Здравейте!Може ли някой да ми каже как се изплаща обещетение по чл.222 ал1 поради съкращаване на щаталТоест може ли да ми разясните кои са основанията да се изплати и кога трябва да се направи.Благодаря предварително.

Обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ – за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуалния или колективния трудов договор не е уговорен по-дълъг срок, се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка и декларация от лицето, от която да се направи констатация, че лицето не е работило през посочения период.

Gail e дал/а изчерпателен отговор

Съжалявам за глупавия въпрос но какво представлява тази декларация от лицето.

Няма бланка, готова свободен тескт, с нея лицето декларира, че през този месец не е било на работа, правите и копие на трудовата книжка

Саморъчно написана декларация от лицето,че не е работило през месеца за който иска обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ.

Много Ви благодаря.

Извинявам се но забравих да попитам как стоят нещата ако лицето през този период работи на хонорар/по граждански договор.

Също така разбрах че обезщетението неможе да се получава ако получаваш обещетение за безработица което започва да се изплаща през месеца следващ месеца на прекратяване на договора.В случая двете обещетения ще се засекат в един и същи месец или се подразбира от основанието но все пак се дължат осигуровки върху това обещетение.

Искам да зная защо работодателя дължи обезщетение на работника си по чл.222от КТ като работника му се регистрира на борсата не в срок от един месец за който гласи този член,а чака да дойде последния срок от три месеца който му разрешава държавата .Така всеки работодател ще дължи обезщетение защото никой работник не си търси работа през този 1 месец
Дата на задаване на въпроса:14-02-2007 14:58:45
Отговор на МТСП:

Съгласно чл.222, ал.1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. В чл.54а, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 3 е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл. 54в, намален със закъснението. Обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ се дължи от работодателя за срок от 1 месец, независимо, че лицето има право да подаде заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт в срок от три месеца.