЕШЕНИЕ

№ 5265
София, 08.06.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА ГРЪНЧАРОВА
МИНА АТАНАСОВА
при секретар Росица Тодорова и с участието
на прокурора Мария Каменска изслуша докладваното
от председателя СВЕТЛА ПЕТКОВА
по адм. дело № 10953/2004.


Производството е по реда на чл. 33 ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Велико Търново чрез ст.юрисконсулт Галина Гетова – Балакева против решение от 22.10.2004 г. по адм. дело № 148/2004 г. на Великотърновския окръжен съд. Касаторът излага твърдения за недопустимост на жалбата, поради липса на индивидуален административен акт, а по отношение на обжалваното решение поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
Ответната страна – Иван Върбанов Върбанов от гр. Велико Търново не изразява становище по касационната жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита, че обжалваното решение е правилно като постановено при липса на отменителните основания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, от надлежна страна в съдебноадминистративното производство и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Пред окръжния съд е обжалван отказ, обективиран в заповед № 619 от 02.03.2004 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Велико Търново за отпускане на месечна помощ на дете на основание чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца. За да отмени отказа съдът е приел, че е заповедта е издадена в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалните норми, изразяващо се в неправилна преценка на фактите и приложимите разпоредби.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователно и пред настоящата съдебна инстанция се поддържа довод за недопустимост на жалбата, тъй като молителят е посочил в нея писмо на ДСП, което не представлява индивидуален административен акт. Производството пред окръжния съд е образувано по депозирана в преклузивния срок жалба против цитираната заповед, с която се отказва месечната семейна помощ за дете. Съдът правилно е очертал предмета на спора и е извършил проверка за законосъобразност именно върху заповед № 619 от 02.03.2004 г.
Не намира подкрепа в данните по делото твърдението на касатора за противоречие с материалния закон.
Изводът на съда за нарушение на чл. 2, ал. 2 ППЗСПД е законосъобразен и обоснован. Съгласно тази разпоредба в приложимата й редакция – ДВ бр. 67 /2002 г., молба-декларация за отпускане на семейни помощи за деца се подават от майката или друг законен представител на детето по постоянния адрес. Разпоредбата е императивна, като алтернативно визира лицата, които имат право да подават молби-декларации. В случая е безспорно, че бащата, като подател на тази молба, има качеството на законен представител на детето. Това обстоятелство подробно е изследвано от съда в мотивите на решението. Нормата не предвижда друго ограничение за депозиране на молба-декларацията освен лицето да е законен представител на детето. Правилен е изводът на окръжния съд за неприложимост в случая на цитираните от административния орган чл. 17, ал. 2 и чл. 22 ППЗСПД, които са относно режима за деца, настанени в приемни семейства и за получаване на месечните помощи при развод на родителите. Като е обосновал отказа си с неприложими материални норми, административният орган е допуснал съществено нарушение и съдът правилно е отменил заповедта.
Неоснователно е възражението на касатора, че при подаване на молба-декларация по чл. 2, ал. 2 ППЗСПД титулярят е майката на детето. С посочването на майката законодателят е визирал обичайния случай, като не е ограничил изрично правото до лице, притежаващо това качество. Несъстоятелен е доводът в касационната жалба за аналогия между цитираната норма и чл. 7, ал. 3 ППЗСПД. Предметът на тези разпоредби е различен. Чл. 7, ал. 3 ППЗСПД определя реда и начина на изплащане на месечните помощи, който е друг етап от цялостната процедура по отпускане на семейните помощи. Ето защо при тази фактическа обстановка окръжният съд законосъобразно е отменил отказ № 619 от 02.03.2004 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Велико Търново за отпускане на семейна помощ за дете.
Като правилно решението на Великотърновския окръжен съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, шесто отделение


РЕШИ:



ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.10.2004 г. по адм. дело №148 /2004 г. на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.




Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Екатерина Грънчарова
/п/ Мина Атанасова

С.П.

Колега Върбанов, благодаря за съдебната практика, потвърждаваща гореизложеното от мен.
За съжаление ЗСПД не е единствения български закон, написан от хора, които нямат елементарна представа от "правна техника". Нещо повече, те нямат идея, която после да трябва да "облекат в закон", а пишат закони.
Знам,че пак ще бъда нападната, но за съжаление БЪЛГАРСКИ ДЕЦА си патят от правната неграмотност на изпълнителната власт и това предизвиква възмущението ми. И не само бълг. деца.
В закона за репресираните лица,бяха дали право на добавка към пенсията САМО НА СЪДЕБНО РЕАБИЛИТИРАНИТЕ. Амнистираните и реабилитираните по право бяха пропуснати. Така, както писалия закона е пропуснал лекциите си по наказателно право.
Поправка ва закона направиха след 13 месеца.
Спирам, защото някои пак ще мислят ,че се правя на важна, макар ,че ще са на светлинни години от истината.

Не знам каква е причината търновският съд да реши така, но в закона пише нещо според мен различно. Редакцията поне на закона е била една и съща тогава и сега и не виждам да предвижда алтернативност.
"Предоставят се на майката" не може да означава според мен, че молбата може да я подаде произволно и бащата само защото и той е законен представител на детето - ами то тогава ще значи, че му се предоставят на него. "Или друг законен представител" явно е писано с цел да спомене и другите предвидени в закона случаи - когато помощите се предоставят на лице, различно от майката - а не да измени закона.
Не коментирам нищо друго освен закона във вида, който има.
Впрочем правилникът в сегашния си вариант казва, че молбите се подават от лицата, посочени в ЗСПД.

