Здравейте!
Зная, че темата е дискутирана, но в момента се нуждая от практическа помощ.
Моля, ако можете дайте ми съвет!
В следната ситуация съм: Начислявал съм дневни пари на съдружници/собственици/ на ООД, но не съм ги облагал с ДОД.
Осигурявам ги на МОД - 400 лв, а осн. им заплата е 200 лв. Към края на годината надвишавах 1560 лв и щях да им начисля ДОД.Дневните пари са около 7000 лв към момента.Какво да правя?

Според мен дневните на съдр. на ООД се облагат с ДОД и за целта
лично аз правя отделна служ. бележка, скоро имаше дискусия във Форума на
тази тема, сумата никак не е малка

Да, но кога да ги обложа на края на годината ли?

В края на годината и няма да ги облагаш ти, а те ще си подадат декл. по
чл. 41 от ЗОДФЛ и сами ще си платят данъка

Последен въпрос: Сметка за изплатени суми ли използвате?

Нещо не ми е ясно. На облагане с ДОД подлежат начислените дневни за командировка на съдружниците на ООД така ли? А ако са на трудов договор? Насочете ме къде да чета?

Не използвам сметка за изплатена сума в началото на 2006 ще дадате служ. бележка
за изпл. дневни за 2005 те ще ги декл. и ще се обложат по таблицата

Моля, пояснете по-конкретно кога и в кои случаи дневните подлежат на облагане с ДОД. АЗ не го откривам

Ти не си длъжна да ги облагаш авансово през годината,

Да. Разбрах че съдружниците подават декл по чл. 41 от ЗОДФЛ, но моля те насочи ме защо и кога са облагаеми дневните - Пак чета ЗОДФЛ и не го откривам. А обикновено счет. трябва да инф. собствениците какво да правят:№

А моите имат доста командировки и начислени дневни. Единият е на трудов договор, другия обаче не е.

Облагане на дневните пари на съдружниците по чл.19 от ЗОДФЛ се прави само когато същите са в облигационни отношения с ТДр-во.
При положение, че съдр-те са на трудов договор, дневните пари не са доход, който следва да се декларира от тях като физ.лица.
Когато са изплатени дневни по-високи от 2-кратния размер определен в Наредбата, то тогава с превишението се регулира ФР.

От чисто любопитство да те попитам нещо! Вероятно дневните са ти по 24 лева.

24х30 дних 3 месеца =2160х 3-ма съдружници (не знам колко са ти) прави 6480 лева. Ще рече че до днеска тия съдружници кажи-речи не са се прибирали (освен по задължение, имаше някакво ограничение до 45 дни, не ми се рови в момента). Изпипана ли ти е постановката около тези ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ и така мъчителни за тях дълги командировки?

Към Калина Янкова Много ти благодаря за точното обяснение.

Имат командировки и в чужбина.

Е това обяснява голямат сума

За чужбина трябват билети, фактури и най вече печати от митници върху паспортите.
Как ще я докараме тая работа?

Защо мислиш, че няма печати от митницата и самолетни билети.

Не съм казал че няма, просто при валутните командировки е доста по трудно да се документират, ако не са реални

Има ли НПР на дневните пари?

Ти определила ли си си НПР на собствените си дневни пари? Сигурно, няма как иначе!

А колко е % на НПР за дневните пари?

Къде мога да намеря какво означава понятието " облигационни отношения" Не го открих в ТЗ, в ЗС, или го пропуснах?

Моля, ако някой знае нека каже колко е % на НПР за дневните пари?

Надявам се да е от полза
http://www.paragraf22.com/pravo/komentar/022.htm

Никой ли не знае колко е % НПР на дневните пари?

Случайно попадама на тази тема, но ме заинтересува. Значи аз имам съдружник в ООД, който не работи в него. Той ходи командировки в чужбина и страната и му начислявам дневни. ООД има договор за заем със съдружнкиа като фиризечско лице. Това означава, че попода в категорията облигационни отношения, и трябва да подава декл. по чл 41 от ЗОДФЛ, ако правилно съм разтълкувала дискусията. Обаче четейки ЗОДФЛ не намирам къде точно попадат дневнтите пари за ком. в този случай, а сумата хич не е малка. Моля някой да ме насочи къде точно попадат тези дневни като облагаем доход и само за дневните ли става дума. А пътни и квартирни

Към Ли - Благодаря. Намерих разработката, но не ми е ясно основанието за облагане на дневните на съдружниите с ДОД. Освен това с тях трябва ли да преобразуваме фин. резултата в посока на увеличение. Нещо не ми е много ясно. Ако някой може нека обясни по-подробно. Благодяра предварително.

Писмо № № 24-28-403 от 5.11.2003 г. на ГДД

Данъчно третиране на командировачните пари, изплатени на съдружници, еднолични собственици, управители и членове на управителните и контролните органи

.....................................................
дневните командировачни пари, изплатени от възложител по облигационно правоотношение, представляват облагаем доход за съответното физическо лице и се включват при формирането на данъчната основа по чл. 22 от ЗОДФЛ, както и при попълването на декларацията по чл. 41 от същия закон.

Та ..... пропускаме нещо важно според мен, колеги!

Дневните пари подлежат на облагане с данък (авансов-15%) В МОМЕНТА НА ПОЛУЧАВАНЕТО им.

В глава7- Доходи от трудови правоотношения,
чл.19,ал.2-Не подлежат на облагане:
т.4. (пред.т.3,изм.,ДВ,бр.112 от 2003 г.) командировъчните пари; допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект;

Според мен всичко това, води до заключение, че всички останали командировки, които са извън трудовите правоотношения са облагаеми,въпреки, че не е казано в прав текст, а НПР са 10%.
Но, остава един въпрос, дали само ст/ста на дневните е облагаем доход или на цялата командировка?
Това, което написах е по мои разсъждения.
Моля и други колеги да се включат, за да разнищим казуса!

Не Калина! Остави настрана пътните и нощувките.

