Имам ЕТ, което преобразувам в ЕООД, чрез покупко-продажба в едно с фирмата, като ЕТ се заличава. Имам договор за покупко продажба, според който ЕТ прехвърля собствеността по смисъла на чл. 15 от ТЗ на ЕООД за символична сума.
До момента на преобразуването ЕТ има значителна загуба, а по баланс СК = 0. Как да определя данъчната основа по ЗОДФЛ и периода и, по чл.24 ал.4 или по чл.24 ал 5, защото в решението на съда, а и на други места , се споменава и прехвърляне и прекратяване на предприятието. Според приложение 8 на Дан.декл.по чл.41 от ЗОДФЛ при прекратяване се взема под внимание "балансовата стойност на активите, за които е ползвано данъчно облекчение".
Разтълкувайте ми текста в кавички. Използва ли се въобще продажната цена по договора за покупко продажба при определяне на дан. основа или не. Спешно е, 30-дневния срок изтича много скоро! Благодаря предварително!!!

Не може собствения ти к-л да е нула, нали имаш загуба???? Разликата м/у продажната цена и собствения кл-л е данъчната ти основа в прил. 8 на ГДД.§ 1, т.56от доп. разпоредби на ЗОДФЛ- "Собствения к-л е разликата м/у балансивота стойност на активите и бал. ст-ст на пасивите на предприятието" Тази нула откъде дойде???

ОК! Значи дан. ми основа е отриц. и ЕТ не дължи данък по този член. А дан основа по чл.21 и дан основа по чл.24 в една ГДД ли да ги представя и какви ще са последствията за ЕООД-то. Положителна или отрицателна ще е търг. репутация (ако въобще става дума за бизнескомбинация, както ми каза една одиторка). Аз мисля че ще е положителна, защото загубата ми е много по-голяма от цената на покупката!?!? Дали ще ми дойдат на ревизия, как мислите?

А дали данъчните ще счетат преобразуването за прехвърляне а не за прекратяване, защото иначе данъка ще е ОГРОМЕН! Или греша ...

БУБА , ПО ТВОЯТ КАЗУС ЩЕ НАМЕРИШ ОТГОВОР В РЕШЕНИЕ № 7871 ОТ 07.09.2005 ГОД. НА ВАС.ТАМ ТОЧНО Е СПОМЕНАТО , ЧЕ ТОЗИ ВИД СДЕЛКИ НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ НА ЕТ НЕ Е БЕЗНИСКОМБИНАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА НСС 22.НАСКОРО ИМАХ ТАКЪВ СЛУЧАЙ И БЯХ ИЗНЕНАДАНА , ЧЕ НЯКОИ ОТ КОРИФЕИТИ /ИЛИ ПОНЕ ИМАЙКИ ПРИТИНЦИИ , ЧЕ СА ТАКИВА/ НА СЧЕТОВОДНАТА МИСЪЛ РАЗВИВАТ ТЕЗАТА , ЧЕ ТОВА Е БИЗНИС КОБИНАЦИЯ.СМЯТАМ , ЧЕ Е ПРАВИЛНО ЦИТИРАНОТО РЕШЕНИЕ НА ВАС ОЩЕ ПОВЕЧЕ , ЧЕ СПОКОЙНО МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВЕТЕ НА ТОВА РЕШЕНИЕ ПРИ ЗАЩИТА НА ВАШИТЕ ДЕЙСТВИЯ ПРЕД ДАНЪЧНИЯТ ОРГАН.РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА ГО НАМЕРИТЕ В САЙТА НА ВАС.ПРОЧЕТЕТЕ ГО ВНИМАТЕЛНО И ЩЕ НАМЕРИТЕ ОТГОВОР НА ВСИЧКИТЕ СИ ВЪПРОСИ.УСПЕХ!

Пишете глупости. Е БИЗНЕСКОМБИНАЦИЯ!!!!!!!!!!

темата е дискотирана многократно
прегледайте архова

"ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО НА ЕТ ПО РЕДА НА ЧЛ.15 ТЗ НЕ Е БИЗНЕСКОМБИНАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА НСС 22 - ОТЧИТАНЕ НА БИЗНЕСКОМБИНАЦИИ, ПОНЕЖЕ В СЛУЧАЯ НЕ Е НАЛИЦЕ ПРИДОБИВАНЕ ПО СМИСЪЛА ,ВЛОЖЕН В Т.1.2 ОТ НСС 22.ТАКОВА МОЖЕ ДА СТАНЕ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ - ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА , А ЕТ НЕ Е ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО.ПРИ БИЗНЕСКОМБИНАЦИИТЕ ОТДЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ СЕ ОБЕДИНЯВАТ В ЕДНА СТОПАНСКА ЕДЕНИЦА ИЛИ ЕДНО ОТ ТЯХ ПРИДОБИВА КОНТРОЛ ВЪРХУ НЕТНИТЕ АКТИВИ И ДЕЙНОСТИ НА ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ.ЕТ Е ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ , НА КОЕТО ТЗ Е ПРИДАЛ СТАТУТ НА ТЪРГОВЕЦ.ЗА НЕГО НЕ ВАЖАТ РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА , ПОРАДИ КОЕТО ПРИДОБИВАНЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО РЕДА НА ЧЛ.15 ОТ ТЗ НЕ Е БИЗНЕСКОМБИНАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА НСС 22.".ТОВА Е ЗАПИСАНО В РЕШЕНИЕТО НА ВАС.ТЕДИ , МОЖЕ БИ СИ ПРОПУСНАЛ МОМЕНТА , ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ЕТ.

Буба, дай e-mail си - мога да ти изпратя файл с полезни материали по темата. Но това вероятно ще стане вечерта.
УСПЕХ

До Bubu17
Моля, ако не те затруднявам изпрати и на мен тези полезни материали на [email protected]
Сърдечно благодаря !

Много ме интересува тази тема , ако може и аз да получа Е-mail - [email protected]

А МОЖЕ ЛИ И НА Е-MAIL: [email protected]

айде моля, Егоистите.......

прати го в общата поща , ако обичаш [email protected]

Изпратих файла в общата поща.
И моля, няма нужда от обидни квалификации, особено от Анонимковци.
Приятна вечер на всички

Здравейте и благодаря на всички, които се интересуват от темата и ми отговориха!
За Bubu17: Не можах да вляза в общата поща, може би не знам как! Ако не те затруднявам изпрати материалите на [email protected]. Благодаря!
За ЕЛИ: Влязох в сайта на ВАС (предполагам Върховния административен съд), но не можах да се добера да въпросното решение. Ако не те затруднявам, моля да ми обясниш по-подробно. Ако желаеш ползвай имейла посочен горе. Благодаря!
Извинявам се, че Ви ангажирам така подробно, но съм отскоро в мрежата и още се уча. Чао, засега!

Аз влезнах в пощата на s4etovoditel,но нищо не мога да открия.Многа съм заитригувана,защото и аз имам такъв случай и не мота да намеря информация.Ако някой може нека да ми изпрати на [email protected]

Как с каква парола се влиза в общата поща ?

оффффф, Ели, пак ли бе, ама ти стандарта, чела ли си го или само....тук - там

виж как започва само......

Обхват

1. Стандартът трябва да се прилага за счетоводното отчитане на бизнескомбинации.

2. Бизнескомбинацията може да бъде структурирана по различни начини, които се определят съобразно законовите, данъчните или други изисквания. Тя може да включва закупуването от дадено предприятие на капитала на друго предприятие или закупуването на нетните активи на стопанско предприятие. Може да се осъществи посредством емитиране на акции или чрез прехвърлянето на пари, парични еквиваленти или други активи. Операцията може да се осъществи между собствениците на комбиниращите се предприятия или между едно предприятие и собствениците на другото предприятие. Комбинацията може да включва създаването на ново предприятие, което да притежава контрола върху комбиниращите се предприятия, прехвърлянето на нетните активи на едно или повече от комбиниращите се предприятия на друго предприятие или прекратяването на едно или повече от комбиниращите се предприятия. Когато същността на операцията съответства на дефиницията за бизнескомбинация по настоящия стандарт, изискванията относно счетоводното отчитане и оповестяването, съдържащи се в този стандарт, са валидни без оглед на конкретната структура, възприета за дадената комбинация.

ама и не само за това корифеите го считат за Бизнескомбинация

и относно решенията на ВАС - за разлика от други страни - далеч не сме страна на процесуалното право, ама хич, че и сме много далеч даже, дори виж как ден след ден излизат противотичащи си съдебни решения

към последния паролата е s4etovoditel

Това е въпросния файл, който пуснах в общата поща. Материалите ги пейстнах от информационните системи, с които разполагам.

РЕШЕНИЕ № 7305
София, 14.07.2003
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА, ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
при секретар Василка Кадийска и с участието на прокурора Маруся Миндилева
изслуша докладваното от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА по адм. дело № 6829/2002.
Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на "Баид" ООД със седалище гр. Хасково против решението от 08.04.2002 г. по ах. дело № 1578 по описа за 2001 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 241 / 29.08.2001 г. на ТДД - гр. Хасково, потвърден с решение № 928 / 18.10.2001 г. на РДД - гр. Пловдив в частта за определените допълнителни данъчни задължения за 2000 година, както следва: данък върху печалбата 40 588.22 лв. и лихва 2413.27 лв.; данък за общините 18 039.21 лв. и лихва 1072.56 лв.
Предявените касационни основания за отмяна се свеждат до неправилно приложение на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО във вр. с чл. 15, ал. 1 от ТЗ, чл. 5, т. 4 от ЗСч (отм.), НСС 22 - Отчитане на бизнес- комбинации.
Ответникът Регионален данъчен директор - гр. Пловдив е оспорил жалбата в писмено становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване в производството пред Пловдивския окръжен съд е данъчен ревизионен акт № 241 от 29.08.2001 г., издаден от ръководител на екип в Териториална данъчна дирекция - гр. Хасково и потвърден от Регионален данъчен директор - гр. Пловдив с решение №928 от 18.10.2001 г. в частта за допълнителните данъчни задължения за 2000 година за данък върху печалбата в размер на 40 588.22 лв., лихви - 2413.27 лв. и данък за общините 18 039.21 лв., лихви - 1072.56 лв., определени на "Баид" ООД - гр. Хасково по реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО в резултат от извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата 180 392.11 лв., представляваща стойността на безвъзмездно придобито имущество по договор от месец юни 2000 г. за придобиване на предприятието на ЕТ "Баид - Борис Салабашев" - гр. Хасково.
Решението на Пловдивския окръжен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно приложение на чл. 27 от Закона за счетоводството (отм.) и Националния сметкоплан (отм.). Законосъобразен е изводът на окръжния съд за извършени погрешни счетоводни записвания от данъчнозадълженото лице по сметки 102 Допълнителен (запасен) капитал, 112 Преоценъчни резерви и 117 Допълнителни резерви, в резултат от които не са отчетени приходите от безвъзмездно придобитите активи.
Съгласно чл. 39 от ЗВАС Върховният административен съд разглежда касационната жалба на посочените в нея основания. Подробно изложените в жалбата съображения за нарушения на материалния закон се свеждат до неправилно приложение на Националния сметкоплан (отм.), НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинациите и чл. 5, т. 4 от Закона за счетоводството (отм.) във вр. с чл. 15, алинея 1 от Търговския закон, съгласно която предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Тази сделка е с облигационно-вещно действие и не представлява "придобиване" като бизнескомбинация по смисъла на т.1.2. от НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинации, в сила до 31.12.2001 г. При бизнес- комбинациите отделните предприятия се обединяват в една стопанска единица или едно от тях (придобиващото) придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго, като се използват юридически възможните форми за преобразуване, при които прехвърлянето на предприятието е последица от променената персонификация на търговското дружество. Прехвърлянето на фирмата и предприятието на едноличния търговец чрез сделка имат за последица заличаването му от търговския регистър, но физическото лице не променя право- субектността си. Правно ирелевантни за законосъобразността на счетоводните записвания са субективните намерения на физическото лице Борис Салабашев да прехвърли бизнеса си като едноличен търговец на образуваното 12 дни по-рано търговско дружество с ограничена отговорност "Баид", на което е управител. Търговското законодателство не предвижда възможност предприятието на едноличния търговец да бъде преобразувано в дружество и поради това придобиващото активите дружество "Баид" е следвало да ги отчете чрез сметка 799 Други извънредни приходи, в която се записват безвъзмездно получените активи. Аргумент в подкрепа на това тълкуване са разпоредбите на чл. 9, ал. 9 и чл. 24, ал. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица, съгласно която получените от физическото лице доходи от прехвърляне на предприятието му като едноличен търговец подлежат на данъчно облагане. Приходите в размер на 180 392.11 лв. са определени от ревизиращия данъчен орган като разлика между сумата на получените разграничими активи от 184 189.30 лв. и сумата на поетите задължения (пасиви) в размер на 3797.19 лв. Налице са предпоставките по чл. 23, ал. 2, т. 14 от Закона за корпоративното подоходно облагане за увеличение на финансовия резултат на "Баид" ООД със сумата на приходите, неотчетени съгласно установения от нормативните актове ред.
По гореизложените фактически и правни съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 08.04.2002 г. по ах. дело № 1578 по описа за 2001 г. на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РЕШЕНИЕ № 7871
София, 07.09.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРУСЯ ДИМИТРОВААТАНАСКА ДИШЕВА
при секретар Цени Йорданова и с участието
на прокурора Анна Банкова изслуша докладваното
от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА
по адм. дело № 8596/2004.

Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, вр. чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на “Томато строй”ООД – гр. Пловдив, представлявано от управителя Биньо Тотев Михайлов против решението от 14.07.2004г., постановено по адм. дело № 1422/2002г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК, вр.чл. 11 ЗВАС. В жалбата се излагат подробни съображения за това, че съдът неправилно не е обсъдил и не е възприел доводите за извършените счетоводни записвания при условията на биснескомбинация – отрицателна търговска репутация по реда на НСС 22, които макар и извършени по-късно е следвало да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбата на чл.188,ал.3 ГПК, както и съображения, че неправилно съдът е приел, че е налице извънреден приход, който следва да бъде отчетен по сметка 799. Касаторът моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество, като отмени обжалвания ДРА или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна Регионална данъчна дирекция гр. Пловдив чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Излага подробни съображения за правилност на решението в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 132, ал.1 ДПК, поради което е допустима.
С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на “Томато строй” ООД – гр. Пловдив против данъчен ревизионен акт №166/07.06.02г. на ДП “Тракия”, потвърден с решение № 916/26.07.02г. на РДД – гр. Пловдив за определени данъчни задължения – данък за общините и данък върху печалбата в общ размер 14 400,39 лв. и начислени лихви в общ размер 380,34 лв. Осъдил е жалбоподателя да заплати на РДД юрисконсултско възнаграждение в размер на 140 лв.
За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорването е увеличение на финансовия резултат за 2001г. по реда на чл.23,ал.2,т.14 ЗКПО със сумата 49 504,37 лв., представляваща приходи неотчетени по предвидения в нормативните актове ред. Прието е за установено от фактическа страна, че по силата на договор от 04.04.2001г. и съдебно решение № 2988/02.05.02г. на ПОС е прехвърлено предприятието на ЕТ”То-мато-Тотка Пашалиева” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ООД”Томато строй” за сумата 500 лв. В дружеството-приобретател са заведени активите и пасивите по балансовата стойност, по която са се водили в прехвърленото предприятие, а не по историческата им цена. По баланса на прехвърленото предприятие са включени активи на стойност 51 346,53 лв., вземания на стойност 29 017,13 лв. и парични средства – 14 196,22 лв., а пасиви /задължения към доставчици, персонал и бюджет/ - на стойност 44 555,51 лв. Съдът е направил извода, че данъчните органи правилно са приели, че е реализиран нетен приход от покупката на едноличния търговец в размер на 49 504,37 лв., за който не са направени счетоводни записвания, а към 31.12.2001г. по баланса на дружеството придобитите активи и пасиви са били заведени по идентична балансова стойност на закупеното предприятие. Изложени са съображения, че приходът не е отчетен в съответствие с разпоредбата на чл.18,ал.1 и ал.3 ЗС, а извършените впоследствие счетоводни записвания, за което са представени писмени доказателства в производството по обжалване по административен ред, не следва да бъдат взети предвид поради това, че тези счетоводни записвания са осъществени след ревизията и наред с това оценяването на активите не е извършено по историческата им цена, липсват достоверни счетоводни данни за начина на определяне на тази цена по посочените в нормата критерии – цена на придобиване, себестойност или справедлива цена. По тези съображения съдът не е възприел и заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, което е изготвено въз основа на визираните нови доказателства.
По останалите възражения на данъчния субект съдът е изложил съображения, че е в случая се касае за извънреден приход по смисъла на т.3.7 от Общите разпоредби на Националния сметкоплан. Посочил е, че не следва да се обсъжда правилността на извършеното осчетоводяване при условията на биснескомбинация по смисъла на НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинациите по съображения, че липсва достоверно установен начин на осчетоводяване на активите към момента на придобиването им, включително и при условията на биснескомбинация. На това основание е счел за неотносими заключенията на счетоводната експертиза и на тричленния състав на техническата експертиза за оценка на прехвърленото предприятие.
Така постановеното решение на окръжния съд е правилно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, преценил е всички релевантни по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и правилното прилагане на процесуалния и материалния закон.
По делото не съществува спор от фактическа страна и съдът обосновано е приел, че предприятието на ЕТ "То-мато - Тотка Пашалиева” е придобито от касатора "Томато строй" ООД чрез сделка за покупко-продажба по реда на чл. 15 ТЗ за сумата 500 лв. Прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ включва прехвърляне на съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Данъчните органи и съдът правилно са приели, че не е извършено надлежно счетоводно отразяване на това прехвърляне. От фактическите констатации в ДРА е видно, че при извършената ревизия е установено, че в предприятието – приобретател не са извършени никакви счетоводни записвания във връзка с осъщественото прехвърляне на предприятие, а към 31.12.01г. в баланса на същото дружество придобитите активи и пасиви са заведени по балансовата стойност, по която са се водили в прехвърленото предприятие ЕТ”То-мато” към датата на сключване на сделката. Тези констатации са направени въз основа на представените от ревизирания субект писмени доказателства и обяснения. По делото практически не съществува спор по въпроса, че не са били извършени счетоводни записвания при прехвърлянето. От становището и поддържаната теза на данъчния субект в производствата по обжалване на ДРА недвусмислено се установява, че счетоводните записвания, за които са представени писмени доказателства с молба вх. № 5012/01.07.02г., подадена при административното обжалване, са съставени след ревизията. Затова, правилно не са взети предвид от директора на РДД и от съда при преценката на законосъобразността на обжалвания акт. Тези доказателства са новосъздадени, при това в нарушение на основните принципи на счетоводството за текущо начисляване, вярно и честно представяне, документална обоснованост, предимство на съдържанието пред формата. Поради това не е налице хипотезата на чл. 188,ал.3 ГПК, на която се позовава касаторът. Разпоредбата визира нововъзникнали факти от значение за спорното право, а в случая са съставени нови доказателства за неосъществени факти и обстоятелства, т.е. доказателства за счетоводни записвания, които не са били извършени по предвидения в Закона за счетоводството срок и ред.
Основното възражение на касатора, свързано с наличието на бизнескомбинация, е неоснователно. Прехвърлянето на предприятието на едноличен търговец по реда на чл. 15 ТЗ не представлява бизнескомбинация по смисъла на НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинации, понеже в случая не е налице придобиване по смисъла, вложен в т. 1.2 от НСС 22. Такова може да стане само между предприятия - търговски дружества, а едноличният търговец не е търговско дружество. При бизнескомбинациите отделните предприятия се обединяват в една стопанска единица или едно от тях придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Едноличният търговец е физическо лице, на което Търговския закон е придал и статута на търговец. За него не важат разпоредбите за преобразуване на търговските дружества, поради което придобиването на предприятието по реда на чл. 15 ТЗ не е бизнескомбинация по смисъла на НСС 22. Освен това, както е посочено по-горе и е прието от първоинстанционния съд, касаторът не е извършил осчетоводяване на придобитото предприятие по чл. 15 ТЗ като бизнескомбинация. Затова е неоснователно оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът не е възприел заключението на вещото лице в частта, в която е обсъдено осчетоводяването в случай, че е налице биснескомбинация.
От доказателствата по делото се установява, че "Томато строй" ООД възмездно е придобил предприятието на ЕТ”То-мато – Тотка Пашалиева” на стойност по договора от 500 лв. Поради това, че “Томато строй”ООД е придобил собствеността върху активите на едноличния търговец, включително вземания и парични средства /общо на стойност 94 559,80 лв/ на цена по-ниска от стойността на активите, намалена със стойността на задълженията на предприятието /общо 44 555,51 лв./, от приобретателя е реализиран нетен приход. Касае се за безвъзмездно получени активи, представляващи безвъзмезден приход, които съгласно Националният сметкоплан /отм./ е следвало да се отчетат като “други извънредни приходи" по сметка 799. Съобразно разпоредбите на сметкоплана, като други извънредни приходи се отчитат и безвъзмездно получените активи, каквито в случая са реализирани на стойност от 49 504,37 лв., представляващи разликата между получените активи, пасиви и стойността на сделката по чл. 15 ТЗ. Съгласно разпоредбите на Националния сметкоплан, сметка 799 се кредитира при получаване на приходи срещу дебитиране на сметки от група 50 - Парични средства и сметка 498 - Други дебитори, а да се дебитира при приключване на сметка 123 - Печалби и загуби от текущата година. Такова счетоводно отчитане касаторът не е извършил, поради което правилно финансовият му резултат е бил увеличен на основание чл.23,ал.2,т.14 ЗКПО със сумата 49 504,37 лв., която представлява извънреден приход, който не е бил отчетен по установения от нормативните актове ред. Нарушен е и принципа на текущото начисляване, който според легалното определение в пар. 4а, ал. 3 ДР ЗС, означава отразяване на приходите и разходите към момента на тяхното възникване.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение неправилно е посочена сумата 14 400,39 лв. като общ размер на начисления данък за общините и данък върху печалбата за 2001г,. тъй като действителният размер на тази сума е 14 020,05 лв. Това не е довело до неправилност на решението, тъй като е ясно, че подадената жалба против ДРА № 166/07.06.02г. е отхвърлена изцяло. От данните в самото решение е видно, че се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 192,ал.2 ГПК.
Предвид изхода на спора и направеното искане, ответната страна има право на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес и чл.8,вр.чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 628 лв.
Съобразно изложеното и на основание чл.40,ал.1 ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14.07.2004г., постановено по адм. дело №1422/2002г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение.
ОСЪЖДА “Томато строй”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, жк”Тракия” бл.80, вх.Е, ап.17, представлявано от управителя Биньо Тотев Михайлов, да заплати на Регионална данъчна дирекция гр. Пловдив сумата 628 лв. /шестстотин двадесет и осем лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Виолета Ковачева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Маруся Димитрова/п/ Атанаска Дишева
А.Д.

