Признава ли се договор за заем между юридически лица,когато по договор не се дължат лихви, а се плаща само главницата

Много е опасно ако лицата са свързани, за това има специални разпоредби в ЗКПО

да признава се стига да докажете, че договорите не са фиктивни с цел прикриване на приходи от продажби. обикновено подобни договори за заеми се сключват, когато касата ви /счетоводно/ "избие" на червено или купувате стока, извършвате разходи а по счетоводни данни нямате оборотни парични средства въпреки че извършвате плащане. Определено много трябва да внимавате !

Мисля, че няма еднозначен отговор. Защото: Договор за заем се сключа съгласно ЗЗД, където изобщо не се споменава, че е задължителна насрещна престация/лихва/. ОБАЧЕ: смущаващото е, че в ЗДДС чл. 36 ал. 1 ни казват, че финансовата услуга е освободена доставка само когато е налице такава насрещна престация. Тълкуването ми е, че данъчните по ДДС могат да ти направят проблем.

Ех, Тони, недей така :) Скоро имах подобен спор, така че по въпроса за ДДС при договор за заем (?!?):
1. Точно така, чл.36 (1) определя като финансова услуга отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва). Именно УСЛУГА, тоест тази разпоредба се отнася САМО до лихвата при отпуснат заем, тъй като именно тя е цената на услугата по отпускането на кредита.
2. Е, дори все още да ви се струва съмнително, то нека разсъждаваме така - при заем (безлихвен) ЗАЕМОДАТЕЛЯ прехвърля вещни права на ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯ върху...пари. А чл.7 от ЗДДС определено е категоричен по въпроса - парите не са стока по смисъла на ЗДДС. Така че - няма стока, няма и услуга (няма лихва). Просто няма доставка по смисъла на чл.6.
А за ЗЗД е така, дори се приема, че лихва се дължи, само ако това изрично е уговорено в писмен вид.
Успех на всички :)

Адаш, благодаря ти! Ще се помисля още, но определено мисля, че ти си на верен път. Имала съм
обаче доста случаи на отпускане на кредити между свързани лица . Кратки за месец- два.-три.Винаги съм осчето-
водявала и лихви / приход-разход по БНБ/ И никога не съм имала проблеми при ревизии.В Г д-ция си от отразявам прео-
бразуването, както си е по закон. НИКОЙ нищо не е гъкнал. СЪВЕТВАШ ЛИ МЕ ДА ИЗБЯГНА ЛИХВАТА
ИЗОБЩО като елемент от договора и като счетоводни записвания естествено. Смятам, че един
такъв кредит поражда съмнения отнсно истиността му.
Съжалявам, че с меоето обаждане ще изчезне от екрана темата ПРОКУРСТ, КОЯТО Е МНОГО АКТУАЛНА И ИНТЕРЕСНА.

Аз имам следното питане:

Касата ми спешно се нуждае от пари.
Съпругата на управителя и една от служителките във фирмата изтеглиха потребителски заеми по 7000лв. всеки.

Мога ли да сключа договори за заем с тези две лица?
Мога ли да мина без лихва по тях?
Вместо лихва може ли да се уговори някакво твърдо възнаграждение (минимално) след връщане?

Благодаря ви предварително.

Действително съгласно чл.240 от ЗЗД заемателят дължи лихва само когато това
е уговорено писмено. Обаче ЗЗД регламентира облигационните правоотношения между
две или повече лица, но не урежда данъчното облагане в страната. Подобно записване
има и в Търговския закон, мисля чл.294 в част "Търговски сделки", следователно касае
само търговски сделки. В ТЗ не съществува специална разпоредба за заемите като вид
сделка. Следователно тези регламенти по ЗЗД и ТЗ нямат връзка и не отменят конкретните
разпоредби, респективно данъчното третиране на междуфирмените заеми и по-специално
между свързани лица. Разпоредбата на чл.15 ал.3 т.3 от ЗКПО се отнася за междуфирмените
кредити както между местни, така и с чуждестранни лица.
По тази причина всеки сам решава дали да си сложи главата в торбата.
Успешна работа на всички.