Инвентарна книга на спомените

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание “Бурда”.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключиш с ключа, както ти е на врата.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за “Славейче”, “Пламъче”, “Мурзилка”, “Веселые картинки”, “Космос”, “Паралели”, “Септемврийче”…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго между два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма “Гугъл”.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче (без да мине никаква кола покрай теб).
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на “ловим бримки”.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да познаваш мириса на “Кореком”.
Да цъкаш пред величието на новия “Москвич”.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал, да са Централните хали.
Да разлистваш “Некерман” и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

Вярно бе! :))))))))))))))))))))

А къде е "Сладкарница Захарно петле"?
:)))
Хубави спомени от детството....

много яко :)

Яко...ама така си беше:)

Да удари баба с ръка по камъните и да им каже "на ти на тебе дето спъна Пи и сега й тече кръв от коляното" и мен вече не ме боли...

...а в плод-зеленчука не ти дават по две чушки и три моркова...

Да пиеш вода от кварталната чешмичка или от втория етаж на най-близкия вход.
Да пращаш баба ти всеки вторник да ти купува Пиф с играчки или с кориците от руската книжарница.
Да дежуриш в училищната кабинка веднъж в срока.
Да си гледал 20 пъти Манастира Шао Лин и Междузвездни войни
Да събираш 50 стотинки за дъвки Турбо, а по-късно да играете на картинки.
Да играеш на пирамидки, биренки и сирийци.
Да се събират лятото деца от няколко блока рано сутрин, за да играете на фунийки.
Да си купиш тройник(?) за 15 стотинки, където да слагаш черно-бели снимки на Конан Варварина за по 20 стотинки.
Да не казваш, че имаш видео вкъщи, за да не ти го окраднат.
Да си оправяш колата пред блока.
Да си носиш минерлна вода в дамаджани. Да пазаруваш с твоя торба.
Да гепиш плодове от съседните вили.
Да ходиш на летен лагер от училище или от работата на баща ти/майка ти.
Да изврънкаш баща си да ти уреди лагери и да ти сглоби лагерницата като хората.
Да носиш руски часовник.
Стадион "Васил Левски" да се пука по шевовете при тъй нареченото "дерби".
Да се чудиш как така СЛАВИЯ мачка и никога не е шампион.
Да чакаш 2 часа за вестник "Старт" (единствено и само заради отбора на последната страница) и да се молиш да има повече от 2 броя, защото продавачката винаги запазваше единия за себе си. Продаваха го в комплект с "Работническо дело".
Големият "Отечествен фронт" в петък и "Народен спорт" в понеделник, четвъртък и събота.
Да събираш монети от 10 ст. в еднолитрова бутилка от швепс.
Шатовалон, Синьо Лято, Призраци под виенското колело, Призраци в блока, Арабела,
навеса.
Да събираш хартия и да я предаваш по 6 стотинки килото на вторични суровини.
Да гледаш тъжно как класната ти се мазни на съученика, защото баща му е барман в Интера и може да уреди долари за корекома.
Баща ти да си слага риза и връзка като отива да празнува Нова година.

Обаче явно не е писано всичко това от някой от провинцията, щото някои неща са си все още така :))))))

Абе Върбанов, как се казваше онова източно-германското модно списание, дето в него имаше и модели на плетки. Но не Бурда, беше нещо друго. Ставаха страхотни фунийки от него, че и бой щях да ям, когато ги напипах архивите на баба ми.

А сега де! Хем съм се абонирал на времето заради женаси. Склерозата ме мъчи :((

То си беше цял майсторлък изготвянето на фунийките и подбиране на качествена духалка. Ние ги правехме с карфички и ги забивахме в стряхата на първа гимназия. Сещаш се каква височина е. Късмет, че никой не остана без око!

ПП
Не беше ли "Верена"?

Абе нещо "Прамо" ми се върти в главата, ама като не съм сигурен...

хммм,завидни познания имате вие двамата....)))))

То от фунийките братле :-))) Имам там едни спомени... като свих дръжката на подочистачката... страхотна тръба, ама и боли, когато ти зачервят седалището с нея вечерта ;-D

спомени спомени само те остават

Ами манифестациите - и дамите с дълги рокли, с деколте и без ръкави ?
Или да имаш ВЕФ ?

Федоре!!

"Да се чудиш как така СЛАВИЯ мачка и никога не е шампион."

Тва не е верно, я си спомни 1996 бате, и титлата и купата беха наши тогава с Кано Коцев! ;)

А спомнятели си кога смениха парите през 1962 г.
Мама ми даде 5 ст. и ме прати да купя диня. Продавачката ми взе парите и ми каза да си избирам. Не искаше да ми я измери динята, защото килото май тогава беше около 0,5 ст.

Е, Кейви, тогава си имахте спонсор :-)))) Ама ти славист ли си? Не знаех :-)
ddqnkova, у нас нямахме ВЕФ, ама изядох нашите да ми купят "Селена" ;-) че имаше по-хубав външен вид и с него слушахме ББС и "Свободна Европа"

Къде си назад ти - Селената е едно поколение след ВЕФ-а.
Те голяма част от пишещите в този форум май не са наясно с много от тези спомени, ама се сетих, че кога нямаше още телевизия, имаше пътуващо кино. И имаше опашка пред киното - билети се продаваха ако евентуално пристигне бричката с кинаджията.