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 15 ОТ ТЗ И РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС
Николина Георгиева – юрист, Публикувано в "Сиела Счетоводство", Към 11.06.2004 г.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от (Търговския закон) ТЗ определя предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т. е. като обособено имущество.По аргумент от разпоредбата на чл.15, ал. 2 от ТЗ може да бъде прехвърлено цялото предприятие или отделни негови части. ТЗ допуска възможността предприятието на търговеца да бъде прехвърляно, определяйки широко прехвърлителния способ – "сделка". Това означава, че предприятието може да бъде предмет на всички познати в гражданското и търговското право видове сделки - продажба, дарение, замяна, лизинг и други. ТЗ определя и формата за действителност на извършеното прехвърляне - прехвърлянето следва да бъде осъществено чрез сключване на сделка, оформена в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните. На основание чл. 16, ал. 1 от ТЗ прехвърлянето се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и по партидата на правоприемника и се обнародва в "Държавен вестник.
Могат да бъдат прехвърляни всички видове права – права на собственост и ограничени вещни права (без правото на ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС), вземания по различни видове договори, дялови участия и т.н., освен изрично непрехвърлимите по силата на нормативен акт – различни видове разрешения и лицензии, концесионни права и др. Предмет на прехвърлителна сделка са и наличните към момента на прехвърлянето задължения (с настъпил или ненастъпил падеж) и фактически отношения – водени преговори, взаимоотношения с клиенти, създаване на партньори, търсене на стокови ресурси и други.
До 31.12.2003 г. законодателят определяше прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ като доставка от категорията "освободени" доставки (чл. 44 от ЗДДС). Новоприетата алинея втора на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, обн. ДВ, бр. 109 от 2003 (в сила от 01.01. 2004 г.), изрично регламентира, че прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ не е доставка по смисъла на ЗДДС. В този смисъл е и изменението в нормата на чл. 44 от ЗДДС, която изключи прехвърлянето на предприятие от обхвата на освободените доставки. Приетите изменения в ЗДДС следователно не повлияха върху данъчния режим на сделките по чл.15 от ТЗ, тъй като и в двата случая – отсъствие на доставка (след 01.01.2004 г.) и освободена доставка (до 01.01.2004 г.), данък добавена стойност (ДДС) не се начислява и дължи.
С оглед регистрацията по ЗДДС следва да бъдат разгледани последиците спрямо двете страни по сделката – прехвърлителя (отчуждителя) и приобретателя (правоприемника).

І. Последици спрямо приобретателя:
В случая на прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ, за приобретателя по сделката – нерегистрирано лице, възниква основание за задължителна регистрация по смисъла на ЗДДС. Това е ново и самостоятелно основание за данъчна регистрация, като регистрацията на приобретателя по сделката е самостоятелен вид регистрация, различна от регистрацията на прехвърлителя. Приобретателят не "запазва" съществуващата регистрацията на прехвърлителя, а се счита за регистриран по ЗДДС с особеностите, регламентирани от специфичната норма на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За приобретателя възниква основание за регистрация само в случая, когато прехвърлителят по сделката е регистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, задължително се регистрира по ЗДДС, нерегистрирано по закона лице, което придобие по чл. 15 от ТЗ предприятие на регистрирано по ЗДДС лице. За нерегистрираното лице – приобретател възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Заявлението следва да бъде подадено лично от физическото лице или от представляващия юридическото лице или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно. Срокът за подаване на заявление е 14 – дневен, считано от датата на вписване в търговския регистър на прехвърлянето на предприятието (чл. 125, ал. 2 от ЗДДС). Правно значима дата съгласно ЗДДС е датата на "вписване в търговския регистър", а не датата на узнаване за извършеното вписване, което на практика скъсява 14 – дневния срок. Тъй като в охранителното производството по вписване на юридически лица и еднолични търговци, приложимите законови разпоредби (ГПК) не предвиждат съобщаване от страна на съда за извършеното вписване, страните по прехвърлителната сделка сами следва да следят за факта на извършено вписване и неговата дата. В конкретния случай приобретателят трябва да следи за извършеното вписване и да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Съгласно чл. 103, ал. 2 и 7 от ППЗДДС, в случаите на регистрация на основание чл. 125 от ЗДДС към заявлението за регистрация се прилага :
1. справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
2. искане за откриване на "ДДС-сметка";
3. копие от съдебното решение за вписването в търговския регистър на прехвърлянето.
Датата на регистрация в случаите на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ е определена от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС и различна от общата дата на регистрация (дата на връчване на удостоверението за регистрация). Датата на данъчна регистрация по ЗДДС е датата на вписването в търговския регистър на прехвърлянето на предприятието. Регистрацията по ЗДДС на приобретателя е особен вид регистрация, настъпваща по силата на самото съдебно решение и разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ЗДДС. Касае се за законова регистрация, регистрация "ex lege". Ето защо и заявлението за регистрация има единствено уведомително, а не правопораждащо действие – лицето се счита за регистрирано по ЗДДС дори да не е подало заявление или да го е подало извън законовия 14 – дневен срок (с понасяне на санкцията по чл. 132 от ЗДДС). След подаване на заявлението за регистрация данъчният орган извършва вписване в регистъра по чл. 126 от ЗДДС и издава удостоверение за регистрация.
Регистрацията по ЗДДС на приобретателя по сделката е от значение в две насоки:
- с оглед задължението на регистрираните лица да начисляват ДДС върху стойността на осъществените доставки;
- с оглед неприлагането на режима на корекции на ползван данъчен кредит (чл. 81, ал. 5, т. 1 от ЗДДС).
Приобретателят на предприятието (имуществото) следва да впише в баланса си придобитите активи, предмет на сделката и да отчете финансовия резултат от нея.
Съгласно чл. 125, ал. 6 от ЗДДС лицата, регистрирани на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, могат да прекратят регистрацията си на основание чл. 117, ал. 1 от ЗДДС след изтичането на 18 месеца от регистрацията им, освен в случаите на прекратяване на независимата икономическа дейност. Тъй като регистрацията по чл. 125, ал.1, т.1 от ЗДДС е специфична данъчна регистрация, породена от факта на извършено прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ и не зависи от наличието на обороти, смисълът на цитираната разпоредба е регистрираните на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС лица да не бъдат проверявани за наличие на обороти под 50 000 лв. преди изтичането на 18 – те месеца от датата на тяхната регистрация и да не бъдат служебно дерегистрирани. Единственото изключение, направено от разпоредбата е прекратяване на регистрацията по ЗДДС преди изтичането на 18 – те месеца, в случая на прекратяване на независимата икономическа дейност

ІІ. Последици спрямо прехвърлителя:
Тъй като предприятието на търговеца е обособено и различно от собственика си, при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ, лицето-прехвърлител остава да съществува в правния мир, като може да продължи или да прекрати извършването на търговска дейност. Ето защо, при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ могат да могат да бъдат разграничени две хипотези :
1. Прехвърляне на предприятие при което прехвърлителят продължава да осъществява търговска дейност, т. е. не прекратява дейността си.
Ако прехвърлителят на предприятието продължи извършването търговска дейност (същата или различна от извършваната до момента на прехвърлянето), той остава регистриран по ЗДДС. За възникване на правото или задължението му за дерегистрация по ЗДДС се прилагат общите правила на закона (чл. 116 – чл. 120 от ЗДДС).
2. Прехвърляне на предприятие при което прехвърлителят прекратява извършване на всякакъв вид дейност.
В случай че прехвърлителят преустанови извършването на търговска дейност, за него възниква задължение за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Основанията за дерегистрация на лица, преустановили извършването на дейност са регламентирани в петте точки на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, съобразно различията в правноорганизационната форма на лицата. В зависимост от различната правноорганизационна форма съществуват и различни начални срокове за подаване на заявление за дерегистрация по ЗДДС.

ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО ЧЛ. 15 ТЗ И НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА
Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант, Експертис 5.0
В последно време се забелязва увеличаване броя на случаите на преобразуване на търговски дружества и особено на прехвърляне на предприятията на лица - търговци по реда на чл. 15 и 16 от Търговския закон (ТЗ). Това предполага засилен интерес към данъчното третиране на упоменатите преобразуване и прехвърляне; ето защо в следващите редове ще се спрем на техния данъчен режим по ЗДДС, както и на необходимостта от регистрация или дерегистрация на участващите в прехвърлянето или преобразуването правни субекти.

