Излезе. Имам регулярно плащане франчайз такси.
Така като гледам, те попадат в чл. 12 (т. 3 буква б). И така като гледам, вече не трябва да удържам данък тук (т. 2), тай като данъкът по ЗКПО надвишава 5%.
Добре ли разбирам?

да бе да - къде го?

Във вчерашния ДВ

а преди да се спре удържането на д-к при източника не трябва ли да се подаде искане за прилагане на СИДДО?

Не беше ли според зависи размера на дохода. Въртят ми се едни 50 000 лв. годишно.

Чл. 142 от ДОПК

Ели, благодаря за насоката.

Ели, това "могат, да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат" ми звучи малко нещо като по избор - мога да внеса 5% данък, ама мога и да не внеса. Ти какво мислиш?

Засега никак не го разбирам. На първо четене разбрах това, което писах.Трябват ми и други прочети и коментари. Ще търся.

От кога влиза в сила спогодбата със САЩ?За доходи начислени и изплатени след 01.01.2009?

сумата е 100 000 от мин год

Верно че е 100 000 лв. Аз съм чела тоз член по времето, когато вдигнаха сумата от 25 000 на 50000 лв.
Все пак трябва да се снабдя от братята хамериканци с някакви доказателства, че ...... ще чета пак ДОПК, но по спомен, че са местни лица...

Прочетох. Чл. 136

Чл. 136. За целите на чл. 135, ал. 2 след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

За т. 1 предполагам, че трябва да изискаме документ от тяхната данъчна администрация. Какви ли може да са декларациите по т. 2 и т. 3? Мммм, дано не ми се налага да ги съчинявам точно аз. По т. 4 ще мисля още.

На някой да му е правена проверка за изпълнение на условията по чл. 136?

Общо взето СИДДО имат специфична терминология. Когато в СИДДО се употребява изразът "могат да се облагат с данък", това не означава, че може и с данък, може и без данък, а че този доход се облага с данък при източника в държавата, от която произхожда /разбира се при спазване на условията, предвидени в съответното СИДДО/. Така че в конкретния случай за доходи от фрайнчайз данъкът при източника няма да е 10%, както досега, а 5%. Разликата при доходи до 100 и над 100 хил.лв е в процедурата, а не в необходимите документи. При доходи над 100 хил.лв е необходимо разрешение от НАП за прилагане на спогодбата, а при доходи до 100 х.лв е необходимо платецът на дохода да има при себе си необходимите документи. Съществените документи са два - 1. декларация от получателя на дохода, че той е действителния получател на този доход и 2. удостоверение от съответната данъчна администрация, че получателят е местно лице на съответната държава.

Мерси, Николов.
Втората част ми беше ясна, но първата ме озадачи:
Когато в СИДДО се употребява изразът "могат да се облагат с данък", това не означава, че може и с данък, може и без данък, а че този доход се облага с данък при източника в държавата, от която произхожда /разбира се при спазване на условията, предвидени в съответното СИДДО/. Така че в конкретния случай за доходи от фрайнчайз данъкът при източника няма да е 10%, както досега, а 5%.
Това сигурно ли е ? Пак ще прочета, но при първо четене останах с впечатлението, че този доход по подразбиране трябва се обложи в САЩ, но може и да се обложи тук, с данък не повече от 5%
И ако се окаже вярно, че все пак тук трябва да се удържат 5% каква е процедурата за избягване на облагането там. Сумите определено са под 100 000 лв годишно, няма да занимаваме НАП с тези доходи, а ще си пазим доказателствата за проверка.
Знам, че пак трябва да чета, но ако можеш да ми кажеш кой е членът на ДОПК, уреждащ избягването на последващо облагане на вече обложен доход в България..... все ще е улеснение и голяма помощ.

Избягване на двойното данъчно облагане не означава непременно, че данък, попадащ в обхвата на СИДДО, се облага само в едната страна. Целта на СИДДО е доходите, попадащи в обхвата на съответната спогодба да не се облагат с пълния размер на данъците и в двете страни. Съществуват различни методи за избягване на двойното данъчно облагане - освобождаване с прогресия, данъчен кредит и т.н. В спогодбата със САЩ начинът за премахване на двойното данъчно облагане е данъчен кредит /чл.22 т.2 от СИДДО/. Ако примерно местно лице на САЩ получава доходи от франчайз от България в размер на 10 хил.лв, българската фирма трябва да удържи 5% данък /500 лв/, да подаде декларация в НАП, откъдето издават удостоверение на американската фирма, че върху доход от България в размер на 10 хил.лв е удържан данък 500 лв. Ако данъкът върху този доход от 10 хил. лв в САЩ е 2000 лв /ясно е, че на пракитка е в долари; идея си нямам какъв е реалния данък там/, то американската фирма ще плати данък в САЩ в размер на 1500 лв, т.е. ще си приспадне българския данък.

Мен ме озадачава факта, че в чл.12 т.1. пише "авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава."
И веднага след това т.2. "Такива авторски и лицензионни възнаграждения обче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат,..."
От какво зависи решението дали да се облагат в САЩ изцяло, или да се обложат с 5% при нас и да ползват кредит в САЩ?