дайте да го разнищим наистина. Още повече че съм заинтересована:) От посочения от Ли адрес извадих коментара на командировките.
Там наистина се говори само за дневни облагаеми по ЗОДФЛ. Но от прочетеното след това останах с впечатление че ТД трябва да преобразува фин р-т в края на годината с дневните, пътните и квартирните. Това определени ме озадачава - веднъж по ЗОДФЛ и втори път по ЗКПО. Никъде не се говори за НПР за дневни пари. Ако аз имам съдружник с който имам догово р за заем, това означава че трябва да му се облагат дневните, а те хич не са малко / ком в чужбина / както и увел. на фин. р-тат. Също както казва Калина Янкова това че са облагаеми е тълкуване на данъчните, но дали е правилно. Едната фирма, която вода се одитира. Плащаме командировъчни и на лица по граждански договори. Никога не е ставало на въпрос, че дневните са облагами с ДОД. Дали наистина трябва да ги облагаме.

Имам в компютъра си следното тълкуване на "R-СОNSULT"(от преди доста време), но не съм го препрочитала скоро за да видя дали е актуална цялата информация. Затова пък е много подробна и всеобхватна. Дано да ви е полезна.

Командировките в страната

Определение за командировка
Съгласно нормативната уредба (чл. 121, ал. 1 от КТ) за командировка се счита изпълнението на трудовите задължения, от страна на работник или служител, извън населеното мястото на постоянната му работа.

Командироване на лица, работещи по трудови правоотношения
За лицата, работещи по трудови правоотношения, е въведено нормативно ограничение по отношение на продължителността на времето, за което могат да бъдат командировани - не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Този срок може да е по-дълъг, само ако работникът или служителят се съгласи на това писмено.
Работодателят не може да командирова бременни жени. А майките на деца до 3 годишна възраст могат да бъдат командировани само с тяхно съгласие, изразено писмено (чл. 310 от КТ).

Нормативна постановка
Съгласно ал. 1 на чл. 121 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 дни без прекъсване. В ал. 2 на посочения член се предвижда командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, с писмено съгласие от работника или служителя. Тези разпоредби се отнасят за случаите, когато в трудовия договор е определено за място на работа да се смята седалището на съответното предприятие.
Съобразно ал. 2 и 3 на чл. 66 КТ с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, както и за място на работа да се уговори друго място, което е свързано с характера на конкретната дейност на даденото предприятие.
При сключването на трудовите договори между дружеството и работниците и служителите може да се договарят условия, като мястото, срокът и характерът на работата да се определят съобразно мястото и срока на изпълнение на съответната производствена дейност. В тези случаи разходите за осигуряване на квартира и други жизнени изисквания следва да се уредят чрез размера на трудовото възнаграждение на работника или служителя, което се определя по трудовия договор.
Във връзка с това, когато трудовите договори са сключени с място на работа - седалището на дружеството, следва по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната работодателят да заплаща на командированите лица освен брутното възнаграждение и командировъчни пари съобразно условията и в размери, определени с тази наредба. Когато със съответния трудов договор са уговорени и други условия относно мястото и характера на работата, се заплаща трудово възнаграждение, чийто размер се определя по пътя на договарянето. Възможно е в този случай работодателят да се уговори да заплаща разходите на работника или служителя за пътуване при започването на обекта, както и при завръщането след неговото завършване.
Трябва да се има предвид, че при сключването на трудовите договори в рамките на дружеството възникналите специфични проблеми, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, могат да се регулират, като се уговарят други условия по конкретното трудово правоотношение при спазването на нормативните изисквания на действащото законодателство в страната.

Командироване на лица, намиращи се в трудови правоотношения с командироващото ги предприятие

Ръководители на предприятието
За командироване на ръководителя на предприятието не се издава заповед. Извършените от него разходи се одобряват от колективния ръководен орган или собственика на дружеството.
За данъчни цели извършените от разглежданата категория лица разходи за командировка се признават, само ако са надлежно документирани и съответстват на изискванията на Наредбата за командировки в страната (НКС).

Работници или служители
За командироване на работник или служител ръководителят на предприятието издава писмена заповед. Тя съдържа задължителни реквизити, които са изброени в чл. 9, ал. 1 от НКС.
Заповедта за командировка се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командирован работникът или служителят.
След завръщането си от командировката същият е длъжен да даде отчет за извършената работа по реда на чл. 29 от НКС.

Командироване на лица, които са в трудови правоотношения с друго предприятие
Няма нормативна пречка да бъдат командировани лица, които не са в трудово правоотношение с предприятието (чл. 5, ал. 1 от НКС).
Ако даден работник или служител работи по допълнителен трудов договор с предприятието, то за неговото командироване е необходимо съгласието на работодателя по основното му трудово правоотношение.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, установени с наредбата.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 НКС предвижда, че по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие, и то само при изричното писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.
Следователно работодател, работник или служител и командироващият от друго предприятие следва да уредят отношенията помежду си по посочения в чл. 5, ал. 1 НКС начин.

Трудово възнаграждение при командировка
Трудовото възнаграждение за периодите, през които работник или служител е бил в командировка, може да се разглежда като сума на брутното му трудово възнаграждение и командировъчните (дневните) пари.
Бюджетните предприятия са длъжни да изплащат дневни пари в размера, определен с НКС - 12 лв. на ден.
Ръководителите на стопански предприятия сами определят размера на дневните пари. Той може да бъде по-голям или по-малък от определения с НКС.
Дневните пари, получени от лицата, работещи по трудово правоотношения, не подлежат на облагане по ЗОДФЛ (чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗОДФЛ). Това означава, че при определяне на облагаемия доход за месеца, през който са получени командировъчните, размерът им не следва да се включва в него.
Дневните пари не участват и при определяне на осигурителния доход, от който се изчисляват осигурителните вноски за фондовете на ДОО, здравноосигурителните вноски.
По отношение на трудовото възнаграждение за периодите на командировка е характерно това, че минималният му размер е регламентиран с НКС. Той е различен за различните системи за заплащане на труда. При заплащане според времетраенето на работата, трудовото възнаграждение на командирования не може да бъде по-малко от това за изчисляване на обезщетенията по КТ. То трябва да е не по-малко от последното брутно трудово възнаграждение, получено от работника или служителя.
При заплащане според изработеното, трудовото възнаграждение на командирования не може да бъде по-малко от уговореното в трудовия му договор.
Командироване на лица, работещи без трудови правоотношения
(по граждански договор)
За да е възможно лица, работещи по граждански договор за дадено предприятие, да бъдат командировани, е необходимо да са изпълнени две условия:
- командировката да е с предварително определен маршрут;
- възнаграждението, което изпълнителят получава, да не е определено в процент от реализирания приход (оборот) вследствие от нея.
Препоръчително е, при възможност, да се избягва командироването на разглежданата категория лица, тъй като разходите, извършени за това, могат да се оспорят от данъчните органи.
Принципно възможните гледни точки са:
Основна характеристика за предмета на гражданския договор е, че страните се уговарят за резултат от трудова дейност (продукт или услуга), а не за предоставяне на работна сила, както е при трудовия договор. Следователно, разходите за евентуална командировка следва да са част от цената на продукта или услугата, и да не се заплащат отделно.
В противовес на казаното е, че след като няма нормативна пречка да се командироват лица, които нямат договорни отношения с предприятието (чл. 5, ал. 1 от НКС), то би следвало да могат да се командироват и работещите по граждански договор за него.