Прехвърляне на предприятие по чл. 15 ТЗ

1. Данъчен режим.
Съгласно чл. 15, ал. 1, изр. първо ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Обект на прехвърлянето може да бъде както цялото търговско предприятие, така и отделни негови части. Когато предприятието се прехвърля като цяло и по реда на чл. 15 и 16 ТЗ, данъчният закон определя сделката като освободена доставка (чл. 44 ЗДДС). Това означава, че за нейното извършване не трябва да се начислява ДДС, дори и когато отчуждителят (прехвърлителят) е лице, имащо регистрация по ЗДДС. Тъй като сделката е освободена, той не би трябвало да има и право на данъчен кредит относно начисления ДДС при придобиването на стоките и услугите, влизащи в състава на прехвърленото предприятие. И понеже в общия случай въпросното право е вече упражнено към момента на продажбата на предприятието, то отчуждителят би следвало да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 81, ал. 1-3 ЗДДС, т.е. да върне същия на бюджета. Законодателят обаче е решил (и то с основание), че подобна корекция не трябва да се прави. Така или иначе купувачът на предприятието, който автоматически се сдобива с регистрация по ЗДДС (ако до този момент няма такава), ще продължи да извършва с прехвърлените му активи стопанска дейност и в тази връзка - най-вероятно облагаеми доставки. Затова и в чл. 81, ал. 5, т. 1 от закона е записано, че не се извършват корекции на ползван данъчен кредит при прехвърляне на предприятие като цяло, ако получателят е регистрирано по ЗДДС лице или се регистрира по същия закон в сроковете, съдържащи се в чл. 125. Така на практика се получава, че прехвърлянето на предприятие по чл. 15 и 16 ТЗ е сделка, която се облага по ЗДДС с нулева ставка, т.е. има един твърде благоприятен данъчен режим.
Тук трябва да кажем, че проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗДДС, който предстои да бъде гласуван на второ четене от Народното събрание и ще влезе в сила от 1 януари 2004 г., предвижда прехвърлянето на предприятие по чл. 15 ТЗ да не се третира като доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Дори и това предложение да бъде прието от парламента, то няма да доведе до съществени промени в данъчния режим на сделките по чл. 15 ТЗ.
2. Задължение за регистрация.
2.1. Когато регистрирано по ЗДДС лице продаде цялото си предприятие по реда на чл. 15 ТЗ на нерегистрирано по този закон лице, последното е длъжно да се регистрира по ЗДДС - това се вижда от разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от данъчния закон. Нещо повече - законодателят така е уредил въпросната задължителна регистрация, че тя настъпва по силата на самия закон, без да е необходимо за целта да бъде връчвано удостоверение за регистрация (както предписват чл. 111, ал. 4 и чл. 112 ЗДДС). За разлика от общото съществуващо в закона правило при регистрация на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 датата на регистрация е тази на вписване прехвърлянето на предприятието в търговския регистър (ал. 3 от чл. 125). Впоследствие е нужно да се подаде и заявление за регистрация. Но дори и това да не бъде сторено, купувачът на предприятието на регистрирано по ЗДДС лице не може да избегне регистрацията по закона - тя е факт с вписване на прехвърлянето от регистърния съд по партидата на правоприемника.
По силата на чл. 125, ал. 2 заявлението за регистрация по ЗДДС трябва да се подаде в 14-дневен срок от вписването в търговския регистър на прехвърлянето на предприятието. В тази връзка трябва да отбележим, че съгласно чл. 16, ал. 1 ТЗ прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя; съдът по регистрацията на правоприемника пък вписва прехвърлянето въз основа на решението на първия посочен съд - служебно или когато то му е представено от лице, оправомощено да заяви вписването.
От казаното излиза, че са налице две вписвания в търговския регистър - от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника (и двете подлежат на обнародване в "Държавен вестник"). Тогава съвсем естествено възниква въпросът кое от тях визират нормите на чл. 125, ал. 2 и 3. Ясно е, че ЗДДС не съдържа конкретен отговор на този въпрос. Въпреки това трябва да приемем, че датата на регистрация по ЗДДС на приобретателя на търговското предприятие и същевременно тази, от която за него започва да тече 14-дневният срок за представяне в данъчното подразделение на заявление за регистрация по закона, е датата на вписване на прехвърлянето от съда по седалището на приобретателя. Това е по-логично, след като става въпрос за неговата регистрация по ЗДДС, а не за тази на прехвърлителя. Тук обръщаме внимание на обстоятелството, че въпросният 14-дневен срок тече именно от датата на вписване на прехвърлянето от съда, а не от тази, на която последният узнае (получи съобщение) за извършеното вписване. Така на практика срокът никога не е 14-дневен, а е по-кратък, което трябва да се има предвид от лицата, регистриращи се на основание чл. 125.
2.2. За да бъде изпълнено задължението за регистрация по чл. 125 ЗДДС, се подава заявление по образец (приложение № 11 към ППЗДДС) в данъчното подразделение по адреса на управление на лицето - купувач на предприятието по чл. 15. На основание чл. 111, ал. 2 от закона заявлението трябва да се подаде лично от физическото лице или от представляващия юридическото лице, или от друго лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно. С оглед разпоредбите на чл. 103, ал. 2 и 7 ППЗДДС към заявлението се прилагат следните документи:
- справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия; това трябва да бъдат оборотите на приобретателя, а не на отчуждителя на търговското предприятие;
- искане за откриване на ДДС-сметка;
- копие от съдебното решение за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на предприятието.
Ако съдържащото се в правилника изискване за представяне на втория и третия от изброените документи е логично и обосновано, то това не може да се каже за справката за облагаемия и общия облагаем оборот. При регистрация на основание чл. 125 ЗДДС, за разлика от задължителната регистрация по чл. 108 от закона, няма каквато и да е необходимост от задължението за предоставянето в данъчното подразделение на подобна справка. Та нали лицето, подаващо заявлението, е длъжно да се регистрира по ЗДДС не защото облагаемият му оборот превишава установения праг за регистрация, а поради обстоятелството, че е придобило търговското предприятие на регистриран по същия закон търговец. Въпреки това поради начина, по който са изградени разпоредбите на ал. 2 и 7 от чл. 103, трябва да се приеме, че ППЗДДС изисква прилагането към заявлението за регистрация на справката за 12-месечния облагаем и общ облагаем оборот и в случаите на регистрация по чл. 125.
2.3. За дерегистрацията на прехвърлителя на търговското предприятие.
Регистрираното по ЗДДС лице - търговско дружество или едноличен търговец, което продава своето предприятие като цяло, не е длъжно да прекрати своята регистрация по закона. Така е, защото след извършването на сделката то не престава да съществува в правния мир, независимо дали е юридическо или физическо лице. Същото може да не прекрати своята независима икономическа дейност и да продължи да извършва търговски сделки. Единствено ако едноличният търговец поиска заличаване в търговския регистър, а за търговското дружество бъде постановено съдебно решение за прекратяване, за тях би възникнало задължение да се дерегистрират - в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението за заличаване или от тази на влизане в сила на съдебното решение (освен в случаите по чл. 117, ал. 3).

Преобразуване на търговски дружества
Преобразуването на търговски дружества е форма на тяхното прекратяване, без обаче да се извършва ликвидация на дружествата. От влизането в сила на Търговския закон и до настоящия момент неговата уредба, отнасяща се до преобразуването на търговски дружества, е твърде бедна и крайно недостатъчна за уреждането на тази сложна материя. От 1 януари 2004 г. глава шестнадесета на закона, съдържаща разпоредбите, отнасящи се до преобразуването на търговските дружества, придоби коренно различен вид. В резултат на обнародването на Закона за изменение и допълнение на ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.) в упоменатата глава бяха създадени редица нови правни норми, които уреждат въпроси на визираното преобразуване от най-различен характер. Поради значимостта на новите разпоредби в глава 16 ТЗ и тяхното скорошно влизане в сила следващото по-долу изложение ще бъде изцяло съобразено с тях.

1. Данъчен режим.
На основание чл. 261, ал. 1 ТЗ търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма. За целта между преобразуващото се (съществуващото) дружество и приемащото дружество (това, което влива в себе си преобразуващото се дружество, образува се в резултат на сливане или поема част от имуществото на преобразуващото се дружество при разделяне или отделяне) трябва да бъде сключен договор за преобразуване. Такъв договор е нужен при вливане, сливане, както и при разделяне или отделяне чрез придобиване (такова е налице при съществуващо приемащо дружество). В случаите на разделяне или отделяне чрез учредяване - когато при преобразуването се учредяват нови дружества, както и при преобразуване чрез отделяне на еднолично дружество вместо сключване на договор е необходимо изготвянето на план за преобразуване. Както за сключването на договора, така и за съставянето на плана законът изисква специална форма - писмена, с нотариална заверка на подписите.
В резултат на преобразуването са налице специфични сделки, при които има и прехвърляне на собственост върху вещи и права от едно лице към друго. В тази връзка би могло да се твърди, че по повод преобразуването на търговски дружества (ТД) възникват доставки по смисъла на ЗДДС. Тъй като е абсолютно безсмислено да се облага с ДДС тази трансформация на имуществото на преобразуващите се дружества - защото между тях и приемащото дружество съществува универсално правоприемство, а пък и последното ще продължи да извършва с получените вещи и права стопанска дейност, то данъчният закон съдържа разпоредба, съгласно която при преобразуването на търговски дружества не е налице доставка по повод преминаването на собствеността върху активите от преобразуващото се лице към правоприемника (чл. 125, ал. 4 ЗДДС).

2. Задължение за регистрация.
Както се видя, материалният данъчен закон не предполага начисляване на ДДС при прехвърлянето (трансформацията) на собствеността върху имуществото на преобразуващото се дружество от него към приемащото дружество/дружества. Поради което, а и за да не се ползва преобразуването на търговски дружества като средство за заобикаляне на ЗДДС и неплащане на косвен данък, по силата на чл. 125, ал. 1, т. 2-5 от закона подлежат на задължителна регистрация:
- нерегистрирано по ЗДДС лице, в което се влее регистрирано по този закон лице; вливането е такава форма на преобразуване на търговски дружества, при която имуществото на едно или повече ТД преминава към едно съществуващо дружество, което става правоприемник на влелите се ТД; последните се прекратяват без ликвидация и престават да съществуват в правния мир (чл. 262, ал. 1 ТЗ);
- нерегистрирано по ЗДДС лице, новоучредено на основание на сливане на данъчнозадължени лица, едното от които е регистрирано по този закон; при сливането цялото имущество на две или повече ТД преминава към едно новоучредено дружество, което се явява техен правоприемник; също както при вливането преобразуващите се ТД се прекратяват без ликвидация (чл. 262а, ал. 1 ТЗ);
- нерегистрирано по ЗДДС лице, новоучредено на основание на отделяне от регистрирано по закона лице; при тази форма на преобразуване част от имуществото на едно ТД преминава към едно или няколко (съществуващи или новоучредени) дружества, които стават негови правоприемници за тази част от имуществото; особеното тук е, че преобразуващото се дружество не се прекратява и продължава своето съществуване (чл. 262в, ал. 1 ТЗ);
- нерегистрирано по ЗДДС лице, новоучредено на основание на разделяне на регистрирано по този закон лице; при него цялото имущество на едно ТД преминава към две или повече (съществуващи или новоучредени) дружества, които стават негови правоприемници за съответната част; преобразуващото се дружество пък се прекратява без ликвидация (чл. 262б, ал. 1 ТЗ); тук следва да кажем, че на задължителна регистрация по ЗДДС подлежат всички приемащи ТД, които не са имали такава регистрация към датата на преобразуване.
Вижда се, че при разделяне или отделяне е възможно приемащото дружество да бъде не само новоучредено, но и съществуващо - тогава говорим за разделяне или отделяне чрез придобиване. Точки 4 и 5 от чл. 125, ал. 1 ЗДДС обаче визират само "новоучредени" нерегистрирани лица. Дали това означава, че единствено при разделяне или отделяне чрез учредяване получените в резултат на преобразуването дружества имат задължението за регистрация по ЗДДС на основание чл. 125 от този закон? Отговорът на този въпрос за нас е по-скоро отрицателен. Няма особен смисъл да бъдат разграничавани за данъчни цели разделянето или отделянето чрез придобиване от тези чрез учредяване. Едва ли това е била идеята на законодателя, вложена във визираните разпоредби на ЗДДС - по-скоро в случая става въпрос за остаряла терминология, която все още не е съобразена с измененията в глава 16 ТЗ, влизащи в сила от 01.01.2004 г. Логиката на данъчния закон подсказва, че когато в резултат на разделянето на регистрирано по закона лице поемащите неговото имущество ТД са вече съществуващи, но нерегистрирани по данъчния закон лица, те трябва задължително да се сдобият с регистрация по ЗДДС. Също така, когато от регистрирано лице се отделя имущество, което се поема от нерегистрирано лице, независимо че последното е съществуващо, а не новоучредено, то трябва да има задължението да се регистрира по ЗДДС.
2.1. На основание чл. 125, ал. 3 ЗДДС в изброените по-горе случаи на преобразуване на търговски дружества датата на регистрация е тази на вписване в търговския регистър на преобразуването. Както и при прехвърлянето на предприятие на регистрирано по ЗДДС лице в полза на нерегистриран по закона субект, регистрацията настъпва по силата на закона, без да е необходимо за нейната валидност да бъдат извършени каквито и да е процедурни действия от страна на приемащите търговски дружества.
Коя обаче дата трябва да се приеме за дата на вписване в търговския регистър на преобразуването, след като всеки съд по седалището на участващо в преобразуването дружество извършва съответно вписване в търговския регистър? С оглед нормата на чл. 263в, ал. 1 ТЗ при вливане или сливане това трябва да бъде датата на тяхното вписване от съда по седалището на приемащото (при вливане) или на новоучреденото (при сливане) дружество, което вписване се извършва не по-рано от 14 дни след заявяването му пред съда. Въз основа на съдебното решение за вписване на вливането или сливането от съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество се извършва и вписване на вливането или сливането от съда по седалището на всяко от преобразуващите се дружества. Обратното е при разделянето и отделянето - при тях водещо се явява вписването от съда по седалището на преобразуващото се дружество (чл. 263г, ал. 1 ТЗ); неговата дата трябва да се приеме за дата на регистрацията по ЗДДС на получените в резултат на разделянето или отделянето ТД. Впоследствие въз основа на него съдът по седалищата на приемащите и/или новоучредените дружества вписва извършеното разделяне или отделяне.
Можем да обобщим, че в действителност датата на преобразуването по смисъла на чл. 263ж, ал. 1 ТЗ, от която същото има действие, се явява и дата на регистрацията на лицата по реда на чл. 125 ЗДДС. От нея започва да тече и 14-дневният срок за подаване на заявление за регистрация по закона от приемащото дружество/дружества.
2.2. Подобно на регистрацията на данъчен субект, придобил предприятието на регистрирано по ЗДДС лице, заявлението за регистрация се подава в данъчното подразделение по адреса на управление на приемащото ТД от представляващия дружеството или от лице, упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно. Изхождайки от съдържанието на ал. 2 и 7 от чл. 103 ППЗДДС, към заявлението се прилагат следните документи:
- справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия;
- искане за откриване на ДДС-сметка;
- копие от съдебното решение за вписване в търговския регистър на извършеното преобразуване.
И тук, както при регистрацията на купувача на предприятието на регистрирано по ЗДДС лице, по вече изложените съображения съвсем ненужно се явява изискването за подаване на справка за двата вида облагаеми обороти. В някои случаи няма да е необходимо и да се депозира искане за откриване на ДДС-сметка. Така например при вливане на търговско дружество с регистрация по ЗДДС в друго нерегистрирано ТД не е необходимо да бъде откривана нова ДДС-сметка, тъй като преобразуващото се дружество притежава поне една такава. А приемащото дружество като негов универсален правоприемник придобива съответните права върху нея. Аналогична е ситуацията и при сливане и разделяне на регистрирани по ЗДДС търговски дружества.
Накрая трябва да се отбележи, че лицата, регистрирани по ЗДДС на основание посоченото в чл. 125, не могат да прекратят своята регистрация на основание чл. 117, ал. 1 от закона (т.е. по задължение) преди изтичането на 18 месеца от датата им на регистрация, освен при прекратяване на независимата икономическа дейност (ал. 6 от чл. 125). Това се отнася не само до случаите на регистрация вследствие преобразуване на търговски дружества, но и до тези по повод прехвърляне на предприятие по чл. 15 и 16 ТЗ.

