Лихвеният процент се формира на сумата от 8 базови съставки:
1. "Цена на средствата" - собствени, заети от междубанковия пазар, привлечени от депозити, облигации, нови емисии акциии и други банкови инструменти.
2. "Загуба на ликвидност" - средства на банката, които отдадени на кредитоискатели влияят на ликвидността по различен начин.
3. "Отложено потребление" - тези средства банката е дала на кредитоискател, а не ги ползва.
4. "Риск от неизпълнение" - популярното име на тази съставка в медиите е "рискова премия".
5. "Срок до падежа на кредита" - продължителността във времето, в което банката е отдала ресурса си и не може да го ползва.
6. "Специфични клаузи" - различни условия по съответния банков продукт.
7. "Инфлация" - прогнозирано обезценяване на отдадения ресурс.
8. "Печалба" - чистата печалба за банката от договора между нея е кредитополучателя.

Това са осемте съставки, които анализаторите на банките изчисляват, когато формират лихвеният процент на съответния продукт.

Най-афишираните в публичното пространство съставки са "1" и "4" - цена на ресурса и рискова премия. Във време финансова криза те се менят буквално всеки ден. И понеже банковата система е консервативна, пресмятането на риска и ресурса са от основно значение за стабилността на системата като цяло.