Здравейте, имам кредит потребителски в ДСК, и през ноември ми увеличиха месечната вноска. Искам да попитам да ми разясните - колко пъти могат да вдигат тази вноска? Притесняваме вече това положение в икон криза и това, че примерно могат да продължават да вдигат тази вноска и накрая да се окаже че не успявам да я платя? Сега представлява 50 % от заплатата ми и ако продължи да се увеличава ...........може да стане 100% от нея. Направо започва да ме е яд къде изтеглих, ама кой ще ти предполага че ще дойде такава измислена и правена от някой криза?!

Здравейте,

По принцип банката може да Ви вдига вноската колкото пъти си иска. Естествено, че се взимат предвид доходите, с които сте кандидатствала и едва ли ще Ви увеличат вноската до 100% от заплатата. ДСК не е лош избор на банка, така че не съжалявайте, че имате кредит точно там. Има банки, които увеличиха вноските по кредитите много повече от един път.
Може да предоговорите кредита или да рефинансирате, но трябва добре да прецените дали ще Ви е изгодно.
Може да ни пишете на [email protected] и да ни представите параметрите на кредита Ви, за да Ви посъветваме съвсем точно дали си заслужава да рефинансирате или предоговаряте

Здравейте, ДСК е един от най-лошите избори за какъвто и да е кредит. Съветвам Ви да се отървете от тази банка. Повечето банки работещи в България напълно необосновано вдигат лихвите. Навсякъде по света тенденцията е точно обратната. Потърсете си друга банка. Най-важното което трябва да ги питате банките е: как се определя лихвения процент. Отидете единствено с този въпрос. Той е напълно достатъчен. Отговора, който трябва да търсите е ясен и конкретен: софибор(за кредити в лева), юрибор(за кредити в евро), либор(за кредити в долари) + накакъв фиксиран процент надбавка. Например 12-месечния юрибор вчера беше 3,126, с тенденция да намалява. В такъв случай лихвеният процент би бил 3,126+Х, където Х е надвавката на банката. Хубавото на този отговор се крие в това, че банката не определя по някаква нейна си схема лихвата без да счита за нужно да обясни причините. Обикновенно, поради ежедневната промяна на гореспоменатите лихвени проценти, някои банки предлагат по договор да се актуализира на лихвата на 3,6 или 12 месеца. Това в сегашната ситуация е дори хубаво, особенно ако кредита е по-краткострочен. Още един важен + е това, че всеки ден можете да следите движението на лихвените проценти. Например за юрибор ползвам www.euribor-rates.eu/ или www.euribor.org/html/content/euribor_data.html . Следейки движението можете да видите какво се очаква - увеличение или намаление, и по този начин да сте подготвени за това дали ще трябва в следващите месеци да поспестявате малко повече ако се наложи, но винаги ще може да сте подготвени за това и ще знаете причините. Аз лично, въпреки че лихвите падат, всеки месец си заделям толкова колкото първоначално очаквах да е лихвата. По този начин се подсигурявам за случаите, да не се случва де, когато лихвата ще започне да ръсте над желания за мен ръст. За да Ви спестя част от пътя извървян от мен в последните 2 месеца, ще Ви кажа, че аз си избрах Алфа Банк. Те са с наи-добрите условия към момента. Друга банка работеща по гореописания начин е Емпорики, но там лихвата е малко по-висока в момента.
Желая Ви успех в намирането на нова банка.

Към LPopov
Здравейте, реших да повдигна тази тема вместо да започвам нова.
Имам следния проблем- ипотечен кредит в една банка. Кредита е в ЕВРО и е вързан за Юрибор + тяхната си надбавка. Днес ми се обадиха че много падал EURIBOR и ще ми променят договора?! като ще имам нова база за изчисляване на лихвата.
Могат ли да правят това?. И аз как мога да се защитя? Нали имаме договор??? На практика те си правят каквото искат.

Нямам представа какво пише в договора Ви. Ако бях на Ваше място бих потърсил консултация с юрист и в никакъв случай не бих се съгласил на промяна. На мен ако се опитат да ми направят подобен номер, веднага отивам да ги съдя. Коя е банката?

Питах аз финсити, защо банката сама ми предложи да ми смъкне лихвата, ако ми превалутира кредита от лева в евро, без такси и комисионни, ама те си мълчат!

Не ми се вярва банката да се е загрижила за моята изгода. Иска да й връщам евра, а не левове. Къде е уловката? Дали не очакват да падне борда?

Четох си договора отново - няма такава клауза, която даже да намеква за възможност за промяна на базата за изчисляване на лихвата. Обаче има една клауза, че договора може да прекратен от страна на банката- толкова - нищо повече. Аз съм им в ръчичките...
Разбира се без борба няма да се дам.
Засега имаме само един телефонен разговор за промяната на базата за лихва. Ще изчакам нещо по-официално и ще видим какво ще правя.
Ще ви държа в течение

Я вижте тази статийка във връзка със съветите на fincity да се теглят кредити в евро.