Все еврейски отбори ми се падат да съм им фен бате - тва Славия, Тотнъм... ;)

Хихихихих, ясно :-))) Абе Кейви, вярно ли е, за София де ;-) че интелигенцията тогава карали Шкода и били фенове на Славия, за да се открояват от тълпата?

Е как ти даде сърце от "Модишен Машен" фунийки да направиш?:)))
То само с правителствени"връзкки "можеше да се докопаш до него:)))

ddqnkova,
То първият телевизор в BG май беше от 1959 г. Егати и шоуто ставаше в блока. На цял блок един телевизор. И май телевизията тогава започваше с Лека нощ деца и свършваше със задължителният филм. Как се сбираха тогава толкоз съседи пред един телевизор хич не ми е ясно.

Е немам такива спомени, може и да е било преди да се родя, ама и не съм чувал такова нещо. Та по-скоро не е верно :)

Гашо, Опера ли беше телевизорчето?

Що бе, телевизора беше Опера-1. Едно такова дървено отвън.

А, - за телевизора - ще ти кажа. В наше село баща ми с връзки купи и докара първия телевизор . Ама чак през 61 или 62 година беше - телевизор Опера - произведен в София, че преди това имаше само некякви руски И го сложихме на втория етаж, че там къщата беше празна. Даваха филма "Зеленото чудовище" и половин час преди филма селяните - всеки си носеше столче - идваха и се зареждаха - да гледат телевизия. Нас дечурлигата ни слагаха най-отпред, ама на на пода. И ни караха да си крием очите и да не гледаме кога по телевизията се целуваха......

Ммммм, супер :-)))) Страхотно сандъче, един комшия имаше ;-) А с крака ли беше, в смисъл да си стои сам или без крака - да се поставя върху някой шкаф или в библиотеката ;-)
Аз незнам, дали се намират от тези още по антиквариатите

Това за краката нямам спомени. Ама беше хубава мебел.

Федя, ако щеш ми вярвай, но нашата Опера се пазеше допреди две години, когато голямото наводнение напълни къщата, и я изхвърълихме заедно с другата покъщнина. Много боен телевизор беше.

Федя, ти знаеш ли че имам такова на село. Ама трябва да се разтършувам по тавана.

П.П. А стоеше в/у масата ми за шах, за което бях много бесен.

еeee това бяха спомени.... спомени...

" ... но във времето назад
ще се обърнем
във спомени далечни ще разровим –
животът си на карта ще заложим.
но времето назад...
да върнем ний не можем…”

MGn :)))

Абе хубави фунийки ставаха от "Жената днес " :))

абе каква носталгия ви е налегнала?Нямате ли си ДДС-та,вечеря пред плазмата?-;)))

Имаме си, но тази разходка в миналото беше прекрасна.

Имаме си дедецета, ама то работата, нашата, край няма. Знаете ли какво е било написано на гроба на един счетоводител?

Най сетне приключих.

даааа.......приятни спомени.....

Приятно и с усмивки се чете тази тема ,та и аз покрай вас се сетих ,но не за ТВ-то ,а за телефона ,един такъв черен ,с ръчка дето се върти ,за да се свържеш с централата и оттам те свързват .Смешно е сега нали :)

Хубави мили спомени, сега ако кажете и какво ни чака за напред:))

приказката наистина, че е пълна...:)))

А и радио имахме... Мисля че Родина се казваше. Ама и то мебел отвънка.

занапред ни чака годишно приключване

Не само. То по време на годишното приключване се случва я ревизийка, я насрещна проверка, я шефа се е сетил да тегли кредит...
Те затова мразим да гледам в бъдещето...

носталгия (гост), защо толкова рязко ни свали на земята :)))

иди мечтай сега за бъдещето...

Брей, че весела тема изтървах с тия ДДС-та.
Гашо, наистина дините бяха по 5ст.за килограм/около 1962г/, а малко след Операта се появи и Рубин.
Ами първото видео.Намерих аз един "медицински" филм и пускам, ама дечата изгонени
а вратата заключена, че беше прокурорско мероприятие.Та жената излиза да простира
и като погледна, ще изтърве легена с прането и онемяла: "Ама те истински се е......!"
Мислехме, че само пунтират секс: ))))))Годината ще да е била около 1980г.
А сега някъде играят ли на топчета?

То и едни обръчи търкаляхме по цял ден. А за играта Челик да не говорим.

хмм,на кви топчета играят сега....(((

Абе верно имеше топчета :) И всеки искаше да е "зук"! Тарикатите се обявяваха "задзук" ;)

Ееее, браво бе, зук, задзук и предзук.Чьор, чьордор и чьорчик: ))
Ами количките с четири лагера, отпред управляеми с крака.
На магазините имаше висулки срещу мухите и пращахме най-малките да вържат
най -отдолу двете крайни.Автобусите вървяха много рядко и като се зададе автобуса и
от опашката хукваха да го хванат и се "обесваха" на вързаните крайни висулки.Смех: ))

все едно гледам "Войната на таралежите " в тая тема :))))