Нормативна постановка
Нормативните актове, уреждащи размера на командировъчните пари: Наредбата за командировките в страната и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина са издадени във връзка с Кодекса на труда. Това е безспорно видно от § 2 от първата посочена наредба, съответно § 5 от втората. В случай, че лицата са сключили трудов договор с търговското дружество, сумите, изплатени под формата на командировъчни пари, се отчитат като разход на търговското дружество. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава само със сумите за дневни пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативните актове размери за държавни служители, на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Изплатените командировъчни пари на физически лица, наети по трудови и приравнени към тях правоотношения, не подлежат на облагане с данък на основание чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗОДФЛ.
Когато търговското дружество отчита разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни) на лица, с които е в облигационни правоотношения, и същите не са включени в размера на договореното възнаграждение, с тях следва да се преобразува финансовият резултат в посока увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. В тази връзка пътните и квартирните на командированото лице не се включват в облагаемия му доход. За доход на физическото лице, подлежащ на облагане с подоходен данък, се третират само дневните пари.
Когато пътните, дневните и квартирните пари са за сметка на изпълнителя и са част от договореното по облигационното правоотношение възнаграждение, същите са облагаем доход по смисъла на ЗОДФЛ. Данъчната основа се формира по реда на чл. 22, ал. 1 от същия закон.№ 96-МФ-317 от 4.10.2002 г. относно изплатените командировъчни на физически лица, наети по трудови и облигационни правоотношения

Командироване на съдружници
Когато съдружниците в едно търговско дружество са сключили трудов договор с него, както и когато предприятието на едноличния търговец изплаща суми за командировки на собственика на ЕТ, същите се отчитат като разход на дружеството, респективно на ЕТ. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава само със сумите за дневни пари, превишаващи определените с нормативни актове размери за държавни служители, на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В този случай изплатените командировъчни пари нямат характера на доход за физическото лице и не подлежат на облагане с данък върху общия доход по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица.
В случай че съдружниците са в облигационни отношения с търговското дружество, както и когато едноличният търговец изплаща суми за командировки (пътни, дневни и квартирни) на трети лица и същите не са включени в размера на договореното възнаграждение, с тях следва да се преобразува финансовият резултат в посока увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. В тази връзка пътните и квартирните на командированото лице не се включват в облагаемия му доход. За доход на физическото лице, подлежащ на облагане с данък върху общия доход, се третират само дневните пари.
Когато пътните, дневните и квартирните пари са за сметка на изпълнителя и са част от договореното по облигационното правоотношение възнаграждение, същите са облагаем доход по смисъла на ЗОДФЛ. Данъчната основа се формира по реда на чл. 22, ал. 1 от същия закон.
Като предприятие по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството (ЗСч), едноличният търговец организира счетоводната си отчетност в съответствие със ЗСч, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти.
На основание § 6, ал. 1 от ДР на ЗСч разходите се формират в резултат на осъществена дейност в предприятието, поради което начисляването и изплащането на командировъчни пари на едноличния търговец, в качеството му на собственик на това предприятие, следва да е съобразно с това законово изискване.
Разходите за командировки на търговеца, в т. ч. пътни, дневни и квартирни следва да бъдат документирани по надлежния ред.

