Искам да попитам - за да се префактурират мобилни разговори на други фирми трябва ли да има договор за това

Имаше едно писъмце на НАП с указания за префактуриране на разговори, ел.енергия, вода и тем подобни, защо договор ?

петя, имаше писмо, ама то касае разходите (консумативите) при отдаване под наем

И какъв ти е проблема? Можеш да си направиш един договор ако толкова те притеснява. За контировките:
1. Идва ти фактурата от доставчика и осчетоводяваш:
4531/401 - данъка
498/401 - частта за префактуриране
гр.60/401 - твоите разходи
2. После фактурата, която пускаш ти:
411/4532 - данъка
411/498 - префактурираните суми

Вярно, че решението е по стария ЗДДС, ама и в новия проблемът с тези фактурирания си съществува. Ако и Мургина да изпръцкА едно писмо по въпроса.



Казус: : Ревизиращият орган констатира, че за периода 2004 - 2006 г. ревизираното лице (ЕООД) е ползвало данъчен кредит по 19 бр. фактури, издадени от свързано с него лице (АД), с предмет на доставката "префактуриране на телефонни GSM услуги”. По тези фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит с мотива, че поради липса на доставка между АД и ЕООД отразеният в тях данък е неправомерно начислен. Актът е потвърден от окръжния съд.

Приложим закон: ЗДДС (отм.)

Решение на ВАС № 5130 от 7.05.2008 г.

Становище:
Ревизията е установила, че в случая договорът с мобилния оператор е сключен с акционерното дружество. Служителите на дружеството жалбоподател са включени в списъка на служителите на акционерното дружество, което, от своя страна, ежемесечно е фактурирало на ЕООД частта от разходите, плащани по договора с оператора. Ревизиращият орган е приел, че в случая доставките са заплатени от АД като титуляр на сметката, при когото е ставало отчитането на тези разговори, т.е. той е заплатил чуждо задължение. Обстоятелството, че АД е получавало от ЕООД тези суми, включително начисления и платен от него ДДС, не означава, че е извършена нова доставка с префактуриране на разходите. Това префактуриране не превръща АД в доставчик на GSM услуги, какъвто е съответният монополист. Извършеното разпределение на разходи във връзка със счетоводните нужди на двете дружества не е основание за доначисляване на ДДС, понеже липсва доставка на стока и услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС (отм.).
По делото е представен комисионен договор, по силата на който комисионерът в лицето на АД сключва договор с мобилния оператор за предоставяне на телефонни услуги и заплаща ежемесечно сметките, които доверителят - ЕООД, е направил, след което отчита в изпълнение на отчетната сделка разходваните средства чрез издаване на фактура за стойността на телефонната услуга, равна на разхода за телефонни разговори в полза на доверителя, по която последният е ползвал данъчен кредит. По учредителната сделка на този двустранен възмезден договор за комисионера не възниква задължение за доставка на телефонна услуга, а само за заплащане на същата със средства на доверителя, но от името на комисионера. Срещу това задължение в чл.6, ал.1 от договора страните уговарят комисионно възнаграждение, за което сключват допълнително споразумение.
Съдът е приел, че отношенията по учредителната сделка безусловно могат да се квалифицират като доставка, приравнена на услуга по смисъла на чл.10, т.3 от ЗДДС (отм.), но фактическото проявление по изпълнението на този договор се изразява във фактуриране от страна на доставчика (АД) към получателя (ЕООД) на сумата, която представлява възнаграждението за изпълнение на услугата по комисионния договор. Според съда в сумата на възнаграждението може да се включва самият разход, който комисионерът прави по заплащане на телефонната услуга, но в никакъв случай възнаграждението не може да се приравни на същия този разход. В случая фактурираните суми по спорните първични счетоводни документи не са възнаграждение за комисионна услуга, а привеждане за целите на счетоводствата на двете дружества на разходите, които е направил комисионерът, но се дължат от доверителя в изпълнение на клаузите по договора между комисионера и третото лице - мобилният оператор.
Решението на окръжния съд е правилно.
Облагаема доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.) съществува между акционерното дружество и мобилния оператор, респ. право на данъчен кредит би възникнало в лицето на получателя по тази доставка. По отношение на сделката между АД и ЕООД следва да се има предвид, че първото дружество отчита платените средства, като издава фактури, които дружеството с ограничена отговорност правилно е осчетоводявало на разход, но тези суми имат отношение само към облагането с преки данъци. Същият няма право на данъчен кредит, понеже той не се явява получател по облагаема доставка, в случая на услуга.
За да се приложи разпоредбата на чл.83, ал.2, във връзка с чл.10, т.4 от ЗДДС (отм.) в настоящия спор, каквато е защитната теза на касатора, следва да има три доставки:
1. доставка между комисионера и третото лице;
2. доставка между доверителя и комисионера по повод прехвърлянето на вещните права върху стоката или извършването на услугата - предмет на осъществената от комисионера доставка на третото лице, и
3. доставка на услуга между комисионера и доверителя, като доставчик в този случай е комисионерът, а данъчната основа на тази доставка е насрещната престация на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако е уговорено такова.
В случая няма доставка по смисъла на т.2 и т.3 от цитираната правна норма, а е налице префактуриране на разходи, още повече че двете търговски дружества са свързани лица по смисъла на чл.20, т.3 от ЗДДС (отм.), във връзка с §1, ал.2 от ДР на ТЗ. Правилно е позоваването на чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС (отм.) поради липса на основание за начисляване на ДДС. Поради тези съображения решението следва да бъде оставено в сила.

идиотизъм