123, аз това го разбирам така, че по презумпция не се облагат в България (в моя случай), но ако решим да ги обложим в Б-я, то данъкът не бива да надвишава 5 %.
Та затова продължавам да се съмнявам в мнението на ннниколов. но пък от друга страна той звучи толкова уверено в това, което пише, че ....
апропо, дали можe да сe намери тази СИДДО във формат, различен от pdf?

ели, изпратих ти едно файлче, което ми пуснаха сутринта.

Благодаря ти, прочетох го. Уви.... :((((

Дали разковничето не е в член 1 ал. 4 и 5 на спогодбата.... сори, че не мога да копирам, а не ми се преписва. Не обичам pdf формата:(((((

пуснах питане по e-mail даден в сайта на нап за информация, пък ще видим какво ще кажат.

Аха, в сайта на НАП в система "Въпроси и отговори" (регистър за писмени записвания) като избереш закон (Абревиатури) СИДДО засега излизат 9 становища. Естествено по нашия въпрос не може да има нищо. Но евентуално там ще чакаме отоговора, а?
Всъщност те задълижително ли качват всички отговори в този регистър?

е на мен поне трябва да ми го пуснат на е-mail, така че като го получа ще ти го препратя.

Ето един подобен въпрос с доста адекватен отговор:

3_6010/16.12.2008г.

ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 1 и т. 4;
ЗКПО, чл. 13;
ЗКПО, чл. 195, ал. 1 и ал. 2;
ЗКПО, чл. 202, ал. 2, т. 1;
ДОПК, чл. 135, ал. 2;
ДОПК, чл. 136;
ДОПК, чл. 137;
ДОПК, чл. 138;
ДОПК, чл. 139;
ДОПК, чл. 140;
ДОПК, чл. 141;
ДОПК, чл. 142

Относно: данъчно третиране на финансов лизинг от ЕС, изплатени доходи от лихви и технически услуги на чуждестранно юридически лица

Според запитването дружество „Д” ЕООД има сключен договор за финансов лизинг на машина с чуждестранно юридическо лице от Италия, в който е уговорено прехвърляне на собствеността. Лизинговите вноски са анюитетни и се изплащат периодично, след получаване на фактура от фирмата лизингодател. Освен това дружеството има сключени договори за извършване на консултации по проектиране на дограми и осигуряване на персонал за монтаж на машини от чуждестранни юридически лица също от Италия. Уточнява се, че италианските юридически лица нямат място на стопанска дейност в страната, т.е не са местни лица за България. Във връзка с така описаната фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.1 във вр. с чл.195, ал.1 от ЗКПО върху сумата на лихвата, съдържаща се във вноската по финансовия лизинг, която дружеството начислява и изплаща на лизингодателя от Италия? Редно ли е в този случай да се приложи чл.13 от ЗКПО, като се има предвид съдържанието на чл.9 от СИДДО между Република Италия и Република България?
2. Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.4 във връзка с чл.195 от ЗКПО за оказаните технически услуги по монтаж на машините и консултации от италианските юридически лица и следва ли „Д” ЕООД да удържа и внася като платец на дохода този данък при изплащане на сумите на чуждестранните дружества?
3. Коя разпоредба от ЗДДС третира доставката по договора за финансов лизинг – правилно ли е финансовия лизинг с уговорена опция за прехвърляне на собствеността да се счита за услуга по реда на чл.21, ал.3, б „д” от закона или не?
4. Как „Д” ЕООД да докаже, че лизингодателят от Италия е избрал доставката по договарянето и отпускането на кредит при условията на финансов лизинг да е освободена или съответно облагаема доставка след като месечните лизингови вноски са анюитетни – съдържат главница и лихва и фактурата е без ДДС?
5. Как следва да се документира тази доставка – с протокол по чл.117 или друг документ, като се начисли ДДС само върху главницата или върху цялата анюитетна вноска?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 69 от 05.08.2008г.) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., посл. изм. ДВ, бр.98 от 14.11.2008 г.) изразяваме следното становище:
1. По ЗКПО
За целите на ЗКПО понятията „лихва” и "възнаграждения за технически услуги" са дефинирани в § 1 от ДР на ЗКПО. Съгласно т.7 цитираната законова норма "лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.” На основание § 1, т.9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Предвид чл.12, ал.5, т.1 и т.4 от ЗКПО доходите от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг и възнагражденията за технически услуги, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица са доходи от източник в страната. На основание чл.195, ал.1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.2, 3, 5 и 8 от същия закон, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В съответствие с чл.195, ал.2 от ЗКПО данъкът по чл.195, ал.1 от същия закон се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл.12, ал.3 и 8 от ЗКПО.
В случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл.195 от ЗКПО, внасят дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода (чл.202, ал.2, т.1 от ЗКПО).
На основание чл.13 от ЗКПО когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
В Раздел трети на Глава шестнадесета от ДОПК е регламентирана процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица. Съгласно чл.135, ал.2 от ДОПК СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Предвид нормата на чл.136 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Гореизброените основания се удостоверяват по реда и начина предвиден в чл.137, ал.1-4 от ДОПК, като се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Обстоятелството, че получателят на дохода е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация в искането по чл.137, ал.1 от ДОПК или съобразно обичайната й практика. Обстоятелствата по чл.136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по чл.136, т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.
Освен това чл.138, ал.1 от ДОПК изисква към искането по чл.137, ал.1 да се приложат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение, предвид чл.138, ал.2, т.1 от ДОПК доказателства могат да бъдат - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице. Едновременно с това чл.138, ал.3 от ДОПК дава възможност към искането да се представят освен посочените в ал.2 на същата разпоредба и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.
Искането по чл.137, ал.1 от ДОПК и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода – в случая ТД на НАП – Видин (чл.139, ал.1 от ДОПК).
Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание съгласно чл.140, ал.1 от ДОПК, искане за прилагане на СИДДО се подава еднократно. За всяка промяна на обстоятелствата по чл.136 и 138 от ДОПК чуждестранното лице е задължено на основание чл.140, ал.3 от ДОПК да уведоми териториалната дирекция в 30-дневен срок от настъпването на промяната.
На основание чл.141, ал.1 от ДОПК органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането по чл.137, ал.1 от кодекса. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода.
Когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл.136-138 от ДОПК и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите, в съответствие с нормата на чл.141, ал.2 от ДОПК органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО. Непроизнасянето в 60-дневния срок от подаване на искането се смята за становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО.
Изискванията за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени от момента на издаване на становището или от момента на непроизнасянето в 60-дневния срок. Когато във връзка с подадено искане по чл.137, ал.1 от ДОПК се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО, изискванията на чл.135, ал.2 от ДОПК се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането (чл.141, ал.3 от ДОПК).
В изпълнение на чл.142, ал.1-3 от ДОПК когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл.136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на дохода, като искане по чл.137, ал.1 от ДОПК не се подава. В тези случаи, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл.137 – 139 от ДОПК. След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129 от ДОПК.
Видно от изложеното до тук, за да се изрази становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО е необходима обективна преценка на редица факти и обстоятелства, подлежащи на удостоверяване по описания по-горе ред. Не е възможно без наличие на съответните доказателства да се прецени налице ли са действително основания за необлагане с данък при източника на доходи, изплатени на чуждестранно лице. Следователно, за да се приложи СИДДО следва да са налице условията по чл.141, ал.1-3 от ДОПК или дружеството да разполага с доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.136 от ДОПК в случаите по чл.142 от същия кодекс.
Следва да се има предвид, че независимо от становището по чл.141, ал.1 от ДОПК и в случаите по чл.142 от същия кодекс законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия, ако не е обжалвано самостоятелно (чл.141, ал.6 от ДОПК).
2. По ЗДДС
Запитването в частта относно данъчното третиране по ЗДДС и препратено по компетентност до Дирекция „ДОМ” при ЦУ на НАП с писмо изх………..