Данъчно третиране на разходите за командировки, направени в полза на определени категории лица
Командировъчните пари, са обвързани с КТ, т. е. с наличието на сключени трудовоправни отношения между работниците, служителите и работодателя, то до 31.12.2002 г. като разход на предприятията за целите на данъчното облагане се признаваха отчетените разходи за командировъчни пари (пътни, дневни и квартирни), направени за сметка на предприятието в полза на лица, назначени по трудови договори.
В търговски дружества, с които съдружниците са сключили трудов договор, сумите, изплатени под формата на командировъчни пари, се отчитат като разход на търговското дружество. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличаваше само със сумите за дневни пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативните актове размери за държавни служители на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
Необходимо условие за признаването за данъчни цели на направените от предприятията разходи за командировъчните пари, изплатени в полза на лица, назначени по трудови договори, същите да бъдат документално обосновани съгласно изискванията на съответните нормативни актове.
При действащото до 31.12.2002 г. законодателство в случаите, когато съдружниците са в облигационни правоотношения с търговското дружество, разходите за командировъчни пари не трябва да се отчитат за сметка на дружеството. Те можеха да се включат в размера на възнаграждението, което се изплаща на съдружника по облигационния договор.
В случай, че дружеството е изплатило командировъчни пари на съдружници, с които е в облигационни правоотношения, отделно от определеното в договора възнаграждение, с пълния размер на тези суми (пътни, дневни и квартирни) следва да се преобразува финансовият резултат в посока увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО.
Аналогично е и данъчното третиране на отчетените от предприятията разходи за командировъчни пари до началото на 2003 г. и в следните случаи:
когато съдружниците управляват и представляват дружеството на базата на дружествен договор;
когато сумите за командировъчни пари са изплатени на трети лица, които са в облигационни правоотношения с предприятието.
До 31.12.2002 г. разходите за командировъчни пари (пътни, дневни и квартирни), отчетени от предприятието на ЕТ и направени в полза на лицето, регистрирало ЕТ, се признават за разход за данъчни цели. С тях не се преобразува облагаемият доход на предприятието на ЕТ по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО. По реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО се преобразува облагаемият доход на ЕТ само със сумите за дневни пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативните актове размери за държавни служители.
Съгласно чл. 23 от ЗКПО, който се отнася до режима на данъчното третиране на отчетените разходи за командировъчни пари.
Считано от 01.01.2003 г. съгласно чл. 23, ал. 9 от ЗКПО, отчетените от търговските дружества, неперсонифицираните дружества, юридическите лица с нестопанска цел (в случаите, когато извършват стопанска дейност) и кооперациите разходи за командировки на съдружниците, едноличните собственици, управителите и членовете на управителните и контролните органи, както и на лица, наети по извънтрудови правоотношения, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на ал. 2, т. 1. Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство.
Съгласно чл. 23, ал. 10 от ЗКПО отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец, и на лица, наети по извънтрудови правоотношения, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на ал. 2, т. 1. Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство.
На основание цитираните по-горе разпоредби от 01.01.2003 г. разходите за командировъчни пари (пътни, дневни и квартирни) отчетени от търговските дружества, неперсонифицираните дружества, юридическите лица с нестопанска цел (в случаите, когато извършват стопанска дейност) и кооперациите, както и от едноличните търговци и извършени в полза на лицата, посочени в ал. 9 и ал. 10 на чл. 23 от ЗКПО, вече не са обвързани с наличието на сключени трудови правоотношения.
Тези разходи за командировъчни пари (пътни, дневни и квартирни) се признават за разходи за целите на данъчното облагане при спазване на следните условия:
направени са в полза на лицата, посочени в ал. 9 и 10 на чл. 23 от ЗКПО;
командировката е извършена във връзка с дейността на предприятието;
разходите за командировъчни пари са доказани документално съгласно изискванията на действащото към момента законодателство;
дневните пари за командировки не превишават двукратния размер на определените с нормативни актове.
Финансовият резултат се преобразува в посока увеличение с отчетените разходи за дневни пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативните актове на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.

Определяне продължителността на командировката
За да се изчисли размерът на дневните пари, които командированото лице следва да получи, е необходимо да се определи продължителността на командировката. Или казано по друг начин, да се определи броят на дните, през които лицето следва да се счита за командировано. Съгласно нормативния регламент това са календарните дни, през които:
- лицето е пътувало до мястото на командировката и обратно;
- лицето е престояло в населеното място, където е било командировано.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за командировките в страната командировките се определят в календарни дни и включват дните на изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно работник или служител може да бъде в командировка в работни и в почивни дни, например в неделя и понеделник.
Дневните пари в пълен размер по чл. 19, ал. 1 НКС се дължат на работника или служителя за всеки календарен ден, посочен в заповедта за командировка. Изключение от това правило е установено, когато командированият изпълнява служебните си задължения през по-голяма част от работното време в друго населено място без нощуване и за дните, в които командированият се е завърнал в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други - чл. 19, ал. 2 и 3 НКС.

Видове разходи за командировки

Дневни пари
Работници и служители, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им месторабота, имат право на командировъчни пари.
Съгласно чл. 66, ал. 1 КТ мястото и характерът на работата се определят с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал. 3 от същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
При положение че седалището на предприятието е в гр. София и в трудовите договори не е уговорено друго място на работа по смисъла на чл. 66, ал. 3 КТ, работниците и служителите ще имат право на командировъчни пари, когато изпълняват задълженията си извън територията на гр. София.
Така наречените дневни пари или обезщетението при командировка, определено с чл. 19 от Наредбата за командировките в страната (НКС), когато командированият остава да нощува в мястото на командировката е в размер на 12 лв. за всеки ден. Посоченият размер е със задължителен характер за бюджетните предприятия. По отношение на размера на дневните пари, изплащани от частните фирми, няма нормативно ограничение.
Тук е необходимо да се отбележи, че отпадналият израз в чл. 23 от ЗКПО “за държавните служители” беше неточен. Към момента на приемането на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г.), този израз е използван в широк смисъл – всички лица, заети в бюджетната сфера. Към настоящия момент съществува Закон за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г.), който стеснява обхвата на понятието “държавен служител”. Същевременно не съществува специален нормативен акт, уреждащ командировките на държавните служители, а се прилагат Наредбата за командировките в страната и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, които се отнасят до по-широк кръг лица. Поради това се наложи да се прецизира разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, като отпадне изразът “за държавните служители”.
Не се регулират от данъчното законодателство пътните пари и нощувките на командированите работници и служители, които са в трудови правоотношения.
Същите се признават срещу съответните документи, удостоверяващи изразходваните средства за пътуване и нощувка. Разпоредбата не третира регулирането на командировъчните пари за данъчни цели на лицата, които са в облигационни правоотношения с предприятията при прилагането на Закона за облагане доходите на физическите лица.

Дневни пари в увеличени размери
Дневни пари в увеличен размер се заплащат в случаите, изброени в чл. 21, ал. 1 на НКС. Характерно за тях е това, че са базирани на елемент с международно участие.
Указаното в НКС увеличение съдържа две компоненти:
- еднократна сума за дребни разходи - 200 на сто от размера на
дневните пари (еднократно), ако лицето придружава чуждестранни гости;
- увеличен размер на дневните пари - до 200 на сто.
Указаният увеличен размер на дневните пари няма задължителен характер. Той се изплаща или не на командированото лице по преценка на ръководителя на предприятието.

Дневни пари в намален размер
Размерът им е 50 на сто от този, определен с наредбата за 1 ден (6 лв.). Изплащат се на лицето в случай, че е изпълнена хипотезата на чл. 19, ал. 2 от НКС.
Тя съдържа две условия:
- командированият изпълнява задълженията си в населено място, различно
от посоченото в договора му;
- командированият не нощува в това населено място.