3. Преобразуване чрез промяна на правната форма.
Според чл. 264, ал. 1 ТЗ търговско дружество може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (посочено в разпоредбата като новоучредено дружество). Последното става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.
В ЗДДС въпросният вид преобразуване е третиран в разпоредбата на ал. 5 от чл. 125. Същата определя, че при преобразуване от един вид в друг на регистрирано по закона лице регистрацията по ЗДДС се счита за регистрация на преобразуваното лице. Или от данъчна гледна точка подобно преобразуване не влече след себе си каквито и да е последици и за преобразуващото се, и за новоучреденото дружество, които за данъчния закон (съвсем основателно) са едно и също лице.

4. За дерегистрацията по ЗДДС на преобразуващото се ТД.
Този проблем няма почти никаква регламентация в ЗДДС и правилника за неговото прилагане. Единствената индикация, че при преобразуването на търговски дружества възниква необходимост от дерегистрация, се съдържа в разпоредбата на чл. 119, ал. 6, т. 3 ЗДДС, според която ал. 3 от чл. 119 не се прилага при преобразуване или преустройство на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по ЗДДС или се регистрира по реда и в срока по чл. 125. А нормата на чл. 119, ал. 3 предвижда начисляване на ДДС върху пазарната цена на наличните активи към датата на прекратяване на регистрацията на всеки данъчен субект.
И наистина, след като при вливане, сливане и разделяне преобразуващите се дружества се прекратяват (без ликвидация), те престават да съществуват като правни субекти. Което предполага и необходимостта от прекратяване на регистрацията им по ЗДДС. Въпреки това хипотезите на прекратяване на ТД без ликвидация във връзка с тяхното преобразуване не са намерили отражение в чл. 117 ЗДДС, съдържащ случаите на задължителна дерегистрация по закона. Като изходим от разпоредбата на чл. 119, ал. 6, т. 3 и предвид обстоятелството, че несъществуващ в правния мир субект не може да има регистрация по който и да е закон, то следва да заключим, че прекратените при вливане, сливане и разделяне преобразуващи се ТД трябва да се дерегистрират, макар привидно те да нямат такова задължение. За целта трябва да се подаде заявление за дерегистрация в данъчното подразделение по място на тяхната регистрация от представител на правоприемника на съответното прекратено дружество. Срокът за това следва да е 14-дневен; той започва да тече от датата на преобразуването по чл. 263ж ТЗ, т.е. от тази на вписване в търговския регистър на вливането, сливането или разделянето от съда по чл. 263в, ал. 1 ТЗ, съответно - по чл. 263г, ал. 1 от същия закон. Посочената дата трябва да приемем и за дата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС на прекратеното дружество.
Заявлението за прекратяване на регистрацията се подава по образец (приложение № 14 към ППЗДДС) и към него е необходимо да се приложат:
- копие от съдебното решение за вписване на вливането, сливането или разделянето, в резултат на което и се прекратява преобразуващото се дружество;
- удостоверението(ята) за регистрация по чл. 113, ал. 1 ЗДДС.
Протокол-опис за начисляване на ДДС за наличните активи при прекратяване на регистрацията (приложение № 15 към ППЗДДС) не трябва да бъде подаван, тъй като, както вече се разбра, преобразуващото се дружество не дължи данък по чл. 119, ал. 3 ЗДДС.
Що се отнася до справката-декларация по ЗДДС за последния данъчен период (той включва времето от първо число на месеца, в който е вписано преобразуването, до датата на прекратяване на регистрацията), такава също трябва да бъде подадена. Срокът за това е до 14-о число вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията. Плащането на евентуално дължимия по нея данък се извършва в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията.


Изкупуване на предприятие на ЕТ от ЕООД
Отговоря: Недялка СТОЙЧЕВА - д.е.с., регистриран одитор, в. "Седмичен законник", бр. 17 от 2 - 8 май 2005 г., Експертис 5.0

Въпрос: Собственик на ЕТ, който притежава и ЕООД, желае да обедини дейностите. Какви са вариантите дейността да бъде поета изцяло от едноличното ООД - изкупуване, вливане и др.?
Ако ЕООД-то изкупи ЕТ, каква трябва да бъде цената на закупуване ? Какви са счетоводните операции по изкупуването ?

Отговор: Възможността да се обединят дейностите на двете предприятия е чрез прехвърлянето на предприятието на ЕТ на ЕООД. Прехвърлянето се осъществява на основание чл. 15 от Търговския закон - чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър.
Обединяването на двете предприятия е бизнескомбинация по смисъла на СС 22 Бизнескомбинации. Тъй като ЕООД придобива контрол върху нетните активи и дейности на предприятието на ЕТ, бизнескомбинацията представлява придобиване. Това означава, че придобиващият (ЕООД) следва да приложи счетоводният метод на покупко-продажбата в собствените си финансови отчети. Методът изисква към датата на придобиването да се извърши оценка на разграничимите активи и пасиви в съответствие с изискванията на СС 22 и да се определи стойността на разходите по придобиването.
Счетоводното отразяване на придобиването е свързано с признаването на разграничимите активи и пасиви във финансовите отчети на придобиващото предприятие, в случая ЕООД. Разликата между стойността на нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви и цената, определена в договора за прехвърлянето, се отчита като репутация. Когато първоначалната стойност на придобиването е по-висока от стойността на нетните активи, репутацията е положителна и се представя в актива на баланса с положителен знак. Когато първоначалната стойност на придобиването е по-ниска от стойността на нетните активи, репутацията е отрицателна и се представя в актива на баланса като отрицателна величина.
Например: Определената в договора цена за прехвърляне на предприятието на ЕТ е 50 000 лв. Справедливата стойност на придобитите разграничими активи е 100 000 лв., а на разграничимите пасиви - 60 000 лв.
Счетоводното отчитане на придобиването ще изглежда по следния начин:
Дт с/ка Разграничими активи 100 000
Дт с/ка Положителна репутация 10 000
Кт с/ка Разграничими пасиви 60 000
Кт с/ка Парични средства 50 000.
По отношение на данъчното законодателство е важно да се знае, че данъчните задължения на прехвърленото предприятие се определят към датата на вписването на решението в търговския регистър и се декларират с подаването на данъчна декларация в едномесечен срок от датата на прекратяването.
Физическото лице, собственик на предприятието на ЕТ, е длъжен да декларира получения доход от прехвърлянето на предприятието. Данъчната основа за определяне на размера на данъка представлява положителната разлика между определената с договора цена и собствения капитал на предприятието.
Друга особеност, свързана с данъчното законодателство, е пораждането на задължението за регистрация по ЗДДС за придобиващото предприятие, в случай че придобитото е вече регистрирано лице. В конкретния случай, ако ЕТ е регистрирано лице по ЗДДС, ЕООД е задължено да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването на прехвърлянето в търговския регистър. За дата на регистрация се смята датата на вписването. Самото прехвърляне на предприятието по чл. 15 от Търговския закон не се счита за доставка по смисъла на ЗДДС.
В Търговския закон (чл. 265) има предвидена възможност цялото имущуство на еднолично търговско дружество да преминава върху едноличния собственик, ако той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. В този случай преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. Решението за преобразуване се взема от едноличния собственик в писмена форма с нотариална заверка на подписа. В конкретния случай разпоредбата на закона се явява друг вариант на обединяване на дейностите на ЕТ и ЕООД, но обратно на предходния, имуществото на ЕООД преминава в ЕТ и дейността ще се извършва в предприятието на ЕТ, а ЕООД-то се прекратява.


