Здравейте колеги,
Днес имам следното питане към Вас:
ЮЛ иска да закупи отпадно зелязо намиращо се в двора на детска градина, собственост на общината. Представител на това ЮЛ идва в касата на общината и внася 500,00 лв. под формата на гаранция, че в рамките на 1 месец, ще изкупи тези железа. Колежката ми завежда въпросната сума в набирателната сметка, като депозит, гаранция, но в същото време на следващия ден аз издадох фактура за авансово плащане на въпросната фирма на стойност 500,00 лв. без ддс, защото това е сделка, при която получателят се самоначислява с протокол, съгл. чл.163а от зддс. Въпросът ми е: Тъй, като това не е депозит, който един ден ще се връща на лицето-за търг или нещо подобно, тези 500,00лв. според мен трябва да бъдат заведени, като приход в общината за продажба на материали, което всъщност е описано и във фактурата. От юристите ни поисках да напишат договор, в който да е описана схемата, че лицето до 1 месец се задължава да изкупи отпадното желязо на 0,21лв./кг. и се задължава да внесе авансово сумата от 500,00 лв. Юристката ни обаче ми отговори, че подобен вид договори не съществуват. Факт е обаче, че съществуват и то много и в различни варианти.
Греша ли с издаването на авансовата фактура и с решението ми тази фактура да бъде подплатена и предшествана с договор.
Благодаря на всички, които ще се включат!
Хубав ден!

Правилно си постъпила.После като си отнесе отпадъка му извай ДИ в което прихващаш платения аванс и да плаща разликата.Добре е да имаш някакво споразумение, макар и не точно договор, в което да е упоменато че всъщност платените 500 лв.са капаро, което няма да бъде върнато при неспазване на срока или др.уловия.