Случаи, в които предприятието не изплаща дневни пари
Случаите, в които не се изплащат дневни пари, регламентирани с Наредбата за командировките в страната, са:
- на командированото лице е осигурена безплатна храна - целодневно;
- семейството на командированото лице живее в населеното място, в
което е командировката;
- командированото лице е настанено за лечение в здравно заведение;
- командированото лице се е завърнало в населеното място на
постоянната си работа.

Пътни пари
На командированите лица се поемат два вида разходи за транспорт:
- разходите за отиване до мястото за изпълнение на задачата и обратно;
- разходите за обществен транспорт в населеното място, където е
командировано лицето.
Видът транспорт, който командированите лица следва да използват, се определя от ръководителя на предприятието. Той се указва и в заповедта за командировка. Нормативната уредба дава възможност за осъществяване на командировката да се използва както обществен, така и личен транспорт.
Основание за признаване на разходите, извършени за път с обществен транспорт, е посоченият в заповедта начин на пътуване и размерът на командировъчните пътни пари.
В случай, че командированият използва личен транспорт, разходът за пътни пари ще се определи в съответствие с приложената схема.

Нощувки
Разходите, извършени за нощувки от командированите лица, се признават в размер на действително извършените. Те следва да са документирани по установения ред - с фактура и касова бележка.

Командироване на определени категории служители

Командироване на преподаватели
В случай че преподавателите са назначени на трудов договор и извършват обучение, свързано с повишаване квалификацията на специалисти (учители), съгласно предмета на дейност на висшето училище, респективно департамента (чл. 26а от Закона за висшето образование), следва да се изплащат командировъчни - дневни, пътни и квартирни пари, съгласно Наредбата за командировките в страната, в случаите когато обучението се извършва извън населеното място, където се намира департаментът. В този случай трудовото възнаграждение се формира съгласно прилаганата система за заплащане на труда в департамента.
В случай, че висшето училище, респективно департаментът, е сключило с държавата или с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование (чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗВО), командировъчните пари и възнагражденията на преподавателите се изплащат съгласно съответните им клаузи.

Постоянна работа по време на пътуване
Съгласно чл. 6, ал. 1 на Наредбата за командировките в страната не се считат за командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотиви и други превозни бригади, шофьори, летци и други, тъй като получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчни пари, освен ако с акт на Министерския съвет не е предвидено друго (чл. 6, ал. 2).
В случай че за някои длъжности от персонала на екипажите на авиокомпаниите, извършващи полети по вътрешните линии в страната, в размера на брутното трудово възнаграждение - трудовия договор, не са включени командировъчни пари в съответните допълнителни споразумения, може да се прилагат разпоредбите на Наредбата за командировките в страната.
На основание чл. 4 , ал. 1 от посочената наредба командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите по тази наредба. Освен това на командирования екипаж, изпълняващ полета без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от определения размер по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната.

Облагане с ДДС на разходите за командировка
Потреблението и разходите за командировки се извършват от командированите работници и служители, а работодателят дължи обезщетение за тях, което включва цялата платена от командирования сума, в т. ч. и данък върху добавената стойност.
Регистрираните по ЗДДС лица нямат право да приспадат като данъчен кредит начисления им данък за получени стоки и услуги във връзка с командировани от тях лица на основание чл. 66, ал. 2, т. 3 от закона.
Договорни взаимоотношения, касаещи възстановяване на разходи във връзка с командировки, не са предмет на доставки по смисъла на ЗДДС.

Документиране и данъчно третиране на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили

Обхват на лицата, чиито разходи се (или не се) третират по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО

На окончателно облагане по този ред подлежат отчетните разходи на всички данъчни субекти, които формират данъчна основа за печалбите (доходите) си по реда на ЗКПО, в това число:
1.1. данъчно задължените лица по чл. 6, ал. 1 от ЗКПО, които определят облагаема печалба по реда на глава втора от същия закон;
1.2. едноличните търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, които формират данъчна основа за доходите си по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ;
1.3. нотариусите и лицата, упражняващи медицинска практика по Закона за лечебните заведения, когато формират данъчна основа за доходите си по ред, аналогичен на този за ЕТ.
На основание чл. 29, ал. 5 от ЗОДФЛ, лицата по т. 1.2. и 1.3. прилагат съответно чл. 35 - 40 и чл. 48 от ЗКПО.
Не подлежат на облагане по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО разходите на:
- юридически лица по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗКПО, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък съгласно чл. 2, ал. 4 от същия закон;
- лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗКПО, когато отчитат посочените в чл. 36, ал. 2 от същия закон разходи, но те не са извършени за сметка на приходите от стопанска дейност;
- физически лица (включително ЕТ), които се облагат по глава четиринадесета от ЗОДФЛ;
- лицата, чието облагане се извършва по реда на чл. 2, ал. 3, във връзка с чл. 11 от ЗКПО;
- организаторите на хазартни игри по чл. 2а от ЗКПО;
- доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги, чието облагане се извършва по реда на чл. 2б от ЗКПО;
- нотариусите и лицата, упражняващи медицинска практика по Закона за лечебните заведения, когато формират данъчна основа за доходите си по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ.

