Опасностите за демокрацията в България

Илия Карагьозов- политология трети курс (2006-2007),Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

На 10 ноември 1989 ,много от българите приветстваха смяната на система и абдикиринето на комунистическия режим от цялата власт в България. Много хора тогава оповестиха края на тоталитаризма и началото на демокрацията в България. Но всички разбрахме, че не може току-така да скъсаме с 45 години минало, 45 години в които неща, като свобода на словото, свобода на вероизповеданията, свобода да избираш къде и как да живееш бяха неосъществими. Властваше една партия, облагоделстваше се номенклатурата, властваше планизацията, партийните пленуми определяха бъдещето на държавата и индивида в нея.

През всичките 45 години , имаше и хора които се бореха с държавната поквара, но някак си тихомалком, без да надигат глас, без да надигнат глава както хората в Унгария ,Чехия или Полша...българинът се съпротивляваше тихо, попсуваше държавата като се понапие, но в същото време се ослушваше да не го чуят от някаде агенти на държавна сигурност.

Българската демокрация имаше своите мъченици, но те бяха многократно по-малко, отколкото тези в другите социалистически страни. Причините за това са много и мисля,че изброяването им би ме отклонило от темата,а тя е за българската демокрация.

За мен тя бе мъртво родена, тя не бе изстрадана, дори бих казал, тя беше подарена и хората, които бяха тогава в центъра на събитията,като представители на демократичните движения, не бяха подготвени за нея . Демокрацията в България беше повод за масово ограбване на държавно имущество и пари, още се разказват легендите за партийните куфарчета, раздавани на партийни другари. Демокрацията беше повод за легалното трасформиране на БКП в БСП , без някои да и потърси сметка за извършено през всичките 45 години на тоталитарен гнет. И може би най-лошото беше, че демокрациата в България бе митологизирана, тя не бе осъзнат и методично извършен процес от демократично настроените хора, а бе една вихрушка от събития, повечето от които негативни, връхлители българския народ.

Може би за това някои от нас още чакат края на прехода. Преход !?? От какво ??

От тоталитаризъм към демокрация и капитализъм или само към дивашки капитализъм и изродена демокрация, дори не и демокрация в истинския смисъл според мен, а на една фасадна демокрация пред света и нас самите, за да си вярваме, че тези вече повече от 17 години не са били напразни, че ние не пропилияхме времето си и мечтите си за една по-добра България напразно. Причините са много,най-важната според мен, че ние така и не успяхме да скъсаме с миналото си, а някои хора още страдат по него.

И тук причините много,но тези 45 години успяха да заличат у българина най-добрите му качества,качества с които той успя да вдигне на крака България след 500 години чужд гнет и 2 национални катастрофи... качества като трудолюбие, предприемчивост, упоритост, качества, които коликтивизация и национализация затриха.

Разбира се 10 ноември ни донесе и много неща ,за които хората преди това са си мечтали : свобода на словото, на печата, демократични избори, демократични институции,свободата да избираш, за разлика от подарената ни демокрация, те бяха изстрадани от нас през всичките тези години,от тези които са страдали за тях. Ако всички тези неща ,които изброих са основите на демокрацията,то тя у нас наистина съществува...или може би живурка...като повечето от нас.

Притиснати от бедността и ниския стандарт,българинът се оставя да бъде хранен с лъжливи обещания от политици и държавници. Упоен от жълтата преса, между другото според мен друга почти не остана в България , чалгата, риалити шоутата, той не успява или не иска да види проблемите, които тровят българското общество и крехката демокрация.

Както споменах българските медии са една от главните опастности за българската демокрация, медии, кичещи се с претенциозното определение-четвъртата власт. Медии, обслужващи всякакви интереси, но не и тези на българската демокрация и общество, повечето от които съзнателно подменят ценостите на гражданското общество. Българските медии в повечето случаи, особенно печатните, рядко са обективни и актуални в отразяването на личности и събития от българския политически и обществен живот.

Неприятно, но факт е , че спечелването на Вип Брадър от някоя си Христина, която не била толкова Вип, предизвика по силна обществена дискусия в обществото и медии, отколкото примерно, наскорошното уличаване на рекламния бос Красимир Гергов в даването и предлагането на подкуп в нациоанални електрони медии, за получване възможност за реклама, факт, който човек ако се замисли би осъзнал опасността, дадени медии както да избират какво, как и за колко пари да рекламират, така може и срешу пари да формират обществено мнение по важни общонационали въпроси.