"Ди Пресе": Валутните кредити са проклятие по време на криза


Валутните колебания в резултат на кризата превръщат кредитите в чужда валута в бомба със закъснител, пише изданието
26.01.2009
"Спя спокойно - казва Якуб Грачик и се засмива. - Но само с помощта на силни приспивателни". 27-годишният поляк все още не е загубил чувството си за хумор. Но същото не може да се каже за парите му.

Преди малко повече от година година Якуб си купил жилище в покрайнините на Варшава и взел кредит в швейцарски франкове. Собственият му капитал бил равен почти на нула, но шансът изглеждал доста примамлив: злотата била силна, а лихвите в Швейцария доста ниски. Но година по-късно банковият анализатор бил изненадан от обезценяването на злотата.

"В момента съм затънал в проблеми. Вече плащам една трета повече за погасяване на лихвите и една трета повече за погасяване на заема. А и жилището ми губи от стойността си заради кризата", оплаква се той.

Грачик не е изолиран случай в тази част Европа. Никъде другаде на стария континент кредитите в чужда валута не са така предпочитани, както на Изток.

Това е един много успешен продукт, който се продава добре както от западни, така и от източноевропейски банки. Още през октомври МВФ предупреди: кредитите в чужда валута са австрийски феномен, който техните банки експортираха заедно с експанзията си на Изток.

Широкото разпространение на този продукт е високо рисково в съчетание с дефицита по текущата сметка и необуздания ръст на кредитите и се превръща в една "опасна смес".

До 70% по-високи лихви

Взривоопасната отровна смес вече започва да действа. Години наред домакинствата и фирмите бяха съблазнявани с атрактивни кредити в швейцарски франкове, долари, йени или евро, защото лихвите по тях бяха значително по-ниски от местните. Освен това те постоянно трупаха стойност, което превръщаше кредитите в още по-привлекателен продукт.

Така клиентите на банките дадоха воля на потребителската си треска, станаха непредпазливи и дори надменни - и така неусетно постепенно задлъжняваха още повече.

В България, Румъния, Хърватска и Украйна повече от половината кредити са в чужда валута. Тези кредити бяха най-предпочитани в Унгария, където те заемат 2/3 от задлъжнялостта на домакинствата. С тези пари те реализират отдавна потискани мечти - жилище, кола, почивки в чужбина.

Банките изобщо не се налагаше до молят клиентите да искат кредити. Единствено националните банки предупреждаваха за риска, но в трескавата потребителска шумотевица никой не искаше да ги чуе.

Но ето че дойде финансовата криза и чуждестранните инвеститори най-напред изтеглиха капиталите си от рисковите пазари. Последицата от това бе, че изведнъж атрактивните източни валути започнаха да губят от стойността си.

Това допълнително постави кредитополучателите в затруднено положение, тъй като ще трябва да връщат кредитите си в поскъпналите чужди валути.

В Унгария обезценяването на форинта се превърна в социален проблем. Най-големи трудности изпитват кредитополучателите в йени, тъй като месечните вноски изведнъж скочиха с 10, 20 и достигнаха до страховитите 70%.

Отдавна тези високорискови продукти са парещ проблем и за западните банки. От октомври повечето не дават кредити в чужда валута. Но старите са достатъчно по обем и застрашават да се превърнат в лоши кредити. Това е основната причина за засилената нервност на банките.

Макар че "Ерсте Банк", "Райфайзен" и "Уникредит" поддържат умерен успокояващ тон, все повече анализатори считат, че тези кредити са истинска бомба със закъснител.

Какво може да се направи

Още през ноември в Унгария държавата се намеси и принуди банките да прибягнат до извънредни мерки. Кредитите бяха разсрочени, вноските коригирани, а до края на годината кредитополучателите можеха да обменят кредитите си във форинти без утежнение.

Това бе една навременна мярка, от която мнозина се възползваха. В резултат на това кредитите в чужда валута значително намаляха. Но който е играч, остава играч докрай.

51-годишен техник от Будапеща споделя, че е взел два кредита - във франкове и в британски паунди. "От години ги влача, и постоянно губя пари", казва той с уговорката да остане анонимен. Но въпреки това упорито отказва да обърне кредита си във форинти.

"Да не съм луд. Скоро ще имаме висока инфлация и кредитът във форинти ще стане още по-солен".