2. Обхват на разходите, подлежащи на облагане по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО
Разходите по поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък, който е окончателен. Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО "дейност по занятие" е извършването на производствената или търговска (включително услуги и сервизна) дейност, доколкото леките автомобили не се използват за обслужване на административно-управленска дейност.
Необходимо условие за прилагането на нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО е извършените разходи да са намерили отражение във финансовия резултат, тоест същият да е намален в резултат от отчитането на тези разходи за леки автомобили. "Лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗКПО е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.
В обхвата на разходите, подлежащи на облагане с данък по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО не попадат:
- разходи за данъци, такси и застраховки на автомобилите;
- разходи за заплати и осигуровки на шофьорите;
- разходи за лихви по лизингови договори за леки автомобили;
- разходи за наем на нает лек автомобил.
Към настоящия момент са възникнали и въпроси относно данъчното третиране на "разходите за ремонт". Последните са определени в § 1, т. 25 от ДР на ЗКПО. В закона са налице разпоредби за облагане с окончателен данък (чл. 36, ал. 2) и увеличение на финансовия резултат като постоянна данъчна разлика (чл. 23, ал. 2, т. 24). Въпреки това нормативно не е налице двойно данъчно облагане, тъй като разходите за ремонт на леките автомобили, обложени по чл. 36, ал. 2, както и данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗКПО не участват в преобразуването на финансовия резултат. В този смисъл, ако са отчетени разходи за ремонт на леки автомобили, с които не се осъществява дейност по занятие, то се дължи окончателен данък. Облагането по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО има специфична основа, поради което данъкът се дължи, независимо че същите може да са включени в данъчната декларация (подадена от ДЗЛ) в преобразуването на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО. Разбира се, ако се следва облагане с окончателен данък, е необходимо това да доведе до корекции при ревизия (в частта на данъчното преобразуване).
В обхвата на чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО се включват разходите за ремонт на леки автомобили (собственост на ДЗЛ), когато с тях се извършва дейност по занятие. Следователно в този случай разходите за ремонт не подлежат на облагане по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО.
Дейностите, при които леките автомобили се използват за обслужване на административно-управленска дейност по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО, са в пряко зависимост от основната дейност.
Например: за производствените дейности - снабдяването с материали за производството представлява дейност по занятие. За търговията - дейност по занятие е снабдяването на търговския обект със стоки. Обратно - снабдяването с материали, несвързани с основната дейност на предприятието, транспорт на служебна кореспонденция, парични средства или др. подобни, обслужващи управленския или административен персонал, реклама, маркетинг, сключване на договори, обучение и други, са част от административно-управленската дейност на производственото или търговското предприятие.
При облагането по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО е необходим анализ на конкретните обстоятелства, при които са извършени разходите за лекия автомобил.
В практиката има такива разходи, които предвид конкретните факти, могат да породят друга данъчна трактовка, като например:
2.1. в разходите за представителни и развлекателни цели могат да се включват и разходите за експлоатация на лек автомобил. В този случай се извършва облагане по реда на чл. 35, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ЗКПО;
2.2. разходите за командировки, извършени с личен автомобил на командированото лице. Тези разходи представляват пътни пари по смисъла на Наредбата за командировките в страната и/или наредба за служебните командировки и специализации в чужбина и следователно не подлежат на облагане с данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО.
2.3. разходите за експлоатация и ремонт на лек автомобил, които са извършени за удовлетворяване на лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала или трети лица. Тези разходи се третират като несвързани с дейността и участват в преобразуването на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО;
2.4. разходите за поддръжка и ремонт, когато е налице невъзможност за разделяне (например: предприятие - едноличен търговец, ползва за дейността си лек автомобил, собственост на физическото лице или юридическо лице ползва за дейността си лек автомобил, собственост на съдружник), тъй като автомобилът се ползва както за лични нужди, така и за стопанска дейност. Отчетените разходи от такъв характер са предмет на данъчно преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.
Едновременно с това, ако с първични документи, пътни листове и др., може документално да се докаже експлоатационен разход за горива и/или смазочни материали, свързан с използването на лекия автомобил за административно-управленски цели на ДЗЛ, тези разходи попадат в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО.
2.5. разходите за експлоатация на лек автомобил, които са с характера на "социални разходи" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗКПО. Тук следва да се подчертае, че това облагане се извършва независимо дали предприятието (работодател) извършва стопанска дейност;
2.6. разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на служебен автомобил (собственост на предприятието), който се използва едновременно за "дейност по занятие" и административно-управленска дейност, е необходимо да бъдат разделени на две групи:
- разходи за поддръжка и ремонт
Разходите за поддръжка и ремонт не могат да бъдат коректно разделени между "дейността по занятие" и административно-управленска дейност, поради което те подлежат на облагане по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО. Разделение между двата типа дейност може да се извърши само на експлоатационните разходи (горива и/или смазочни материали).
- експлоатационни разходи
Ако документално се докаже, че част от разходите за експлоатация на лекия автомобил са извършени във връзка с дейността "по занятие", то за тази част от разходите не следва да се прилага чл. 36, ал. 2 от ЗКПО.
За да не се облагат изобщо разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на лек автомобил, е необходимо същият да се използва изцяло за "дейност по занятие".

3. Документиране на разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт на леките автомобили
Документирането и отчитането на разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт на леки автомобили е необходимо да се извършва при спазване на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Това се отнася както за случаите, при които тези разходи подлежат на облагане по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО, така и за случаите, когато същите не са обект на облагане.
Изискването за документиране е изрично заложено в ал. 3 на чл. 36 от ЗКПО по отношение на разходите за горива и смазочни материали. Съгласно тази разпоредба горепосочените разходи се документират по общия ред, независимо от това дали е издаден пътен лист. Това налага извода, че сам по себе си пътният лист не е единствено и достатъчно доказателство за документиране на разходите за горива и смазочни материали.
Ако се ползва лек автомобил, който не е собственост на предприятието, е необходимо и първичните документи, доказващи използването на лекия автомобил, да са на името на лицето, отчитащо разходи.
В случаите, когато не е налице документална обоснованост, разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леките автомобили, независимо дали с тях се осъществява "дейност по занятие" или административно-управленска дейност, не се облагат с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО, а се прилага разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, съгласно която финансовият резултат преди данъчно преобразуване се увеличава с "разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задълженото лице не може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от ЕКАФП и от ЕСФП".
4. Данъчно третиране на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили по реда на ЗДДС
Съгласно чл. 65, ал. 1 , т. 2 и 3 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5 и когато стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на лекия автомобил, освен в случаите, когато лицето извършва с него основна дейност.
Начисленият данък за стоките и услугите, свързани със закупуването и експлоатацията на леки автомобили, може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки:
1. прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки;
2. транспортни услуги с тези превозни средства;
3. ремонт на такива превозни средства;
4. отдаване под наем на тези превозни средства;
5. подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на Закона за движението по пътищата с тези превозни средства.
Другото условие е изброените по-горе доставки да представляват повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от ДЗЛ доставки по смисъла на ЗДДС през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията му по Закона за данък върху добавената стойност.
Ако съответно не са изпълнени условията, поставени в чл. 65 от ЗДДС и чл. 65 от ППЗДДС, то за данъчно задълженото лице не възниква правото за ползване на начисления ДДС за придобиването и експлоатацията на леки автомобили като данъчен кредит.