БИЗНЕС КОМБИНАЦИЯ ПРИ ОБЕДИНЯВАНЕ НА ДВЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Отговаря Недялка Стойчева, регистриран одитор, Експертис 5

Във в. “Седмичен законник”, бр. 17 от 2005 г., Недялка Стойчева, д.е.с., регистриран одитор отговаря на въпроса: Собственик на ЕТ, който притежава и ЕООД, желае да обедини дейностите. Ако ЕООД-то изкупи ЕТ, каква трябва да бъде цената на закупуване и какви са счетоводните операции по изкупуването?

Обединяването на двете предприятия е бизнес комбинация по смисъла на СС 22 Бизнес комбинации. Тъй като ЕООД придобива контрол върху нетните активи и дейности на предприятието на ЕТ, бизнес комбинацията представлява придобиване. Това означава, че придобиващият (ЕООД) следва да приложи счетоводния метод на покупко-продажбата в собствените си финансови отчети. Методът изисква към датата на придобиването да се извърши оценка на разграничимите активи и пасиви в съответствие с изискванията на СС 22 и да се определи стойността на разходите по придобиването.
Счетоводното отразяване на придобиването е свързано с признаването на разграничимите активи и пасиви във финансовите отчети на придобиващото предприятие, в случая ЕООД. Разликата между стойността на нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви, и цената, определена в договора за прехвърлянето, се отчита като репутация. Когато първоначалната стойност на придобиването е по-висока от стойността на нетните активи, репутацията е положителна и се представя в актива на баланса с положителен знак. Когато първоначалната стойност на придобиването е по-ниска от стойността на нетните активи, репутацията е отрицателна и се представя в актива на баланса като отрицателна величина.
Пример: Определената в договора цена за прехвърляне на предприятието на ЕТ е 50 000 лв. Справедливата стойност на придобитите разграничими активи е 100 000 лв., а на разграничимите пасиви - 60 000 лв.
Счетоводното отчитане на придобиването ще изглежда по следния начин:
Дт с/ка Разграничими активи 100 000
Дт с/ка Положителна репутация 10 000
Кт с/ка Разграничими пасиви 60 000
Кт с/ка Парични средства 50 000.
По отношение на данъчното законодателство е важно да се знае, че данъчните задължения на прехвърленото предприятие се определят към датата на вписването на решението в търговския регистър и се декларират с подаването на данъчна декларация в едномесечен срок от датата на прекратяването.


OT САЙТА НА ПЛУТОН-1
Раздел втори
Отчитане на търговските сделки

В настоящата публикация ще обърнем внимание на сравнително по-рядко срещаните или по-малко коментирани договори и сделки.

А. Продажба на предприятие по реда на член 15 от Търговския закон.
Покупко-продажбата на предприятие е особена сделка (по своя предмет), която е уредена в чл. 15 от Търговския закон (ТЗ). Текстът определя, че “Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите”.
Редица автори, като проф. Филип Рачев, Иван Дочев-д.е.с. и др. наблягат, че в този случай под предприятие ТЗ разбира само имуществото на дружеството, а не предприятието по смисъла на чл.1, ал. 2 от Закона за счетоводство. Следователно, за правилното отчитане на сделката водещо е разбирането, че съгласно търговското законодателство имуществото на търговеца като комплекс от права, задължения и отношения, е обособено от собственика си и самостоятелно може да бъде предмет на сделка, без да се прекратя-ва самото търговско дружество.
Важно е да се наблегне също така, че продажбата на предприятие по реда на чл.15 от ТЗ не представлява бизнескомбинацията “придобиване”, описана в НСС 22.
Изводът, който може да се направи, е, че при продажба на предприятие по реда на чл.15 от ТЗ се продава обособеното имущество (например фабриката), но самото търговско дружество като субект на правото остава да съществува в правния мир. В практиката са известни и случаи на прехвърляне на предприятието на едноличен търговец на ЕООД (с един и същи собственик), след което едноличният търговец не е прекратен, а остава да съществува и функционира.
Продавачът на предприятието (имуществото) следва да отпише от баланса си продадените активи, които са били предмет на сделката и да отчете финансовия резултат от нея. Ако дружеството-продавач е регистрирано по ЗДДС лице, следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за ДДС, прехвърлянето на предприятие по реда на член 15 от ТЗ не представлява сделка (доставка) по смисъла на този закон и съответно не се дължи ДДС.
За да поясним възникналите взаимоотношения между предприятието-продавач и предприятието-купувач на предприятие по чл. 15 от ТЗ, както и съпътстващите ги стопански операции нека разгледаме следния пример:
Салдовата ведомост към 31.03.2004г. на дружество ”Алфа” АД (чието предприятие се продава през април 2004г.) изглежда така:

На практика продавачът - дружество “Алфа”АД продава един обособен комплекс от имуществени права и задължения на “Вега” ООД - именно дълготрайните си активи и стоковата наличност, а от задълженията - тези към доставчици и по лизинга срещу сумата, платима по банков път в размер на 200 000 лв.

Счетоводните записвания при продавача са:
1. За отписване на ДМА и стоките:

Дебит с/ка Амортизации 75 000
Кредит с/ка ДМА 75 000

и Дебит с/ка Разчети по особени продажби 525 000
Кредит с/ка ДМА 175 000
Кредит с/ка Стоки 350 000

2. За отписване на задълженията, в които встъпва купувача:

Дебит с/ка Други заеми и дългове 55 000
Дебит с/ка Задължения към
доставчици 289 000
Кредит с/ка Разчети по особени продажби 344 000

3. За получената сума от купувача (ако договорената сума е 200 хил. лв.):

Дебит с/ка Разплащателна
сметка в левове 200 000
Кредит с/ка Разчети по особени продажби 200 000

4. За отчитане на финансовия резултат от сделката:
Дебит с/ка Разчети по особени продажби 19 000
Кредит с/ка Приходи от други продажби 19 000

5. За приключване на приходната сметка:
Дебит с/ка Приходи от други продажби 19 000
Кредит с/ка Печалби и загуби от текущата година 19 000

В счетоводството на купувача (дружество “Вега”) цената на придобитите активи (ДМА и стоки) ще се формира като сума от платените 200 000 лв. и поетите задължения към кредитори и доставчици. Ако приемем, че стоките като бързоликвидни активи са по пазарни цени, то разликата от 19 000 лв. ще отнесем в увеличение на цената на придобиване на ДМА. Счетоводните статии ще бъдат за поемане и на активите и на пасивите. Възможно е да се използва една разчетна сметка Разчети по особени покупки.

1. За поемане на активите:

Дебит с/ка ДМА 194 000
Дебит с/ка Стоки 350 000
Кредит с/ка Разчети по особени покупки 544 000

2. За поемане на задълженията към кредиторите и доставчиците:

Дебит с/ка Разчети по особени покупки 344 000
Кредит с/ка Други заеми и дългове 55 000
Кредит с/ка Доставчици 289 000

3. За плащането по сделката:

Дебит с/ка Разчети по особени покупки 200 000
Кредит с/ка Разплащателна сметка в левове 200 000



ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ ПРИ ПРОДАЖБА НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 15 ОТ ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
Отговаря Емил ЕВЛОГИЕВ - регистриран одитор, Експертис 5.0
Въпрос: Какви са счетоводните записвания при продажба на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон?

Отговор: Продажбата на предприятие по чл. 15 от Търговския закон НЕ Е БИЗНЕСКОМБИНАЦИЯ, а представлява продажба на активи. При продавача се съставят следните счетоводни статии:
- отписване амортизираната част на активите:
Дт с/ка Амортизации
Кт с/ки от група 20, 21
- отписване на неамортизираната част:
Дт с/ка Други приходи
Кт с/ки от група 20, 21
- отписване на други активи (в зависимост от договора за продажба):
Дт с/ка Други приходи
Кт с/ки от групи 30, 40
- отчитане на плащането по продажбата:
Дт с/ка Парични приходи или Вземания
Кт с/ка Други приходи
От продажбата се формира финансов резултат. Тази сделка съгласно ЗДДС е освободена от данък добавена стойност.
При купувача се завеждат получените активи и се отразява плащането или задължението по договора за покупка.


ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРОДАЖБА НА ПРЕДПРИЯТИЕ
Отговаря Мариела Павлова, нотариус, Експертис 5.0
В бр. 61 от 2 март 2004 г. на в. "Труд" Мариела Павлова, нотариус, дава отговор на въпроса: Какво трябва да направя, за да продам предприятието си като ЕТ на трето лице и какви данъци ще дължа?
За да се продаде търговско предприятие на трето лице, трябва да се сключи писмен договор за продажбата му с нотариална заверка на подписите. Ако договорът е само в писмена форма, без нотариална заверка на подписите, то ще има силата само на предварителен договор.
При прехвърлянето не се дължи друг данък или такса, освен нотариалната такса за заверка на подписите. А тя е пропорционална и зависи от договорената между страните продажна цена, респ. от балансовата стойност на активите на предприятието по баланса му от последното тримесечие преди сделката, и се начислява върху по-високата от двете стойности.
Получените от продажбата на предприятието приходи подлежат на облагане с данък по ЗОДФЛ. Определянето на облагаемата основа (чл. 24, ал. 4 от ЗОДФЛ) е променена - изменението е обнародвано в бр. 112 от 2003 г. на ДВ. Според него данъчната основа е положителна разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. Собственият капитал е разлика между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието (т. 56 на з 1 от ЗОДФЛ). Дължи се данък само върху положителната разлика между продажната цена и стойността на активите, намалена със стойността на пасивите му по баланса към деня на продажбата.


ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ, ПОЛУЧЕНИ ПРИ ПРОДАЖБА НА ПРЕДПРИЯТИЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ

Отговаря Веска ДИМИТРОВА - данъчен консултант, Експертис 5.0
Коментар: Веска ДИМИТРОВА - данъчен консултант, в. "Седмичен законник", бр. 7 от 16 - 22 февруари 2004 г.

