Ако фирма има сключен договор с ЧЮЛ, по който дължи комисионна, която се формира като резултатна величина в зависимост от извършената работа към трето лице, ще дължи ли фирмата 15% ок.данък по чл.34 от ЗКПО при изплащане на сумите в чужбина? Предварително Ви благодаря))))

Мнението ми е, че първо трябва да се провери има ли СИДДО с държавата, от която е ЧЮЛ. Ако има трябва до края на следващия месец (най добре веднага) да се депозират пред данъчните (ДП по регистрация на платеца на дохода) документи получени от ЧЮЛ по чл. 116 б от ДПК. Ако до края на месеца следващ начисляването на дохода (предполага се, че е пусната фактура от ЧЮЛ) не се получи становището на ДП, то трябва да внвсете 15% данък при източника от начислената сума и да изплатите остатъка по банка. Да видим какво ще кажат китовете на форума. Успех

написаното от Цаца е точно така. Иначе, в последствие може да се иска възстановяване на този данък, но с надлежно оформена документация, че е реално внесен и наистина удържан от изплатената на ЧЮЛ сума.
Съветът ми е да поискате предварително становище от ТДД

Преди да проверяваш каквото и да е СИДДО провери дали самата услуга подлежи на облагане с данък по чл.34,ал.4. Днес имаше подобна дискусия, така че се порови

И аз наскоро имах подобен казус за разрешаване. Обаче изнамерих в сайта на ГДД писъмце-отговор ,че комисионните възнаграждения не подлежат на облагане с 15% данък при източника.

браво Счети - че както се задълба работата... и СИДДО измъкнаха.... махни махни - за комисионни няма данък

колеги, моля, някой да ме светне къде точно в сайта на главна данъчна изнамирате тълкувателните писма, в секция становища има дамо наколко такива

Много Ви благодаряколеги, действително данъчните казват , че комисионната не е техническа услуга по смисъла на чл.34, ал.4, но все пак продължавам да не мога да намеря официално становище по този казус, а колкото до СИДДО - не нямаме подписан догово с тази държава за избягване на двойното облагане

чети и тълкувай както намериш за добре определението за възнаграждение за технически услуга, дадено в §1,т.9 от ДР на ЗКПО във връзка обаче и с т.13 относно мястото на стопанска дейност, двете неща са свързани.

Браво на счети и благодаря. Как да намерите въпросното тълкуване: Отивате в сайта на ГДД (аз го направих с Google и за търсене изписвам ГДД), отивате във въпроси и отговори, избирате некласифицирани другаде и изписвате в полето за ключова дума 34. някъде там ще се яви въпроса и избирате и отговора, Ключовите думи за да не се плаща нищо и без да се прилага СИДДО (ако има ) са "комисионни услуги". Ама и ние сме една данъчна филология.

ПИСМО ИЗХ. № 26-МФ-603 ОТ 14.12.2004 Г. НА МФ ОТНОСНО: ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО, ИЗПЛАТЕНО НА ПОСРЕДНИК - ЧУЖДЕСТРАННО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛ - МЕСТНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

Към Ваше писмо до Главна данъчна дирекция Вие прилагате проект на договор, наименован Договор за посредничество", като се интересувате при така конструирания договор дали възнагражденията, дължими на посредника - чуждестранно юридическо лице подлежат на облагане с еднократен данък при източника по смисъла на чл. 34. ал. 4 от ЗКПО.
Във връзка с горното следва да имате предвид, че задълженията на данъчната администрация са изчерпателно изброени в Данъчния процесуален кодекс и по-специално в разпоредбата на чл. 231. Сред тези задължения не е предвидено задължението за консултиране на данъкоплатците как да проектират своите договори с оглед постигане на един или друг данъчен ефект. Задължението на Главния данъчен директор да "разяснява данъчното законодателство" не следва да се възприема откъснато от основните функции на данъчната администрация, а именно да определя и събира данъчните задължения, поради което всякакви становища на Главна данъчна дирекция се отнасят до конкретни, а не проектирани взаимоотношения, с оглед правилното определяне на дължимите данъци в резултат на тези конкретни фактически и правни отношения.
С оглед горното изразявам следното принципно становище относно данъчното облагане на възнаграждението, изплатено на посредник - чуждестранно юридическо лице, от възложител - местно юридическо лице:
Съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗКПО, когато местно юридическо лице начислява някой от доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, при начисляване на доходите платецът удържа данък, който е окончателен. Въпросът в конкретния случай е представлява ли възнаграждението на посредника възнаграждение за технически услуги и съответно доход, върху който се удържа данък при източника на цитираните основания.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" означава плащания с източник Република България за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, включително поддръжка и инсталиране, както и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице, освен ако извършителят на услугата не е служител на лицето, плащащо възнаграждението, или услугата е извършена чрез място на стопанска дейност.
От своя страна понятието "търговски посредник" е дефинирано в чл. 49, ал. 1 от ТЗ: "Посредник е търговецът, които по занятие посредничи за сключване на сделки." Налага се изводът, че търговският посредник съдейства за сключването на сделки чрез осъществяване на фактически действия. Следователно предметът на договора за посредничество е свързване на страни с оглед сключване на сделка по предварително зададени изисквания на възложителя. В практиката посредникът обикновено е търговец, специализиран на определен пазар и именно с оглед тази му квалификация възложителят прибягва до неговите услуги. В този смисъл задълженията на посредника в същинския договор за посредничество се изчерпват до свързване на страните, съпътствано от необходимите технически действия, за да се осъществи това свързване. Тези задължения не могат да се разглеждат като консултантски или технически услуги, нито като изготвяне и предоставяне на продукт "маркетингово проучване". Възнаграждението, което се дължи на посредника, се уговаря за свързване на страните, най-често като процент от всяка сключена сделка.
Следователно възнаграждение, изплатено от местно юридическо лице на посредник - чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност на територията на България или определена база, по същински договор за посредничество, не представлява възнаграждение за технически услуги и не се облага с данък при източника по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО.
Следва обаче да се има предвид, че в гражданския оборот може да се договори посредникът да изпълнява и допълнителни функции, като: проучване на пазара и предоставяне на информация, консултиране на едната или двете страни по условията на сделката. В тези случаи не би бил налице същински договор за посредничество, а един ненаименуван договор по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. При данъчното третиране на изплатените по такива договори възнаграждения следва да се изхожда от действителната воля на страните, от основанието (причината) на договора и неговия предмет. В тези случаи наред с посредниченето, ако се предоставят посочените услуги по проучване па пазара (маркетинг) и консултиране, последните ще попаднат в обхвата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО и съответно върху изплатеното възнаграждение ще се дължи данък при източника на основание чл. 34, ал. 4 от ЗКПО.
Съгласно чл. 47 от ЗКПО данъкът по чл. 34 е в размер 15 на сто. Според разпоредбата на чл. 50 от същия закон данъкът върху доходите от възнаграждения за технически услуги се удържа и внася от данъчнозадължените по ЗКПО лица, които начисляват и изплащат тези доходи. Срокът за внасяне на данъка е определен с чл. 55, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба платците на еднократните данъци при източника по чл. 34, ал. 4 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването.
Дължимият данък се внася в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация на платеца на дохода.
В случай че чуждестранното лице е местно на държава, с която нашата страна има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), в която е уговорен по-благоприятен данъчен режим и лицето иска да се ползва от него, то подава искане по реда на чл. 116а -11би от Данъчния процесуален кодекс.