Командировки в чужбина
Разходите за командировка са разходи за дейността. В този смисъл ръководителите на стопански предприятия са в правото си да определят реда и целесъобразността за видовете и размерите на разходите, извършвани от командированите лица. Тяхно право е и да създават вътрешнофирмен регламент за отчетността и контрола на командировките.
Ролята на нормативния регламент (законосъобразността на извършваните разходи за командировка) се проявява основно в две направления:
1. Определяне на облагателния режим на разходите за командировка.
В това отношение основният въпрос е признаването на извършените разходи. Тук регулативната роля на нормативните документи се свежда до това да се регламентира размерът на необходимо присъщите разходи във връзка с дадена командировка. Разходите, извършени над установения размер (макар и да са действителни), се третират като печалба и са с характерния за нея облагателен режим.
2. Защита правата на командированите лица.
В това отношение доминираща роля има трудовото законодателство. Защитавайки по-слабата страна по трудовото правоотношение и изхождайки от това, че по време на командировка разходите за издръжка на съответния работник или служител нарастват, законодателят е определил на командировъчните (дневните пари) статут на обезщетение. И съответно е задължил работодателя да ги изплаща. В този дух са и разпоредбите на ЗОДФЛ, които определят командировъчните като необлагаем доход.

Обща характеристика на командировките в чужбина
По принцип в трудовото, данъчното и осигурителното законодателство няма отделна трактовка на въпросите, свързани с командировките в страната и тези в чужбина. На базата на това може да се каже, че командированите в чужбина се ползват със същите права, както и командированите в страната. А облагателният режим на разходите за командировка (от гледна точка на фирмите) и получените командировъчни от командированите лица е същият, както на командированите в страната.
Различията между командировките в страната и чужбина, от гледна точка на законовата уредба, са главно по отношение на видовете разходи, които се регулират. След 1.05.1999 г. по отношение на разходите, които командированите лица извършват за нощувка или т. нар. квартирни пари, за вътрешни командировки се възприе режим на признаване "по документи", т. е. в размер на действително извършените. За разлика от тях, разходите за нощувки при командировки в чужбина са с фиксиран размер - виж таблицата (Приложение № 1 към НСКСЧ). В посоченото приложение е определен и размерът на дневните пари, които командированите имат право да получат, за различните страни.

Определение за командировка
По смисъла на НСКСЧ командировка е изпращането на български работници за извършване на конкретна служебна работа в чужбина.

Продължителност на командировката
Броят на дните, през които лицето следва да се счита за командировано, са календарните дни, през които:
- лицето е пътувало до мястото на командировката и обратно;
- лицето е престояло в населеното място, където е било командировано.
________________________________________
Забележка: Почивните и празничните дни се включват в дните на командировката.
________________________________________

Разходи за командировки в чужбина

Курсови разлики
Това е специфичен вид разход, който се проявява при обмяната на един вид валута в друг. Съгласно НСКСЧ този разход е за сметка на командироващото предприятие.

Пътни пари
Размерът на пътните пари, които командированите лица имат право да получат, е този на действително извършените от тях разходи.
Нормативната уредба допуска командированите лица да използват личен автомобил за осъществяване на командировката. За разлика от командировките в страната, където се признава пълният размер на извършените за пътуването разходи, тук полагащият се на командирования размер на пътни пари е 50 на сто от стойността на полагащия се за времето на командировката самолетен билет, пътническа класа.

Квартирни пари
Размерът на квартирните пари за отделните страни е определен с НСКСЧ (виж Заповед № 54 от 26.02.1996 г. за определяне размери на дневните и квартирни пари по приложение № 1 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина).

Дневни пари
Размерът на дневните пари за отделните страни също е определен с НСКСЧ (виж Заповед № 54 от 26.02.1996 г. за определяне размери на дневните и квартирни пари по приложение № 1 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина).
Характерна особеност за размера на дневните пари е, че той е в обратна зависимост от продължителността на командировката. Съгласно наредбата размерът на дневните пари за командировка е:
До 30 дни 100 % от размера, определен за
дадената страна.
От 30 до 60-я ден 90 % от размера, определен за
дадената страна.
След 60-я ден 80 % от размера, определен за
дадената страна.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина изисква общата продължителност на всички видове командировки на командирован работник за една календарна година да не превишава 45 дни.
Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със сумите за дневни пари за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за.
В конкретния случай, а именно надвишаването на продължителността на командировките над 45 дни, не следва да рефлектира върху данъчното облагане на дружеството. Цитираната разпоредба на ЗКПО третира единствено сумите за дневни пари за командировки, които превишават определените с нормативни актове размер. Следователно превишаването на лимита от 45 дни не подлежи на регулиране за данъчни цели.
Извършените разходи от дружеството представляват разходи за дейността и с тях не следва да се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване.

Други разходи

Разходите за:
- снабдяването на командированите с паспорти;
- визи;
- такси, свързани с уреждането на документи за пътуването;
- летищна такса;
- резервация на място в превозно средство и др. подобни са за
сметка на командироващото работника или служителя предприятие.

Отчетност
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в 14-дневен срок от завръщането си командированият представя във финансово-счетоводния отдел отчет за изразходваната валута. С цел отчитане разходите за пътни и квартирни пари е необходимо в счетоводството на дружеството, което е командировало лицето, да бъдат представени оригинални документи: билет, с който е осъществено пътуването, и фактура за нощувка, издадени на името на командирования.
Съгласно чл. 69, ал. 4 от цитираната наредба, ако командированият изразходва за хотел по-голяма сума от полагащата му се за квартирни пари, разликата е за сметка на дневните. За целите на данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО облагаемата печалба се увеличава със сумите за дневни пари за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавни служители.

