СТАТИЯТА Е НА ИВО СИРОМАХОВ!!!

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било “социална мрежа”, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.
Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената “социална мрежа” с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.
Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора. Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек, би трябвало да приемам всички. Само че някои оферти минаха границите на толерантността ми. Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона “игнорирай”, но лошото чувство остана.
По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15-ти декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.
Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: “Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?”
Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.
Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: “Да защитим децата от домашното насилие!”, “Да спасим ливадния дърдавец!”, “Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!”, “Да спрем доганизацията!”....
Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли? С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигна своя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев. Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.
Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента. Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака... А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: “Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?... Докосни звездите, но не забравяй, че си човек...” Пълна помия! Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да “сръчкам” приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?
Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото “здр”. “Двждн” – отвръщах аз. Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумни тестове. “Кое животно си?”, “Кой зеленчук си?”, “Коя чалга певица си?”, “Миришат ли ти краката?” и т.н.
Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?”. Накрая се вбесих и й отговорих: “всякакъв, стига да не е с теб”. Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките. Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?
С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче. Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук-нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай...
Вчера отворих профила си и бях потресен. Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста “Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?” Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо - че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа. Натиснах бутона “Изход” и излязох да пия бира.

тва е творба на Иво Сиромахов:)

Бабо Куне, изпревари ме само за миг с репликата...

DeMarco , като копираш разни неща, поне посочвай източника и автора.
Това е от Иво Сиромахов, от съботния брой на "24 часа".

Точно, копирано от неговия сайт :)
Четох го преди два дни .

Доста забавно го е казал Иво, но може би тряваше да кръсти статията "Моята истина за Facebook". :)

Така де, на Иво е.Пополизирам я и на други сайтове...
апропо, а мнението Ви по самата статия??

ми като не искаш фейсбук не се регистрирай в него... демокрация сме, всеки први нещата по желание...иначе смешна статийка,става за разтоварване:)

Да хубава статия от Иво Сиромахов и така съм се смяла, защото като си помисля,че и аз се чувствам по същия начин в facebook.
Сега съм фермер хи хи и до кога,не знам. Отворих да видя мафията, но там още не съм разбрала как се играе.. Да не говорим колко подаръци получавам,но не знам къде са и как да ги отворя..хи хи

много е яко, пропуснала съм го- купувам труд само в събота :)

И аз съм фермер :)))

Имам крава , 3 овци и 2 кокошки :)))

Лошата, къде ти е фермата, па премести я до моята или да местя мойта до твоята ,на гости да си ходим..хи хи
Кажи как да те добавя като съседка,ще ти пратя подаръци прасенце, овчица и т.н.

Всъщност това, което на мен ми харесва във фейсбук е, че сам си подбираш с кого да контактуваш и там гномите просто няма как да виреят. И общото настроение там е абсолютно положително- може би единственото такова място в нета, където няма как да отнесеш псувня, понеже си дръзнал да изкажеш мнение :)

Става , аз не занам къде е точно ама е във фейса :)))Добави ме като съседка

тази доброжелателност не я приемам за 100%.....не съм фен Facebook :(((

Има ли др. фермери тук ?:)))))Да станем едно голямо одитско-фейсбукско-фермерско общество

Но е вярна, а всички дето клечите тук сте сериозно болни. И написаният текст се отнася за всички вас.

Има ,но няма да ги издавам сами да си кажат.

и аз имам ферма,обаче що не видях кози:(

За да заредите готино настроение:
www.ivosiromahov.com/index_bg.html

По избор - фейлетони, разкази и т.н...

Не съм фен на подобни "социални" мрежи!Най-малкото могат много лесно да те шпионират така.В тези смутни, IT времена е добре да бъдеш по скрит.

Има бабееее , имааааа ако слушкаш нЕкой път ще ти подаря една коза или пръч , незнам какво е :)))))))))))))))

лошата
аз още не съм в час с тази ферма и губя пари:( садя,след това зема да копам с някой инструмент и... ми се затрива всичко:(

Бабич не се занимавай с туй земеделие,то не е като да копаш ддс:))))))))

ама Шмати,като ми пратили децата ферма да я гледам,нема се излагам ся:) утре ще ми се разнесе слух,че не съм фермерка никаква:)

Споко, ще се оправдаеш че козата е опасла в суматохата реколтата:)))

нема ли некъде да се лежи бе?
кво е това копане, кви са тия добитъци?

Ами аз съм се включила в групата на каубоите и си гледам кефа:)

И аз имам фермичка. На завидното 33-то ниво съм. Някой да иска да ми стане съседче?

MariyaP
я ме включи и мен към каВбоите:)

гост
днес тук решихме да лежим:) не ни пречи на съня

тоз фейса го храни...

Един хубав бисер по темата :-)
http://fun.dir.bg/vic_open.php?id=18613

хахахаха:) добре, добре:)
^{Отговор на voknid(30.05.2011 09:12):
voknid каза:}