Закон за семейните помощи за деца
Чл. 9. (1) Помощите по чл. 7 и 8 се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката).
(2) С изричното писмено съгласие на майката помощи могат да се получават от бащата.
(3) При невъзможност на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите, те се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на законния представител или попечител на детето.
(4) Месечните помощи за деца с разведени родители се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
(5) Месечните помощи по чл. 7 и чл. 8 за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на лицата, при които е настанено детето.

Не само търновския съд, а и ВАС реши така
Аз не съм учил как се тълкуват закони, освен дочутото от тук оттам
Моята нормална логика е такава:
ал. 1 Помощите се предоставят на майката
За целта тя трябва да си подаде съответната молба, или каквото и до е там, да бъде разрешено и да си получи помощите
ал. 2 С нейно съгласие помощите се получават от бащата
Т.е. тя дава съгласието си, бащато си подава молбата, одобрява се и т.н.
Какъв смисъл би имало законово ограничаване на кръга лица, които могат да подават декларация?
Не са ли равноправни родителите в отглеждането на децата си? Вярно, смята се че майката по природа е призвана да полага по големи грижи за децата си, но след като тя преценява, че може да даде разрешение за получаване на помощите от бащата, какъв е аргумента за ограничаване кръга на лицата, можещи да подават декларацията в полза на горната теза?
Не се ли искаше по СК задружното участие на двамата родители в отглеждането на децата. Т.е. съвместното решаване на всички въпроси касаещи това /тук си пиша съвсем наизуст, не ми се чете сега СК :)))/
Смятам че това мое становище е намерило израз правилника с който се уточнява точно тази алтернативност Тогавашната редакция, след това не съм следил промените

ПП
Говорим за деца. Да предположим друг случай. Болен човек, който се нуждае от помощ На легло Виждате ли някакъв аргумент да се забрани на който и да е да подаде молба от негово име?

Върбанов, там е работата ,че помощите са отпускат на "семействата". Те са носители на субективното право. Колкото е член на семейството майката, толкова е и бащата. Семейство са съпризите и ненавършилите пълнолетие даца, които не са встъпили в брак .
Тогава защо да подава майката документи. Дори и съдебното решение не е съвсем правилно, като посочва,че бащата като законен представител на детето , може също да подаде молба -декларацията. Не се касае за право на детето. Това дебело подчертавам. Законодателят е написал семействата.

Е, аз вече казах, че не коментирам справедливостта и практичността на закона, а само съдържанието му, каквото е. Според мен той е недвусмислен.
Така се практикуваше и в Д"СП" около 2005 г., когато работех там, да не излезе, че тука си ги измислям някакви. Допускам (не съм сигурна), че точно заради такава съдебна практика може да е изменен правилникът.

Ами и аз горе, долу това казвам, но не мога да използвам добре юридическата терминология
А то и заглавието на закона е такова :))

Да, но има грешка. Не може да казваш,че правото е на семействата, а се дължи изплащане на майката. носител на субективното право не е майката, а семейството.

Семейството не е субект, за да е носител на субективно право. Независимо, че в закона пише, че помощите се отпускат на "семействата". Не мисля, че тази разпоредба дава някаква, макар и ограничена, правосубектност на семейството.
Всъщност не мисля, че специално този теоретичен въпрос има голямо значение.

Добре де, ама аз всеи не мога да разбера: Защо обвързваш подаването на декларацията с получаването на помощта? Според мен са два отделни момента Освен това по мое мнение съгласието за получаване на помощта предполага стъпки за осъществяване на това действие - подаване на декларацията

Аз го разбирам в смисъл - съгласие за получаване на сумата, не за подаване на декларацията. Със съгласието на майката се получават от бащата, а не се отпускат на бащата, е казано.
Е, може да съм повлияна от практиката в "моята" Д"СП". ;-)

Е, сега: предоставят, отпускат.... Ако някой предоставя има и някой който получава Двете действия са свързани Ако майката се съгласи бащата да ги получава, някой трябва да му ги предоставя :))))))))

E, не е баш така. ;-) Ако ме упълномощиш да ти получавам пенсията, тя на мен ли е отпусната?
_{Да, бе, съгласна съм, че това изречение може и по твоя начин да се разбира.}

Още нещо се сетих за семействата като носител на субективното право. Не че е много важно, но да го напиша.
ЗСПД там, където казва "могат да се получават от бащата", не поставя условие този баща да е част от същото семейство.
Както знаем, семейство по смисъла на този закон, са майката, нейният съпруг и техните деца, не задължително общи, които се отглеждат от тях.
Тоест бащата на конкретното дете може да не е член на това семейство. Може да са се развели и мама да се е омъжила за друг, може да живеят заедно във фактическо съжителство (напоследък много се споменава тази дума :-D ) или пък мама да не е в брак и да живее сама.
Според мен най-вероятно това с бащата и съгласието на майката е направено за улеснение в случаите, когато детето живее фактически при бащата, но не са му възложени формално само на него родителските права. Може и да греша, разбира се. Не сме имали такъв случай в ДСП, че да се сблъскат различни мнения.
Не е казано, че бащата може да ги получи при условие, че е член на същото семейство. Няма ограничение.
Т.е. според мен семейството има значение само колкото да се изчисли доходът и броят на децата.

А според вас, ако ги няма и двамата родители и има упълномощен /генерално пълномощно/ роднина, той би ли могъл да подаде молба-декларацията?

А къде са двамата родители?