Тревожно е и състоянието на българската разследваща журналистика,която в наистина демократичните държави има силата и възможноста да разобличава корупцията и да посочва злободневните теми в обществото, в България, според представително изследване на българската журналистика освен сила и възможност да разобличава , явно и липсва и желание.

Корупцията е може би най-големия проблем който задушава българската демокрация, корупция вихреща се на невиждано високи държавни нива,събуждайки асоциации за България като африканска страна в разгара на гражданска война. На някои сравнението може да дойде прекалено силно, но факт е, че корупцията в България понякога се превръща в политика на правителството-примерът е със сделката за авто-магистрала Тракия, осъществен в последните дни на правителството на Симеон Сакс-Кобуготски, гордеещо се със подписването на договора за присъединяване на България в Европеиският съюз.

Други пък политици се гордеят с обръчите си от фирми.

Магистрати, които трябва да разследват корупционни схеми, биват уличени във взимането на подкуп.

Статия за бивш главен секретар на МВР, настоящ кмет на столицата и лидер на политическа партия, описваща престъпното му минало и свързваща го престъпните структури у нас и то в чуждия печат.

Лошото е,че всичко това остава незабелязано само от нас,но не и от партньорите ни от ЕС, които май ни готвят предпазна клауза или клаузи в скоро време.

Ширещия се клиентилизъм в политическите партии,също не бива да се пренебрегва като голяма опастност, скриването зад партиините листи и пропорционалната избирателна система по време на избори, помогна на хора да избегнат съдебни производства, в парламента се озоваха в последствия и доказани педофили.

Щом засегнахме и парламентарните избори, пълна мъгла за обикновенните граждани е от къде и кой спонсорира предизборните кампании на партии, а дори и на кандидат- президенти, и следователно, ако са в последствие парламентарно представени, чии интереси защитават и не са ли те в ущърб на българските граждани. По време на избори се нагледахме и на подмяна на вота на гражданите, в следствие на това, че дадена личност присъства в листите на 2-3 избирателна района, хората гласуват за нея, в последствие тя се отказва да влезе в парламента и на нейно място влизат втория човек в дадена листа, за който избирателите в най-добрия случей знаят - женен с деца ли е и какво образование има, което не е гаранция понякога, че отговаря на истината.

Клиентелизмът като форма на държание на политически личности в различни партии, на фона на всичко казано до тук, сякаш не е толкова тревожна новина, но хора, които се задържат на политическата сцена яхнали една или друга партия като ракета носител за своите най-вече икономически амбиции и интереси, откровенно паразитират върху гърба на българските граждани. Въпросът тук пак е риторичен, защо това се допуска от лидерите на повечето политически партии и от самото общество?!!

Престъпността е друг бич за нашата демокрация, тя някак си ни съпътсва от самото начало на демократичния процес у нас и по-точно с неговата мутризация. Сега ми хрумна ,но за много от нас демокрацията стана символ на мутризация, както в обществения, така и в политическия живот. С мутризацията и криминализацията на обществото се осъществи и голяма част от подмяната на цености в него. Момчетата в анцузи,а в последствия добре облечените бизнесмени станаха едни от символите на прехода.Тъжното е, че те съжителстват с държавната власт в почти пълно разбирателство. Като на места връзките са силно скрепени и се наблюдава преливане на кръв, образно казано, от властта към престъпноста и обратно.

Искам да добавя и нещо за финал, нещо, с което да провокирам и собственото си съзнание за това, че обществото, в което живеем е отражение на самите нас.

Понякога и аз забравям, че никоя демокрация, не се получава наготово, че за да съществува хората трябва да се жертват за нея всеки ден, да я ценят и да я желаят,с ъщо като свободата, в чиито синоним се превърна демокрацията у нас. И нека всеки ден си напомняме, че свободата и демокрацията не са някакви чужди явления вън от нас, че за да съществуват, ние трябва да ги носим в нас и да се борим за тях, защото в противен случеи няма как да ги оценим и запазим.