Превод: БГНЕС

Здравейте,

Благодарим за статията. За споменатите държави, освен България това важи, но да не забравяме, че ние все пак имаме валутен борд и курсът на еврото е фиксиран. Въпросните държави не са във валутен борд и са със свободно плаващ курс на националната валута.
Съветваме да се теглят еврови кредити, защото лихвата е по-малка съответно и месечната вноска по-ниска.
Ето един пример: 50 000 евро ипотечен кредит с лихва 8% - месечна вноска 418,22 евро или 817,96 лева. 98 000 лева ипотечен кредит с лихва 9,25% - месечна вноска 897,55 лева. Разликата е 79,58 лева месечно.

Ако рискът е еднакъв, защо банките калулират различни лихви!? Отговорът е - защото рискът не е еднакъв. Очевидно банките считат, че ако имат да получават левове за години напред, рискът е по-висок, отколкото ако имат да получават евра.
За кредитополучателя пък е обратно - щом за банката рискът е по-висок, за него е по-нисък, ако кредитът му е в лева. Теглил 20000лева, връща 20000лева /без лихвите/. Ако тегли 10000 евро и курсът стане 5:1, ще трябва да върне 50000лв главница, а отделно и лихвите ще са по курса.
Валутен борд имаме, но никой не може да гарантира, че ще имаме и след 10 години.
А ипотечните кредити се теглят за срок, много по-дълъг от 10 години. Обикновено се теглят за 20-30 години.
Ето защо, съветите да се изтеглят в евро, са много вредни за кредитополучателите. Тези съвети са изгодни за банките, неслучайно банките плащат на финсити, а не читателите във форума. Който плаща, той поръчва и музиката.
Само че тук има и хора, които разбират от музика - не сме всички чалгаджии.

Уважаваме музикалните вкусове на всички.

ФинСити България СЪВЕТВА, е НЕ НАЛАГА мнение - всеки човек е разумен според житейският си опит и решава сам.

Вярно е, че рискът за всяка банка е различен, но не поради изброените от колегата по-горе причини.
Левовите лихви са по-високи, защото междубанковият пазар и депозитите предлагат левове на много висока цена и съответно кредитите са с по-висока цена за банките. Левовата наличност в България е точно определена количествено от Валутният Съвет, т.е. не се печатат нови левове, както в Унгария форинти и т.н. в другите държави с плаващ курс на местната валута. Като всяко крайно множество левовете в обръщение се преразпределят между банките, юридическите лица и гражданите на Р България. В настоящият кризисен момент всеки от гореизброените си е направил сметката как да съхранява и ползва левовете.
Евровите цени са по-ниски, защото еврото се търгува и на международния междубанков пазар, т.е. количеството евро е значително повече и по-лесно достъпно от лева в Европа (знаете че там междубанковите лихви в евро падат от доста време).
Курс 5 лв за 1 евро няма как да се случи, защото ще станем като Унгария...
Жан Виденовият крах на банковата система няма как да се случи, защото регулацията е съвсем различна и България вече е част от Европейска иконмическа и банкова система (банките не са собственост на РМД-та и приватизатори-партийци)

Право на всеки един от нас е да има мнение - нашето е такова и това са ни аргументите, защото познаваме банковата система отвътре.

Уважаваме Вашето мнение, дори и да е различно от нашето.

Отново подчертавам, че ние СЪВЕТВАМЕ, а НЕ НАЛАГАМЕ мнение

Финсити, аргументите ви са разумни и издържани, но анализът ви все пак ми се вижда малко едностранчив.
Валутен съвет имаше и миналата година, и по-миналата, и пак така имаше ограничение за печатането на левове. Казаното от вас е вярно, но защо тогава лихвите не бяха толкова високи? Да не би левовата парична маса през тази година да е намаляла по сравнение с миналите години?
Не е намаляла, а рискът се е увеличил. Никой не говори за жан-виденовия крах, прави сте, че такъв няма да се случи. Просто няма гаранция, че от валутен борд ще влезем директно в евро-зоната.
Ако това стане така, тогава всичко казано от вас е абсолютно вярно и наистина по-изгодно е да се теглят кредити в евро, и всичките ви аргументи са на място.
Има обаче риск - да не влезем от валутен борд директно в еврозоната. При такъв сценарий, курсът на лева ще се освободи и няма да остане сегашния. При такъв сценарий теглилите кредити в евро ще бъдат разорени.
Едва ли някой може да оцени вероятността за такъв сценарий, но именно тя е заложена като риск в по-високите лихвени проценти по левовете. Сигурно вероятността не е много голяма, затова разликата в лихвените проценти е 1-3 пункта. Ако такъв сценарий беше много вероятен, лихвите по левовите кредити щяха да са в пъти по-високи от евровите.
Все пак, такава възможност съществува и при малката разлика в лихвените нива по-разумният и консервативен подход за кредитоискателите е да теглят кредити в лева, ако са дългосрочни - за 10 и повече години. Ще платят малко повече лихва във времето, но няма да са заплашени да връщат в пъти повече главница.
Поне би трябвало да кажете за двата подхода, а вие упорито препоръчвате само единия.