познай какъв отговор получих ;)
Уважаема господине/госпожо,
Вашият въпрос явно касае тълкуването на нормативни актове и е извън
компетенцията на "Информационният център" на НАП.За да получите компетентен
отговор на зададените от Вас въпроси можете да използвате една от следните
възможности:
1. Да проверите дали отговор на Вашите въпроси няма в електронната система
"Въпроси и отговори", публикувана на адрес nraapp03.nra.bg/cms5/

2. Да подадете писмено запитване до най-близката Ви Дирекция "ОУИ":
- гр. София 1000, бул. "Аксаков" 21 ;
- гр. Бургас 8000 ул."Цар Петър" 5Б ;
- гр. Варна 9000 ул."Осми Приморски полк" 128;
- гр. Велико Търново 5000 пл."Център"2 ет.4;
- гр. Пловдив 4004 ул."Скопие" 106
по пощата с обратна разписка или на място в деловодството на същия адрес
(раб. време 09. 00 ч. до 12.30 ч. и 13.00 до 17. 30 ч.)
3. Да отправите запитване чрез интернет на адрес [email protected]
, но подписано с електронен подпис
4. Да получите консултация на място от експерти всеки четвъртък от 14.00 до
16.00 ч.в дирекциите "ОУИ" в София (София, ул. Аксаков 21), Велико Търново
(пл. "Център" 2, ет. 4), Варна (бул. "Осми приморски полк" 128), Пловдив
(ул. "Скопие" 106) или Бургас (ул. "Цар Петър" 5Б)

Успешен ден!
Инфо център

ще продължа да питам нататък...

Ти да видиш. Дерзай по етапния ред тогава

Едно питане имам аз понеже не съм много в час с тези спогодби.
Първо: аз ако имам лицензи от САЩ по ф-ра от миналата година за мене спогодбата не важи нали. И второ в крайна сметка пак ли трябва аз да удържам данък, но в размер до 5%?

Дано не ви досаждам с този сигурно тъп въпрос!

В крайна сметка дължат ли се тук 5% данък по тези възнаграждения или можем и да не облагаме изобщо? До какъв извод стигнахте?