Със ЗИДЗОДФЛ (
обн., ДВ, бр. 112/2003 г.) бе направено изменение на чл. 24, ал. 4 от ЗОДФЛ, определящ реда за формиране на данъчната основа при продажба на предприятие на едноличен търговец. Съгласно направеното изменение, считано от 1 януари 2004 г., данъчната основа се определя като разлика между продажната цена и собствения капитал на предприятието, определен към датата на продажбата. За целите на данъчното облагане е дефинирано и понятието „собствен капитал“, като това е разликата между балансовата стойност на активите и на пасивите на предприятието, определени към момента на продажбата (§ 1, т. 56 от допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ - нов,
обн., ДВ, бр. 112/2003 г.). До 31.12.2003 г., данъчната основа при продажба на предприятие на ЕТ се определяше като разлика между продажната цена и балансовата стойност на активите.
Съпоставката между разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ЗОДФЛ действаща от 1 януари 2004 г., и тази, в редакцията є до 31.12.2003 г., показва, че при равни други условия е налице увеличаване на данъчната основа, тъй като в преобладаващата част от случаите стойността на собствения капитал на дадено предприятие е по-малка от сумата на активите. В много малка част от случаите размерът на собствения капитал е равен на стойността на активите, тъй като са единични случаите, при които към определен момент дадено дружество не отчита дългосрочни и/или краткосрочни задължения.
Съществената разлика между текста на чл. 24, ал. 4 от ЗОДФЛ, действащ до 31.12.2003 г., и този след тази дата може да бъде представена по следния начин:
Пример:
През 2004 г. ЕТ продава предприятието си, като продажната цена е 23 640 лв., а стойността на собствения капитал към момента на продажбата е 15 200 лв. Данъчната основа по чл. 24, ал. 4 от ЗОДФЛ е равна на 8 440 лв. (23 640 - 15 200 лв.).
Ако допуснем, че тази сделка е извършена през 2003 г. и към момента на продажбата балансовата стойност на активите е 22 580 лв., то за данъчната 2003 г. данъчната основа, подлежаща на облагане с подоходен данък, е в размер на 1 060 лв. (23 640 - 22 580).
Интерес представлява определянето на данъчната основа при продажба на предприятие на ЕТ, което към момента на сделката е декапитализирано, т.е сумата на собствения капитал е отрицателна величина. В този случай, на практика, данъчната основа ще е равна на сбора от продажната цена и числовата стойност на собствения капитал.
Пример:
ЕТ продава предприятието си за 100 лв., като към момента на сделката стойността на собствения капитал е отрицателна величина в размер на (8 260) лв. Данъчната основа е равна на 8 360 лв. (100 - (-8 260)).#


Дължи ли се ДДС при продажба на предприятие
Отговаря Ивайло Кондарев - данъчен консултант, Експертис 5.0
В бр. 4 от 2005 г. на сп. "Експерт" Ивайло Кондарев, данъчен консултант, разглеж да казуса: Новоучредено ЕООД придобива ЕТ чрез покупко-продажба на стойност 1 500 лв. (придобива всички активи и пасиви). ЕТ продължава да съществува като търговец. За сделката е сключен договор за покупко-продажба. Следва ли ЕТ да издаде фактура за стойността на сделката? Следва ли да се начисли ДДС върху стойността на сделката?
В случая явно става въпрос за продажбата на предприятие на едноличен търговец (ЕТ) с регистрация по ЗДДС в полза на новоучредено търговско дружество (ЕООД). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. По силата на чл. 6а, ал. 1, т. 2 от ЗДДС въпросната сделка не се счита за доставка по смисъла на ЗДДС.
Поради тази причина върху продажната цена на предприятието (1 500 лв.) не трябва да се начислява ДДС. Същевременно за сделката по прехвърляне на предприятието не е необходимо издаването на опростена фактура, защото данъчни документи се съставят само за възникнали данъчни събития по смисъла на ЗДДС, а "недоставките" очевидно не са такива. Доколкото обаче въпросната сделка по чл. 15 от ТЗ представлява "стопанска операция" от гледна точка на Закона за счетоводството (ЗСч), необходимо е съставянето на първичен счетоводен документ с реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Този документ (фактура) не трябва да намира отражение в дневника за продажбите и в справката-декларация за ДДС на ЕТ (по арг. от чл. 91, ал. 3 от ППЗДДС).


Задължение за внасяне на ДДС върху наличните стоки и ДМА при продажба на предприятие по чл. 15 от ТЗ
Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант, Експертис 5.0
Въпрос: Фирма с регистрация по ЗДДС има налични стоки и ДМА, за които е ползвала данъчен кредит. Собственикът ще продава (прехвърля) фирмата по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) на регистрирано по ЗДДС предприятие. При тази сделка трябва ли да се внесе ДДС върху наличните стоки и ДМА?

Отговор: Съгласно чл. 15, ал. 1, изречение първо от ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърли чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Казаното се отнася за предприятията и на търговските дружества, и на едноличните търговци. По силата на чл. 6а, ал. 1, т. 2 от ЗДДС прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от ТЗ не се счита за доставка. Това означава, че за неговото извършване няма да се начислява ДДС, дори и когато отчуждителят (прехвърлителят) е лице, имащо регистрация по ЗДДС.
При това положение търговецът, продаващ своето предприятие по чл. 15 от ТЗ, не би трябвало да има и право на данъчен кредит относно начисления ДДС при придобиването на стоките и услугите, влизащи в състава на прехвърленото предприятие. Така е, защото той не използва същите за извършване на облагаема доставка, а в чл. 64 от ЗДДС (нито пък в който и да друг член от закона или от ППЗДДС) не съществува конкретна разпоредба, предвиждаща да се ползва право на данъчен кредит при извършване на продажба на предприятие по чл. 15 от ТЗ. В общия случай обаче въпросното право вече е упражнено към момента на продажбата на предприятието, а в чл. 81, ал. 1-3 от ЗДДС се говори за корекции (връщане) на приспаднат данъчен кредит само при извършването на освободени доставки. И тъй като прехвърлянето на предприятие не е доставка (нито облагаема, нито пък освободена), не се налага продавачът да върне на бюджета вече ползвания данъчен кредит за стоките и услугите, влизащи в състава на прехвърленото предприятие.
Така на практика се получава, че за продажбата на търговско предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ не се дължи и не трябва да се внася ДДС - нито като начислен данък за извършената сделка, нито под формата на корекция на (евентуално) ползван данъчен кредит за активите, включени в състава на предприятието.


ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО ЧЛ. 15 ОТ ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
Отговаря Иван ДОЧЕВ - дипломиран експерт-счетоводител, Експертис 5.0
Въпрос: Какви са счетоводните и данъчните аспекти при покупко-продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон? Новорегистрирано ЕООД купува едноличен търговец. Собственикът на дружеството и едноличния търговец е едно и също лице.
Отговор: При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон се прехвърля имуществен комплекс, състоящ се от активи и пасиви (права и задължения). Собственикът на предприятието (търговско дружество, едноличен търговец) продължава да съществува в правния мир. Неговото евентуално прекратяване и заличаване като търговец е друга тема и става по друг ред.
В случая се отнася за покупко-продажба на предприятие на едноличен търговец, което означава, че неин предмет е имущество, съответно чистата стойност на това имущество като разлика между активи и пасиви.
Физическото лице - едноличен търговец, при продажбата на предприятието си би реализирало доход в качеството си на обикновено физическо лице, което се декларира отделно в годишната данъчна декларация. След като този доход не е доход от стопанската дейност на лицето, в счетоводството на едноличния търговец не се отчита продажба, а само прехвърлянето (отписването) на активите и пасивите, предмет на сделката. Отписването става за сметка на собствения капитал на търговеца. Сумата от продажбата се инкасира от продавача като обикновено физическо лице.
Търговското дружество - купувач отчита получените активи по цена на придобиване, която е еквивалентна на стойността на пасивите плюс платената сума.
Данъчен проблем може да възникне за физическото лице при определяне на дохода му от продажбата на предприятието във връзка с пазарната цена, защото се отнася за сделка между свързани лица: продавача - физическото лице и купувача - юридическото лице ЕООД, чийто едноличен собственик е същото физическо лице ( параграф 1, т.15 от ЗОДФЛ ).


ПРОДАЖБА НА ПРЕДПРИЯТИЕ
Отговаря Светослав Григоров – адвокат, Експертис 5.0
В бр. 6 на в. „Икономически живот“ от 2002 г. Светослав Григоров отговаря на въпроса, как се извършва продажба на предприятие.
Българското търговско право позволява да се извършват сделки с предприятия. Процедурата е регламентирана в глава четвърта на Търговския закон - чл. 15 и 16. Според чл. 15, ал. 1 „предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърляно чрез сделка“.
Изброеното обособено имущество съставлява предметът на продажбата, който търговецът се задължава да прехвърли на купувача срещу заплащане на уговорената цена. Договорът за продажба на предприятието е комплексен, тъй като включва в себе си множество единични сделки, като продажба на оборудване, прехвърляне на вземания и др. Страните по договора могат обаче да уточнят изрично кои елементи влизат в приложното поле на договора и кои не. Ако не е уговорено друго, се предполага, че предмет на договора за продажба е цялата правна и фактическа съвкупност.
Законът поставя две изисквания към формата на договора за продажба на предприятие. Той трябва да е писмен, с нотариална заверка на подписите. Тази форма се счита за достатъчна по отношение на валидността на сделката и е без значение какво включва предметът на сделката. Дори да се прехвърля недвижим имот като част от предприятието, сделката няма да бъде оформена като нотариален акт, макар такъв да се изисква съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите.
Прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и правоприемника и се обнародва в „Държавен вестник“. Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, той трябва да се впише при съдията по вписванията. Това обаче не е изискване за валидност на сделката. Тя произвежда действие и без да е вписана, но приобретателят рискува да му се противопоставят трети лица с придобити и вписани права.
Поради това, че като част от предприятието се прехвърлят права и задължения съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ, продавачът е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Наред с това по отношение на прехвърлените задължения чл. 15, ал. 2 установява солидарна отговорност на продавача и купувача, освен ако не е уговорено друго с кредиторите. Това означава, че продавачът не се освобождава от задълженията си, нещо повече - кредиторите на търсими задължения (такива са непаричните задължения по чл. 68, б. „в“ от ЗЗД) са длъжни да се обърнат право към отчуждителя на предприятието.


ПРОДАЖБА НА ПРЕДПРИЯТИЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ
В. "Седмичен законник", бр. 26 от 1-7 юли 2002 г., Експертис 5.0
В бр. 6 на сп. „Български законник“ от 2002 г. екип на консултантска къща „Ивана“ третира продажбата на предприятието на едноличен търговец (ЕТ) на търговско дружество:
1. със съдебно прекратяване на ЕТ и
2. без съдебно прекратяване на ЕТ.
1. Към датата на съдебното решение:
- осчетоводява се бизнескомбинация при продавача;
- изготвят се приключителни отчети на продавача;
- изготвят се и ликвидационни отчети на продавача;
- на база на така изготвените отчети се подава годишна декларация към датата на прекратяване на дейността. Отчетите се прилагат към годишната декларация. Обявяват се приходите и разходите за дейността до датата на съдебното решение;
- осчетоводява се бизнескомбинация при купувача - основава се на пазарната оценка, изготвена от оценителя, към датата на продажбата на предприятието. Ако между датата на оценката и датата на съдебното решение има закупени активи, може да се приеме, че балансовата им стойност по отчетите съответства на пазарната цена на съответния актив, тъй като времевата разлика е от порядъка на месец;
- подава се декларация за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Продажбата на цяло предприятие е освободена сделка;
- продавачът се счита за дерегистриран, а купувачът - за регистриран по ЗДДС към датата на съдебното решение.
Сроковете, които се следят във връзка с така описаната комбинация, са:
- 14-дневен за регистрация на купувача и дерегистрация на продавача по ЗДДС;
- 1-месечен за подаване на годишна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за съответната година.
2. Към датата на съдебното решение:
- осчетоводява се бизнескомбинация при продавача;
- осчетоводява се бизнескомбинация при купувача - основава се на пазарната оценка, изготвена от оценителя, към датата на продажбата на предприятието. Ако между датата на оценката и датата на съдебното решение има закупени активи, може да се приеме, че балансовата им стойност по отчетите съответства на пазарната цена на съответния актив, тъй като времевата разлика е от порядъка на месец;
- купувачът подава декларация за регистрация по ЗДДС (ако купеното предприятие е било регистрирано по ЗДДС). Продажбата на цяло предприятие е освободена сделка;
- купувачът се счита за регистриран по ЗДДС към датата на съдебното решение.
Сроковете, които се следят във връзка с така описаната комбинация, са:
- 14-дневен за регистрация на купувача по ЗДДС;
- 1-месечен за подаване на годишна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за съответната година.
Освободена сделка по реда на ЗДДС е продажбата само на цяло предприятие, т.е. ако в договора за продажба на предприятието се опита да се заобиколи това изискване, сделката може да бъде класифицирана като облагаема и съответно продавачът да е длъжен да начисли ДДС върху продажната цена.


СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ПРОДАЖБАТА НА ПРЕДПРИЯТИЕ ПО ЧЛ. 15 ОТ ТЗ
Отговаря Евгени Рангелов, магистър по финанси
В бр. 2 от 2005 г. на сп. "Експерт" Евгени Рангелов - магистър по финанси, отговаря на следния въпрос: Как следва да отчетем счетоводно продажбата на предприятие по чл. 15 от Търговския закон - като други приходи от дейността или като извънредни приходи?

Отговор: Съгласно чл. 18, ал. 3 от Закона за счетоводството извънредни са приходите, които са възникнали случайно или са резултат от събития извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще.
Безспорно трябва да приемем, че продажбата на предприятие не е събитие, което възниква често за предприятието. То не е част от обичайната дейност, защото не може да възниква редовно и не се повтаря често. Следователно продажбата на предприятие не е обикновена продажба, която да се отчете по сметка Приходи от други продажби, т.е. в приходите за обичайната дейност. Тази продажба трябва да се третира като извънредно събитие за предприятието, а приходът да се отчете като извънреден приход със статията:
Дт с/ка Разплащателна сметка в левове или сметка за вземания
Кт с/ка Извънредни приходи
В някои коментари в специализирания печат продажбите на предприятие по чл. 15 от Търговския закон се третират като Приходи от други продажби. Тази трактовка не намира основание в т. 4.3 от НСС 8, която дава примерни случаи за отчитане на извънредни приходи. Затова считаме, че преценката за начина, по който трябва да бъде отчетен приходът от продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон, трябва да бъде базирана по същество на характера на сделката. А тя, както посочихме, не е събитие, което се повтаря често и редовно в дейността на предприятието.


ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРОДАЖБАТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО НА ЕТ
Отговаря Евгени Рангелов, магистър по финанси
В бр. 6 от 2005 г. на сп. "Експерт" Евгени Рангелов, магистър по финанси, отговаря на въпроса: Едноличен търговец прилага едностранно счетоводно записване по реда на чл. 32, ал. 4 от Закона за счетоводството. Същият продава предприятието си по реда на чл. 15 от Търговския закон. Как ще се установи доходът му за облагане, като се има предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ЗОДФЛ, т. е., че данъчната основа на предприятие на едноличен търговец е положителната разлика между определената в договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. След като ЕТ прилага едностранно счетоводно записване и не съставя счетоводен баланс, как следва да се установи собственият му капитал?
Собственият капитал на всеки търговец е финансово-икономическо понятие. Наистина, когато търговецът прилага двустранно счетоводно записване и съставя счетоводен баланс, собственият капитал може да се установи по него. Когато предприятието прилага едностранно счетоводно записване, следва да се изхожда от основната постановка, че собственият капитал е разликата между активите и пасивите на предприятието. Известно е, че и при едностранното счетоводно записване се водят регистри. С тяхна помощ може да се установи размерът на собствения капитал като разлика между активите и пасивите. Това, че финансовият отчет на предприятието няма счетоводен баланс, не означава, че то не трябва да има регистри за своите активи и пасиви: дълготрайни и краткотрайни активи, вземания и задължения, парични средства и пр. Те са нужни и по друга причина. Изискванията на Закона за счетоводството са валидни за всички търговци, включително и за тези, които прилагат едностранно счетоводно записване: инвентаризация, оценки и преоценки на активи, отписване на вземания и задължения и пр., а това може да се осъществява само ако има счетоводни регистри с аналитична информация. С тяхна помощ ще се установи и собственият капитал.


ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ НА ПРОДАЖБАТА НА ПРЕДПРИЯТИЕ
Коментар: Евгени РАНГЕЛОВ - магистър по финанси
В бр. 4 от 2003 г. на сп. "Експерт" Евгени Рангелов, магистър по финанси, разглежда следния казус: Търговско дружество продава предприятието си на друго дружество по реда на чл. 15 от ТЗ. Получена е продажна цена по-висока от стойността на нетния капитал. Какви са счетоводните записвания в този случай?
Авторът отбелязва, че след като е получена по-висока продажна цена от нетния капитал, може да се ползва една временна с/ка Други дебитори. Предложена е следната схема от счетоводни записвания:
- за отписване на активите:
Д-т с/ка Други дебитори
К-т с/ки, отчитащи активите (по балансова стойност)
- за отписване на пасивите:
Д-т с/ки, отчитащи пасивите
К-т с/ка Други дебитори
- за полученото плащане:
Д-т с/ка Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка Други дебитори
- за приключване на резултата от продажбата:
Д-т с/ка Други дебитори
К-т с/ка Приходи от други продажби.


ОБЛАГАНЕ С ДДС НА СДЕЛКИ С ПРЕДПРИЯТИЕ ПО ЧЛ. 15 ОТ ТЗ
Отговаря Георги Конев - данъчен експерт, Експертис 5.0
В сп. “Актив”, бр. 12 от 2004 г., Георги Конев, отговаря на въпроса: Подлежи ли на облагане с ДДС продажбата на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон?

При продажба на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ се продава обособеното имущество (например фабрика), но самото търговско дружество като субект на правото остава да съществува. Продавачът на предприятието (имуществото) следва да отпише от баланса си продадените активи и да отчете финансовия резултат от тях.
При положение че дружеството продавач е регистрирано по ЗДДС лице, е от значение периодът, през който е станала продажбата, от което може да се третира доставката като освободена или облагаема. Ако продажбата е извършена до края на 2003 г., става въпрос за освободена доставка (чл. 44 от ЗДДС). Но ако продажбата на имуществото е извършена през 2004 г., то тази доставка вече се третира като облагаема и търговското дружество продавач следва да начисли ДДС (изм. чл. 44 от ЗДДС).


ЕООД изкупува ЕТ – продажба на предприятие по чл. 15 от ТЗ

http://odit.info/forum_openthread.php?ThreadID=12899&ForumID=1
http://odit.info/forum_openthread.php?ThreadID=12048&ForumID=1
http://odit.info/forum_openthread.php?ThreadID=9223&ForumID=1
http://odit.info/forum_openthread.php?ThreadID=6623&ForumID=1
http://odit.info/forum_openthread.php?ThreadID=3472&ForumID=2
http://odit.info/forum_openthread.php?ThreadID=1482&ForumID=1
http://www.odit.info/forum_openthread.php?ThreadID=16934&ForumID=1
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=accounting&Number=1944822159&page=1&view=collapsed&sb=5&vc=1

Здравейте, имам ЕТ и искам то да стане ООД. Може ли някой да ми каже каква е процедурата и какви документи са ми необходими?Благодаря предварително

Като начало изчети всичко писано във форума в Данъци и в Счетоводство. После питай!

Някой да напише нещо по темата

Привет,продадено ЕТ на физическо лице за сумата от 500 лв.
Трябва да попълня приложение 2 от ГДД по чл. 50,тъй като ЕТ не се заличава.
Имам ДА-4315 лв.,вземания 1000,00 лв.парич.ср.250 лв.
задължения-500 лв.
собствен капитал остава 5065 лв.
правилно ли смятам обл. доход= 500/пр.цена/-5065/ск/=-4565 лв.,т.е.отриц.величина
Моля за помощ.

Моля за помощ.

абе 500 лева

ама и на адвоката ли се молихте?

Все пак не съм аз лицето продало ЕТ,става въпрос за ЕТ без дейност от няколко години,през 2012 г. е прехвърлено предприятието на ЕТ от бащата на сина,старото ЕТ е заличено,сега искат да попълним ГДД чл.50 затова ако може за малко помощ,ще съм благодарна.

П.п.допуснала съм грешка старото ЕТ не е заличено.

Благодаря ти abeama. Тази тема я прочетох още преди да питам,тук става въпрос за продажба без заличаване,мисля че това е начина за эпределяне на обл. доход,в случая при мен се получава отриц.величина и къде точно вв приложение 2 трябва да го декларирам този доход.

<sup>Отговор на abeama(16.04.2013 16:03):
abeama каза:
Моля за помощ.

абе 500 лева

ама и на адвоката ли се молихте?</sup>

Благодаря ти abeama. Тази тема я прочетох още преди да питам,тук става въпрос за продажба без заличаване,мисля че това е начина за эпределяне на обл. доход,в случая при мен се получава отриц.величина и къде точно вв приложение 2 трябва да го декларирам този доход.

Облагаем доход отрицателна величина.

Това е интересно.

Имах в предвид че разликата м/у продажната цена и ск е отрицателна величина,моля те правилно ли смятам: ДА-4315 лв.,вземания 1000,00 лв.парич.ср.250 лв.
задължения-500 лв.
собствен капитал остава 5065 лв.,и къде точно в прил. 2 да посоча този доход.
Моля те наистина,че нещо съсвсем се омотах.

Продажба межда свързани лица без пазарна оценка?... те затова възникват въпроси като продаваш нещо което струва 5000 лв. за 500 лв. и после олеле как да оправим нещата

Тези 5064 са всъщност печалба,която не е изплатена на ЕТ,тъй като няма пари в касата,ако ги отразя като задължение към собственика,то тогава Активите и Пасивите ще са равни,т.е. СК ще е нула и обл. доход ще бъде 500 лв. данък 500*15%=75 лв.,Така става ли?

Преслав Недев се е упражнявал тука по темата: http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?p=194183

^{Отговор на riko1(16.04.2013 17:19):
riko1 каза:
Тези 5064 са всъщност печалба,която не е изплатена на ЕТ....}

Че кой да му я изплати, ако сам не сия премести в другия джоб? За нея той вече сие платил данъците и би трябвало отдавна да е похарчил спечеленото...

Да но няма пари в касата,нито в банката,как да си ги изплати

^{Отговор на riko1(16.04.2013 17:19):
riko1 каза:
Тези 5064 са всъщност печалба,която не е изплатена на ЕТ,тъй като няма пари в касата,ако ги отразя като задължение към собственика,то тогава Активите и Пасивите ще са равни,т.е. СК ще е нула и обл. доход ще бъде 500 лв. данък 500*15%=75 лв.,Така става ли?}

Искаш да кажеш, че ЕТ е инвестирал печалбата в дълготрайни активи на своето търговско предприятие и затова няма пари в брой за да си получи в кеш печалбата? Ако е така - ще е справедливо да се оформи по схемата която предлагаш. Но така или иначе продавача няма да плати данъци. Така или иначе купувача ще плати данъци за придобитото за горницата над 500-те лв., защото все пак ще получи собствеността върху дълготрайните активи придобити с средства от неполучената печалба от стария собственик.
Я виж в оня линк какво е писано за дарението - стария собственик да дари печалбата на сина си. _{В смисъл и надарения да не плати данъци за горницата}.