Отчитане на разходите за горива и за командировки при извършване на международен транспорт

1. Определяне на разхода на гориво на транспортните средства
Документирането и отчитането на транспортните разходи, в това число - разхода за гориво, при международния транспорт следва да се извършва при стриктно спазване на:
- Закона за счетоводството;
- приложимия НСС 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси;
- Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите.
Неизпълнение на тези изисквания води до прилагането на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, т. е. до увеличение на финансовия резултат преди данъчното му преобразуване.
Основен счетоводен и данъчен принцип е документалната обоснованост, който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво. Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване на покупката на горивата. При липсата на документ за придобиване на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването, респективно - на счетоводното отчитане и признаването за данъчни цели на разход за гориво.
Предвид спецификата на международния транспорт, при придобиването на горивата счетоводният принцип за документална обоснованост (наличието на първичен счетоводен документ) има особено проявление. Тава се налага от факта, че към получените документи в чужбина не могат да се прилагат изискванията към задължителните реквизити, визирани в чл. 7 от Закона за счетоводството. Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ покупката на горива, който да съдържа достатъчно информация за: наименованието на документа; идентификатори на фирмата, съставител на документа; предмет на покупката (гориво); количество; единична цена; обща стойност и др.
В Република България фактурата е основният първичен документ, доказващ придобиването на горивата. Наличието й е задължителен елемент в процеса на формиране на запасите и съответно - последващото им изписване като разход. За покупката на горива освен фактурата следва да се представя и фискален бон от ЕКАФП (с изключение на доставките, платени по банков път).
При закупуването на горивото (независимо дали това е на територията на страната или извън нея), съответно при счетоводното отразяване на първичния счетоводен документ за доставка, горивото все още има характер на материален запас. Отчитането му в момента на покупката следва да се отрази по счетоводните сметки за материални запаси. Тоест в момента на покупката на горивото в разходните сметки не се правят записи, респективно - самото придобиване на материалния запас не се отразява във финансовия резултат на предприятието.
За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка не е достатъчно основание. За целта е необходимо съставянето на пътен лист. Последният дава изчерпателна информация за разхода на горива, но не и за доставката им. В този смисъл както наличие на документ за покупка без пътен лист, така и пътният лист без фактура (или друг документ за покупка), не са основание за данъчно признаване на разхода на гориво. Счетоводното и данъчното законодателство визират правилото, че като разход следва да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива.
При изписване на материалните запаси като стойност се ползва един от нормативно определените методи за отписване при тяхното потребление, като се ползва:
- препоръчителен подход или
- допустим алтернативен подход.
Това означава, че безспорно следва да е налице документална обоснованост при придобиване на всяко количество гориво - собственост на предприятието, за да бъде документално обосновано последващото отписване. Следователно ако в хода на данъчната ревизия се установи нарушение на счетоводното законодателство, се извършва преобразуване на финансовия резултат, като се прилага чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО.
За отчитането на разходите за гориво и признаването на тези разходи при данъчното им третиране е налице нормативен акт - Наредба № 3 от 1989 г. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, издадена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 93 от 1.12.1989 г.).
Към настоящия момент същата е действаща, предвид изричната разпоредба на § 10 от ПЗР към Закона за движението по пътищата, а именно: "Подзаконовите актове по прилагане на отменения Закона за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон."
По смисъла на чл. 3 от наредбата норменият разход на гориво и смазочни материали е пределна величина, определяща се от изминатия пробег и експлоатационните условия на работа на автомобилите и мотоциклетите. Норменият разход на гориво на 100 км пробег се образува от основна норма и допълнителни корекции за специфични експлоатационни условия на работа. При ревизия на разходите за горива и смазочни материали за данъчни цели се признават разходите, лимитирани с Наредба № 3 от 25.09.1989 г.
На основание чл. 4, ал. 2 от наредбата за всички автомобили, непосочени в приложения 2 и 3, основните разходни норми се утвърждават от министерството на транспорта.
Съгласно чл. 24 от наредбата допълнителни разяснения и указания за определяне на нормения разход на гориво са от компетентността на Министерството на транспорта.

Отчитане на дневните пари на шофьорите, извършващи международен превоз на товари

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със сумите за дневни пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове размери.
Конкретните размери на командировъчните пари, в т. ч. на дневните пари, са указани в Наредбата за командировките в страната (НКС), респ. в ННаредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС не се считат командировани лицата, в т. ч. шофьори, които извършват постоянната си работа през време на пътуването. С тази разпоредба законодателят е уредил хипотезите, при които характерът на работата или уговореното между страните предполага, че работното място по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Кодекса на труда не съвпада с местоработата, т. е. със седалището на предприятието - чл. 66, ал. 3 от КТ.
В случай, че е уговорено шофьорите да изпълняват трудовите си функции във и извън границите на седалището, шофьорите не могат да бъдат командировани, тъй като работното им място, с оглед характера на работата и уговореното в трудовия договор, не съвпада с местоработата (седалището на предприятието).
В конкретния случай, тъй като при пътуванията в страната на назначените шофьори не се прилагат разпоредбите на НКС, не се изплащат дневни пари, респ. не се прилага разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
В случаите, когато шофьорите изпълняват трудовите си задължения извън територията на Република България, се прилагат разпоредбите на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

Данъчно облагане на лицата, изпратени на специализация в чужбина
Съгласно общите разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица подлежи на облагане доходът, получен през данъчната година (чл. 4, ал. 2 от закона). В този смисъл е и текстът на чл. 19, ал. 1 от закона, съгласно който "облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец".
Съгласно чл. 55 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина "При специализации до 90 дни вътрешното възнаграждение се изплаща в пълен размер. След този срок изпратените на специализация получават 45 на сто от щатната месечна заплата и полагащите се допълнителни възнаграждения". Предвид тази специфична разпоредба считаме, че при данъчното облагане на лица, изпратени на специализация за срок, по-дълъг от 90 дни, след този срок облагаемият им доход следва да се формира от 45 на сто от щатната месечна заплата и полагащите се допълнителни възнаграждения.